Р Е
Ш Е Н
И Е
№........../.......06.2014г.,гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О ДА
Варненският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на десети юни през две хиляди
и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
мл.с. ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието
на секретаря Е.И. като разгледа
докладвано от мл.с. Алексиева в.гр.д. № 968/2014г. по
описа на съда,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.Д.Д., Р.Д.Б.,
Д.Д.И., Е.И. Д.
и М.И.Д. чрез адв. Б.Б..
Обжалва се решение №
1224/11.03.2014г. по гр.д.№ 112/13г. на РС- Варна, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, предявен от В.Д.Д., Р.Д.Б., Д.Д.А., Е.И.Д. и М.И.Д. срещу
В.Т.П. и Н.В.С. за приемане за установено между страните, че ответниците
не са собственици на имот с идентификатор № 10135.3505.861 по КККР за с.о.
„Сълзица”, район „Младост”, гр. Варна, с площ от 549 кв.м. при граници: имоти с
идентификатори № № 10135.3505.1130, 10135.3505.848, 10135.3505.331,
10135.3505.332, 10135.3505.308, 10135.3505.307, 10135.3505.911, 10135.3505.912
и 10135.3505.860, както и са присъдени разноски.
Във
въззивна жалба се сочи неправилност на обжалваното решение, като постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. В нарушение на
съдопроизводствените правила, съдът не изследвал правата на ищците,
легитимиращи се с решение на ПК- Варна, което се твърди да има конститутивно
действие и въз основа на което е бил извършен въвод в имота и съставен КНА от
1996г. Твърди се, че от изслушаните по делото СТЕ е било установено идентичност
на процесния имот с възстановения в полза на ищците. Излагат се доводи за
основателност на въведеното в
евентуалност като придобивно основание изтекла придобивна давност в периода
1996г. до 2010-11г. Обосновава се неприложимост на разпоредбата на чл.18з, ал.3
ППЗСПЗЗ, доколкото придобитият през 1961г. от Янко Янков имот по замяна по
чл.16 ПЗО на ТКЗС и МТС не е идентичен с процесния. В противоречие с практиката
се сочи, че съдът е разгледал възраженията на ответниците, че наследодателят на
ищците не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, както и
че възстановеният имот не е идентичен с
притежавания преди колективизацията. Искането е въззивната инстанция да отмени
обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което исковата претенция
бъде уважена, като се присъдят разноски за двете инстанции.
В
срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемите
В.Т.П. и Н.В.С. чрез адв. Т. с аргументи за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното
решение. Искането е решението на ВРС да бъде потвърдено и се присъдят разноски
по представен списък по чл. 80 ГПК.
В
с.з., чрез процесуални представители жалбата и отговорът се поддържат.
Третото
лице помагач С.П. редовно призован, не се явява и не се представлява в о.с.з.
Съдът след
като съобрази предметните
предели на въззивното производство очертани
с въззивната жалба, възраженията на страните и всички
доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск за собственост с правно основание в чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от В.Д., Р.Б.,
Д.И., Е. Д.
и М.Д. да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответниците- В.П. и Н.С. не са собственици на недвижим имот
с идентификатор № 10135.3505.861 по КК и КР за с.о. „Сълзица”, район „Младост”,
гр. Варна, с площ от 549 кв.м. при граници: имоти с идентификатори № №
10135.3505.1130, 10135.3505.848, 10135.3505.331, 10135.3505.332,
10135.3505.308, 10135.3505.307, 10135.3505.911, 10135.3505.912 и 10135.3505.860.
В исковата молба
ищците твърдят, че са наследници на Иван Димитров Карамфилов, който с договор
за покупко- продажба, обективиран в НА № 186, том І, рег. № 927, н.д. №
238/1946г. е придобил правото на собственост върху 6/7 ид.ч. от недвижим имот,
представляващ лозе с площ от 10дка, находящо се в м- ст „Соук Солар”.
Собствеността върху имота е била отнета от наследодателя им, като с решение
№352/06.06.1996г. на ПК- Варна в полза на наследниците е била възстановена в
стари реални граници върху имот с площ от 2,261дка, находящ се в землището на
гр. Варна, м-ст „Соук солар”, представляващо имот № 1220 по КП на местността от
1985г., при граници на имота имоти № 1207; 1208; 1209; път; № 1213 и № 1221. С
протокол № 644/01.07.1996г. ищците били въведени във владение на имота от
длъжностно лице при ОбПК- Варна. С КНА № 42, том ІХ, д. 7496/19.08.1996г. било
признато правото им на собственост върху имота възстановено по реда на чл.18з
ППЗСПЗЗ. Твърди се, че понастоящем имот
№ 1220 по КП от 1985г. е разделен на три по- малки, обособени по КККР на СО
„Сълзица”, район Младост със заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК,
изменена със заповед № КД14-03-471/16.02.2012г. на началника на СГКК- Варна,
като единият от така обособените имоти с идентификатор 10135.3505.861, с площ
от 549кв.м. е процесният. Твърди се, че като собственици на този имот
неоснователно са били вписани в КККР ответниците В.П.
и Н.С.. Оспорва се същите да притежават право на собственост върху имота, тъй
като техния праводател С. Н. П. не е бил собственик. Последното
обосновава и интереса на ищците от отричане правата на ответниците.
В срока по чл. 131 ГПК, с писмен отговор ответници оспорват иска като неоснователен. Твърди се, че
ответниците са придобили правото на собственост върху имота по силата на правна
сделка, така както имотът е бил придобит и от техния праводател и праводателя
на последния. Твърди се, че предходен собственик на имота е бил Я.
Н. Я., който е придобил
имота по замяна, извършена с протокол № 14/07.10.1962г. по реда на ЗТПС/отм./,
която по силата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ запазва действието си в случай на
извършени разпоредителни сделки. С НА № 83/1965г. Янков дарил един декар от
така получения по замяна имот, с площ от 2дка на сина си Г.
Я. Н.. С НА № 109/1971г.
последният се разпоредил с другата половина от имота в полза на свои
родственици. В. С., като наследник на Г.
Н. и изключителен собственик на имота по силата на
наследство и дарения от 1989г., през 2004г. след извършена доброволна делба
станала собственик на ПИ 848 по плана на СО „Сълзица”. С НА № 51 от 2005г. С.
продала получения в нейн дял имот на С.П.. Последният с договор за покупко-
продажба, обективиран в НА № 50/2007г. продал на ответниците новообразувания
имот № 861 по плана на СО „Сълзица”. Оспорен е като нищожен съставеният
протокол за въвод във владение № 644/01.07.1996г., поради липсата на
некомпетентност на органа по чл. 30 ППЗСПЗЗ, понеже имотът попада в
урбанизирана територия. Оспорено е и съдържанието на въпросния протокол, като
съставен в кабинетни условия, без реално отстраняване на неговия владелец. Оспорена
е идентичността на имота по НА № 186/1946г. с конкретния имот по КП от 1956г.
Оспорва се и решението, на което ищците са основали правата си, като
незавършващо реституционната процедура, предвид липсата на планове на старите
реални граници, както и като издадено, след като преди това с решение №
89/07.07.1993г. на ПК правото на собственост на ищците върху същия имот, но с
посочена по- малка площ е било възстановено. Оспорен е КНА № 42/1996г., с който
ищците се легитимарт като собственици на имота. Твърди се, че от 1962г. Янков е
бил във владение на имота, което е последователно предавано на последващите
приобритатели на имота. В евентуалност е въведено като възражение придобиване
на имота в резултат на осъществявано добросъвестно давностно владение с начало
07.12.2007г. до датата на предявяване на ИМ, с евентуално присъединяване
владението на праводателите.
По делото е
бил привлечен като трето лице помагач на страната на ответниците
С.Н.П.. Изразил е становище по иска, оспорвайки неговата основателност и
поддържайки доводите изразени от ответниците. Оспорва правата на наследодателя
на ищците преди коопериране на земята. Твърди, че е придобил валидно по силата
на правна сделка собствеността върху имота. В евентуалност се твърди
придобиване на имота по давностно владение, с начало от 03.06.2005г. до датата
на предаването му на ответниците.
Съобразно събраните по делото доказателства настоящият
състав на съда, счита за установено от фактическа страна следното:
С НА № 186, том І, рег. № 927, н.д. №
238/1946г. на 27.02.1946г. М. К. Б.
продала на И. Д. К.
6/7 ид.ч. от лозе, цялото от 10 дка, находящо се в гр. Варна, местност „Соук сулар“, при съседи С.
А., Д. М.,
П. С., К.
Н. и В. Р..
С Решение № 352/06.06.1996г. на ПК- Варна
на наследниците на И. Д.
К. е възстановено правото на собственост в съществуващи
стари реални граници на имот, представляващ лозе с площ от 2,261дка, находящ се
в гр. Варна, м- ст „Соук солар“, съставляващо имот № 1220 по КП на местността
от 1985г., при граници: изток- пл. 1207, 1208, 1209; запад- път; север- пл.
1213; юг- пл. 1221. Решението е придружено и със скица. С протокол № 644/01.07.1996г.,
длъжностно лице при ОбщПК- Варна е въвело наследниците на К.
във
владение на възстановения им имот.
От удостоверение за наследници се
установява, че след смъртта си на 07.07.1946г., И.
Д. К. е оставил за свои
наследници по закон Р. Г.
Д.- съпруга
и деца- Е.И.Д., Д. И.
Д. и М.И.Д.. Д. И.
Д. е починал на 26.02.1994г. и е оставил за свои наследници
съпруга- В.Д.Д. и деца- Р.Д.Б. и Д.Д.И..
С НА за собственост № 42, т.ІХ, дело №
7496/96г. на нотариус при ВРС, В.Д.Д., Р.Д.Б., Д.Д.А., Е.И.Д. и М.И.Д. са признати за собственици на
посочените ид.ч. за всеки на недвижим имот по чл.18з от ППЗСПЗЗ, представляващ земеделска
земя с площ от 2,261дка, находящ се в гр. Варна, местност „Соук солар“,
съставляващ имот № 1220 по КП на от 1983г. при граници: изток- пл. № 1206,
1207, 1208, 1209, 1210, 2011; запад- път; север- пл. № 1213; юг- гора. При
съставяне на акта са били представени документите по възстановяване правото на
собственост върху имота.
С НА № 97, т.V, дело №
2231/20.12.1961г. на основание чл.16 от Правилника за земеустрояване и
одворяване на ТКЗС и МТС, Я. Н.
Я. е признат са собственик на лозе от 2 дка, находящо се в
гр. Варна, местността „Соук солар”, при съседи: Р.
Д., А.
Х. и път.
С протокол № 14/07.10.1962г. на
комисия по ТПС е взето решение за извършване на замяна, като е блокиран имот на
Я. Н. Я.,
находящ се в гр. Варна, местността „Теке” с площ от 3,4 дка и в замяна същият е
получил 1 дка лозе в местността „Франга дере” и 2 дка лозе в местността „Соук
солар”, при граници на последния Р. Д., А.
Х. и път.
С НА, обективиращ договор за дарение с
№ 83, т. Х, дело № 3387/1965г. на 14.09.1965г. Я.
Н. Я. е дарил на сина си Г.
Я. Н. собственото си лозе
от 1дка, находящо се в гр. Варна, местността „Соук солар”,
при граници Я. Н. Я.,
Р. Д. и път.
На 27.01.1971г. с НА № 109, т.І, дело№
238/1971г., обективиращ договор за покупко- продажба в т. 2 Я.
Н. Я. е продал на Я.
Г. Д. лозе от 1дка,
находящо се в гр. Варна, местността „Соук солар”, при
граници: К. Л., С.
Н., Г.
Н. и път.
С НА № 78, т. ХV, д. № 4787/1989г. и
НА № 79, т. ХV, дело № 4788/1989г., обективиращи договори за дарение на
18.10.1989г. Я. Г. Д.
и С. С. Н. са дарила съот. на
сестра си/дъщеря си В. Г.
С. собствения си имот, придобит по наследство след смъртта
на баща/съпруга Г. Я.
Н., починал на 14.05.1974г., а именно: по 1/3 ид.ч. от
лозе, находящо се в гр. Варна, местност „Сълзица”, цялото с площ от 1000 кв.м.,
при съседи Я. Н. Я.,
Р. И.Д. и път.
По силата на договор за доброволна
делба от 29.12.2004г. с № 36, т. ІХ, рег. № 8677/2004г. В.
Г. С. е получила в дял и
изключителна собственост имот с площ от 1098кв.м., съставляващ южната част на
имот с пл. № 309 по плана на с.о. „Сълзица” / м- ст „Соук солар”/, гр. Варна, а
Я. Г. Д.,
Е. Г. Г.
и Ж. Г. Ж.
са получили в дял и изключителна собственост имот с площ от 1098 кв.м.,
съставляващ северната част на имот с пл. № 309 по плана на с.о. „Сълзица” /
местност „Соук солар”/, гр. Варна.
От НА № 51, т.І, рег. № 612, н.д. №
47/2005г. е видно, че на 14.02.2005г. В.
Г. С. е продала на С.Н.П.
собствения имот, представляващ място с площ от 1098 кв.м., находящо се в гр.
Варна, район Младост, представляващо ПИ № 848 по плана на с.о. „Сълзица”
/южната част от имот с бивш № 309/ при граници: североизток- имот пл. № 849;
югоизток- имоти пл. № 331,330 и 329 и югозапад- имот пл. № 9530.
От НА № 46, т.ІІІ, рег. № 3125, дело №
384/2005г. се установява, че на 03.06.2005г. Я.
Г. Д., Е.
Г. Г.и Ж.
Г. Ж. са продали на С.Н.П.
собствения имот, представляващ място с площ от 1098 кв.м., находящо се в гр.
Варна, представляващ ПИ № 849 по плана на СО „Сълзица” при граници: север- път
и имот пл. № 310; запад- съществуващ път; изток- имоти пл. № 307, 308 и 332 и
юг- имот пл. № 848.
С влязла в сила заповед №
РМ-76/10.10.2005г. е попълнен КП за ПИ № 860 и ПИ № 861 по плана на СО „Сълзица”,
като двата новозаснети имота са били записани на името на С.Н.П..
С НА № 50, т.VІ, рег. № 9774, дело №
875/2007г., обективиращ сключен на 07.12.2007г. договор за покупко-
продажба С.Н.П. е продал на В.Т.П. и Н.В.С. собствения имот, представляващ ПИ №
861, с площ от 549 кв.м., находящо се в гр. Варна, с.о. „Сълзица” при граници:
север- път и имот пл. № 310; запад- имот пл. № 860, изток- имоти пл. № 307,308
и 332 и юг- имот пл. № 848.
По делото са
изслушани заключения на в.л.Шена Хаджиева по допуснати от ВРС СТЕ и тройна СТЕ
на в.л. Ц. А., Р.
П. и Д. П.
по назначената, които съдът кредитира като базирани по извършено проучване на
наличната по делото документация и действали КП. Първият КП за местността е от 1983г. Установява
се, че процесният имот с идентификатор 10135.3505.861 по КК е идентичен с имот
пл. № 861 по попълванията в КП на местността от 1999г. Процесният имот попада и
е част от имот № 1220 по КП от 1983г., представляващ имот № 309 по КП на
местността от 1999г. А в плана на старите имотни граници имот № 1220 попада в
стар имот № 91, записан на наследници на И.
К., при неидентифицирани съседи. По ПНИ на местността,
одобрен със заповед на Областния управител от 2011г., имот № 1220 попада върху
три имота № 848, 860 и 861, както е отразен и по действаща КК, след интегриране
на ПНИ. Имотът описан в НА от 1961г. и процесният имат съвпадение по
местонахождение. Имотът, описан в НА от 1946г. и процесният имот имат
съвпадение по местонахождение и приблизителна площ, но не и по съседи,
доколкото по записването в регистъра към ПКП съседите на имота са
неидентифицирани. Вещите лица не са установили идентичност между имота, описан
в НА № 186/1946г., стар пл. №91 по ПКП и имот № 1220 от КП 1983г. на м. „Соук
солар”, както и между процесният имот с идентификатор № 10135.3505.861 и имота,
описан в НА № 186/1946г., но са посочили, че процесният имот е част от имот №
1220 /възстановен в решението на ПК/ и този описан в КНА № 42/1996г.
По искане на страните и с оглед доказване на твърденията
им, са били разпитани свидетелите Р. Д.
Б. /син на ищцата Е.Д./
и М. П. П. /собственик на съседен имот № 1213/ на
ищеца,
и на ответника- Я. Г. Д./наследница на Я. Н./ и В. В. Н./сестра на ответницата/. От показания на
свидетелите на ищците се установява, че през 1996г. имотът е бил възстановен на
ищците. Не е бил ограден, допреди 2-3г., когато е била поставена ограда от
ответниците. Преди това в имота имало овощни дървета, който обирал св. Б. С. П. сочи, че други хора не е виждал в
имота, до момента, в който не дошъл друг човек, който казал, че закупил имота.
Съответно тогава имотът бил ограден, овощните дървета изкоренени и в него
започнало строителство. Свидетелите на ответниците посочват, че през 2005г.
имотът е придобит от С.. Към него момент не е бил заграден. Св. Д. посочва, че преди това имотът е бил
собствен на дядо й Я. В него имало овощни дървета, които до 2004г. обирали тя и
сестра й. Свидетелката сочи, че съсед в ляво им е имотът на св. Петков. До
момента, в който са напуснали имота, а именно след продажбата му на С., никой
друг не се появявал и не бил предявявал претенции. След това имотът започнал да
се стопанисва от С. и приятелката му св. Ненкова, които съответно го оградили.
Имало изкарано разрешително за строеж на имота и прекаран ток.
Съвкупният
анализ на така събраните писмени и гласни доказателства, налага следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен
установителен иск за собственост. Искът е допустим. Правният си интерес от търсената
защита ищците обосновават, с оглед изложените твърдения за наличие на
притежавани върху процесния имот права, основани на земеделска реституция и
чието съществуване се оспорва от ответната страна, претендираща самостоятелни
права върху същия имот придобити по силата на НА за покупко- продажба. Т.е
доколкото ищците разполагат с титул за собственост, за тях е налице правен
интерес от отричане правата на ответниците.
Съобразно
разпределението на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже
претендираните права върху имота, обосноваващи и правния му интерес от
търсената защита, т.е приключила реституционна процедура, въз основа на която
се легитимира като собственик, респ. осъществявано давностно владение, а ответниците
следва да докажат пълно и главно съществуването на такова право на въведените
от тях придобивни основания, в случая договор за покупко- продажба, респ. придобивна
давност чрез владение, осъществявано в периода от 07.12.2007г. датата на
подаване на исковата молба. С
ТР №
8/27.11.2013 г. на
ВКС, постановено по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК е дадено разрешение и на въпроса относно
наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права, вкл. когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право.
От заключенията на назначените по
делото СТЕ описани подробно по- горе, и изследвайки хронологично действалите
планове за местността от КП от 1983г. до ПНИ, одобрен през 2011г. и извършените
в този период разпореждания с имота, описан в НА № 97/1961г. и КНА № 42/1996г.,
се установи идентичност между процесния, възстановен на ищците и заменения имот.
Няма
спор по делото, че към 01.03.1991г. имотът не е бил застроен.
Възраженията
на ответниците са, че правото на собственост върху процесния имот е придобито от
праводателите на техните праводатели чрез предоставянето му по замяна от ТПС
Комисия и чрез последващи разпоредителни сделки с имота. По делото от
представения протокол № 14/1962г. на Комисия по ТПС, се установи безспорно, че
е взето решение за блокиране на земеделски земи, собственост на Янко Янков,
като в замяна същият получава в м-ст Соук солар 2дка лозе, при граници
А, Х,, Р, Д. и път.
Неоснователно
въззивниците възразяват, че в нарушение на материалния закон
първоинстанционният съд е разгледал възраженията на ответниците относно
идентичността на имота и принадлежността на правото на собственост у техния
наследодател към периода предшестващ колективизациято. Направеното в настоящия
случай възражение касае установяване на обстоятелства препятстващи извършването
на реституцията на имота, без обаче да се оспорват правата на наследодателя на
ищците към момента на колективизацията или към момента на решението на ПК. Оспорва
се само, доколкото реституцията е валидно извършена, понеже имотът като собствен на наследодателя
им към образуването на ТКЗС е получен впоследствие от трето лице чрез замяна по
реда на ЗТПС и с него са извършени разпоредителни сделки, с последната от които
е прехвърлен на ответниците.
Нормата на чл. 10,
ал. 1 ЗСПЗЗ, предвижда възстановяне правата на собствениците или на техните
наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на
ТКЗС или ДЗС, независимо от това дали са били включени в тях или в други
образувани въз основа на тях селскостопански организации. От принципа са
предвидени изключения, при които законодателят приоритетно защитава правата на
трети лица пред правото на възстановяване на собствеността на бившите
собственици на земеделски земи. Едно от тях касае случаите на замени, извършени
по реда на отменения Закон на трудовата поземлена собственост, уредено в чл.
18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Съгласно цитираната разпоредба, когато е извършена замяна
по реда на ЗТПС, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван
преди замяната, а ако имотът е застроен или са извършени разпоредителни сделки
със земята, получена при замяната, остава в сила замяната.
Видно от изложеното
по- горе и доколкото се установи извършени разпоредителни сделки с имота през
1965г., 1971г. и 1989г., даден по замяна, т.е преди 01.03.1991г. влизане в сила
на ЗСПЗЗ, то съдът счита, че следва да се зачете действието му, при което
извършената замяна остава в сила и в този случай при възстановяване на правото
на собственост се счита, че е осъществена замяна на земи между двама
собственици.
Извършването
на замяната се установява безпротиворечиво от протокол № 14/1962г. на ТПС
комисия и съставеният преди решението констативен нот. акт № 97/61г. Извършени
са поредица последващи разпоредителни сделки, въз основа на които ответникът се
легитимира като собственик на процесния имот. Осъществяването на
една от хипотезите, предвидени в чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, води като последица до
запазване на вещноправното транслативно действие на замяната. Съобразявайки
това, както и последвалите разпореждания с процесния имот, съдът намира, че
ответниците по делото са придобили правото на собственост върху процесния имот,
доколкото техните праводатели валидно са се разпоредили с него.
Направеното
от ищците възражение за придобиване имота по давност, съдът намира са
неоснователно. Съобразно съвкупния анализ на наличните по делото писмени и
гласни доказателства, не се установява безспорно, ищците да са реално въведени
във владение на имота с протокола от 01.07.1996г. По делото не се спори, че понастоящем
ответниците са във владение на имота. Установи се от свидетелските показания,
че имотът никога не е имал ограда. Такава е постановена едва от ответниците. Преди
това, св. П, сочи, че е виждал само сина на ищцата Д. да е обирал
плодове от овощните дървета. Други хора в имота не бил виждал. В противовес на
показанията на свидетеля са тези на свидетелите на ответниците. Показанията на
св. Петков следва да се посочи, че са непоследователни и същевременно вътрешно
противоречиви, поради което съдът не ги възприема. Свидетелят живее в имота от
около 7-8г., поради което непосредствените му впечатления са оттогава. Сочи, че
от 1995г. е виждал сина на ответницата събота и неделя и само тази година, т.е
2014г. не го е виждал там. Същевременно посочва, че от 3-4г. са се появили
ответниците в имота и са започнали да строят. Показанията на св. Божков пък
съдът цени с резервите на чл. 172 ГПК. Следва да се посочи и че ищците са
узнали за започналото строителство в имота от свои съседи, който факт идва да
покаже, че владението им нито е било постоянно/започването на строителство и
изсичане на овощни дървета не е еднократен акт/, нито явно /предвид липсата на
ограждане на имота и манифестиране права спрямо него/. Поради изложеното налага
се извод, че ищците не са доказали обективиране на действия по упражнявано
постоянно, явно, спокойно, непрекъснато и несъмнено фактическа власт върху
вещта за период повече от 10г. с начален момент- 01.07.1996г., със субективното
намерение за нейното своене.
Горните мотиви
обуславят неоснователност на предявения иск, поради което съдът не следва да излага
мотиви по въведеното от ответниците в евентуалност възражение за придобиване
имота по давност.
Поради съвпадане изводите на
настоящата инстанция с тези на ВРС, обжалваното решение следва да бъде изцяло
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора,
разноските сторени от въззиваемата страна във въззивното производство, следва
да бъдат понесени от въззивниците.
Представен е списък
по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират разноски в размер на 650лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Те са реално платени, поради
което на въззивамите следва да се присъдят в искания размер.
По изложените съображения , съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1224/11.03.2014г.,
постановено по гр. дело № 112/2013г. на ВРС.
ОСЪЖДА
В.Д.Д., ЕГН **********, Р.Д.Б., ЕГН **********, Д.Д.А., ЕГН **********, Е.И.Д., ЕГН ********** и М.И.Д., ЕГН **********
да заплатят на В.Т.П., ЕГН **********
и Н.В.С., ЕГН ********** сумата от 650
лв., на основание чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
получаване на препис от същото от страните с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД, при условията и предпоставките на чл. 280 ГПК.