МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 193 ОТ 10.09.2018г. ПО НОХД № 1485/2018
г. ПО ОПИСА НА ПРС, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ.
Районна прокуратура, гр. Пловдив е
внесла в съда обвинителен акт срещу О.А.С. за това, че на неустановена дата в
периода от последната седмица на месец май 2017 г. до 07.06.2017 г. в гр.
Пловдив, при условията на опасен рецидив - извършил е престьплението, след като
е бил осъждан за тежко умишлено престьпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК, и
след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по реда на чл.66 от НК, чрез повреждане на прегради,
здраво направени за защита на имот - стена до вратата на избено помещение №9,
находящо се в гр. Пловдив, на ул. ***, е отнел чужди движими вещи - 1 бр.
електрожен марка „Парк сайд" на стойност 80,00 лева /осемдесет лева/, 1
бр. акумулаторен мултифлекс марка „Парк сайд" на стойност 35,00 лева
/тридесет и пет лева/; 1 бр. блутут слушалки на стойност 10,00 лева /десет
лева/; 1 бр. бормашина марка „Макита" на стойност 60,00 лева /шестдесет
лева/; 1 бр. куфар с инструмента /гедоре/ марка „Топмастер" на стойност
50,00 лева /петдесет лева/; 1 бр. менгеме на стойност 20,00 лева /двадесет
лева/; 1 бр. ключ №10 на стойност 1,00 лев /един лев/; 1 бр. ключ №11 на
стойност 1,00 лев /един лев/; 1 бр. клещи за рязане на кабел марка
„Топмастер" на стойност 5,00 лева /пет лева/ - или всички вещи на обща
стойност 262,00 лева /двеста шестдесет и два лева/ от владението на А.С., ЛНЧ **********,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпленяе по
чл. 196 ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.3, вр. чл.194 ал.1, вр.чл. 29 ал.1 б.
„а" и б. „б" от НК.
Съдебното производство пред районния
съд е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, като подсъдимият е признал
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В хода
на съдебното производство пострадалият – А.С., е конституиран като страна в
процеса – частен обвинител и граждански ищец, като е приет за съвместно
разглеждане граждански иск за осъждането на подсъдиямия да заплати на
гражданския ищец сумата от 262 лв. – обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултата на вмененото с обвинителния акт престъпление. Частният
обвинител А.С. посочи, че разбира български език малко, но ако трябва да се
говорят много неща, желае назначаване на преводач. С оглед специфичните
процесуални въпроси, които се обсъждат в разпоредителното заседание, които
изискват разбиране на думи и изрази, съставляващи правна терминология, съдът
назначи на частния обвинител преводач.
В хода на съдебните прения в
проведеното публично съдебно заседание, прокурорът обръща внимание на личността
на подсъдимия, в частност обстоятелството, че същият е осъждан многократно за
престъпления против собствеността, както и че е извършил процесното деяние три
месеца след като е освободен от затвора. С тези доводи прокурорът намира, че
следва да се наложи едно по-сериозно наказание, което обаче да отчита размера
на вредите, с оглед което предлага да бъде наложено наказание в размер на четири
години и шест месеца лишаване от свобода, което да се намали с една трета.
Адв. М. - повереник на частния
обвинител и граждански ищец – А.С., моли за налагане на наказание към средния
размер с оглед завишена обществена опсаност на подсъдимия, като счита, че не липсата
на желание, а евентуално липсата на сили би го възпряла да върши престъпления.
Счита, че изразеното съжалние не се подкрепя от конкретни действия на
подсъдимия, вкл. чрез възстановяване на вредите. Моли за уважаване размера на
гражданския иск.
Частният обвинител и граждански ищец
се присъединява към казаното от повереника си.
Защитникът, адв. Х. - М., поддържа,
че подсъдимият е изразил дълбоко съжаление за стореното, както и че още в хода
на досъдебното производство е изявил желание да възстанови вредите. Защитникът
сочи, че отрицателно влияние върху подсъдимия е оказала средата, в която е
отраснал, като нито едно от извършените от него престъпление не е в особено
големи размери. Не счита, че затворът може да изиграе достатъчно добре своята
възпитателна роля, а напредването на възрастта на подсъдимия, съпроводено с
осъзнаване грешките и липсата на семейство, ще бъдат мотив да преразгледа
стореното. Поради изложеното моли за налагане на наказание под средния размер.
Не възразява по размера на гражданския иск, а само по размера на претендираното
адвокатско възнаграждение с оглед обстоятелството, че за подсъдимия няма да има
възможност да го заплати.
Подсъдимият дава обяснения, в които
сочи, че съжалява за стореното, което извършил поради липса на финанси. Сочи,
че дори на гроба на майка му го закарали с белезници, че вече няма сили и
животът му си е отишъл. В съдебните прения поддържа казаното от своя защитник,
изразява съжаление и отново сочи, че повече няма сили. При последната си дума
иска от съда налагането на по-малко наказание, съответно на тежестта на
престъплението.
Като взе предвид доводите на
страните и събраните по делото доказателства, с оглед направеното от подсъдимия
самопризнание и съобразно императивната разпоредба на чл. 373,ал. 3 от НПК,
съдът намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият О.А.С. е роден на *** ***, ***, *** ,
основно образование, разведен, осъждан,
ЕГН **********.
По
отношение на подсъдимия О.А.С. има постановени 20 съдебни акта по наказателни
дела, влезли в сила преди извършване на инкриминираното деяние. По НОХД №
2649/2016 г.по описа на Районен съд гр. Пловдив е било одобрено споразумение,
влязло в сила на 31.05.2016 г., с което за извършено от подсъдимия С.
престьпление по чл.196 ал.1 т.2, вр.чл.195 ал.1 т.4, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.29
ал.1 б. „а" и б."б" от НК му е било наложено наказание в размер
на 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода", което е трябвало да изтърпи
при първоначален „строг" режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип. По НОХД №2212/2014 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив е било
одобрено споразумение, влязло в сила на 21.05.2014 г., с което за извършено от
подсъдимия С. престьпление по чл.196 ал.1 т.2, вр.чл.195 ал.1 т.3, вр.чл.194
ал.1, вр.чл.29 ал.1 б. „а" от НК му е било наложено наказание в размер на
1 година и 6 месеца „лишаване от свобода", което е трябвало да изтърпи при
първоначален „строг" режим в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип. Посочените осъждания обосновават квалификацията на настоящото, извършено
от подсъдимия С., престьпление, като такова при условията на опасен рецидив и в
двете му форми, съгласно разпоредбата на чл.29 ал.1 б. „а" и б. „б"
от НК.
*** гражданин А.С. живеел в България заедно със
семейството си, като обитавали апартамент на 6-ти етаж на ул. *** в гр.
Пловдив. Освен апартамента, семейството на свидетеля С. ползвало избено
помещение №9 в жилищната сграда. Свид. С. работел като автомонтьор и във връзка
с работата си си закупил различии видове инструмента, които съхранявал в
избеното помещение, което ползвал. Поради това и държал помещението заключено.
Съпругата на свид. С. работела в Турция и периодично се заврыцала при
семейството си. В край на месец май 2017 г., през последната седмица на месеца,
свидетелят С. посетил избеното помещение и при напускането му заключил вратата
на същото. В началото на месец юни 2017 г . съпругата на свид. С. се завърнала
за седмица в България. В тази връзка и той нямал причина да посещава избеното
помещение, докато съпругата му била в страната.
По същото време подсъдимият О.А.С., който не работел
и търсел начин да припечели средства по непозволен начин, обикалял из град
Пловдив. Докато обикалял из града, достигнал до кооперацията, в която живеел
свид. С. със семейството си. Подсъдимият влязъл в кооперацията и се насочил към
избените помещения. Щом достигнал до избеното помещение под №9, забелязал, че
мазилката около касата на вратата на същото, в участъка около бравата, била
наранена. След като разширил дупката, подсъдимият С. успял да преодолее
заключващия механизъм на патрона на бравата и влязъл в помещението. Светнал
лампата вътре и видял различии вещи, оставени от свид. С. и семейството му на
съхранение. Сред вещите той видял поставените там инструмента и решил да ги
вземе. Взел оставените в помещението от свид. С. инструмента, а именно: 1 бр.
електрожен марка „Парк сайд", 1 бр. акумулаторен мултифлекс марка „Парк
сайд"; 1 бр. блутут слушалки; 1 бр. бормашина марка „Макита"; 1 бр.
куфар с инструмента /гедоре/ марка „Топмастер"; 1 бр. менгеме; 1 бр. ключ
№10; 1 бр. ключ №11 и 1 бр. клещи за рязане на кабел марка „Топмастер".
Същите вещи към инкриминирания период били на следната стойност: електрожен
марка „Парк сайд" - 80 лева; акумулаторен мултифлекс марка „Парк
сайд" - 35 лева; блутут
слушалки - 10 лева; бормашина марка „Макита" - 60лева; куфар с инструмента
/гедоре/ марка „Топмастер" - 50 лева; менгеме - 20 лева; клещи за рязане
на кабел марка „Топмастер" – 5 лева; ключ №10 - 1 лев; ключ №11 - 1 лев.
Общата стойност на вещите по средно пазарни цени към вторичния пазар към инкриминирания
период възлизала на 262 /двеста шестдесет и два лева/.
Докато бил в избеното помещение, подсъдимият оставил
отпечатък от лявата си длан на един от стелажите. След като взел посочените
вещи, подсъдимият С. напуснал избеното помещение и отишъл в кв.
„Столипиново". Там продал инструментите на случайни минувачи, а парите
оползотворил за себе си. След това, в началото на месец юни, заминал на работа
по морските курорти на България. Междувременно на 04.06.2017 г. съпругата на
свид. С. отново заминала за чужбина на работа, но едва на 07.06.2017 г. той
посетил избеното си помещение, за да търси инструмент, който му трябвал. Тогава
установил, че вратата на избеното помещение била в отворено положение и някои
от инструментите му липсвали. Свид. С. веднага подал сигнал на тел. 112 и на
място пристигнал полицейски екип.
През юли месец, 2018г. починала
майката на подсъдимия. По същото време подсъдимият бил в затвора, като го
завели до гроба с белезници. Подсъдимият, който бил хипертоник, нямал друг
близък.
По
доказателствата:
Съдът прие изложената по-горе
фактическа обстановка по делото въз основа на направеното от подсъдимия самопризнание
по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и подкрепящите го доказателства, събрани в хода
досъдебното производство, а именно: гласни доказателствени средства -
показанията на свидетелит А.С. и обясненията на обвиняемия; веществени
доказателствени средства – дактилоскопна следа; писмени доказателства и
доказателствени средства – справка съдимост, фискални бонове и протокол за
оглед на местопроизшествие; заключение на извършената дактрилоскопна експертиза
и заключение на съдебно-стокова експертиза, както и приетите в съдебното
заседание с оглед индивидуализиране отговорността на подсъдимия: справка
съдимост, справка от ГДИН, справка за изтъпяно наказание и обяснения на
подсъдимия за здравословното му състояние и семейството му.
В посочения доказателствен материал няма съществени и непреодолими
противоречия, поради което съдът му даде вяра. Събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, подрепят самопризнанието на подсъдимия. Същото се
подкрепя както от показанията на свидетеля С. за инкриминирания период и
отнетите вещи, така и от самите обяснения на О.С. като обвиняем, който дава
сведения, че именно той взел от избата инкриминираните вещи и изброява същите.
По отношение на повреждането на преградата самопризнанието, направено в
съдебното заседание, се подкрепя от протокола за оглед на местопроизшествие, в
който е отразено, че езикът на вратата на избата е намерен навътре в отключено
положение, като патронът е повреден и не може да се заключва и отключва с ключ.
На снимките към протокола за оглед се вижда и разширената дупка в мазилката
околко касата на вратата. В същия смисъл са и показанията на свидетеля С., че
мазилката е била „изчегъркана“ в близост до патрона и чрез натискане на патрона
на ключалката, вратата е отключена. Съвкупната преценка на посочените
доказателствени средства подкрепя напълно самопризнанието на подсъдимия, дадено
пред съда, за обстоятелствата по повреждане на стената до избата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. За авторството на деянието в
подкрепа на самопризнанието е и заключението на дактилоскопната експертиза и
иззетата при огледа дактилоскопна следа, която се установява да е на подсъдимия
С..
Съдът не основа изводите си на показанията на свидетеля И.П., тъй като
същите пресъздават беседа с обвиняемия преди привличането му в това качество,
поради което по недопустим начин въвеждат обяснения на същия, които не са снети
по реда на НПК.
От правна
страна:
При така установената фактическа обстановка може да се направи извод, че от
обективна и субективна страна подсъдимият е изпълнил състава на престъплението
по чл. 196 ал.1 т.2, вр.чл.195 ал.1 т.3, вр.чл.194 ал.1, вр.чл. 29 ал.1, б.
,,а" и б. „б" от НК.
От обективна страна на неустановена дата в периода от последната седмица на
месец май 2017 г. до 07.06.2017 г., в
гр. Пловдив подсъдимият взел инкриминираните движими вещи: 1 бр. електрожен
марка „Парк сайд" на стойност 80 лева, 1 бр. акумулаторен мултифлекс марка
„Парк сайд" на стойност 35,00 лева, 1 бр. блутут слушалки на стойност
10,00 лева, 1 бр. бормашина марка „Макита" на стойност 60,00 лева, 1 бр.
куфар с инструмента /гедоре/ марка „Топмастер" на стойност 50,00 лева, 1 бр. менгеме на стойност 20,00 лева, 1 бр.
ключ №10 на стойност 1,00 лева, 1 бр. ключ № 11 на стойност 1,00 лев, 1 бр.
клещи за рязане на кабел марка „Топмастер" на стойност 5,00 лева, или всички вещи на обща стойност 262,00 лева,
след което напуснал избата. По този начин подсъдимият отнел тези движими вещи,
като прекъснал фактическата власт, която пострадалият С. упражнявал върху тях,
и установил своя. Вещите били чужди, тъй като не принадлежали на подсъдимия, а
на А.С.. Същият ги съхранявал в избата, поради което именно от неговото
владение били отнети без да е налице съгласието му за това, с оглед
заключването на вратата на избара. Отнемането подсъдимият извършил, чрез
привеждане стената до вратата на избеното помещение в състояние временно да не
може да изпълнява предназначението си като преграда, здраво направена за защита
на избата – а именно като повредил същата чрез разширяване на съществуваща в
нея дупка в мазилката, и по този начин успял да влезе в избеното помещение.
От субективна страна подсъдимият действал с присвоително намерение, като
напуснал избеното помещение с инкриминираните вещи. Подсъдимият действал при
пряк умисъл, като съзнавал, че движимите вещи са чужди и че лицето, което ги
владее, не е съгласно те да преминат във фактическа власт на подсъдимия, след
като същите били заключени в обособено избено помещение. Съзнавал също, че вече
е осъждан за други престъпления по НОХД № 2649/2016 г.по
описа на Районен съд гр. Пловдив и по НОХД №2212/2014 г. по описа на Районен
съд гр. Пловдив, както и наложените по тези дела наказания. Предвиждал, че за отнемането на вещите ще
повреди преграда, здраво направена за защитата им, както и че като ги вземе и
си тръгне с тях ще прекъсне фактическата власт на пострадалия и ще установи
своя, като целял тъкмо това.
Престъплението е извършено при условията на опасен рецидив. Същото е
извършено, след като подсъдимият е бил
осъждан за тежко умишлено престьпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК, а
именно по НОХД № 2649/2016 г. по описа на Районен съд Пловдив. В същото време е
извършил престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл.66 от НК. За квалифицирането
по чл.29, ал.1, б. „б“ от НК се взе предвид както осъждането му по посоченото
НОХД, така и осъждането му по НОХД №2212/2014 г. по описа на Районен съд
Пловдив. За нито едно от тези осъждания подсъдимият не е реабилитиран, нито от
изтърпяване на наказанията по тях – 21.02.2017г., съответно 17.07.2015г. са
били изминали 5 години, когато е извършено и инкриминираното деяние. Поради
изложеното престъплението е извършено в условията на опасен рецидив.
Поради изложеното подсъдимият следва да бъде признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 196 ал.1 т.2, вр.чл.195 ал.1 т.3, вр.чл.194
ал.1, вр.чл. 29 ал.1, б. ,,а" и б. „б" от НК.
По
наказанието:
За престъплението по чл. 196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194
ал.1, вр.чл. 29, ал.1, б. ,,а" и б. „б" от НК в особената част на
кодекса се предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет
години. Като взе предвид невисоката стойност на отнетите вещи, съдът намира, че
наказанието следва да се определи под средния размер. В същото време следва да
се отчете, че са отнети множество на брой и разнообразни вещи, което повишава
обществената опасност на деянието.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства може да се третират признанието
на фактите около инкриминираното деяние още на досъдебното производство, както
и соченото от подсъдимия обстоятелство, че е хипертоник. Последното не е с
голямо значение, доколкото не се установява да се отразява значително на общото
му здравословно състояние, нито на мотивите за извършване на престъплението.
По отношение на обществената опасност на дееца и с оглед отегчаващите
отговорността му обстоятелства, следва да се отбележи, че същият е с
изключително обременено съдебно минало, като престъпленията предимно са
насочени към обществените отношения, закрилящи правото на собственост. Въпреки
множеството изтърпяни наказания, подсъдимият не се е превъзпитал. Същият е
излязъл от затвора на 21.02.2017г. и само три месеца по-късно отново извършва престъпление
против собствеността, а именно - настоящото.
Не може да се приеме за смекчаващо отговнорстта му обстоятелстовото, сочено
от него, че бил безработен и нямал финанси, поради което извършил
престъплението, нито средата, в която се твърди от защитника да е израстнал.
Подсъдимият изобщо не е направил опит да излезе от тази среда и да си потърси
работа, а е избрал набавянето на доходи по престъпен начин.
Съдът не намира, че може да се цени като смекчаващо отговорността
обстоятелство намерението за възстановяване на вредите. Това намерение бе само
манифестирано и доведе до многократно отлагане на делото, но въпреки дадената
възможност, подсъдимият не предприе никакви реални действия, които да сочат на
действително желание да възстанови вредите.
Изразено беше съжаление от страна на подсъдимия, но това съжаление беше
по-скоро за начина, по който е протекъл животът му, а не толкова за конкретно
извършеното деяние. Подсъдимият посочи, че няма вече за кога да върши
престъпления, което обаче не е равнозначно на разкаяние и осъзнаване
укоримостта на извършеното, а е свързано с личната равносметка за изминалия
живот, за това, че подсъдимият останал сам, за това, че дори на гроба на майка
си бил заведен с белезници.
Всичко изложено може да бъде отчетено като начало на неговото
превъзпитание, което до момента категорично не е било постигнато с налагането
на по-ниски по размер на наказания. Но тази започнала промяна в начина, по
който подсъдимият оценява постъпките си, може да действа като контрамотив за
извършване на ново престъпение само с налагане на едно наказание над минималния
размер, а именно посоченото от прокурора наказание – 4 години и 6 месеца
лишаване от свобода, което съдът намира за подходящо. Само с налагането на наказание
над минималния размер и с оглед напредващата възраст на подсъдимия може да има
някаква възможност за изпълнение на превъзпитателната цел на наказанието. В
противен случай и при налагане на по-леко наказнаие подсъдмият няма да разбере
тежестта на поведението си, укоримостта на престъпната повторяемост, като ще
остане с усещането, че каквото и да извърши и колкото и пъти да се провини,
няма да бъде наказван особено тежко, като ще продължи да върши престъпления.
Наказание в размер на 4 години и 6 месеца според съда едновременно отчита
невисокия размер на отнетите вещи и смекчаващите отговорността обстоятелства,
тъй като е ориентирано към минималния предвиден в закона размер от 3 години, а
не към средния такъв – от 9 години. В същото време наказание над минимума в
размер на 4 години и 6 месеца отговаря на спепента на обществена опасност на
деянието, изразена в отнемането на множество и различни по вид вещи, и на
дееца, която е изключително висока с оглед съдебото му минало и без данни до момента
за изпълнение на поправителната и превъзпитателната функция по отношение на
личността му чрез наложените му наказания. При невъзможността за постигане на
тези цели до момента, с определене на посоченото наказание следва да се търси
постигането поне на предупредителното въздействие и отнемането възможността на
подсъдимия да извършва престъпления. Отделно от това, едиствено с налагането на
по-строго наказание, в съчетание с напредналата възраст, има реална възможност
подсъдимият да се поправи, като най-после осъзнае, че ако продължи да върши
престъпления и след изтърпяване на настоящото наказание, повече няма да бъде
толериран, нито ще има шанс да промени живота си. С това ще се изпълни и
генералната превенция.
Така определеното наказание от 4 години и 6 месеца лишиване от свобода
следва да се намали с 1/3 на основание чл.58а, ал. 1 от НК, с оглед
обстоятелството, че производството е протекло по реда на съкратеното съдебно
следствие при признание фактите в обстоятеслтвената част на обвинителния акт.
След редукция се получава наказание в размер на 3 години лишване от свобода.
Същото подлежи на ефективно изтърпяване, тъй като не са налице предпоставките
за отлагането му по чл.66 от НК. Освен че подсъдимият е осъждан на лишаване от
свобода за престъпления от общ характер, съдът счита, че за поправянето му е
необходимо да изтърпи наложеното наказание.
Наказанието следва да се изтърпи при първоначален строг режим на основание
чл.57, ал.1, т.2, б. „Б“ от ЗИНЗС, тъй като беше определено наказание лишаване
от свобода за умишлено престъпление и не са изтекли повече от 5 години от
изтърпяване на предходно наложено наказание лишване от свобода, което не е било
отложено, а именно – от изтърпяването на наказанието в размер на 1 година и 4
месеца, наложено по НОХД № 2649/2016 г.по описа на Районен съд Пловдив,
изтърпяно на 21.02.2017г.
По
гражданския иск.
С оглед признаването на подсъдимия за виновен за извършено престъпление по
чл. чл. 196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194 ал.1, вр.чл. 29, ал.1,
б. ,,а" и б. „б" от НК, подлежи на уважаване и предявеният граждански
иск. Осъщественото престъпление съставлява противоправно деяние, извършено от
подсъдимия виновно, като се установи в причинна връзка със същото да са
причинени имущестявени вреди в общ размер на 262 лв., а именно стойността на
отнетите вещи. Осъществен е фактическият състав на деликта, поради което искът
подлежи на уважаване като основателен и подсъдимият следва да бъде осъден да
плати на гражданския ищец обезщетение в размер на 262 лв., ведно със законната
лихва от 07.06.2017г., последната възможна дата, на която престъплението може
да е довършено, до окончателното плащане. Законната лихва се дължи като законна
последица от уважаване на иска.
По
разноските.
В досъдебното производство са сторени разноски в общ размер на 132,90 лв.,
а в съдебното – разноски в размер на 50 лв. за назначение преводач. С оглед
признаване подсъдимия за виновен и на основание чл.189, ал.3 от НПК, същия
следва да бъде осъден да плати разноските на досъдебното производство по сметка
на ОД МВР Пловидв в полза бюджета на държавата, а разноските, сторени в
съдебното производство – по сметка на РС Пловдив, в полза бюджета на ВСС. Също в полза на бъджета на ВСС и по сметка на
РС Пловдив, подсъдимият следва да бъде осъден да плати държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск, а именно в случая – 50 лв. на основание чл.
2 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по гражданския процесуален кодекс. Правилото гласи, че
за граждански иск по наказателно дело се събира такса 4 на сто върху уважения
иск, но не по-малко от 50 лв. В случая е дължима минималната такса.
Подсъдимият следва да заплати на основание чл.189, ал.3 от НПК на частния
обвинител и граждански ищец и сторените от него разноски за адвокатско
възнаграждение. В тази връзка е направено изрично искане и са представени
доказателства за заплащането им – договора за правна защита и съдействие, в
който е отбелязано плащането на сумата от 1000 лв. Неоснователно е възражението
за прекомерност на възнаграждението, тъй като повереникът е представилявал А.С.
в няколко качества – първо като пострадал в разпоредителното заседание, а след
това и като частен обвинител и граждански ищец. Всяко от тези процесуални качества
има различно положение в наказателния процес, следователно и защитата на
правата е разнородна и изисква повече услилия от страна на адвоката. В
настоящото производтсво бяха проведени множество заседания, макар повечето от
тях да касаеха предоставяне на възможност за възстановяване на вредите. Въпреки
това във всяко от тях повереникът е следвало да се явява и да осъществява
процесуално представителство. С оглед
изложеното съдът намира, че осъществената защита съвместяваща няколко
процесуални качества и продължителността на процеса обосновава искания размер
на адвокатското възнаграждение, за което подсъдимият следва да бъде осъден.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС