Решение по дело №707/2020 на Районен съд - Пазарджик

0РЕШЕНИЕ

 

№  

 

08.12.2020 г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав

на девети октомври през две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                                           Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Росица Димитрова,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №707 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от ЕТ „И.Г.“, ЕИК *********, с адрес на управление : гр.П., ул.”…” №.. против Наказателно постановление №13-001890 от 08.04.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на търговеца, в качеството на работодател за нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2 000 лева.

Жалбоподателят моли наказателното постановление, като незаконосъобразно да бъде отменено, тъй като не извършено вмененото нарушение. 

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Сочи нови доказателства.

Ответникът по жалбата Дирекция “ОИТ” гр.Пазарджик, чрез процесуалния си поддържа, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните  и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима и по съществото НЕОСНОВАТЕЛНА.

На дружеството е съставен акт, затова, че като работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, при извършена съвместна проверка с органите на ОД на МВР Пазарджик на 03.12.2019 г. около 12.00 часа в обект на контрол „Склад за търговия на дребно и едро с хранителни стоки“, намиращ се в гр.П…, ул.“…“ №.., не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила, като трудови отношения с лицето Н.Л.К., ЕГН **********, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето.

Н.Л.К. в собственоръчно попълнена и подписана декларация на основание чл.402 от КТ декларирал елементи на трудово правоотношение с дружеството, а именно: работно място - „ЕТ И.Г.", че работи от „03.12.2019 г.", работно време - „10:00“ , длъжност „работник разтоварващ кашони", трудово възнаграждение „15 лв/ден за днес“, както че не е получил копие на хартиен носител от заверени уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен трудов договор.

Нарушението било извършено на 03.12.2019 г., когато лицето Н.Л.К. е заварен да престира труд в гореописания обект на контрол - пренася и разтоварва кашони.

Нарушението било констатирано на 05.12.2019 г. при преглед на фирмената документация в ДИТ Пазарджик, ул.„.." №.., където работодателят не е представил писмен трудов договор, както и справка от ТД на НАП за регистрация на трудов договор от дата 03.12.2019 г., на която лицето Н.Л.К. е заварено да работи. Работодателят ЕТ „И.Г." предоставя писмен трудов договор №030/04.12.2019г. с лицето, с посочена дата да постъпи на работа - 05.12.2019 г. и справка с изх. №13388193051219/04.12.2019г., 16:27:05 за регистрация на същия.

Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите С.Г. – актосъставител, А. С., П.Ч., Н.К., както и писмените доказателства приети по делото.

Констатациите описани в АУАН, залегнали в НП се потвърждават от писмените доказателства и показанията на свидетелите Г. и Ч..

От показанията на свидетеля Ч. се установи, че на 03.12.2019 г., съвместно със служители в ОДБХ Пазарджик е извършена проверка в обекта, намираща се в гр.П., ул.“. ..“, стопанисвана от ЕТ “И.Г.“. По време на проверката две лица, между които и К., които пренасяли кашони. При пристигането на собственика, последният заявил, че Караников не работи при него. Тогава повикали служители на Дирекция „ИТ“ Пазарджик.

Видно от показаният на свидетелката Г. и представената декларация, в момента на проверката лицето Н.К. е посочил, че работи ЕТ „И.Г.", от 03.12.2019 г., работно време - „10:00“ , длъжност „работник разтоварващ кашони", трудово възнаграждение „15 лв/ден за днес“, както че не е получил копие на хартиен носител от заверени уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен трудов договор.

Освен това на гърла на декларацията е посочил, че е инструктиран за безопасност и здраве от Р. Г. на 03.12.2019 г.

С оглед тези доказателства съдът не кредитира показанията на К., че същия ден е пристигнал в склада и само е преценявал естеството на работа.

При тези данни съдът приема, че е осъществен състава на административно нарушение по чл.62, ал.1 от КТ.

Лицето Б. А.в момента на проверката е извършвал трудова дейност, поради което ЕТ, в качеството на роботодател е нарушило трудовото законодателство, именно нормата на чл.62, ал.1 от КТ, доколкото възникналото между ЕТ “И.Г.” ЕООД и К. отношение, съдържа белезите на трудово правоотношение и същото е следвало да бъде обективирано чрез подписването на трудов договор.

Отговорността на жалбоподателя, в качеството работодател произтича и от разпоредбата на §1, т.1 от ДР на КТ и като такъв може да бъде субект на административнонаказателна отговорност по чл.414, ал.3 от КТ.

В случая не са налице основания за приложението на чл.9, ал.2 във връзка с чл.28 от ЗАНН, доколкото самото нарушение е със завишена степен на обществена опасност.

При определяне на обществената опасност на конкретното деяние, респективно санкцията произтичаща от него, следва да се изхожда от цялата съвкупност на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените отношения с конкретното деяние.

По-високата обществена опасност на това нарушение произтича от самия закон, който е изключил конкретното нарушение от кръга на привилегирования състав на чл.415в от КТ за маловажно нарушение. Освен това целта на закона е чрез сключване на трудов договор, регистрирането му и връчването на тези документи на работника да се гарантират правата на полагащия труд, защото работодателят се задължава както да му изплаща възнаграждение за извършваната работа, така и да внася необходимите осигурителни вноски. Следователно неизпълнението на това задължение от страна на работодателя води до накърняване на интересите на работника и за него могат да настъпят сериозни вредни последици.

При определяне размера на санкциите наказващият орган не се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания като не е отчел, тежестта на нарушението, и че нарушението е извършено за първи път. В този смисъл съдът счита, че санкцията следва да бъде намалена до минималния размер установен в чл.414, ал.3 от КТ за съответното нарушение.

По изложените съображения обжалваното постановление, е обоснована, но незаконосъобразно, поради което следва да бъде изменено, като бъде намален размера на наложената административна санкция. 

По делото е направено искане и от процесуалния представител на АНО за присъждане в полза органа на направените по делото разноски.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В този случай разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, предвижда когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

Непрецизността на разпоредбата на чл.143 от АПК като резултат не предвижда и дължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако органът е представляван не от адвокат, а от юрисконсулт. при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл.78, ал.8 от ГПК. Нормата гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.

Липсата на изрична регламентация в АПК за тази хипотеза обосновава извод за субсидиарно приложение на ГПК на основание чл.144 от АПК. Следователно правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.

Вярно е, че тази разпоредба регламентира заплащане на направени от страна разноски само ако адмистративния акт, респективно НП е отменено, но съгласно чл.144 от АПК за неуредените въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

В този случай съдът намира, че е приложима разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в настояща редакция, която предвижда че размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Въпросният текст от ЗПП при определяне на размера на разноските за юрисконсулстко възнаграждение препраща препраща към Наредбата за правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.

Съдът намира, че искането е основателно независимо, че се касае за частично отменен/изменен санкционен акт, тъй като безспорно този акт в една част е установено, че е законосъобразен, но не до размера на наложената санкция.

Поради това жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ИА „ГИТ“ София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислени съобразно размера на потвърдената санкция, а именно 60 лв., тъй като делото не се характеризира с фактическа и правна сложност.

Разноските по делото са дължими на ИА „ГИТ“ София, тъй като тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2, ал.1 от  Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

По делото е направено искане и от пълномощника на жалбоподателя за присъждане в негова полза на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, според която когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Вярно е, че тази разпоредба регламентира заплащане на направени от страна разноски само ако адмистративния акт, респективно НП е отменено, но съгласно чл.144 от АПК за неуредените въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

В този случай съдът намира, че е приложима разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, според която заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Съдът намира, че искането е основателно независимо, че се касае за частично отменен/изменен санкционен акт, тъй като безспорно този акт в една част е установено, че е незоносъобразен по отношение на размера на санкцията, поради което изменен.

Поради това АНО следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, изчислени съобразно отменения размер на санкцията.

По делото са представени пълномощно и договор за правна помощ, според които на адв.Я. за процесуално представителство по делото е заплатена в брой сума от 400 лв.

С оглед на това и резултата по делото-изменение на НП, съдът намира претенцията за възлагане на разноски за частично основателна, поради което следва да бъде осъдена ИА „ГИТ“ София да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за един адвокат в размер на 100 лева.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ИЗМЕНЯ НП №13-001890 от 08.04.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на ЕТ „И.Г.“, ЕИК *********, с адрес на управление : гр.П.., ул.”…” №…, в качеството на работодател за нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2 000 лева, като

НАМАЛЯВА размера на ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ от 2 000 лева на 1 500 лева.

ОСЪЖДА ЕТ „И.Г.“, ЕИК ********* да заплати на ИА „ГИТ“ София, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 60 лева.

ОСЪЖДА ИА „ГИТ“ София да заплати на ЕТ „И.Г.“, ЕИК ********* направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

                                         

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: