№ 1931
гр. Варна, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20213100503002 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от В. П. Б., ЕГН **********, чрез процесуален
представител адв. К.М., жалба срещу определените по изпълнително дело №
20217180400652 по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718, разноски, обективирани в
ПДИ изх. № 17953/12.08.2021 г.
Жалбоподателят оспорва дължимостта на същите по твърдения, че образуването на
изпълнителното дело е в нарушение на принципа за добросъвестно упражняване на
процесуалните права от правните субекти и техните процесуални представители. Сочи, че
взискателят А. не е изпълнил задължението си да представи банкова сметка или да посочи
друг начин на плащане от ответника по делото, по което е издаден изпълнителният лист. По
настояване на последния Апелативният съд е задължил кредитора да представил банкова
сметка едва след постановяване на решението, но едновременно със снабдяването му с ИЛ -
на 10.08.2021 г. Преди още жалбоподателят да е получил данни за банковата сметка на
ищеца, А. подал искане за образуване на изпълнително дело с умишленото намерение да му.
Длъжникът получил от ВАпС информация за сметката на последния едва на 13.08.2021 г.,
като на същата дата превел сумата от 83 923.34 лева. Молбата на взискателя не била качена
в електронната папка на делото в ЕПЕП, поради което страната не е имала фактическата
възможност да изпълни задължението си по-рано, но непосредствено след това го е сторил.
По изложените съображения обосновава извод, че съдебният изпълнител няма принос в
събиране на сумата, а взискателят черпи права от своето неправомерно поведение, поради
което разноските в размер на 6049.33 лева следва да останат в тежест на последния.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило възражение от насрещната страна.
Съгласно предвиденото в чл. 436, ал. 3, изр. II от ГПК съдебният изпълнител е
1
изложил мотиви за дължимостта на определените разноски.
Варненският окръжен съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя
доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
С Решение № 61/27.07.2021 г. по в. гр дело № 255/2021 г. по описа на ВАпС е
потвърдено Решение № 386/23.02.2021 г. по гр. дело № 2747/2020 г. по описа на ВОС, с
което В. П. Б. е осъден да заплати на ИВ. АНДР. АНДР. сумата от 149 900.79 лева, с която
след публична продан на собствен на А. имот и разпределение на суми с протокол от
30.10.2018 г. по изп. д. № 20187110400038 по описа на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова, рег.
№ 711 на КЧСИ, с район на действие ВОС е погасен дълга на В.Б. по договор за банков
кредит № ПД-13532/13.03.2012 г., сключен между него и „Алианц Банк България“ АД,
обезпечен с договорна ипотека, обективирана в нот. акт за учредяване на договорна ипотека
№ 51, том I, рег. № 845, дело 51/13.03.2012 г., по която А. е ипотекарен гарант, състоящ се от
главница по кредита – 94 711.95 лева, законна лихва върху главницата за периода от
01.02.2018 г. до 30.10.2018 г. – 7129.71 лева, неолихвяема сума по изп. лист на банката – 43
063.07 лева, разноски по изпълнителното дело – 200 лева и заплатени такси на съдебния
изпълнител – 5296.06 лева, ведно със законната лихва върху главница от 100 008 /сто хиляди
и осем/ лева, считано от датата на предявяване на иска в съда – 25.09.2020 г. до
окончателното й заплащане , на основание чл. 155, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД; сумата от 18
310.98 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 94 711.95 лева за периода от 31.10.2018 г. до датата на предявяване на иска в
съда – 25.09.2020 г., на основание чл. 86 от ЗЗД, както и сумата в размер на 11 685.57 лева,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
С Определение № 652/09.08.2021 г. по ч.к.гр. дело № 2989/2021 г. по описа на ВКС на
основание чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК изпълнението на въззивното решение е спряно за ½ от
присъдените суми.
По повод подадената на основание чл. 405, ал. 1 от ГПК молба от И.А. до Варненския
апелативен съд по в.гр. дело № 255/2021 г. за издаване на изпълнителен лист за присъдените
суми е депозирана молба от 05.08.2021 г. от жалбоподателя В.Б., с която е фомулирано
искане предвид депозираната касационна жалба и постановеното спиране на изпълнението в
полза на ищеца, да не бъде издаван изпълнителен лист за целите суми, а в условията да не
бъде издаван такъв до размера на внесено по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК обезпечение.
Отправено е искане към съда още да задължи на основание чл. 172, ал. 4 от ГПК да
представи банкова сметка или да посочи друг начин за изпълнение за да се осигури
възможността на длъжника за доброволно изпълнение на задължението.
С нова молба от 06.08.2021 г. В.Б. е приложил постановеното от ВКС определение за
частично спиране на изпълнението, като е потвърдил искането си за посочване на начин за
доброволно изпълнение.
С разпореждане от 09.08.2021 г. въззивният съд по молбата на ответника е задължил
взискателя да посочи начин за доброволно изпълнение. В изпълнение на дадените указания
И.А., чрез процесуален представител адв. Б.Ж., е депозирал на 10.08.2021 г., с която е
заявил, че сумите могат да бъдат заплатени по банкова сметка с посочен IBAN, на която той
е титуляр.
На същата дата – 10.08.2021 г. в полза на взискателя е издаден изпълнителният лист
№ 25 по в.гр.дело № 255/2021 г. по описа на ВАпС, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20217180400652 пред ЧСИ Станимира Данова, за следните суми: 149
900.79 /сто четиридесет и девет хиляди и деветстотин лева и седемдесет и девет
стотинки/ лева, с която след публична продан на собствен на А. имот и разпределение на
суми с протокол от 30.10.2018 г. по изп. д. № 20187110400038 по описа на ЧСИ Даниела
Петрова – Янкова, рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие ВОС е погасен дълга на В.Б. по
договор за банков кредит № ПД-13532/13.03.2012 г., сключен между него и „Алианц Банк
България“ АД, обезпечен с договорна ипотека, обективирана в нот. акт за учредяване на
договорна ипотека № 51, том I, рег. № 845, дело 51/13.03.2012 г., по която А. е ипотекарен
2
гарант, състоящ се от главница по кредита – 94 711.95 лева, законна лихва върху главницата
за периода от 01.02.2018 г. до 30.10.2018 г. – 7129.71 лева, неолихвяема сума по изп. лист на
банката – 43 063.07 лева, разноски по изпълнителното дело – 200 лева и заплатени такси на
съдебния изпълнител – 5296.06 лева, ведно със законната лихва върху главница от 100 008
/сто хиляди и осем/ лева, считано от датата на предявяване на иска в съда – 25.09.2020 г. до
окончателното й заплащане , на основание чл. 155, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, както и
сумата от 18 310.98 /осемнадесет хиляди триста и десет лева и деветдесет и осем
стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 94 711.95 лева за периода от 31.10.2018 г. до датата на предявяване на иска в
съда – 25.09.2020 г., на основание чл. 86 от ЗЗД.
Три дена след издаване на изпълнителния лист, на 13.08.2021 г. в 12 часа и 16 минути
с електронно съобщение до e-mail адреса на процесуалния представител на длъжника адв.
К.М. е връчено копие от представената от взискателя банкова сметка.
На същата дата, след по-малко от два часа след получаване на информацията, с
платежно нареждане от 13 часа и 58 минути В.П. е наредил банков превод по посочената от
И.А. сметка в „Тексим Банк“ АД за сумата от 83 923.34 лева.
На 18.08.2021 г. на длъжника В.П. е връчена процесната покана за доброволно
изпълнение на сумата от 94 808.36 лева, от които 84 105.88 лева, представляваща ½ от
присъдените с Решение № 61/27.07.2021 г. по в. гр дело № 255/2021 г. по описа на ВАпС
суми, подлежащи на незабавно изпълнение единствено в посочената част, съобразно
Определение № 652/09.08.2021 г. по ч.к.гр. дело № 2989/2021 г. по описа на ВКС, както и
процесните 6 049.33 лева, съставляващи такси по ТТР към ЗЧСИ, за които е посочено, че са
дължими към 26.08.2021 г. В поканата за доброволно изпълнение не е включено
задължението за заплащане на законна лихва върху сумите, считано от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението.
Посочената фактическа установеност обуславя извод за недължимост от страна на
длъжника на определените в ПДИ разноски, тъй като същите са начислени като резултат от
недобросъвестно упражняване на правата на взискателя, в противоречие с принципа на чл.
3 от ГПК. При извършена справка в електронната папка на делото се установява, че
подадената от И.А. искова молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 4 от ГПК, тъй
като в нея не е посочен задължителен за предявените осъдителни искове реквизит, а именно
банкова сметка или друг начин за плащане на претендираните суми. Поради липсата на
същия постановените по исковата молба първоинстанционно и въззивно съдебни решения
не съдържат предвиденото в 236, ал. 1, т. 7 от ГПК посочване на банковата сметка, по която
ответникът може доброволно да преведе присъдените суми.
В същото време, последният след постановяване на подлежащото на изпълнение
въззивно решение чрез всички допустими средства е опитвал да получи информация
относно банкова сметка на своя кредитор за да заплати доброволно дължимите суми, като
избегне образуването на изпълнително производство с начисляване на допълнителни
разноски. Така с молби от 05.08 и 06.08 страната е поискала от въззивния съд да задължи
ищецът да представи необходимата информация за да може да погаси доброволно своя дълг.
Посоченото искане е достигнало до кредитора, който при получаване на изпълнителния лист
на 10.08.2021 г. е посочил банкова сметка. За същата жалбоподателят е уведомен на
13.08.2021 г. в 12:16 ч., като след по-малко от два часа е наредил сумата от 83 923.34 лева,
без да знае, че междувременно срещу него е образувано принудително изпълнение за
събиране. Цялостното процесуално поведение на длъжника след постановяване на
подлежащото на изпълнение въззивно решение демонстрира неговото желание и готовност
добросъвестно и във възможно най-кратки срокове да изпълни съдебно установеното
парично притезание, за което обаче му е било необходимо съдействие от кредитора, което
не му е било оказано в срок и в съответствие с изискването на чл. 3 от ГПК.
Последният не е изпълнил задължението си по чл.127, ал.4 от ГПК да посочи банкова
сметка, което обстоятелство е реквизит и на съдебното решение по чл.236, ал.1, т.7 от ГПК.
3
Посочената разпоредба има за цел да стимулира и улесни длъжникът да изпълни съдебното
решение като избегне последващ изпълнителен процес и плащането на свързаните с него
разноски, а от друга страна подпомага самия кредитор да получи удовлетворение на
вземането без да пристъпва към принудително изпълнение. Поради изложеното
задължението за посочване на банкова сметка за внасяне на сумата има характеристиките на
изискване към кредитора да окаже необходимото съдействие на длъжника за изпълнението
по арг.чл.95 от ЗЗД, при неизпълнение на което последният се освобождава от последиците
на забавата, а в тежест на кредитора остават разноските, които е направил поради
собствената си забава по силата на чл.96, ал.2 ЗЗД. Образуването на изпълнително дело при
неизпълнение на задължението, произтичащо от чл.127, ал.4 ГПК, и непосредствено след
дадените от съда изрични указания за това, включително при отчитане процесуалното
поведение на ответника който неколкократно е поискал ищецът да посочи начин за
доброволно изпълнение, обуславя извод за злоупотреба с права по смисъла на чл.3 от ГПК.
Това е така, защото вместо да приеме да получи доброволно изпълнение по избран в
съответствие с чл. 127, ал. 4 от ГПК от него начин, кредиторът е предпочел да прибегне към
принудително изпълнение, което би било оправдано единствено ако беше оказал дължимото
съдействие за получаване на паричната престация и при липса на последвало доброволно
нейно предаване. Установеното поведение на кредитора е в напълно противоположен от
изискуемия смисъл, тъй като въпреки собственото си неизпълнение на задължението по чл.
127, ал. 4 от ГПК, и въпреки многократните опити от насрещната страна да получи
необходимото съдействие за доброволно изпълнение, той е предпочел веднага след
сдобиване с изпълнителният лист да прибегне към принудително изпълнение, при очевидна
липса на необходимост от това.
Макар длъжникът да е платил задълженията след предявяване на изпълнителното
основание на ЧСИ, и вместо дължимите 84 105.89 лева е заплатил 83 923.34 лева, той е
сторил това преди връчване на поканата за доброволно изпълнение и независимо от
предприетите изпълнителни действия, поради което съдът приема, че той не е станал повод
завеждане против него на изпълнително дело, по аргумент от чл.78, ал.2 ГПК вр. чл.79, ал.1,
т.1 ГПК. Несъстоятелни са доводите на съдебния изпълнител, че в тежест на жалбоподателя
следва да се начислят разноските по изпълнението, тъй като той не е заплатил законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на дълга,
тъй като същата не е била включена в поканата за доброволно изпълнение, респективно
размерът на определените разноски е съобразен с посочените в ПДИ компоненти, които са
били заплатени доброволно от длъжника.
Образуването на изпълнителното производство е последица от недобросъвестното
поведение на кредитора, който вместо да окаже необходимото съдействие за приемане на
дължимата парична престация, ненужно е станал причина за кумулирането на разноски,
чието заплащане следва да понесе в съответствие със законоустановеното си задължение,
произтичащо от разпоредбата на чл. 96, ал. 2 от ЗЗД. Обратен извод би означавал да се
признаят последиците от упражнени процесуални права в нарушение на чл.3 от ГПК, като се
допусне при очевидна липса на необходимост от образуване на изпълнително производство,
същото да бъде използвано единствено като източник на допълнителна и необоснована
финансова тежест за длъжника, който с цялостното си процесуално поведение е изявявал
готовност да изпълни доброволно паричното си задължение, но фактически е бил лишен от
тази възможност преди образуването на изпълнителното дело.
По посочените съображения, жалбоподателят не е станал причина за извършването на
процесните разноски, поради което същият не дължи тяхното възстановяване, а същите
следва да бъдат понесени изцяло от взискателят, който чрез осъществената злоупотреба с
процесуални права е причинил тяхното начисляване. С оглед гореизложеното,
постановлението за разноските, инкорпорирано в ПДИ следва да бъде отменено, като
отпадането на дължимостта на процесната сума от 6049.33 лева следва да бъде съобразено
при определяне на дълга на длъжника при всички последващи действия по изпълнението,
включително при разпределение на заплатените от него суми между взискателя и ЧСИ.
4
Така мотивиран, Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба от В. П. Б., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.
К.М., постановление за разноски по изпълнително дело № 20217180400652 по описа на ЧСИ
Станимира Данова, рег. № 718, обективирано в ПДИ изх. № 17953/12.08.2021 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4, изр. II от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на ЧСИ Станимира Костова-Данова за сведение
и изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5