Решение по дело №663/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260116
Дата: 30 октомври 2020 г.
Съдия: Димитър Христофоров Кирилов
Дело: 20204430200663
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. Плевен, 30.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КИРИЛОВ

 

При секретаря Захаринка Петракиева като разгледа докладваното от съдия Кирилов НАХД № 663 по описа на 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

        

         Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.

        

         Постъпила е жалба от Д.П.Д., с ЕГН ********** против НП № 20-0938-000068 от 13.01.2020г. на *** сектор към ОД на МВР - гр. Плевен сектор „Пътна полиция” Плевен, с което на жалбоподателя Д. на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.178Д от Закона за движение по пътищата му е наложена глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателя, който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и моли съда за отмяна на наказателното постановление.

Ответната страна ОД на МВР – гр. Плевен, редовно призована, представител не се явява.

         Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.

         Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност намира за установено следното:

На 02.01.2020г. около 18.05 часа в гр. Плевен, ул.„***“ до номер **, като водач на лек автомобил “Пежо 406” с рег.№ ***, собственост на В.Н.И., паркира на място предназначено за хора с увреждания, обозначено със син цвят и и международен символ за достъпност и Пътен знак Д17, водачът представя Карта за паркиране за хора с увреждания с пореден номер *** издадена на името на П. Д., като при проверката и съставянето на АУАН притежателят на картата не присъстваше, с което е нарушил чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят подписал акта без възражения.

Констатациите в АУАН се потвърждават от показанията на свидетелите А. М. Й. /актосъставител/ и Л.Х.Ц. /свидетел по акта/, които непосредствено са възприели фактическата обстановка.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното понастоящем наказателно постановление, с което Д.П.Д. е санкциониран на основание чл.178Д от ЗДвП с глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, за това че на 02.01.2020г. около 18.05 часа в гр. Плевен, ул.„***“ до номер **, като водач на лек автомобил “Пежо 406” с рег.№ ***, собственост на В.Н.И., паркира на място предназначено за хора с увреждания, обозначено със син цвят и и международен символ за достъпност и Пътен знак Д17, водачът представя Карта за паркиране за хора с увреждания с пореден номер *** издадена на името на П. Д., като при проверката и съставянето на АУАН притежателят на картата не присъстваше.

От показанията на разпитаните свидетели и приложеният по делото АУАН, съдът приема, че фактическата обстановка се установява такава, каквато е описана в НП и жалбоподателят е извършил посоченото нарушение, за което е санкциониран.

Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания, а съгласно чл. 178д. (Нов - ДВ, бр. 60 от 20** г., в сила от 07.08.20** г.) наказва се с глоба в размер 200 лв. лице, което без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.

Съгласно чл.22 от Наредба №4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, обн. ДВ бр. 54 от 14.07.2009, изм. ДВ бр. 54 от 15.07.2011 г. “Местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21 “Инвалид” в съответствие с Наредба №18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и с пътна маркировка с международния символ за достъпност. Чл. 55, ал.10 от ППЗДвП - Пътен знак Д-21 „Инвалид“ се използва за сигнализиране на място, предназначено за паркиране само на пътни превозни средства, обозначени с опознавателен знак  „Инвалид“. Пътният знак се поставя самостоятелно или в съчетание с пътни знаци В28 или Д**.

С оглед на така изяснената фактическа обстановка съдът намира, че по делото безспорно е доказана нарушената правна норма, нарушителят и неговата вина.

След цялостна проверка за законосъобразността на атакувания акт, съдът не откри административно-наказващият орган да е допуснал нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя.

Жалбоподателят Д., като водач на МПС е бил длъжен да се съобрази с поставените пътни знаци указващи местата за паркиране на хора с трайни увреждания, което задължение следва от разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Забраната на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е въведена с цел охрана в най-пълна степен на възможността на хората с трайни увреждания да бъде осигурен достъп до различни обекти. Именно по тази причина престоят и паркирането на места, предназначени за хора с трайни увреждания, какъвто е и конкретният случай, са забранени от закона, като нарушенията се санкционират със специална норма на ЗДвП.

Жалбоподателят не оспорва, че автомобилът е бил паркиран на място предназначено за хора с увреждания, обозначено със син цвят, но твърди, че същият е бил в колата при изключен двигател и бил закарал баща си П. Д. в аптека „***“ за изписване и снабдяване с необходимите лекарства за месеца. Подобни доказателства по делото не бяха събрани.  

От показанията на разпитаните свидетели А.Й. и Л.Ц. се установява, че жалбоподателят Д.Д. не се е намирал в паркирания автомобил, както и притежателят на картата.

Следователно с поведението си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, поради което е налице основанието по чл. 178д от ЗДвП за налагане на административно наказание глоба.

Наказващият орган се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил съответстващо на вината административно наказание, което е точно фиксирано от закона.

Съдът намира, че в настоящия случай не следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, с оглед тежестта на извършеното нарушение и обществените отношения, които в конкретния случай се регулират от ЗДвП.

Предвид на гореизложеното жалбата се явява неоснователна, а наказателното постановление е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски районен съд

Р Е Ш И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0938-000068 от 13.01.2020г. на *** сектор към ОД на МВР - гр. Плевен сектор „Пътна полиция” Плевен, с което на жалбоподателя Д.П.Д. на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.178Д от Закона за движение по пътищата му е наложена глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр. Плевен, в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до страните.

 

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: