№ 4752
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110210685 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-4332-011948 от 30.06.2022г.,
издадено от Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което
на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) за нарушение по чл.20, ал.1
от ЗДвП на И. М. М. е наложена „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева, а на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП – „глоба“ в размер
на 100 (сто) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец.
Срещу Наказателното постановление И. М. М. подава жалба чрез адвокат Чюбатарова -
Николова. В жалбата се посочва, че Наказателното постановление е незаконосъобразно и
издадено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че
посочената в АУАН и НП фактология не отговаря на действителността, тъй като в периода
22-27 април 2022г. М. е бил извън София и автомобилът е бил в с. Скравена. Освен това се
твърди да има разногласия между Акта и НП, тъй като в АУАН не било посочено „наличие
на разногласия за ПТП … не изпълнява указанията на службата за контрол“. Освен това
нямало и описание на автомобила в АУАН и в НП. С тези мотиви се иска от съда да отмени
Наказателното постановление.
Пред СРС жалбоподателят се представлява от адв. Чюбатарова - Николова, която в
съдебно заседание на 02.11.2022г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните
прения пред СРС на 13.06.2023г. адвокат Чюбатарова - Николова пледира за отмяна на
1
Наказателното постановление поради неговата незаконосъобразност. Твърди, че не е
доказано авторството. Преписката била образувана по сигнал на свидетел-очевидец, но
самоличността на автора не била установена по несъмнен начин, а полицейските служители
не се били уверили в деянието. Защитата приема, че от свидетелските показания не е
доказано извършването на нарушението, тъй като извършителят не е бил по това време в
София. Актът не корелирал със сведението на очевидеца. В Наказателното постановление
било посочено, че М. не контролира МПС-то си, а в сведението на свидетеля-очевидец се
сочело, че ударът е нанесен при маневра на излизане от паркинг. Според адвоката има
несъответствие между АУАН и Наказателното постановление, тъй като в Акта не били
посочени разногласия между участниците, нито посочено изпълнение на указанията на
органите на МВР и това се появявало едва в Наказателното постановление. Адвокат
Чюбатарова – Николова твърди, че свидетелка, чието име не назовава, била спряла
неправилно. В сведението била посочила, че М. е избягал с МПС-то, а при разпита - че е
избягал като тя е преместила автомобила си, за да може той да излезе от паркинга. Освен
това не били налице разногласия между свидетелката и М., а в Наказателното
постановление имало подобно посочване. Описаната в Наказателното постановление
фактическа обстановка не отговаряла на посочената като нарушена правна норма по чл.123,
т.3, б. „В“ от ЗДвП, тъй като подалата сведение Василева не била пряк участник в ПТП, а
негов свидетел. Защитата отрича жалбоподателят да е управлявал МПС-то. По отношение
на разпоредбата на чл.185 от ЗДвП адв. Чюбатарова – Николова твърди, че тя следва да се
прилага субсидиарно – само, ако няма друга норма при нарушение на закона, която да води
до налагане на наказание. Според защитата фактическата обстановка в Наказателното
постановление не отговаряла на сведението на сигналоподателя – очевидец, тъй като в
сведението се сочело, че на паркинга, при маневра на излизане е ударен автомобилът на
сигналоподавателката, а в Наказателното постановление се сочело, че на ул. „Деян
Белишки“ поради недостатъчен контрол върху МПС е допуснато ПТП. Определят се като
житейски нелогични показанията на свидетеля-очевидец, собственик на удареното МПС,
тъй като тя била видяла от балкона на апартамента си, че МПС-то удря нейния автомобил и
слязла долу да отместих автомобила, за да не пречи на другото МПС, защото при удар
между автомобили никой не прави място на другия, за да мине, а и твърдението, че Василева
не познава М. не било вярно, тъй като те живеели в съседни входове от няколко години и
според адвоката свидетелката е знаела каква марка и какъв цвят автомобил кара съседът й.
Освен това адв. Чюбатарова – Николова твърди, че е нарушен принципа non bis in idem, тъй
като от една страна било наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“, а
същевременно била наложена и „глоба“. Защитата представя списък на разноските и
договор за правна защита и съдействие. В списъка с разноски, приложен на лист 115 от
делото, е направено искане за присъждане в полза на И. М. М. на сторените по делото
разноски, които са определени в размер на 1000 лева.
Въззиваемата страна Началник Сектор към ОПП – СДВР не се явява и не изпраща
представител пред СРС, който да взема становище по спора.
2
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
В последния почивен ден от Великденските празници през 2022г. – на 25.04.2022г.,
около 17:30 часа св. Т. С. К-В се прибрала от провинцията и паркирала управлявания от нея
автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № *** пред блока, в който живее в ****, от към ул.
„Деян Белишки“. Тъй като нямало свободни паркоместа, К-В запушила два автомобила и
оставила телефонния си номер на предното стъкло на нейното моторно превозно средство
/МПС/. Докато качвала багаж в дома си и слизала за нов до автомобила, К-В поглеждала
през прозореца дали няма да се освободи място, за да премести колата си, за да не пречи на
другите автомобили. Именно в този момент тя видяла, че лек автомобил „Ситроен“ с рег. №
*** удря с предната си дясна част нейното превозно средство в областта на задния десен
калник докато се опитва да излезе от местото, където е паркирал. Стигайки до автомобилите
свидетелката К-В видяла, че водачът на лек автомобил „Ситроен“ с рег. № *** е мъж и му
направила знак с ръце в смисъл „Какво правиш?“. Водачът на другия автомобил не реагирал
по никакъв начин. К-В се качила в МПС-то си, за да го премести. Слизайки от колата тя
видяла номер на автомобила, който огънал задния калник на МПС-то й и застанала пред
него. Въпреки това водачът на лек автомобил „Ситроен“ с рег. № *** напуснал
местопроизшествието, което принудило свидетелката да се обади на телефон 112. Сигналът
бил регистриран на 25.04.2022г. в 17:39 часа и предаден на КАТ. Към 18.10 часа на
25.04.2022г. местопроизшествието било посетено от свидетелите Г. и Х. от ОПП – СДВР.
Полицаите снели писмени сведения от Т. К-В и въз основа на тях св. Г. съставил скица на
пътно-транспортното произшествие /ПТП/, както и Протокол за ПТП № 1829988 от
25.04.2022г., в който били записани данните на автомобила на К-В, както и щетите по него в
областта на задната броня в дясно. За случая била образувана преписка в ОПП – СДВР, в
хода на която било установено, че лек автомобил „Ситроен“ с рег. № *** е собственост на
Виолетка Георгиева Муканска и И. М. М.. До последния била изпратена призовка за явяване
в ОПП – СДВР. На 15.06.2022г. М. се явил в ОПП – СДВР и попълнил декларация, в която
посочил, че на 25.04.2022г. той е управлявал лек автомобил „Ситроен“ с рег. № ***, но не е
бил в гр. София и нямало как да е ударил автомобила на К-В.
Свидетелят А.С. (в присъствието на С.Д. – свидетел на съставянето на Акта) съставил
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 143812 от
15.06.2022г. на И. М. М. за това, че на 25.04.2022г. около 17:30 часа в гр. София, ул. „Д.
Белишки“, бл. 113А, като водач на лек автомобил „Ситроен“ с рег. № *** /личен/, поради
недостатъчен контрол върху МПС-то, допуснал ПТП в лек автомобил „Шкода“ с рег. № ***,
след което не уведомил органите на МВР и не останал на местопроизшествието. В Акта е
посочено, че М. е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП. Препис от
Акта е връчен на И. М. М. срещу подпис на дата 15.06.2022г.
Въз основа на този АУАН срещу И. М. М. е издадено процесното Наказателно
постановление № 22-4332-011948 от 30.06.2022г., с което Началник Сектор в ОПП - СДВР
на основание чл.185 от ЗДвП е наказал М. за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП с „глоба“ в
3
размер на 20 лева и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.3,
б. „В“ от ЗДвП – с „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 месец.
Това Наказателно постановление е получено от И. М. М. на 25.07.2022г. и е обжалвано
с жалба, подадена чрез адвокат Чюбатарова - Николова до СДВР на 05.08.2022г.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни,
веществени и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно :
показанията на свидетелите СТ., Г., Д., К-В и Х.; АУАН с бланков № 143812 от 15.06.2022г.;
декларация от И. М. от 15.06.2022г.; скица; Протокол на ПТП № 1829988 от 25.04.2022г.;
справка картон на водача; Заповед на Директора на СДВР с № 513з-5073 от 21.07.2015г.;
Заповеди на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13318 от 28.10.2019г. и с №
8121з-1632 от 02.12.2021г.; писмо за връчване на призовка на М.; справка за собствеността
на МПС с рег. № ***; писмо от Дирекция „Национална система 112“ с вх. №
121412/02.05.2023г. с приложен диск; договор за наем на имот; разпечатки от диска,
предоставен от Дирекция „Национална система 112“ и съдържанието на звуковия файл,
предоставен от Дирекция „Национална система 112“ и възпроизведен в протокол № 11080
от 13.06.2023г.
Съдът остави извън доказателствената съвкупност и съответно не анализира
приложените по делото Докладна записка от М. и писмено сведение от Т. С. Караилиева -
Василева, тъй като по своето естество тези документи съдържат свидетелски показания,
които, обаче, не са дадени устно и непосредствено пред съда, а в писмен вид и като такива
те не представляват свидетелско показание. Освен това трайно установената съдебна
практика (Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС, III НО; Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС,
II НО и други) счита, че Докладната записка не представлява годно доказателствено
средство и съдържащите се в нея данни не могат да служат като доказателство за
установяване авторството на деянието и механизма на извършването му.
Именно защото писмените сведения на Т. С. К-В не са дадени непосредствено пред
съда и са в писмен вид, те не могат да се приравнят на свидетелски показания и съответно
да се анализират от съда. Заради това и всички доводи на адвокат Чюбатарова - Николова,
базирани на тези сведения, не следва да се приемат за основателни, тъй като почиват на
документ, който не може да бъде определен нито като писмено, нито като гласно
доказателство.
Съдът постави в основата на фактическите и правните си изводи писмото от Дирекция
„Национална система 112“ с вх. № 121412/02.05.2023г. с приложения към него диск, чието
съдържание е свалено на хартиен носител на лист 113-114 от делото и в протокол от съдебно
заседание от 13.06.2023г., както и показанията на свидетелката К-В. Писмото, разпечатките
от диска и съдържанието на звуковия файл, предоставен от Дирекция „Национална система
112“ са еднопосочни, достоверни и непредубедени доказателства, които съдът следва да
кредитира напълно. Те имат достоверна дата – 25.04.2022г. От записа се установява, че лице
с имена „Т. Василева“ е подала сигнал за това, че лек автомобил „Ситроен“ с рег. № СА или
4
*** е ударил колата й (лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. ***) пред бл.113А в ж.к.
„Гоце Делчев“, бул. „Петко Ю. Тодоров“ и е избягал. В същия смисъл са и показанията на
св. К-В, дадени пред СРС в съдебно заседание на 04.04.2023г. Поради това, а и доколкото
звучат житейски достоверно, вътрешно логично и намират опора в доказателствата,
предоставени от Дирекция „Национална система 112“, съдът се доверява изцяло на
показанията на св. К-В. Този съдебен състав не вижда нищо нелогично, че след удара
свидетелката е преместила автомобила си и така е направила път на виновния водач да
напусне, тъй като от една страна това поведение на К-В не е забранено от закона, а от втора
страна тя не може и не следва да бъде държана отговорна за това, че водачът, ударил
автомобила й, е напуснал местопроизшествието, тъй като всеки отговаря за собствените си
действия. Не на последно място в ситуация на конфликт, какъвто е и процесното ПТП, от
засегнатите лица не може да се изисква да реагират, както в обикновена /неконфликтна/
ситуация. Поради това аргументите на адвокат Чюбатарова - Николова касателно
поедението на св. К-В след удара не се споделят от съда.
Приложените по делото АУАН, скица и Протокол на ПТП от 25.04.2022г. също следва
да се кредитират от съда, тъй като са еднопосочни, достоверни, взаимно се подкрепят и
намират опора в кредитираните по-горе доказателства.
Справката за собствеността на МПС с рег. № ***, справката картон на водача, както и
Заповедите на Директора на СДВР и на Министъра на вътрешните работи са обективни и
достоверни писмени доказателства, които имат доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира и установява, че жалбоподателят М. е
собственик на лек автомобил „Ситроен“ с рег. № *** и има множество предишни
нарушения по ЗДвП. Въз основа на Заповед на Директора на СДВР с № 513з-5073 от
21.07.2015г. и показанията на св. СТ. се установява, че актосъставителят А. е заемал
длъжността младши автоконтрольор в ОПП – СДВР. Като такъв по силата на точка 2.1., вр.
1.3.2. от Заповед на Министъра на вътрешните работи № 8121з-1632 от 02.12.2021г. той се
явява компетентен да състави АУАН. От Заповедите на Министъра на вътрешните работи с
№ 8121К-13318 от 28.10.2019г. и с № 8121з-1632 от 02.12.2021г. следва, че Д. Дескова е
Началник на 03 Сектор „Административно обслужване“ към ОПП – СДВР и съответно
може да издава Наказателни постановения, вкл. и процесното НП. Поради това съдът
приема, че конкретните АУАН и НП се явяват издадени от оправомощени за това лица.
Вярно е, че по телефона свидетелката К-В е посочила на служителя от Дирекция
„Национална система 112“, че не е сигурна номерът на автомобила, който е ударил нейната
кола, дали започва със СА или СВ, но доколкото е посочила неговите марка и цвят, както и
цифрите от регистрационния номер и последните две букви от същия, а от справката за
собствеността на МПС с рег. № *** се установява, че посочените от свидетелката К-В данни
отговарят на МПС с рег. № ***, съдът приема, че от съвкупната преценка на показанията на
Т. К-В и справката за собствеността на МПС с рег. № *** се доказва по несъмнен начин, че
автомобилът на свидетелката е бил ударен именно от автомобила на М..
По делото са приложени писмо за връчване на призовка на М., както и декларация от
5
него от дата 15.06.2022г. Тези писмени доказателства са взаимно подкрепящи се и
обективно съществуващи. Поради това съдът приема, че в хода на проверката пред ОПП –
СДВР такива документи са били съставени. С първия документ се доказва, че М. е бил
призован пред ОПП – СДВР, а с другия документ се доказва, че той се е явил и е попълнил
декларация. В нея М. е признал неизгодния за себе си факт, че е управлявал лек автомобил
„Ситроен“ с рег. № *** на 25.04.2022г. Доколкото за неизгодните за подписалото ги лице
факти декларацията има доказателствена сила, СРС я кредитира в тази й част и на база
направения по-горе анализ на показанията на св. Т. К-В и справката за собствеността на
МПС с рег. № ***, приема, че е доказано авторството на деянието.
Твърдението от декларацията, че на 25.04.2022г. М. не е бил в град София е изгодно за
жалбоподателя обстоятелство, което следва да бъде доказано. Именно поради това съдът
подложи на задълбочен анализ показанията на свидетелката Д. Д., тъй като тя твърди, че на
25.04.2022г. около 17:30 часа М. е бил в с. Скравена. Според настоящия съдебен състав тези
гласни доказателства са изолирани от целия наличен по делото доказателствен материал.
При условие, че има обективни данни по делото, че автомобилът на жалбоподателя е бил
забелязан от свидетелката К-В на 25.04.2022г. около 17:30 часа да се намира в гр. София,
ж.к. „Гоце Делчев“, бул. „Петко Ю. Тодоров“, пред блок 113А, от към страна на ул. „Деян
Белишки“ и веднага след реализирането на удара свидетелката К-В да е подала сигнал на
телефон 112, няма как съдът да приеме, че по същото време лек автомобил „Ситроен“ с рег.
№ *** е бил на друго място, включително и съобщеното от св. Д.. Поради това СРС не
кредитира показанията на Д. Д. и с оглед посочената от нея близка връзка със семейството
на М., съдът счита думите й за предубедени и явно обслужващи защитната теза на
жалбоподателя. Поради това съдът не се довери нито на показанията на св. Д., нито на
изявлението на М. в декларацията от 15.06.2022г., че на 25.04.2022г. около 17:30 часа той не
е бил в град София.
По отношение на показанията на свидетелите СТ., Г. и Х. съдът счита, че те са
информативни единствено относно заеманата от тях длъжност към месец юни 2022г., респ.
месец април 2022г., както и относно съставените и подписани от тях документи (че св. СТ. е
написал и подписал АУАН като актосъставител, а св. Г. е написал и подписал скицата и
Протокола за ПТП като е ползвал сведения от свидетел – очевидец). В тези части
показанията на свидетелите намират опора в кредитираните от съда писмени доказателства
и доколкото звучат непредубедено и достоверно, СРС им се доверява. Същевременно
показанията на тези трима свидетели относно процесните нарушения се явяват
неинформативни - първо защото свидетелят СТ. не е посещавал мястото (защото е работил
по документи), второ защото свидетелят Х. няма съхранен спомен за конкретното ПТП,
трето защото споменът на свидетелят Г. е също изключително оскъден и същевременно
прекалено общ и принципен (че Протокол за ПТП се съставя по данни на свидетел -
очевидец) и четвърто защото нарушенията са такива, че полицаите, посетили
местопроизшествието (дори и да имат съхранен спомен), не се явяват очевидци на ПТП-то и
на напускането на местопроизшествието от виновния водач. Поради това съдът не постави в
6
основата на фактическите и правните си изводи думите на тези трима свидетели.
В съдебно заседание на 13.06.2023г. адвокат Чюбатарова – Николова представя
договор за наем на имот. Този документ е обективно и непредубедено писмено
доказателство, което косвено намира опора в показанията на свидетелката К-В. Поради това
съдът го кредитира и приема, че жалбоподателят М. живее в съседство със свидетелката К-
В. Това, обаче, не означава, че щом са съседи, то те със сигурност се познават. Ако
свидетелката К-В е знаела каква марка и какъв цвят автомобил кара съседът й М., при цялата
прецизност на фактологията, изложена от тази свидетелка пред съда, тя е щяла да посочи
името на жалбоподателя. Това, че свидетелката е съседка на М. не означава, че
задължително знае как се казва той, къде точно живее и пр. Поради това релевираният в
тази връзка довод на защитата се приема за неоснователен от съда.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ съдът достига до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния /към юли – август 2022г./
процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса. Поради това жалбата се
явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че от направения по-горе анализ на
приложените по делото Заповеди на Директора на СДВР и на Министъра на вътрешните
работи следва, че конкретните АУАН и НП са издадени от оправомощени лица.
В случая се твърди, че и двете нарушения да са извършени на 25.04.2022г. От
декларацията на М. следва да се приеме, че нарушителят е бил открит на 15.06.2022г. Това
означава, че съставеният на 15.06.2022г. Акт, както и издаденото на 30.06.2022г.
Наказателно постановление са издадени при спазване на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН, както и по чл.52, ал.1 от ЗАНН.
Конкретният АУАН е подписан от актосъставителя и от един свидетел, за който е
подчертано, че е свидетел „при съставяне на акта“. Поради това следва да се приеме, че при
съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Служебната проверка
на съда води до извода, че са спазени и изискванията на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и
чл.43, ал.5 от ЗАНН.
Неоснователно е твърдението на адв. Чюбатарова – Николова, че бил нарушен
принципът non bis in idem, тъй като били наложени две наказания („лишаване от право да
управлява МПС“ и „глоба“) за едно нарушение. Налагането на две кумулативни наказания е
нормативно предвидено за някои административни нарушения и няма нищо общо с
посочения от защитата принцип, който следва да намери приложение тогава, когато за едни
и същи факти нарушителят е наказан два пъти с предвидените по закон наказания.
Въпреки това, обаче, СРС счита, че в Акта и в Наказателното постановление липсва
съответствие между словесното и цифровото описание на нарушенията. Поради това СРС
приема, че е допуснато нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. По
7
отношение на нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП и в Акта, и в НП е посочено с думи, че И.
М. М. управлявал автомобила си и поради „недостатъчен контрол“ върху МПС-то допуска
ПТП в лек автомобил „Шкода Октавия“. Понятието „недостатъчен контрол“ е прекалено
общо. За да е описано нарушението по разбираем за нарушителя начин, срещу който той да
може да организира защитата си, следва в Акта и в Наказателното постановление да е
посочено какво конкретно водачът на лек автомобил „Ситроен“ с рег. № *** е направил или
е пропуснал да стори, за да се стигне до удар в лек автомобил „Шкода Октавия“. Такива
факти в АУАН и в НП няма. Вместо да е описано нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП е
цитирана терминология от закона, но това не означава, че деянието е фактически
конкретизирано. Поради това съдът счита, че касателно това нарушение Актът и
Наказателното постановление са останали с непопълнена фактология. Горното води до
извода, че обвинението за извършено нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП е неясно и е
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е невъзможно М. да разбере
административното обвинение, срещу което следва да организира защитата си. По
отношение на нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП също е допуснато
съществено процесуално нарушение при неговото описание в Акта и Наказателното
постановление. За това нарушение жалбоподателят е санкциониран на основание чл.175
ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП – за това, че не е уведомил
органите на МВР и не е останал на местопроизшествието. Нормата на чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП предвижда наказания за водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП.
Видно е, че санкционната норма е бланкетна, поради което в НП следва да е посочена и
разпоредбата, съдържаща съответното задължение за участника в ПТП, което не е било
изпълнено. В тази връзка в обжалваното НП /подобно на АУАН, послужил като основание
за издаване на процесното НП/ е посочена като нарушена нормата на чл.123, ал.1, т.3, б. „В“
от ЗДвП. Същевременно нито в АУАН, нито в Наказателното постановление не е посочено с
думи дали от ПТП-то има или няма настъпили имуществени вреди, както и не е посочено
дали между участниците в ПТП-то има или няма съгласие относно обстоятелствата, при
които е реализиран ударът. Гореизложеното показва, че и по отношение на второто
нарушение липсват съставомерни факти в АУАН и НП и не са посочени обстоятелства, при
които се твърди да е било реализирано това нарушение.
Визираните по-горе нарушения са от категорията на съществените и винаги
ограничават правото на защита на санкционираното лице, поставяйки го в невъзможност да
разбере в какво го обвинява административно – наказващият орган и да организира по
адекватен начин защитата си – в случая и срещу двете вменени на М. административни
нарушения. Това е недопустимо, доколкото с АУАН и с Наказателното постановление се
очертават пределите на административното обвинение и последното следва да бъде ясно,
конкретно и да съдържа всички признаци от обективната страна на вменените нарушения.
Визираните по-горе несъответствията между словесното и цифровото описание на
нарушенията по чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП представляват
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице и
винаги обуславят извод за отмяна на Наказателното постановление на формално основание -
8
без да е необходимо обсъждането на спора по същество.
Друг е въпросът, че и по същество точка 1 от НП следва да се отмени поради
недоказаност на тази част от административно – наказателното обвинение. От направения
по-горе доказателствен анализ съдът установи, че ПТП-то е настъпило поради това, че
водачът на лек автомобил „Ситроен“ при излизане от реда на паркираните МПС-та е ударил
с предната част на лек автомобил „Ситроен“ задната дясна част на лек автомобил „Шкода
Октавия“, който е бил напречно паркиран. Ударът е обективен факт. В следствие на него по
лек автомобил „Шкода Октавия“ са настъпили вреди в областта на задната дясна броня.
Доказателствената съвкупност показва, че ПТП е следствие на това, че М. е започнал
маневра по излизане от реда на паркираните МПС без да се убеди, че няма да създаде
опасност за напречно паркирания автомобил на св. К-В и явно не се е съобразил с
местоположението на лек автомобил „Шкода Октавия“ щом въпреки неговото ситиуране е
тръгнал да излиза от паркоместото. По същество това не означава, че М. не е имал
достатъчно контрол върху МПС-то, а че е предприел поведение, което е забранено от
закона, но което е съставомерно не по чл.20, ал.1 от ЗДвП, а по чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Доколкото, обаче, няма нито словесно, нито цифрово предявяване на подобно обвинение
срещу М., съдът не може за първи път с този съдебен акт да признае жалбоподателя за
виновен за деяние, за което той до момента не се е защитавал.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че ако нарушението по чл.123, ал.1,
т.3, б. „В“ от ЗДвП беше описано пълно и точно в АУАН и в НП, събраните по делото
доказателства биха били достатъчни за прилагането на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП спрямо
жалбоподателя, тъй като от Протокола за ПТП, показанията на свидетелката Т. К-В,
доказателствата, предоставени от Дирекция „Национална система 112“ и АУАН се
установяват щетите по лек автокобил „Шкода Октавия“, както и липсата на съгласие между
участниците в ПТП-то относно него, но доколкото в случая обсъжданата тук точка 2 от
атакуваното Наказателно постановление страда от съществени процесуални нарушения при
описание на деянието, съдът не може да се абстрахира от така констатираните непълноти на
Акта и НП и да потвърди точка 2 от НП, тъй като би въвел данни, срещу които М. до
момента не се е защитавал, тъй като не са му били надлежно предявени с АУАН и НП, а
именно за настъпилите от удара имуществени вреди по лек автомобил „Шкода Октавия“,
както и за това, че е било налице несъгласие между участниците в ПТП относно
обстоятелствата, свързани с него (доколкото водачът на лек автомобил „Ситроен“ е възприел
станалия пред него и с управляваното от него МПС удар в друг автомобил, както и
ръкомаханията на св. К-В, но въпреки това е напуснал местопроизшествието).
Гореизложените съображения показват, че само заради допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до невъзможност да се разбере административното обвинение пункт 2
от обжалваното Наказателно постановление (в частта, с която на основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП на М. е наложена „глоба“ в размер
на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец) следва да се
отмени т.2 от НП.
9
Водим от изложеното до тук съдът прие, че следва да отмени изцяло обжалваното
Наказателно постановление – поради допуснати съществени процесуални нарушения и за
двете администранивни обвинения, както и поради недоказаност на това по чл.20, ал.1 от
ЗДвП.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143
от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това
законово изискване е изпълнено, тъй като в съдебно заседание на 13.06.2023г. е представен
списък с разноски, който съответства по размер на уговореното и изплатено възнаграждение
за адвокат на жалбоподателя – 1000 лева (видно от лист 115 и лист 116 от делото пред СРС).
Според чл.143, ал.1 от АПК и с оглед изхода на делото, органът, издал процесното НП,
следва да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за един адвокат. Според
чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – при глоба до 1000 лева минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 400 лева, което означава, че при две обвинения за
административни нарушения, всяко от които санкционирано с глоба до 1000 лева,
минималното адвокатско възнаграждение и за двете е 800 лева. В случая уговореното и
изплатено възнаграждение на адв. Чюбатарова - Николова е над тази сума, а именно 1000
лева, но въззиваемата страна не е направила изрично възражение за прекомерност по
смисъла на чл.63д, ал.2 от ЗАНН. Освен това адвокатът на жалбоподателя е взел участие и в
четирите заседания пред СРС, а нормата на чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда, че при повече от две
съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително възнаграждение,
което до ноември 2022г. е било по 100 лева, а след 04.11.2022г. - по 250 лева. По
конкретното дело третото и четвъртото по ред заседания са били след 04.11.2022г. (на
04.04.2023г. и на 13.06.2023г.), поради което за всяко от тях на адвоката са се дължали по
250 лева или сумарно 500 лева над посочения по-горе минимален размер на адвокатското
възнаграждение за двете обвинение в размер на 800 лева. От тук съответно следва, че
дължимото на адв. Чюбатарова - Николова възнаграждение (определено по правилата на
чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 и ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения) надвишава поискания от нея размер от 1000 лева. Поради
това СДВР (към чията структура спада Отдел „Пътна полиция” при СДВР) следва да бъде
осъдена да заплати на И. М. за направени от него разноски по делото за адвокат сумата от
1000 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-011948 от 30.06.2022г., издадено от
Началник Сектор към Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл.185 от
ЗДвП за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП на И. М. М. е наложена „глоба“ в размер на 20
(двадесет) лева, а на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.
„В“ от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на И. М. М. с ЕГН
********** сумата от 1000 лв. (хиляда лева) за направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11