Р Е Ш Е Н И Е
№
град
Русе, 13.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание,
проведено на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО Й.
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Й. административно наказателно дело № 137
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на К.Е.Г., депозирана против наказателно постановление №
373002-F413537/06.11.2018г., издадено от Директор на Офис (дирекция) за
обслужване – Русе в ТД на НАП - Варна, с което на жалбоподателя, на основание
чл. 179, ал. 1 ЗДДС е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
500 лева, за нарушение на чл. 125, ал. 1, вр. ал. 3, вр. ал. 5, вр. чл. 179,
ал. 1 ЗДДС.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния закон и при
допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила и се
моли за неговата отмяна.
В
съдебно заседание, процесуалния представител на жалбоподателя поддържа
депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения релевира доводи, че
през месец юли 2018г., търговецът е бил заличен, както от търговския регистър,
така и от регистъра на НАП, и е било обективно невъзможно да подаде
справката-декларация в срок до 14.08.2018г., доколкото същата се подава само по
електронен път и при направен опит за подаване на декларацията, същата не е
приета, именно поради заличаване на търговеца. Въз основа на тези факти се
обоснова извод, че липсва деяние, което може да бъде квалифицирано като
административно нарушение, както и липсва на виновно поведение. На следващо
място се развиват съображения, че дори и да има формално извършено нарушение,
следва да намери приложение чл. 28 ЗАНН.
Административнонаказващият
орган, заема становище за неоснователност на депозираната жалба и моли същата
да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Във връзка с наведените от жалбоподателя
доводи, се развиват съображения, че макар и да не е имало възможност справката
– декларация да бъде подадена по електронен път, именно предвид заличаването на
търговеца е следвало същата да бъде подадена на хартиен и технически носител,
каквато възможност е предвидена в ППЗДДС, именно за такива случаи, при
заличаване на търговеца.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна, адресат на издаденото наказателното
постановление. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо
на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени
събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя е било образувано въз основа на АУАН № F413537/28.09.2018г. срещу жалбоподателя, за това че като
регистрирано по ЗДДС лице – ЕТ „Нимка – К.Г.“, не е подал в законоустановения
14-дневен срок от изтичане на данъчния период, в компетентната ТД на НАП –
Варна, Офис – Русе по седалище на дружеството, справка – декларация по ЗДДС за
данъчен период 01.07.2018г. – 31.07.2018г. до 14.08.2018г., включително, както
и отчетните регистри по чл. 124 за данъчен период 01.07.2018г. – 31.07.2018г.
до 14.08.2018г. Въз основа на така приетите за осъществили се факти,
отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 125, ал. 1, вр.
ал. 3, вр. ал. 5, вр. чл. 179, ал. 1 ЗДДС.
В срока
е по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН е било депозирано възражение от жалбоподателя
срещу съставения АУАН, в което са изложени идентични с развитите в
производството по обжалване на наказателното постановление доводи.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление,
с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи
се в АУАН и на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС е била наложена глоба
в размер на 500 лева.
Не са
налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в
хода на производството доказателства, което да налага излагане на подробни
мотиви, кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата
на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, а приобщените доказателства
се намират в корелативно единство с приетата за установена фактическа
обстановка.
Въз
основа на извършена оценка на събраните в хода на производството доказателства,
съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи от правна страна:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и самото наказателно постановление,
съдържат подробно описание на всички обективни признаци на състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, както и
конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на санкционираното лице. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са подведени
и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на
дружеството жалбоподател.
По
изложените мотиви съдът намира за неоснователни ангажираните с жалбата
твърдения, касаещи допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето
на АУАН и издаването на НП.
От установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от жалбоподателя и едновременно с
това се намира в корелативно единство с приобщените доказателства по делото,
безспорно се установява, че жалбоподателят, в качеството си регистрирано по
ЗДДС лице - ЕТ „Нимка – К.Г.“ не е подал в срока по чл. 125, ал. 5 ЗДДС, който
срок е до 14-то
число включително на месеца, следващ месеца, за който се отнася данъчния период
- до 14.08.2018г., включително, Справка – декларация, ведно с отчетните регистри
по чл. 124 ЗДДС за данъчен
период 01.07.2018г. – 31.07.2018г., съгласно изискванията на чл.
125, ал. 1 и ал. 3 ЗДДС.
Това
задължение не е изпълнено и към момента на приключване на съдебното
производство във връзка с обжалване на издаденото наказателно постановление.
Жалбоподателят
е субект на административнонаказателната отговорност, въпреки обстоятелството,
че към настоящият момент същият не притежава търговско качество, поради заличаване
на едноличния търговец, тъй като едноличния търговец не е нов правен субект,
различен от физическото лице, което е регистрирано като такъв и със
заличаването на търговеца от Търговския регистър не се заличава самият правен
субект, както е при юридическите лице, поради и което правилно е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Съдът
намира за неоснователни и без опора в закона релевираните в хода по същество
доводи, че в случая е била налице обективна невъзможност на жалбоподателя да
изпълни задължението си, поради заличаването на търговеца от Търговския
регистър и регистрите на НАП, което е препятствало възможността същият да
изпълни задълженията си, като подаде справката-декларация и отчетните регистри
по електронен път.
Съгласно
разпоредбата на чл. 113, ал. 9 ППЗДДС „В случаите на дерегистрация, без
последваща регистрация в рамките на един данъчен период, декларациите по чл. 125, ал.
1 и 2 от закона
и отчетните регистри по чл. 125, ал.
3 от закона се подават само на хартиен и технически носител в
компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите или по
електронен път по параметрите и изискванията към структурата на файловете,
определени в приложение №
12.
Незнанието
на закона не може да бъде извинително и не може да обоснове извод за липса на
субективна страна у жалбоподателя за извършеното нарушение, тъй като не се
касае липсата в съзнанието на дееца на факти от обективната страна на
нарушението, а се касае само и единствено до незнание на закона.
Не е и
обстоятелство изключващо наказателната отговорност и факта, че жалбоподателелят
при изпълнение на своите задължения се е доверил на друго лице – свидетелката А.Г.А.,
която е обслужвала счетоводно търговеца. Субект на административнонаказателната
отговорност е именно жалбоподателят, доколкото именно той е данъчно задължено
лице по ЗДДС и факта, как същият ще организира изпълнението на задълженията си
е изцяло в неговите правомощия. Факта, че е възложил на договорно основание
изпълнението на своите задължения на друго лице, е единствено основание същият
да търси вреди от това лице във връзка с неизпълнение на задълженията му,
произтичащи от сключения между тях договор, но не може да обоснове извод, че
липсва субективна страна у жалбоподателя във връзка с нарушението, за което е
ангажирана неговата отговорност.
Правилно
е издиране и приложена, и санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 ЗДДС.
Съдът
намира, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл.
11 ЗАНН. Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е формално на
просто извършване, поради и което за неговата съставомерност не се изисква да
бъдат настъпили вредни последици, а е достатъчно да е осъществено
изпълнителното деяние под формата на бездействие – неподаване в срок на
справката-декларация, за да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на субекта и е ирелевентно за административнонаказателната
отговорност дали за конкретния данъчен период, за който не е подадена в срок
Справка – декларация по ЗДДС е с нулеви данни. Не се установиха изключителни
или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да
бъде направен извода, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид,
а напротив справката – декларация и отчетните регистри не са подадени и към
настоящия момент, въпреки установеното нарушение от страна на приходната
администрация.
Обстоятелството,
че се касае за първо нарушение, също не може да обоснове извод, че извършеното
нарушение е маловажно, а този факт правилно е съобразени и отчетен от
административнонаказващият орган при индивидуализацията на наказанието по чл.
27 ЗАНН, като размерът на наложеното административно наказание „Глоба“ е именно
минимално предвиденото в санкционната разпоредба.
В
същият смисъл е и практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 12.04.2019 г. постановено по к.
а. н. д. № 74 по описа на съда за 2019 г., Решение от 11.10.2018г., постановено
по к.а.н.д. № 250 по описа на съда за 2018г., Решение от 16.03.2016 г.,
постановено по к.а.н.д. № 44/2016г., Решение от 4.09.2015 г., постановено по к.н.а.х.д.
№ 194/2015г. и Решение от 3.09.2015 г., постановено по к.н.а.х.д. № 221/2015г.
По
изложените мотиви, съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя,
касаещи неправилно приложение на материалния закон.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
373002-F413537/06.11.2018г., издадено от Директор на Офис (дирекция) за
обслужване – Русе в ТД на НАП - Варна, с което на К.Е.Г., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС е наложено административно наказание „ГЛОБА“
в размер на 500 (петстотин) лева, за
нарушение по чл. 125, ал. 1, вр. ал. 3, вр. ал. 5, вр. чл. 179, ал. 1 ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд -Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: