Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 9314 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 18758 от 21.01.2020 г., постановено по гр.
д. № 61641/2016 по описа на СРС, ІІ ГО, 64 състав, са отхвърлени
исковете, предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу „В.К.“ ЕООД, с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД – за заплащане на сумата от 260, 62 лв. – цена за
доставена топлинна енергия за периода м.06.2014 г. – м.10.2014 г. за имот в гр.
София, бул. „Прага“, магазин, код на платеца Т 345128, както и сумата от 45, 67
лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 30.07.2014
г. – 20.06.2016 г. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач
на ищеца „Б.“ ООД.
Срещу постановеното съдебно
решение е депозирана въззивна жалба то ищеца „Т.С.“
ЕАД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано
и неправилно. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че ответникът не е
легитимиран да отговаря по предявения иск за заплащане на цената на топлинна
енергия за стопански нужди. Твърди, че на 25.06.2014 г. е подписан договор №
22113/345128 между страните по делото за продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот – магазин, находящ
се в гр. София, бул. „*****,код на платеца № Т345128. Договорът е сключен за
периода 01.06.2014 г. – 01.10.2016 г. По делото е представен договор за наем от
15.09.2010 г., от който се установява, че топлоснабденият
имот е отдаден под наем на ответното дружество от М.Н.Л. – вещен ползвател на
имота, за срок от 5 години. На основание чл.7, ал.2 от договора наемателят е
длъжен да заплаща всички разходи, свързани с обикновеното ползване на вещта. С
анекс № 1 от 05.01.2014 г. към договора да наем страните са се споразумели, че
поради неплатен месечен наем, невъзможност да се ползва цялото наето помещение
и на основание чл.103 ЗЗД, чл.7, ал.2 от договора за наем се променя, като
наемателят няма да заплаща разходите, свързани с ползването на вещта. Съгласно
чл.68, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди, договорите за продажба на топлинна енергия за стопански нужди могат да
се прекратят преди изтичане на срока на действието им по отношение на
собственика или титуляри на вещно право на ползване, дал съгласието си друго
лице да е потребител на топлинна енергия за стопански нужди в имота му, с 15 –
дневно писмено предизвестие. С писмено предизвестие от 06.11.2014 г. вещният
ползвател на имота М.Н.Л. е оттеглила съгласието си за това друго лице – „В.К.“
ЕООД, да е купувач на топлинна енергия за стопански нужди. С оглед на това от този момент е прекратен
договорът за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, сключен с
ответника. Искъвият период обхваща м.06.2014 г. –
м.10.2014 г., поради което счита, че ответното дружество е легитимирано да
отговаря по предявените искове. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
уважи изцяло предявеният иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника
“В.К.“ ЕООД. С определение № 267177 от 16.04.2021 г., постановено по настоящото
дело, на основание чл.29, ал.4 ГПК и доколкото вписаният в Търговския регистър
управител на ответното дружество е починал, а към момента не е инициирано
производство по чл.155 ТЗ и съответно не е назначен ликвидатор на дружеството,
който да го представлява в съдебното производство, е допуснато предоставянето
на правна помощ на ответника по жалбата. С определение № 268296 от 10.05.2021
г., постановено по настоящото дело, адв. Д.Г. е
назначена за процесуален представител на ответното дружество. Същата оспорва въззивната жалба. Излага съображения, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. За исковия период ответното дружество не
дължи заплащане на претендираната топлинна енергия.
Счита, че искът неправилно е насочен срещу ответното дружество. Моли съда да
потвърди обжалваното съдебно решение.
Третото лице – помагач на ищеца - „Б.“
ООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна
енергия за стопански нужди по смисъла на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, бул. „Прага“, магазин, код на платеца Т345128 за периода м.06.2014
г. – м.10.2014 г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата от 206, 29 лв., от която: 260, 62 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.06.2014 г.
– м.10.2014 г. и 45, 67 лв. – мораторна лихва за
периода 30.07.2014 г. – 20.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
момента на завеждане на делото до окончателното изплащане.
С молба –
уточнение от 23.01.2019 г., съобразно указанията на решаващия съд, ищецът е
уточнил, че претендира процесните вземания на
договорно основание.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който оспорва предявените искове твърди, че е съставен
предавателно – приемателен протокол за обекта, находящ
се в гр. София, бул. „*****, магазин, който е фалирал и е затворен. Напуснал е
обекта на 31.08.2014 г. С оглед на това счита, че не дължи претендираните
от ищеца суми. Моли съда да постанови решение ,с което да отхвърли предявеният
иск.
Видно от представения по делото нотариален акт за
покупко – продажба на недвижими том № 186, том LLLXXXІX, дело
№ 35193/1997 г. от 11.11.1997 г. Й.С.Л.е дарил на
сина си С.Й.Л., на внука си Й.С.Л.със
съгласието на майка му Е.В.Л.и на внука си А.С.Л.чрез неговата майка Е.В.Л.,
следният свой собствен недвижим имот: магазин, намиращ се в партера на сградата
в етажна собственост „Иван Стефанов“, в гр. София, бул. „*****,, застроен на
13.40 кв. м., с посочени съседи, заедно с избено помещение под него от 12.80
кв. м., с посочени съседи, заедно с 2, 34 % ид. ч. от
общите части на сградата. Дарителят Й.С.Л.е запазил за себе си за съпругата си М.Н.Л.
вещното право на ползване върху дарения имот пожизнено и безвъзмездно.
С договор за наем на недвижим имот от 15.09.2010
г. М.Н.Л. – наемодател, е предоставила на „В.К.“ ЕООД – наемател, за временно и
възмездно ползване магазин, находящ се в гр. София,
бул. „*****, партерен етаж, в сграда в режим на етажна собственост „Иван
Стефанов“ с площ около 15. 40 кв. м. срещу насрещното му задължение да заплаща
месечен наем в размер на 400 евро. Договорът е сключен за срок от 5 години. В
чл.7, ал.2 страните са уговорили, че наемателят е длъжен да заплаща всички
разходи, свързани с обикновеното ползване н вещта (такси за електро и
топлоенергия, вода, смет, такси за входа и др.), както и разходите за
обикновени, текущи ремонти и поправки на повреди, които са следствие а
обикновената употреба на вещта или при употреба, размирна от предвидената в
договора.
По силата на анекс № 1 от договора за наем на
недвижим имот страните са постигнали съгласие, поради наличието на неплатен
месечен наем в размер на 220 лв. за всеки месец от договора, удостоверено с
РКО, както и невъзможност да се ползва цяло помещението и на основание чл.103 ЗЗД, наличие на взаимен дълг н парични суми, които се прихващат, се променя
чл.7, ал.2 от договора за наем на недвижим имот от 15.09.2010 г., като измененият
текст гласи следното: той не заплаща разходите, свързани с обикновеното
ползване на веща (такси за електро и топлоенергия, вода, смет, такси за входа и
др.), както и разходите за обикновени текущи ремонти и поправки на повреди,
които са следствие на обикновената употреба на помещението или употреба,
различна от предвидената в договора, като всички начислени суми за посочените
такси, разходи и разноски остава и/или се поемат от името и да сметка на
наемодателя.
Анекс № 1 е депозиран при ищеца на 06.11.2014 г.,
съгласно поставения входящ регистрационен индекс.
Страните по делото са сключили договор № 22113/345128
при общи условия на продавача за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от „Топлофикация София“ АД за потребители в гр. София по чл.149, ал.1,
т.3 ЗЕ. По силата на договора ищецът – продавач, се е задължил да продава
топлинна енергия с топлоносител гореща вода на ответника –купувач, за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, бул. „******, срещу насрещното му задължение да заплаща дължимата
цена. Срокът на договора е от 01.06.2014 г. до 01.10.2016 г.
На 31.08.2014 г. е съставен приемо
– предавателен протокол между страните по договора за наем, с който след
прекратяване на договора за наем по взаимно съгласие наемателят е предал
владението на наемодателя на наетия магазин.
Видно от представени протоколи от проведеното на 22.04.2002
г. Общо събрание на етажната собственост, находяща се
в гр.София, бул. „***** етажните собственици са взели решение да се сключи
договор с „Б.Б.“ ООД, което дружество да извършва
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна
собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които
с подписите си са удостоверили горното решение.
На 25.04.2002 г. е сключен договор № 1277 между „Б.Б.“ ООД и етажната собственост с адрес в гр. София, бул. „*****6,
по силата на който дружеството се е задължило да монтира индивидуални топлинни
разпределители и термостатни вентили и да извършва дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сградата.
Видно от представения договор № У 312/08.07.2011,
сключен на между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Б.Б.“ ООД
– изпълнител е, че последния се е задължил да извършва услугата дялово
разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради – етажна
собственост или сграда с повече от един потребител в гр. София при спазване на
изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-013/20.06.2005 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК,
от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират
със Закона за енергетиката.
Страните не спорят, че процесният топлоснабден имот е предназначен за задоволяване на
стопански, съответно – небитови нужди, доколкото същият представлява магазин.
Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и потребителя на
топлинна енергия за стопански нужди.
Нормата на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (отм., бр.54 на ДВ от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), действала до 17.07.2012 г., определя като потребител на енергия
или природен газ за стопански нужди всяко физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както
и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Нормата на § 1, т.33а от
ДР на ЗЕ (нова ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала през
исковия период, определя като „небитов клиент“ клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди.
От представените по делото договор за наем на недвижим имот от 15.09.2010
г., анекс № 1 от 05.01.2014 г. към договора за наем и приемо
– предавателен протокол от 31.08.2014 г., обсъдени по – горе, се установи, че
ответното дружество е имал качеството наемател на процесния
магазин, който използва за продажба на месни изделия и колбаси. Ето защо топлоснабдяването му следва да се извършва при условията на
чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ – писмен договор при Общи условия, сключен между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди.
Установи се също така наличието на подписан писмен договор между страните
№ 22113/345128 от 25.06.2014 г. със срок на действие 01.06.2014 г. – 05.10.2016
г. С оглед на това са изпълнени изискванията на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, поради
което ответното дружество има качеството потребител на топлинна енергия за
стопански нужди.
По силата на чл.61, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди на „Топлофикация София“ АД на потребители в гр.
София, когато купувачът по договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди е наемател на топлоснабдения имот, собственикът
или титуляр на вещно право представя предварително изрично съгласие пред
продавача друго лице да бъде купувач на топлинна енергия за определен срок. В
този случай договорът за продажба на топлинна енергия за стопански нужди може
да бъден сключен за срока, за който е дадено съгласието. В чл.68, ал.1, т.3 от
същите е предвидено като основание за предсрочно прекратяване на договора за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди преди изтичане на срока на
действието му – по решение на собственика или титуляр на вещното право на
ползване, дал съгласието си друго лице да е потребител на топлинна енергия за
стопански нужди с 15 – дневно писмени предизвестие.
Депозираният на 06.11.2014 г. анекс към договора за наем има характера на
решение на титуляр на вещното право на собственост и наемодател преди изтичане
на срока на договора да продажба на топлинна енергия за стопански нужди да
прекрати неговото действие. Не би могло обаче да се приеме, че това
волеизявление има ретроактивно действие, поради което
то не рефлектира върху качеството на ответното дружество на потребител на
топлинна енергия за исковия период, който обхваща м.06.2014 г. – м.10.2016 г.
В доказателствената тежест на ищеца е да
докаже, че през този период до магазина е доставяна топлинна енергия и
съответно нейната стойност. По делото не са ангажирани никакви доказателства в
тази насока, както и ответникът не е заявил признание на това обстоятелство.
При липса на данни, че е доставена топлинна енергия до процесния
топлоснабден магазин за исковия период, който обхваща
летен сезон и началото на есента и в който стопанският обект не е функционирал,
не би могло да се приеме, че ищецът е изпълнил доказателствената
си тежест да докаже реална доставка на топлинна енергия на претендираната
от него стойност. Това от своя страна
обуславя неоснователност на предявения иск.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение
следва да се потвърди.
По разноските
по производството:
Ответникът по жалбата не претендира сторените в
настоящото производство разноски, а и липсват доказателства относно техния
размер, поради което такива не следва да се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
18758 от 21.01.2020 г. по гр. дело № 61641/2016
г., по описа на СРС, ІІ ГО, 64 състав.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач на ищеца „Б.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.