Решение по дело №953/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба, подадена от Т. А. С., [ЕГН], с. Розово, общ. Брацигово, срещу Ревизионен акт № Р-16001323004241-091-001/13.05.2024 г. на З. Д. В. - възложил ревизията и Ф. Г. К. - ръководител на ревизията, потвърден и изменен с Решение № 335/24.07.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който допълнително са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, вноски ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ и ДДС за периода от 2019 г. до 2022 г. в общ размер на 148 337,62 лв. главница и 51 583,14 лв. лихви.

Релевирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на издадения РА. Твърди се, че същият страда от съществени пороци на формата и съдържанието, като събраните доказателства противоречат на процесуалните и материални данъчни закони. Посочва, че неправилно е приложен редът за облагане по чл. 122 ДОПК, като не са изложени мотиви относно представените от него доказателства и писмени обяснения, а са приобщени и обсъдени доказателства от друга – „неприключила“ проверка. Твърди, че неправилно органът по приходите определя всички извършени превози като търговски сделки по смисъла на чл. 1 от Търговския закон ТЗ). Липсват конкретни облагаеми доставки по чл. 6 ЗДДС с предмет, контрагенти и цени, по които жалбоподателят да е субект, за да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, както и че е недопустимо определянето на оборот по аналог. Твърди, че неправилно всички превози са приравнени на покупко-продажби за всички описани в превозните билети лица, от което и неправилно са начислени задължения за осигурителни вноски и съответните лихви. Жалбоподателят е регистриран земеделски производител и е зает по трудово правоотношение, поради което е недопустимо да бъде определян като търговец. В съдебно заседание и представени подробни писмени бележки, процесуалният представител на жалбоподателя адвокат Н. Б., поддържа жалбата и излага становище за незаконосъобразност на РА, по което претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът - директорът на дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП в съдебно заседание и представени писмени бележки чрез процесуален представител юрисконсулт Г. К.-Д., изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт съобразно разпоредбата на чл. 160 ДОПК, приема за установено следното:

Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001323004241-020-001/18.07.2023 г., издадена на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК от началник сектор при ТД на НАП-Пловдив, оправомощен със Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г. на директора на ТД на НАП-Пловдив. Предметът и периодът на ревизията обхваща задължения за данък върху дохода на физическото лице от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г.; по ЗДДС за периода от 23.04.2019 г. до 31.12.2022 г.; за установяване на задължения за държавно обществено осигуряване (ДОО), допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд (ДЗПО-УПФ) и здраво осигуряване (ЗО) като самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г. Със Заповеди за изменение на ЗВР № Р-16001323004241-020-002/16.10.2023 г. и № Р-16001323004241-020-003/02.11.2023 г. е продължен срокът за приключване на ревизията. Със Заповед № Р-16001323004241-ЗИД-001/12.12.2023 г. на изпълнителния директор на НАП е продължен срокът на ревизията до 05.04.2024 г. въз основа на която са издадени ЗИЗВР № Р-16001323004241-020-004/28.12.2023 г. и ЗИЗВР № Р-16001323004241-020-005/09.01.2024 г. на началник на сектор при ТД на НАП-Пловдив, с които срокът за приключване на ревизията е определен до 05.04.2024 г.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-1600132304241-092-001/18.04.2024 г., връчен на 22.04.2024 г. по електронен път, като жалбоподателят не се е възползвал от възможността по чл. 117, ал. 5 ДОПК и не е подал възражение срещу РД.

Констатациите в РД са дали основание на ревизиращите да издадат процесния Ревизионен акт № Р-16001323004241-091-001/13.05.2024 г. от З. Д. В. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Ф. Г. К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК.

В ревизионния акт са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване. Ревизиращият орган е извършил анализ на доказателствата, като е изложил подробно съображенията, мотивирали фактическите и правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт. Изложените в РД мотиви, предвид цитирания чл. 120, ал. 2 ДОПК, представляват мотиви и на РА. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика, обективирана в множество решения на ВАС. В РД са изложени подробни мотиви на ревизиращите органи, обосноваващи изводите им относно допълнително установените задължения на жалбоподателя.

Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 120 ДОПК.

На 23.05.2024 г., в регламентирания по чл. 152, ал. 1 ДОПК срок, чрез ТД на НАП-Пловдив до директора на дирекция „ОДОП“–Пловдив е подадена жалба, с която Т. С. оспорва изцяло РА № Р-16001323004241-091-001/13.05.2024 г. като незаконосъобразен, с който допълнително са установени задължения по ЗДДФЛ, ЗДДС и вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ в общ размер на 203 906,92 лв. главница и лихви.

Въз основа на събраните доказателства, установените факти и обстоятелства са направени следните констатации от органите по приходите:

Т. С. е данъчно задължено лице на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 ЗДДФЛ, регистриран е като земеделски производител и има сключен трудов договор на длъжност – шофьор на тежкотоварен автомобил с „Валкин лес“ ЕООД. За ревизирания период лицето е подало ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ с декларирани доходи от трудови правоотношения, доходи от друга стопанска дейност по чл. 29 ЗДДФЛ и доходи от други източници по чл. 35 ЗДДФЛ.

От събраните доказателства органът по приходите е направил извод, че С. е извършвал многократно търговска дейност със собствено товарно МПС – доставка и транспорт на дървен материал, като всички превозни билети са издадени за превоз на дърва от горски пунктове на ДГС-Пещера до получатели от гр. Брацигово и региона. Констатирано е, че жалбоподателят заплаща за негова сметка закупените дърва от името на различни ФЛ, които са подали заявление в Община Брацигово и са одобрени за доставка на дърва за огрев чрез ДГС-Пещера или „Сифореста 7“ ЕООД. В хода на ревизионното производство е присъединено и производство на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ на ОДМВР-Пазарджик, при които са извършени проверки на общо 97 физически лица относно покупко-продажбата и транспортирането на дърва за огрев. В писмени обяснения Т. С. е заявил, че доставя дървен материал на списък на лица, които са подали декларации в ДГС-Пещера и че в редки случаи и главно по отношение на възрастни хора е заплащал суми от тяхно име в ДГС-Пещера. При доставката на дървата им предоставял фактурите за заплатена дървесина, квитанция с фискален бон и превозен билет.

При тези обстоятелства органът по приходите е приел, че е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за определяне на данъчните основи по години по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, за което на основание чл. 124, ал. 1 ДОПК на С. е връчено уведомление. Прието е, че Т. С. е действал като търговец по смисъла на чл. 1, ал 1, т. 5 ТЗ, като е осъществявал по занятие сделки, свързани с продажбата на дървесина с цел реализиране на печалба и че облагаемият доход следва да се формира по реда на чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ.

За да определи приходите, ревизиращият екип е използвал информация относно стойността на продадените стоки и извършения транспорт на дървесина съгласно превозните билети. Направен е общ сбор на закупената дървесина от ДГС-Пещера и „Сифореста 7“ ЕООД, формирана е отчетната стойност на продадената дървесина и е определена надценка в размер на 210,92% на кубик продадена дървесина.

Решаващият орган е приел, че са налице предпоставките и се реализира съставът на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. По отношение на установените задължения по ЗДДФЛ е приел, че извършваната от С. дейност (покупко-продажба и транспорт на дървесина) за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г. е системна с повтарящи се действия, материализирани в множество сделки с цел реализиране на печалба. От доказателствата, в които фигурират име и подпис на РЛ като превозвач на стоките и изпълнител на транспортни услуги - превоз със собствено МПС е прието, че С. е действал като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ, за когото не са налице изключенията по чл. 2 ТЗ.

Прието е, че Т. С. отговаря на изискванията за задължителна регистрация по ДДС с достигнат облагаем оборот за периода от 01.02.2019 г. до 31.03.2019 г. в размер на 57 950,69 лв. и е следвало да начислява косвен данък при извършване на облагаеми доставки от продажба на дървесина за огрев от 23.04.2019 г. Ето защо за периода от 23.04.2019 г. до 31.12.2022 г. органите по приходите са приложили чл. 102, ал. 4 ЗДДС (в приложимата редакция), като са приели, че лицето дължи данък за извършените от него продажби на дървесина за огрев и продажби на овче мляко, които са облагаеми доставки. Данъчната основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК на база неотчетените приходи от РЛ.

По КСО и ЗЗО е установено, че Т. С. е декларирал упражняване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски производител, считано от 10.06.2000 г., за което е подавана информация с декларация обр. № 1. Установено е, че С. е в трудови правоотношения от 01.06.2016 г. с „В. лес“ ЕООД, като работодателят го е осигурявал като работещ при условията на втора категория труд. Предвид установените при ревизията укрити доходи от икономическа дейност на основание чл. 124а ДОПК във вр. чл. 6, ал .9 и чл. 127 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО на С. като самоосигуряващо се лице са определени задължения за окончателни осигурителни вноски и прилежащи лихви.

Решаващият орган е приел, че са дължими установените задължения по КСО и ЗЗО доколкото С. е извършвал икономическа дейност, независимо, че не е регистриран по смисъла на ТЗ. При изчисляване на задълженията от органите по приходите са допуснати неточности, поради което е изменил РА в тази му част.

По искане на жалбоподателя е допуснато и изслушано основно и допълнително заключения по съдебно-икономическа експертиза, оспорени от ответника. Вещото лице след запознаване с материалите по делото заключава, че за периоди 2019 г. – 2022 г. доходите на жалбоподателя, изчислени съобразно данните по преписката и извършените насрещни проверки на 97 физически лица за извършени транспортни услуги и доставка на дърва са в общ размер на 3 900,66 лв., което е под законовия праг за задължителна регистрация по ДДС. Посочва, че С. не е декларирал в своите ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ доходи от друга извършвана стопанска дейност освен като земеделски производител. Доходите са декларирани като реализирани с негово лично имущество, а не като резултат от извършвана стопанска/икономическа дейност, поради което са обложени единствено с ДОД и за тях не са начислени осигурителни вноски за ДОО и ЗО. Ако се приеме, че сделките не са инцидентни и представляват осъществена търговска дейност, вещото лице е изчислило, че дължимият ДОД е 401,96 лв., а осигуровките в размер на 1220,91 лв.

В допълнителното заключение и след съпоставка с подадените ГДД, вещото лице е посочило, че за проверявания период са установени надвнесени суми от С., които се равняват на изчисления данък върху дохода от превоза на дърва.

Съдът не кредитира заключенията, доколкото същите не са съобразени с всички факти и обстоятелства по делото. От друга страна, експертът е изложил мотиви по спора от правна страна, което е извън неговата компетентност.

По делото са разпитани свидетелите: Т. Г. Б.; Г. Й. С.; З. И. Н.; В. С. Л.; Б. А. П. и А. К. А..

Свидетелят Б. заявява, че през периода 2019-2022 г. се е отоплявала с дърва, които е закупувала различни места, включително и от услугата, която е предоставяла Община Брацигово и ДГС-Пещера. Посочва, че съпругът й е отговарял за закупуването на дървата, като Т. С. е превозвал дървата. По неин спомен са му плащали около 40-50 лв. за транспорта, колкото е разходът за горивото.

Св. С. посочва, че е закупувал дърва за огрев от „Сифореста 7“ ЕООД, плащането е извършвано на дружеството, а С. е транспортирал дървата. Не му е плащал никакви суми, а му е помагал при ремонт на къщата.

Св. Н. заявява, че е закупувала дърва от различни фирми, а С. ги е превозвал. Плащала е дървата на ДГС-Пещера, а за транспорта, на С. е заплащала минимална сума от около 20-30 лв. за горивото. Свидетелят заявява, че лично е ходила до горското стопанство да заплати дървата, а оттам са й издавали документ.

Св. П. посочва, че през 2022 г. е добил по 8 куб.м. дърва за себе си и за Т. С.. Нарязал ги е, а С. ги е транспортирал, за което не е заплащал.

Св. Л. посочва, че през 2022 г. е закупила 5 кубика дърва от „Сифореста 7“ ЕООД, като С. е извършил превоза и не му е плащала за транспорта.

Св. А. заявява, че е пълномощник на „Сифореста 7“ ЕООД, а управител е дъщеря му. Дейността на дружеството е дърводобив. Посочва, че на терен присъства инженер-лесовъд, представител на дружеството, с когото е комуникирал С.. Свидетелят не знае кой е закупувал дървата, тъй като мястото му на работа е в офиса на дружеството в гр. Пловдив, а лесовъдът е предавал парите за деня и А. е издавал фискален бон за цялата сума. Заявява, че в периода от 2019 г. до 2022 г. само той е работил с касовия апарат.

Съдът кредитира единствено показанията на св. А.. Показанията на останалите свидетели намира за заинтересовани, доколкото транспортът е извършван срещу услуга - ремонт на къща, добив и нарязване на дърва и др.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Оспореният РА е валиден административен акт, като издаден от компетентен орган, след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган. Съдът не констатира пороци, касаещи формалната, процесуалната и материалната законосъобразност на РА.

РА отговаря на изискванията за съдържание по чл. 120, ал. 1 ДОПК, предвид препращането към мотивите на РД изцяло, издаден е в срока по 119, ал. 3 от същия кодекс. Нормата на чл. 120, ал. 2 ДОПК определя, че ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт, поради което фактическите и правни основания, посочени в доклада съставляват мотиви на ревизионния акт по смисъла на чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК. Поради това липсата на мотиви в акта, при наличието на такива в ревизионния доклад, не представлява нарушение на изискванията за форма и съдържание по чл. 120, ал. 1 ДОПК.

Неоснователно е твърдението, че органът не е обосновал наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за извършване на ревизията при особени случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя. Следователно, в производството по съдебно обжалване на ревизионен акт, издаден по особения ред, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основанието за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

При ревизията са изискани документи и писмени обяснения от РЛ, отправени са запитвания и искания за представяне на документи и писмени обяснения до трети лица и са приобщени доказателства от информационните масиви на НАП, подробно описани в ревизионния доклад. Въз основа на анализ на събраните в хода на ревизията документи и получената информация от изследваните различни източници органите по приходите са преценили, че е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. На основание чл. 124, ал.1 ДОПК на Т. С. е връчено уведомление, че основата му за облагане с данъци ще бъде определена по реда на чл. 122 и чл. 124а ДОПК. Заедно с уведомлението са връчени уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 ДОПК и искане за представяне на документи и писмени обяснения. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че облагането му с данъци почива на „принцип на поведение“ във връзка с извършена проверка от ОДМВР-Пазарджик за 2023 г. Документите от нея са присъединени към ревизионното производство, като органът по приходите е извършил самостоятелни проверки и процесуални действия, за които има искания за насрещни проверки и от събраните доказателства е установил наличие на данни за укрити приходи за периода от 2019 г. до 2022 г., който период е извън проверката на органите на реда.

От събраните доказателства, включително информация от ДГС-Пещера и „Сифореста 7“ ЕООД, органът по приходите е направил извод, че С. е извършвал многократно търговска дейност – доставка и транспорт на дървен материал (дърва за огрев) със собствено МПС. От превозните билети е видно, че са издадени за превоз на дърва от горски пунктове до различни физически лица в гр. Брацигово и региона, като транспортът е извършван от Т. С.. В писмените си обяснения във връзка с извършени насрещни проверки на 97 физически лица, голяма част от купувачите заявяват, че не са посещавали горското стопанство или друго дружество, а за закупените дърва за огрев и за транспорта са заплащали лично на С.. В превозните билети се сочат като купувачи на дървесината различни физически лица, които присъстват и в списъците на Община Брацигово, като при всичките транспортът е извършван от Т. С. със собствения му товарен автомобил, което безспорно доказва, че се касае за множество сделки (а не за инцидентно извършена дейност), с различни съконтрагенти, предмет на които е продажбата на дърва за огрев и транспорта им в значителен обем, което налага посочените сделки да се водят по търговски начин, както правилно е приел органът по приходите. От писмените обяснения на лицата е установено, че са налице сделки, при които купувачите са заплати значително по-висока стойност на дървата за огрев от отчетната им стойност на продадените от ДГС и „Сифореста 7“ ЕООД, като на л. 69 от РД е изчислена и надценката, на която С. е продал дървата. Установено е също разминаване в количеството продадени дърва от ДГС и полученото от купувачите, както и такива, които заявяват, че през процесния период не са получавали дърва, въпреки че има издадени превозни билети на тяхно име. Следователно, извършваната от жалбоподателя дейност правилно е определена като търговска по своя характер, предвид обема на реализираната дървесина и системността на сделките с нея. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 5 от Търговския закон ТЗ) за търговец се смята всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва превозни сделки. Ето защо сключените сделки от това лице сделки за покупко-продажба и транспорт на дървесина са търговски (арг. от чл. 286, ал. 1 ТЗ). Съобразно горното доходите от тази дейност правилно са определени като доходи от стопанска дейност, които като такива следва да се декларират от лицето. По делото не се спори от жалбоподателя, че не е декларирал тези доходи и следователно същите са укрити, поради което приходната администрация правилно е приела, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити доходи, което налага облагането на лицето по посочения ред в чл. 122 ДОПК.

В случая след като жалбоподателят има качеството на търговец на основание чл. 1, ал. 1, т. 5 ТЗ и извършва търговски сделки по смисъла на чл. 286, ал. 2 ТЗ и за него правилата за определяне на облагаемата основа са тези посочени в чл. 26 ЗДДФЛ по силата на изричната норма в този смисъл на ал. 7, според която по реда на ал. 1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец.

По изложените мотиви съдът приема, че осъществяваната дейност от жалбоподателя по реализация на дървесина предвид обема и системността определя търговското качество на лицето и съответно на сделките, поради което доходите от тази дейност са доходи от стопанска му дейност, които са облагаеми по реда на чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ. След като тези доходи не са декларирани от лицето в ГДД по ЗДДФЛ за периода същите са укрити и налагат определянето на основата за облагане по този закон по реда на чл. 122 ДОПК.

За да определи задълженията по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ на лицето приходната администрация е определила данъчната основа от приходите/доходите на лицето от стопанска дейност като търговец по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. В тази връзка в хода на ревизията е установено, че Т. С. е извършвал продажби на дърва за огрев, които доходи не са декларирани и върху тях не е начислен дължимият данък и ЗОВ. При определяне размера на данъка е отчетена стойността на продадената дървесина и получените приходи/доходи от РЛ с надценка, като от облагаемия оборот и печалба са изключени сумите на лицата, които са заявили, че лично са добили стоката, какъвто е случая на св. П., както и количествата за лични нужди на Т. С..

Ето защо съдът намира, че с РА правилно е определена данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. Дължимият данък е в размер на 15% и следователно същият възлиза на установения с РА размер.

Каза се, че Т. С. е извършил покупко-продажба на дървесина и превоз на същата, както и че е извършвал дейност като едноличен търговец, то правилно са установени допълнителни задължения за ДДС. Съгласно чл. 95, ал. 1 ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 ЗДДС, като чл. 3, ал. 1 ЗДДС сочи, че данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Според чл. 96, ал. 1 ЗДДС (в приложимата редакция), всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. С. е достигнал облагаем оборот от 50 000 лв. към 31.03.2019 г., като в законоустановения срок не е подал заявление за регистрация по ЗДДС. Правилно органът е приел, че най-късната дата, на която е следвало да бъде регистрирано лицето е 22.04.2019 г., поради което данъкът е установен за периода 23.04.2019 г. до 31.12.2022 г.

Съдът приема, че изменения РА е законосъобразен и в частта, с която са определени задължения за осигурителни и здравни вноски. Това е така, тъй като съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 2/2022 г. по тълкувателно дело № 8/2020 г. на ОСС на ВАС, не съществува противоречива съдебна практика относно облагането по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, вкл. и в частта за задължителни осигурителни вноски по чл. 124а ДОПК за еднолични търговци, регистрирани по чл. 56 и следващите от ТЗ, както и за физически лица, осъществяващи търговска дейност без да са регистрирани. За тях при провеждане на ревизия при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК съдебната практика приема, че установената в хода на ревизията данъчна основа, вследствие на укрит доход, е свързана с търговска дейност, която е и трудова, и за която се дължи не само данък, но и задължителни осигурителни вноски съгласно чл. 124а ДОПК. Също така съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО правопораждащият юридически факт за задължително обществено и здравно осигуряване е започването на трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 и чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс. В случая е безспорно установено, че С. е извършвал търговска дейност, изразяваща се покупко-продажба и транспортира не дърва за огрев, която дейност е и трудова, с оглед което правилно са му определени задължения за здравно и социално осигуряване.

Предвид изложеното съдът намира, че оспореният РА, е постановен от компетентен орган, при спазена форма, мотивиран и обоснован, не са допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, които да обосновават отмяната му на това основание, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и предявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на НАП сумата от 12 646,83 лв., съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. А. С. срещу Ревизионен акт № Р-16001323004241-091-001/13.05.2024 г. на З. Д. В. - възложил ревизията и Ф. Г. К. - ръководител на ревизията, потвърден и изменен с Решение № 335/24.07.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. Пловдив при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Т. А. С., [ЕГН], с. Розово, общ. Брацигово, [улица], да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 12 646,83 (дванадесет хиляди шестстотин четиридесет и шест лева и 83 ст.) лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.