РЕШЕНИЕ
№ 655
гр. Кюстендил, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20231520100235 по описа за 2023 година
Делото е образувано по подадена искова молба с вх.
№1330/09.02.2023 г. от „Йеттел България“ ЕАД, /с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ж.к. „М.“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано
от М. С. и Д. К., чрез адв. В. Г. от САК, срещу Н. В. Н., ЕГН: **********, с
адрес: с. К., ул. „Л.“ № 2.
В исковата молба се твърди, че срещу ответника било образувано
ч.гр.д. № 2148/2019 г. по описа на КРС, в хода на което била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение. Същата била връчена на длъжника в
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обусловило интереса за ищцовото
дружество да установи вземането си по исков път.
Сочи се, че Н. сключил с оператора Договор за мобилни услуги от
10.01.2018 г. с предпочетен номер **************с избран абонаментен план
Тотал 24,99 лв. с неограничени национални минути и изходящ роуминг в зона
ЕС, с уговорен срок на действие за 24 месеца, до 10.01.2020 г.
За потребените от ответника услуги били издадени следните фактури:
С номер **********/18.02.2018 г. за отчетния период от 18.01.2018 г. до
1
17.02.2018 г. на стойност 25, 88 лв.;
С номер **********/18.03.2018 г. за отчетния период от 18.02.2018 г. до
17.03.2018 г. на стойност 24, 98 лв.;
С номер **********/18.04.2018 г. за отчетния период от 18.03.2018 г. до
17.04.2018 г. на стойност 24, 98 лв.
За отчетните периоди м. 02.2018 г., м. 03.2018 г. и м. 04.2018 г.
абонатът не изпълнил задължението си да заплати на оператора дължимите
месечни абонаменти в размер на 57, 52 лв., поради което се ангажирала
договорната му отговорност по т.11 от процесния договор, при което на
основание чл. 75, вр. с чл. 19б, в) от ОУ били прекратени едностранно
индивидуалните договори с ответника за ползваните абонаменти. Била
издадена крайна фактура № ********** от 18.06.2018 г. на стойност 119, 98
лв. с начислена неустойка в размер на 62, 46 лв. Датата на деактивация на
абонамента била 26.04.2018 г. На 11.05.2018 г. операторът изпратил до
ответника покана за доброволно изпълнение, но тъй като задълженията не
били погасени своевременно, на ответника била начислена неустойка в
размер на 62, 46 лв., представляваща стойността на три месечни абонаментни
такси като стойността на месечните абонаменти е взета без ДДС.
Предвид установената фактическа обстановка и съобразно
постигнатите между страните в договорите и приложимите към тях ОУ
договорености, ответникът следвало да заплати на мобилния оператор сумата,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на процесния договор.
Ето защо се поддържа искане да бъде постановено решение, с което
да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът Н.
В. Н., ЕГН: **********, с адрес: с. К., ул. Л., № *, дължи и следва да заплати
на ищцовото дружество „Йеттел България“ ЕАД, /с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от М. С. и Д. К., сума в размер на 57, 52 лв., представляваща
незаплатени месечни абонаментни такси за услуги по Договор за мобилни
услуги от 10.01.2018 г., потребени в периода от 18.01.2018 г. до 17.06.2018 г.,
ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане, както и да
се признае за установено по отношение на ответника, че ищцовото дружество
2
има вземане в размер на 62, 46 лв., която сума представлява неустойка за
предсрочно прекратяване на Договора от 10.01.2018 г.
Претендират се и сторените разноски за заплатена държавна такса и
адвокатски хонорар. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.
Сочи, че е заплатил цялата претендирана от ищцовото дружество сума и
твърди, че делото следва да бъде прекратено. Смята, че не е давал повод за
завеждане на исковете срещу него, затова не следвало да понася разноските на
ищцовото дружество.
Депозирана е Молба с вх. № 5743/08.06.2023 г. от ищцовото
дружество, с която се иска даване ход на делото в отсъствие на представител
на дружеството. Сочи се, че ответникът е извършил плащане по банковата
сметка на ищцовото дружество в размер на 119, 98 лв. на 28.03.2023 г.
Претендират се допълнителни разноски по настоящото исково производство,
както и по заповедното производство.
В съдебно заседание ответната страна, чрез процесуалния си
представител, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор.
Заявява, че задължението е погасено. Сочи, че исковата молба не отговаря на
представените към нея писмени доказателства, както и че неустойката за
предсрочно прекратяване на договора е недължима. Доколкото има данни по
делото за доброволно плащане от страна на ответника, се иска отхвърляне
изцяло на предявените от ищцовото дружество искове. Прави се възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар в гражданското производство и
искане по компенсация за прихващане разноските на двете страни в
производството. При отхвърляне на иска, се иска присъждане на разноски.
Районен съд - Кюстендил, след като обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Договор за мобилни услуги от 10.01.2018 г.
за предпочетен номер ***************** е видно, че страните се намирали в
договорна обвързаност, считано от посочената дата, по силата на която
3
ответникът имал право да ползва услугите на оператора за посочения номер
при избран абонаментен план на цена 24, 99 лв., със срок на действие на
договора – 24 месеца, до 10.01.2020 г.
От представената по делото декларация-съгласие към посочения
договор се установява, че ответникът е декларирал получаване на екземпляр
от Общите условия на оператора, както и че му е предоставена информацията
по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.
Поради твърдяна липса на плащания от страна на ответника са издадени
три броя фактури:
- Фактура № **********/18.02.2018 г. била издадена за отчетния период
18.01.2018 г. – 17.02.2018 г. и включвала задължение на клиента за посочения
период за мобилен номер ************* месечна абонаментна такса 21, 57
лв. без ДДС – 25, 88 лв. с вкл. ДДС, платима в срок до 05.03.2018 г.,
- Фактура № **********/18.03.2018 г. била издадена за отчетния период
18.02.2018 г. – 17.03.2018 г. и включвала задължение на клиента за посочения
период за мобилен номер ************** месечна абонаментна такса 20, 82
лв. без ДДС – 24, 98 лв. с вкл. ДДС, платима в срок до 02.04.2018 г.,
- Фактура № **********/18.04.2018 г. била издадена за отчетния период
18.03.2018 г. – 17.04.2018 г. и включвала задължение на клиента за посочения
период за мобилен номер ************ месечна абонаментна такса 20, 82 лв.
без ДДС – 24, 98 лв. с вкл. ДДС, платима в срок до 03.05.2018 г.
От приложеното частно гр. дело № 2148/2019 г. по описа на Районен
съд - Кюстендил, се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение за сума в общ размер от 119, 98 лв., като издадената
заповед по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК.
От представената по делото Вноска бележка № 81502Д-АБ-1890 от
28.03.2023 г. се установява, че на дата 28.03.2023 г. ответникът е заплатил по
банковата сметка на ищцовото дружество парична сума в размер на 119, 98
лв., представляваща стойността на три месечни абонаментни такси за
потребени далекосъобщителни услуги, както и неустойка.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорна с оглед
представените по делото писмени доказателства.
Съобразявайки посоченото, съдът установи следното от правна
страна:
По допустимостта на исковете:
Производството по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК е пряко
обвързано със заповедното. Тази пряка обвързаност произтича от
4
обстоятелството, че искът по чл. 422 от ГПК се счита за предявен от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото
производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник,
така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед
за изпълнение. Тази идентичност е процесуална предпоставка за допустимост,
за наличието на която съдът следи служебно. В конкретния случай сочената
идентичност между страните и предмета е налице, установителните искове са
предявени в законоустановения за това срок, поради което съдът приема, че
са допустими и съдът следва да се произнесе по тяхната основателност.
Доколкото с исковата молба в законоустановения 1-месечен срок не са
предявени установителни искове относно всички вземания по Заповед
№1065/24.10.2019 г., издадена по ч. гр. д. №2148/2029 г. по описа на КРС, то
съдът следва да обезсили заповедта в частта относно сумата от 8, 22 лв. /осем
лева и 22 ст./ – мораторна лихва за забава за периода от 04.05.2018 г. до
26.09.2019 г.
По основателността на исковете:
Основателността на предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване искове за установяване задължението на ответника
да заплати стойността на месечни абонаментни такси за потребени
далекосъобщителни услуги се обуславя от предпоставките: валидно
възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието на
което е задължение за заплащане на определена парична сума, настъпил
падеж на това задължение и неизпълнение от страна на задълженото лице.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът носи доказателствената
тежест да установи положителните факти, представляващи елементи от
правопораждащия претенцията му за реално изпълнение на конкретното
облигационно задължение и изпълнен фактически състав. Задълженото лице
носи доказателствената тежест да установи факта на изпълнение на
договорното си задължение, като при липсата на ангажирани доказателства в
този смисъл, съдът следва да приеме твърдяното неизпълнение за доказано.
Представеният и подписан от страните по делото договор за мобилни
услуги установява юридически факт, породил облигационните
правоотношения между същите. Правоотношението е срочно, поради което и
за процесния период страните са се намирали в договорна обвързаност.
Съглашението включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и
описание на предоставените и използвани услуги. Видно от положения от
ответника подпис върху представената по делото декларация-съгласие,
същият е декларирал, че е получил подписан екземпляр от Общите условия,
което показва, че е запознат със съдържанието им и е съгласен с условията по
тях.
За да е налице задължение за ответника да заплати стойността на
далекосъобщителните услуги, ищецът следва да установи, че ги е
5
предоставил на потребителя-ответник за процесния период. Представените от
ищеца по делото фактури не съставляват писмени доказателства за
посочените по-горе релевантни за иска обстоятелства, а именно предоставяне
от ищеца на договорените електронни услуги за исковия период, доколкото
съставляват едностранно издадени от ищеца - оператор частни
свидетелстващи документи, които не се ползват с обвързваща материална
доказателствена сила за установените в тях факти, съответно не доказват
получаването на услугата от ответника, нито изправността на ищеца като
страна по облигационните отношения.
Ответникът не спори срещу твърденията на ищеца, че за съответните
периоди потребителят е имал възможност да използва мобилната мрежа на
оператора. Следва да се отчете фактът, че дължимостта на претендираните
суми са за неплатен месечен абонамент за осигуряване на достъп до услугите,
за които е сключен индивидуалният договор, в размери, съобразно избрания
от потребителя абонаментен план и дължимостта им не зависи от генерирания
трафик за съответния период. Съгласно т. 23, б. „Б“ от Общите условия на
мобилния оператор, изрично приети от ответника, дължимият месечен
абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуалният
договор, т. е. ежемесечната такса се дължи по силата на самия договор между
страните. Предоставянето на мобилен номер пък служи за идентификация на
отделния абонат на оператора, ползващ мрежата му, т. е. съответният
индивидуален номер се предоставя с цел достъп до мобилната мрежа.
Дължимостта на месечните такси се дължи независимо от реалното
потребление на услугите по предоставения абонамент и е следвало да
заплаща доброволно, в срок и размер, дължимите такси, задължението за
които е придобил с подписването на процесния договор за мобилни услуги.
Видно е от представените частни писмени доказателства /фактури/, че
начислението на такси е за предоставена услуга, индивидуален номер и
период, през който операторът е предоставил на абоната мрежата си. Така,
независимо дали ответникът реално е използвал предоставените му услуги по
сключения договор, той дължи месечни абонаментни такси. Претендираните
суми – 25, 88 лв. за периода 18.01.2018 г. – 17.02.2018 г.; 24, 98 лв. за периода
18.02.2018 г. – 17.03.2018 г.; 24, 98 лв. за периода 18.03.2018 г. – 17.04.2018 г.
по договор за мобилни услуги от 10.01.2018 г. за номер **************,
представляващи незаплатени месечни абонаментни такси, съдът намира
същите за доказани по основание и размер.
Пред съда са били предявени искове с правно основание чл. 422, вр. с
чл. 415 от ГПК, чл. 92 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищцовото дружество парична сума в общ
размер 62, 46 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от 10.01.2018 г. за мобилен номер ************** за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № 2148/2019 г. по описа на РС – Кюстендил.
6
В сключения между ищеца и ответника договор е предвидена дължима
от абоната неустойка, в случай на прекратяване на договора по вина или по
инициатива на потребителя или при неизпълнение на задълженията му.
В случая ищецът твърди, че е имал правото да прекрати сключения
договор с ответника на основание чл. 19б, б.в от Общите условия, според
която разпоредба ищцовото дружество има право едностранно да прекрати
индивидуален договор, срочен или безсрочен, когато потребителят не е
платил дължимите суми след изтичането на сроковете за плащане по
индивидуалния договор, съответно по тези Общи условия.
Така цитираната разпоредба, сочена от ищеца като основание за
едностранно прекратяване на договор с ответницата, съдът намира, че следва
да се съотнесе към разпоредбата на чл. 19а от Общите условия, в която
разпоредба също се урежда едностранно прекратяване на срочен или
безсрочен договор с „Теленор България“ ЕАД /предишното наименование на
ищеца/, но по инициатива на абоната, който има право да направи това с
писмено едномесечно предизвестие до Теленор.
Това обстоятелство, разгледано и във връзка с липсата на предвиден ред
за прекратяване на договора при виновно неизпълнение на задълженията на
потребителя /чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД/, предвидени в специалния закон /Закона за
електронните съобщения/ и договорите между страните, включително
Общите условия, мотивират съда да приеме приложение на разпоредбата на
чл. 87, ал. 1 от ЗЗД - че двустранният договор следва да бъде развален /т. е.
прекратен/ с едностранно волеизявление на изправната страна /кредитора/,
като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, в
писмена форма /тъй като процесните договори са сключени в писмена
форма/, че след изтичането на срока ще прекрати договора.
От разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД става ясно, че
предупреждението, че договорът ще бъде развален следва да е ясно и
недвусмислено заявено, в писмена форма и достигнало до ответника. В
случая, от приетата по делото като писмено доказателство покана за
доброволно изпълнение от 11.05.2018 г., доставена от „Тип – Топ Куриер“ АД
на 18.05.2018 г. е видно, че с нея длъжникът е бил уведомен за това, че е
налице неизпълнение по сключения договор, даден му е десетдневен срок за
доброволно изпълнение и е бил предупреден, че при неизпълнение в указания
в поканата срок, договорът ще бъде прекратен и към дължимата парична сума
ще бъде прибавена и неустойка съгласно предвиденото в сключения договор.
Съгласно разпоредба на чл.31а от Общите условия, според която норма
„Теленор“ се задължава предварително и по подходящ начин /чрез кратко
тестово съобщение - смс, писмо с обратна разписка, записващ се телефонен
разговор, писмо по електронната поща на посочен от абоната електронен
адрес за контакти, чрез писмо, доставено с куриер и др./ да информира
абоната, че ще предприеме действия по извънсъдебно събиране на негови
неплатени парични задължения, включително и когато за целта ще се ползват
7
услугите на трети лица/ кредитни бюра, агенции за събиране на вземания и
др./. Информацията по предходното изречение задължително съдържа и
данни за точния размер на претендираните парични вземания, за основанието,
от което произтичат, както и за третото лице, което ще събира вземането“.
Тази формулировка е ясна и не се нуждае от тълкуване по смисъла на
чл. 20 от ЗЗД, поради което от нея буквално следва, че едва след като
ответникът не плати доброволно задълженията, посочени в поканата в
дадения му срок, ищецът ще пристъпи към описаните по-горе действия - ще
прекрати договора и ще начисли неустойка.
От представеното по делото писмено доказателство /вносна бележка/ е
видно, че ответникът е платил задължението си, представляващо три
незаплатени месечни абонаментни такси, както и неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, по банкова сметка на ищцовото
дружество. Плащането от страна на ответника обаче е извършено на дата,
следваща завеждането на исковата молба. От така представената вносна
бележка е видно, че плащането е извършено на 28.03.2023 г., а исковата молба
е депозирана на 09.02.2023 г. Както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал.
3 от ГПК, съдът взема предвид фактите, настъпили след предявяването на
иска, поради обстоятелството, че ги намира от значение за спорното право. С
оглед извършеното в хода на съдебния процес плащане, съдът намира за
неоснователни предявените искове, а именно: иск за установяване
съществуване на вземане на ищеца спрямо ответника, представляващо
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги по договор, както и иск за установяване съществуване на
вземане на ищеца спрямо ответника, представляващо неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент. От това следва, че
предявените искове следва да се отхвърлят поради погасяване на вземането
чрез плащане в хода на съдебния процес.
По разноските:
С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр. д.
№ 112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от
страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор.
Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на
иска, когато след предявяването му ответникът доброволно е възстановил
правото на ищеца. В настоящия случай, паричната сума, предмет на иска, е
платена в хода на съдебния процес. Тъй като не е погасил своя дълг
своевременно, с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на
делото, което прави невъзможно приложението на разпоредбата на чл. 78, ал.
2 от ГПК. Това налага извод, че ответникът не следва да бъде освобождаван
от задължението за заплащане на разноски по делото. По отношение на
направеното от процесуалния представител на ответника възражение по чл.
78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
8
процесуалния представител на ищеца, съдът намира възражението за
основателно и следва с оглед действителната фактическа и правна сложност
на делото то да бъде уважено. Поради това, съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба
№1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
определените разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца следва да бъдат намалени до минималния размер, а
именно 400, 00 лв. При този изход на делото претенцията на ищеца за
присъждане на разноски както в исковото, така и в заповедното производство
/т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК, на ВКС/ се
явява основателна съобразно уважената част от исковете. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на разноски в общ размер на
475, 00 лв., от които 400, 00 лв. адвокатско възнаграждение и 75, 00 лв.
държавна такса. По ч. гр. д. № 2148 от 2019 г. са направени разноски от
заявителя „Теленор България“ ЕАД /със сегашно наименование „Йеттел
България“ ЕАД/ в общ размер на 205, 00 лв., от които 180, 00 лв. адвокатско
възнаграждение и 25, 00 лв. държавна такса, които също следва да бъдат
присъдени в тежест на ответника. На ответника не се следват разноски, тъй
като отхвърлянето на исковите претенции е поради погасяване на
задълженията от ответника, а не поради неоснователност на вземанията.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му чрез Районен съд - Кюстендил пред
Окръжен съд – Кюстендил.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като погасен чрез плащане в хода на съдебния процес,
предявения от „Йеттел България“ ЕАД, /с предишно наименование „Теленор
България“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от
М.С.и Д. К., срещу Н. В. Н., ЕГН: **********, с адрес: с. К., ул. “Л.”, № *, иск
за признаване за установено, че Н. В. Н., ЕГН: **********, дължи на Йеттел
България“ ЕАД, /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, ЕИК
*********, сума в размер 57, 52 лв. /петдесет и седем лева и 52 ст./,
представляваща три незаплатени месечни абонаментни такси за периода
18.01.2018 г. - 17.06.2018 г. по договор за мобилни услуги, сключен на
9
10.01.2018 г. за номер **********, ведно със законна лихва за забава, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда -21.10.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ, като погасен чрез плащане в хода на съдебния процес,
предявения от „Йеттел България“ ЕАД, /с предишно наименование „Теленор
България“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от М.
С. и Д. К., срещу Н. В. Н., ЕГН: **********, с адрес: с. К., ул. Л. № *, иск за
признаване за установено, че Н. В. Н., ЕГН: **********, дължи на Йеттел
България“ ЕАД, /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, ЕИК
*********, парична сума в размер 62, 46 лв. / шестдесет и два лева и 46 ст./,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги, сключен на 10.01.2018 г. за номер *************.
ОБЕЗСИЛВА Заповед №1065/24.10.2019 г., издадена по ч. гр. д.
№2148/2029 г. по описа на КРС в частта относно сумата от 8, 22 лв. /осем лева
и 22 ст./ – мораторна лихва за забава за периода от 04.05.2018 г. до 26.09.2019
г.
ОСЪЖДА Н. В. Н., ЕГН: **********, с адрес: с. К., ул. Л., № *, да
заплати на „Йеттел България“ ЕАД, /с предишно наименование „Теленор
България“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от М.
С. и Д. К., 205, 00 лв. (двеста и пет лева) – разноски в заповедното
производство, както и 475, 00 лв. (четиристотин седемдесет и пет лева),
представляващи сторени от ищеца деловодни разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд - Кюстендил.
След влизане в сила на решението, същото да се изпрати на заповедния
съд, за сведение.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10