№ 17863
гр. София, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110113998 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на искова молба на М. Н. Б. с ЕГН **********, адрес .,
съдебен адрес . (ищец), действуващ чрез надлежно упълномощения процесуален
представител адвокат А. К., член на Старозагорската адвокатска колегия. Ищецът твърди, че
през 2022 г. разглеждал обяви за продажба на автомобили, публукувани на интернет
страницата mobile.bg. Харесал обява за продажбата на лек автомобил марка и модел “Ауди
А3” и набрал телефонния номер, посочен в нея за връзка. Отговорил му мъж, който се
представил с името Е., и му заявил, че предлаганият за продан лек автомобил е годен за
употреба по предназначение и че има само леки дефекти. Поискал от ищеца да преведе по
посочена от него платежна сметка сумата 500 лева като “стоп-капаро”, тоест за да спре да
предлага автомобила за продажба на трети лица. На 12. 12. 2022 г. ищецът превел тази сума
по платежна сметка, чийто титуляр заявява, че е ответницата. На 12. 12. 2022 г. ищецът
превел сумата по платежна сметка, чийто титуляр заявява, че е ответницата. След това
направил оглед на предлагания за продажба автомобил, който се оказал с рег. номер ., при
който констатирал множество технически дефекти. Освен това лицето, което предлагало
автомобила за продан, не представило документи, удостоверяващи правото му на
собственост, нито пълномощно от собственика. Ищецът поискал чрез приложението Viber от
мъжа, който се представил като Е., да му възстанови сумата 500 лева. На 04. 02. 2023 г. чрез
частен съдебен изпълнител връчил на ответницата покана за доброволно изпълнение.
Въпреки това сумата така и не била възстановена. Иска от съда да осъди ответницата да му
заплати сумата 500 лева, представляваща сума, получена без правно основание. В откритото
съдебно заседание претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата
Х. Л. Я., ЕГН **********, адрес .. В откритото съдебно заседание заявява, че оспорва
предявения иск. Излага доводи, че идеята на “капарото” е точно това - поетият ангажимент.
Ищецът не трябвало да дава “капаро”, щом като не е сигурен, че ще закупи автомобила.
Иска от съда да отхвърли предявения иск.
1
След като прецени доводите на страните и данните по делото, Софийският
градски съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, придружена с документ за внесена държавна такса в
необходимия размер и отговаря и на останалите изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради
което е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
От анализата на събраните в хода на съдебното дирене доказателствени материали
първостепенният съд приема за установена следната фактическа обстановка.
През през декември 2022 г. ищецът разглеждал обяви за продажба на автомобили в
интернет страницата mobile.bg, когато случайно попаднал на обявата за продажба на
автомобил марка и модел „Ауди А3“ , произведена през 1999 г., на цена 1 500 лева. Обадил
се на телефона за връзка, посочен в обявата. Отговорил му свидетелят Е. Г. Г.. Той обяснил
на ищеца за общото състояние на автомобила - че бил оборудван с нови зимни гуми, но бил
употребяван и имало следи от употреба. Ищецът помолил свидетеля да му запази
автомобила за 5-6 дни, като спре да го предлага за продажба на трети лица. Свидетелят
изтъкнал, че не се познават, поради което поискал от ищеца да му изпрати сумата 500 лева
като „стоп-капаро“. Ищецът се съгласил, но помолил да преведе сумата по платежна сметка
при „.“ АД. При това положение свидетелят Г. помолил ответницата да му услужи с нейна
платежна сметка, по която да бъде преведена сумата. Ответницата се съгласил. Свидетелят Г.
изпратил електронно съобщение на ищеца, в което посочил платежната сметка с IBAN . и
титуляр ответницата. На 12. 12. 2022 г. ищецът наредил да бъде преведена в полза на
ответницата уговорената сума в размер на 500 лева. Като основание на плащането посочил
„капаро за автомобила автомобил Ауди А3“. Свидетелят Г. изпратил електронно съобщение
до ищеца, с което потвърдил, че преведената сума е била получена.
На следващия ден около 14, 00 часа ищецът се срещнал със свидетеля Г., за да огледа и
провери автомобила. След приключването на огледа в 16, 07 часа изпратил електронно
съобщение до свидетеля Г., с което го уведомил, че според него автомобилът не отговарял на
предварително заявеното техническо състояние - имало проблем с ходовата част и
скоростната кутия, ръчната спирачка била блокирана, прозорците и светлините не работели.
Поискал от свидетеля Г. да проведат разговор между 19 и 20 часа, „за да се разберат за
връщане на част от капарото“, като поискал да се уговорят устно за разходите, които щели
да „покрият спирането на офертата“. Свидетелят Г. по-късно отговорил на свой ред с
електронно съобщение, че обявата е била коректна, че колата струва 1 500 лева и няма как да
се очаква да е в перфектно състояние, отрекъл да има проблем със скоростната кутия, но се
съгласил да „оправят“ шофьорското стъкло и да сменят два шарнира, заради които колата
поднасяла, за сметка на собственика. От името на собственика отказал да възстанови на
ищеца „капарото“, изтъквайки, че ищецът сам предприел стъпката да даде капаро без да
огледа колата и че рискът е изцяло за ищеца. При това положение преговорите за
продажбата на автомобила били преустановени и на 04. 02. 2023 г. ищецът връчил чрез
съдебен изпълнител покана на ответницата, с която настоявал да му преведе сумата в размер
на 500 лева по определена банкова сметка в тридневен срок. Ответницата не превела сумата.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на представените
писмени доказателства, приложени към исковата молба (разпечатки от електронна
кореспонденция, разпечатка от обява за продажба на автомобил в интернет, разпечатка на
авизо местен превод, покана-уведомление и констативен протокол на частен съдебен
изпълнител), както и от показанията на свидетеля Г., които почти изцяло съответстват на
писмените доказателства. Съдът не кредитира показанията на свидетеля единствено в
частта, в която той заявява, че ищецът преувеличава техническите неизправности на
предлагания за продажба автомобил и че единствената техническа неизправност се свеждала
до шофьорското стъкло, чийто бушон бил изгорял. В тази част показанията на свидетеля
2
противоречат на разпечатаната електронна кореспонденция, в която той признава и други
неизправности (два шарнира).
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи.
Ищецът сам квалифицира претенцията си по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД (поради
техническа грешка вместо ЗЗД е посочил „ЗУЕС“) - че сумата в размер на 500 лева е била
получена от ответницата без основание. Съдът обаче не е обвързан от предлаганите от
страните правни квалификации на исковете и възраженията им, но следва самостоятелно и
служебно да даде правилната им правна квалификация, така че да разпредели адекватно
помежду тежестта на доказването на правнорелевантните факти. В дадения случай
първостепенният съд служебно квалифицира предявения иск като такъв по чл. 55, ал. 1,
предл. второ ЗЗД - връщане на даденото на неосъществено основание. Тук е мястото съдът
да се мотивира обстойно относно така дадената правна квалификация.
По делата, свързани с възстановяването на даденото „стоп-капаро“ е налице
противоречива съдебна практика. Едни състави на ВКС приемат, че съглашението във
връзка със сключването на предстоящ предварителен договор има само по себе си също
договорен характер и че предадената във връзка с това съглашение парична сума в
зависимост от уговореното между страните и с оглед на тълкуването на техните уговорки
съгласно чл. 20 ЗЗД може да служи като обезпечение на задължението за сключването на
предварителния договор, да служи като обезщетение при неизпълнение на това задължение
или/и при отмятане от него, а и като авансово плащане - решение № 148, постановено на 30.
06. 2014 г. по гр. дело № 5698 по описа на ВКС, IV г. о., за 2013 г. Според тази линия на
разсъждения искът за връщането на дадената сума би следвало да се квалифицира или по чл.
93, ал. 2, изр. второ ЗЗД, или по чл. 308, ал. 2 от Търговския закон. Други състави на ВКС
приемат, че при една само устна уговорка за сключването на предварителен договор и
съставяне на разписка за получено капаро за неговото сключване без тази разписка да
съдържа съществените елементи от съдържанието на предварителния договор, то е без
правно значение кой и по каква причина се е отказал от сключването на окончателния
договор. „Капарото“ по разписката е получено с оглед на неосъществено основание и
подлежи на връщане - решение № 887, постановено на 15. 12. 2009 г. по гр. дело № 1598 по
описа на ВКС, IV г. о., за 2008 г. Според тази линия на разсъждения искът за връщането на
дадената сума би следвало да се квалифицира по чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД. Макар и в
разглеждания казус страните да са преговаряли във връзка с възможната покупко-продажба
на лек автомобил, а не на недвижим имот, и да е ставало въпрос за сключването директно на
окончателен договор, а не и на предварителен, цитираната съдебна практика все пак според
настоящия съдебен състав е относима и към разглеждания случай.
Според настоящия съдебен състав воденето на преговори за сключването на договор
съставлява фактическа дейност в резултат на която може да се стигне до сключването на
договор или да не се стигне до сключването на договор. Действително, самото водене на
преговори се подчинява на изискването за добросъвестност и в случай че не се стигне до
сключването на договор поради нарушаването на това изискване от една от страните би
могло да доведе до други правни последици - отговорност по чл. 12 ЗЗД (culpa in
contrahendo). За отговорността по чл. 12 ЗЗД обаче правната теория и съдебната практика
непротиворечиво приемат, че тя има извъндоговорен характер. Щом отговорността за
недобросъвестно поведение при воденето на преговорите има безспорно извъндоговорен
характер, то следва да се споделят крайните изводи на втората цитирана практика на ВКС.
Предаването на парична сума при воденето на преговори за сключването на бъдещ договор
само по себе си няма договорно естество. В случай че не се стигне до сключването на
договор, тази сума следва да бъде върната като дадена на неосъществено основание. Поради
тези съображения и първостепенният съд квалифицира съответно предявения иск.
3
След като се установява, че ответницата е получила паричната сума в размер на 500
лева в хода на преговорите между ищеца и собственика на автомобила, но до сключването
на договор така и не се е стигнало, то предявеният иск е основателен.
Разноски. При този изход на делото право на разноски има ищецът. Те се изразяват в
заплатената държавна такса в размер на 50 лева. Ищецът е представил и договор за правна
защита и съдействие, според който е уговорил с адвокат К. да й заплати адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева. В договора обаче е предвидено, че адвокатското
възнаграждение ще бъде заплатено по банков път, а по делото не са представени
доказателства за такова плащане. При това положение на ищеца следва да се присъди само
доказано заплатения разход за държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. второ от Закона за задълженията и
договорите ответницата Х. Л. Я., ЕГН **********, адрес ., да заплати в полза на ищеца М.
Н. Б. с ЕГН **********, адрес ., сумата 500 лева, получена от нея по банков път на 12. 12.
2022 г. с оглед на неосъществено основание.
ОСЪЖДА ответницата Х. Л. Я., ЕГН **********, адрес ., да заплати в полза на
ищеца М. Н. Б. с ЕГН **********, адрес ., сумата 50 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4