№ 18618
гр. София, 24.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИКТОРИЯ МИНГОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ МИНГОВА Гражданско дело №
20231110120503 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпили са молби с вх. № 108158 от 26.03.2025 г. и с вх. № 108161 от
26.03.2025 г. от ищеца „******“ ЕООД за изменение на решението от
10.03.2025 г. в частта за разноските, като искането е съдът да приеме, че
адвокатско възнаграждение в полза на ответника за заповедното производство
не се дължи или бъде намален присъденият размер на адвокатското
възнаграждение на ответника за заповедното производство поради неговата
прекомерност, както и да бъде намален присъденият размер на адвокатското
възнаграждение на ответника за исковото производство поради неговата
прекомерност.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата – ответникът
Г. Я. Т., е депозирала отговор, с който изразява становище за неоснователност
на молбата.
Съдът намира, че исканията са процесуално допустими, доколкото
същите е направени от легитимирана страна в преклузивния срок, без
необходимост от представяне на списък по чл. 80 ГПК.
По същество са неоснователни, доколкото съдът вече е намалил поради
прекомерност заплатените от ответника адвокатски възнаграждения до
определения от съда справедлив размер по съображения, подробно изложени в
постановеното по делото решение относно заявеното от ищеца възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на ответника по реда на чл. 78, ал. 5
ГПК, както за заповедното, така и за исковото производство, и не намира за
необходимо да ги преповтаря.
Във връзка с доводите на ищеца, че адвокатско възнаграждение в полза на
ответника за заповедното производство не се дължи, съдът намира за
необходимо да добави следното:
Имено съобразно цитираната от молителя т. 12 от ТР № 4/2013г. от
18.036.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
1
иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. С посоченото
ТР върховната съдебна инстанция изрично приема, че „С решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. В това производство съдът следва да разгледа
възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в
заповедното производство, искането на ответника за присъждане на
разноски за заповедното производство и възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.“. В подкрепа на
изложеното е и многобройната практика на ВКС, в която се разглеждат имено
въпросите за справедливия размер на адвокатското възнаграждение, дължимо
на ответника за оказаната му защита в заповедното производство (била тя при
условията на заплатен адвокатски хонорар или при условията на безплатна
правна помощ по реда на чл. 38 ЗА) в различни хипотези, като напр.
определение № 146/04.04.2022г. по ч.т.д. № 358/2022г. на ВКС, II т.о.,
определение № 77/24.02.2022г. по ч.т.д. № 1692/2021г. на ВКС, I т.о.,,
определение № 60173 от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1590/2021 г., I г. о.,
определение № 404/26.10.2020г. по ч.гр.д. № 2883/2020г. на ВКС, IV г.о и
много други. Само за пълнота съдът посочва, че в случая ответникът е
претендирал заплатени от него адвокатски хонорари, а не както се твърди в
сезиращите съда молби – адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния
представител на страната по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите по чл. 248 ГПК с вх. № 108158 от
26.03.2025 г. и с вх. № 108161 от 26.03.2025 г. на ищеца „******“ ЕООД, ЕИК
********* за изменение на решение № 4064 от 10.03.2025 г., постановено по
гр. д. № 20503/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, в частта за разноските,
присъдени на ответника Г. Я. Т., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2