РЕШЕНИЕ
№ 2327
гр. Бургас, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20252120102873 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В. А. Г. с ЕГН **********,
адрес гр. Бургас, ****, действащ чрез пълномощника си адвокат С. К., против
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. София – 1700, ****, представлявано от всеки двама измежду ****, с
която се претендира осъждането му за заплащане на следните суми: 3 264. 08 –
главница, представляваща дължимо застрохователно обезщетение, ведно с мораторна
лихва в размер на 724.41 лева, формирана по описания в исковата молба начин, както и
законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на исковата молба на
24.04.2025 г. до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените
по делото разноски.
Основанията за длъжимост на търсените суми се основават на твърдения за
наличието на валиден договор за „Гражданска отговорност“ между ответното
дружество и ищеца, по време на който настъпило застрахователното събитие, по което
се търси заплащането на обезщетение за имуществени вреди, причинени от
застрахования - ищец и заплатени на увредените лица. Излага се, че съгласно
обвинителен акт ищецът е бил предаден на съд за това, че на 03.12.2017 г. в гр. Бургас,
на пътна отсечка в к-с „Изгрев“ до бл. 51 при управление на лек автомобил марка „**“
модел „**“ с рег № **** е нарушил правилата за движение по ЗДвП – чл. 20, ал. 1, чл.
1
20, ал. 2, като допуснал ПТП с друго МПС – лек автомобил марка „**“, модел „***“, с
рег. № ***, управляван от собственика си ****, ЕГН **********, като по
непредпазливост причинил имуществени вреди на автомобила, както и имуществени
вреди на друг лек автомобил марка „***“ модел „***“ с рег № **** собственост на
****, ЕГН **********. В хода на наказателвото производство била изготвена
Комплексна автотехническа експертиза и оценъчна експертиза, която оценява щетите
по лек автомобил „**“ , модел „***“ с рег. № *** на стойност 8 849. 86 лв, а на лек
автомобил „***“, модел „***“ с рег № **** – 449. 23 лева. Назначена била
допълнителна автотехническа експертиза, според която щетите по автомобил марка
„**“ „***“ с рег № *** са били на стойност 7 679.74 лв.
Въз основа на постановените актови по наказателното дело на 04.06.2024 г. Г.
заплатил на Д. сумата от 7 070. 47 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, лихви и адвокатско възнаграждение, а на Г. Р. сумата от 449. 23
лева.
Ответникът бил поканен да плати сумата, вследствие на което дружеството
платило част от претендираната сума, равняваща се на 4 255 .62 лева от общо
поисканата сума от 7 519.70 лева. Петендира се разликата, а именно сумата от 3 264.08
лева, както и мораторна лихва в размер на 724.41 лева.
Правното основание на предявените искове е чл. 435 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ и чл. 86 от ЗЗД.
По делото в законния срок е допозиран отговор на исковата молба, с които се
оспорва иска по основание и по размер. Излагат се твърдения за умишлено
предизвикано ПТП от страна на ищеца, поради което и не се дължало плащане на
претендираните суми. Твърди се още, че сумата е изцяло погасена, а ищецът
претендирал сложна анюитетна лихва, каквото не била дължима от застрахователя.
Ответникът прави и възражение за изтекла давност. Също търси присъждане на
сторените разноски по делото.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба, изложените в нея
факти и обстоятелства, становището на насрещната страна и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че е налице валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между ответното дружество и собственика на процесния лек автомобил
марка „**“, модел „**“ с рег. № **** към датата на настъпване на ПТП-то на
03.12.2017 г., както и че ищецът е заявил извънсъдебна претенция пред застрахователя.
Не се спори също така, че ищецът е заплатил на гражданския ищец по горното НОХД
Д. Д. – ищец в настоящото производство сумата от 7 070. 47 лв. на 04.06.2024 г., както
и на Г. Р. сумата от 449. 23 лв. Безспорно е и че по повод заявената претенция от
страна на ищеца пред застрахователя му е заплатена сумата от 4 255. 62 лв. на
2
19.12.2024 г.
С влязло в сила определение № 2041/10.10.2022 г. производството по НОХД №
5054/2021 год. по описа на БРС е прекратено в наказателната му част спрямо Г.,
поради изтекла давност, като е постановено то да продължи по отношение на приетите
за съвместно разглеждане граждански искове от **** и **** срещу Г.. По повод на
същите с присъда № 12/24.01.2023 г. по НОХД № 5054/2021 год. по описа на РС –
Бургас, В. Г. е бил осъден да заплати на гражданския ищец Д. Д. по граждански иск
сумата в размер на 7 612.79 лева, представляващи имуществени вреди в резултат на
деянието, предмет на обвинението, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху исковата сума от датата на увреждането – 03.12.2017 г. до
окончателното и изплащане, както и сумата от 449. 23 лева представляваща
имуществени вреди от деянието за другия гражданския ищец ****. Осъден е да
заплати и 1 200 лева разноски по делото.
С решение № 138/29.06.2024 г. по ВНОХД № 341/2023 г. по описа на БОС е
изменена присъдата като е намалено обезщетението за причинени имуществени вреди
на **** 7 612. 79 лева на 3 806. 39 лева и присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение от 1 200 лева на 600 лева.
Т.е. общата дължима главница съгласно влезлите в сила актове въз основа на
процесното застрахователно събитие възлиза на 4 255. 62 лв.
В тази връзка и досежно твърденията в исковата молба следва да се отбележи,
че съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината
на дееца. Постановените в случая съдебни актове нямат характеристиката на такива,
каквито предвижда нормата на чл. 300 от ГПК, тъй като в тази му част наказателното
производството е прекратено. Т.е. същите нямат последиците по чл. 300 от ГПК, и не
обвързват със сила на пресъдено нещо ответното дружество, което не е било страна в
наказателното дело. Независимо от това в съдебно заседание процесуалният
представител на ответното дружество е депозирало признание относно дължимостта
на така определената сума съгласно актовете по наказателното дело, която вече е била
заплатена от него на ищеца.
Т.е. дължимата главница, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение възлиза в размер на 4 255. 62 лв., която сума е изцяло заплатена от
ответното дружество на ищеца на 19.12.2024 г.
Досежно лихвите приложение намира императивната разпоредбата на чл. 378,
ал. 5 от КЗ предвижда, която предвижда, че регресните и суброгационни искове и
исковете на причинителя на вредата по чл. 435 срещу застрахователя по застраховки
"Гражданска отговорност" по т. 10 – 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1 се
3
погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане от страна на
застрахователя по имуществена застраховка или от страна на причинителя на вредата.
Застрахователят по имуществената застраховка на увреденото трето лице и
причинителят на вредата по изречение първо имат право на законната лихва върху
претендираната сума, считано от поканата за плащане към застрахователя при
застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 – 13, раздел II, буква "А" от
приложение № 1. По делото е представена и разменената кореспонденция между
страните кореспонденция във връзка с процесното ПТП, като е видно, че покана за
плащане е отправена от ищеца и е достигнала до застрахователя на 02.08.2023 г. При
това положение и съобразно данните по делото ще се дължи законна лихва за забава
върху главницата от 4 255. 62 лв. от датата на поканата – 02.08.2023 г., до датата на
плащането на 19.12.2024 г., която възлиза в размер на 809. 56 лв., изчислена с помощта
на calculator.bg.
Не се установява по делото ответникът да дължи други суми на ищеца, предвид
гореизложените мотиви. В частност следва да се посочи и че платените от ищеца
разноските по наказателното дело не съставляват част от дължимото от застрахователя
обезщетение, съгласно чл. 435 във връзка с чл. 429, ал. 1 от КЗ.
При този изход на спора следва иска за заплащането на главница да бъде
отхвърлен, а този досежно мораторна лихва уважен до размера от 809. 56 лв. и
съответно отхвърлен за горницата.
При този изход на спора се явяват частично основателни претенциите на
страните за заплащане на сторените по делото разноски, като ищецът има право да
получи сумата от 178. 49 лв., съобразно уважената част от исковете, а ответното
дружество сумата от 398. 51 лв., съобразно отхвърлената част.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Осъжда „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София – 1700, ****, представлявано от всеки
двама измежду ****, да заплати на В. А. Г. с ЕГН **********, адрес гр. Бургас, ****,
сумата от 809. 56 лв. /осемстотин и девет лева и 56 ст./, представляваща законна
лихва за забава за периода от 02.082023 г. до 19.12.2024 г. върху главницата от 4 255.
62 лв. – дължимо и вече изплатено застрахователно обезщетение, поради настъпило на
03.12.2017 г. в гр. Бургас, на пътна отсечка в к-с „Изгрев“ до бл. 51 застрахователно
събитие при управление на лек автомобил марка „**“ модел „**“ с рег. № **** по
вина на застрахования В. А. Г., съгласно сключен със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД договор за застраховка гражданска отговорност по
4
полица BG/22/****4451, като отхвърля иска за заплащане на сумата 3 264. 08 –
главница, представляваща дължимо застрахователно обезщетение, ведно с иска за
мораторна лихва над уважения размер от 809. 56 лв. до пълния заявен размер от 724.
41 лева, както и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от 3 246.
08 лв. от датата на подаване на исковата молба на 24.04.2025 г.
Осъжда В. А. Г. с ЕГН **********, адрес гр. Бургас, ****, да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. София – 1700, ****, представлявано от всеки двама измежду ****,
сумата от 398. 51 лв. /триста деветдесет и осем лева и 51 ст./ за направените по делото
разноски.
Осъжда „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София – 1700, ****, представлявано от всеки
двама измежду ****, да заплати на В. А. Г. с ЕГН **********, адрес гр. Бургас, ****,
сумата от 178. 49 лв. /сто седемдесет и осем лева и 49 ст./ за направените по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5