№ 592
гр. Враца, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20221420100407 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от П. Л. П., ЕГН **********, чрез
адв. В. Н., против „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********.
В исковата се твърди, че на 20.05.2021 г. между ищеца като кредитополучател и
ответното дружество като заемодател бил сключен Договор за потребителски кредит тип
кредитна линия А1 Бърз Кредит № *********, с минимална сума за усвояване 100 лева и
кредитен лимит 1 000 лева при лихвен процент 40,00%. В договора било посочено, че
кредитополучателят следва да бъе представеноедно от следните обезпечения: поръчителство
от две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно
възнаграждение за всеки в размер на 1 500 лева или неотменима и безусловна банкова
гаранция от одобрена от ответника банка или поръчителство от одобрено от ответника
дружество.
Сочи, че съгласно чл. 2, ал. 2 от договора, усвояването на суми се заявява от
кредитополучателя чрез подаване на искане на място в търговски обект на дистрибутора
или посредством наличните канали за дистанционна комуникация – ел. поща, уеб-сайт,
мобилни приложения, IM съобщения, кратки текствоеи съобщения или обаждане на кол
център. Ищецът сочи, че на 20.05.2021 г. е подал искане за кредитна линия № ********* до
„Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, с което помолил да му бъде отправено предложение за
условията, при които може да се усвои сума по кредит „Кредитна линия“ в размер на 1 000
лева.
Заявява, че на същия ден му бил отпуснат заем в размер на 1 000 лева, с погасителен
1
план към кредит № *********, който имал силата на споразумение относно размера на
усвоената сума 1 000 лева, за срок от 12 месеца, с размер на погасителната вноска 102,47
лева. Заявява, че е усвоил заемната сума в размер на 1 000 лева в брой в търговския обект,
където е подписан договорът за кредит.
В същия ден – на 20.05.2021 г. ищецът сключил Договор за възлагане на
поръчителство с посоченото от заемодателя лице – „Кредит гаранция“ ЕООД, ЕИК
*********. В договора било посочено, че ще породи действие, ако в 5-дневен срок от
одобреното искане за усвояване на сума по кредитната линия кредитополучателят не
осигури едно от уговорените в договора за кредит обезпечение. Уговорено било, че
кредитополучателят ще заплаща на поръчителя възнаграждение в размер според размера на
всяка усвоена сума, срока за изпълнение, редовност на кредитополучателя при получаване
на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на клиента,
като конкретните размери и съответните условия са посочени в погасителен план към
договора. Възнаграждението за поръчителя следвало да се заплати по банкова сметка на
посредника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД или в търговските обекти на това дружество.
За усвоената сума от 1 000 лева възнаграждението за поръчител било 141,20 лева,
разсрочено на месечни вноски от по 38,73 лева.
Заявява, че на 17.06.2021 г. погасил предсрочно и изцяло сумата по договора за
кредит в общ размер на 1 084,19 лева, в т. ч. главница, лихва и възнаграждение за
поръчителство. Сумата била платена изцяло в полза на ответното дружество, както следва
672,76 лева на 16.06.2021 г. и 411,43 лева – на 17.06.2021 г.
Ищецът счита, че описаните договори за кредит са нищожни, като излага следните
доводи:
Не е спазена предвидената от закона форма при сключването им;
Не е спазена процедурата по ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, тъй като ответникът не е предоставил
на потребителя изискуемата преддоговорна информация, не е получил неговото
валидно съгласие за сключване на договорите, както и за условията, при които може
да се откаже от тях; освен това разменените електронни съобщения не отговарят на
изискванията на ЗЕДЕУУ, а електронните документи се явяват неподписани такива,
тъй като не е спазена процедурата по удостоверяване на техния действителен автор
/напр. да са подписани с квалифициран електронен подпис/;
Нарушено е изискването договорите да са написани по ясен и разбираем начин, като
всички елементи да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по –
малък от 12 пункта, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора;
Нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е посочен общият размер на
кредита като съществен елемент от неговото съдържание; счита, че посочването на
сумата от 1 000 лева е формално, както и че липсва посочване на начина, по който ще
бъде изплатена сумата /в брой или по банкова сметка/ и в какъв срок;
Нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е посочен годишният процент
на разходите /ГПР/ по кредита като съществен елемент от неговото съдържание, както
2
и общо дължимата от потребителя сума по определения в приложение № 1 към ЗПК
начин;
ГПР е посочен единствено като процент, без да са описани основните данни, които са
послужили за неговото изчисляване, като счита, че липсата на ясно разписана
методика за формиране на ГПР – кои компоненти са включени в него и как се
формира определеният в договора ГПР от 49,02%, е в пряко противоречие с
императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл.10а, ал. 2 и 4 ЗПК; не
става ясно каква част от ГПР е фиксираният лихвен процент от 40,00%; в
съдържанието на ГПР не са включени всички останали разходи, в това число и
възнаграждението по сключения договор за поръчителство;
Счита, че в договорите размерът на ГПР е грешно посочен, като действителният
размер от 69,44% е над максимално установения праг на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4
ЗПК;
Сключеният с „Кредит Гаранция“ ЕООД договор за поръчителство излиза от
присъщата функция за обезпечение на заема и имат за цел единствено начисляване на
допълнителни разходи по кредита, предвид, че са сключени с дружество, избрано и
посочено от заемодателя, за което ищецът е заплатил такса, равняваща се на близо
половината от размера на отпуснатия кредит, без да е налице неизпълнение на
задълженията по договора от негова страна;
Клаузата за обезпечаване на заема с поръчителство е в пряко противоречие с
преследваната от Директива 2008/48/ЕО, транспонирана в ЗПК, цел, тъй като
дружеството – заемодател не е изпълнило задължението си преди сключване на
договора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването му, а вместо това му е вменило
задължение да сключи договор за поръчителство с точно определено лице, за което да
заплаща възнаграждение, вследствие което се е увеличил размерът на дълга му;
Клаузата за обезпечаване на заема с поръчителство е нищожна и неравноправна по
смисъла на чл. 143 ЗЗП – не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
неравновесие в правата на страните; не е формулирана по ясен и недвусмислен начин,
не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на
договора, както и не е индивидуално уговорена;
Целта на сключване на договора за поръчителство с трето лице е заобикаляне на
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 10а, ал. 2 ЗПК под предлог, че таксите се
дължат на трето лице, а не на кредитора, впоследствие обаче тези такси се заплащат
именно на заемодателя;
Не е предоставена възможност потребителят да посочи избран от него поръчител, а
сключването на договор с „Кредит Гаранция“ ЕООД е абсолютна предпоставка
потребителят да бъде одобрен за получаване на кредита;
Възнаграждението за поръчителя следва да е включено в ГПР, тъй като представлява
печалба за кредитора, който не е прехвърлил платената сума от 464,76 лева на „Кредит
Гаранция“ ЕООД;
3
Ако тази сума бе включена в ГПР, последният щеше да възлиза на 74,10%;
Освен това прилагането на друг размер на ГПР извън договорения между страните,
представлява „заблуждаваща търговска практика“;
Клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави,
като нищожността на тази уговорка води до нищожност на целия договор;
Налице е несъответствие между посочения в преддоговорната информация фиксиран
годишен лихвен % и посочения в сключения договор;
Не е посочено наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
срокът, в който това право може да бъде упражнено, условията за упражняването му;
Нищожността на процесния договор за кредит води до нищожност и на свързания с
него договор за гаранция.
Иска се постановяване на решение, с което ответното дружество „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД да бъде осъдено да заплати на ищеца П. Л. П. сумата от 84,19 лева,
представляваща платена без основание сума по договор за потребителски кредит №
*********/20.05.2021 г. и съставляваща разликата между главницата по договора в размер
на 1 000 лева и общо платената по договора сума 1 084,19 лева, ведно със законната лихва
върху сумите от датата на депозиране на исковата молба - 03.02.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД, чрез адв. П. П., с който предявеният иск се оспорва като недопустим
и неоснователен. Не оспорва, че с ответника е сключен Договор за потребителски кредит
тип „Кредитна линия А1 Бърз кредит“ № *********/20.05.2021 г., по силата на които на
същата дата ищецът е усвоил сумата от 1 000 лева, с лихвен процент 40,00% и ГПР 48,47%.
Ищецът е следвало да върне кредита на 12 месечни вноски в размер на 102,47 лева. Заявява.
Че дружеството е получило плащания по договора в общ размер на 1 053,75 лева, от които
1 000 лева главница и 53,75 лева – лихва. Ответното дружество не извършва посредничество
и не приема плащания от името на „Кредит Гаранция“ ЕООД. Ответникът не поддържа
търговски обекти, а посочената в договора за поръчителство банкова сметка не е на
ответника.
Оспорва твърденията за недействителност на договора за кредит, като счита, че
същият отговаря на изискванията на ЗПК. Договорът е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, спазени изисквания за шрифт. Посочен е
общият размер на кредита, условията за усвояване на суми. Договорът съдържа ГПР и
лихвения процент, който е правилно изчислен и в него не следва да се включва
възнаграждението за поръчителство. Изложени са подробни съображения. Заявява, че
ищецът е имал право да избере да обезпечи задълженията си по договорите с поръчителство
от избрани от него физически лица, а сключването на договор за поръчителство не е условие
за отпускането на кредита. Сключването на договора за поръчителство с третото лице е по
избор на потребителя, извършен при сключването на договора за кредит. Оспорва, че
клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, като
4
счита, че размерът й не е необосновано висок.
Иска се постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира присъждането на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:
От представените по делото доказателства се установява, че между „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД като заемодател и ищеца П. П. като заемател е сключен Договор за
потребителски кредит тип „Кредитна линия А1 Бърз Кредит“ № ********* от 20.05.2021 г.,
съгласно който „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД предоставя на ищеца потребителски кредит тип
„кредитна линия“, по който кредитополучателят има право да усвоява и погасява
многократно изцяло или частично възстановени суми до размера на кредитния лимит.
Уговорен е кредитен лимит от 1 000 лева и лихвен процент 40%.
Съгласно чл. 1, ал. 2, страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен,
като в 5-дневен срок от всяко одобрено искане за усвояване на сума кредитополучателят
следва да осигури поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен
трудов договор, с минимално брутно месечно възнаграждение в размер на 1 500 лева,
одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова
гаранция от одобрена от кредитора банка.
По искане на ищеца № ********* от 20.05.2021 г. му е отпуснат кредит в размер на
1 000 лева, като съгласно погасителния план се е задължил да го върне на 12 равни месечни
вноски, всяка в размер на 102,47 лева, с падеж 20 число на месеца, първа вноска с падеж на
20.06.2021 г.
В искането ищецът е заявил, че е съгласен за всички изявления и документи във
връзка с предоставянето на услугата, разменяни с дружеството-заемодател, да бъдат
използвани средства за комуникация от разстояние /електронна поща, текстови съобщения
SMS, телефонни обаждания, потребителски профил в онлайн система, приложения за
мобилен телефон и др./, както и всяко негово електронно съобщение или електронен подпис
да има стойността и да бъде считан за саморъчен подпис във връзка с всички изявления и
документи, както и всички разменяни копия от документи по електронна поща, куриер или
факс, да имат равнозначна на сключване в писмена форма сила.
Представени са Общи условия, уреждащи отношенията между Кеш Кредит Мобайл“
ЕАД и неговите клиенти по повод договори тип „кредитна линия“, приложение № 1 за
размерите на ГПР в различни варианти и СЕФ.
Представен е договор за възлагане на поръчителство от 20.05.2021 г., сключен
между ищеца и „Кредит Гаранция“ ЕООД, съгласно който последното дружество е поемо
задължение да отговаря солидарно за всички задължения на клиента при условията и за
срока на Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия А1 Бърз Кредит“ №
********* от 20.05.2021 г., сключен с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД. Представен е
погасителен план с включено възнаграждение за обезпечение, видно от който
5
възнаграждението се равнява на сумата от 459,60 лева и се дължи на 12 равни месечни
вноски всяка от по 38,73 лева и дължими ведно с вноските по договора за кредит.
По делото са изслушани и приети основно и допълнително заключения на съдебно-
счетоводна експертиза, в което вещото лице е посочило, че според ищеца същият е платил
сумата от общо 1 084,19 лева, както следва: на 16.06.2021 г. сумата от 672,76 лева и на
17.06.2021 г. – 411,43 лева, а според ответника е платена сумата от общо 1 053,75 лева, както
следва: на 03.11.2021 г. сума в размер на 646,16 лева и на 15.11.2021 г. – 407,62 лева.
Вещото лице без счетоводно оправдана причина възприема версията на ищеца, тъй като в
представените от ответника данни имало аритметична грешка в сбора на постъпилите суми,
като сумата за лихва не е 53,75 лева, а 30,44 лева, както и счита, че посочените дати на
плащане са грешни, с оглед обстоятелството, че кредитът се води предсрочно погасен.
Вещото лице е посочило, че не приема сумите, посочени от ответника за верни, тъй като
според договора се дължало и възнаграждение за поръчител.
Съдът не възприема заключението на вещото лице в посочената част, тъй като
същото не се базира на специалните знания на вещото лице, а единствено на
предположения. Отговорът на поставените задачи не е какво е предвидено за плащане по
договора, а какво е действително платено.
Затова съдът е назначил допълнителна експертиза, при която вещото лице е
извършило справка при третото лице – посредник при сключване на договора „Кеш Кредит“
ЕАД и е установило, че по договор № *********/20.05.2021 г. има постъпили плащания в
общ размер на 1 030,44 лева за погасяване на главницата и лихвата, както следва: на
03.11.2021 г. сума в размер на 646,16 лева и на 15.11.2021 г. – 407,62 лева. В счетоводството
на дружеството не са постъпвали суми за възнаграждение за поръчител. Сумите са
разпределени към кредитора.
Вещото лице е установило, че при дължими суми 1 000 лева – главница, 229,64 лева
– възнаградителна лихва и 464,76 лева – възнаграждение за гаранция, ГПР по договора е в
размер на 69,44%.
Съдът възприема, че по договора е платена общо сумата от 1 030,44 лева /макар и не
на посочените от ответника дати/ с оглед предоставените документи от ответника и от
кредитния посредник. За плащане на сумите в размер, посочен от ищеца, последният не
ангажира никакви доказателства и твърденията му се явяват недоказани.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
От ищеца П. Л. П., ЕГН **********, против „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК
*********, е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 84,19 лева, представляваща платена без
основание сума по договор за потребителски кредит № *********/20.05.2021 г. и
съставляваща разликата между главницата по договора в размер на 1 000 лева и общо
6
платената по договора сума 1 084,19 лева, ведно със законната лихва върху сумите от датата
на депозиране на исковата молба - 03.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на
сумата в размер на 84,19 лева по договора в полза на ответника, като част от общо
платените суми в размер на 1 084,19 лева по договора за кредит, а в тежест на ответното
дружество е да докаже наличието на основание за плащане на сумите, а именно: 1. че между
страните са били налице облигационни правоотношения по валидно сключен Договор за
потребителски кредит тип „Кредитна линия А1 Бърз кредит“ № *********/20.05.2021 г.; 2.
че договорът е сключен при спазване разпоредбите на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, включително че
страните са придали на обикновения електронен подпис силата на квалифициран такъв,
както и е сключен при спазване изискванията на ЗПК и ЗЗП; 3. реално предоставяне на
ищеца на заемната сума по сключения договор в твърдяния размер; както и 4. че частта от
исковите суми, представляваща възнаграждение по договор за поръчителство, в случай че е
получена от ответника, е платена в полза на третото за спора лице „Кредит Гаранция“
ЕООД, както и на коя дата.
Между страните не се спори, а и от доказателствата се установява, че между тях е
бил сключен Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия А1 Бърз Кредит“ №
********* от 20.05.2021 г., като по отправено от ищеца искане за кредитна линия №
*********/20.05.2021 г. ответното дружество му е отпуснало кредит в размер на 1 000 лева,
като ищецът е изпълнил задължението си да върне дължимите по договорите суми в полза
на ответника.
Между страните е налице спор относно действителността на договора за кредит,
както и на сключения между ищеца и трето за спора лице – „Кредит Гаранция“ ЕООД
Договор за възлагане на поръчителство от 20.05.2021 г., обезпечаващ вземанията по
договора за кредит.
Ищецът е физическо лице и при сключване на процесния договор за кредит не е
действал в рамките на своята професионална и търговска дейност, предвид което същият
има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ответникът е търговец по
смисъла на §13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Взаимоотношенията им се основават на сключени
договори за кредит, по които на ищеца е предоставена финансова услуга по смисъла на § 13,
т. 12 от ДР на ЗЗП.
След като процесният договор за кредит има характер на потребителски договори то
и на основание § 13, т. 1 ДР на ЗЗП следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за
всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне
на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП.
Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия А1 Бърз Кредит“ №
********* от 20.05.2021 г. и Договор за възлагане на поръчителство от 20.05.2021 г. имат
правната характеристика на договори, сключени от разстояние по смисъла на ЗПФУР,
поради което тяхната действителност следва да се съобрази с изискванията на специалния
закон. Съгласно легалната дефиниция в чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови
7
услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно
дефинитивната разпоредба на §1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от
разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от
разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на
потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет представлява
средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за
методите на сключване на процесния договор за кредит, правоотношението между страните,
както и правоотношението с третото за спора лице „Кредит гаранция“ ЕООД попадат в
приложното поле на посочения нормативен акт.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР регламентира подлежащите на доказване факти
и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от
разстояние, като доказателствената тежест е възложена на доставчика на услугата –
ответника в случая.
Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1
ЗЕДЕУУ, като законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен,
усъвършенстван и квалифициран.
Несъмнено подаването на електронна заявка за отпускане на кредит, представлява
електронно изявление, записано на предвиден в ЗЕДЕУУ носител с възможност да бъде
възпроизведено, т.е. твърденият за попълнен електронен формуляр за подаване на заявка за
отпускане на кредит, както и генерираният впоследствие договор, представляват електронен
документ. Съгласно чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на
усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато
това е уговорено между страните, т. е. страните могат да се съгласят в отношенията помежду
си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен.
Съдът намира, че с оглед изявлението на потребителя в искане № ********* от
20.05.2021 г., че е съгласен за всички изявления и документи във връзка с предоставянето на
услугата, разменяни с дружеството-заемодател, да бъдат използвани средства за
комуникация от разстояние /електронна поща, текстови съобщения SMS, телефонни
обаждания, потребителски профил в онлайн система, приложения за мобилен телефон и др./,
както и всяко негово електронно съобщение или електронен подпис да има стойността и да
бъде считан за саморъчен подпис във връзка с всички изявления и документи, както и
всички разменяни копия от документи по електронна поща, куриер или факс, да имат
равнозначна на сключване в писмена форма сила, то процесният договор за кредит е
подписан от ищеца с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ във връзка с чл.
3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 23.07.2014
г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Правната сила на
8
електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено
между страните, какъвто е настоящият случай.
Следователно договорът за потребителски кредит е сключен и подписан при
условията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.
В договора за поръчителство не фигурира такова волеизявление от страна на
потребителя, но ищецът не само не оспорва сключването му и авторството, а и сам се
позовава и твърди, че такъв договор е бил сключен, на което основава своето искане за
връщане на суми, платени по този договор.
Самото оспорване на съществуването на договорите от страна на ищеца с
твърдения, че същите се явяват неподписани и неотговарящи на изискванията на ЗПФУР и
ЗЕДЕУУ в случая има характер на злоупотреба с права. По делото не се спори – самият
ищец признава, а и се установява от събраните доказателства, че ищецът е получил сумите
по договора за кредит, както и че е заплатил дължимите по тях погасителни вноски, от което
може да се направи извод, че не е оспорвал действителността на изявленията си за
сключването му. При това положение същият не може да се позовава на евентуалната им
нищожност поради несключването им в предвидената форма или неподписването им с
електронен подпис.
Предвид гореизложеното, следва да бъдат разгледани доводите на ищеца за
нищожност на договора за кредит поради неспазване на императивни разпоредби на ЗПК и
направените от ответника възражения в тази насока. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Тук най-напред следва да се посочи, че сключеният договор е такъв за кредитна
линия, който представлява споразумение между финансовата институция и
кредитополучателя, в което се посочва максималният размер на сумата (лимита), която
клиентът може да изтегли. При този вид кредити кредиторът определя лимит за сума, която
постоянно е на разположение на получателя. Парите от кредитната линия в посочения лимит
могат да се теглят и погасяват по всяко време, като длъжникът плаща лихва само върху
ползваната сума от лимита. След погасяване на усвоената сума от кредитната линия по
условията на договора, лицето може да заяви нова кредитна линия. Съгласно чл. 3.4 от ОУ
към договорите за потребителски кредит тип „Кредитна линия“, кредитен лимит е
максималният размер на паричната сума, която кредитополучателят може да заяви и получи
наведнъж от кредитодателя по силата на сключения договор за кредит от типа „Кредитна
линия”. Т. е. договорът е разновидност на рамков договор, в който са включени общите
рамки на кредитното правоотношение, а конкретните параметри на всеки заем се уговарят
конкретно – кредитополучателят прави искане до кредитния лимит, след разрешаването му
от кредитора се съставя погасителен план, съдържащ размер на кредита, срок за
погасяването му, погасителни вноски – брой и падеж.
Ето защо следва да се приеме, че договорът за кредит и погасителният план към
него отговарят на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК – сключен е в писмена форма, по ясен и
9
разбираем начин, всички елементи на договора да с еднакъв по вид, формат и размер шрифт,
като съдът намира, че документът съответства на изискванията на чл. 10 ЗПК - лесно четим
е, няма ползване на чужд език, препятстващ възприемането на съдържанието им.
Възражението на ищеца, че не е сключен в два екземпляра, е несъстоятелно с оглед,
че се касае за договор, сключен от разстояние и в електронна форма, при който всяка от
страните разполага с електронно копие, което може да размножи на хартиен носител без
ограничение.
Съдът счита, че са спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 11 и
12, а т. 8 и т. 9а, както и че чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, са неприложими към вида на договорите. В
договора е посочен фиксиран лихвен процент за срока на договора 40%.
В погасителния план към договора са посочени параметрите на конкретния кредит –
размер, срок, вноските за погасяването му – размер и падеж на всяка от тях, както и каква
част е главница, каква част – лихва.
Действително, в договора не се съдържат условията за усвояването на кредитите, но
предвид, че ищецът признава, че е получил заемната сума по договора /усвоил ги е/ и след
това ги е погасил, то това възражение е ирелевантно за спора.
Спазено е и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, като в чл. 22 и сл. от общите
условия е уредено правото на потребителя да се откаже от договора, както и срока и другите
условия за упражняването му, включително информация за задължението на потребителя да
погаси усвоената главница и лихвата, както и за размера на лихвения процент на ден.
Основателни са възраженията на ищеца относно неспазване на разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя. Легалната дефиниция на понятието „общ разход
по кредита за потребителя“ се съдържа в §1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които
са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и застрахователни премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита
или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
10
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо и
задължително, защото предоставя на потребителя възможността да съобрази реалната цена
на финансовата услуга, както и да съобрази икономическите последици от сключване на
договора и по този начин да може да направи информиран и икономически обоснован избор
дали да го сключи или не.
Нарушение е налице, тъй като в Договора за кредитна линия е посочено единствено,
че размерът на ГПР за всички комбинации, взависимост от усвоената сума и срока за
погасяване, е отразен в приложение № 1, неразделна част от договора. Представено е
Приложение № 1, в което е записано, че ГПР на комбинациите за всички суми и срокове е
40%, а максималният размер е до 50%. Включени са 9 броя таблици, в които са посочени
суми в лева за ГПР при различни комбинации на усвоена сума и брой погасителни вноски за
погасяването й. По този начин за потребителя е абсолютно неясно колко % всъщност е ГПР
по конкретния заем, какво се включва в него, липсва ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как
се формира същият/. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере
какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Годишният
процент на разходите представлява величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в
ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин,
различен от законовия, е недопустимо.
Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован
избор дали да го сключи. Ето защо в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да
тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота,
въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно практиката на СЕС, за съда съществува задължение да провери дали
посоченият в договора размер на ГПР е изчислен правилно, съобразно императивното
правило, предвиждащо единна математическа формула за изчисление на размера на ГПР,
залегнала и в самата директива. Това е така, защото неправилното изчисляване и посочване
на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора. Приема се още, че
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е нарушено, ако ГПР е посочен като процент, но не са
посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Много често се
получава така, че неправилното изчисление има за цел и да заобиколи изискването на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, поради което на това основание така формулираната клауза също би била
нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК – всяка клауза в договор за потребителски кредит,
11
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22
ЗПК, като в този случай съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита е
главницата – заемната сума, отпусната и усвоена от потребителя въз основа на договора.
В допълнение следва да се посочи, че от приетото по делото заключение на съдебно-
счетоводната експертиза може да се направи извод, че в посочения в договора за
потребителски кредит ГПР не е включена сумата, представляваща възнаграждение за
поръчителство по договора за поръчителство, сключен с „Кредит Гаранция“ ЕООД,
доколкото вещото лице е посочило, че с тази сума кредитът се оскъпява. С тази
допълнителна такса се покриват разходи, които са свързани с договора за заем и са били
предварително известни на кредитора, най-малкото защото сключването на договора за
гаранция (поръчителство) е регламентирано в договора за предоставяне на потребителски
кредит. От приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че стойността на тази такса е следвало да бъде включена в ГПР по кредита
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗПК и ако е била включена, то ГПР се
равнява на 69,44%. Този размер на ГПР несъмнено е в противоречие чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Видно е, че така уговореното възнаграждение за договора за поръчителство има значението
на „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума
и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя
страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19,
ал. 5 ЗПК) и следователно до липса на основание за дължимост на това вземане. Това е
видно при комплексно тълкуване на уговорките в договора за паричен заем, договора за
поръчителство, приложенията към тях и представения погасителен план. Реално таксата за
поръчителство оскъпява кредита, което води до заобикаляне на императивното изискване на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния размер на ГПР по потребителски кредити, който в
случая надхвърля допустимия петкратен размер на законната лихва. Посочването в договора
за заем на стойност на ГПР, която не отговаря на действителната, а е по-ниска, представлява
невярна информация, която следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП.
Гореизложеното обуславя извода, че клаузата за размера на ГПР е и неравноправна по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, за което съдът следи служебно. По делото липсват
данни, а и не са налице твърдения от страните в насока същата да е индивидуално
уговорена. Ето защо и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП клаузата, сочеща ГПР, е нищожна.
Следва да се споделят и доводите на ищеца, че неравноправна и поради това
нищожна е и клаузата за обезпечение в чл. 1, ал. 2 от договора. Предвидени са три вида
обезпечения, като две от тях са изначално трудно изпълними от заемополучателя предвид
множеството изисквания към поръчителя, респ. поръчителите, които изисква заемодателят,
както и трудно изпълнимо е и изискването за предоставяне на банкова гаранция, доколкото
12
ако разполагаше със заемната сума, за да учреди банкова гаранция, то сключването на
договор за кредит би било безсмислено. Третият вариант е сключване на договор за
поръчителство с одобрено от кредитора дружество-поръчител. Т.е. изначално се цели да се
предопредели избора на кредитополучателя, и след като не може да осигури посочените
поръчители или банкова гаранция, то следва да сключи договор за поръчителство с избрано
от кредитора дружество.
За да предостави обезпечението, заемополучателят следва да осигури един или
двама поръчители, които да отговарят на завишени критерии, поставени от заемодателя. На
първо място, такива високи изисквания заемодателят не е поставил дори към
заемополучателя. Поставянето им към поръчителя навежда на извод за изначално
затрудняване на заемополучателя да изпълни задължението си по предоставяне на
обезпечение, което пък от своя страна води до възникване на задължението сключване на
договор с трето лице и заплащане на възнаграждение.
Втората алтернативно предвидена обезпечителна мярка предвижда внасянето на
сума от заемателя в полза на заемодателя като банкова гаранция. Не може да се очаква от
ответника, че в един кратък срок от сключването на договора той ще разполага със сума,
равняваща се заемната сума, която да предостави като банкова гаранция. Ако разполагаше с
тази сума, сключването на договор за кредит би било изначално излишно и не необходимо
за него.
Съгласно чл. 16 - чл. 18 ЗПК, преди сключване на договор за кредит кредиторът е
длъжен да оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно
информация, в т.ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва
справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република
България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Същото задължение за
кредитора се съдържа и в общите му условия.
Извършвайки нужното проучване на имущественото състояние и кредитната
история на потребителя, търговецът е в състояние да оцени риска при сключването на
договора и в случай че този риск е завишен и непропорционален на печалбата, която би
реализирал от договора, има право да откаже сключването му. Неизпълнявайки това свое
задължение и сключване на договор с некредитоспособно лице, прехвърля риска върху
потребителя. Видно е, че в случая кредитодателят е целил да елиминира или поне
минимализира този риск чрез обезпечаването му с поръчителството на избрано от него
търговско дружество.
Задължение на кредитора, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е
длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, се извежда и от член 8,
пар. 1 от Директива 2008/48. В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин и да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел
избягване на такова поведение. Преддоговорното задължение на кредитора да направи
13
оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на
целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в
предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна
хармонизация в областта, за да се осигури на всички потребители в ЕС високо и
равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на
добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити /в този смисъл пар. 40-43 от
Решение от 27.03.2014 г. по дело С-565/12 на СЕС/. В този смисъл клаузата за обезпечаване
на задълженията по договорите чрез поръчителството на посочено и одобрено от търговеца
дружество, за което се дължи отделно възнаграждение, е в пряко противоречие с целта на
Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията
на финансовата институция за предварителна оценка на кредитоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задължението му.
На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение чрез заплащане на
допълнително възнаграждение за тази „услуга“ и то на конкретно посочено от кредитора
трето лице, като в действителност договорът за обезпечение се сключва след сключване на
договора за кредит /макар и в същия ден/, а целта на Директивата е, ако има съмнение в
платежоспособността на потребителя, първо да се поиска обезпечение и едва след
представянето му да се отпусне кредитът, а при неосигуряването му и ако кредиторът не
желае да поеме риска, следва да откаже сключването на договора.
Ето защо клаузата за обезпечаване на заема е в пряко противоречие с преследваната
от Директива 2008/48/ЕО, транспонирана в ЗПК, цел, тъй като дружеството – заемодател не
е изпълнило задължението си преди сключване на договора да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването му, а
вместо това му е вменило на практика задължение да сключи допълнителен договор с
избрано от кредитора трето лице, на което следва да заплати възнаграждение.
Самият договор за поръчителство също се явява недействителен. Според чл. 138, ал.
2 ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение. В този смисъл,
ако главното задължение е нищожно, поръчителството не може да породи действие. След
като договорът за кредит е недействителен, за поръчителя не се поражда задължение да
обезпечи кредитора, тъй като обезпечава недействително задължение по нищожен договор
за кредит съобразно разпоредбите на ЗПК
Следва да се отбележи,че съгласно чл. 138 ЗЗД с договора за поръчителство
поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на
неговото задължение, като в това съглашение длъжникът не участва, но в случая именно
той е бил задължен да сключи договор с третото лице, както и да се съгласи писмено с
инкорпорираното в ДПК едностранно изискване от кредитодателя на обезпечение на
кредита.
С оглед всичко гореизложено, предявеният от ищеца иск се явява доказан по
основание. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
14
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита, т.е. всичко платено от ищеца над дължимата главница
подлежи на връщане.
Същевременно обаче ищецът не доказа, че действително е платил на ответното
дружество посочената в исковата молба сума от 1 084,19 лева, от която претендира да му
бъде върната като недължимо платена сумата от 84,19 лева.
За основателността на иска в тежест на ищеца беше да докаже, че е платил исковата
сума в полза на ответника и в твърдяния от него размер. На първо място, ищецът не
представи доказателства за извършените от него плащания. След справка при ответника и
при третото за спора лице „Кредит Гаранция“ ЕООД се установи, че по договор за кредит №
********* са постъпили суми в общ размер на 1 030,44 лева, от които 1 000 лева главница и
30,44 лева – лихва.
От всичко гореизложено следва, че искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД е основателен за сумата от 30,44 лева, а за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 84,19 лева следва да бъде отхвърлен. Сумата подлежи на връщане, ведно
със законната лихва от предявяване на исковата молба – 03.02.2022 г. до окончателното им
погасяване.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за двете страни.
Ищецът претендира такива съгласно списък по чл. 80 ГПК, а именно 500 лева –
държавна такса, 300 лева – възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв посочено в размер на 300 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да заплати на ищеца
сторените разноски за държавна такса и депозит за вещо лице съразмерно с уважената част
на иска в размер на общо 126,55 лева.
Видно от представения договор № 836758/15.02.2022 г. за правна защита и
съдействие, упълномощеният от ищеца мл. адвокат И. Н. е предоставил безплатна
адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Ето защо дължимото се адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца следва да бъде заплатено на мл.
адв. Н. от ответното дружество съразмерно с уважената част на иска. Същото се определя в
минималния предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съдът определя
възнаграждението на адвоката, предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие
съгласно ал. 1, в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. и осъжда
другата страна да го заплати.
За настоящата съдебна инстанция предвид материалния интерес следва да бъде
определено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г., от който съразмерно с уважената част на исковете на адв. Н.
следва да се присъди сумата от 108,47 лева съразмерно с уважената част на иска.
15
Ответното дружество претендира разноски, но не представя доказателства да е
сторило такива.
Страните следва да бъдат осъдени да заплатят и по сметка на съда сумата от 100
лева – възнаграждение за вещо лице по допълнителната ССчЕ, което не е внесено от
ответното дружество, както му е указано от съда. Съгласно чл. 77 ГПК, когато страната
остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им
събиране. С оглед изхода на спора и съразмерно с уважената част на иска ищецът следва да
бъде осъден да заплати сумата от 63,84 лева, а ответникът – 36,16 лева.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането на сумите,
признати за недължимо платени, следва да се извърши по следната посочена от ищеца
банкова сметка: IBAN: ****************; BIC: *******, с титуляр: „*******“ ООД.
Разноските за адвокатски хонорар в полза на адв. Н. следва да се извърши по
следната посочена от него банкова сметка: IBAN: ************; BIC: **************,
титуляр: И. Н..
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, СО – район Илинден, ж. к. „Света Троица“, ул. „Зографски
манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6, представлявано от Любомир Танкишев и Зорница Янакиева,
ДА ЗАПЛАТИ на П. Л. П., ЕГН **********, с адрес: ***************, на основание чл.
55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата от 30,44 лева /тридесет лева и четиридесет и четири
стотинки/, представляваща платена без основание сума по Договор за потребителски кредит
№ *********/20.05.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 03.02.2022 г. до окончателното погасяване на вземането,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 126,55 лева /сто двадесет и шест лева и
петдесет и пет стотинки/, представляваща разноски в съразмерно с уважената част на иска,
като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за разликата над
уважения размер от 30,44 лева до пълния предявен размер от 84,19 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
„Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, СО – район Илинден, ж. к. „Света Троица“, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет.
6, представлявано от Любомир Танкишев и Зорница Янакиева, ДА ЗАПЛАТИ на адв. И. Н.,
с адрес: ************* сумата от 108,47 лева /сто и осем лева и четиридесет и седем
стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ,
съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК П. Л. П., ЕГН **********, с адрес:
***************, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – гр. Враца сумата от 63,84
16
лева /шестдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки/ - възнаграждение за вещо лице
съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК, Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, СО – район Илинден, ж. к. „Света Троица“,
ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6, представлявано от Любомир Танкишев и
Зорница Янакиева, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – гр. Враца сумата от 36,16
лева /тридесет и шест лева и шестнадесет стотинки/ - възнаграждение за вещо лице
съразмерно с отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
17