Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 10.03.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор С. Александрова при ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД № 15 по описа за 2022г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ОД на МВР – гр.Шумен, депозирана срещу
Решение № 69/16.12.2021г. на Районен съд – гр.Нови пазар, постановено по АНД №
395/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно
постановление № 21- 0307-0027/29.09.2021г.
на началника на РУ – гр.Нови пазар, с което на Й.Я.Й. ***, на основание чл.
218б, ал. 1 от НК е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 /двеста
и петдесет/ лева за извършено деяние по чл. 207, ал. 1 от НК.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Поддържа
становището, че в хода на административнонаказателното производство вмененото
на Й.Й. нарушение е установено с категоричност, но
същото не съставлява „маловажен случай“ на административно нарушение, както
неправилно е приел районният съд. Поради това отправя искане за отмяна на
процесното съдебно решение и за потвърждаване на наложеното на лицето административно
наказание. В съдебно заседание ОД на МВР – гр.Шумен се представлява от главен
юрисконсулт И.С., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Отправя
и претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответната страна, Й.Я.Й.
***, депозира писмен отговор чрез адвокат Т.Д.от Адвокатска колегия – гр.Шумен,
в който аргументира становище за неоснователност на касационното оспорване. В
съдебно заседание ответникът се явява лично и с адвокат Т.Д.от ШАК, която
оспорва жалбата и отправя искане за оставяне в сила на атакувания с нея съдебен
акт. Претендира присъждане на разноски за производството пред касационната
инстанция.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и основателна, поради
което отправя искане за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 21.06.2021г. около 18.00ч.
в гр. Нови пазар, свидетелят А.Ф.В.изтеглил от банкомат на банка „У.Б.“ в гр.
Нови пазар, парична сума от 200 лв., която му била изплатена в четири банкноти
по 50 лв. и отишъл в намиращият се наблизо обект на „У. Б.“, за да си плати
сметките. Парите сложил в джоб на дрехите си. Когато влязъл в магазина и решил
да плаща, установил, че парите ги няма. Разбрал, че ги е изтървал по пътя от
банкомата до магазина. През това време по същия път минал ответникът Й.Й., видял парите на земята, навел се и ги взел, след което
тръгнал с тях. Извършените от последния действия били възприети от свидетелката
Й.Х.– служител на „Виваком“, която впоследствие
разказала на А.В.какво се е случило с парите му. Пострадалият тръгнал по
улицата, но тъй като не познавал извършителя на описаното деяние, не успял да
го открие. Поради това по-късно подал жалба в полицията.
Още същия ден по
подадената жалба била извършена проверка от служители в РУ – гр.Нови пазар,
които след установяване на името на лицето, започнали неговото издирване.
Лицето било установено и призовано да се яви в участъка. На 30.06.2021г., при
посещението и разпита му, Й. Й. заявил, че е намерил парите, но не е знаел, че
трябва да ги предаде в полицията. На същата дата бил изготвен и протокол за
доброволно предаване, като паричната сума била предадена в същия номинал банкноти.
На 06.07.2021г. паричната сума била върната на пострадалото лице.
По случая била
образувана преписка в РП - Шумен, № 2702/2021г., която приключила с
постановление за отказ да се образува досъдебно производство с №
2702/03.08.2021г. Въз основа на въпросното постановление за отказ впоследствие
било издадено процесното наказателно постановление, в
което било описано извършеното от Й.Й. нарушение,
изразяващо се в това, че на 21.06.2021г. в град Нови пазар, пред офис на „Виваком“
намерил чужди движими вещи, парична сума в размер на 200 лв., собственост на А.В.и
в продължение на една седмица до 28.06.2021г. не съобщил за това на собственика
или на властта. Посочено било, че вещта е възстановена на пострадалото лице, а
стойността и е под 2 минимални работни заплати.
При така установената
фактическа обстановка районният съд е приел за безспорно установено, че Й.Й. е намерил чужди движими вещи - парична сума от 200 лв.,
собственост на А. В. от с. Изгрев, и в продължение на една седмица не е съобщил
за тях на собственика или на властта, което поведение разкрива признаците на престъпление
по чл. 207, ал. 1 от НК. Съдебният състав е счел също, съобразявайки
приобщените по делото писмени и гласни доказателства, че деянието е извършено
умишлено от лицето. За да достигне до този извод съдът е отчел и заключението
на вещото лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза, сочещо, че към
инкриминираната дата лицето е могло да разбира свойството и значението на
извършеното, и да ръководи постъпките си. Независимо от това, предходният
съдебен състав е заключил, че осъществената деятелност по чл. 207, ал. 1 от НК
и наказуема съгласно чл. 218б, ал. 1 от НК, съставлява „маловажен случай“ по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдебният състав е съобразил
поведението на лицето, финансовото му състояние и обстоятелството, че Й.Й. не е осъждан, нито е освобождаван от наказателна
отговорност по ч. 78а от НК. С оглед на това, въззивният
съд е отменил атакувания пред него правораздавателен акт.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия.
При извършената проверка
за правилността на атакуваното съдебно решение касационният състав намира, че районният
съд е достигнал до правилен извод за „маловажност“ на описаното в НП провинение.
От събраните по делото доказателства е установено по категоричен начин, че деятелността
на ответника в настоящото производство формално притежава всички признаци от
престъпния състав, визиран в чл. 207, ал. 1 от НК. Предвид стойността на
предмета на посегателството обаче и неговото възстановяване, същата подлежи на
санкциониране по административен ред /по аргумент от чл. 218б, ал. 1 от НК/. В
тази връзка, напълно се споделя становището на районния съд относно наличието
на субективния елемент на престъплението, доколкото по делото е била назначена
и изслушана съдебно-психиатрична експертиза, заключението по която, сочещо
възможност за формиране на вина от страна на дееца към процесния период, не е
било оспорено от страните. За деянията от категорията на процесното, съгласно чл.
424, ал. 1 от НК се прилагат разпоредбите на Закона за административните
нарушения и наказания, с произтичащото за наказващия орган задължение да
установи по категоричен начин виновното извършване на нарушение от конкретно
лице, съблюдавайки специфичните правила на ЗАНН, сред които несъмнено попада и
извършването на преценка за „маловажност“ на конкретната противоправна
деятелност. Видно от съдържанието на оспореното пред районния съд наказателно
постановление, наказващият орган е преценил, че са налице основания за
ангажиране на отговорността на дееца, излагайки бланкетни мотиви, с които е
отхвърлил възможността стореното от Й.Й. да бъде
квалифицирано като „маловажно“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В унисон с
решаващото становище на предходната инстанция и настоящият съдебен състав
приема, че по делото са налице категорични данни, оборващи този извод на
наказващия орган. Основополагащи сред тях са тези, свързани с личността на
дееца – установява се, че той е неосъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по чл. 78а от НК, което е индиция, че
извършеното от ответника има инцидентен характер и не разкрива трайно изградена
престъпна нагласа. Този факт и обстоятелствата, при които е извършено деянието,
разкриват по-ниска степен на обществена опасност на дееца и на самото му
противоправно поведение, в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Не
следва да бъде пренебрегвано и здравословното, и финансовото състояние на
нарушителя, за който се установява, че живее с изключително нисък доход - пенсия в размер на 304,80 лв. При това
положение санкционирането му с предвиденото в чл. 218б, ал. 1 от НК
административно наказание, дори и ако бе определено в неговия минимум, би
създало крайно утежняващи и неблагоприятни условия за физическото съществуване
на лицето и за покриване на разходите за лечение, на каквото, видно от
заключението на експертизата, Й.Й. се е подлагал
периодично. Целите на индивидуалната и генералната превенция в случая биха били
изпълнени с приложение на института на „маловажния случай“ на административното
нарушение, до какъвто извод е достигнал и районният съд, обосновавайки извод за
незаконосъобразност на процесното НП. В подкрепа на
този извод е и факта, че размерът на наложеното административно наказание
"глоба" за осъщественото нарушение надхвърля стойността на паричната
сума, предмет на същото.
Поради изложеното
касационната жалба не може да бъде уважена, а оспореното съдебно решение следва
да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора, основателна
се явява своевременно заявената претенция за присъждане на разноски в полза на ответника
за производството пред касационния съд. В настоящото производство Й.Й. е бил представляван от процесуален представител –
адвокат, който му е оказал безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от Закона за адвокатурата. Поради това в полза на адвокат Т.Д.от ШАК –
процесуален представител на ответника, следва да бъдат присъдени деловодни
разноски в размер на 300 /триста/ лева, представляващи адвокатско
възнаграждение, определено при условията на
чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, във вр.
с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, дължимо за осъщественото безплатно процесуално
представителство, защита и съдействие на Й.Й. по КАНД
№ 15/2022г. по описа на Административен съд – град Шумен.
Водим от гореизложеното, Административен
съд – град Шумен
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 69/16.12.2021г. на Районен съд – град Нови
пазар, постановено по АНД № 395/2021г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
ОД на МВР – гр.Шумен да
заплати на Т.Д.– адвокат от Адвокатска колегия – гр.Шумен с адвокатски номер №
**********, сумата от 300 /триста/ лева, представляващи адвокатско
възнаграждение, определено при условията на
чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, във вр.
с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, дължимо за осъщественото безплатно процесуално
представителство, защита и съдействие на Й.Й. по КАНД
№ 15/2022г. по описа на Административен съд – град Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 10.03.2022г.