МОТИВИ по НОХД №5123/2015г.
на СГС, НК, 21 състав
Повдигнато е и е внесено в съда обвинение срещу Е.Й.К. за това, че на 18.04.2015г. в гр.София за времето от 01.49 часа
до 03.12 часа, на бул.„Д-р Г.М. Д.” №**, в отделение по А.и Г. с
дейност „Н.” на УМБАЛ „С.” ООД, в стая за интензивно лечение и
специални грижи за новородени, направила опит умишлено да умъртви малолетната Н.Р.Д.,
родена на ***г., намираща се в безпомощно състояние, поради възрастта си, чрез
нанасяне на множество силни удари с ръка и стъклено шише за хранене на
новородени в областта на главата и тялото, както и чрез задушаване с ръце в
областта на врата на детето, като вследствие на нанесените удари и упражнената
сила по отношение на малолетната Н.Р.Д. е реализиран медико биологичния признак
„********” изразяващо се в причиняването на ********, ********, ********, ********,
********, ********, като деянието е извършено по особено мъчителен за пострадалата
начин и с особена жестокост и от същото, макар и довършено, не са настъпили
предвидените от закона и исканите от дееца общественоопасни последици от това
престъпление, а именно смъртта на детето Н.Р.Д., поради оказана спешна висококвалифицирана
медицинска помощ от лекари в МБАЛ „Т.Б.С.” АД - престъпление по чл.1**,
ал.1, т.4, пр.2, т.5 и т.6, пр.2 и пр.3 НК вр. чл.115 НК вр. чл.18, ал.1, пр.2 НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, прави разбор
на доказателствата, като счита, че обвинението е доказано от фактическа и
правна страна и пледира на подсъдимата К. да бъде наложено наказание лишаване
от свобода при условията на чл.55 НК в размер на дванадесет години.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Н.Р.Д. - адв.М.Д. иска осъждането на подсъдимата, като също прави
преглед на доказателствата по делото и се позовава на приетите по делото
експертизи, показанията на свидетелите, разпитани в съдебно заседание, както и
на веществените доказателства, по делото. Пледира за налагане на най-строгото възможно
наказание, както и уважаване изцяло на предявения граждански иск. Претендира
направените разноски.
Законният представител на частния обвинител и граждански ищец Н.Р.Д. -
нейният баща Р.Й.Д. иска адекватно наказание за подсъдимата.
Защитникът на подсъдимата Е.Й.К. - адв.В.Я. пледира
за нейното оправдаване, като прави подробен разбор на доказателствата.
Защитникът излага аргументи за абсурдността на обвинението от правна и
житейска гледни точки. Сочи нарушаване на правата на подсъдимата К. при
работата й в УМБАЛ „С.” ООД, очертава нарушения на трудовото
законодателство в болницата, довели до преумора и системно недоспИ.е
на подсъдимата.
Защитникът хронологично проследява състоянието на пострадалото дете, за да
обоснове теза, че неговото състояние не е свързано с действия на подсъдимата К..
Оспорва начина на събирането и съхраняването на веществените доказателства по
делото, като твърди наличие на манипулации в медицинската документация,
пропуски в нея и подмяна на данни за състоянието на детето.
Защитникът счита, че досъдебното и съдебното производство са манипулирани
поради обществения и медиен натиск по делото вследствие на незаконно
разпространени в интернет видеозаписи от охранителна камера на УМБАЛ „С.” ООД.
Аргументира, че не работено по други версии за възможното причиняване на
травмата на детето Н., включително по възможността то да е било изпуснато на
земята след края на смяната на подсъдимата К..
Защитникът подробно мотивира своето несъгласие със заключенията на
съдебно-медицинските експертизи и комплексната съдебно-психиатрична и
съдебно-психологична експертиза, приети по делото.
Оспорва автентичността на изследваните от двете видеотехнически експертизи
по делото записи от охранителната камера, като твърди, че те са били
манипулирани преди предаването им на органите на досъдебното производство.
Позовава се и на липсата на изрично писмено съгласие на подсъдимата да бъде
видеозаснемана при работата й в УМБАЛ „С.” ООД.
В заключение иска оправдаването на подсъдимата поради липсата на доказаност
на обвинението срещу нея по несъмнен и категоричен начин и породи многобройни
пороци при събирането на доказателствата и разследването по делото.
Защитникът на подсъдимата - нейната майка Р.Н.Ш. поддържа аргументите на адв.В.Я..
Защитникът на подсъдимата - нейният баща Й.К.Ш. поддържа аргументите на адв.В.Я..
Подсъдимата Е.Й.К. дава обяснения по обвинението, не се признава за виновна
и твърди, че не е нанасяла удари на бебе по време на своето дежурство. Поддържа
изложението по същество на упълномощения си защитник - адв.В.Я..
В последната си дума подсъдимата Е.Й.К. моли да бъде оправдана.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата Е.Й.К. е родена на ***г***, българка, българска гражданка,
вдовица, с полувисше образование, неосъждана, безработна, ЕГН **********.
УМБАЛ „С.” ООД е лечебно заведение, което
осъществява дейността си въз основа на Разрешение за осъществяване на лечебна
дейност №МБ-378/30.12.2014г. на Министъра на здравеопазването. Управител на
лечебното заведение към м. април 2015г. е св.Й.Л.П.. В лечебното заведение
е разкрита Клиника по А.и Г., в която се осъществява дейност по медицинска
специалност „Н.”. Началник на клиниката към м. април 2015г. е св.В.И.Н., а
завеждащ - св.Н.Б.В..
При изграждането на сградата на болницата въз основа
на Договор №103/22.03.2012г. между собственика на сградата „И.П.” ЕАД
(наемодател на УМБАЛ „С.” ООД) и „И.” ООД в сградата е осигурено
видеонаблюдение чрез професионална система за видеонаблюдение, включваща
камери, захранване и записващи устройства. Камера била поставена и в стаята за
интензивно лечение и специални грижи за новородени в Клиниката по А.и Г.,
отделение „Н.”. Камерата е поставена над врата на стаята и била закрепена
неподвижно. Камерата е модел KPC132ZEP. Сигналът на камерата се подава в
записващо устройство (DVR) HIKVISION с оригинален софтуер на производителя.
Достъп до записващото устройство и записаните файлове от камерата имал
единствено св.С.К. - Ръководител на информационни и комуникационни дейности в
УМБАЛ „С.” ООД.
Подсъдимата Е.Й.К. е завършила на 24.07.1996г.
Полувисшия медицински институт-гр.Враца с присъдена квалификация „А.ка” и от 1996г. е работила без прекъсване по специалността
си в различни лечебни заведения - Общинска болница-С., МБАЛ „С.” ЕООД
и ЕТ „Д-р Д.Б.” ИППМН. Членува в Българската асоциация на
професионалистите по здравни грижи (БАПЗД).
С трудов договор №913/07.03.2014г. подсъдимата Е.Й.К.
е назначена да изпълнява длъжност А.в отделение „Н.” на МБАЛ „С.” ООД
и е постъпила на работа на 10.03.2014г. Тази длъжност подсъдимата е изпълнявала
до 30.04.2015г., когато по силата на Заповед №550А/22.04.2015г. на Управителя
на УМБАЛ „С.” ООД във връзка с инкриминираните по настоящето дело
събития, подсъдимата Е.Й.К. е уволнена дисциплинарно на основание чл.188, т.3
от КТ.
Съгласно чл.8.2 от подписания лично от подсъдимата Е.Й.К.
трудов договор тя е декларирала, че „всички лични документи, респективно данни
се предоставят доброволно, вкл. събраните чрез видеонаблюдение”, за да бъде
трудовото правоотношение учредено и да функционира законосъобразно (т.1,
л134-л.135 от ДП).
По силата на трудовия договор подсъдимата се
задължавала да полага по осем часа дневно труд, но съобразно Правилника за
вътрешния ред на УМБАЛ „С.” ООД смените на А.ките
в отделението по А.и Г. на УМБАЛ „С.” ООД, в която се осъществявала и
дейността „Н.” били 12 часови - дневна от 07.30 часа до 19.30 часа и нощна
от 19.30 часа до 07.30 часа.
Поради липсата на достатъчно кадри, назначени на щат в
отделението, се налагало да се осигуряват и лица, които да работят дейността „А.”
не само по трудов, но и по граждански договор. Подсъдимата Е.Й.К. също
осъществявала такава допълнителна дейност, като основание за това бил Договор
за извършване на работа чрез личен труд от 28.03.2014г., неподписан от страна
на подсъдимата, като тя знаела за съществуването му. По този договор
подсъдимата К. получавала по 60 лв. на допълнително дежурство.
Необходимостта от непрекъснат режим на работа в
отделението по А.и Г. с дейност по Н. на УМБАЛ „С.” ООД изисквала
често да се поемат в драстично нарушение на трудовото законодателство по две
поредни дванадесет часови смени. Подсъдимата К. била съгласна с това нещо, тъй
като имала материални затруднения, което налагало да поема и допълнителна
работа извън УМБАЛ „С.” ООД. Изработването на две последователни
12-часови смени спестявало на подсъдимата К. разходи за пътуване до гр.С., но в
същото време я преуморявало. В УМБАЛ „С.” ООД липсвали условия за сън
на А.ките в сектор „Н.”.
През месец март 2015г. подсъдимата Е.Й.К. поела седем
24-часови дежурства (на 05.03.2015г.-06.03.2015г., на 08.03.2015г.-09.03.2015г.,
на 13.03.2015г.-14.03.2015г., на 17.03.2015г.-18.032015г., на
19.03.2015г.-20.03.2015г., на 24.03.2015г.-25.03.2015г. и на
29.03.2015.-30.03.2015г.), през месец април 2015г. до момента на
инкриминираното събитие подсъдимата Е.Й.К. имала три 24-часови дежурства - от
07.30 часа на 06.04.2015г. до 07.30 часа на 07.04.2015г., от
07.30 часа на 09.04.2015г. до 07.30 часа на 10.04.2015г. и от
07.30 часа на 17.04.2015г. до 07.30 часа 18.04.2015г.
С молба от 20.03.2015г. подсъдимата Е.Й.К. поискала и
от ръководството на УМБАЛ „С.” ООД било разрешено подсъдимата К. да
ползване платен годишен отпуск за 2015г. в размер на 5 дни, считано от
20.04.2015г.
На 15.04.2015г. дневна смяна в отделение „Н.” на
Клиника по А.и Г. на УМБАЛ „С.” ООД от 08.00 часа до
20.00 часа била свидетелката д-р В.И.Д., а от 07.30 часа до 19.30 часа -
дежурен А. била св.Ж.И.Ч..
Нощна смяна на 15.04.2015г. срещу **.04.2015г. от
20.00 часа до 08.00 часа била свидетелката д-р Н.С. П.-П., а от 19.30 часа до 07.30 часа като А. - подсъдимата Е.Й.К..
На **.04.2015г. дневна смяна от 08.00 часа до
20.00 часа била свидетелката д-р С.Д.А., а от 07.30 часа до 19.30 часа -
като А. св.К.Б.Г..
Нощна смяна на **.04.2015г. срещу 17.04.2015г. от
20.00 часа до 08.00 часа била свидетелката д-р В.И.Д., а от 19.30
часа до 07.30 часа - като А. св.К.К.С..
На 17.04.2015г. дневна смяна от 08.00 часа до
20.00 часа била свидетелката д-р А.Ф.К., а от 07.30 часа до 19.30 часа -
като А. подсъдимата Е.Й.К..
Нощна смяна на 17.04.2015г. срещу 18.04.2015г. от
20.00 часа до 08.00 часа била свидетелката д-р Н.С. П.-П., а от 19.30 часа до 07.30 часа като А. - подсъдимата Е.Й.К.,
която продължила започнатото сутринта на 17.04.2015г. дежурство.
На 13.04.2015г. в 08.30 часа св.С.П.Т.-Д.
постъпила в УМБАЛ „С.” ООД за планирано раждане. Това било второ
раждане за св.Т.-Д.. Раждането било насрочено за 14.04.2014г. и трябвало да се
осъществи по метода на цезаровото сечение.
На 14.04.2015г. в 10.04 часа св.С.П.Т.-Д. родила
живо и здраво дете от женски пол, без отклонение в здравословното състояние,
тежащо 3 230 гр. и дължина 52 см. Обиколката на главата била
34,5 см. Бебето изплакало веднага. Раждането е водено от св.Д.Т. В.-А..
Операцията минала без усложнения.
Непосредствено след операцията св.Т.-Д. била настанена
за наблюдение в следродилен сектор. Детето било отнесено в отделение „Н.”.
Детето било наречено от родителите си - св.С.П.Т.-Д. и
св.Р.Й.Д. - Н.. При изследванията на бебето Н.Р.Д. не били установени никакви
проблеми или отклонения. Детето било напълно здраво, наддавало, хранело се с
адаптирано мляко, поради невъзможност майката да кърми с оглед приемани от нея
лекарства. Детето било давано на майката при възможност.
На **.04.2015г. св.Т.-Д. била преместена в
определените в УМБАЛ „С.” ООД стаи за родилки. Същият ден - след
задължителната визитация, бебето Н. било дадено на майката. През целия ден на **.04.2015г.
св.С.П.Т.-Д. имала достъп до детето. Н. била видимо добре, хранела се с апетит,
била спокойна.
На следващия ден - 17.04.2015г. през деня св.Т.-Д.
отново се виждала с детето си, като Н. била активна и в добро състояние. До
стаята на майката детето било превозвано с кошче на колела, в което било
поставено и в което спяло.
След обяд на 17.04.2015г. при съпругата си дошъл на
свиждане св.Р.Й.Д. с голямото им дете. При тях била докарана и Н.Р.Д., който
била напълно здрава, весела и се хранела охотно.
След свиждането св.Т.-Д. закарала с кошчето
новородената Н. при дежурния А. - подсъдимата Е.Й.К. за вечерен тоалет на
детето.
След вечерния тоалет бебето Н.Р.Д. било поставено в
кошчето си в стаята за интензивно лечение и специални грижи за новородени,
заедно с още четири деца. Кошчето било поставено отдясно спрямо входната врата
на стаята (над която се намирала описаната по-горе охранителна камера), като
било средното (второ) кошче в редица от три кошчета. Четвъртото кошче в стаята
се намирало точно срещу врата под прозореца на стаята, а петото кошче се
намирало вляво от входната врата. В стаята било включено дежурно осветление.
Децата били неспокойни и плачели, което се чувало в
стаята срещу тяхната, в която били свидетелките М.П.Б. и Е.М.Х., които поради
различни причини били под въздействието на успокоителни по повод на извършени
медицински интервенции.
В стаята при децата през различни периоди от време
влизала подсъдимата Е.Й.К., която се занимавала с бебета - давала им хана и
вода, завивала ги, наблюдавала ги.
През нощта дежурния лекар - св.Н.С.П. спяла в своя
кабинет, който бил оборудван с легло. Подсъдимата К. се намирала в отделението,
като се видяла за малко със св.Д.И.П. - дежурен А. в отделението по А.и Г..
Дежурен лекар в същото отделение А.и Г. бил свидетелят д-р Г.К.И., който също
спял.
След 00.00 часа на 18.04.2015г. единствената,
която била будна в отделението, била подсъдимата Е.Й.К., която предприела
агресивни действия срещу бебетата в стаята за интензивно лечение и специални
грижи за новородени[1] и особено
по отношение на бебето Н.Р.Д.:
В 01:49:00 часа бебето Н.Р.Д. започва да мърда с
глава и да плаче.
В 01:49:15 часа подсъдимата Е.Й.К. се приближава
към количката и протяга ръка към детето Н..
В 01:49:18 часа подсъдимата К. с дясна ръка
издърпва завивката на детето към долния край на количката, спрямо главата на
детето и в 01:49:19 - 01:49:20 часа с лява отворена ръка нанася
два удара в главата на бебето Н.Р.Д..
В периода 01:49:25 -01:49:27часа подсъдимата К.
нанася с юмрук с дясна ръка един удар в тялото на детето и два удара със свит
юмрук на дясната ръка с насочен надолу с долната част на юмрука в главата на
бебето.
В 01:49:28 часа подсъдимата К. взема Н.Р.Д. от
количката в ръце, като нанася два удара с отворена длан по посока тялото на
детето в 01:49:33 - 01:49:34 часа, а в
01:49:39–01:49:40 часа нанася още един удар с длан в тялото на бебето,
докато го държи с лява ръка, след което в периода 01:49:41-01:49:46 часа
подсъдимата К. слага детето Н. в количката, като то е с отворена уста.
В периода 01:49:47–01:49:48 часа подсъдимата К.
хваща Н. с лява ръка и в 01:49:49 часа й нанася удар със свит юмрук на
дясната ръка с долната част на юмрука в главата на бебето.
В 01:50:08 часа подсъдимата К. лицето завива Н.Р.Д.
със завивка.
В 01:50:19-01:50:21 часа подсъдимата К. оправя
завивката на детето Н.
В 01:50:34 - 01:50:35 часа подсъдимата К.
със свит юмрук на дясната ръка с долната част на юмрука нанася три удара в главата
на детето Н., след което в 01:50:38 отново оправя завивката на детето.
В 01:50:39 подсъдимата К. с отворена длан нанася един
удар в горната част (теменната част) на главата на детето Н.Р.Д..
В 01:50:46 часа подсъдимата К. слага лявата си
ръка пред лицето на детето, а дясната ръка върху главата на детето и в 01:50:47
– 01:50:48 часа извършва натиск с дясна ръка върху главата на Н.. В
01:50:49 часа подсъдимата К. отново натиска главата на детето.
В 01:50:50 - 01:50:51 часа подсъдимата К.
нанася един удар с свит юмрук на дясната ръка с долната част на юмрука в
главата на бебето Н..
В периода 01:50:58 – 01:51:03 ‘часа
подсъдимата К. оправя завивките на Н.Р.Д. и в 01:51:08–01:51:09 часа с
разтворена дясна ръка натиска Н. по шията. Натискът продължава до 01:51:11.
След това в периода 01:51:** – 01:51:54 часа
подсъдимата К. права стои от страна на долната част на кошчето спрямо краката
на детето и го наблюдава.
В 01:52:06 часа подсъдимата К. отново започва да
наблюдава детето Н. до 01:52:14 часа.
До 01:53:02 часа подсъдимата К. остава в стаята и
наблюдава кошчетата с деца и в 01:53:03 часа тя излиза от стаята.
В 02:49:09–02:49:10 часа бебето Н.Р.Д. се
размърдва и в 02:49:15 часа подсъдимата К. влиза в стаята, като отива и
наблюдава детето Н., след което в 02:49:18 часа поднася шише с биберон към
устата на Н..
След това подсъдимата започва да се занимава с другите
деца, намиращи се в стаята, като в 02:49:45 часа се обръща към количката с
бебето Н. и в 02:49:50–02:49:55 часа подсъдимата оправя завивката на
детето.
В 02:50:** часа подсъдимата напуска стаята с деца
и се връща в 02:51:29 часа, като се отправя към количката на Н.Р.Д..
В 02:51:30 часа подсъдимата К. се навежда над
количката на детето Н., като с дясна ръка, свита на юмрук, нанася един удар в
главата на детето, а с лява ръка държи цилиндричен предмет с формата на шише с
биберон.
В 02:51:31 часа подсъдимата К. нанася още един
удар с юмрук в главата на детето, с дясна ръка свита на юмрук, с долната част
на юмрука.
В 02:51:34 часа подсъдимата К. слага шишето с
биберон в устата на Н.Р.Д. и с дясна ръка, свита на юмрук, с долната част на
юмрука нанася в 02:51:35 – 02:51:36 часа два удара по главата на
детето.
До 02:51:47 часа подсъдимата К. с лява ръка държи
шишето с биберон към главата на Н., а с дясната си ръка оправя завивката на
детето.
В 02:51:48 часа подсъдимата К. се изправя и вдига
ръцете си от кошчето на Н..
В 02:51:51 часа
подсъдимата К. с лява ръка хваща Н.Р.Д. в областта на главата, а с дясна ръка
държи шишето с биберон към устатата на детето, като до 02:52:10 часа тя
държи първо с дясна, после с лява ръка шишето с биберон към устата на детето и
започва да оправя завивката, а в 02:52:11 часа подсъдимата К. слага дясна
ръка върху глава на детето.
В 02:52:12-02:52:14 часа подсъдимата К. се
изправя и вдига ръце и в 02:52:15 часа със свита дясна ръка тя нанася два
удара в долната част на тялото на детето.
В 02:52:19 подсъдимата К. изважда с лява ръка шишето с биберон от устата на детето и
в 02:52:20 с дясна ръка хваща бебето Н. за лявата ръчичка и го вдига от креватчето
с една ръка, като в 02:52:22 часа хваща детето за тялото с лява ръка и
почва да го разтръсква силно и енергично с две ръце, а от 02:52:22 часа
отдалечава дясната си ръка от тялото на детето и в 02:52:23 часа с
отворена дясна ръка подсъдимата К. нанася удар в предната част на лицето на
детето, след което го обръща във въздуха с лице надолу.
В 02:52:25 часа подсъдимата К. взема кърпа или
лигавник от леглото на детето и в 02:52:26 часа слага кърпата (лигавника)
на челото на детето, като в 02:52:29 часа подсъдимата К. държи с дясна
ръка Н., чиято глава е над рамото подсъдимата и със свита лява ръка, държаща
кърпата (лигавника), нанася два удара в главата на детето.
В 02:52:33 часа подсъдимата К. държи Н.Р.Д. с
дясна ръка с длан за гърба и разтърсва енергично и силно бебето във въздуха.
Това продължава до 02:52:37 часа.
В 02:32:38 часа подсъдимата К. се обръща към
количката на бебето Н., като носи детето към количката и 02:52:44 часа го
оставя в легнало положение в кошчето по корем.
В 02:52:45 – 02:52:46 часа подсъдимата К.
държи шише с биберон в дясната си ръка и оправя завивката на Н., която е
отворила уста и маха с дясна ръка. В 02:52:50 часа подсъдимата К. поставя шишето с биберон в устата на детето и
започва да оправя завивките.
В 02:52:53 часа подсъдимата К. хваща Н. с лява
ръка за главата, като с дясна ръка продължава да държи шишето с биберон.
В 02:52:54 часа подсъдимата К. подвига главата на
Н. от легнало положение и я изтласква отново в легнало положение.
В 02:52:57 – 02:52:59 часа подсъдимата К.
отново с лява ръка хваща главата на Н.Р.Д. и я дърпа рязко към левия край на
количка.
В 02:53:01 часа подсъдимата К. с дясна ръка,
свита на юмрук, нанася удар в предната част на главата на Н.Р.Д., след което
отново поставя шишето с биберон в устата на детето.
До 02:53:12 часа подсъдимата К. оправя завивки на
детето, като в 00:53:14 часа с лява ръка докосва главата на детето, като
до 02:53:22 часа оправя завивките на детето. След това подсъдимата К. се
изправя права до леглото на бебето Н. и започва да го наблюдава. Това
продължава до 02:53:36 часа.
В 02:53:38 часа подсъдимата К. оправя нещо пред
главата на Н., наведена към количката и в 02:53:42 часа с дясна ръка
нанася удар към главата на детето.
В 02:53:51 часа подсъдимата К. се навежда към
кошчето на Н. и с двете си ръце притиска тялото й. Това продължава поне до
02:54:27 часа, като активно движи ръцете си по посока тялото на Н.Р.Д..
В 02:54:27 часа подсъдимата се изправя и отива
към друго дете в стаята.
В 02:54:37 часа подсъдимата К. се връща към
средното кошче в дясната редица от три кошчета (кошчето на Н.Р.Д.) и се навежда
над него, като до 02:55:04 часа подсъдимата К. наблюдава детето.
В 02:55:18 – 02:55:19 часа подсъдимата К.
се изправя и започва да наблюдава детето Н., като до 02:55:47 часа на два
пъти се навежда към кошчето на детето.
В 02:56:04 часа подсъдимата К. нанася с дясна
ръка два удара в тялото на детето и в 02:56:07 – 02:56:08 часа с
лява ръка повдига завивката на детето.
В 02:56:10 – 02:56:11 часа подсъдимата К.
нанася още два удара по главата на Н.Р.Д..
В периода 02:56:13-02:56:18 часа подсъдимата К.
оправя завивки на детето, като извършва енергични действия с тяло и ръце и в
02:56:21 – 02:56:22 часа нанася още два удари по горната част на
тялото на детето.
В 02:56:38 часа подсъдимата К. се изправя от
долната част на кошчето Н.Р.Д. и я наблюдава, като в периода 02:56:41-02:56:45 часа с дясна ръка извършва движения
около главата на детето, а в 02:56:46 часа с дясна ръка извършва
движение към устата на детето.
В периода 02:56:47 – 02:56:49 часа
подсъдимата К. с две ръце оправя завивки на детето и го докосва в областта на
главата и в 02:56:55 часа завърта леко главата на детето.
В 02:57:00 часа подсъдимата К. се изправя до
долната част на креватчето на бебето Н. и до 02:57:34 часа я наблюдава.
В 02:57:46 подсъдимата К. отново се изправя до долната
част на кошчето на Н. и гледа детето в кошчето.
В 02:58:05 подсъдимата К. се навежда към кошчето и с
лява ръка се протяга към главата на детето и оправя завивката.
След това подсъдимата К. започва да се занимава с
друго дете в съседно кошче и да оправя завивката му.
В 02:58:14 часа подсъдимата К. се обръща рязко
към кошчето на Н.Р.Д., отмята завивка на детето с лявата ръка и насочва дясната
си ръка в посока на детето, като го хваща за крака и в 02:58:17 часа
подсъдимата К. с дясна ръка три пъти удря тялото на бебето Н.Р.Д. в детското
креватче, след което я поставя в кошчето и се навежда плътно над детето и до
02:58:32 часа го притиска.
В 02:58:34 часа подсъдимата К. завива Н. и се
отдалечава от нея.
В 02:58:42 часа подсъдимата К. се връща към
количката на Н.Р.Д. и извършва действия в кошчето, като в 02:58:49 часа
дясната на ръка на детето се вдига нагоре, тези неустановени действия с детето Н.
продължават до 02:59:34 часа.
В периода 02:59:45 – 02:59:46 часа
подсъдимата К. с дясна ръка нанася два резки удара в главата на бебето.
В периода от 02:59:50 часа до 03:00:02 часа
подсъдимата К. е наведена към кошчето на детето и извършва движения с ръце по
посока на тялото на детето.
В 03:00:12 часа подсъдимата К. се отдалечава от
леглото на бебето Н., но в 03:00:14 часа отново се връща към кошчето на
детето и я наблюдава.
В периода 03:00:50 часа до 03:00:57 часа
подсъдимата К. е изправена между креватчето на Н. и съседното креватче и
извършва неустановени действия с ръце спрямо бебето Н..
След това подсъдимата К. се отдалечава от креватчето
на Н. и започва да оправя косата си до 03:01:24 часа, като я привързва на
опашка тип „кок“.
В 03:01:25 часа подсъдимата отново отива към
креватчето на Н.Р.Д. и започва да оправя завивките й до 03:01:39 часа.
В периода от 03:01:50 часа до 03:02:25
подсъдимата К. е с лице към креватчето на Н.Р.Д. и извършва неустановени
действия с ръцете си спрямо бебето, като в 03:02:29-03:02:33 часа
подсъдимата нанася два резки удара с дясна ръка по тялото на бебето.
В 03:02:50 часа подсъдимата излиза от стаята с
детските кошчета.
До 03:11:44 часа в стаята с деца се намират само
кошчетата с деца.
В 03:11:46 часа подсъдимата Е.Й.К. влиза в стаята
и започва да се занимава с децата, като ги завива и оглежда.
В 03:12:19 часа подсъдимата К. се обръща към
креватчето на бебето Н.Р.Д. и в 03:12:20 часа с дясна ръка притиска тялото
на детето към кревата.
В 03:12:27 часа подсъдимата К. удря с дясната си
ръка тялото на бебето, след което до 03:12:49 часа активно движи ръцете си
в посока на тялото на Н..
В периода от 03:13:41 часа до 03:13:47 часа
подсъдимата наблюдава кошчето на Н.Р.Д., след което се занимава с другите деца
в стаята и в 03:14:40 часа напуска стаята с новородени.
На сутринта на 18.04.2015г. около 06.00 часа
новородените деца били откарани при техните майки. Единствено детето Н.Р.Д. не
било заведено при св.Т.-Д.. Подсъдимата К. обяснила на майката, че детето било
с жълт цвят и съмнение за развила се жълтеница. Поради това подсъдимата К.
събудила дежурния лекар - св.П., която отишла до креватчето на детето в стаята
за интензивно лечение и специални грижи за новороденото и още сънена, извършила
повърхностен преглед на детето, като назначила изследвания за ниво на кръвният
билирубин.
Резултатите от изследванията били, че билирубинът е в
норма и не се налага фотолечение на детето Н.Р.Д..
В периода между 07.30 часа и 08.00 часа подсъдимата
К. предала смяната си на следващата А.- св.М.Д.Д.. По
същото време св.П. също предала смяната си на следващия дежурен лекар - св.А.Д.М.,
като й съобщила за съмненията за жълтеница на детето Н. и за резултатите от
изследването на кръвта.
Св.М. в периода между 08.00 часа и
08.30 часа извършила физически преглед на бебето Н.Р.Д. и констатирала, че
детето е отпуснато, бледо и сивкаво, като плаче неспокойно. Св.М. установила и
повишена температура - 37,9º. За св.М. това били признаци на инфекция на
организма и назначила допълнителни кръвни изследвания. Междувременно св.М. се
опитала да захрани детето с адаптирано мляко в спринцовка, но то отказало да
яде. Това наложило поставянето на венозен източник и влИ.е
на глюкоза в организма на детето.
От изследванията се констатирало, че Н.Р.Д. има много
нисък хемоглобин - 86 г/л при нормална стойност 145 и хематокрит 24,6%,
което сочело за тежка анемия. В кръвните изследвания липсвали данни за инфекция
на организма на детето.
Предвид получените показатели св.М. взела решение за
извършване на кръвопрелИ.е. На св.Т.-Д. било
обяснено, че детето не може да бъде изписано, тъй като се налагало извършването
на кръвопрелИ.е, поради нисък хемоглобин.
В 12.00 часа в кръвния център била получена
кръвната проба на детето, било направено изследване на кръвна група и била
поискана кръв за кръвопрелИ.е.
КръвопрелИ.ето започнало в 14.00 часа и завършило в
18.30 часа. Абокат бил поставен в крачето на
бебето Н. от св.Ц.К.М. - А. в сектора по А.и Г., защото св.Д. не успяла да го
постави в подходяща вена.
След завършване на кръвопрелИ.ето
в 18.30 часа св.М. забелязала, че Н.Р.Д. има оток на лявото око, но отдала
това на позата, в която лежало детето. Св.М. дала след кръвопрелИ.ето
на детето Н.Р.Д. адаптирано мляко, но при вземането на детето от св.Ч. - А. от
следваща смяна, то повърнало част от млякото.
Около 19.30 часа на 18.04.2015г. за смяна в
отделение „Н.” на УМБАЛ „С. ООД пристигнала св.В.И.Д.. Св.М. при предаването
на смяната казала на св.Д. за извършеното кръвопрелИ.е,
поради което св.Д. решила да направи обстоен преглед на детето Н.Р.Д..
При прегледа св.Д. установила увредено общо състояние
на детето, което било бледо, със синкав оттенък на кожата, оточна болезнена
глава, повишен мускулен тонус на ръцете и извито тяло, детето плачело
неспокойно и реагирало болезнено на прегледа, с оток по клепачите на очите.
Това състояние на детето силно притеснило св.Д.. Тя незабавно се обадила на
дежурния лекар в отделение „Н.” на МБАЛ „Т.Б.С.” АД - св.Е.В.С., за
да поиска транспортирането на детето в МБАЛ „Т.Б.С.” АД. Отделение „Н.”
на МБАЛ „Т.Б.С.” АД било с по-високо ниво на компетентност и между
УМБАЛ „С. ООД и МБАЛ „Т.Б.С.” АД бил сключен договор за
предаване на деца при подобни по-тежки случаи.
Св.С., която била с по-малък стаж и още специализирала
Н., след получаване на сигнала незабавно се обадила на св.М.В.К. - лекар със
специализация и дългогодишна практика, която следвало да поеме от св.С.”
дежурството в МБАЛ „Т.Б.С.” АД, като я помолила да дойде по-рано.
Около 20.00 часа в УМБАЛ „С. ООД
пристигнала специално оборудвана за подобни случаи линейка на МБАЛ „Т.Б.С.” АД
и с транспортен кувьоз св.С. и А.а св.Р.Т.Б. се
качили в отделението по Н. на УМБАЛ „С. ООД. Там св.С. съвместно със
св.Д. извършили общ преглед на детето Н.Р.Д., за да се установи дали подлежи на
транспорт към МБАЛ „Т.Б.С.” АД.
При този преглед св.С. констатирала увреденото
състояние на детето, като същото било с бледосинкав цвят на кожата, отпуснато,
на моменти свръхвъзбудимо, като плачело болезнено. Детето било сложено в
транспортния кувьоз на МБАЛ „Т.Б.С.” АД и с линейката на болницата,
която пътувала със специален режим за движение с включени светлини звуци, около
20.30 часа Н.Р.Д. била приета в МБАЛ „Т.Б.С.” АД. По време на
транспорта детето било включено към монитор, перфузор и кислородоподаване, като
постоянно се следяла температурата на детето. Транспортирането минало без
инциденти.
*** АД бил подготвен екип за посрещането на
детето с ръководител св.М.В.К.. При качването на детето в отделението по Н. на
МБАЛ „Т.Б.С.” АД бил извършен незабавно подробен преглед на бебето Н.Р.Д.
от св.К. и св.С.. При този преглед било установено много тежко състояние на
детето. Цялата глава била оточна, с насинявания, детето било много бледо с
нарушено съзнание, плачело болезнено, имало затруднено дишане и повишена
температура от 38,5º.
При прегледа детето изпитвало силни болки, което
наложило да бъде обезболено и седирано с фенобарбитал и дормикум. След
приемането на тези медикаменти, Н.Р.Д. се успокоила и св.К. опипала главата на
детето чрез палпация, при което констатирала силно изразен оток на меките
тъкани в дясната тилна област, което сочело на счупване на дясната париетална
черепна кост. Била направена рентгенова снимка на черепа на детето и снимка на
белия дроб във връзка със затрудненото дишане. Било извършено и ултразвуково
изследване чрез трансфонтанелна ехография, при която се видяло, че детето имало
мозъчен оток и съспект на сянка за кръвоизлив в третия мозъчен вентрикул.
Рентгеновата снимка потвърдила предходната констатация, както и счупването на
дясната париетална кост на главата.
След консултация по телефона между св.К. и св.Р.Ц.М. -
началник отделение „Н.” при МБАЛ „Т.Б.С.” АД, било взето решение да
се извърши разширено образно изследване на черепа и мозъчните структури чрез
компютърна аксиална томография (скенер на мозъка). От изследването на скенера
ясно била видяна ********** на ********. Резултатите показали и силно изразен
мозъчен оток с начално вклиняване на мозъчните тонзили, в които се намирали
центрове ръководещи дишането. Независимо от извършеното кръвопрелИ.е
в УМБАЛ „С.” ООД, продължавал да съществува и *******на бебето Н..
Съвкупността от уврежданията била животозастрашаваща
за Н.Р.Д..
След консултации с неврохирург била отхвърлена
възможността за оперативна интервенция и св.К. взела решение за консервативно
лечение с медикаменти, които да коригират *******и *******. Детето било
интубирано и поставено на кислородотерапия-апаратна вентилация до 23.04.2015г.,
а до 28.04.2015г. постепенно опасността от смърт на Н.Р.Д. била преодоляна.
По повод състоянието на Н.Р.Д. на 21.04.2015г.
сутринта била свикана Лекарска консултативна комисия с различни специалисти от
болница МБАЛ „Т.Б.С.” АД. След запознаване с цялата медицинска
документация св.Г.И.Н. - професор по рентгенология (известна като К.),
категорично посочила, че увреждането на бебето Н.Р.Д. се дължи не на изпускане
на детето, а на синдром на „малтретираното дете”. Членовете на ЛКК единодушно
решили, че при Н.Р.Д. се касае за множество удари, нанесени в областта на
главата на новороденото дете, което сочило на умишлена човешка проява и
предложили на ръководството на МБАЛ „Т.Б.С.” АД да информира
ръководството на УМБАЛ „С.” ООД и разследващите органи за тази
констатация.
Междувременно още вечерта на 18.04.2015г. майката на
детето Н.Р.Д. - св.С. П.Т.-Д. се свързала със св.Д.Т. В.-А. по телефона и я
уведомила за случая. На следващия ден 19.04.2015г. св.В.-А.,***, се информирала
за състоянието на детето. В УМБАЛ „С.” ООД сутринта на 19.04.2015г.
от дежурния лекар вече била получена информация за констатираните при
постъпването на Н.Р.Д. в МБАЛ „Т.Б.С.” АД увреждания. Св.В.-А.
информирала по телефона своя началник - св.В.И.Н. - началник на Клиниката по А.и
Г. в УМБАЛ „С.” ООД за случилото се.
На следващия ден - 20.04.2015г. - понеделник, първи
работен ден след опита за убийство на бебето Н.Р.Д., св.Н. незабавно уведомил
ръководството на УМБАЛ „С.” ООД и Управителя на болницата - св.Й.Л.П.
за станалото.
Със Заповед №453/20.04.2015г. на Управителя на
УМБАЛ „С.” ООД на св.С.К. в качеството му на Ръководител на
информационни и комуникационни дейности в УМБАЛ „С.” ООД било
наредено да извърши проверка на записите от камерите, намиращи се в Клиника по А.и
Г. към УМБАЛ „С.” ООД за периода **.04.2015г.-18.04.2015г. Със Заповед
№454/20.04.2015г. на Управителя на УМБАЛ „С.” ООД била назначена и
комисия в състав св.Н.В., св.В.Н. и св.Р.Ч. със задача да извършат вътрешна
проверка в Клиниката по А.и Г. във връзка със случая на Н.Р.Д..
На 22.04.2015г. св.К. изготвил докладна за извършената
проверка и предоставил част от записите на назначената комисия. Комисията
извършила преглед на предоставените записи в присъствието на св.Н.Ф. и св.А.Н..
Всички присъстващи на прожектирането на записите разпознали подсъдимата Е.Й.К.
като А.ката, нанасяща жестокия побой над бебето Н.Р.Д. и единодушно предложили
на управителя на болницата да се предприемат мерки за уволнение на подсъдимата К.,
сигнализиране на БАПЗГ за отнемане на професионалните й права и да бъде
подадено съобщение до органите на досъдебното производство за извършено
престъпление.
Още същия ден ръководството на УМБАЛ „С.” ООД
подало сигнал до органите на СДВР-01РПУ и с извършен на 22.04.2015г. оглед на
местопроизшествие - стаята за интензивно лечение и специални грижи за
новородени (т.1, л.12-л.13 от ДП) започва настоящето наказателно производство
при условията на чл.212, ал.2 НПК. Ведно с протокола за оглед са разпитани и
редица свидетели - родителите на пострадалата Н.Р.Д., лекари и А.ки от УМБАЛ „С.” ООД и МБАЛ „Т.Б.С.” АД.
С протокол за доброволно предаване (т.1 л.132 от ДП)
св.С.К. в качеството си на Ръководител на информационни и комуникационни
дейности в УМБАЛ „С.” ООД предава на разследващ полицай 1 бр. СD
с надпис „запис АГ 18.04.2015 г от 00:43 – 18:23“[2], на който са копирани записите
от охранителната камера в стаята за новородени.
Същият ден - 22.04.2015г. - св.Н.Ф. предава в оригинал
на разследващите органи и цялата медицинска документация, изготвена в
УМБАЛ „С.” ООД за раждането на бебето Н.Р.Д. и за дежурствата и
графиците в болницата (т.1, л.258 от ДП).
На 23.04.2015г. сутринта подсъдимата Е.Й.К. била
посетена в дома си в гр.С. от полицейски служители на СДВР-01РУ и била
задържана и конвоирана до сградата на 01РУ-СДВР в гр.София. Там в
09.00 часа е изготвена заповед за задържане на подсъдимата К. за 24 часа
(т.1 л.262 от ДП). В 17.35 часа на 23.04.2015г. на подсъдимата К. е
назначен служебен защитник (т.1, л.267 от ДП) и в 18.17 часа на същата
дата на подсъдимата е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.1**,
ал.1, т.6, пр.2 и пр.3, т.4, пр.2 и т.5 НК вр. чл.115 НК вр. чл.18, ал.1, пр.1 НК (т.1 л.269-л.270 от ДП).
По същото време от неустановен по настоящето
производство източник в интернет са публикувани извадки от видеозаписите,
веществено доказателство по делото, и в средствата за масова информация и
общественото пространство се нагнетява огромно напрежение, свързано с призиви
за насилие срещу подсъдимата Е.Й.К., чието име е изнесено в пресата от
източници, които са свързани или с органите на досъдебно производство, или с
ръководството на УМБАЛ „С.” ООД[3].
Обществената истерия предизвиква проверки на
компетентни държавни органи - Изпълнителна агенция „Медицински одит” и
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, при които се установяват
поредица от нарушения, извършени от ръководството на УМБАЛ „С.” ООД
на трудовото и здравното законодателство, като са дадени предписания за
отстраняването им и са наложени административни наказания.
На 19.05.2015г. е извършен повторен оглед на
местопроизшествието, при който в присъствието на разследващ полицай, две поемни
лица и два броя технически помощници, един от които специалист по информационни
технологии в Дирекция „Компютърни информационни системи”-МВР, е извършен и
оглед на система за видеонаблюдение и съхраняваните файлове. При този оглед със
съдействието на системния администратор на УМБАЛ „С.” ООД - св.С.К.
чрез неговия администраторски достъп и парола със програма „FILES BACKUP” върху
външна флашпамет „Kingston DataTraveler 100 G4“[4] са прехвърлени всички записи от
охранителната камера в стаята за новородени за времето от 00.00 часа на
17.04.2015г. до 00.00 часа на 19.04.2015г.
На 28.05.2015г. е извършен оглед на веществените
доказателства, предадени на 22.04.2015г. и на 23.04.2015г. от св.Н.Ф., при
което са разпечатани пликовете, в които те са съхранявани, описани са подробно,
фотографирани са, след което са запечатани в нови пликове (т.2, л.354-л.360 от
ДП).
В резултат на действията на подсъдимата Е.Й.К. в
ранните часове на 18.04.2015г. в периода от 01,49 часа до 03.14 часа
на новороденото Н.Р.Д. на три дни са причинени ********, ********, ********, ********,
********, ********, които без навременната и своевременна високоспециализирана
медицинска помощ, оказана от лекарите в УМБАЛ „С.” ООД (чрез кръвопрелИ.е) и в МБАЛ „Т.Б.С.” АД (чрез
последващото лечение след постъпването на детето в 20.30 часа в МБАЛ „Т.Б.С.” АД)
по неминуем начин биха довели до смъртен изход за детето.
Подсъдимата Е.Й.К. не страда от психично заболяване,
към момента на извършване на деянието е могла да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. При нея към момента на
деянието липсват симптоми на екстремна умора, д. или „*******”, независимо от
обстоятелството, че е работила в условията на пренатоварване и голяма
ангажираност и извънредно дежурство.
По доказателствата:
По време на съдебното следствие по делото бяха събрани и проверени
многобройни доказателства и доказателствени средства, на основата на които е
постановена присъдата по делото.
А. Гласни доказателствени средства:
При описанието на събраните гласни доказателствени средства за яснота на
това кои от тях се ползват и на какво основание, съдът посочва мястото в
съдебното производство, на което са съответните разпити на подсъдимата и на
свидетелите, както и какъв е редът на приобщаване на свидетелските показания от
досъдебното производство и кои са приобщени.
а) обяснения на подсъдимата Е.Й.К. - т.6,
л.38 от съдебното производство
* съдът приема тези
обяснения като верни в частите, в които подсъдимата описва своето социално
положение и житейска история, доколкото съвпадат с писмените документи по
делото, а и няма основание да се съмнява в тези обяснения в тази тяхна част;
* съдът приема тези
обяснения за верни и при описанието на това, какво подсъдимата е сторила
сутринта на 18.04.2015г., след като е видяла тежкото състояние на бебето Н.Р.Д..
В тази част обясненията на подсъдимата съвпадат с показанията на майката - св.Т.-Д.
и с показанията дежурния лекар - св.П.;
* в останалите им части
съдът приема обясненията на подсъдимата Е.Й.К. като напълно опровергани от
останалия доказателствен материал по делото и израз изцяло на защитната
позиция, възприета от подсъдимата да отрича своето участие в опита за убийство
на бебето Н.Р.Д. и да прехвърля отговорността за тежкото състояние на детето,
обективно установено още сутринта на 18.04.2015г., на други лица. В тази своя
част тези обяснения осъществяват най-вече защитната функция на обясненията на
подсъдимата в наказателното производство и за настоящия съдебен състав не
представляват източник на доказателства.
б) свидетелски показания на
свидетелите:
- Р.Й.Д. - баща на пострадалата Н.Р.Д.
- т.2, л.190-л.195 от съдебното производство;
- С.П.Т.-Д. - майка на пострадалата Н.Р.Д. - т.2,
л.195-л.198 от съдебното производство;
- д-р Н.С.П. - т.1, л.245-л.253 от съдебното
производство;
- д-р М.В.К. - т.1, л.253-л.260 от съдебното
производство + четени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК от т.2,
л.328-л.329 от ДП;
- Н.С.Ф. - т.1, л.261-л.269 от съдебното производство;
- д-р В.И.Н. - т.3, л.398-л.408 от съдебното
производство + четени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК от т.1, л.50
ДП и по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1,
т.2 НПК от т.2, л.327 ДП;
- д-р Н.Б.В. - т.2, л.198-л.202 от съдебното
производство;
- М.Д.Д. - т.2, л.204-л.210
от съдебното производство + четени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК от
т.1, л.64 ДП;
- д-р А.Л.Н. - т.2, л.202-л.204 от съдебното
производство;
- д-р С.Д.А. - т.3, 215-л.217 от съдебното
производство;
- К.К.С. - т.4, л.141-л.144
от съдебното производство + четени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК от
т.1, л.71-л.74 ДП;
- М.Д.Д. - т.3, л.217-л.218
от съдебното производство;
- д-р В.И.Д. - т.3, л.218-л.225 от съдебното
производство;
- Ж.И.Ч. - л.225-л.228 от съдебното производство +
четени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК от т.1, л.80 ДП;
- д-р Д.Т. В.-А. - т.3, л.408-л.411 от съдебното
производство;
- д-р А.Д.М. - т.3, л.230-л.238 от съдебното
производство + четени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК от т.1,
л.83-л.84 ДП;
- д-р Й.Л.П. - т.3, л.435-л.447 от съдебното
производство;
- д-р Р.К.Ч. - т.3, л.428-л.434 от съдебното
производство + четени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК от т.1,
л.95-л.96 ДП;
- С.Д.К. - т.3, л.411-л.424 от съдебното производство
+ четени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК от т.1, л.97 ДП;
- Е.М.Х. - т.4, л.300-л.301 от съдебното производство;
- д-р А.В.И. - т.4, л.130-л.132 от съдебното
производство;
- д-р А.Ф.К. - т.4, л.133-л.138 от съдебното
производство;
- д-р Р.Ц.М. - т.4, л.121-л.130 от съдебното
производство;
- д-р В.М.А.-М. - т.4, л.302-л.303 от съдебното
производство;
- д-р Е.В.С. - т.4, л.303-л.312 от съдебното
производство + четени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК от т.2,
л.334-л.335 ДП;
- Ц.К.М. - т.4, л.138-л.141 от съдебното производство;
- М.П.Б. - прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1,
т.5 НПК от т.2, л.338 ДП;
- проф. д-р Г.И.Н. - т.4, л.403-л.413 от съдебното
производство + четени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК от т.2, л.339
ДП;
- д-р Д.Н.Х.-Н. - т.4, л.317-л.322 от съдебното
производство;
- д-р В.Л. М.-К. - т.4, л.312-л.317 от съдебното
производство;
- К.Б.Г. - т.4, л.322-л.323 от съдебното производство;
- Д.И.П. - т.3, л.425-л.428 от съдебното производство;
- М.Л.Б. - т.5, л.2-л.3 от съдебното производство;
- Р.Т.Б. - т.5, л.88-л.92 от съдебното производство;
- д-р Г.К.И. - т.5, л.86-л.87 от
съдебното производство.
Б. Веществени доказателства:
Веществените доказателства са предявени и огледани по реда на чл.284 НПК и
чл.285 НПК в съдебните заседания на 09.02.2017г., на 10.04.2017г. и на 13.06.2017г.
Това са:
- История на новороденото №8859 към история на раждането №8715 -
19 листа - оригинал;
- 3 бр. СD - предмет на огледа на веществени доказателства от
10.04.2017 г., надписани като „диск 1“, „диск 2“ и „диск 3“ с видеозаписи;
- 1 бр. СD с надпис „запис АГ 18.04.2015 г от 00:43 – 18:23“ с
видеозаписи;
- 1 бр. флашпамет „Kingston DataTraveler 100 G4“с видеозаписи;
- 2 бр. тетрадки, голям формат, прошнуровани и прономеровани -
оригинал
+ първата тетР.с надпис „Рапорт-А.ки Н.“ и
прошнурована с печат, съдържаща 390 страници, започната на 01.01.2015 г. и
подписи - нечетливи. Тетрадката съдържа на първа страница отбелязване, че е
започна на 01.01.2015 г. и последно вписване „рапорт за нощно дежурство
22/23.04.2015 г. с червен химикал и приключваща на л.64 със записване
„проведена текуща дезинфекция на работни плотове, инвентар на лице, апаратура в
изправност, предал: приел:“
+ втората тетрадка с
надпис „Рапорт-А.ки Н.“ и друг надпис „Изработени
часове по граждански договор 2015 г.“ с надпис „съдържа 388 страници,
започната на 04.01.2015 г.“, на първата страници с отбелязване „започната
на 04.01.2015 г.“ и последно вписване на л.17 от 20.04.2015 г. с
последно вписване „проверка текуща дезинфекция на работните плоскости. Апаратурата
в изправност и налице, предала: приела:“
+ Фотокопия от книга
„Рапорт - А.ки Н., изработени часове по граждански
договор 2015 г. и от книга „Рапорт - А.ки Н. за
дати: 13-14.04.2015 г.; 14-15.04.2015 г.; 15-**.04.2015 г.; **–17.04.2015 г.;
17–18.04.2015 г.; 18.04.2015 г. и 18-19.04.2015 г.
- месечни графици за месец април 2015 на лекари-неонатолози, лекари,
секретари АГО, А.ки - Н. и А.ки
- Н. граждански договор“ в оригинал
+ Проект - месечен
график месец април 2015 - лекари Н., с добавяния с химикал на дати 21, 26, 27 и
29;
+ Проект - месечен
график за месец април с вписани имена доц. В., д-р Н., д-р Н., д-р К., д-р К.,
д-р В., д-р Х., д-р Д., д-р К., д-р И. и д-р Д., с подписи посочени на „д-р А.Н.
и доц.В.“.
+ Проект - график
санитари АГО месец април 2015 г., с подписи със син химикал;
+ Проект - месечен
график месец април 2015 г. А.ки - Н. с подписи със син
химикал, с добавяне в червено на дата 21 вторник срещу името М.Д. – кръстче,
срещу името Н. М. – Н
+ проект - месечен
график месец април 2015 г. А.ки - Н. граждански
договор, с подписи със син химикал;
- 1 бр. СD (зелен) с надпис „Т.Б.С.“ с образни изследвания (съхраняван
при веществените доказателства съобразно разпореждане от 11.03.20**г.);
- 1 бр. външна памет „Тошиба“ (запечатана със синьо тиксо от
деловодството на СГС след предаване на копия на адв.Я.)
и с надпис „от протокол за доброволно предаване от 17.05.2015г. № 8“с
видеозаписи;
- 1 бр. външна памет със зарядно (запечатана със синьо тиксо от
деловодството на СГС след предаване на копия на адв.Я.)
и надпис „обект към протокол №263-Ф/15 г. - П. В. № 5” с видеозаписи.
Съдът счете, че следва да изключи от доказателствената съвкупност като
веществено доказателство съхраняваното по делото 1 бр. стъклено бебешко
шише от 125 ml с надпис „Nuk“ предадено от св.Н.С.Ф.
на разследващите полицаи. Не се сочи по никакъв начин връзката на това шише с
обстоятелствата, които следва да бъдат доказани по делото. Самото шише не
доказва абсолютно нищо - нито, че всички бебешки шишета в УМБАЛ” С.” ООД
са били стъклени, а не пластмасови, нито, че именно това шише е било в стаята
за интензивно лечение и специални грижи за новородени.
По делото прокуратурата твърди, че подсъдимата Е.Й.К. е нанасяла удари с
шише по детето Н.Р.Д.. Такова обстоятелство не се доказва от нито един
доказателствен източник в настоящето съдебно производство - нито от
веществените доказателства - записи от охранителна камера, нито от някое
свидетелско показание, нито от заключенията на съдебно-медицинските експертизи
по делото. Недоказването на това обстоятелство налага оправдаването на
подсъдимата по обвинението да е нанасяла удари по Н.Р.Д. със стъклено шише.
Веществените доказателства са съхранявани надлежно в деловодството на съда
до предявяването им в съдебните заседания, като с внасяне на обвинителния акт
са предадени под опис на служител на СГС, отговарящ за съхраняването на
веществени доказателства. Самите веществени доказателства до разпечатването им
от Председателя на съдебния състав в съдебното заседание на 21.01.20**г. са
съхранявани в запечатана кутия (кашон), където се намериха всички позиции по
приемо-предавателния протокол, запечатани в отделни пликове. Разпечатването
преди предявяването на веществените доказателства се наложи, за да се осигури
правото на защита на подсъдимата, като на нея и на нейните защитници бяха
предоставени презаписи на всички видеофайлове, иззети на досъдебното
производство на различните материални носители.
В. Експертизи, приети по време на съдебното следствие:
- комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза с вещи лица доц.
д-р Т.С.Д., д-р Ж.В.В. и Н.Г.Г.-Д.–
т.2, л.363-л.379 ДП - приета в съдебно заседание на 27.01.2017г. - т.4,
л.413-л.427 от съдебното производство;
- съдебномедицинска експертиза с вещо лице д-р Ц.Н.Г. - т.1, л.104-л.108 ДП
- приета в съдебно заседание на 09.02.2017г. - т.5, л.19-л.20 от съдебното
производство;
- допълнителна съдебномедицинска експертиза с вещи лица д-р Ц.Н.Г., д-р З.А.Т.
и д-р Е.Г.И. - т.2, л.452-л.458 ДП - приета в съдебно заседание на 09.02.2017г.
- т.5, л.20-л.30 от съдебното производство;
- петорна съдебномедицинска експертиза с вещи лица доц. д-р Н.Г.Ж., доц.
д-р Л.А.П., д-р Н.В.В., д-р В.Х.Н. и д-р Р.Т.Х. –
т.2, л.463-л.473 ДП - приета в съдебно заседание на 09.02.2017г. - т.5,
л.30-л.41 от съдебното производство;
- допълнителна петорна съдебномедицинска експертиза с вещи лица доц. д-р Н.Г.Ж.,
доц. д-р Л.А.П., д-р Н.В.В., д-р В.Х.Н. и д-р Р.Т.Х.
– т.5, л.2**-л.234 от съдебното производство - приета в съдебно заседание на
20.06.2017г. - т.5, л.366-л.377 от съдебното производство;
- техническа експертиза с вещи лица П.Ц.В., В.К.К. и Д.С.С. – т.2, л.387-л.413 ДП - приета в съдебно
заседание на 20.03.2017г. - т.5, л.93-л.98 от съдебното производство;
- петорна техническа експертиза с вещи лица гл. ас. д-р инж.Е.С.П., гл. ас.
д-р инж.К.И.Б., В.К.К., П.Ц.В. и Д.С.С. – т.5, л.441-л.464 от съдебното производство; - приета в
съдебно заседание на 13.09.2017г. - т.6, л.4-л.23 от съдебното производство;
* По делото беше
назначена от съда в съдебното заседание на 17.03.20**г. комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза с вещи лица д-р М.Х.С., А.Г.М. и
Д.С.З. (писменото заключение е в т.1, л.184-л.190 от съдебното производство),
която беше приета в съдебното заседание на 18.04.20**г. (т.1, л.239 от
съдебното производство). Назначаването на тази експертиза се наложи с оглед
твърдения за актуалното състояние на подсъдимата К. към датите на посочените
съдебни заседания и възможността тя да вземе участие в процеса и да организира
адекватно своята защита.
Поради тази задача и значение на конкретната експертиза, съдът приема, че
тази комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза не е свързана с
предмета на доказване по делото, който предполага установяването на състоянието
на подсъдимата К. към датата на инкриминираното деяние и в момента на
извършване на престъплението, за което е обвинена. По тези съображения съдът не
цени тази експертиза и макар тя да е налична по делото и да е приета от съда,
не основава върху тази експертиза свои доказателствени изводи относно фактите и
обстоятелствата, релевантни по делото.
* Съдът не приобщи към
доказателствената съвкупност по делото и заключението на съдебномедицинската
експертиза, находяща се в т.2, на л.481-л.493 от досъдебното производство,
изготвена от вещите лица д-р Ц.Н.Г., д-р З.А.Т. и д-р Е.Г.И., доколкото това
заключение не касае предмета на делото. Това заключение е изготвено във връзка
с отделените обвинения по постановлението за привличане на обвиняем от 08.10.2015г.
(т.5, л.23-л.24 от ДП), които са отделени от СГП с Постановлението от
10.12.2015г. (т.5, л.68-л.74 от ДП), поради което тази експертиза няма връзка с
предмета на доказване в настоящето производство, определен с обвинителния акт,
внесен срещу подсъдимата Е.Й.К. единствено за извършено престъпление по чл.1**, ал.1, т.4, пр.2, т.5 и т.6, пр.2 и пр.3 НК вр.
чл.115 НК вр. чл.18, ал.1, пр.2 от НК.
* На досъдебното
производство с постановление на разследващ полицай от 22.04.2015г. е назначена
видеотехническа експертиза, чието заключение, изготвено от вещите лица И. В. Д.
и Р.Ю.Д., се намира в т.1, на л.111-л.119 от досъдебното производство.
Доколкото това заключение представлява онагледяване чрез разпечатване на
отделни кадри на записите, предадени на оптичен носител от св.С.К. с протокола
за доброволно предаване от 22.04.2015г. (т.1 л.132 от ДП), съдът счете, че то
няма характер на експертно заключение по смисъла на чл.152, ал.1 НПК вр. чл.144,
ал.1 НПК и не го приобщи към доказателствената съвкупност, въз основа на която
се постановява присъдата по делото, а извърши самостоятелен оглед на
веществените доказателства - видеозаписи в съдебното заседание на 10.04.2017г.
* Отново на досъдебното
производство с постановление на разследващ полицай от 05.06.2015г. е назначена
видеотехническа експертиза, чието заключение, изготвено от вещите лица П.Ц.В., В.К.К. и Д.С.С.
се намира в т.2, л.417-л.446 от досъдебното производство. Тази експертиза е
изслушана със съгласието на страните в съдебното заседание на 20.03.2017г. и е
приета от съда (т.5, л.99-л.100 от съдебното производство). Независимо от
приемането на това заключение, настоящият съдебен състав намира, че не следва
да се позовава при обсъждането на доказателствата и доказателствените източници
на тази експертиза, доколкото същата е неотносима към предмета на делото и се
отнася до период, който е извън периода инкриминиран по делото, както и до
деяния, за които по настоящето производство не е внесен обвинителен акт.
Експертизата няма и отношение към доказването по делото, доколкото законът не
позволява факти от предмета на доказване да се извеждат от сходни факти или
аналогично поведение.
Г. Писмени доказателства и доказателствени средства:
1. Писмени доказателства и
доказателствени средства от досъдебното производство:
том 1
- писмо №106/22.04.2015г. на УМБАЛ „С.“ ООД - л.4-л.5
+ документи за
вътрешната проверка на случая - л.6-л.11
- протокол за оглед - л.12-л.13
- психиатрична експертна справка - л.122-л.124 и л.125-л.127
- протокол за доброволно предаване (на CD) - л.132
- приемо-предавателен протокол за документи по трудовото правоотношение на
подсъдимата К. - л.133
+ трудов договор -
л.134-л.135
+ длъжностна
характеристика - л.136-л.139
- протокол за доброволно предаване (рапортни тетрадки) - л.140
- протокол за доброволно предаване (графици, журнали и пр.) - л.141
+ копия от документация
на отделението - л.142-л.152
+ медицинска
документация за раждането - л.153-л.199
- медицинска документация за бебето Н.Р.Д. от „УМБАЛ „С.“ ООД -
л.201-л.218
- медицинска документация за бебето Н.Р.Д. *** АД - л.219-л.257
- протокол за доброволно предаване от 22.04.2015г. (оригинали на медицински
документи УМБАЛ „С.“ ООД) - л.258
- справка за съдимост - л.271-л.272
том 2
- определение СГС - л.281-л.305
- определение САС - л.306-л.321
- протокол за оглед - л.343-л.347
+ фотоалбум -
л.348-л.353
- протокол за оглед на веществени доказателства - л.354-л.357
+ фотоалбум -
л.358-л.360
- писмо №4002-79/07.05.2015г. на МЗ-ИА „Медицински одит“ - л.500
- доклад на МЗ-ИА „Медицински одит“ - 501-л.517
- протокол за доброволно предаване на харддиск - л.518
- протокол за доброволно предаване на харддиск - л.523
- писмо на УМБАЛ „С.“ ООД за предоставяне на данни - л.525
- писмо на МБАЛ „Т.Б.С.“ АД с приложен запис на образни
изследвания - л.530-л.531
том 3
- писмо №765/05.06.2015г. на МБАЛ „Т.Б.С.“ АД - списък на
лекарите, полагали грижа за новороденото Н.Р.Д. *** АД - л.778
- медицинска документация от МБАЛ „Т.Б.С.“ АД - л.779-л.983
том 4
- писмо №143/02.09.2015г. на УМБАЛ „С.” ООД - л.985
+ сведение за лицата,
които са били на смяна за времето от 07.30 часа на 15.04.2015г. до 07.30
часа на 17.04.2015г. -л.986-л.987
- писмо №4061/17.06.2015г. на ОС „ИН“-София, сектор „Арести“ (за липса
на насилие към обвиняемата) - л.1088
- разписка от защитника за получаване на материали по делото - л.1092
том 5
- определение на СГС по мярка за неотклонение на подсъдимата К. - л.2-л.10
- определение САС - л.11-л.20
- разписка за предаване на доказателства на адв.В.Я.
- л.54
от НЧД №**29/2015г. на СГС, НО, 29 състав
- характеристични справки за подсъдимата К. - л.6-л.7
от ВНЧД №375/2015г. на САС, НО
- удостоверение за раждане - л.14
- удостоверение за раждане - л.15
- медицинска документация за родителите на подсъдимата К. - л.**-л.17
- удостоверение за доходите на подсъдимата в УМБАЛ „С.” ООД -
л.18
- удостоверение №943/27.10.2014г. на ПГ „К.Ф.”-гр.С. - л.19
- уверение №1894/29.04.2015г. на Медицински университет - София - л.20
- удостоверение за наследници - л.21
- документи и удостоверения от НОИ за пенсии - л.22-л.29
- графици за дежурства - л.30-л.32
от НЧД №3454/2015г. на СГС, НО, 31 състав
- медицинска документация за близки на подсъдимата К. - л.4-л.7 и л.12-л.15
от ВНЧД №889/2015г. на САС, НО
- медицинска справка за подсъдимата К. - л.12
2. Писмени доказателства и
доказателствени средства от съдебното производство:
том 1
- приемо-предавателен протокол за веществените доказателства - към кориците
на делото
- писмо №129/07.01.20**г. на ГД „ИН”-ОС „ИН”-София - л.39
- писмо №307/12.01.20**г. на ГД „ИН” - л.40
- сигнал от адв.В.Я. до
Главния прокурор на Република България - л.62-л.67
- Постановление на СГП от 17.07.2015г. по пр. пр.
№7106/2015г. на СГП - л.68-л.70
- жалба на адв.В.Я. - л.71
- Постановление на САП от 19.09.2015г. по пр. пр.
№7106/2015г. на СГП - л.72-л.73
- жалба на адв.В.Я. -
л.74-л.75
- Постановление на ВКП от 27.10.2015г. по пр. пр.
№7106/2015г. на СГП - л.76-л.77
- жалба на адв.В.Я. -
л.78-л.79
- Постановление на Заместник на Главния прокурор на
Република България при ВКП от 05.01.20**г. по пр. пр. №7106/2015г. на СГП -
л.80-л.81
- писмо №313/25.01.20**г. на УМБАЛ „С.” ООД - л.110
- разписка от адв.В.Я. за получаване на
4 бр. СД - л.113
- приемо-предавателен протокол от 09.03.20**г. за
предаване на адв.В.Я. на 2 бр. външни хард-дискове -
л.120
- амбулаторни листове за подсъдимата К. и нейните родители - л.127-л.134
- писмо №455/13.04.20**г. на УМБАЛ „С.” ООД с приложена
техническа документация за средствата за видеонаблюдение и запис - л.**6-л.174
- справка за разпределение на съдебни заседатели (оригинал) - л.195-л.198
- справка за разпределение на съдебни заседатели (оригинал) - л.199-л.209
- график за разпределението на мл. съдии от Наказателно отделение за
заседанията в периода от 14.03.20**г. до 18.03.20**г. - л.204
том 2
- писмо №**188031/11.05.20**г. на ИА „Главна инспекция по труда” - л.5
+ Протокол
№ИТ-П-4492/23.12.2015г. на Д „Инспекция по труда”-София - л.6-л.9
+ Протокол
№ПР 021919/28.05.2015г. - л.10-л.18
+ Протокол
№ПР 017852/05.05.2015г. на ИА „Главна инспекция по труда” - л.19-л.23
+ Акт за установяване
на административно нарушение №29-0000053/05.05.2015г. - л.24-л.26
+ Наказателно
постановление №29-0000053/22.06.2015г. на ИД на ИА „Главна инспекция по
труда” - л.27
+ Акт за установяване
на административно нарушение №29-0000066/28.05.2015г. - л.28-л.31
+ Наказателно
постановление №29-0000066/22.06.2015г. на ИД на ИА „Главна инспекция по
труда” - л.31
+ Акт за установяване
на административно нарушение №29-0060142/05.05.2015г. - л.32-л.33
+ Наказателно
постановление №29-0060142/22.06.2015г. на ИД на ИА „Главна инспекция по
труда” - л.34
+ Акт за установяване
на административно нарушение №29-0060143/05.05.2015г. - л.35-л.36
+ Наказателно
постановление №29-0060143/22.06.2015г. на ИД на ИА „Главна инспекция по
труда” - л.37
- писмо №МО 10-170-1/14.05.20**г. на ИА „Медицински одит” - л.40
+ Доклад
№Д 27-117/08.04.20**г. - л.41-л.55
+ Доклад
№Д 27-424/28.12.2015г. - л.56-л.60
+ Доклад
№Д 20-58-37/09.12.2015г. - л.61-л.74
+ Доклад
№Д 27-411/08.12.2015г. - л.75-л.86
+ Доклад
№Д 27-265/10.08.2015г. - л.87-л.89
+ Доклад
№Д 27-144/05.05.2015г. - л.90-л.106
- писмо №6955/2015:13.05.20**г. на Софийска градска прокуратура -
л.110-л.111
- писмо №499/31.05.20**г. на УМБАЛ „С.” ООД - л.120
+ договор
№102/22.03.2012г. за доставка и монтаж на система за видеонаблюдение - л.121-128
+ фактура
№2241/15.05.2012г. - л.129
+ фактура
№2270/04.06.2012г. - л.130
+ фактура
№2329/05.07.2012г. - л.1131
+ фактура
№2429/04.09.2012г. - л.132
- писмо №694/**/М-9/**/25.05.2015г. на Софийска районна прокуратура - л.**8
- характеристики за подсъдимата К. - л.178-л.179
том 3
- Постановление от 20.05.20**г. на СРП по пр. пр. №694/206г./М-9/20**г. на
СРП - л.1
- подписка в защита на Е.К. - л.102-л.199
- амбулаторни листове за подсъдимата К. и нейните родители - л.200-л.202
- писмо №ДЗ-261/**г./28.07.20**г. на Софийски градски съд с приложени
Протоколи за избор на съдебни заседатели и График за участие на мл. съдии
в съдебни заседание - л.314-л.323
приложение към том 3
- писмо на Изпълнителния директор на „И.П.” АД -л.1
+ техническа
спецификация на камери - л.2-л.6
+ техническа
спецификация на приемници - л.7-л.9
+ Ръководство на
потребителя (Клиентски софтуер iVMS-4200 HIKVISION) - л.11-л.170
- писмо №639/01.09.20**г. на УМБАЛ „С.” ООД - л.171-л.173
+ техническа
спецификация на камери - л.174-л.178
+ техническа
спецификация на приемници - л.179-л.181
+ Ръководство на
потребителя (Клиентски софтуер iVMS-4200 HIKVISION) - л.183-л.349
+ заверено копие от
трудовото досие на подсъдимата Е.Й.К. - л.350-л.386
том 4
- писмо №710/11.10.20**г. на УМБАЛ „С.” ООД - л.32-л.33
+ трудов договор на А.И.И. - л.34
+ споразумение към
трудовия договор на А.И.И. - л.35-л.37
+ акт за прекратяване
на трудовия договор на А.И.И. - л.38
+ трудов договор на Н.С.Ф.
- л.39-л.40
+ допълнително
споразумение към трудовия договор на Н.С.Ф. - л.41
+ щатно разписание -
л.42-л.59
- писмо №709/11.10.20**г. на УМБАЛ „С.” ООД - л.61-л.62
+ щатно разписание -
л.63
+ график - л.64
- писмени материали, представени от адв.В.Я. -
л.78-л.118 и л.381-л.400
том 5
- схема, представена от вещото лице д-р Н.В.В. в
съдебно заседание на 09.02.2017г. - л.15-л.**
- писмо №РКП 17-2411-52/1/03.03.2017г. на СО-Район „Красна поляна” -
л.51
+ препис-извлечение от
акт за смърт на Т.Г.В. - л.52
- писмо №110/10.02.2017г. на УМБАЛ „С.” ООД - л.62
- писмо №153/09.02.2017г. на „А. С.К.МБАЛ Т.” ЕАД - л.63
- статия, представена от адв.В.Я. - л.81
- писмени материали, представени от адв.В.Я. -
л.137-л.147
- писмо №213/**.06.2017г. на УМБАЛ „С.” ООД - л.274
- писмени материали, представени от адв.В.Я. -
л.277-л.361 и л.408-л.432
- схема, представена от вещото лице д-р Н.В.В. в
съдебно заседание на 20.06.2017г. - л.362
том 6
- документи за личността на подсъдимата К. - л.30-л.35
- документи за възнаграждението на подсъдимата К. - л.36
* съдът счете, че
следва да изключи от писмения доказателствен материал по делото неотносимата
медицинска документация, касаеща обвиненията по постановлението за привличане
на обвиняем от 08.10.2015г. (т.5, л.23-л.24 от ДП), които са отделени от СГП с
Постановлението от 10.12.2015г. (т.5, л.68-л.74 от ДП), поради което тази
документация няма връзка с предмета на доказване в настоящето производство,
определен с обвинителния акт, внесен срещу подсъдимата Е.Й.К. единствено за
извършено престъпление по чл.1**, ал.1, т.4, пр.2, т.5
и т.6, пр.2 и пр.3 НК вр. чл.115 НК вр. чл.18, ал.1, пр.2 от НК. Това са списък
на лицата, които са били в района на отделение по А.и Г. на УМБАЛ „С.“ ООД
в периода от 17.03.2015г. - 26.03.2015г. (в т.3, л.550-л.551 от ДП), медицински
документи за родилки и родени (в т.3, л.552-л.776 от ДП) и медицинска
документация за родилки и родени (в т.4, л.988-л.1073 от ДП). Тези документи
нямат значение за доказването на фактите, свързани с разглежданото в настоящето
производство обвинение и по тази причина се явяват неотносими към предмета на
делото. Тук трябва да се посочи, че именно сред тези документи се намират т.
нар. от защитата „документи, обърнати наопаки” (т.е. пришити с буквите надолу),
макар и това обстоятелство да е без значение за делото. Това че един документ е
обърнат „наопаки”, не означава, че той не може да бъде писмено доказателство
(или в зависимост от вида на документа - доказателствено средство) по делото.
Законът не съдържа изискване документите да се пришиват към делата с буквите нагоре,
стига те да са четливи и да могат да бъдат прочетени и разбрани без
необходимост от допълнителни усилия. В случая е достатъчно просто завъртане на
съответния том от наказателното производство, за да се възприеме документа.
Действително, практиката е наложила за по-добро възприемане на писмените
документи, те да бъдат подшИ.и в съвкупността,
формираща съответния том от досъдебното или съдебното производство, с буквите
нагоре, но начинът на подшИ.е на един документ не се
отразява по никакъв начин на неговата относимост и допустимост по делото.
* съдът намери, че
следва да изключи от доказателствената съвкупност по делото и двете медицински
статии на английски език, приложени по неизвестни причини от неустановени лица
в т.2, л.532-л.544 от досъдебното производство. Тези статии изискват наличието
на специални медицински познания за тяхното разбиране, което е работа на
назначените от съда експерти, поради което по никакъв начин съдът не може да
използва съдържанието на тези статии и поради това съдът прецени, че не е и
необходим техния превод на български език. Доколкото това са единствените
документи по делото, които са на чужд език, съдът намери за неоснователни
възраженията на защитата за това, че чрез прилагането на тези непреведени и
неотносими статии били накърнени по някакъв начин правата на подсъдимата и на
нейните защитници. Останалите писмени доказателства и доказателствени средства
са изцяло на български език, като само в медицинската документация има
специфични термини на латински език, които са обяснени от експертите, когато
това е било необходимо.
* по делото от защита
са представени многобройни писмени материали - разпечатки от интернет, статии,
упътвания, дори литературни произведения. Тези писмена не биха могли да бъдат
ценени по никакъв начин като писмени доказателства по делото, а и нямат
характера на писмени доказателствени средства по смисъла на чл.127 НПК. В
същото време и доколкото защита нееднократно се позоваваше на тези писмени
материали да обосновава своите тези за незаконосъобразност на съдебния процес,
съдът реши да включи тези писмени материали като документи по делото, макар и
от тях да не могат да бъдат направени никакви изводи по отношение на нито един
доказателствен факт по делото. По този начин в пълнота се защитава правото на
защита на подсъдимата Е.Й.К. и съответните процесуални права на нейните
упълномощени защитници. Съдът не може да приеме за достоверни представените
разпечатки без автор от интернет и да ги противопостави на приетите по делото
експертизи, както това направи защитата във възраженията си срещу приемането на
експертизите и в пледоарията си. В същото време и доколкото защита се позова на
тези разпечатки, те са факт по делото и следва да бъдат оставени на вниманието
на по-горните инстанции при последващ инстанционен или извънинстанционен
контрол. Единственото, което в настоящите мотиви трябва да се отбележи, е
голямото уважение, което всички членове на съдебния състав изпитват към
гениалността на Антон Чехов и на Стефан Цвайг, на чиито класически литературни
творби защитата се позова нееднократно. Съдът не е литературен критик, за да
оценява качеството на тези произведения. Уважението на съда към тези автори
обаче не води до извод за историческа вярност и относимост на представените
литератури произведения към ситуацията, изследвана по делото. Всяка една
литературна творба подлежи на нееднозначно възприемане, а и сама по себе си
истинската литература е художествена фикция с творческа фантазия и авторово
отношение към описаното от една страна и интелигентност, чувствителност и
индивидуален житейски опит на четящия от друга. Още повече след написването на
представените от защитата творби, науката за човека в цялост и психиатрията и
психологията като отделни науки са претърпели значително и революционно
развитие, преобърнало самите представи за човека и неговата психика. По тази
причина няма никакъв начин да се обоснове оспорване на приетата по делото
комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза чрез
позоваване на „Спи й се” и на „Амок”.
* съдът намери, че
трябва да изключи от доказателствената съвкупност по делото намиращите се в том
1 от досъдебното производство протокол за разпознаване - л.92 с фотоалбум -
л.93-л.94 и протокол за освидетелстване - л.98-л.99 с фотоалбум - л.100-л.102.
Посочените следствени действия са извършени по отношение на подсъдимата Е.Й.К.
след нейното задържане със заповед за задържане по ЗМВР (т.1 л.262 от ДП) и след като редица свидетели в
разпитите си на 22.04.2015г. са посочили нейното име като евентуален
извършител. Съдът приема, че срещу подсъдимата К. на 23.04.2015г. вече е имало
достатъчно основания за обосноваване на подозрението, че е извършител на опита
за убийство на пострадалата Н.Р.Д.. На разположение на органите на досъдебното
производство са били и файловете със записите от охранителната камера в стаята
за интензивно лечение и специални грижи за новородени в УМБАЛ „С.” ООД
и по този начин спрямо подсъдимата К. със задържането й е налице наказателно
обвинение по смисъла на чл.6, §1 и §3 ЕКПЧ и не са били необходими допълнителни
действия за обосноваване на това обвинение. Това е налагало още със задържането
на подсъдимата на нея да бъде осигурен защитник, упражняващ адвокатска професия,
но такъв е бил назначен за пръв път в 17.35 часа на 23.04.2015г. (т.1,
л.267 от ДП). Извършените до този момент с подсъдимата следствени действия не
могат да имат процесуални последици, доколкото защитата на подсъдимата вече е
била задължителна по силата на чл.30, ал.4 от Конституцията на Република
България, която съобразно чл.5, ал.2 от Конституцията на Република България има
непосредствено действие и е била задължителна за органите на досъдебното
производство. Те не са осигурили на подсъдимата правото на адвокатска защита,
което е основна гаранция срещу произвола на държавните власти и по тази причина
двете действия, сторени с подсъдимата Е.Й.К. преди 17,35 часа на
23.04.2015г. - разпознаване и освидетелстване, не могат да бъдат източник на
доказателства. В същото време самите процесуално следствени действия -
разпознаване и освидетелстване не са били необходими за разкрИ.ето
на обективната истина. Обстоятелството, че именно подсъдимата Е.Й.К. е била
дежурната А.в нощта на 17.04.2015г. срещу 18.04.2015г. се установява от редица
писмени документи, вкл. съставени от нея, а и от свидетелски показания на
лекарите и санитарките, дежурили заедно с нея. Поради това разпознаването на
подсъдимата от св.Т.-Д. - майка на пострадалата Н., не е било необходимо. Що се
отнася до извършеното освидетелстване, то е било необходимо, за да бъде
извършена криминалистическа идентификация на подсъдимата като извършител на
деянието, но тъй като видеотехническите експертизи, изготвени по делото, не
установяват пълна идентичност между подсъдимата К. и лицето, заснето на
видеозаписите, а само дават висока степен на вероятност за това,
освидетелстването също няма процесуално значение. Идентичност на подсъдимата К.
със заснетата на видеозаписите от охранителните камери А.се установява по
несъмнен начин от редица други доказателствени източници. По изложените по-горе
причини протоколът за освидетелстване, независимо от отразеното в него съгласие
за това на подсъдимата К., не може да бъде ползван по делото, доколкото липсва
разрешение на съда по чл.158, ал.3 НПК, а изразеното от подсъдимата писмено
съгласие е направено при наличието на условия за задължителна защита, но без
адвокат.
В посочената обилна доказателствена съвкупност, независимо от нейния обем,
липсват съществени противоречия относно фактите, предмет на доказване по
делото. Всички посочени доказателствени източници по един несъмнен и
категоричен начин водят до извода, че подсъдимата Е.Й.К. в периода от
01.49 часа до 03.12 часа на 18.04.2015г. чрез нанасяне на множество
удари по главата и тялото на бебето Н.Р.Д., чрез притискане и душене на детето,
което е било на три дни към момента на деянието, е направила опит да го
умъртви, като единствено осъществените високоспециализирани и адекватни
медицински грижи от лекари в УМБАЛ „С.” ООД и МБАЛ „Т.Б.С.“ АД
са предотвратили неизбежния смъртен изход за детето.
Основен източник на информация за събитието са веществените доказателства -
видеозаписи от охранителната камера, находяща се в стаята за интензивно лечение
и специални грижи за новородени в УМБАЛ „С.” ООД.
На тези видеозаписи, огледани от съда в съдебно заседание, е записано
цялостното поведение на подсъдимата К. в инкриминирания период от време, като
са фиксирани поне 39 удара по детето, но има и много периоди, в които
подсъдимата с фигурата си закрива действията си от камерата и в които извършва
активни движения по отношение на бебето Н.. Фиксирани са и множество
притискания с ръце по главата на детето, душене по шията на бебето, силни
разтръсквания, обръщане на детето с главата надолу, а и други насилствени
действия спрямо бебето Н..
В случая става дума именно за веществено доказателство,
създадено извън рамките на наказателния процес, което може да се използва в
наказателното производство. Записът е извършен на законно основание - от
охранителната система на УМБАЛ „С.” ООД, монтирана при построяването
на сградата. На входовете на болницата е имало предупреждение за извършваните
видеозаписи с цел охрана. Подсъдимата К. е знаела за извършването на
видеозаснемане в сградата на болницата и е дала своето писмено съгласие за това
в чл.8.2 от подписания от нея трудов договор при постъпването й на работа в
УМБАЛ „С.” ООД. Поради това липсва нарушение на конституционно
гарантирано право по чл.32, ал.2 от Конституцията на Република България и
видеозаписите от охранителната камера представляват напълно годно веществено доказателство.
Тези видеозаписи са създадени във връзка с
осъществяване на основната функция на болничното заведение - опазване на живота
и на здравето на пациентите в това заведение - в случая на безпомощни бебета.
Върху видеозаписите са фиксирани пряко следи от
извършеното от подсъдимата К. престъпление и съобразно трайната съдебна
практика могат да бъдат използвани като пряко доказателство за извършеното
деяние в качеството на веществено доказателство, фиксирало следите от
престъплението. В тази насока трябва да се посочат Решение №390/02.10.2009г. -
II н. о.; Решение №1**/22.03.2010г. - III н. о.; Решение №170/19.07.2013г. -
III н. о.; Решение №602/20.02.2012г. - III н. о. и редица сходни решения.
В случая са спазени изискванията на закона да не нарушен
чл.32, ал.2 от Конституцията на Република България, записите да са във връзка с
предмета на доказване по делото и да съдържат релевантна информация.
За годността на тези записи като веществено
доказателство е категорична и правната теория - вж. Проф. д-р М.Ч.в
„Досъдебното производство по НПК”, София, 2013г. , „Сиела” - стр.510-стр.511 и
стр.567-стр.569.
Посочените видеозаписи се съхраняват върху различни
материални носители, събрани независимо един от друг. За всеки един материален
носител е изготвен съответен процесуален документ за приобщаването му към
делото.
Още на 22.04.2015г. с протокол за доброволно предаване
(т.1, л.123 от ДП) св.С.К. е предал първия компактдиск, върху който са записани
и първите видеофайлове, изтеглени от него от системата за запис (DVR) на
20.04.2015г. Съдът трябва да наблегне на това, че при наличие на съгласие за
доброволно предаване на вещи и предмети, не се налага извършване на претърсване
изземване по реда на чл.**1 и сл. НПК. В тези случаи съгласно чл.159, ал.1 НПК
посочените в текста лица (в конкретния случай - юридическото лице УМБАЛ „С.” ООД
чрез св.С.К. - Ръководител на информационни и комуникационни дейности в
болницата) изпълняват доброволно задълженията си и по тази причина не се налага
извършване на принудителни действия.
След това - на 19.05.2015г., при извършения повторен
оглед на местопроизшествието, в присъствието на разследващ полицай, две поемни
лица и два броя технически помощници, един от които специалист по информационни
технологии в Дирекция „Компютърни информационни системи”-МВР, е извършен и
оглед на система за видеонаблюдение и съхраняваните файлове и отново доброволно
и със съдействието на системния администратор на УМБАЛ „С.” ООД - св.С.К.
чрез неговия администраторски достъп и парола със програма „FILES BACKUP” върху
външна флашпамет „Kingston DataTraveler 100 G4“ са прехвърлени всички записи от
охранителната камера в стаята за новородени за времето от 00.00 часа на
17.04.2015г. до 00.00 часа на 19.04.2015г. Отново е спазена процедурата за
предоставяне на записите на разследващите органи, като отново е налице и
съгласие от засегнатото от огледа юридическо лице, поради което и в случая не е
необходимо извършване на принудително действие по изземване на компютърните
информационни данни, респ. разрешение или одобрение от съд.
На всички представени по делото записи са извършени задълбочени експертни
изследвания от две технически експертизи - тройна и петорна, които по
категоричен начин, научнообосновано и подробно обяснено от вещите лица в
съдебните заседания при приемането на експертизите, установяват автентичността
на записите, липсата на манипулации в самите записи и в записаното
видеосъдържание.
Втората техническа експертиза, с участие на водещи специалисти от БАН със
значителна теоретична подготовка и практически опит, изключи напълно
възможността за манипулиране на съдържанието на записите чрез преработка на
видеофайловете или чрез включване на външен източник към охранителната система.
Описаната от вещите лица необходимост от значителен финансов ресурс, от време,
надхвърлящо многократно времето между 18.04.2015г. и 22.04.2015г.,
необходимостта от човешки потенциал, достъпен само за големите филмови студия -
тези обстоятелства опровергават напълно спекулативната теза на защитата, че
ръководството на УМБАЛ „С.” ООД чрез
манипулиране на записите прикривало действителния извършител на деянието, като
правел подсъдимата К. изкупителна жертва.
За това, че травмите на бебето Н.Р.Д. са нанесени от
подсъдимата по време на нейното нощно дежурство по заснетия от охранителната
камера начин са категорични и медицинските експертизи (за това и по-долу), но
по технически път напълно е изключена възможността за манипулация на видеозаписите.
Вещите лица обясниха при приемането от съда на
петорната техническа експертиза и значението на прекъсването от една секунда
при два от заснетите файлове и невъзможността в тази една секунда да бъда
извършени каквито и да било действия върху файловата система и върху самите
файлове.
В двете технически експертизи е отговорено по
категоричен начин и на въпросите, свързани с установеното видеосъдържание, но
независимо от това съдът извърши и оглед на вещественото доказателство, при
който също се потвърди отразеното в първата техническа експертиза. Втората
техническа експертиза установи и липсата на всякаква промяна в обстановката по
осъществяване на охранителната дейност чрез контролен запис от охранителната
камера, като посочи дори ъгъла на заснемане, който съвпада напълно през 2017г.
с ъгъла на заснемането от нощта на 18.04.2015г.
Вещите лица са напълно категорични, че системата е
напълно надеждна и защитена срещу външни манипулации, като тази система няма
връзка с интернет, самата система е проста и няма възможност за извършване на
обработка на данни върху нея. При тази експертиза са изследвани всички налични
по делото видеофайлове, записани в различно време от системата преди
автоматичното им изтрИ.е и е установено пълно
съвпадение както в съдържанието на файловете, така и в техните технически
параметри.
Изключително важно е и посоченото от експертизата
обстоятелство, че вещественото доказателство външна флашпамет „Kingston
DataTraveler 100 G4“ съдържа оригинални записи от самата система преди тяхното
унищожаване, като за прехвърлянето им няма посредничество на компютър или
мрежа, а е направено директно от записващото устройство (това е отразено и в
протокола за оглед от 19.05.2015г.), като по този начин на 19.05.2015г. са
прехвърлени оригиналните файлове.
При извършеното изследване на системата за запис на
охранителните камери (DVR) е установено, че няма никаква промяна в харддиска,
на който се записват файловете, между 18.04.2015г. и лятото на 2017г., няма
промяна в начина на записване на файловете и записваните параметри.
Заключенията на вещите лица се подкрепят от изисканата от съда документация
за закупуването и инсталирането на охранителната видеосистема в сградата на УМБАЛ „С.” ООД, от показанията на св.С.К. за
начина на достъп до системата и на установяване на извършеното от подсъдимата К.
престъпление. Този свидетел пред съда описа подробно и последователно как е
свалил записите от системата за видеонаблюдение, как е осъществил прегледа им
по заповед на управителя на УМБАЛ „С.” ООД, как е записал файловете
върху първия CD, от който тези файлове са възпроизвеждани пред членовете на
комисията за проверка на станалото и който е предаден още 22.04.2015г. на
разследващите органи. Колебанията на този свидетел при разпита му пред съда
относно някои детайли на събитията са напълно обясними при изтеклото време
между фактите, които св.К. възпроизведе и разпита му от съда в съдебно
заседание на 19.09.2015г.
При разпита си в съдебно заседание на 13.09.2017г.
вещите лица от петорната видеотехническа експертиза подробно обосноваха
изводите си за липса на манипулации в записа, включително по отношение на
обстоятелството, че сигналът от охранителната камера е аналогов и се преработва
в цифров вид в самото записващо устройство, като посочиха, че това в още
по-голяма степен позволява да се приеме автентичността на записите поради
липсата на промяна в цветността и контраста на записа, на цветната температура
на отделните кадри, и разясниха, че са извършили преглед кадър по кадър на
записите при условие, че всяка секунда запис съдържа 25 кадъра. Единственият
вероятностен извод в експертизата е за точното време на записа - дали е било
налице промяна в отчитаното на записващото устройство време при промяната
земно/лятно време, като поради този вероятностен извод съдът намери, че следва
да приеме, като факт, че записите са осъществени именно в часовете, посочени
във всеки отделен кадър. Само по себе си това обстоятелство няма и някакво
голямо значение по делото, доколкото промяната с един час по никакъв начин не
би се отразила нито на авторството на деянието от подсъдимата К., нито на
последиците от нейните действия.
Вещите лица подробно разясниха и своята компетентност
и специализация и съдът няма никакво основание да се съмнява в тяхната
добросъвестност, в тяхната независимост от страните по делото и от съда и в
тяхната прецизност.
Поради всички посочени съображения съдът прие, че
веществените доказателства - видеозаписи от охранителната камера на стаята за
интензивно лечение и специални грижи за новородени в УМБАЛ „С.” ООД
са годен доказателствен източник, автентични - без манипулация, съдържат пряк
запис на извършването на престъплението и доказват авторството на деянието по
пряк и неоспорим начин.
Обстоятелството, че именно подсъдимата Е.Й.К. е лицето, което е записано да
нанася десетки удари на бебето Н.Р.Д. се установява от огледа на вещественото
доказателство, направен от съда, от показанията на свидетелите Ф. и Н., които
са разпознали при гледането на записа подсъдимата категорично, от показанията
на св.Н., която също е оприличила записаната А.на подсъдимата К..
Св.Н.С.Ф. посочва и редица белези, по които е разпознала подсъдимата,
включително по нейното работно облекло.
По делото от страна на защита беше поискан оглед на шкафчето, ползвано от
подсъдимата Е.Й.К. при работата й като А. в УМБАЛ” С.” ООД, с нейни
лични вещи. Няма как по достоверен и безспорен начин да бъде установено дали
между напускането на подсъдимата Е.Й.К. на сградата на УМБАЛ” С.” ООД
на 18.05.2015г. и запечатването на нейното шкафче на 23.04.2015г. не са
извършвани действия с багажа в това шкафче. С оглед на поведението и на
обясненията на подсъдимата, както и нейните характеристични данни не може да се
установи и това дали тя не е взела използваното от нея 24 часа без прекъсване
работно облекло за почистване и изпиране по време на разрешения й от
ръководството на УМБАЛ” С.” ООД отпуск. По тези причини съдът отказа
извършването на това съдебно-следствено действие. Подобно следствено действие
не е в състояние нито да потвърди, нито да опровергае участието на подсъдимата
в инкриминираното деяние.
По делото като свидетел е разпитана М.Л.Б. - санитар в УМБАЛ” С.” ООД.
Показанията на тази свидетЕ.са неясни и неточни,
доколкото самата тя не може да посочи конкретно за коя точно дата дава
показанията си и дори не твърди, че срещата е била на 18.04.2015г. сутринта,
като е било възможно тази среща да е била на **.04.2015г. сутринта (след
предното нощно дежурство на подсъдимата К.). Св.Б. не е сигурна и категорична
за това какво точно е носела подсъдимата и дали тя е имала багаж или не, като
твърди единствено липса на спомен подсъдимата да е носела багаж. Твърдението в
пледоарията, че било доказано несъмнено, че подсъдимата си била тръгнала на
18.04.2015г. без багаж не се подкрепя от нито един доказателствен източник,
вкл. от показанията на тази свидетелка.
Обстоятелството, че подсъдимата е била дежурна А.в нощта на 17.04.2015г.
срещу 18.04.2015г. се установява от писмените доказателства по делото,
включително от саморъчните отбелязвания в рапортната тетрадка, подписани от
подсъдимата К., признава се от нея в нейните обяснения, доказва се от
показанията на св.Т.-Д., която описва своите контакти с подсъдимата по повод на
детето Н., потвърждава се от показанията на св.Н.С.П., която описва протичането
на дежурството и действията на подсъдимата вечерта преди заспИ.ето
на бебетата и сутринта при установяването на т. нар. „жълтеничка”.
Това че единствено подсъдимата през нощта е била дежурна и е влизала в
стаята на бебетата се потвърждава както от заключението на петорната техническа
експертиза, която описва всички влизания и излизания в тази стая, така и от
показанията на св.П. и св.Т.-Д.. Това обстоятелство се потвърждава и от
показанията на св.Д.И.П. - дежурния в нощта на 17.04.2015г. срещу 18.04.2015г. А.
в отделението по А.и Г. на УМБАЛ” С.” ООД, която е категорична, че
подсъдимата е влизала в стаята с бебетата, които са плачели. Св.Г.К.И. -
дежурен същата нощ лекар в отделението по А.и Г. също сочи, че дежурството е
нормално и не е имало външни лица.
По делото категорично е установено обстоятелството, че достъпът в
отделението по Н. на УМБАЛ” С.” ООД е ставал само с чип-карта и
външни лица са допускани чрез контрол, като св.Н.С.П. е убедено твърди, че през
нощта в отделението не са влизали външни лица, а при децата между
01.00 часа и 06.00 часа е влизала единствено подсъдимата К..
Посочената съвкупност позволява да се заключи несъмнено, че подсъдимата Е.Й.К.
е лицето, е упражнило насилието и е нанесло многобройните удари на бебето Н.Р.Д.,
заснети на записите от охранителната камера в стаята за интензивно лечение и
специални грижи за новородени в УМБАЛ” С.” ООД.
Това, че детето, което е малтретирано жестоко от подсъдимата К., е именно Н.Р.Д.,
се установява категорично от показанията на майката на детето - св.С. П.Т.-Д.,
която описва мястото на кошчето - в дясната спрямо входната врата на
помещението редица, по средата - между едно момченце и детето на другата
родилка от стаята на св.Т.-Д.. Установява се и от заключението на петорната
техническа експертиза, която подробно описва движението на кошчетата с бебетата
до сутринта на 18.04.2015г. Установява се и от заключенията на медицинските
експертизи по делото, доколкото единствено детето в средното кошче е бито от
подсъдимата с такава сила, която да предизвика установените от експертизите
увреждания. Вещите лица по допълнителната петорна съдебно-медицинска експертиза
и в писменото си заключение, и пред съда, са категорични, че именно със
заснетите от охранителната камера удари, притискания и душене са причинени
установените по-късно чрез многобройните специализирани изследвания увреждания
на Н.Р.Д., които биха довели неминуемо до нейната смърт, ако не е била оказана
висококвалифицирана медицинска помощ.
Установените при огледа от съда на веществените доказателства-видеозаписи
удари по други деца в стаята са инцидентни и с неголяма сила спрямо заснетите
действия по отношение на детето в средното кошче от дясната страна на
зрителното поле на камерата. Мястото на камерата - над входната врата стаята за
интензивно лечение и специални грижи за новородени - е установено при
извършения оглед на местопроизшествието от 19.05.2015г., от показанията на
всички свидетели - лекари и А.ки от УМБАЛ” С.” ООД
и от заключението на петорната техническа експертиза, която установи всички
технически параметри, обхват и зрително поле на камерата и наклона на
заснемане.
Здравословното състояние на пострадалата Н.Р.Д. преди и след опита за
нейното убийство, се установява от редица доказателствени източници - писмените
документи, свързани с нейното раждане и престой в УМБАЛ” С.” ООД,
документите, свързани с превеждането на детето и неговото лечение в МБАЛ „Т.Б.С.“ АД,
многобройните медицински изследвания, записите на образните изследвания
(съхранявани като веществено доказателство по делото), показанията на
свидетелите, които са имали контакт с детето след инцидента и са осъществили
неговото лечение и спасяване, заключенията на няколко съдебно-медицински
експертизи.
Всичките тези доказателствени източници по несъмнен начин сочат, че
подсъдимата Е.Й.К. чрез нанесените от нея многобройни силни удари по детето Н.Р.Д.,
душене и притискане на детето, е причинила на пострадалото бебе ********, ********, ********, ********, ********, ********,
които без навременната и своевременна високоспециализирана медицинска помощ,
оказана от лекарите в УМБАЛ „С.” ООД (чрез кръвопрелИ.е)
и в МБАЛ „Т.Б.С.” АД (чрез последващото лечение след постъпването на
детето в 20.30 часа в МБАЛ „Т.Б.С.” АД) по неминуем начин биха довели
до смъртен изход за детето.
Тези доказателства изключват всички хипотетични
твърдения за каквато и да било възможна друга причина за състоянието на детето,
която да не е свързана с поведението на подсъдимата К..
Преди да изложи съображенията си за тези свои изводи, съдът трябва да
подчертае, че в наказателния процес фактите се установяват само по реда,
предвиден в НПК, а не чрез публикации във вестници, списания, интервюта по
телевизията и радиото или справки от неустановени източници в интернет.
В своята пледоария защитата на подсъдимата се позова на изявления или липса
на изявления на разпитани по делото свидетели пред друг орган -
ИА „Медицински одит”. В становищата си при проверката на ИА „Медицински
одит” проверяваните лица са изразили свое отношение и са описали свои
впечатления, които не са обвързани от гаранциите на наказателния процес и на
чл.290 НК, поради което позоваването на тези изявления, а не на показанията,
дадени пред съда (или пред органите на досъдебното производство, когато са
приобщени по надлежния ред) е без значение за наказателното производство.
Отново тук трябва да се напомни това, че свидетелските показания
представляват възпроизвеждане на факти, възприети от свидетелите, които са
запаметени от свидетелите и които свидетелите описват, като изхождат от своето
интелектуално състояние, паметови възможности, психическо състояние при
възприемането и при възпроизвеждането. Именно поради това е напълно нормално
свидетелите да забравят определени подробности и детайли, да променят своите
показания под въздействие на отношението си към възприетото и дори да променят
своите показания след преценка на това по какъв начин казването на истината би
повлияло на свидетеля след депозирането на показанията му. Поради тази причина
законът дава възможност при определени предпоставки, установени в чл.281 от НПК, по време на съдебното следствие да се прочитат показания на свидетел от
досъдебното производство. Това прочитане по никакъв начин не означава, че
свидетелят лъже или че неговите показания на досъдебното производство са
манипулирани или неверни. Самостоятелна и независима преценка на съда е това на
кои свидетелски показания да даде в., като тази преценка е всеобхватна, но
зависи най-вече от съпоставяването на свидетелските показания с другите
доказателствени източници в наказателния процес, вътрешната последователност в
показанията, логичността на тези показания и др. подобни фактори.
При ситуацията с детето Н.Р.Д. е напълно нормално част от свидетелите -
медицински лица от УМБАЛ „С.” ООД да
омаловажават определени обстоятелства и дори да ги премълчават, доколкото,
макар и неволно, същите са проявили безхаберие и нехайство по отношение на
състоянието на детето, и подтикнати от рутината си, са подценили наличните още
в 06.00 часа симптоми на тежката черепно-мозъчна травма и множество
контузии и кръвоизливи, като по този начин адекватното лечение на детето е
забавено във времето.
Тези съображения на съда важат на първо място за
поведението и показанията на дежурния през нощта на 17.04.2015г. срещу
18.04.2015г. лекар - св.Н.С.П., която е извършила в просъница повърхностен
преглед на детето и, подведена от заблудата, направена от подсъдимата К., че
детето е жълто, е назначила изследвания за нормална за децата жълтеница, като
след опровергаването на тази диагноза от проведените изследвания, по никакъв
начин не е реагирала и не се опитала да установи действителните причини за
състоянието на детето. По отношение действията на тази свидетЕ.и
това, че тя е направила повърхностен преглед, съдът изцяло се доверява на
показанията на св.Т.-Д., а не на показанията на св.П..
След това съдът намира, че показанията на св.М.Д.Д. и на св.А.Д.М. също трябва да се ценят критично,
доколкото тези свидетелки, които са осъществили грижите за детето Н.Р.Д. през
деня на 18.04.2015г., също са допринесли за забавяне на точното диагностициране
на детето.
Още сутринта на 18.04.2015г. в 08.00 часа - при
приемането на смяната от тези две свидетелки - са били налице редица признаци
за това, че с детето става нещо извънредно - при прегледа си д-р М. е
установила променен цвят на кожата, отпуснатост, вялост, температура. Детето е
отказвало да се храни, плачело е и не се успокоявало. Назначени са кръвни
изследвания, които са показали, че не става дума за инфекция, а за тежка
анемия. Въпреки това не е направен опит да се установи точната причина за
анемията, а са предприети действия по кръвопрелИ.е,
които отстраняват последиците от анемията, а не причините за нея. Действително
това кръвопрелИ.е е допринесло за стабилизиране на
състоянието на детето и по-късно е позволило да бъде оказана помощта от
лекарите *** АД.
Самата св.М.Д.Д. при кръвопрелИ.ето е установила началното подуване на главата,
но не е сигнализирала своевременно за това. Поради това отказът на свидетелката
от показанията в досъдебното производство, в които тя възпроизвежда този факт,
е напълно обясним, на видяното от свидетелката обективно съответства на
заключението на допълнителната петорна съдебномедицинска експертиза по
отношение на времето за развИ.е на *******. В тази
част съдът счита за достоверни показанията на св.М.Д.Д.
от досъдебното производство, а не тези от съдебното следствие.
Съдът няма компетентност в медицинската материя, което
наложи изслушването на многобройни медицински експертизи по делото, но е
напълно разбираемо, че никой от лекарите и медицинския персонал на УМБАЛ „С.” ООД
не е предполагал причината за състоянието на детето, доколкото действията на
подсъдимата Е.Й.К. спрямо детето са невъобразими и излизат извън рамките на
нормалното отнасяне между хората, особено по отношение на новородените. В
същото време отново трябва да се отбележи, че не може да приеме поведението на
лекарите в УМБАЛ „С.” ООД за адекватно на ситуацията. Всъщност
първият човек, реагирал съответно на ситуацията е свидетелката д-р В.И.Д.,
която е установила тежкото състояние на детето, което няма обяснима причина и
незабавно е повикала компетентна помощ от МБАЛ „Т.Б.С.” АД.
Показанията на св.В.И.Д. са последователни,
достоверни, съответстват на съставената медицинска документация, както и на
показанията на св.Е.В.С., на установеното при постъпването на Н.Р.Д. в
МБАЛ „Т.Б.С.” АД и по тази причина единствено спрямо тази свидетелка,
свързана с УМБАЛ „С.” ООД, съдът не
намира основание за критична оценка на нейните твърдения.
Що се отнася до показанията на разпитаните свидетели
от МБАЛ „Т.Б.С.” АД - свидетелите д-р Е.В.С., д-р М.В.К., д-р Радка Ц.М.,
д-р В.М.А.-М., д-р В.Л. М.-К., д-р Д.Н.Х.-Н., проф. д-р Г.И.Н. и Р.Т.Б. - съдът
приема техните показания за непредубедени, незаинтересовани, неповлияни от
каквито и да било симпатии или антипатии. Тези причини мотивираха съда да
обоснове върху тези показния своите фактически изводи за действията с Н.Р.Д.
след 20.00 часа на 18.04.2015г. - идването на св.С. в УМБАЛ „С.” ООД.
Показанията на тези свидетели съвпадат напълно с осъществените в МБАЛ „Т.Б.С.” АД
многобройни изследвания и консултации, като се подкрепят и от заключенията на
всички приети по делото медицински експертизи.
По делото още на 22.04.2015г. с протокол за доброволно
предаване (т.1, л.258 от ДП) св.Н.Ф. е предала в оригинал на разследващите
органи и цялата медицинска документация, изготвена в УМБАЛ „С.” ООД
за раждането на бебето Н.Р.Д. и за дежурствата и графиците в болницата. Тази
медицинска документация е послужила като основа за изготвянето на медицинските
експертизи по делото. В нея са налице вписвания и поправки, които по никакъв
начин не поставят под съмнение отразеното в документацията, като многократно
изложените твърдения за манипулация на тази документация нямат основание.
Вписванията в документацията в „Историята на заболяването” на новородената Н.Р.Д.
се потвърдиха от събраните по-късно от съда допълнителни рапортни тетрадки,
дневници и книги, както и от показанията на свидетелите, извършили тези
вписвания. Твърдението на защитата, че по-късно в документацията били отразени
вписванията на св.В.И.Д. почиват на неразбирането на същността на доклада на
ИА „Медицински одит” и на отразеното в него. В този доклад изрично са
посочени писмените становища на св.Н.С.П. и св.А.Д.М. (т.2, л.102 от съдебното
производство) и изрично е посочено, че такова становище не е представено от д-р
Д. (т.2, л.103 от съдебното производство). Това, че пред един орган, различен
от органите на наказателния процес, не е представено едно становище, не
означава, че има някаква манипулация в документацията. Очевидно се прави
смесване между тези становища, изискани след случая от ИА „Медицински
одит” и вписванията (декурзусите), които се правят в реално време в
оригиналната медицинска документация.
При приемането на експертизите в съдебните заседания и независимо един от
друг вещите лица д-р Ц.Н.Г. (по единичната и тройната съдебно-медицински
експертизи) и д-р Р.Т.Х. (по петорната съдебномедицинска експертиза) подробно
обясниха разликата в записванията, които се правят при едно освидетелстване от
съдебен лекар в спокойна обстановка, насочено именно към изготвяне на документи
във връзка с един евентуален наказателен процес от една страна, и записванията
в реално време, когато лекарите се борят за здравето и за живота на пациента от
друга. Основна и непосредствена задача на лекуващите лекари е била запазване на
живота на детето Н.Р.Д., а не създаване на документални следи за евентуално
наказателно производство, поради което всички пропуски в изготвянето на
медицинската документация, ако теоретично такива има, намират своето обяснение
с тази необходима бързина на реакцията и лечението. Тук трябва да се посочи, че
при приемането на последната допълнителна петорна съдебно-медицинска
експертиза, вещите лица бяха категорични, че съобразно техния опит, не намират
пропуски или противоречия в предоставената им пълна медицинска документация за
лечението на Н.Р.Д..
Съдът дава пълна в. на приетите по делото съдебно-медицински експертизи,
като най-пълната е последната допълнителна експертиза, назначена от съда след
изслушване показанията на всички свидетели и събирането на цялата налична
медицинска документация. В това заключение вещите лица обосновано и пълно са
отговорили на всички въпроси, като пред съда потвърдиха своето становище и
дадоха подробен отговор на всички въпроси и нападки срещу тях. При постъпването
на тази експертиза в съда тя не беше подписана от всички вещи лица, като пред
съда две вещи лица лично подписаха експертизата и едно по едно и петте вещи
лица потвърдиха автентичността на експертизата и положените от тях подписи.
Това наложи и отлагането на делото за спазване на срока по чл.149, ал.3 НПК по
изрично искане на един от защитниците на подсъдимата Е.Й.К.. Подписването на
експертизата и потвърждаването на автентичността на подписите стана в
присъствието на всички защитници на подсъдимата, поради което твърденията за
опороченост и неистинност на експертизата, изложени при нейното приемане и в
пледоариите, нямат опора в действителността и противоречат на истината.
Съдебномедицинските експертизи са категорични по отношение на причинените
на детето Н.Р.Д. травматични увреждания и неизбежния смъртен изход от тях,
който е предотвратен единствено след намесата на редица специалисти и
предприетите многобройни специализирани изследвания и лечение след
причиняването на травматичните увреждания.
Причината за всички тези увреждания също категорично е посочена от
специалистите в последната петорна експертиза - нанесените на бебето от
подсъдимата Е.Й.К. многобройни силни удари, притискането на детето и неговото
душене.
В последната експертиза е потвърдено и времето на нанасянето на травмите -
преди 08.00 час сутринта на 18.04.2015г., когато за пръв път са описани
симптоми, съответстващи на причиненото на бебето Н. телесно увреждане. В
подкрепа на това становище на вещите лица е и установеното при проведеното
сутринта на 18.04.2015г. кръвно изследване, при което е констатирана тежката
анемия на детето (според експертизата - със загуба на над 15% от кръвната маса
на детето, а според изявление на експерт в съдебното заседание при приемането
на експертизата - над 45% от загуба на кръв).
Оспорването на експертизата с доводи, че детето сладко спяло сутринта при
прегледа на св.П. и се хранело, се опровергават както от обективните находки
при изследванията, така и от липсата на доказателства за такива действия на
детето. Напротив - както се посочи съдът приема показанията на св.П. за
повлияни от нейното просънено състояние при събуждането й от подсъдимата К.
сутринта на 18.04.2015г., а по свидетелски показания през деня детето е
отказвало да се храни (майката св.Т.-Д. е категорична в тази насока) като св.М.
е направила опит да даде със спринцовка малко мляко на детето (5-8 мл), които
то е отказало, а по-късно на детето след кръвопрелИ.ето
е дадено адаптирано мляко, което то е повърнало. Това е наложило поставянето на
венозен източник още в 08.00 часа на 18.04.2015г. и захранване на детето с
разтвор от глюкоза.
Вещите лица по петорните съдебномедицински експертизи подробно обясниха
развитието на травматичните увреждания във времето, симптомите, които
позволяват да се установят тези увреждания, както и причините, поради които не
всички симптоми на установените увреждания винаги се проявяват едновременно.
С оглед на цялата тази съвкупност от доказателствени източници, които пълно
описват състоянието на Н.Р.Д. от 06.00 часа на 18.04.2015г. до нейното
изписване от МБАЛ „Т.Б.С.” АД, съдът
прие за несъмнено и категорично установено обстоятелството, че именно като
резултат от упражненото от подсъдимата Е.Й.К. насилие детето е поставена в
смъртна опасност и са причинени установените тежки и несъвместими с живота
увреждания на родената на ***г. Н.Р.Д..
Съдът не установи подсъдимата Е.Й.К. да е била принуждавана от
ръководството на УМБАЛ” С.” ООД да работи извънредно и по някакъв
начин да е била в невъзможност да откаже поемането на 24-часови дежурства.
Всички разпитани по делото свидетели, които са били наясно с нейното
социално, семейно и материално положение, са единодушни, че тя е поемала повече
дежурства, за да има икономическа изгода, като графиците за дежурства винаги са
били съгласувани с нея и нейните желания, преди да бъдат подписани от
съответните ръководители. В тази насока са показанията на св.Н.С.Ф. - старша А.ка, която сочи, че лично подсъдимата К. е предпочитала да
работи две последователни смени, защото й е по-удобно да пътува и защото по
този начин може да поема и допълнително работа в гр.С.. Св.Ж.И.Ч. на
17.04.2015г. се е чувала по телефона с подсъдимата К. по повод изготвяне на
графиците за дежурство. Св.А.Д.М. също знае лично от подсъдимата, че взема
двойни смени, защото така й е по-удобно. Допуснатата от съда св.Д.И.П., която
не е разпитвана от органите на досъдебното производство и по никакъв начин не
може да е била „манипулирана” от тях (каквито съмнения защитата изрази по
отношение на другите свидетели), също лично от подсъдимата знае, че Е.К. е
давала по две смени, защото така й е по-удобно и е категорична, че
проекто-графиците за дежурствата в сектора по Н. се изготвяли именно от
подсъдимата, преди да бъдат предадени на старшата А.- св.Н.С.Ф.. Пред същата свидетЕ.подсъдимата е сочела, че поради нуждата от пари,
работи и на други места, извън УМБАЛ” С.” ООД.
Действително икономическата необходимост е мощен стимул за осъществяване на
незаконните действия по слИ.е на дежурства, полагане
на извънреден труд и нарушаване на изискванията за междудневни, междуседмични и
месечни почивки. Това обаче не може да доведе до извод, че някой насила е карал
подсъдимата да дава такива дежурства, като при всички положения ако за нея
положението е било толкова непоносимо и уморително, в нейния трудов договор с
УМБАЛ” С.” ООД са били предвидени механизми за неговото прекратяване
от нейна страна. Собственото желание на подсъдимата К. за получаване на
по-големи приходи е това, което най-вече я е стимулирало да нарушава трудовото
законодателство. Това разбира се по никакъв начин не оневинява ръководителите
на УМБАЛ” С.” ООД, които са били наясно със ситуацията и вместо да
осигурят нормални условия за работа на персонала в Клиника по А.и Г., в която се осъществява дейност по
медицинска специалност „Н.” чрез назначаването на достатъчно персонал (лекари и
А.ки), са допуснали поредица от съществени нарушения
на трудовото законодателство, вкл. чрез полагане на непрекъснат 24-часов труд
по т- нар. „граждански” договори за полагане на допълнителен труд, чрез които
са спестявали осигуровки, заплати и всички останали разходи, свързани с
полагането на законен труд по трудов договор. Това по никакъв начин не
означава, че някой насила е карал подсъдимата да осъществява слИ.е на дежурства, като установените по делото слИ.ия на дежурства през месец
април 2015г. са отразени още в проекто-графика за месеца, веществено
доказателство по делото.
Всички разпитани по делото медицински лица от Клиника
по А.и Г., в която се осъществява дейност по медицинска специалност „Н.” на УМБАЛ” С.” ООД
са категорични, че работата отделението не е била тежка, като в него рядко е
имало много деца и липсва принуда по отношение на работещите в отделението,
доколкото допълнителния труд се е заплащал, което е мотивирало както
свидетелите, така и подсъдимата да работят допълнително, когато са имали нужда
от парични средства.
От представените по делото доказателства от трудовото досие на подсъдимата К.
се установява, че ръководството на болницата е разрешавало на подсъдимата да
ползва полагаем се годишен платен отпуск, вкл. налице е разрешение от
20.03.2015г. съгласно което в седмицата от 20.04.2015г. до 24.05.2015г.
подсъдимата е била в разрешен платен отпуск.
Извън обясненията на подсъдимата липсват всякакви доказателства за това, че
ръководството на УМБАЛ” С.” ООД я е принуждавало да поема извънредни
дежурства - напротив - по делото всички свидетели сочат липсата на достатъчно А.ки в отделенията на болниците в гр.София, което би
позволило на подсъдимата да смени местоработата си във всеки един момент, в
който би решила, че е недоволна от условията на труд в УМБАЛ” С.” ООД.
Допълнителният труд, полаган от подсъдимата по нейно желание или с нейно
съгласие не е излизал извън рамките на нейните знания, умения и рутина. Самата
подсъдима сочи своя дългогодишен опит като А. и по делото има достатъчно
доказателства за това, че тя е знаела и е изпълнявала изискванията на своята
професия. Удължаването на дневното дежурство на 17.04.2015г. чрез нощно
дежурство до 07.30 часа на 18.04.2015г. не е било извънредна ситуация за
подсъдимата, за да я постави в някакви непривични и ненормални условия. По
време на дежурството на подсъдимата (вкл. на сутринта на 18.04.2015г.) тя е
контактувала с много лица - св.А.Ф.К., св.Н.С.П., св.Д.И.П., св.М.Д.Д., св.С. П.Т.-Д. и всичките описват нейно нормално
състояние и поведение. По тази причина съдът намира, че липсват всякакви
основания да приеме, че в това дежурство подсъдимата е била под въздействието
на някакви непредвидими и неочаквани фактори, намирала се в ненормално
състояние и тези външни фактори са мотивирали нейното поведение през нощта по
отношение на децата, за които е имала задължение и призвание да се грижи и
особено спрямо детето Н. Р. Д..
В тази насока съдът изцяло възприема като компетентно и обективно и
заключението на комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-психологична
експертиза, изготвено от вещите лица доц. д-р Т.С.Д., д-р Ж.В.В. и Н.Г.Г.-Д.(т.2, л.363-л.379
ДП), приета в съдебно заседание на 27.01.2017г. (т.4, л.413-л.427 от съдебното
производство). В своето заключение вещите лица отговарят на въпросите, свързани
с психиката на подсъдимата и с нейното душевно състояние към момента на
извършване на деянието. При защитата на заключението си пред съда, вещите лица
категорично посочиха, че в никакъв случай външните социални фактори не са
повлияли на поведението на подсъдимата Е.Й.К., при която липсват признаците на *******,
*******, „*******” и всякакви други състояния, които да смекчат нейната
отговорност за стореното от нея по отношение на Н.Р.Д.. Вещите лица подробно
обясниха начина на провеждане на експертизата и извършените от тях изследвания.
Трябва да се посочи, че по досъдебното производство е налице една единствена
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, доколкото психиатричната
експертна справка (л.122-л.124 и л.125-л.127 от т.1 на ДП) представлява писмен
документ, който обслужва целите на производството по чл.64 НПК и няма характера
дори на писмено доказателствено средство по смисъла на НПК.
Вещите лица по комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-психологична
експертиза са психиатри и психолози с доказана и проверена компетентност. При
защитата на експертизата пред съда същите демонстрираха своята компетентност,
познаване на материята и отговориха прецизно и изчерпателно на всички въпроси.
Възраженията на защитата срещу това, че първото събеседване с подсъдимата Е.Й.К.
е проведено в отсъствието на защитник, е напълно неоснователно, доколкото
вещите лица обясниха начина на провеждането на събеседването при спазване на
изискванията за конфиденциалност. Твърденията на подсъдимата, че при това
събеседване са присъствали външни лица - оперативни работници, се опровергаха
напълно от изявленията на вещите лица, които категорично посочиха, че са били
отстранени всички външни лица, разяснили са на подсъдимата същността на
провежданото изследване и тя напълно е съдействала на изследванията, което е
видно и от самото съдържание на тази експертиза.
Всички посочени съображения мотивираха съда да приеме описаната фактическа
обстановка и въз основа на нея да гради правните си изводи.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимата Е.Й.К.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.1**,
ал.1, т.4, пр.2, т.5, т.6, пр.2 и пр.3 НК вр. чл.115 НК вр. чл.18, ал.1 НК, за
което й е повдигнато обвинение с внесения в съда обвинителен акт.
От обективна страна - на 18.04.2015г. в гр.София за времето от 01.49 часа
до 03.12 часа на бул.„Д-р Г. М. Д.“ №** в отделение по А.и Г. с дейност „Н.“ на
УМБАЛ „С.“ ООД в стая за интензивно лечение и специални грижи за
новородени, подсъдимата Е.Й.К. е направила опит умишлено да умъртви малолетната
Н.Р.Д., родена на ***г., намираща се в безпомощно състояние чрез нанасяне на
множество силни удари с ръка в областта на главата и тялото, както и чрез
задушаване с ръце в областта на врата на детето, в резултат на което на
малолетната Н.Р.Д. е причинена ********, ********, ********, ********, ********,
********, като деянието е извършено по особено мъчителен за пострадалата начин
и с особена жестокост и е довършено, но не са настъпили предвидените от закона
и исканите от подсъдимата общественоопасни последици – смъртта на Н.Р.Д.,
поради независещи от подсъдимата причини – оказаната спешна висококвалифицирана
медицинска помощ от лекари в МБАЛ „Т.Б.С.“ АД.
Съдът на основание чл.304 НПК оправда подсъдимата Е.Й.К. по обвинението да
е нанасяла удари със стъклено шише за хранене на новородени, тъй като по делото
не се доказа такова нейно поведение по несъмнен начин съобразно изискванията на
чл.303, ал.2 НПК.
Подсъдимата К. чрез нанесения продължител побой над пострадалото дете и
многобройните силни удари с ръце в уязвими части на новороденото - главичката и
телцето на детето, чрез душенето в областта на шията, е поставила началото на
причинен процес, който неминуемо би довел до смъртта на детето Н.Р.Д., ако не
са били предприетите медицински интервенции - първо от лекарите в УМБАЛ „С.” ООД
чрез кръвопрелИ.е и извикване по спешност на екип от
болница с по-висока степен на компетентност и специализация в лечение на
усложнения при новородени деца, а после от предприетите действия от медицинския
екип на МБАЛ „Т.Б.С.“ АД и най-вече от св.С., св.К. и св.М., които са
осъществили най-адекватното и правилно лечение, довело до преодоляване на
смъртната опасност и постепенното възстановяване на детето Н..
На детето са били причинени травми - ********, ********, ********, ********,
********, ********, които са несъвместими с живота му.
Единствено висококвалифицираната медицинска помощ и предприетите действия
от лекарите в УМБАЛ „С.” ООД и особено от тези в МБАЛ „Т.Б.С.“ АД,
са предотвратили неизбежния смъртен изход от деянието на подсъдимата. В тази
насока са категоричните становища на два независими експертни екипа - от една
страна съдебните лекари д-р Ц.Н.Г., д-р З.А.Т. и д-р Е.Г.И. в заключението на
допълнителната съдебномедицинска експертиза (т.2, л.452-л.458 ДП) и потвърдено
при нейното приемане в съдебното заседание на 09.02.2017г. (т.5, л.20-л.30 от
съдебното производство), а от друга на специалистите по двете комплексни
петорни съдебномедицински експертизи - доц. д-р Н.Г.Ж. - н., доц. д-р Л.А.П. -
специалист по образна диагностика при ВМА, д-р Н.В.В.
- неврохирург, д-р В.Х.Н. - съдебен лекар и д-р Р.Т.Х. - съдебен лекар в
заключенията на експертизите от т.2, л.463-л.473 на досъдебното производство
(приета в съдебното заседание на 09.02.2017г. - т.5, л.30-л.41 от съдебното
производство) и от т.5, л.2**-л.234 на съдебното производство (приета в
съдебното заседание на 20.06.2017г. - т.5, л.366-л.377 от съдебното
производство).
Поради това съдът счита, че е налице довършен опит за убийството на бебето Н.Р.Д.
от страна на подсъдимата Е.Й.К., като исканата от подсъдимата смърт не е
настъпила по причини, които са изцяло извън нейната воля - действията на
лекарите от УМБАЛ „С.” ООД и особено от тези в МБАЛ „Т.Б.С.“ АД.
Налице са и всички квалифициращи обстоятелства, инкриминирани от
прокуратурата с обвинението:
- по чл.1**, ал.1, т.4, пр.2 НК - обектът на посегателството Н.Р.Д. е било
лице, което не е навършило 14 години и е малолетно според българското право;
- по чл.1**, ал.1, т.5 НК - обектът на посегателството Н.Р.Д. се е намирала
в безпомощно състояние - бебе на три дни, което не е могло да окаже никаква
съпротива срещу нечовешкото отнасяне на подсъдимата К.. Физиологическото
развитие на човешката личност на три дни не позволява оказване на някаква
съпротива, зов за помощ или опит да се избегне малтретиране като това, сторено
от подсъдимата К.;
- по чл.1**, ал.1, т.6, пр.2 НК - по особено мъчителен за Н.Р.Д. начин -
продължителността на ударите, упражненото душени, разтърсването и засягането на
жизненоважни органи на детето, разширяването на главата с три сантиметра
вследствие на развиващия се мозъчен оток и притискането на жизненоважни
центрове в мозъка са причинили на детето значителни страдания, които то е могло
да осъзнае и детето е реагирало чрез болезнен плач, свИ.е
и изпъване на крайниците, отказ да се храни, поради което съдът намира, че са
налице посочените в т.15 от Постановление №2/1957 на Пленума на ВС (изм. и доп.
с ППВС №7/1987г.) критерии да приеме, че е налице този квалифициращ признак.
През цялото време на нечовешкото отнасяне на подсъдимата К. с бебето Н., детето
е било в съзнание, плачело е и е реагирало на причинената му болка;
- по чл.1**, ал.1, т.6, пр.3 НК - подсъдимата Е.Й.К. е извършила деянието с
особена жестокост - нанесла е многобройни удари - поне 39, със значителна сила
и локализирани по различни части на жизненоважните органи на тялото на
пострадалото дете, побоят е продължил много дълго време и на няколко пъти,
подсъдимата е нанасяла жестоки удари по отношение на беззащитно същество на три
дни, което не е било в състояние да окаже каквато и да било съпротива или да
повика помощ. Обстоятелството че именно А.ката Е.Й.К. - лице, призвано да
оказва специализирани грижи в първите дни от живота на човешките същества, е
осъществила деянието по начина, по който е описан във фактическата част на
настоящите мотиви, разкрива изключително садистично отношение спрямо бебето Н.
и характеризира подсъдимата именно като жесток и безскрупулен човек. С
нанесения на тридневното бебе побой, целящ умъртвяването му, подсъдимата е
демонстрирала своята безчовечност и жестокост, както и пълна незаинтересованост
за основните права на другите - включително правото на живот.
От субективна страна - подсъдимата К. е действала при условията на пряк
умисъл. Подсъдимата е могла да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, не страда от психични заболявания и по време на
извършване на деянието си е съзнавала общественоопасния характер на своето
деяние, предвиждала е неизбежното настъпването на общественоопасните последици
от това деяние - смъртта на насилваното бебе и е искала настъпването на тези
последици - да причини смъртта на Н.Р.Д.. Това е очевидно от броя на нанесените
удари, от начина на тяхното нанасяне, от продължителността във времето на
нечовешкото третиране на пострадалата, от душенето с ръце за врата на бебето и
притискането на главата и тялото на детето, както и от няколкократната
повтаряемост на деятелността на подсъдимата К. по отношение на новородено бебе
на три дни в стаята за интензивно лечение и специални грижи за новородени.
Подсъдимата е действал именно с пряк умисъл като е съзнавала, че силните удари
с ръце в жизненоважни области на тялото на бебето и душенето с две ръце по
шията на новороденото неминуемо ще причинят неговата смърт и е искала
настъпването на тази смърт като резултат от своите усилия.
По време на извършване на деянието подсъдимата К. е била в ситуация на
пренатоварване поради продължителността на нейното дежурство повече от 12 часа
и липсата на адекватни условия за почивка, но това по никакъв начин не
оправдава или омаловажава стореното от нея. Подсъдимата не е загубила своите
способности да контролира поведението си и да ръководи действията си при
напълно запазена годност да осъзнава какво върши. При нея липсват симптоми на д.,
на екстремна умора или на „*******”, като записаното на видеозаписите от
охранителната камера поведение преди и след опита за убийство на бебето Н.Р.Д.,
както и поведението на подсъдимата сутринта след станалото при разговорите с
майката на пострадалата Н. - св.С. Т.-Д. и с дежурния лекар - св.Н.П. по
никакъв начин не се отклоняват от нормалното, всекидневното и рутинното.
Поради отричането на подсъдимата Е.Й.К. да е извършила деянието, не може да
се установи конкретния мотив и точните причини, предизвикали упражненото
насилие, като в тази насока съдът не може да прави предположения, доколкото
липсват достатъчно доказателства за това. Трябва да се посочи обаче, че какъвто
и да е бил конкретният мотив, каквито и да са били точните причини, подтикнали
подсъдимата К. да направи опит да убие новородената Н.Р.Д., няма нищо, което да
оправдае това поведение и да омаловажи стореното от подсъдимата Е.Й.К..
Неоснователно е възражението на защитата, че с обвинителния акт следвало да
се внесат за съвместно разглеждане и обвинения за престъпления, извършени в
съвкупност с това, което е предмет на настоящето дело. Право на прокуратурата е
да прецени кои лица и за какви факти да привлича към наказателна отговорност.
Това право е установено в чл.127, т.3 от Конституцията на Република България и
не подлежи на контрол нито от съда, нито от законодателната или изпълнителната
власт. С Постановление от 10.12.2015г. (т.5, л.68-л.74 ДП) СГП е разделила
обвиненията по чл.131 НК, които са били повдигнати на подсъдимата и ги е
изпратила на компетентната прокуратура. Това е правомощия на прокурора по чл.2**,
ал.2 НПК, което е надлежно упражнено в съответствие с изискванията на закона.
По този начин е осигурено разглеждането на настоящето производство в разумен
срок в съответствие с изискванията на чл.22, ал.1 НПК, а и законът (чл.26, ал.6 НК) изрично изключват възможността действията на подсъдимата спрямо други лица
да се квалифицират като някаква форма на продължавана престъпна дейност.
По вида и размера на
наказанието:
За престъплението по чл.1**, ал.1 от НК вр. чл.115 от НК вр. чл.18, ал.1 НК
законът предвижда наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет
години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
При определяне на вида на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимата Е.Й.К., съдът съобрази на първо място разпоредбата на чл.18, ал.2 НК и намери, че не следва да налага двете най-тежки наказания, предвидени от
българския закон - доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. При тази
своя преценка съдът отчете и наличните смекчаващи отговорността на подсъдимата К.
обстоятелства - нейното чисто съдебно минало и представените положителни
характеристични данни, обстоятелството, че е вдовица и се грижи за своите учащи
деца. Тази съвкупност от обстоятелства, преценена и с оглед на това, че поради
намесата на медицински екипи от УМБАЛ „С.” ООД и МБАЛ „Т.Б.С.“ АД
не се е стигнало до летален изход за детето Н.Р.Д. и причинният процес,
започнат от подсъдимата К., не е завършен с неговия естествен край - смъртта на
бебето Н., доведе настоящия съдебен състав до извод, че наказанието следва да
бъде „лишаване от свобода”.
В случая не са налице основания за прилагане на чл.55 НК или на чл.58,
б.”а” НК и за налагане на наказание „лишаване от свобода” под най-ниския
предел, предвиден в закона от петнадесет години. Не са налице нито многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимата К. обстоятелства, нито някое
изключително такова. Предотвратяването на смъртта на детето се дължи изцяло на
причини извън поведението на подсъдимата К.. Освен вече посочените
обстоятелства, които мотивират съда да не налага по-тежките предвидени за
деянието на подсъдимата наказания, не съществуват други основания за смекчаване
на нейната отговорност - нито социални, нито физиологични. Напротив - налице е
очевиден превес на отегчаващите обстоятелства - продължителността,
последователността и упоритостта на осъщественото малтретиране на бебето Н., злоупотребата
с особеното доверие, което подсъдимата като А.е имала, за да се грижи за
новородените деца в отделението „Н.” на УМБАЛ „С.” ООД, обектът на
посегателството - бебе на три дни, наличието на цели четири отделни
квалифициращи обстоятелства, всяко едно по отделно обосноваващо отговорност по
чл.1**, ал.1 НК, но в своята цялост разкриващи изключително високата степен на
обществена опасност на деянието на подсъдимата и на нейната личност, налагащи
определяне на наказание към максимално възможния размер.
Съдът отчете посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността на
подсъдимата К. обстоятелства и като съобрази целите на наказанието по чл.36 НК,
прие, че не следва да налага максимално възможното наказание „лишаване от
свобода”, за да се отчетат вече посочените смекчаващи обстоятелства, доколкото
целите на наказанието по българското право включват и даване на възможност за
поправяне и превъзпитание на всяко едно наказано лице. Съдът намери, че не бива
и да се надценяват тези смекчаващи обстоятелства, още повече те вече са
послужили при преценката какъв вид наказание да се наложи на подсъдимата.
По всички изложени причини съдът прие, че справедливо и отговарящо на
установените факти и обстоятелства наказание за подсъдимата Е.Й.К. ще бъде
наказание „лишаване от свобода” за срок от осемнадесет години. Този размер на
наказанието ще обслужи целите на генералната превенция като ще посочи на
обществото абсолютната укоримост и недопустимост на стореното от подсъдимата и
ще предотврати подобно нечовешко отнасяне с новородени бебета. Определеният
размер на наказанието ще отговори и на целите на специалната превенция, доколкото
следва да мотивира подсъдимата да преосмисли своето поведение и своята вина,
без да я изолира прекалено задълго от обществото, като й даде един шанс след
изтърпяване на това наказание да продължи живота си на свобода.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ ЗИНЗС съдът определи първоначален
строг режим за изтърпяване на наложеното на подсъдимата Е.Й.К. наказание
„лишаване от свобода”.
На основание чл.59, ал.1 НК съдът зачете времето от 23.04.2015г. до
24.09.2015г., през което подсъдимата Е.Й.К. е била с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по настоящето дело, както и времето от 24.09.2015г. до
22.07.20**г., през което подсъдимата Е.Й.К. е била с мярка за неотклонение
„домашен арест“ по настоящето дело.
По гражданския иск:
С оглед на изложеното за наличие на извършен опит за убийство на Н.Р.Д. от подсъдимата
Е.Й.К., са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската
отговорност на подсъдимата за извършения от нея деликт по отношение на
гражданския ищец Н.Р.Д..
Деянието на подсъдимата е противоправно и виновно. В пряка и непосредствена
причинна връзка с това деяние детето Н.Р.Д. е претърпяла и продължава да търпи
неимуществени вреди, които се изразяват в причинените на детето в ранна възраст
огромни болки и страдания, поставянето в опасност на неговия живот за дълги
години, препятстване на нормалното развитие на бебето и детето, необходимостта
от полагане на продължителни и скъпи специализирани медицински грижи, необходимостта
от непрекъснато наблюдение и грижа за детето, съществуващите според всички
разпитани вещи лица и свидетели - лекари възможности за развитие на редица
тежки заболявания, които неминуемо ще се отразят психически на развитието на
детето и на неговата възможност за нормален и пълноценен живот.
С деянието си по отношение на тридневното бебе Н. подсъдимата К. е
осъществила възможно най-тежко и продължително засягане на един човек.
Посочените увреждания и страдания по никакъв начин не могат да бъдат
компенсирани парично, поради което съдът прецени, че следва да присъди на
гражданския ищец цялата претендирана сума от 400 000 лв., макар и
тази сума да не отговаря в пълнота на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД,
тъй като е занижена и няма да репарира дори частично причиненото на пострадалата
Н.Р.Д. от деянието на подсъдимата Е.Й.К..
Върху тази сума се дължи законната лихва от деня на увреждането -
18.04.2015г. до окончателното изплащане.
Поради тези съображения съдът осъди подсъдимата Е.Й.К. да заплати на
гражданския ищец Н.Р.Д., родена на ***г. чрез родителите и законни
представители Р.Й.Д. ЕГН ********** и С.П.Т.-Д. с ЕГН **********
сумата от 400 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от извършеното престъпление, ведно със законната лихва, считано от
18.04.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
На основание чл.189, ал.3 от НПК и при изрично направеното искане от повереника адв.М.Д., съдът осъди подсъдимата
Е.Й.К. да заплати на частния обвинител и граждански ищец Н.Р.Д. направени по
делото разноски в размер на 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение за
които са представени надлежни доказателства.
На основание чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК подсъдимата Е.Й.К. дължи заплащане на държавна такса върху уважения
граждански иск в размер на ** 000 лв., поради което съдът осъди
подсъдимата К. да заплати тази държавна такса в полза на съдебната власт по
сметка на Софийски градски съд.
По останалите разноски, направени по делото, както и за веществените
доказателства по делото съдът ще се произнесе по реда на чл.306, ал.1, т.4 НПК
с оглед на окончателния изход на наказателното производство и общо направените
в инстанциите разходи.
По изложените съображения съдът единодушно постанови своята присъда.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
ЧЛЕН-СЪДИЯ: