РЕШЕНИЕ
№ 5465
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА Г. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20231110211294 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на И. М. А. срещу Наказателно постановление (НП) № 23-4332-
014385/17.07.2023г., издадено от Началник сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при
СДВР, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размерна 100,00
лева за нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят навежда твърдения за нарушения на материалния и процесуалния
закон. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата, на основанията, изложени в нея. Моли НП да бъде отменено. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ОПП- СДВР, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото
доказателства и направените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
фактическа страна следното:
На 13.06.2023г. около обяд свидетелят В. Ц. – командир Отделение при 01 РУ-СДВР
изпълнявал служебните си задължения в гр. София, в района на бул. „Евлоги и Христо
1
Георгиеви”.
Около 13:59ч. спрял за проверка лек автомобил „БМВ” с рег. № , който се движел по
булеварда в посока от площад Орлов мост към ул. „Ген. Гурко”. Автомобилът бил спрян за
проверка до денонощен паркинг, находящ се в района на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви”.
Като водач на автомобила бил установен жалб. И. А.. По време на проверката
жалбоподателят представил СУМПС, издадено от Обединеното кралство с №
ARAKO809278I99HM 29, издадено на 22.12.2016г. и валидно до 13.04.2026г.
Свидетелят извършил проверка относно датата на влизане в РБ на водача на МПС, като
установил, че същият е влязъл в страната на 13.01.2023г.
Видно от справката – картон за водач, жалбоподателят И. А., няма валидно българско
СУМПС, като същото е със статус „унищожено”.
След получаване на справката относно преминаване на границата на РБ от страна на
водача, свидетелят Ц. съставил срещу него АУАН за нарушение на чл. 150 ЗДвП и за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го
подписал, като препис от него му бил връчен.
Въз основа на акта на 17.07.2023г. било издадено атакуваното НП, с което на
жалобподателя било вменено нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 177, ал. 1,
т. 2 ЗДвП му била наложена глоба в размер на 100 лева.
Съдът изведе горната фактическа обстановка, базирайки се на показанията на
свидетеля Ц. относно обстоятелствата, при които е била извършена проверката и
констатациите касателно факта, че водачът на спрения за проверка автомобил
/жалбоподателят/ е управлявал автомобила със СУМПС, издадено от Обединеното Кралство.
Съдът, обаче, не е обвързан от изводите на свидетеля относно извършването на вмененото
нарушение.
Съдът кредитира и справка – картон за водач на жалбоподателя, от което се установява,
че същият към момента няма валидно българско СУМПС, като същото е със статус
„унищожено”.
Съдът кредитира и приобщеното копие от СУМПС на жалоподателя, издадено от
Обединеното кралство, въз основа на което прие за установено датата, на които същото е
издадено и съответно датата на валидността му.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия,
видно от заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи,
Заповед № 8121К-13312 относно материалната компетентността на лицето издало АУАН и
лицето, издало НП.
Както АУАН, така и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Въпреки това, съдът счита, че НП следва да бъде отменено поради допуснати в хода на
2
административнонаказателното производство процесуални нарушения, които препятстват
правото на защита на санкционираното лице, и поради неправилно приложение на
материалния закон.
Сочената за нарушена разпоредба на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че:
"Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на
Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от
държава членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3
месеца от датата на влизането им в страната".
Тази норма предполага актосъставителят и административнонаказващият орган да
посочат по ясен и недвусмислен начин следните релевантни за състава на нарушението
факти: датата, срокът на валидност и държавата на издаване на СУМПС; датата на влизане
на съответния водач на територията на РБългария. Първото е необходимо, за да се прецени
дали СУМПС е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария, в които случаи не важи изискването за тримесечния срок по чл.
162, ал. 1 от ЗДвП. Второто – за да се установи дали при проверката извършена на водача на
процесната дата и място, визирани в АУАН и НП, същият е управлявал МПС с
чуждестранно СУМПС повече от три месеца след влизането му в РБългария.
Съпоставяйки горните изисквания с текстовите части на АУАН и НП, се установява, че
в тях не е посоча дата на издаване и срок за валидност на СУМПС, представено по време на
проверката. Налице е сериозен пропуск при описването на релевантни и съставомерни
обстоятелства, както в текста на АУАН, така и в текста на издаденото НП. Касае се за
процесуално нарушение по смисъла на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което
препятства възможността на нарушителя да разбере въз основа на какви точно факти се
приема, че е осъществил състава на вмененото му във вина нарушение по чл. 162, ал. 1 от
ЗДвП, за да реализира адекватно защитата си.
На следващо място, в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН,
административнонаказващият орган е приложил спрямо жалбоподателя санкционната
разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП ("Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.:... 2. който
управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал.
4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено"), която
не кореспондира с вменената като нарушена материално-правна норма.
В случая нито една от санкционните хипотези не покрива състава на нарушението по
чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, доколкото не се касае за неправоспособен водач (същият притежава
3
валидно СУМПС, съответстващо за категорията), или такъв, загубил правоспособността си,
СУМПС не е временно отнето или обявено за невалидно, тъй като е било изгубено,
откраднато или повредено. Посоченото несъответствие между нарушената разпоредба с
приложената санкционна норма също представлява съществено процесуално нарушение и
самостоятелно опорочава правото на защита и възможността нарушителят да разбере по
недвусмислен начин правното основание за налагането на административното наказание.
Отделно от горното, съдът счита, че НП следва да бъде отменено и поради неправилно
приложение на материалния закон, като е налице несъставомерност на вмененото
нарушение. Аргументите на съда за това са следните:
В конкретния случай СУМПС на жалбоподателя е издадено на 22.12.2016г. от
Обединено кралство Великобритания и е със срок на валидност – 13.04.2026г.
Към момента на издаване на СУМПС, не е влязло в сила Споразумението за оттегляне
на Великобритания, публикувано в Официален вестник на ЕС на 31.01.2020г., поради което
държавата – издател е била държава-членка на Европейския съюз. СУМПС съответства
напълно на приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на
съвета от 20.12.2006г. относно свидетелствата за управление на превозни средства. По
силата на Споразумението за оттегляне тя е приложима и във Обединено Кралство
Великобритания до края на преходния период - 31.12.2020г. От това следва, че до
31.12.2020г. страните-членки на ЕС и Обединено кралство Великобритания взаимно
признават, издадените от тях СУМПС. След този период е приложима Конвенцията за
движението по пътищата, подписана на 08.11.1968г. Договарящи страни по нея са както
Република България, така и Обединено кралство Великобритания. Затова, за да бъдат
признати у нас издадените след 31.12.2020г. от Обединено кралство Великобритания,
СУМПС трябва да съответстват на приложение № 6 към Конвенцията за движението по
пътищата. Приложение № 6 към Конвенцията и приложение № 1 към Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 20.12.2006 г., макар и различаващи се
визуално, включват като задължителни реквизити напълно идентични данни и информация.
Преценката за валидност на СУМПС, издадени от Обединено кралство
Великобритания преди 31.12.2020г. със срок, изтичащ след тази дати, е предоставена на
всяка отделна държава – членка на ЕС. В този смисъл е Известие относно пътуването между
Европейския съюз и Обединеното кралство след края на преходния период от 02.12.2021г.,
общодостъпно на адрес: https: //ec. europa. eu/info/sites/default/files/file_import/travelling_bg_7.
Pdf. В т. 6. 1 от същото е препоръчано на притежателите на свидетелства за управление на
МПС от Обединеното кралство, които планират да шофират в Европейския съюз, да се
свържат с отговорните органи на държавата членка във връзка с правилата за признаване на
свидетелствата за управление на МПС.
На официалната електронна страница на Министерство на вътрешните работи на
Република България, в раздел Брекзит/ https: //www. mvr. bg/, е общодостъпна информация,
според която след изтичане на преходния период в Република България СУМПС, издадено
от Обединеното кралство, ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е
4
договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящо на
изискванията на приложение № 6 към нея.
Република България в действащото си законодателство няма разпоредба, която да
изключва валидността на издадените преди 31.12.2020г. от Обединено кралство
Великобритания СУМПС, чийто срок все още не е изтекъл. Напротив, в съответствие с
Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното кралство от след
края на преходния период от 02.12.2021 г. и в изпълнение на принципите за
последователност и предвидимост по чл. 13 от АПК, компетентният и орган –
Министерство на вътрешните работи е огласил публично, че тези СУМПС ще се третират
като издадени от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по
пътищата от 1968г. и отговарящи на изискванията на приложение № 6 към нея. Посоченото
изпълва едно от алтернативно предвидените условия на чл.162, ал.1 от ЗДвП за признаване
валидността на СУМПС, издадено от друга държава.
С оглед на горното, и доколкото СУМПС на жалбоподателя е издадено от
Обединеното кралство Великобритания на 22.12.2016г. и е със срок на валидност
13.04.2026г., по силата на Споразумението за оттегляне, Известие относно пътуването
между Европейския съюз и Обединеното кралство от след края на преходния период от
02.12.2021г., официално обявление на МВР по силата на чл. 13 от АПК и на основание чл.
162, ал. 1 от ЗДвП, е валидно свидетелство за управление на МПС за категориите, посочени
в него на територията на Република България.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че неправилно е била
ангажирана административно–наказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и
атакуваното наказателно постановление следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят, като такива се
претендират от него. Видно от договора за правна помощ, приложен по делото, който касае
процесуалното представителство пред съда, жалбоподателят е сторил разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, което е в рамките на минимума,
предвиден в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Съдът ще обърне внимание, че съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски единствено в съдебното производство по обжалване
на издаденото НП, поради което разноските, заплатени за представителство пред СДВР /за
което в преписката се съдържа договор за правна защита/, които не са свързани с
образуваното съдебното производство, не могат да бъдат присъдени на жалбоподателя.
Воден от горното, на основание чл. 63, ал. ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-014385/17.07.2023г., издадено от
Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на И. М. А. ЕГН
**********, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размерна 100,00
лева за нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН Столична дирекция на вътрешните
работи, с адрес: ул. „А” № да заплати на И. М. А. ЕГН ********** сумата 400,00 лева
/четиристотин лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение, сторени в производството
пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията,
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6