РЕШЕНИЕ

                                                              

                                       №…………………./………………2019г.

 

                                   Година 2019                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                               двадесет и седми състав

На първи октомври                                           Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 3458 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „А.Д." ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ към Агенция по вписванията с ЕИК ********* със седалище *** и адрес на управление-***, представлявано от управителя си Д.С.А., против Наказателно постановление № 446070-F479401/05.07.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол" в ТД на НАП Варна, с което на дружеството е  наложена „имуществена санкция“ в размер на 300 /триста/ лв. на основание чл.273 от ДОПК за нарушение на чл.13 вр. чл.12, чл.22, ал.1 и чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК.             

       В жалбата се твърди, че НП е постановено в противоречие с материалния и процесуален закон, и е незаконосъобразно, като се моли за неговата отмяна. Твърди се, че то е издадено от некомпетентен орган. Сочи се, че в обжалваното наказателно постановление липсва описание на нарушението, датата и мястото на неговото извършване, както и не били подробно посочени доказателствата, които го потвърждават- нарушение на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН. В административно- наказателното производство, наказващият орган не провел разследването обективно, всестранно и пълно. Същия не събрал всички необходими за изясняване на обективната истина възражения и доказателства, с което е нарушил чл. 52 ал. 4 от ЗАНН. При определяне на наложеното наказание, административно- наказващия орган не изследвал тежестта, подбудите за извършване на "описаното" административно нарушение, с което не спазил изискванията за определяне и индивидуализация на наказанието, с което е нарушил нормата на чл. 27 ал. 2 от ЗАНН. В констативната част на НП липсвали мотиви и правни изводи на административно- наказващия орган.

   В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се представлява от законен или упълномощен процесуален представител.

     Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Ф., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

 

        С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

        Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000318003978-020-001/11.07.2018 г. в ТД на НАП Варна било образувано ревизионно производство на "А.Д." ЕООД. В ревизионни екип участвала и свидетелката Е.Г.- главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна. Заповедта за ревизията била връчена на дружеството на 20.07.2018 г. по реда на чл.29, ал.4 от ДОПК. Във връзка с извършваната ревизия от органите по приходи било издадено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице № Р-03000318003978-040-003/24.01.2019г., с което били поискани документи и писмени обяснения от задълженото лице, и бил указан 10-дневен срок от връчване на искането за представянето им в ТД на НАП. Искането било връчено на 25.01.2019 г. на Г.И.Н., ЕГН ********** - пълномощник на управителя на дружеството Д.С.А. / съгласно пълномощно peг. № 1306/26.05.2017г. на нотариус П.М., с район на действие РС-Каварна/.

     В хода на ревизията, от задълженото лице по електронен път чрез www.nap.bg били представени част от изисканите документи и справки, за което били генерирани 22 бр. входящи номера от ИС "Контрол" на НАП ведно с описи на документите.

      На 11.02.2019 г. св.Е.Г. установила, че представляващия дружеството не е представил изисканите писмени обяснения по точки 1 и 3 на раздел VI от Искането, а именно обяснения какъв е процентът на надценка при продажба на стоки и на какъв адрес се намират складовете на дружеството, където се съхранява непродадената стока. Поради това приела, че с непредставянето на изисканите по реда на ДОПК писмени обяснения "А.Д." ЕООД възпрепятства установяването на всички факти и обстоятелства във връзка с извършваната ревизия на дружеството.

      При тези констатации, св.Г. приела, че дружеството е  нарушило разпоредбите на чл.13 вр. чл.12, чл.22, ал.1 и чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК и на 27.03.2019г. съставила срещу въззивното дружество АУАН. Актът бил предявен и връчен на упълномощено от управителя на въззивното дружество лице, което го подписало с отбелязване, че има възражения.

       По АНП, в законоустановения срок по ЗАНН, не постъпили писмени възражения от въззивното дружество.

     АНО приел фактическите и правните констатации на актосъставителя, че е нарушен /осъществен / състава на чл.13 вр. чл.12, чл.22, ал.1 и чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК и издал обжалваното НП.  НП било връчено упълномощено лице на  15.07.2019г.

      

 

       Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

      Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на св.Е.Г., депозирани в с.з.

      

         Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

       Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок  от надлежна страна – представител на ЮЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

        Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Варна, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в ТД на НАП –гр.Варна, съобразно цитираната заповед. Ето защо съдът не споделя възражението в жалбата, че двата акта са съставени от некомпетентни лица.

        Формално АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя и в присъствието на един свидетел. 

        Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено тъй като не рефлектира пряко на правото на защита на наказания правен субект, тъй като същия е предявен и връчен на упълномощено от представляващия дружеството лице, което го е подписало с отбелязване, че има възражения. Така, че правата на възз. дружество в този аспект не са нарушени.

        Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен. 

       Въпреки горното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати редица и то съществени нарушения на процесуалните правила, които неизбежно водят до незаконосъобразност и са абсолютно основание за отмяна на НП.

 

     Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа  пълно, точно и ясно описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.

    В АУАН е посочено, че на 11.02.2019 г. представляващият дружеството не е представил изисканите писмени обяснения по точки 1 и 3 на раздел VI от Искането, без да се посочва за какви обяснения става въпрос, а е налице препращане към изпратеното искане. От друга страна АУАН е съставен срещу дружеството "А.Д." ЕООД. Така в крайна сметка не става ясно кой е извършил нарушението според актосъставителя- дали ЮЛ или неговия представляващ. Ако е ЮЛ, не става ясно защо актосъставителят от фактическа страна е приел, че представляващият дружеството не е представил изисканите писмени обяснения по точки 1 и 3 на раздел VI от Искането и какви / за какво  са тези писмени обяснения, също не става ясно. Волята на актосъставителя, изложена в АУАН следва да бъде ясна, а не да се гадае или предполага, още по- малко е допустимо тя да се извлича по тълкувателен път от материалите по преписката, тъй като това нарушава правото на защита на наказания субект още с повдигане на административното обвинение с АУАН. Нещо повече от така повдигнатото с АУАН обвинение не става ясно и защо актосъставителят е приел, че именно на „11.02.2019 г. представляващият дружеството не е представил изисканите писмени обяснения …….“. Бил ли е представен срок за предоставяне на тези обяснения също може да се гадае и предполага от съдържанието на АУАН, доколкото е вписано, че искането е връчено на 25.01.2019г. на пълномощник на лицето Д.А.. Съгласно чл. 22, ал.1 от ДОПК, цитиран в АУАН и НП, срокът в административното производство е 14-дневен, когато не е установен от закона или определен от органа по приходите, съответно от публичния изпълнител, които не могат да определят срок, по-кратък от 7 дни. Ал.2 на същия член гласи, че сроковете се изчисляват по години, месеци, седмици и дни, а ал.6 сочи, че срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ деня, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния му ден /разпоредбите са аналогични на разпоредбите на чл.183 от НПК/. Видно от съдържанието на приложеното по преписката Искане № Р-03000318003978-040-003/24.01.2019г., със същото е определен 10- дневен срок  от връчване на искането за представяне на посочените в него документи и обяснения. В идентичен смисъл са и показанията на св.Г.. Искането е било връчено на упълномощеното лице на 25.01.2019г., което обстоятелство е отразено в АУАН и НП. С оглед горното не става ясно защо актосъставителят е приел, че нарушението е извършено на 11.02.2019г., при положение, че 10-дневният срок определен за представяне на документите и обясненията изтича на 04.02.2019г. – понеделник , присъствен ден, а максималният 14- дневен срок, макар такъв да не е определен в случая с искането , изтича на 08.02.2019г. също работен ден- петък. В НП също не са посочени факти и обстоятелства за датата на извършване на нарушението, а се сочи само дата на неговото констатиране -11.02.2019г.      

      Както в АУАН, така и в НП липсва посочване на мястото на извършване на нарушението. В АУАН е посочено единствено, че е запозната ревизия  срещу въззивното дружество, не се съдържат дори факти и обстоятелства къде , в кой орган е започнала такава ревизия, респективно къде е следвало да се представят изисканите документи. В НП единствено е добавено, че в ТД на НАП Варна е образувано ревизионно производство, като отново не е посочено място на нарушението, нито мястото където е следвало да се представят изисканите документи. 

    Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят и основно дата и място на извършване на нарушението освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение  е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от възможността да прецени  в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли са квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма, да прецени спазени ли са останалите давностните срокове по смисъла на чл.34 от ЗАНН, а непосочването на мястото на извършване на нарушението в АУАН ограничава и възможността съдът да прецени, дали същият е издаден от компетентен орган. Горното съставлява съществено процесуално нарушение, грубо нарушаващо правото на защита на обвиненото лице, да разбере в какво точно е обвинено, и съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.

     Тук следва да се посочи, че съдебната практика по отношение на тези задължителни реквизити, в случай като процесния е последователна, че винаги непосочването им представлява съществено процесуално нарушение от категорията на тези , които водят до безусловна отмяна на НП. В този смисъл са Решение по КАНД № 2946/ 2014 г. на АДмС-Варна,  Решение по КАНД № 370/2017 г. на АДмС-Варна, Решение по КАНД№ 1915/2017г. на АДмС-Варна и много други.

      Посочената санкционна разпоредба на чл. 273 от ДОПК, предвижда наказание глоба от 250 до 500 лв. за физическите лица, а за едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция в същия размер,  за този който не окаже съдействие на орган по приходите или публичен изпълнител или възпрепятства упражняването на правомощията им. Анализът на санкционната разпоредба на чл. 273 от ДОПК сочи, че се ангажира административно-наказателната отговорност на участниците в производството, в случаите които затруднят или възпрепятстват извършването на предприетите проверки и ревизии по чл. 12, ал. 1 от ДОПК като не окажат необходимото съдействие или предотвратят осъществяването им.

       В АУАН и НП е посочено, че въззивното дружество е нарушило разпоредбите на чл.13 вр. чл.12, чл.22, ал.1 и чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК. Чл.13 от ДОПК има четири алинеи, които предвиждат различни задължения в зависимост от извършвания контрол. Чл.12 от ДОПК, съдържа девет алинеи, които разписват правомощията на органите по приходите, чл.22 пък визира сроковете в административното производство и начинът за тяхното изчисляване. Чл.37 от ДОПК разписва редът за събиране на доказателства и начинът за тяхната преценка и анализ. Алинея втора на последния текст визира задължения за субектите на административното производство, а ал.3 – правомощията на органите по приходите за изискване на доказателства в определен от него срок. Изброяването на различни текстове от ДОПК, без да се посочи конкретно нарушената разпоредба не прави административното обвинение по ясно,  напротив отново прави неясна волята на АНО касателно обстоятелствата на нарушението.

         Липсата на  пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа  страна, съставляват съществено процесуални нарушения, тъй като  са ограничили правата на  нарушителя, който е бил лишен от възможността  да разбере в извършването точно на какво нарушение е обвинен, въз основа на какви доказателства  и по този начин адекватно да организира защитата си.

       По изложените съображения, съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. 

 

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

      ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 446070-F479401/05.07.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол" в ТД на НАП Варна, с което на „А.Д." ЕООД, с ЕИК *********, със седалище *** и адрес на управление-*** е  наложено административно наказание  „имуществена санкция“ в размер на 300 /триста/ лв. на основание чл.273 от ДОПК за нарушение на чл.13 вр. чл.12, чл.22, ал.1 и чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК.                        

 

      

        Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: