№ 111
гр. Велико Търново , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА С. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
търговско дело № 20214001000061 по описа за 2021 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
С решение № 260002 от 27.08.202г. по т.д. № 131/ 2019г. по описа на
ОС-Ловеч е осъден на основание чл.432, ал.1 ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД-гр.София да
заплати на Ц. Ц. Ц. чрез неговата майка и законен представител П. Г. Ц.,
сумата 24000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на пличинените
му телесни увреждания при настъпилото на 15.03.2019г. около 12 часа в
гр.Ловеч по ул.“Иван Урумов“ № 27, срещу ОУ „Проф.Д.Димов“ ПТП с л.а.
марка „Мерцедес Е 300“ с рег.№ ОВ 61****, управляван от Й. Ш., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 04.07.2019г. до окончателното й
изплащане, като искът за разликата от тази сума до пълния претендиран
размер от 60000лв., като неоснователен и недоказан е отхвърлен.Присъдени
са разноски
Против този съдебен акт в частта, с която е отхвърлен предявеният
иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до 40000лв., и в
1
частта за разноските, в законовия срок е депозирана въззивна жалба от
адв.П.К., пълномощник на П.Ц. в качеството й на майка и законен
представител на Ц.Ц., с адрес за призоваване в гр.Казанлък. Счита решението
на първоинстанционния съд в тази част за неправилно и незаконосъобразно
по изложени за това доводи. Счита, че неправилно съдът е присъдил
обезщетението в този занижен размер, като не е взел предвид всички
установени обстоятелства досежно получените от ищеца травми и
претърпените от него болки и страдания и в непълна степен е преценил
степента, характера и последствията от причинените му телесни увреждания
и физически и емоционални болки и страдания. Счита, че неправилно съдът
не е изложил конкретни мотиви относно установения принос на детето към
настъпването на ПТП, като не е посочил нарушение на коя от хипотезите на
чл.113 от ЗДвП е констатирал и не ставало ясно какво е нарушението от
страна на детето. Счита, че не е налице съпричиняване на вредоносния
резултат заключаващо се в неупражняване на надзор от родителя, тъй като е
житейски нелогично родителите да осигуряват надзор над децата си когато
излизат от училище на обяд, за да си купят закуска, а освен това надзорът
следва да се упражнява в този случай от учителя. Моли да бъде отменено
атакуваното решение в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което
да бъде уважен предявеният иск в размер на 40000лв., ведно със законната
лихва от 04.04.2017г. Претендира разноски за адв.възнаграждение по чл.38
ал.1 т.2 от ЗА, ведно с ДДС.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника по нея ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД-гр.София, в който се заема становище
за неоснователност на същата по изложени за това доводи.Моли да бъде
потвърдено решението на ОС-Ловеч в обжалваните части като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Против решението на ОС-Ловеч в частта, с която е уважен частично
предявеният срещу застрахователното дружество иск-само за сумата над
17600лв. /до 24000лв./ в законоустановения срок е депозирана насрещна
въззивна жалба от ЗК„ЛЕВ ИНС“ АД-гр.София. Счита, че присъденото
обезщетение е прекомерно завишено с оглед претърпените от ищеца травми и
с оглед принципа на справедливост и постоянната практика на съдилищата.
Счита, че правилно ОС-Ловеч е приел наличието на съпричиняване на
2
вредоносния резултат от страна на пострадалото дете и правилно е определил
размера на съпричиняването на 20%. Счита, че справедливият размер на
обезщетението с оглед настъпилите вреди-получените от детето травми е
22000лв., който намален с процента на съпричиняване възлиза на 17600лв.
Моли да бъде отменено решението на ОС-Ловеч в обжалваната част и да бъде
постановено друго решение, с което да бъде отхвърлен искът за обезщетение
за сумата над 17600лв. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на тази въззивна
жалба от адв.П.К., пълномощник на П.Ц. в качеството й на майка и законен
представител на Ц.Ц., в който се заема становище за неоснователност на
жалбата по изложени за това доводи.Моли да бъде потвърдено решението на
ОС-Ловеч в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски за адв.възнаграждение по чл.38 от ЗА.
ВТАС, като взе предвид оплакванията в жалбата и становищата на
страните по спора, с оглед на доказателствата по делото, приема за
установено следното:
По делото е безспорно установено от събраните по делото
доказателства-констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
17/15.03.2019 г., издаден от ПП при ОДМВР-Ловеч, протокол за оглед на
местопроизществие и приложеното ДП, че на 15.03.2019г. около 12 ч. в
гр.Ловеч на ул.“И.Урумов“ № 27 е настъпило ПТП, при което водачът на л.а.
„Мерцедес Е 300“ с рег.№ ОВ 61****, собственост на Р. Г., Й. Ш. при
управлението на автомобила нарушила правилата за движение по пътищата и
е допуснала ПТП, като е ударила пресичащият не на обозначено за това място
пешеходец-малолетното дете Ц.Ц., като по непредпазливост му е причинила
телесни увреждания.
Видно от заключението на СМЕ, детето Ц.Ц. е получил следните
травми: счупване с разместване на фрагментите на двете рамена на лявата
срамна кост от тазовия пръстен, охлузвания по лицето и тялото. Счупването с
разместването са причинили трайно затруднение движението на левия долен
крайник за не по-малко от месец и половина при нормално протичане на
оздравителния процес, а охлузванията сами по себе си причиняват болки и
страдания. Експертът е посочил, че видно от проведеното клинично
3
наблюдение, както и направените изследвания, и два месеца след инцидента
пострадалият е чувствал болки и е било налице ограничение на обема на
движение на крайника. Излага и че пострадалият е напълно възстановен след
травмата.
От събраните по делото гласни доказателства-показанията на св.
Ваня Спасова, леля на пострадалия, и обясненията на неговата майка и
законен представител П.Ц., се установява, че детето Ц.Ц. през целия период
на възстановяване-два месеца лежал на леглото неподвижно, бил в много
голям шок и стрес, плачел, стряскал се насън, имал нощни напикавания и до
днес не можел да преодолее шока от инцидента. Изпитвал силни болки, не
ставал от леглото, налагало се да му се поставят памперси и да бъде
обслужван от своята майка, като тя го носела на ръце. Не ходил на училище
до края на учебната година, и се наложило да наваксва учебния материал с
уроците на частен учител,спрял да тренира футбол, защото като тичал го
боляло. Страх го било да излиза сам на улицата и искал да излиза с майка си.
От заключението на САТЕ, изцяло възприето от съда, се установява,
че скоростта на движение на л.а. към момента на предприето спиране е 33
км/ч, а детето се е движило с бърз ход, като същото е пресичало пътното
платно не на обозначено за това с пешеходна пътека място. Експертът е
посочил, че от техническа гледна точка водачът на автомобила е имал
техническа възможност да възприеме навреме пешеходеца и да спре преди
мястото на удара като извърши технически действия със спирачната уредба,
но е закъснял с реакцията си. Вещото лице е посочило също, че и
пешеходецът е имал техническа възможност да възприеме автомобила и да го
пропусне да премине и след това да пресече улицата. Констатирано е и че
след реализиране на удара, детето пада на земята, като автомобилът
продължил движението си до окончателно спиране, преминавайки през
тялото на детето, като същото попада между предно и задно колела на
автомобила, откъдето е извадено.
Безспорно е по делото, че е налице сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" за процесния автомобил, управляван от Й. Ш., с
ответното застрахователно дружество, видно от приложената по делото
застрахователна полица, с дата на валидност, обхващаща датата на
4
застрахователното събитие-процесното ПТП.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно
основание чл.432 ал.1 КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по посочения текст
от закона е необходимо да се установят законовите предпоставки за това, а
именно: сключен договор за застраховка „гражданска отговорност” със
застрахования, както и причинени от застрахования на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, като установяването на отношенията
по извършения деликт има преюдициално значение по отношение на иска по
чл.432 ал.1 от КЗ. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
посочения текст от закона е необходимо да се установят законовите
предпоставки за това, а именно: сключен договор за застраховка „гражданска
отговорност” със застрахования, както и причинени от застрахования на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, като установяването на
отношенията по извършения деликт има преюдициално значение по
отношение на иска по чл.432 ал.1 от КЗ. Безспорно по делото е, че е налице
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„гражданска отговорност” между собственика на лекия автомобил марка
„мерцедес Е 300" с посочения по-горе рег.№, управляван от Й. Ш., в резултат
на чиито действия е настъпило ПТП, и ответното застрахователно
дружество.Налице е валидно сключен застрахователен договор, предвид на
което следва да се приеме, че сключеният застрахователен договор
„гражданска отговорност” за посочения лек автомобил обвързва ответника по
отношение отговорността на Й. Ш. и ангажира отговорността на
застрахователя по чл.432 ал.1 КЗ.Налице са и елементите на фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД по отношение установяване на деликтната отговорност
на водача Ш., а именно-противоправно, виновно поведение, в резултат на
което е настъпило описаното ПТП, което поведение е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат-настъпилите телесни
увреждания на Ц.Ц..
Предвид изложеното, следва в случая да се ангажира отговорността на
5
застрахователя на осн. чл.432 ал.1 от КЗ, обезпечаващ гражданската
отговорност на виновния водач Ш..
Предмет на разглеждане в настоящото производство, предвид
наведените от жалбоподателите във въззивните им жалби оплаквания, е
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, началният
момент на дължимата законна лихва за забава, и наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия. В случая е предявен иск за
60000лв. обезщетение за неимуществени вреди, първоинстанционният съд е
уважил иска в размер на 24000лв., и е отхвърлил предявения иск за разликата
до 60000, като с жалбата си ищецът обжалва само до размера на 40000лв. и
претендира обезщетение в този размер. Така постановеното от ОС-Ловеч
решение в отхвърлителната част е частично неправилно. Съгласно чл.51 ал.1
от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
сочи, че обезщетението за неимуществени вреди, каквото е претендирано, се
определя от съда по справедливост. Размерът на обезщетението трябва да
съответства на обществения критерий за справедливост и да бъде съобразено
с икономическата конюнктура и инфлационните процеси в страната, като по
справедливост се определя не само размерът на следващото се обезщетение,
но и естеството и характера на страданията, които подлежат на обезщетяване.
В случая от събраните по делото доказателства-свидетелските показания и
заключението на СМЕ, се установява, че Ц. е претърпял силни болки и
страдания от получените травми, описани по-горе, два месеца е лежал
неподвижно на легло, с подлога, страхувал се да спи сам, да излиза сам без
майка си, да пресича улицата, стряскал се насън, имал нощни напикавания,
спрял да посещава учебни занятия до края на учебната година, спрял да
спортува любимия си спорт заради болките. Това състояние на пострадалото
дете Ц.Ц. е довело до значителни неудобства от физическо и емоционално
естество, отразили се изключително негативно на психиката му и ритъма и
начина на живот. Предвид на това, настоящата инстанция счита, че
справедливият размер на обезщетението за претърпените от Ц.Ц. душевни и
физически болки и страдания възлиза на 40000лв., което обезщетение съдът
намира, че ще възмезди изцяло в най-пълна степен понесените болки и
страдания от него. Налице е обаче съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, както правилно е приел първоинстанционният съд,
6
чиято степен възлиза на 20%. Детето е пресичало пътното платно не на
обозначено за това с пешеходна пътека място, в нарушение на чл.113 ал.1 от
ЗДвП. Предвид на това, след приспадане на определения процент
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, дължимото
му се обезщетение възлиза в размер на 32000лв. Същото следва да се присъди
ведно със законната лихва, считано от 04.04.2019г. съгласно чл.497 ал.1 т.2 от
КЗ.
Досежно жалбата на застрахователното дружество: същата е
неоснователна. Предвид изложеното по-горе, на ищеца се дължи обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпилото по вина на
водача Ш. ПТП, в размера, определен от настоящата инстанция.
Неоснователно е оплакването на този жалбоподател, че размерът на
присъденото от ОС-Ловеч обезщетение е прекомерно завишен с оглед
претърпените от ищеца травми, напротив, както вече бе обсъдено по-горе,
предвид вида, характера и интензитета на получените травматични
увреждания, и последиците върху психиката на детето, размерът на
обезщетението за тях е занижен.
Предвид изложеното, следва решението на ОС-Ловеч в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск за разликата от 24000лв. до 60000лв., да бъде
отменено само за разликата от 24000лв. до 32000лв., като вместо него бъде
постановено застрахователното дружество да заплати на ищеца обезщетение
за неимуществени вреди още 8000лв. /освен присъдените от ОС-Ловеч
24000лв./. В останалата обжалвана част решението следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. При този изход на делото
ответникът по жалба ще следва да заплати и държавна такса върху уважения
размер на иска в полза на бюджета на съдебната власт-още 320лв., а на
жалбоподателя-още 120 лв. за разноски за експертизи съразмерно на
уважената част от жалбата /освен присъдените от ОС-Ловеч 120 лв./.
Ответникът по жалба ще следва да заплати на адв.К.-адв.възнаграждение по
чл.38 ал.2 от ЗА за двете инстанции за проц.представителство на Ц.Ц., с вкл.
ДДС /освен присъдените от ОС-Ловеч/-още 2076 лв. /1788 лв. за въззивната
инстанция съразмерно на уважената част от жалбата, още 288 лв. за първата
инстанция съразмерно на уважената част от иска и жалбата/.
7
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260002 от 27.08.2020г. по т.д. № 131/ 2019г. по описа на
ОС-Ловеч, в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. Г. Ц., ЕГН
**********, в качеството й на майка и законен представител на Ц. Ц. Ц., ЕГН
**********, от гр.Ловеч, против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД-гр.София иск с правно
основание чл. 432 ал.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата от 24000лв. до 60000лв., само за разликата над сумата 24000 лв.
до 32000 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД със седалище и адрес на
управление:гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67а, ЕИК *********, да
заплати на П. Г. Ц., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен
представител на Ц. Ц. Ц., ЕГН **********, от гр.Ловеч, жк „Младост“,
чл.306, ет.3, сумата още 8000лв. /осем хиляди/ лева /освен присъдените
24000лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в душевни и физически болки и страдания, претърпени от Ц.Ц. в резултат
на настъпило на 15.03.2019г. около 12 часа в гр.Ловеч, на ул.“Иван Урумов“
№ 27 ПТП, причинено по непредпазливост от водача на л.а. „Мерцедес Е
300“ с рег.№ ОВ 61**** Й. Ш., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 04.04.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД със седалище и адрес на
управление:гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67а, ЕИК *********, да
заплати на П. Г. Ц., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен
представител на Ц. Ц. Ц., ЕГН **********, от гр.Ловеч, жк „Младост“,
чл.306, ет.3, разноски за експертизи още 120 лв.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД със седалище и адрес на
управление:гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67а, ЕИК *********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТАС държавна
такса върху уважения размер на иска-320лв.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД със седалище и адрес на
8
управление:гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67а, ЕИК *********, да
заплати на адвокат П.К.-САК сумата още 2076 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА за процесуално
представителство пред двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260002 от 27.08.2020г. по т.д. № 131/
2019г. по описа на ОС-гр.Ловеч в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9