О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
номер …………../…….. август, Година 2014,
град Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
пети август
Година 2014
в
закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
разгледа докладваното от съдията
Томова
търговско дело
номер 199 по описа за 2014 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по гр. д. 17697/2013 г. по описа на
ВРС, ХІ състав, е образувано по подадена искова молба с вх. №
31958/04.12.2013г. от Н.Й.Й., ЕГН ********** от гр. Варна, с която е предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване спрямо ответника К.Б.Ш.,***, съществуването на вземането му като
кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д.
№ 12376/2013 г. на Варненски
районен съд, 17 състав, заповед
за изпълнение № 7304/28.08.2013 г., за сумата 50 000 евро, представляваща дължима главница
по запис на заповед, издаден на 14.07.2009 г. с падеж 30.11.2009 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението
в съда - 21.08.2013 г. до окончателното
й изплащане; както и за сумите 1 955,83 лв. и 546,74 лв, представляващи сторени
разноски в заповедното производство (платени държавна такса и адвокатско
възнаграждение).
С определение № 18256/11.12.2013 г. производството по
гр. д. № 17697/2013 г. по описа на ВРС, ХІ състав, е прекратено и делото е изпратено по
подсъдност на ВОС на основание чл. 118, ал. 2 ГПК.
По така предявената искова претенция е образувано
настоящето съдебно производство – т. д. № 199/2014 г. по описа на ВОС.
С разпореждания № 754/21.02.2014 г. и №
2731/10.03.2014г сезираният Варненски окръжен съд е извършил преценката за
надлежното образуване на настоящото исково производство в хипотезата на чл. 415 ГПК и е разпоредил започване на процедура по размяна на книжата между страните.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът К.Ш.
е подал отговор на исковата молба с
вх. № 11006/11.04.2014г., в който излага становище по наведените от ищеца
твърдения. Обосновава възражения срещу редовността от външна страна на
процесния запис на заповед. Противопоставя правопогасяващо възражение по чл.
531, ал. 1 ТЗ за изтекла менителнична давност.
В
срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът Н.Й. е депозирал допълнителна искова молба с
вх. № 13163/08.05.2014 г., в която е заявил искане да се допусне изменение на
първоначално предявения иск от установителен в осъдителен такъв с правно
основание чл. 534, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да му заплати
инкорпорираното в записа на
заповед, издаден на 14.07.2009 г. в гр.
Варна, с падеж 14.07.2009
г., парично вземане
в размер на 50 000 евро, поради погасяване с изтичането на 3-годишния давностен
срок от падежа на правото на ищеца – поемател да предяви пряк иск спрямо
издателя на записа на заповед, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 50 000 евро, считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 21.08.2013
г. до окончателното й плащане,
както и направените разноски.
Наред с това в допълнителната си искова молба ищецът
е направил и искане за допускане на обезпечение на изменения иск чрез налагане на конкретно
посочени в молбата обезпечителни мерки.
Към допълнителната искова молба е приложен препис от
подадената от ищеца - заявител Н.Й. до
заповедния съд молба с вх. № 11569/08.05.2014 г. по ч.гр.д. № 12376/2013 г.
по описа на ВРС, 17 състав, с която е заявено оттегляне на заявлението, по
което е образувано производството по делото, и е поискано обезсилване на
издадената заповед за изпълнение №7304/28.08.2013 г.
С определение № 1882/15.05.2014 г. съдът
е спрял производството по т.д. № 199/2014 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до окончателното приключване на производството по ч.гр.д. № 12376/2013 г.
на ВРС, 17 състав.
С влязло в сила на 05.06.2014 г. определение №
7705/22.05.2015 г. ВРС е обезсилил издадената заповед № 7304/28.08.2013 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
издаденият въз основа на нея изпълнителен лист, постановени по ч.гр.д. №
12376/2013 г. по описа на ВРС, като е прекратил производството по същото дело.
Постъпила е молба от ищеца Н.Й. с вх. №
17530/17.06.2014 г., с която моли съдът да възобнови производството по т.д. №
199/2014 г. по описа на ВОС, да допусне поисканото изменение на иска и
поисканото обезпечение на заявената искова претенция.
Молбата за възобновяване на производството по делото
съдът намира за основателна, доколкото са отстранени пречките за движението му,
а именно производството по ч.гр.д. № 12376/2013 г. на ВРС, 17 състав, за което
ВОС е направил преценка, че същото е преюдициално и има значение за правилното
решаване на настоящия спор, е приключило окончателно с влязло в сила
определение за прекратяване на делото.
След възобновяване на производството по т.д. №
199/2014 г. по описа на ВОС съдът дължи произнасяне по направените още в
допълнителната искова молба искания за изменение на иска и допускане на
обезпечение.
Поисканото изменение на иска съдът намира за неоснователно по следните съображения:
Изменението на иска е предприета от ищеца промяна на
предмета или на страните по висящ процес, при която процесуалните действия,
извършени по първоначално предявения иск запазват силата си и спрямо новия
предмет или новата страна по делото. Изменението на иска се извършва като
ищецът заменя основанието, петитума или някоя от страните по първоначалния иск
с друго основание, с друг петитум или с друга страна или като прибави ново
основание, нов петитум или нов ответник към основанието, петитума или ответника
по първоначалния иск. Изменението на иска е средство, което законът предоставя
на ищеца, за да постави търсената от него защита в съответствие с
действителното правно положение, както и да се постигнат икономия и бързина в
защитата на гражданските права.
Съгласно разпоредбите на чл.
214, ал. 1 ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да
измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени
това за уместно. Той може също без да измени основанието да измени своето
искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да
измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск
към осъдителен и обратно.
Основанието на иска са обстоятелствата, на които се
основава искът и обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата
молба материално субективно право. С петитума се сочи вида на търсената с иска
защита - дали ищецът търси само установяване на съществуването или
несъществуването на спорното право, или в първия случай търси още и осъждане
или правна промяна. Като взема предвид посочените разпоредби съдът намира, че поисканото
изменение на иска в настоящия случай следва да бъде оставено без уважение,
доколкото се променя едновременно както основанието на иска,
така и неговия петитум – вида на търсената защита чрез преминаването от
установителен към осъдителен иск. Първоначално
предявеният иск се основава на обстоятелства, свързани със съществуването на
вземане по един редовен от външна страна запис на заповед /едностранна
абстрактна правна сделка/, докато с исканото изменение на иска се въвеждат
факти относно дължимо вземане по облигационно отношение, произтичащо от
менителнично неоснователно обогатяване. Следователно налице е изменение на
основанието на иска, съчетано с промяна на вида на исковата защита, което е недопустимо.
Доколкото с определение № 7705/22.05.2015 г. ВРС е
обезсилил издадената заповед № 7304/28.08.2013 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и издаденият въз основа на нея
изпълнителен лист, постановени по ч.гр.д. № 12376/2013 г. по описа на ВРС, то
съдът констатира, че първоначално предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК
е процесуално недопустим поради липса на правен интерес, поради което и на
основание чл. 130 ГПК производството по делото следва да бъде прекратено.
Що се отнася до искането за допускане на обезпечение чрез налагане на
възбрана върху посочените в молбата недвижими имоти, собственост на ответника К.Ш.,
и чрез налагане на запор върху вземането на ответника на сумите по изп. д. №
20138080401596 по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808, район на действие
ОС – Варна, които с оглед обезсилване на заповед № 7304/28.08.2013 г. следва да
й бъдат предадени, то при така направените изводи съдът намира същото за неоснователно. Настоящият състав на ВОС преценява, че не е налице обезпечителна
нужда по смисъла на чл. 391, ал. 1 ГПК, поради липсата на допустима искова
претенция, изпълнението на решението по която следва да бъде надлежно
обезпечено.
По изложените съображения съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по т. д. № 199/2014 г. по описа на ВОС на основание чл. 230, ал. 1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на изменение на първоначално предявения иск от
установителен в осъдителен такъв с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ.
ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 199/2014 г. по описа на ВОС на основание чл. 130 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана върху
недвижими имоти – собственост на ответника К.Ш. и чрез налагане на запор върху
вземането на ответника по изп. д. № 20138080401596 по описа на ЧСИ Захари
Димитров, рег. № 808, район на действие ОС – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването на
препис от същото на страните.
Председател: