Определение по дело №3/2021 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 260002
Дата: 8 януари 2021 г. (в сила от 8 януари 2021 г.)
Съдия: Росен Минков Стоянов
Дело: 20213220200003
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

гр. Г.Т., 08.01.2021г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Районен съд – Г.Т., наказателна колегия, в закрито заседание на осми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

Председател : Росен Стоянов

 

 

разгледа докладваното от Съдията ч.н.д. № 00003 по описа на Районен съд – Г.Т. за 2021г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

          Производството е образувано по реда на чл. 244, ал.V и сл. от НПК, по жалба на Х.Г.Х. с ЕГН – **********,***, против Постановление на Районна прокуратура – Г.Т. за спиране на наказателното производство по досъдебно производство № 191/2019г. по описа на РУ - Г.Т. при ОД на МВР –Д., водено за извършено деяние наказуемо по чл. 331, ал.1 от НК.

          Жалбоподателят оспорва поднадзорното постановление, желае да бъде отменено. Желая по делото да се приложат телефонни разпечатки.

Съдът, като взе предвид наведените оплаквания в жалбата и след като провери изцяло обжалвания акт относно неговата обоснованост и законосъобразност, приема следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок, против подлежащ на обжалване акт на Районна прокуратура – Г.Т.. Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, прие:

Наказателното производство се води за това, че че на 06.12.2019г. в с. С., общ. Г.Т., по непредпазливост запалил имущество със значителна стойност - микробус Мерцедес Вито с peг. № **** собственост на Х.Г.Х. с ЕГН - ********** *** - престъпление по чл. 331 , ал. 1 от НК.

С постановление на Районна прокуратура – Г.Т., от 02.12.2020г., производството по делото е било спряно.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приемам за установена следната фактическа обстановка:

С оглед установяване на обективната истина по досъдебното производство е изготвена пожаро - техническа експертиза, от която се установявило че пожара е възникнал в следствие на умишлени действия. Проведени са множество процесуално – следствени действия, а именно: разпити на свидетели, оглед, назначени са химически и технически експертизи.

Правилно, след като е анализирал всички събрани доказателства наблюдаващият разследването прокурор е преценил, че не може да се направи категорично заключение, като се посочи авторът на престъплението.

С оглед на изложеното съдът намира, че в конкретния случай е налице предвидено от закона основание за спиране на наказателното производство, а именно разпоредбата на чл. 244, ал. І, т. 2 от НПК - "когато извършителят на престъплението не е разкрит", като единствено подозрението, не е достатъчно да бъде направена причинно следствената връзка между извършителя на горепосоченото деяние и Ивелин Иванов.

Стореното искане от молителя за изготвяне и прилагане на телефонни разпечатки се явява незаконосъобразно.

Според чл. 159а, ал.1, по искане на съда в съдебното производство или въз основа на мотивирано разпореждане на съдия от съответния първоинстанционен съд, издадено по искане на наблюдаващия прокурор в досъдебното производство, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят създадените при осъществяване на тяхната дейност данни, които са необходими за: проследяване и идентифициране на източника на връзката; идентифициране на направлението на връзката; идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката; идентифициране на типа на връзката; идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство; установяване на идентификатор на ползваните клетки. Според ал.2 на същия член, данните по ал. 1 се събират, когато това се налага за разследването на тежки умишлени престъпления. По смисъла на чл.93, т.7 от НК,  „Тежко престъпление“ е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Досъдебното производство се води за извършено деяние наказуемо по чл. 331, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, т.е. деянието по чл. 331, ал.1 от НК не се явява,  „Тежко престъпление“, поради което не могат да се правят искания по чл. 159а от НК.

Постановлението на прокурор при Районна прокуратура – Г.Т. за спиране на наказателно производство по досъдебно производство № 191/2019 г. по описа на Районно управление – Г.Т. при ОД на МВР – Д., е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

Следва да се отбележи също така, че съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. І от НПК в случаите на спиране на наказателно производство поради неразкриване на извършителя на престъплението, какъвто е и настоящия случай, прокурорът изпраща делото на разследващия орган за продължаване на издирването. Едва след разкриване на извършителя на престъплението от органите на полицията, това обстоятелство ще е основание задължаващо прокурора да възобнови спряното наказателно производство.

Ето защо съдът прие, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а атакуваното постановление потвърдено.

 

С оглед на горното, на основание чл. 244, ал.V от НПК съдът,

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 02.12.2020г. на прокурор при Районна прокуратура - Г.Т., с което на основание чл. 244, ал. І, т. 2 от НПК е спряно наказателното производство по досъдебно производство № 191/2019г. по описа на Районно управление – Г.Т. при ОД на МВР – Д..

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

          

 

Съдия: