Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Ловеч,………..2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично заседание на осемнадесети
януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА
ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
При
секретаря Даниела Кирова, като изслуша докладваното от председателя в.гр.д.№431/2018г.
на Окръжен съд - Ловеч и за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение
№297 от 22.06.2018г., постановено по гр.д.№90/2016г. Районен съд – Ловеч е
отхвърлил,
като неоснователен и недоказан, предявеният от И.В.В., ЕГН ********** ***,
чрез адв.С.С. *** против
наследниците на Н. Й.В., б.ж. на гр.София , починал на 04.06.1982 г.: Й.Н.В. ***;
В. Й.В., б.ж. на гр.София , починал на
15.12.1995г: Н.В.Н. ***; Д. В. В. ***, В.Й.В. ***, Т. Й. Б., б.ж. на гр.София, починала на
24.07.1999г.: Н.Х.Д. ***, М.Л.Г. ***, представлявана от Кмета Корнелия Маринова,
ул.Търговска №22, че е собственик по наследство, реституция и давностно
владение на НИВА в местността „Стратеш, Ловешко землище, около четири декара и
шест ара при граници: Т. К., З. С. Ц., С. Н., наследници на К. С., Х. В. Т. и К.
Ц., която нива попада върху имоти с идентификатори № 556.112, 556.113, 556.111,
556.171, 556.110, 556.109 в плана на новообразуваните имоти за местност
„Стратеш” в землището на гр.Ловеч, одобрен със Заповед №419/03.08.2009г. на
Областен управител - Ловеч и границите й са отразени в скица - проект
№1/11.11.2015г., изработена от лицензиран инженер - геодезист, както и че е
допусната грешка в плана на новообразуваните имоти, както по отношение на
вярното отразяване на процесния имот с границите му, така и по отношение на
отразяване на собствениците в регистъра към плана ведно с всички законни
последици.
Осъдил ищеца да заплати на Н.В.Н.,
Н.Х.Д. и М.Л.Г. - Т., сумата 1 43687 лева – разноски по делото.
Осъдил ищеца да заплати на Община
- Ловеч разноските по делото в размер на 80.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Осъдил ищеца да заплати на адв.Г.
, на основание чл.9, ал.1 от НЗПП, сумата 150.00 лева – доплащане към
определението й възнаграждение.
Подадена е въззивна жалба от И.В.В.,
ЕГН ********** ***, чрез адв.С.С. ***, в която сочи, че първоинстанционният съд
е постановил обжалваното решение при съществено процесуално нарушение. В
мотивите на съдебния акт е елиминирал изготвения от него доклад по делото с
разпореждането от 25.01.2017г., като приел, че неправилно е квалифицирал
предявения иск. С доклада правната квалификация на иска е по чл.54, ал.2 от ЗКИР, а се е произнесъл по иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Възразява, че тази нова правна квалификация е послужила като основание да се отхвърли иска, но правната природа на двата иска е
еднаква, доколкото чрез тях се установява право на собственост към настоящия
момент. Твърди, че с иска по чл.54, ал.2 от ЗКИР се установява и наличие на
грешка било в карта или кадастрален план, или ПНИ. Позовава се на Определение
№32 от 22.01.2016г. на ВКС по гр.д.№5565/2015г., І г.о., ГК. Съдът приел, че
искът е неправилно квалифициран, тъй като имотът попадал в територия с ПНИ, а
не в територия с КК. Така направения извод е в пълно противоречие с изложените
мотиви. Специалният ред по §4к, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ не е нищо друго освен иск за
отстраняване на допусната грешка в ПНИ при спор за материално право и по своята
същност той се припокрива с иска по чл.54, ал.2 от ЗКИР.
Въззивникът счита за правилни следните изводи на съда:
Имотът предмет на иска не е предоставян на ползватели, въпреки, че се намира в
територия по §4 от ЗСПЗЗ, че е възстановен на собственици, които също не са
ползватели, че е налице идентичност между имота по нотариален акт и по сегашните му граници, в това число и
реални, че не се индивидуализират имотите от делбен протокол от 1951 година на
ответните страни по местонахождение там, където са възстановени и засягат имота
на ищеца, че ищецът не е участвал в анкетиране, тъй като не е бил уведомен,
както и че непрекъснато е владял част имота, от момента на неговото
придобиване, поради което е подал заявление само за 2.6 дка. Въпреки вярно
възприетата фактология първоинстанционният съд приел искът за неоснователен и
недоказан, тъй като: отнетата от ищеца
част от имота от 2.6 дка не е могла да се придобива по давност, след
като е била общинска собственост и поради липса на скица показваща местоположението на отнетата част, при което
съдът не е могъл да уважи иска за 2.6 дка.
Необосновани били
изводите на съда, че отнетата не по установения ред част от имота с площ от 2.6
дка, целия с площ от 4.6 дка не може да се придобива по давност, тъй като била
общинска собственост. В случая не ставало на въпрос за земя по чл.19 от ЗСПЗЗ,
тъй като земята с площ от 2 дка, която ищецът владее и към настоящия момент по
ПНИ е възстановена на физически лица – ответниците по иска. Община Ловеч е
конституирана като страна, доколкото се засяга общински път, прокаран с ПНИ
през имота на ищеца, при което не е налице нормативно основание да се приеме,
че земята, която ищецът и към момента владее е общинска собственост. С този
неверен правен извод съдът приел, че не следва да уважи предявения иск по
чл.54, ал.2 от ЗКИР за целия имот, така
както е предявен.
Възразява, че съдът изцяло необосновано е отказал да се
произнесе по направените оспорвания от ищеца по представените писмени
доказателства, както и да осъществени косвен съдебен контрол на представените
от ответниците административни актове.
Въззивникът счита, че в настоящия процес е ирелеветно разделянето на имота на
ищеца на два имота – на тази част от него от 2 дка, която той никога не е
спирал да владее, от придобиването чрез договор за покупко-продажба до
настоящия момент и за която е подадено заявление по реда на ЗСПЗЗ за
възстановяването й като земеделски имот, а от друга страна в ПНИ не е отразен
целия имот на ищеца, а не само частта, за която е започнал процес на реституция
попаднал в терен по §4 от ЗСПЗЗ.
Въззивникът твърди,
че при събраните по делото доказателства безспорно се установява, че е
собственик на процесния имот от 4.6 дка или по заключението на
съдебно-техническата експертиза имота е с площ от 4.853 дка, въз основа на
няколко придобивни способа: върху целия имот от 4.6 дка по силата на
наследство, въз основа на приложения нотариален акт №854/1953 година и
удостоверение за наследници на Г. И., както и по силата на давностно владение и
реституция по силата на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, продължило много повече от 10
години, както преди реституцията, така и след 1994г. върху целия имот. По отношение на част от имота от 2.6 дка,
твърди, че тази част е придобил и по силата на реституция, осъществена по реда
на ЗСПЗЗ с Решение №174/1994г., тъй като към този момент законодателят не е
предвиждат решенията да са придружени от скица, а имотът е достатъчно
индивидуализиран и със съществуващи стари реални граници на място и с
описанието в нотариалния акт.
Въззивникът сочи, че по реда на косвения съдебен контрол
съдът е следвало да приеме, че издадените заповеди, с които е възстановена
собствеността по реда на §4 на ответниците като ползватели, са нищожни или в
условие на евентуалност – незаконосъобразни. Тези изводи следвали от факта, че
по делото липсват данни, въз основа на които да се установи, че ответниците,
респ. техните наследодатели са били ползватели на имоти попадащи в
пространствените предели на имота на ищците, както и не е доказано техни имоти
да са попадали също в пространствените предели на имота на ищеца. При тези
факти е следвал извода, че ответниците не са противопоставяли на ищеца права на
собственост, нито към момента на образуване на ТКЗС, нито към настоящия момент
с валидни заповеди по §4к, ал.7 от ЗСПЗЗ.
При
изложените доводи въззивникът счита, че следва да се приеме, че издадените на
ответниците скици за имотите описани в заповедите не отразяват верни факти
относно конфигурацията и местонахождението на възстановените им имоти, още
повече, че вещото лице не може да установи идентичност между възстановените на
ответниците имоти и тези описани в съдебния поделителен протокол, който те
използват като доказателство за собствеността си.
Въззивникът
твърди, че при изложеното безспорно се установява грешка, както в помощния
план, така и в плана на новообразуваните имоти, така и в регистрите към тях,
което е причина за настоящия спор за материално право. Счита, че са оспорили
успешно документите представени от Община Ловеч.
Моли
въззивният съд да постанови съдебен акт, с който изцяло да отмени обжалваното
решение, ведно в всички законни последици и да уважи предявения иск и
направените от ищеца оспорвания, както и да присъди направените по делото
разноски за двете инстанции.
С
въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемите М.Г.Л. – Т., Н.Х.Д.,
Н.В.Н., чрез адв.Ц.Ж. *** е постъпил отговор на въззивната жалба. Молят жалбата
да бъде оставена без уважение, а решение на първоинстанционния съд като
правилно и законосъобразно – потвърдено. Сочат, че още с отговора на исковата
молба са направили възражения, че предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК във
връзка с §4, ал.8, т.1, пр.2 от ЗСПЗЗ е недопустим и неоснователен. Безспорно
по делото е установено, че по силата на
нотариален акт №85 от 10.12.1953г. /издаден по обстоятелствена проверка/ общата
наследодателка на ищеца Г. К. И. е закупила нива от 4.6 дка в м.Стратеш,
землището на гр.Ловеч. Със заявление №11557 от 26.02.1992г. е заявила пред ПК –
Ловеч само 2.6 дка, но не и за целия имот, но без доказателства за незаконно
отчуждаване от държавата, както се твърди/. С решение №174 от 12.12.1994г. на
ПК – Ловеч е възстановено правото на собственост на Г. К. И. в съществуващи
стари реални граници на имот от 2.6 дка в м.Стратеш, но с ограничение на
ползване – до уреждане на правата на ползвателя по §4 от ЗСПЗЗ. Решението на ПК
е получено на 13.05.1995г. и поради необжалването му е влязло в сила на същата
дата. По тази причина Община – Ловеч няма административна преписка за издадена
заповед от Кмета по §4к от ПЗР на ЗСПЗ на наследниците на Г. К., нито на името
на общата наследодателка, тъй като лицето собственик на имота не се е явило на
анкетиране на имотите за изготвяне плана на тази местност, при което на
собственика няма записани имоти и не му е издавана скица и последващи документи
по §4 от ПР на ЗСПЗЗ. Сочат, че Г. К. не е вписана в Регистъра на
новообразуваните имоти по чл.4 от ПЗ на ЗСПЗЗ и в Списъка на имотите
притежавани преди образуване на ТКЗС и ДЗС за м.Стратеш, землището на гр.Ловеч
Планът на м.Стратеш е одобрен със Заповед №419 от 03.08.2009г. на Областен
управител – Ловеч и е влязъл в сила на 16.09.2009г. и не е обжалван от Г. К..
С отговора
въззиваемите сочат, че възстановяване
правото на собственост върху новообразуваните имоти в зоните по §4 от ПР на ЗСПЗЗ
се извършва със заповед на кмета на Община Ловеч, съгласно §4к, ал.7 от ПП на
ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.4 от ППЗСПЗЗ с точно индивидуализиране на имота, съгласно
влязъл в сила акт по чл.28, ал.4, като в дадения случай такава заповед не е
издавана на Г. К., нито на наследниците й. Планът на новообразуваните имоти се
одобрява със заповед на областния управител, след което в тридневен срок се
изпраща за обнародване в Държавен вестник, след обнародването се разгласява по
надлежния ред и влиза в сила в четиринадесетдневен срок, ако няма жалби пред
административния съд. Планът не е обжалван от ищеца.
При
събраните по делото доказателства правилно първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР като неоснователен и недоказан.В петитума
на исковата молба се сочи, че процесния имот е нива, която попада върху имоти с
идентификатори 556.112, 556.113, 556.111, 556.171, 556.110, 556.109 в плана на
новообразуваните имоти, но от представения регистър на Община Ловеч е видно, че имота описан в исковата молба не е включен
в този план. Въззиваемите считат, че ищецът първо е трябвало да установи
правото си на собственост и тогава да поиска вярното отразяване на границите му
в регистъра по плана.
Относно
твърдението на ищеца, че имота са придобили по давност, че ползват същия от
1990 година, намират същото за незаконосъобразно по изложените в писмената
защита съображения. Твърдят, че до анкетирането имотът не е обработван. Това на
место е видяно от доведените от тях свидетели – имотът е бил обрасъл в трева.
При огледа са се видели корените на
тревата в прясно изораната нива. Още повече, че след влизане с сила на ПНИ
имотът е записан на Община Ловеч и общинска собственост не може да се придобива
по давност.
При
изложените съображения молят да се постанови съдебния акт, като жалбата се
остави без уважение и им се присъдят разноските за тази инстанция.
В срока
по чл.263, ал.1 от ГПК отговор на въззивната жалба е постъпил и от Община
Ловеч, представлявана от Кмета Корнелия Маринова. Моли въззивната жалба да бъде
отхвърлена и се потвърди първоинстанционното решение като правилно,
законосъобразно и обосновано.
Сочи,
че направените във въззивната жалба твърдения са неоснователни, недоказани и
необосновани в насока, че съдът се произнесъл по предявения иск с правно
основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, тъй като ищецът не може да се брани с иск по
чл.108 от ЗС, при условие, че към настоящия момент владее процесния имот. В хода на производството въззивникът е заемал
противоречива теза, тъй като в писмената защита, чрез процесуалния си
представител е направил искане съдът да
приеме, че е сезиран с иск по чл.124 от ГПК във връзка с §4к, ал.8, т.1, пр.2
от ПЗР на ЗСПЗЗ, но това искане е въведено след приключване на устните състезания.
На база изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и
петитума на същата, съдът е дал правна
квалификация на предявения иск, което не може да бъде съобразено с посоченото
правно основание в писмената защита. Съдът не може да се произнесе по правни и
фактически основания, каквито не са въведени от ищеца с исковата молба.
Въззиваемият
излага доводи в кои случаи може да се ползва реда по чл.54, ал.2 от ЗКИР. В
настоящия спор има КК за територията, но не и за землището на м.Стратеш,
землището на гр.Ловеч, ЕКАТТЕ 43952, въпреки влезлия в сила ПНИ със Заповед
№419 от 03.08.2009г., който се поддържа от общинската администрация, като
липсва вписването на имотите в КК и КР. Правилен и законосъобразен е извода на
първоинстанционният съд, че с оглед
липсата на индивидуализация на тази квадратура на место със съответната скица –
проект от лицензирано лице, не може да се уважи предявения иск за 2.6 дка и иска следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан изцяло, ведно със законните последици. По отношение
на имот 43952.556.171 – полски път на Община Ловеч въззиваемият възразява, че
като общинска собственост същият не може да се придобива по давност по аргумент
на чл.7, ал.1 от ЗОС. Ищецът не е обжалвал Заповед №419 от 03.08.2009г. на
Областен управител – Ловеч и същата е влязла в сила на 16.03.2009 година.
Въззиваемият
сочи, че не му е ясно кое оспорване на документи представени от Община Ловеч е
проведено успешно от въззивника с оглед констатациите на вещото лице, поради
което е следвало да се уважат, след като съдът в постановеното решение не е
изложил доводи по същество и не е обсъждат всички представени по делото
доказателства.
С
отговора на исковата молба Община Ловеч е твърдяла, че предявения по реда на
чл.54, ал.2 от ЗКИР иск е недопустим, тъй като е следва да се има предвид,
че ПНИ може да се изменя в случаите по
§4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ по предвидения
специален ред обхващащ специални
хипотези предвидени за изменение на
КККР, една от които хипотези е §4, ал.8, т.1, пр.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
съгласно която разпоредба при спор за материално право заинтересуваните лица
осъществяват правата си по съдебен ред, а именно с иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с §4, ал.8, т.1, пр.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който иск
е установителен.
По
делото от страна на Община Ловеч са представени писмени доказателства за
съобщаване на основание чл.18б, ал.2, чл.18г, ал.1, т.1 и чл.18д, ал.4 от
ППЗСПЗЗ на заявителите за възстановяване собствеността върху земеделски земи в
землището на Ловеч, включително и ЕКАТТЕ 43952, както и за проведена процедура
по чл.28б, ал.4 от ППЗСПЗЗ, като в срока по чл.28, ал.5 от ППЗСПЗЗ от страна на
ищеца не са представени доказателства да е възразил срещу плана на
новообразуваните имоти, при което планът е приложен след влизането в сила на
заповедта издадена по чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, трасиране на границите и въвод
във владение на собствениците.
Въззиваемият
излага, че със Заявление вх.№11557 от 26.02.1992г. Г. К. И. е заявила пред ПК
Ловеч един имот за възстановяване – нива от 2.6 дка в м.Стратеш, като с Решение
№174 от 12.12.1994г. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари
реални граници на имот по т.1: нива от 2-6 дка в местността Стратеш, с
ограничение на ползването – до уреждане правата на ползвателя по параграф 4 от
ЗСПЗЗ, което решение като необжалвано е влязло в сила на 13.05.2015 година. Г. К.
И. не се е явила за анкетиране на имотите при изработването на ПНИ за местност
Стратеш и затова на нейно име няма записани имоти и не е издавана скица и
последващи документи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не е вписана в Регистъра на новообразуваните имоти. Излага още, че
възстановяването, съответно придобиването на право на собственост върху
новообразуваните имоти в зоните по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се извършва със заповед
на кмета на общината, съгласно §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от
ППЗСПЗЗ с точно индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в сила план по
чл.28, ал.4, като в случая такава заповед не е издавана на Г. К. И.,
включително и на нейните наследници. Планът на новообразуваните имоти не е
обжалван от страна на наследниците на Г.
К. И. и се счита приложен след влизане на заповедта по чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ.
В
заключение въззваемият посочва, че в
случая има издадена Заповед №41 от 12.01.2010г. на Кмета на Община Ловеч,
Заповед №40 от 12.01.2010г. на Кмета на Община Ловеч и Заповед №39 от
12.01.2010г. на кмета на Община Ловеч, същите са влезли в сила и са издадени по
ПНИ за местността Стратеш, одобрен със Заповед №419 от 03.08.2009г. на областен
управител Ловеч и влезли в сила Решения №174/246 от 12.12.1994г., Решение
№1174/246-321 от 12.12.1994г. и Решение №174/246 от 12.12.1994г. на ПК.
Моли
въззивната жалба като неоснователна да се остави без уважение и се потвърди
първоинстанционното решение, както и да се присъдят направените по делото
разноски.
Страните
не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивникът се
представлява от пълномощника В. И. В. – негов син и от адв.С.С., която поддържа
въззивната жалба, като акцентира, че съдът е допуснал особено съществено
процесуално нарушение – изложените мотиви и диспозитива на решението са в пълно противоречие, като
сочи кои от изводите на първоинстанционният съд са верни.
Пълномощникът В. В. сочи, че е
отраснал на това место и не разбира защо се е стигнало до тук.
Въззиваемите М.Г.Л. – Т., Н.Х.Д., Н.В.Н. се представляват от адв.Ц.Ж., която моли
жалбата да бъде оставена без уважение, като счита обжалваното решение за
правилно и законосъобразно, с което е отхвърлен
искът по чл.54 , ал.2 от ЗКИР. За възстановеният имот от 2.6 дка от ПК
не съществуват доказателства за отчуждаването му. Доказано е, че при
анкетирането ищецът не е присъствал за да посочи точно имота и неговите граници.
От свидетелските показания и от огледа на место не може да се приеме за
установено, че нивата е обработвана още
от реституирането й през 1995г. и при твърденията, че се касае за иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.54, ал.2 от ЗКИР, който иск не е
обсъждан би следвало да се потвърди решението на районния съд.
Въззиваемите
Д.В.В. и В. Й. В. се представляват от особения представител адв.В.Г., която
сочи, че от свидетелските показания е установено упражняваното от ищеца
владение още преди 90 година. Доказано е, че имотът не е имал ползватели и сега
никой друг не го владее. От 1953 година имота е владян от тяхната баба, като
по-късно са владени 2 дка, а 2.6 дка са били отнети, които са реституирани, но
в решението на ПК изрично е посочено – до уреждане на въпросите по „§
По
съществото на спора, при съвкупната преценка на събраните доказателства,
настоящата инстанция намира за установено следното от фактическа страна:
Производството по гр.д.№90/2016г.
на Районен съд – Ловеч е образувано по искова молба постъпила от И.В.В., ЕГН **********, чрез адв.С.С. ***
против наследниците на Н. Й.В., б.ж. на гр.София , починал на 04.06.1982 г.: Й.Н.В.;
В. Й.В., б.ж. на гр.София, починал на 15.12.1995г: Н.В.Н.; Д. В. В., В.Й.В., Т.
Й. Б., б.ж. на гр.София, починала на 24.07.1999г.: Н.Х.Д., М.Л.Г. ***,
представлявана от Кмета Корнелия Маринова, с искане да се признае за
установено, че е собственик по наследство, реституция и давностно владение на
НИВА в местността „Стратеш”, Ловешко землище, около четири декара и шест ара
при граници: Т. К., З. Ст. Ц., С. Н., наследници на К. С., Х. В. Т. и К. Ц.,
която нива попада върху имоти с идентификатори № 556.112, 556.113, 556.111,
556.171, 556.110, 556.109 в плана на новообразуваните имоти за местност
„Стратеш” в землището на гр. Ловеч, одобрен със Заповед № 419/03.08.2009г. на
Областен управител - Ловеч и границите й са отразени в скица - проект №
1/11.11.2015г., изработена от лицензиран инженер - геодезист, както и че е
допусната грешка в плана на новообразуваните имоти, както по отношение на
вярното отразяване на процесния имот с границите му, така и по отношение на
отразяване на собствениците в регистъра към плана ведно с всички законни
последици. Петитума на иска е уточнен с молба с вх.5182 от 13.06.2016 година.
С постъпилите по реда на чл.131
от ГПК отговори от М.Г.Л.
– Т., Н.Х.Д., Н.В.Н., чрез адв.Ж. искът е оспорван като недопустим, неоснователен и
недоказан. Молят същия да бъде
отхвърлен, тъй като няма доказателства кога е влязъл в сила плана на
новообразуваните имоти в м.”Стратеш”, землището на гр.Ловеч. Освен това има противоречие в правния способ на
придобиване на имота, посочен от ищеца. Няма доказателства за въвод във
владение, за да твърди,че е придобил имота по давностно владение.
От ответниците Д. В. В. и В.Й.В.,
чрез назначения особен представител адв.В.Г. искът е оспорван, като недопустим
и неоснователен.С решението на ОСЗ - Ловеч от 1994г. на ищеца, респ. майка му Г.
са възстановени 2.6 дка земеделска земя и в случай, че тя е имала претенция за
4.6 дка бившата поземлена комисия гр.Ловеч би ги й възстановила, но е претендирала и са й
възстановени само 2.6 дка. Няма отказ за останалите 2 дка. Няма обжалване на
решението. Ищеца не владее имота, а така също по отношение на Държавата или
Общината давност не тече.
С писмения отговор от Община – Ловеч
е направено възражение за недопустимост на иска, тъй като ПНИ може да се изменя
в случаите по параграф 4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като параграф 4к, ал.8, т.1, пр.2
от ПЗР на ЗСПЗЗ предвижда, че при спор за материално право, заинтересованите
лица осъществяват правата си по съдебен ред. По същество акцентира на
административната процедура, завършила с Решение №174/12.12.1994г. с която се
признава правото на собственост на Г. К. И. в съществуващи стари реални граници
на имот по т.1 - нива от 2,6 дка в м. „Стратеш“
с ограничение на ползването – до уреждане на правата на ползвателя по
параграф 4 от ЗСПЗЗ. Наследодателката не е вписана в Регистър на новообразуваните
имоти, не се е явила при анкетирането, не й е издавана скица и последващи
документи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Подчертава, че ПНИ за местност „Стратеш“ е
одобрен със Заповед №419/ 03.08.2009г. на Областен управител и влязъл в сила на
16.09.2009г. и не е обжалван от ищеца.
Като прецени данните по делото
настоящата въззивна инстанция приема за установено следното:
Ищецът е наследник по закон на Г.
В. В./Г. К. И., починала на
04.06.2004г., б.ж. на гр.Ловеч.
Видно от Нотариален акт №85, том
І, дело №197/1953г. наследодателката на ищеца е сключила договор за
покупко-продажба, по силата на който е придобила следния недвижим имот: Нива на местността
„Стратеш“, Ловешко землище, около четири декара и шест ара /4.6/ при граници: Т.
К., З. Ст. Ц., С. Н., наследници на К. С., Х. В. Т. и К. Ц..
Видно от писмо изх. №ПО-05-516/19.08.2016г.
на ОбСД“Земеделие“, гр.Ловеч, придружено с копие на преписка вх. №11557/1992г.,
пред ПК – Ловеч Г. К. И. е подала заявление вх.№11557/26.02.1992г. за
възстановяване на право на собственост върху нива с площ от 2.600 дка в м.
„Стратеш”.
С Решение №174 / с вписано на
ръка „ /
Към отговор на исковата молба с
вх.№11987 от 16.11.2017г. Община Ловеч е представила и следните доказателства:
С Решение №174 / с вписано на
ръка „ / 246 -
Със Заповед №40 от 12.01.2010г.,
на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от
ППЗСПЗЗ, §4б, ал.1, изр.първо от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено правото на
собственост на наследниците на В. Й.В.
върху следните недвижими имоти: Новообразуван имот извън строителните
граници с идентификатор №43952.556.110 с площ 1612.28 кв.м., при граници: имот №556.109 на наследници на Н.
Й.В., имот №556.111 на наследниците на Т. Й. Б., имот №556.169 на Община Ловеч,
имот №556.171 на Община Ловеч; Новообразуван имот извън строителните граници с идентификатор
№43952.556.112 с площ от 1888.17 кв.м., при граници: имот №556.116 – земи по
чл.19 от ЗСПЗЗ, имот №556.113 на наследниците на Н. Й.В.,***.
С Решение №174 / с вписано на
ръка „ /
Със Заповед №39 от 12.01.2010г.,
на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от
ППЗСПЗЗ, §4б, ал.1, изр.първо от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено правото на
собственост на наследниците на Т. Й. Б.
върху следния недвижим имот: Новообразуван
имот извън строителните граници с идентификатор №43952.556.111 с площ 3558.98
кв.м., при граници: имот №556.107 на И. Н. И., имот №556.108 на земи по чл.19
от ЗСПЗЗ, имот №556.109 – на наследници на Н. Й.В., имот №556.110 – на наследници
на В. Й.В., имот №556.114. на наследници на С. Й. В.,***.
С Решение №174 / с вписано на
ръка „ /
Със Заповед №41 от 12.01.2010г.,
на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от
ППЗСПЗЗ, §4б, ал.1, изр.първо от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено правото на
собственост на наследниците на Н. Й.В.
върху следните недвижими имоти: Новообразуван имот извън строителните
граници с идентификатор №43952.556.109 с площ 1612.30 кв.м., при граници: имот №556.107 на И. Н. И., имот
№556.110 наследници на В. Й.В., имот №556.111 на наследниците на Т. Й. Б., имот
№556.169 на Община Ловеч, Новообразуван имот извън строителните граници с идентификатор
№43952.556.113 с площ от 1387.09 кв.м., при граници: имот №556.116 – земи по
чл.19 от ЗСПЗЗ, имот №556.112 наследници на В. Й.В.,***.
Всички горепосочени решения на
Поземлена комисия Ловеч са с №174, като
в тези издадени на ответниците са с допълнително вписване на ръка „ /
В решенията, с които е
възстановено правото на собственост на В. Й.В., на Т. Й. Б. и на наследниците
на Н. Й.В. е посочено, че заявителите са основали правото на собственост на
делбен протокол №108/1951 година.
От изготвените заключения на
съдебно-техническата експертиза и при изслушване на вещото лице Костадин
Костадинов в съдебно заседание се установява следното:
В приложената към заключението
скица-проект на процесния имот са отразени границите на имота предмет на иска,
като е видно, че имота описан в Нотариален акт №85, том І, дело №197/1953г. е идентичен с части от имоти с идентификатори:
43952.556.109, 110, 111, 112, 113 и 1171 по ПНИ за м.”Стратеш” Вещото лице е
посочило, че в южния си край имота граници със слог, а от другите страни е бил
ограден с ограда от другите имоти. В ПК – Ловеч от Г. В. В. не е подавано друго
заявление за възстановяване на друг имот освен за заявените и признати 2.600
дка. Не е намерена преписка за отчуждаване на
този имот / на част от този имот
с площ от 2.000 дка в ПК – Ловеч, при Областен управител или Община – Ловеч. В
съдебно заседание проведено на 04.10.2017г. експерта е уточнил, че при огледа
на место не само от към южната страна /от към зоопарка/ съществува слог, но и
от север към имот №107 също има слог, както и от към 110, а от към гробището и
от към източната страна – огради, което подробно е отразено на комбинираната
скица.
В допълнителното заключение
вещото лице е съпоставило заявените
имоти с тези описани в делбен протокол по ч.гр.д.№ 108/1951 година.
Експерта е заявил, че не може да отговори дали заявените имоти са идентични с
имота на ищеца по приложения нотариален акт, тъй като съседите на заявените
имоти описани в делбения протокол не ги намира посочени като собственици в регистъра на ПНИ за
м.Стратеш. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че имотите предмет на
делбата не са описани в нито един план досежно собствеността им и собствениците
на съседните имоти. Така описани границите – път от две страни, бивша борова
гора, не се индивидуализират на место. Описаните в делбения протокол имена на съседните имоти не фигурират в нито
един от плановете съдържащи процесния имот. Експерта е уточнил, че плана на
новообразуваните имоти е въз основа на помощен план, който съдържа имената на
бившите собственици, след което се изготвя план на ползвателите, след това тези
планове се комбинират и се прави плана на новообразуваните имоти. По КП правен
през 1965г. „...трябва да има съвпадение поне на едно, две места. Не ги срещам
границите като имена...”.
В заседание проведено на
10.05.2017г. извън сградата на съда е извършен оглед на процесния имот в присъствието
на вещото лице Костадин Костадинов, като са разпитани и свидетели. Всички
свидетели на место са се ориентирали безпогрешно относно посоките и границите,
които са съществували по времето, когато имотът е обработван от В. В. и по-късно от И.В.. Свидетелката П. С.
– първа братовчедка на И.В.В. знае имота: „Този големия орех срещу нас на юг си
беше. Тези трите ореха срещу нас дето ги виждаме вуйчо ги ся, но по-късно, да
има за внуците някога...Нивата беше оградена със стара тел и пръти... От към
гробището, което беше далеко тогава имаше ограда от дървени колове...”.
Свидетелят П. П. има преки впечатления, които
изцяло съвпадат с тези на С.:”На место където сега са гробищата до оградата на
това место имаше лозе. От изток имаше лозя. На север имаше ниви. Когато местото
е купено го оградиха с циментови и дървени колове и най различна тел. Слоговете
си бяха същите както и сега, което означава, че и мястото си е същото”.
Свидетелката Т. Г. е сестра на снахата на В. и Г., работила е на местото, знае
как е граничило. И тримата свидетели са категорични, че през всичките години в
горната част местото е работено, знаят че се работи и сега, като „...след
демокрацията почнаха да работят и долната част”.
В протокола е отбелязано, че
съдът е обходил имота, като е констатирал, че в североизточната част на имота
има остатъци от стара ограда – дървени колони с различен размер, остатъци от
медна и бодлива тел, ръждясала, на места навита. На север стои стара ограда и
се виждат стари дървени колове.
За равнопоставеност са
допуснатите до разпит свидетели на ответниците. Свидетелят Т. Т. - зет на
дъщерята на Т. Б. заявява, че през 1996г. с М. Д. и с Т. Б. дошли в Ловеч за да
им обясни къде е имота, познала имота, но не „...установихме точните граници....не
ни е казала нищо свързано с остатъците на оградите и постройките”. На зададени
въпроси Т. заявява, че не може да каже,
че Т. Б. им е посочила категорично границите,”...защото тя не беше идвала доста
години не само в имота, но и в града. Тя беше доста възрастна тогава и почина
през 1999 година”. „Не е коментирала какъв е бил имота и предназначението му
преди. Свидетелят Т. относно проведените административни процедури пояснява, че
е помолил негови партньори да му направят среща с Кмета, като след 1998г. е
идвал няколко пъти в Ловеч, два пъти се е виждал с него, като кмета е извикал
зам.кмета, който е отговарял за архитектурата и зам.кмета по финансите, защото
е имало проблеми „...със съставянето на КК на тази местност”, като драмата е
продължила няколко години, през които се е срещал с техническите служители
изработващи кадастъра, ходил е три пъти на место, през 2017г. е присъствал е на
место, когато фирмата е правила замервания, поставяла жалони и колчета, но
заявява, че не се е интересувал каква квадратура е оградена, от титула на
собственост за процесното место. При анкетирането на имота заявява, че не е
сочил граници. Свидетелят Т. А. е посетил процесния имот с М.Т., С. и Н. по
време на трасирането му, като си спомня, че М. и С. са уточнявали някакви
граници.
Свидетелката Марийка В. – снаха
на Г. К. И. е категорична, че три поколения в продължение на 64 години са
обработвали процесното место, сочи какви насаждения е имало в имота и в кой
край, по отношение на трите ореха знае, че са посадени „април 1979 година, след
нашата сватба. Свекърът лично ги посади трите ореха, които ги има и до ден
днешен. Тази земя е обработвана единствено от нас”. За времето, чрез което другата част /”горната остана за нас”/, „може
би 1979г., 1980 или 1981г. друга жена –
Веса е работила вместо М.. „М. работеше
в Общината. Тя е била секретарка и се е издействала хубаво местенце, но не
идваше да се цапа”.
Окръжен съд – Ловеч след като съобрази изложените от
ищеца твърдения, няколкократното уточняване петитума на исковата молба,
събраните по делото доказателства и доводите на страните изложени в настоящата
инстанция, намира за установено следното:
Районен съд – Ловеч
се е произнесъл по иск с правно основание чл.124 от ГПК.
В случая е предявен положителен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с §4к, ал.8, т.1, предл.второ
от ПЗР на ЗСПЗЗ – спор за материално право между лица, които са заинтересовани
да осъществят правата си по съдебен ред. При разрешаване на този спор,
съответно при попълване на кадастралните карти и кадастралните регистри същите
ще се попълнят с данните които се съдържат в различни източници, между които и
плана за новообразуваните имоти.
В тази насока е Решение №139 от 14.03.2018г. на ВКС по
гр.д.№456/2017г., ІІ г.о., ГК в смисъл, че при уважен иск за собственост на
недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на
собственост, а когато правния интерес за предявяване на иска произтича от
допусната в кадастралната карта непълнота или грешка да се посочи и в какво се
състои същата.
По отношение на част от процесния имот с
площ от 2.6
дка ищецът се позовава на С Решение №174 от 12.12.1994г., с което на основание
чл.18ж, ал.1, чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на Г.
К. И. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имоти: Нива от
2.600 дка, находящ се в терен по параграф 4 на гр.Ловеч в местността “Стратеш“,
при ограничение на ползването: До уреждане на правата на ползвателя по параграф
4. Този административен акт е издаден преди изменението на чл.14, ал.1, т.3 от
ЗСПЗЗ или се касае за административна процедура, която е приключила
/собствеността е възстановена в стари реални граници върху земеделски земи
попадащи в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/. В случая издаденото решение има
конститутивно действие и легитимира ищеца /в качеството му на наследник/ като
собственик на тази част от недвижимия имот. /Решение №288 от 18.03.2014г. на
ВКС по гр.д.№205882013г., І г.о., ГК/.
Относно част от процесния имот с
площ от 2.0 дка, за който свидетелите П. П. и М. В. знаят, че е бил даден на други хора, по делото
не е установено в тази му част имота да е отчуждаван с протокол на ИК на ГНС
или с други актове на ДС, МС и т.н. и която част заедно с останалите 2.6 дка е собственост на
наследодателката на ищеца, съгласно Нотариален акт №85, том І, дело №197/1953г.,
с който Г. К. И. е придобила собствеността върху недвижим имот: Нива на местността
„Стратеш“, Ловешко землище, около четири декара и шест ара. В хода на
производството не са събрани каквито и да било данни за процесния имот да е
настъпило отчуждително действие, в резултат на което собствеността да е
преминала в Държавата.
Свидетелите са единодушни как е
стопанисван имота, неговите граници, че от времето на придобиването и до
настоящия момент той се владее от Г., от И. и М., от В. и съпругата му. В
случая без значение е, че известен период от време /по свидетелските показания
и най-вече от тези дадени от Т. Т. и Т. А., пледоарията на адв.Ж./ част от
мястото или целия имот не е бил обработван, ищецът не е загубил собствеността
си. Не е необходимо ищецът да е доказвал с постоянни действия, че по силата на
наследствено правоприемство е собственик на имота. Съгласно чл.99 от ЗС правото
на собственост се изгубва, ако ищецът се е отказал от него, но в настоящето
производство не се установи подобна хипотеза не само по отношение на целия
имот, но и за част от него.
Не само от свидетелските
показания, но и от заключението на вещото лице
са установени границите на процесния имот по намиращи се на место
топографски елементи, част от огради –
стари колове и тел.
На проведеното на место заседание
на 10.05.2017г. при извършения от съда оглед имота е обходен и е направена
констатация, че в североизточната част на имота има остатъци от стара ограда –
дървени колони с различен размер, остатъци от медна и бодлива тел, ръждясала,
на места навита. На север стои стара ограда и се виждат стари дървени колове.
За разлика от тези категорични,
взаимно поддържащи се факти и обстоятелства за местоположението и площта на
процесния имот, свидетелят Т. Т. като индивидуализиране на имота сочи единствено,
че „имота тангирал с гробището”, като Т.
Б. се ориентирала, след като отдавна не била идвала в Ловеч къде се намира
имота, но на место не установили точните граници, тя не обяснила нищо за
остатъците от сгради, колове с тел, с нея не са коментирали кои са били съседи
на имотите, „...не е коментирала какъв е бил имота и предназначението му”.
Ответниците основават своето право на собственост на делбен протокол по
ч.гр.д.№ 108/1951 година, но вещото лице след анализ на данните по делото сочи,
че имената на лицата притежаващи съседните имоти не фигурират в нито един от
плановете съдържащи процесния имот, като плана на новообразуваните имоти следва
да е изработен въз основа на помощен план, който съдържа имената на бившите
собственици, след което се изготвя план на ползвателите, след това тези планове
се комбинират и се прави плана на новообразуваните имоти. Категоричен е че по
КП правен през 1965г. няма съвпадение на границите като имена.
Съгласно чл.28, ал.1 от ППЗСПЗЗ
помощния план по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ съдържа данни както за имотите предоставени за ползване, така и
за имотите съществували преди образуване на ТКЗС и ДЗС. В случая изработения помощен план не съдържа графични
данни за имотите на ответниците, налице е спор относно идентичността на имота
на ищеца и тези на ответниците. От събраните в хода на делото доказателства
безспорно е доказано, че такава идентичност не съществува.
Съгласно Определение №54 от
03.02.2016г. на ВКС по гр.д.№6292/2015г., І г.о. е прието, че за да се разреши
спора по §4к, ал.8, т.1 , предл.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ съдът следва първо да
осъществи косвен съдебен контрол върху административните актове постановени в
процедурата по изкупуване на правото на собственост от ползвателите, като по
аналогия този контрол следва да се упражни и в случая.
Настоящата инстанция намира, че на
ответниците не е следвало да бъде възстановено правото на собственост в
новообразуваните имоти съгласно:
Заповед №40 от 12.01.2010г., на
основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от
ППЗСПЗЗ, §4б, ал.1, изр.първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е възстановено правото
на собственост на наследниците на В. Й.В.
върху следните недвижими имоти: Новообразуван имот извън строителните
граници с идентификатор №43952.556.110 с площ 1612.28 кв.м., при граници: имот №556.109 на наследници на Н.
Й.В., имот №556.111 на наследниците на Т. Й. Б., имот №556.169 на Община Ловеч,
имот №556.171 на Община Ловеч; Новообразуван имот извън строителните граници с идентификатор
№43952.556.112 с площ от 1888.17 кв.м., при граници: имот №556.116 – земи по
чл.19 от ЗСПЗЗ, имот №556.113 на наследниците на Н. Й.В.,***;
Заповед №39 от 12.01.2010г., на
основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от
ППЗСПЗЗ, §4б, ал.1, изр.първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е възстановено правото
на собственост на наследниците на Т. Й. Б.
върху следния недвижим имот: Новообразуван
имот извън строителните граници с идентификатор №43952.556.111 с площ 3558.98
кв.м., при граници: имот №556.107 на И. Н. И., имот №556.108 на земи по чл.19
от ЗСПЗЗ, имот №556.109 – на наследници на Н. Й.В., имот №556.110 – на наследници
на В. Й.В., имот №556.114. на наследници на С. Й. В.,***;
Заповед №39 от 12.01.2010г., на
основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от
ППЗСПЗЗ, §4б, ал.1, изр.първо от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено правото на
собственост на наследниците на Т. Й. Б.
върху следния недвижим имот: Новообразуван
имот извън строителните граници с идентификатор №43952.556.111 с площ 3558.98
кв.м., при граници: имот №556.107 на И. Н. И., имот №556.108 на земи по чл.19
от ЗСПЗЗ, имот №556.109 – на наследници на Н. Й.В., имот №556.110 – на наследници
на В. Й.В., имот №556.114. на наследници на С. Й. В.,***, след като е
установено, че планът на новообразуваните имоти
съдържа съществени грешки.
Основателно е и оспорването
направено по реда на чл.193 от ГПК от страна на ищеца в съдебно заседание на
06.03.2018 година.
Разпоредбата на чл.60, ал.4 от
ППЗСПЗЗ /в различните й редакции/ определя
състава на ПК, като колективен орган, но не сочи начина, по който този
орган взема решенията си. В случая
въобще не подлежи на обсъждане как са взети решенията на ПК за възстановяване
правото на собственост в стари реални граници на наследодатели и на самите
ответници. От приложените в оригинал преписи съдържащи: Решение №174 от
12.12.1994г. е възстановено правото на собственост на В. Й.В. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на имоти: Нива от 3.500 дка, находящ се в
терен по параграф 4 на гр.Ловеч в местността “Стратеш“, при ограничение на ползването: До уреждане на правата на
ползвателя по параграф 4; Решение №174 / с вписано на ръка от 12.12.1994г. е
възстановено правото на собственост на Т. Й. Б. в съществуващи (възстановими)
стари реални граници на имоти: Нива от 3.500 дка, находящ се в терен по
параграф 4 на гр.Ловеч в местността “Стратеш“, при ограничение на ползването: До уреждане на правата на
ползвателя по параграф 4 и Решение №174 / с вписано на ръка от 12.12.1994г. е
възстановено правото на собственост на наследниците на Н. Й.В. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на имоти: Нива от 3.000 дка, находящ се в
терен по параграф 4 на гр.Ловеч в местността “Стратеш“, при ограничение на ползването: До уреждане на правата на
ползвателя по параграф 4, без да има положени подписи на членовете на ПК,
решенията, както и това с което е възстановено правото на собственост в стари
реални граници на Г. И. са с един и същ номер 174, като има дописване на ръка
съответно „ / 246 -
Настоящата инстанция не намира,
че успешно е проведено производство по оспорване съдържанието на писмо с
изх.№ФБ-1932 от 27.04.2009г. на Община Ловеч, като и в хода на производството е
установено, че ищецът не е участвал при анкетиране с фирмата изготвила помощния
план за местността „Стратеш”. В тази връзка от събраните гласни доказателства /показанията
на св.Т.Т. и Т.А./ не се установява как са трасирани границите на
новообразуваните имоти /забити колчета и жалони/ при хипотезата, че се
възстановяват имоти съществували преди образуване на ТКЗС, още повече че на
место са съществували ясно очертани стари граници.
Неоснователни са възраженията
направени от процесуалния представител на Община Ловеч, че се касае за имот
публична общинска собственост, който не може да се придобива по давност. В
случая в картата на новообразуваните имоти е намерило графично отражение на
път, минаваш през имота на ищеца, което не е равностойно на правото на
собственост. От изработената комбинирана скица към заключението на съдебно-техническата
експертиза не е видно този път да е прокаран, да е проведена отчуждителна
процедура, а и освен това от страна на ищеца е оспорена истинността на ПНО.
След като не е установено, че имот №171 по ПНО е публична общинска собственост,
не е налице забрана за придобиването му по давност.
При гореизложеното настоящата
съдебна инстанция приема, че ищеца е
установил активната си процесуална и материалноправна легитимация по отношение
на ответниците, като безспорно е доказал факта, че наследодателят му Г. В. В./ Г. К. И. е собственик на нива в
м.”Стратеш”, Ловешко землище с площ от около 4.6 ара и която нива попада върху
имоти с идентификатори № 556.112, 556.113, 556.111, 556.171, 556.110, 556.109 в
плана на новообразуваните имоти за местност „Стратеш” в землището на гр.Ловеч,
одобрен със Заповед №419/03.08.2009г. на Областен управител - Ловеч и границите
й са отразени в скица - проект №1/11.11.2015г., изработена от лицензиран
инженер - геодезист, както и че е допусната грешка в плана на новообразуваните
имоти, както по отношение на вярното отразяване на процесния имот с границите
му, така и по отношение на отразяване на собствениците в регистъра към плана ведно
с всички законни последици, при което предявения иск следва да бъде уважен,
като се отмени обжалваното решение.
При този изход на процеса
ответниците следва бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените за двете
инстанции разноски в общ размер на 2 361.87 лева, от които 1 436.87
лева за първа инстанция и 925.00 лева за въззивна инстанция.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№297 от 22.06.2018г., постановено по гр.д.№90/2016г. на Районен съд – Ловеч.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с §4к, ал.8, т.1,
предл.второ от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на наследниците на Н. Й.В., б.ж. на
гр.София, починал на 04.06.1982 г.: Й.Н.В. ***; В. Й.В., б.ж. на гр.София, починал
на 15.12.1995г: Н.В.Н. ***; Д. В. В. ***, В.Й.В. ***, Т. Й. Б., б.ж. на гр.София, починала на
24.07.1999г.; Н.Х.Д. ***, М.Л.Г. ***, представлявана от Кмета Корнелия Маринова,
ул.Търговска №22, че И.В.В., ЕГН **********
***, чрез адв.С.С. *** е собственик на Нива в м.”Стратеш”, Ловешко землище, с
площ от около 4.6 /четири дка и шест ара/ дка, при граници: Т. К., З. С..Ц., С.
Н., наследници на К.С., Х. В.Т. и К. Ц., която нива попада върху имоти идентификатори
№ 556.112, 556.113, 556.111, 556.171, 556.110, 556.109 в плана на новообразуваните
имоти за местност „Стратеш” в землището на гр.Ловеч, одобрен със Заповед
№419/03.08.2009г. на Областен управител – Ловеч, като границите й са отразени в
скица - проект №1/11.11.2015г., изработена от лицензиран инженер - геодезист,
както и че е допусната грешка в плана на новообразуваните имоти, както по
отношение на вярното отразяване на процесния имот с границите му, така и по
отношение на отразяване на собствениците в регистъра към плана.
ОСЪЖДА Й.Н.В. ***; Н.В.Н. ***; Д.
В. В. ***, В.Й.В. ***, Н.Х.Д. ***, М.Л.Г. ***,
представлявана от Кмета Корнелия Маринова, ул.Търговска №22 ДА ЗАПЛАТЯТ на И.В.В., ЕГН ********** ***, чрез адв.С.С. *** направените
за двете инстанции разноски в общ размер на 2 361.87 /две хиляди триста
шестдесет и един лев и осемдесет и седем стотинки/ лева, представляващи
разноски за двете инстанции.
Решението
може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.