№ 34
гр. София , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VI ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Евгения Т. Генева
Росина Н. Дончева
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500346 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 162 от 21.10.2020 г., постановено по гр.д. №
997/2019 г. по описа на РС- гр. С. е разрешено, на осн. чл. 127а, ал. 2
от СК, на малолетния В.П. В. с ЕГН: *** и на малолетната Е.П. В.а с
ЕГН: **** да се издаде паспорт по заявление по чл. 45 , ал. 1 от Закона
за българските лични документи, подадено само от баща им П. В. В.,
без съгласието на майка им СЛ. Н. АТ., като след издаването им
същите да бъдат получени от П. В. В. или от надлежно упълномощено
от него или определено от него лице, съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗБЛД. На
осн. чл. 127а, ал. 2 от СК е разрешено малолетният В.П. В. с ЕГН: ***
и малолетната Е.П. В.а с ЕГН: **** да напускат Република България
по съответния ред без съгласието на майка им СЛ. Н. АТ. с ЕГН:
********** за период от 5 /пет/ години, считано от влизане на
решението в сила, за пътувания до всички държави-членки на
Европейския съюз, Обединено Кралство Великобритания и Северна
Ирландия, Кралство Норвегия, Конфедерация Швейцария, както и до
всички държави, с които Република България граничи, но не членуват
в Европейския съюз – многократно и без ограничения в броя и
продължителността на пътуванията. Отхвърлено е искането за
1
предварително изпълнение на решението. СЛ. Н. АТ. е осъдена да
заплати на П. В. В. сумата от 1000, 00 лева разноски.
Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
СЛ. Н. АТ., чрез назначения й особен представител адв. Ц.Т. с доводи
за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение.
Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че липсват
обстоятелства, които биха се отразили неблагоприятно на
физическото, нравственото и социалното им развитие. Като такива
обстоятелства изтъква разрастващата се епидемия от „Ковид 19“ в
световен мащаб, в резултат на което държавите налагат по-строги
мерки за ограничаване на заразата. В този смисъл изтъква, че даденото
разрешение следва да бъде съобразено с конкретни обстоятелства – за
какъв период от време децата ще напуснат страната, до къде ще
пътуват и каква конкретно е здравната обстановка в конкретната
държава, в която децата ще бъдат изведени.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна П. В.
В. не е изразил становище. Депозирано е становище от 11.06.2021 г.,
чрез адв. М., с което жалбата се оспорва.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок, поради което същата се явява допустима.
Настоящият съд напълно споделя подробно установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените
изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не
намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към
мотивите на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК).
Съобразно с така установената фактическа обстановка,
въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Разрешението по чл. 127а, ал. 2 от СК за извеждане на дете от
територията на страната без съгласие на единия от родителите може
да бъде дадено за определен период от време в определена държава
или в държави, чийто кръг е определяем (например държавите-членки
на Европейския съюз), или за неограничен брой пътувания, но също
2
до определени държави. В случая първоинстанционният съд е
заместил съгласието на майката за неограничен брой пътувания на
децата й в чужбина за период от пет години, като е ограничил тези
пътувания до определени държави.
По искането за заместващо съгласие на майката съдът следва да
прецени преди всичко интересите на децата, а след това тези на
родителите. В обвързващата си практика ВКС приема, че не е
подходящо предоставянето на неограничена възможност за пътуване
на дете извън границите на държавата без съгласието на единия
родител в страни с военни конфликти, безредици, политическа
нестабилност, епидемии и др.
Съгласно §1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето при
определяне най-добрия интерес на детето следва да се преценят
желанието му и чувствата му, психическите и емоционални
потребности, възрастта, пола, способността на родителя, както и
последиците, които ще настъпят при промяна на обстоятелствата,
имащи отношение към него.
Съдът намира, че в интерес на децата е да имат възможност да
пътуват до всички държави-членки на Европейския съюз, Обединено
Кралство Великобритания и Северна Ирландия, Кралство Норвегия,
Конфедерация Швейцария, както и до всички държави, с които
Република България граничи.Чрез пътуванията до различни държави
децата биха разширили кръгозора и културата си, което ще способства
също така за преодоляването на психическата травма след раздялата
на родителите им.
Неоснователни са възраженията, че даденото разрешение не е
съобразено с конкретни обстоятелства – за какъв период от време
децата ще напуснат страната, до къде ще пътуват. РС-С. е
конкретизирал държавите, до които децата ще напускат страната и
периода, в съответствие с т. 1 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2016
гр.София, 03.07.2017 год. по т.д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС на РБ.
Неоснователно е възражението, че поради епидемията от „Ковид
19“ следва да се ограничи пътуването на децата.
Съгласно чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България
всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се
придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели,
като това право може да се ограничава само със закон, за защита на
3
националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на
други граждани.
Бащата на децата следва да се съобразява с конкретната здравна
обстановка при пътуване в конкретната държава, което е негова
отговорност. От социалния доклад се установява, че бащата е
отглеждащия родител, за децата е осигурено всички необходимо от
материално-битов характер, имат избран личен лекар, имунизирани са
според имунизационния календар, при необходимост е търсена
медицинска помощ и са осигурявани профилактични прегледи.
Дадено е заключение, че децата не са подложени на риск. Не са
събрани други доказателства установяващи безотговорно отношение
на бащата към здравето на децата му, поради което правилно
първоинстанционния съд е достигнал до извода, че пандемията от
COVID -19 не може да бъде аргумент срещу разрешаването по
съдебен ред на пътуване на децата в чужбина.
С оглед това в интерес на децата е да бъде дадено разрешение,
заместващо съгласието на майката, същите да пътуват неограничен
брой пъти до посочените държави, както и да бъде дадено разрешение
за издаване на необходимите документи съгласно Закона за
българските лични документи за пътуванията на децата В.П. В. с ЕГН:
*** и на малолетната Е.П. В.а с ЕГН: **** извън пределите на
Република България.
С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото, СЛ. Н. АТ. следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на Софийски окръжен съд възнаграждение за
назначения й особен представител в размер на 200, 00 /двеста/ лева.
Воден от горното, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 162 от 21.10.2020 г., постановено
по гр.д. № 997/2019 г. по описа на РС- гр. С..
ОСЪЖДА СЛ. Н. АТ. с ЕГН: ********** от гр. С., ул. „Г.Р.“ №
74 да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 200, 00
/двеста/ лева, представляваща възнаграждение за назначения й особен
представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, за въззивното
4
производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5