Определение по дело №777/2019 на Окръжен съд - Бургас

   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ ІІІ - 1043                                           07.06.2019 год.                                      гр. Бургас

 

Бургаски окръжен съд                                трети въззивен граждански състав

на седми юни                                                 две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

                  

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ

                                                          ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА ПЕНЕВА

                                                                                         КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева

в.гр.дело номер 777 по описа за 2019 година ,

за да се произнесе , взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 99/ 14.01.2019 год. по гр.д.№ 3038 / 2018 год. по описа на Бургаския районен съд е признато за установено по отношение на „Индиго” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, ул.”Св.Св. Кирил и Методий” № 12а, представлявано от Джон Пол О’Съливан, че М.Т.И. ***, ЕГН **********, не е собственик на поземлен имот с идентификатор 81178.502.30 по КК и КР на гр.Черноморец, общ.Созопол, целия с площ от 889 кв.м., трайно предназначение - урбанизирана територия, при граници: 81178.502.37, 81178.502.31, 81178.502.41, 81178.502.29 и 81178.502.38, както и на поземлен имот с идентификатор 81178.502.31 по КК и КР на гр.Черноморец, общ.Созопол, целия с площ от 882 кв.м., трайно предназначение - урбанизирана територия, при граници: 81178.502.37, 81178.502.34, 81178.502.33, 81178.502.32, 81178.502.41 и 81178.502.30. Отхвърлен е иска на „Индиго” ООД против М.Т.И., за прогласяване нищожността на сделката за покупко-продажба, обективирана в нот. акт № 26, том I, рег.№ 428, нот.д. № 24 / 25.03.2011 год. на нотариус № 542 на НК, с който ответницата се легитимира като собственик на двата горепосочени имота. Осъдена е М.Т.И. да заплати на „Индиго” ООД деловодни разноски в размер на 677 лв. Осъдено е „Индиго” ООД да заплати на М.Т.И. деловодни разноски в размер на 1000 лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от М.Т.И. ***, ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Р.И.. Във въззивната жалба се твърди, че решението е недопустимо, незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, процесуалния закон и задължителната практика на ВКС. Изложени са подробни съображения, че решението е недопустимо в частта, с която районният съд се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Твърди се, че спорът по иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вече е разрешен със СПН с влязло в сила решение. Твърди се също, че районният съд е извършил неправилна квалификация на иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД и не е посочил конкретно предложение, поради което е допуснал съществени процесуални нарушения. Твърди се, че решението в частта , с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД  е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Изложени са съображения, че искът за собственост е уважен на непредявено от ищеца основание за нищожност на договора за покупко - продажба, тъй като извън предявения иск по чл.26 от ЗЗД ищецът не е твърдял порок на сделката по чл.42, ал.2 от ЗЗД, а съдът е постановил решението си въз основа на решаващи изводи в този смисъл. Твърди се, че поради допуснато процесуално нарушение от районния съд не са зачетени и обсъдени всички възражения на ответницата. Твърди се, че съдът необосновано не е допуснал до разпит поискания от ответната страна свидетел за доказване на евентуалното възражение за придобиване на имотите по давност. Твърди се, че решението е постановено в нарушение на чл.42, ал.2 от ЗЗД и чл.8 от ЗТРРЮЛНЦ, изложени са подробни съображения, цитирани са предходни решения на БОС и ВКС с отношение по спора. Цитирана е задължителна съдебна практика, която според твърденията на въззивницата не е съобразена от районния съд. Направено е искане за отмяна на решението в частта относно произнасянето на съда по предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и отхвърляне на исковата претенция на ищеца. Въззивницата моли за присъждане на разноските по делото и за допускане до разпит на един свидетел при довеждане за доказване на упражняването на фактическа власт върху имотите от ответницата.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Индиго” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, ул.”Св.Св. Кирил и Методий” № 12а, представлявано от Джон Пол О’Съливан, чрез процесуален представител адв.Н.Г.. Въззиваемият оспорва подадената от насрещната страна въззивна жалба. Твърди се, че произнасянето на районния съд по предявения иск за нищожност на придобивната сделка, от която ответницата черпи права е допустимо, тъй като настоящият иск е предявен на различно основание от предходно заявените и не е налице СПН. Твърди се, че между делата не е налице идентичност и не е допуснато пререшаване на правен спор. Твърди се, че районният съд се е произнесъл по предявените от ищеца искове в съответствие със закона. Възразено е срещу искането за разпит на свидетел, като се твърди, че доказването което се цели да се проведе със свидетелските показания е несъотносимо, а също – искането е несвоевременно направено и е преклудирано. Изложени са съображения по същество на спора за собственост в подкрепа на изводите на районния съд по обжалваното решение. Направено е искане за отхвърляне на въззивната жалба и за прецизиране на решението в частта относно произнасянето на районния съд по предявения иск за нищожност на сделката за покупко – продажба, от която ответницата черпи права.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице – надлежно упълномощен процесуален представител, но в частта, с която ответницата е обжалвала решението за отхвърляне на предявения срещу нея иск за нищожност на придобивната сделка, от която тя черпи вещни права, жалбата е недопустима поради липсата на правен интерес за ответната страна да обжалва отхвърлително спрямо нея решение. Съдът може да направи проверка за допустимост на обжалвано решение само при надлежно сезиране с допустима жалба. В случая в недопустимата част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане от настоящия съд, а производството по делото следва да бъде прекратено в тази част, поради което въззивният съд не е надлежно сезиран да се произнесе по възраженията изложени в жалбата относно недопустимост на решението в частта, с която искът за нищожност на придобивната сделка е отхвърлен.

В останалата част, по постъпилата въззивна жалба против решението в частта, с която районният съд е уважил предявения отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, ответницата има правен интерес от обжалване, поради което въззивната жалба в тази част е допустима и съдът в тази част дължи произнасяне по същество.

С решението в допустимата за обжалване част Бургаският районен съд се е произнесъл по отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Като защитно средство срещу предявения отрицателен установителен иск за собственост ответницата своевременно е направила евентуално възражение за придобиване на процесните имоти с изтичане на кратка придобивна давност и в срок е направила искане за допускане до разпит на един свидетел при довеждане за доказване на тези твърдения. Като не е уважил това искане на ответницата районният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като необосновано е възпрепятствал правото на ответника да ангажира допустими, годни и относими към изхода на делото доказателства. Допуснатото от районния съд процесуално нарушение, на което въззивницата се е позовала в сезиращата съда жалба, следва да бъде отстранено от настоящия съд. Ето защо на осн. чл.266, ал.3 от ГПК следва да бъде уважено направеното от въззивницата искане за допускането на свидетел до разпит пред въззивния съд, при довеждане.

Мотивиран от горното и на осн. чл.267 от ГПК, Бургаският окръжен съд,

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ДОКЛАДВА делото на страните по начина посочен в мотивите на настоящото определение.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба подадена от М.Т.И. ***, ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Р.И., срещу решение № 99/ 14.01.2019 год. по гр.д.№ 3038 / 2018 год. по описа на Бургаския районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен  иска на „Индиго” ООД против М.Т.И., за прогласяване нищожността на сделката за покупко-продажба, обективирана в нот. акт № 26, том I, рег.№ 428, нот.д. № 24 / 25.03.2011 год. на нотариус № 542 на НК, с който ответницата се легитимира като собственик на двата горепосочени имота, като прекратява производството по в.гр.д.№777/2019 год. в тази част.

ДОПУСКА до разпит в открито съдебно заседание един свидетел при довеждане от страна на ответницата, за установяване на твърденията за изтекла придобивна давност.

Определението в частта, с която въззивната жалба е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено може да бъде обжалвано с частна жалба, пред Бургаския апелативен съд, в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

В останалата част определението  е окончателно и не подлежи на обжалване .     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                            ЧЛЕНОВЕ : 1.                 2.