Р Е Ш Е Н И Е №260187

 

Гр. Сливен, 18.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливенски районен съд, наказателна колегия, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА МАРИНОВ

 

при секретаря ХРИСТИНА ПАНАЙОТОВА, след като разгледа докладваното от председателя АНД №1246 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по повод жалба против наказателно постановление №38- 63/25.08.2020г. издадено от Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“- гр. С., с което на жалбоподателя е наложено на основание чл.116, ал.3, т.3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари наказание „Имуществена санкция” в размер на 20000 лева за нарушение на чл.54, ал.7, изр.1, вр. чл.53, ал.1 от същия закон. Моли съда да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно и своевременно призован не изпраща процесуален представител.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление редовно и своевременно призован за съдебно заседание изпраща свой представител, който моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди наказателното постановление като законосъобразно.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 02.05.2019г. жалбоподателят „ДЗИ- Животозастраховане” ЕАД чрез свой служител Е. Д. управител на Агенцията в гр. С. и търговско дружество „…..” ЕООД с ЕИК….., представлявано от Д. А. с ЛНЧ ********** сключил застрахователен договор, рамково споразумение №Т301912019003/2019г., полица за корпоративна спестовна програма- „Тарифа 30”, групова застраховка „Живот” за доживяване на определен срок. По силата на това рамково споразумение се установило делово взаимоотношение и за жалбоподателя е възникнало задължение да идентифицира законния представител на клиента си „Рейт Р8” ЕООД. Служители от Държавна агенция „Национална сигурност“, свидетелите И.Н., Ю.К. и Г. М. извършили проверка и установили, че за идентифициране на Д. А.е било предоставено само и единствено копие от удостоверение за пребиваване на гражданин на Европейския съюз с №*********, издадено на 21.01.2019г. от Министерство на вътрешните работи на Република България и валидно до 17.01.2029г. Данните от това удостоверение за пребиваване са били вписани  и в застрахователната полица като данни от лична карта на клиента.

Свидетелят И.Н. приел, че жалбоподателят „ДЗИ-Животозастраховане” ЕАД не е идентифицирало законния представител на клиента си „…” ЕООД Д. А. преди сключване на застрахователен договор, рамково споразумение №301912019003/2019г., полица за корпоративна спестовна програма- „Тарифа 30”, групова застраховка „Живот” за доживяване на определен срок. Приел, че по този начин жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.54, ал.7, изр.1, вр. чл.53, ал.1 от ЗМИП. На 19.05.2020г. съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение като колегите му Ю.К. и Г. М. се подписали като свидетели по съставянето на акта.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, впоследствие Председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” издал обжалваното наказателно постановление като наложил на търговското дружество жалбоподател „Имуществена санкция” в размер на 20000 лева на основание чл.116, ал.3, т.3 от ЗМИП.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в законоустановения седемдневен преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването. Разглеждайки същата по същество съдът констатира, че доводите на жалбоподателя в нея са неоснователни. Безспорно се установи, че дружеството жалбоподател не е идентифицирало законния представител на клиента си „..” ЕООД Д.А. преди сключване на застрахователен договор. Съгласно разпоредбата на чл.54, ал.7, изр.1, вр. чл.53, ал.1 от ЗМИП това трябва да стане чрез предоставяне и снемане на копие от официален документ за самоличност, а вместо това жалбоподателят е използвал удостоверение за пребиваване. Съдът счита, че правилно административнонаказващият орган е наложил санкция на жалбоподателя по чл.116, ал.3, т.3 от ЗМИП, тъй като той е установил, че жалбоподателят е извършил повече от пет нарушения на разпоредбата на чл.54, ал.7 изр.1, вр. чл.53, ал.1 от ЗМИП и тези нарушения са извършени в рамките на една година. На 22.04.2019г. при сключване на застрахователен договор с „Автомотор” АД, на 01.05.2019г. в гр. С.при сключване на застрахователен договор с „Райт Клинийнг” ООД, на 02.05.2019г. в гр. Сливен въпросния договор с „Р…” ЕООД, на 02.05.2019г. отново в гр. С. при сключване на застрахователен договор с „Евротекстил” ЕООД, на 30.05.2019г. в гр. София при сключването на застрахователен договор с „У. А. Г. Пеймънд Солюшънс- клон България” и на 09.08.2019г. в гр. Бургас при сключването на застрахователен договор с „К.М.” ЕООД. Съгласно параграф 1, т.15 от допълнителните разпоредби на ЗМИП системно нарушение е налице когато са извършени пет или повече административни нарушения на този закон или на Правилника за прилагането му от същия вид в рамките на една година. Видно е, че по отношение на всеки един от договорите с тези дружества е налице квалифициращото обстоятелство за системно нарушение. Съдът счита за несериозни доводите на жалбоподателя, че всички нарушения е следвало да бъдат санкционирани с едно наказателно постановление с обща санкция от 20000 лева. Касае се за отделни нарушения, за които правилно наказващият орган е приложил относимата санкционна норма. Той се е съобразил с предишната деятелност на жалбоподателя и му е наложил минимално предвидената в закона санкция в размер на 20000 лева.

Обществените отношения по регулиране на финансово-стопанската сфера имат за цел недопускане ощетяването на фиска, включително използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, което следва да се реализира и чрез превантивни мерки. Съдът счита, че такива са предвидените в ЗМИП мерки за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, както и организацията и контролът по тяхното изпълнение. Поради приоритетния характер на тази дейност в Държавно регулираните отношения съдът счита, че е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Нарушението извършено от търговското дружество жалбоподател „ДЗИ- Животозастраховане” ЕАД е формално, на просто извършване. За съставомерността на изпълнителното деяние не е предвидено настъпването на други общественоопасни последици. Съдът счита, че извършеното от жалбоподателя нарушение не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. Ето защо правилно административнонаказващият орган е приел, че не се касае за маловажен случай и е наложил съответната санкция в минимален размер. Съдът счита, че наложената санкция е определена от наказващия орган като са взети предвид характера и тежестта на нарушението с оглед важността на засегнатите от него обществени отношения, свързани с прилагането на мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари. Ето защо наложената санкция в размер на 20000 лева е справедлива и с нея ще се постигнат целите на генералната и специалната превенция.

Поради изложените съображения съдът счита обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и като такова следва да го потвърди.

С оглед правилата на процеса и при направено искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лева, определен по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвид обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №38- 63/25.08.2020г. издадено от Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“- гр. С., с което на основание чл.116, ал.3, т.3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари на „ДЗИ- Животозастраховане” ЕАД с ЕИК ……е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 20000 (двадесет хиляди) лева за нарушение на чл.54, ал.7, изр.1, вр. чл.53, ал.1 от същия закон като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „ДЗИ- Животозастраховане” ЕАД с ЕИК…… да заплати на Държавна агенция „Национална сигурност” направените по делото разноски в размер на 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от получаването му от страните.

         

                                                         

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: