Р Е Ш Е Н И Е
№ 746 30.06.2010г. град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд
XVI граждански състав,
На трети май две
хиляди и десета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия Петрова
Секретар Кина Киркова,
като разгледа докладваното от съдия С. Петрова
гражданско дело № 340
по описа за 2010 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба на Ж.Г.М., ЕГН ********** ***, съдебен адрес: гр. Б., адв. Н. против Б.С.М.,
ЕГН **********,***, с искане за прекратяване на
сключения между страните на ...г. граждански брак, като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на ответника. Заявява, че от брака има родени две
деца. Моли да й бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на децата Г.Б.М. – родена на ***г. и М.Б.М. – родена на ***г., като
бъде определен подходящ режим на свиждане на бащата с децата и да бъде осъден
ответникът да заплаща месечна издръжка за всяко от децата за
бъдеще време в размер от по 500 лева, считано от подаване на исковата молба – 20.01.2010 г.
до настъпването на законни причини за изменението или прекратяването й, както и
да заплати на децата месечна издръжка за минало време в размер на 500 лв.,
считано от 01.06.2009г. до 20.01.2010г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска. Прави
се искане за предоставяне ползването на семейното жилище, представляващо
апартамент, собственост на ответника и негови близки, находящо се в гр. Б.
Желае да запази брачното си фамилно име М.. Претендира разноски.
Искът се основава на твърдения за
фактическа раздяла на страните от месец май 2009г., за наличие на интимна
връзка от страна на съпруга с друга жена, за незаинтересовано отношение към
родените от брака деца, упражняван психически тормоз върху съпругата, изразяващ
се в обиди, скандали, заплахи за физическа саморазправа, неполагане на
адекватни грижи за семейството.
В депозирания отговор ответникът
иска прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен
по вина на съпругата или по вина на двамата съпрузи. Счита, че жилището,
находящо се в гр. Б. няма характер на семейно жилище по смисъла на § 1 от ДР на
СК. Не възразява упражняването на родителските права по отношение на родените
от брака деца да бъде предоставено на майката. Счита, че с оглед нуждите на
децата и неговите възможности месечната издръжка на детето Г.Б.М. следва да е в
размер на 100 лева, а на М.Б.М. – 60 лева. Твърди, че до 01.12.2009г. е
предоставял издръжка в посочените размери, поради което оспорва претенцията на
ищцата за плащане на издръжка за минало време. Моли да му бъде предоставен
по-широк режим на свиждане с децата: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 09 часа на съботния ден до 17 часа на неделния ден – с приспиване,
един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, по 4 часа
през всяка седмица, коледните или новогодишните празници, а за детето Г. и половината
от зимната ваканция. Противопоставя се ищцата да запази брачното си фамилно име.
Претендира разноски. В случай, че съдът постанови развод по вина на двамата
съпрузи, моли разноските по делото да бъдат оставени в тежест на всяка от
страните така, както са ги направили. Излагат се твърдения за фактическа
раздяла на страните, конфликти предизвикани от ищцата, липса на разбиране и
съпричастие към проблемите.
БРС е сезиран с иск за развод с
правно основание чл. 49 от СК, като едновременно с него са предявени обективно
кумулативно съединени небрачни искове по реда на чл. 322, ал. 2 от ГПК.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, ищцата
поддържа иска за развод и моли
съда да прекрати гражданския брак като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на
ответника.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, ответникът
моли съда да постанови решение, с което да
прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ищцата. Счита, че е в интерес на децата упражняването на
родителските права да бъде предоставено на ищцата. Моли да бъде отхвърлено
искането за предоставяне като семейно жилище на претендирания имот, който не е
бил такъв към момента на фактическата раздяла на страните.
Д „СП” – Б. не изпраща представител.
Представен е социален доклад, в който са изследвани характеристичните данни на
двамата родители, както и отразени впечатления придобити при контактите с
децата. Дирекцията не изразява конкретно становище за предоставянето на
родителските права.
След като
обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните
са съпрузи, сключили гражданският брак на ...г. в гр.Б., за което е съставен
акт за граждански брак № .../ ...г., видно от представеното удостоверение за
сключен граждански брак. Настоящият брак е първи и за двамата съпрузи, което
обстоятелство се установява от приложената статистическа карта. От брака си
страните имат родени две деца – Г.Б.М. и М.Б.М..
По делото е представено удостоверение за раждане от ***г***, от което се установява, че от брака на страните е
родено детето Г.Б.М., родена на ***г., което понастоящем е
малолетно.
По делото е
представено удостоверение за раждане от ***г***, от което се установява, че от
брака на страните е родено детето М.Б.М., родена на ***г., което понастоящем е
малолетно.
По делото в качеството на свидетел е
разпитана К.М., майка
на ищцата, от показанията на която става ясно, че първоначално семейството е
живяло на адрес: гр. Б., но апартаментът не е
бил в добро състояние, имало е мухъл,
нямало е изолация, поради което след раждането на второто дете жилището е било
непригодно за семейството. По думите на свидетелката, това е наложило Б. да
тегли кредит с цел да довърши кооперациите в к-с „С.” и на ул. „Б.”. Свидетелката споделя, че след раждането на
детето са живели кратко време в нейния апартамент, след
което майката на ответника ги е поканила да ползват собственото й жилище на ул. „С.”,
етаж втори. Твърди,
че когато е посещавала дъщеря си в жилището на втория етаж, Б. е идвал при
семейството си на втория етаж, но когато е преспивала там, той се качвал да
нощува на петия етаж. Сочи, че по това време предприели ремонт на апартамента на етаж пети.
Свидетелката М. твърди още, че поради финансови затруднения през месец май 2009г. майката на Б.
е настоявала апартаментът на втория етаж да се освободи. Сочи, че има преки
впечатления за това, тъй като е била в жилището, гледала децата и е разбрала това лично от майката на Б..
По тези причини през май месец 2009г., ответникът натоварил багажа на Ж. и на
децата и ги изпратил в дома на родителите й. Б. довел Ж. с микробуса в дома на
М. на 10 май. В тази част показанията на свидетелката М. останаха изолирани от
останалия събран по делото доказателствен материал.
От
показанията на свидетелката М. се установява, че страните живели в жилището на
втория етаж от септември 2007 год. до май 2009 год. След напускане на жилището
на втория етаж, ответникът не се преместил заедно със семейството в дома на М.
и оттогава повече не се събрали да живеят заедно. Свидетелката счита, че връзката
им се влошила по повод теглене на кредит. След като ищцата отказала да подпише
кредита отношенията се изострили и ответникът признал, че има интимна приятелка.
От показанията на свидетелката става ясно, че проблемите и влошените отношения
между съпрузите датират отдавна, още когато са живеели на ул. „С.”. Причина за
това, счита, че е било обстоятелството, че Б. се е прибирал много късно, а Ж. й споделила, че се
е връщал и в пияно състояние. Непосредствените й впечатления били, че Б. не помага
нито за децата, нито за домакинството. Същият бил невъздържан и често повишавал
тон. Ж. й споделила за получени съобщения от Б. през май 2009г., в които той й
заявявал, че има друга жена и две деца и трябва и тя да си намери богат мъж,
който да издържа нейните деца. В началото на учебната година ответникът
предоставил пари за детето Г. Цялата издръжка за децата била за сметка на
свидетелката, тъй като ищцата получавала до месец юли около 100 лева месечно от
трудовата борса. Твърди, че Б. не се е интересувал
от децата си нито за Коледа и Нова година, нито за рождените им дни.
Свидетелката
М.Б., без родство със страните, заявява, че при гостуванията й в апартамента на
страните й е направило впечатление, че Б. се е прибирал късно. Отношенията между съпрузите били нормални, но се
случвало да се карат за битови проблеми. Заявява,
че ищцата й е споделяла, че ответникът често отсъствал, не се интересувал за децата
си, не оказвал на ищцата никаква
финансова помощ за децата и не търсил контакт с тях. Ж. й разказала
за връзката му с друга жена, която й се обаждала по телефона и й отправяла
обиди. В тази част показанията са опосредени – въз основа на заявеното от Ж.. Според
свидетелката Б. страните са разделени от 2009г. около пролетта или лятото. Непосредствено
преди да се разделят, живели на втория етаж на ул. „С.”. Счита, че това е продължило само
месец – два, докато направят ремонт на петия етаж. Заявява, че е ходила само веднъж
на втория етаж. Разказва, че ищцата пазарувала за дома. Ж. работила във фирмата
на Б., като се занимавала със скици и оферти. Тогава офиса на фирмата бил на
петия етаж, където било жилището им.
От показанията на свидетелката М.С.
– приятелка на ищцата се установява, че когато е гостувала в дома на
семейството на петия етаж, съпругът Б. не се прибирал. Възприятията й са, че Ж.
се е депресирала от факта, че той закъснява и не се прибира. Когато се родило
второто дете, състоянието на апартамента на петия етаж не позволявало да живеят
там. Започнали да правят ремонт и се преместили на втория етаж. Посочва, че
ответникът от година не е
оказвал на ищцата финансова помощ за децата и Ж. трудно се справя с отглеждането им. Спомня си, че
последния път, когато ходила на гости в дома им на втория етаж е било преди две години. Там живеели Ж. с децата, а Б.
не живеел с тях. Споделя, че по това време съпрузите били скарани. Впечатленията
й са, че когато живеели заедно, ищцата не е
изпитвала финансови затруднения.
Свидетелката Г.С. – майка на
ответника твърди, че страните са живели заедно на втория етаж на ул. „С.” около
две години. Там се намирали и вещите, които ползвали. След като се разделили Б.
заживял на петия етаж, макар жилището да било в ремонт. Докато били заедно Б.
обезпечавал семейството, тъй като ищцата не работила. Децата не изпитвали страх
от баща си. Той никога не им посягал и тормозил. Свидетелката си спомня, че веднъж
попитала снаха си по какви причини Б. се прибира толкова късно и тя й обяснила, че естеството на работата му е
такава. От отговора свидетелката не е останала с впечатление, че Ж. е недоволна.
Сочи също, че на рождения ден на детето Г., Б. споделил, че има забрана да
доближава жилището, тъй като подписал някакъв протокол. В подкрепа на това свидетелства
и представеното удостоверение от Пето РПУ на МВР – Бургас, че под номер № ЗМ
05-2019 от 04.12.2009г. е заведена жалба от Ж.Г.М..
Показанията на свидетелката са
объркани и непоследователни досежно начина, по който се е изнесла Ж. от
кооперацията, но когато снаха й излязла от жилището съпрузите били вече
разделени. Твърди, че са разделени от април
2008г. Разказва също, че Б. изпратил 100 лв. за децата, по 40.00 лева на дете и
останалите за „Макдоналдс”. През декември 2009 год., предоставил пари и за
лекарства – веднъж 40 и втория път 20 лева.
От показанията на свидетеля С.Г.
- технически ръководител във фирмата на ответника от май 2004 год. до
май 2009 год. се установява, че Ж. е фигурирала във ведомостите на дружеството,
но на свидетелят не му е известно нещо да й е възлагано. Свидетелят няма преки
впечатления от живота в семейството, но е виждал, че Б. е пазарувал често за
вкъщи. Работното им време било неограничено, като оставали да работят и до
полунощ. Заявява, че доста често се е случвало с Б. да остават до късно на
работа.
Свидетелят З.Г. – без родство със
страните, разказва че познава ответника от август 2008г. и е виждал, че Б. е
пазарувал от магазин „ Билла”. Сочи, че от края на 2009 год., отношенията между
сестра му и ответника са станали по- близки. Известни са му конфликти между
сестра му и съпругата на Б..
Пред БРС е изслушано по реда на чл.15, ал.4 от ЗЗД,
детето Г., което посочва, че с родителите си са живели на петия етаж на ул.” С.”,
а по- късно са се преместили втория етаж в същата кооперация. Счита, че временно са живели на втория етаж,
тъй като баща й обещал да оправи мансардата на ул. „Х.Б.”.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира предявеният иск за развод за доказан по основание. Отношенията
между съпрузите не са изградени на основата на взаимно уважение, привързаност,
разбирателство и обща грижа за семейството, същите са се отдалечили и отчуждили
един от друг. Потвърждение за това състояние е и безспорно установена
фактическа раздяла между съпрузите, която съдът приема, че е настъпила от месец
май 2009г., когато съпругата е напуснала жилището и която е засилила тяхното
отчуждаване като семейство и дезинтересираност един към друг. БРС не цени
показанията на свид. Стоянова, в частта досежно момента на фактическата раздяла
– април 2008г., като ги намира за заинтересовани. Нещо повече, наличието на
фактическа раздяла предполага освен разделното живеене на съпрузите и
прекъсване на отношенията между съпрузите, при което е изключена всякаква
физическа, духовна и икономическа връзка между съпрузите. От доказателствата по
делото безспорно се установи, че такова е настъпило през месец май 2009г. Вследствие
на напрегнатите отношения между страните постепенно е настъпило отчуждение
между тях. През периода на фактическата раздяла същите не са направили никакви
усилия за компромис и разбирателство, както и да заздравят брака си, а всеки от
тях се е дезинтересирал от съпружеските си задължения. Изчезнали са хармонията,
взаимната привързаност, уважението, доверието между страните, общите интереси и
перспективи, които са се заменили с отчуждение и враждебност, поради което,
съдът намира, че брачната връзка на страните е изпразнена от предписаното й от
закона и добрите нрави съдържание и е останала да съществува само формално.
Такава връзка е безполезна за страните и е лишена от социалната си функция.
Настоящото фактическо състояние в отношенията между съпрузите е несъвместимо с
целите и функциите на брака, същото не е в интерес и на родените от брака
малолетни деца. По тези съображения съдът намира, че бракът на страните е
дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл.49, ал.1 от СК, което обуславя
извод за основателност на иска за развод и същия следва да бъде допуснат от
съда.
При
анализа на събраните по делото гласни доказателства, БРС приема, че по делото не
е категорично доказано извършването на брачни провинения от страна на
ответника. Показанията на свидетелите не установяват твърдените в исковата
молба противобрачни провинения на ответника – употреба, при това системна на
алкохол, системен физически тормоз над ищцата. В тази връзка съдът взе предвид,
че по приложените по делото прокурорски преписки не се съдържат годни
доказателства, от които да се установява укоримо поведение на ответника.
Приобщените в преписките частни документи не следва да бъдат ценени от съда и
нямат доказателствена стойност доколкото не обективират неизгодни за страните
извънсъдебни признания на факти.
От
показанията на свидетелите се установява, че съпрузите са се грижили за
семейството, като основно мъжът е осигурявал средства за издръжката му, а
отглеждането на децата и домакинството преимуществено е било грижа на
съпругата. От показанията на свидетеля С.Г. става ясно, че отсъствията от
дома от страна на ответника се дължат на естеството на работата, която той
упражнява и ненормираното работно време през което е престирал труд.
Не се
установява от ищцата при пълно и главно доказване факта на брачна изневяра на
съпруга й. В показанията си разпитаните свидетели възпроизвеждат заявеното им
от ищцата, поради което не водят съда до категорична увереност, че ответникът е
нарушил брачните си задължения към ищцата. Независимо от изложеното, ответникът
не отрича, че след фактическата раздяла е започнал връзка с друга жена. Това
мотивира съда да приеме, че ответникът е нарушил моралните си и етични
задължения, регламентирани в чл. 14 от СК. Не се установи обаче, същият да е
установил противобрачното поведение в отношенията си с ищцата, с което да е
обусловил и да е станал единствена причина в настъпилото отчуждаване в
отношенията между страните. Следва да се настои на обстоятелството, че при
наличието на обща вина, съотношението и степента на вина на всеки от съпрузите
е без значение. Следователно относно
вината за разстройството на брака съдът приема, че всеки от съпрузите не е
изпълнил предвиденото по чл. 14 от СК задължение да се отнася към другия с
уважение и да подхожда с разбирателство към него. Противобрачните прояви на
двамата съпрузи - неуважение и неприязнено отношение един към друг, липса на
взаимна грижа и разбирателство, мотивират съда да приемe, че разстройството на брака е настъпило
вследствие виновното поведение на двамата съпрузи. Вината за разстройството на
брака не може да бъде степенувана, щом като поведението и на двамата съпрузи се
е отразило негативно върху брачните отношения и е задълбочило взаимното им
отчуждение.
По
основателността на исковете за предоставяне упражняването на родителските
права, съдът приема следното:
Ищцата е
предявила искане упражняването на родителските права по отношение на малолетните
деца да бъде предоставено на нея.
Съгласно
разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК, при решаването на този въпрос съдът
преценява всички обстоятелства, които са от значение, като интересите на децата
е основният общ критерий. Предвид възрастта и пола на децата, и добрия
родителски потенциал на майката, както е посочено в доклада на Д „СП”, силната
емоционално биологична връзка на майка и дете и необходимостта от майчини грижи,
съдът намира, че родителските права по отношение на децата следва да бъдат
предоставени на нея.
Съдът следва да определи и подходящ режим на лични отношения
на бащата с децата, който следва да бъде съобразен с това, че детето М. и на
три години и поради това към момента в негов интерес е да не остава с
преспиване в дома на бащата. Ето защо,
съдът намира, че на бащата следва да бъде предоставен следния режим на лични
контакти с детето М.: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 до
18.00 часа до навършване на четиригодишна възраст на детето, а след навършване
на тази възраст – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа на
съботния ден до 18 часа на неделния ден, както и 15 дни през лятото, когато
майката не ползва платения си годишен отпуск.
Съдът определя традиционен режим на лични отношения между
детето Г. и бащата: всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 9.00 часа на
съботния ден до 18 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, когато
майката не ползва платения си годишен отпуск.
Предвид обстоятелството, че фактическото упражняване на
родителските права се предоставя на майката, както и поради това, че родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, бащата следва да бъде
осъден да заплаща месечна издръжка на малолетните си деца.
Не се
спори, че ответникът е управител и едноличен собственик на капитала на „Еврострой инженеринг Бургас” ЕООД. По делото е
представяне нот. акт за учредяване право на строеж № 121, т. ІІІ, рег. № 3382,
н.д. 429/2005г., съгласно който дружеството „Еврострой инженеринг Бургас” ЕООД,
получава и става собственик на правото на строеж за изграждането на жилищни и
нежилищни обекти. Представеният документ сочи за евентуално право на
собственост на дружеството, но не и на ответника в производството.
Представен
е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 387, том ІІ, дело №
348/2008г. на нотариус Н.М.
Представени са нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 76, том І, дело 13/2010г. на нотариус Н.М.,
справка от НАП за задълженията на „Еврострой инженеринг Бургас” ЕООД, както и данъчна декларация на „Еврострой инженеринг
Бургас” ЕООД, видно от която счетоводната печалба за 2008г. възлиза на
158 094, 09 лева. Цитираните документи касаят дружеството „Еврострой инженеринг Бургас” ЕООД и от съдържанието им не може да
се направи извод за доходите на ответника.
От
представената служебна бележка е видно, че облагаемият доход от трудови
правоотношения през 2009г. на Б.С.М. възлиза на 8280 лева. От служебна бележка
изх. № 004/10.02.2010г. е видно, че облагаемия доход от трудови правоотношения
за 2010г. на Б.С.М. до момента на изготвяне на справката, възлиза на 700 лева.
Предвид доходите на
бащата и възрастта на детето М., ответникът следва да бъде осъден да заплаща на детето М. месечна издръжка в размер на 90 лева, считано от завеждането на делото. Съдът
определя този размер, съобразно разпоредбите на чл.142 и чл.143 СК, като отчита от
една страна потребностите на детето, а от друга - възможностите на родителя. Съгласно
разпоредбата на чл.59, ал.5 СК, размерът на издръжката трябва да осигури същите
условия на живот на детето, които то е имало преди развода, освен ако това би
създало особени затруднения на дължащия издръжката родител. За разликата до претендирания
размер от 500 лева месечна издръжка, искът следва да бъде отхвърлен.
От данните
по делото се установява, че детето Г. е на
12 години, живее с майка си и е ученичка в пети клас в СОУ „Св.Св. Кирил и
Методий” гр.Б. – паралелка „изобразително изкуство”. По делото липсват данни детето да е
ангажирано с допълнителни извънкласни дейности. Сведения за това се съдържат в
социалния доклад на Д „СП” Б., от който е видно, че
детето е посещавало школа по изобразително изкуство и към момента има засилени
интереси в тази област и желание да посещава извънкласни форми на обучение.
С оглед данните за
доходите на двамата родители и техните финансови възможности, обстоятелството,
че майката полага непосредствените грижи за малолетното дете на страните Г.,
възрастта и нуждите на детето, което е на 12 години, съдът намира, че ответникът
следва да заплаща на детето си Г. издръжка в размер на 140 лева месечно. Предвид
изложеното, претенцията за
месечна издръжка за бъдеще време е основателна и доказана до размера на месечна
издръжка за детето Г. от 140 лева, поради което следва да бъде уважена до този размер,
като за разликата до претендирания размер от 500
лв. месечна издръжка иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Основателна се явява и претенцията по чл.149 от СК за
присъждане на издръжка за минало време за периода от 01.06.2009 г. до
подаването на исковата молба – 20.01.2010г. По делото се установи, че
ответникът не е полагал грижи за децата през претендирания период, същият не е
изпълнявал родителското си задължение да се полагат грижи за децата, за тяхното
възпитание и издръжка. В съответствие с разпределението на доказателствената
тежест ответникът не ангажира доказателства, опровергаващи изложените в
исковата молба твърдения. Не установи, че е осигурявал издръжка за децата си за
процесния период. Следва да се отбележи, че задължението за издръжка
представлява регулярно ежемесечно задължение на родителя и инцидентно заплащане
на ответника на суми във връзка с поводи е ирелевантно.
По изложените по-горе съображения относно размера на
дължимата месечна издръжка за детето М., съдът намира претенцията по чл.149 от СК
за заплащане на издръжка за минало време за основателна и доказана до размера
на 90 лева на месец, поради което следва да бъде уважена до този размер, като за
разликата до претендирания размер от 500 лв. на месец иска следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Досежно размера на дължимата месечна издръжка за детето Г.,
съдът намира претенцията по чл.149 от СК за заплащане на издръжка за минало
време за основателна и доказана до размера на 140 лева на месец, поради което следва
да бъде уважена до този размер, като за разликата до претендирания размер от
500 лв. на месец иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на ползването на семейното
жилище, съдът съобразява следното:
Претендираното от ищцата жилище, а именно
това, находящо се в град Б. няма характера на семейно жилище. Съдът намира, че апартаментът,
находящ се на адрес: град Б. е семейно жилище по смисъла на Постановление №
12/1971 година, тъй като то е жилището,
представляващо съвкупност от жилищни и сервизни помещения, предназначени
да задоволяват битовите нужди на цялото семейство – съпрузите и децата, до
настъпване на фактическата раздяла. От събраните по делото гласни доказателства
се установява, че до момента, в който съпругата е напуснала жилището през месец
май 2009 година, семейството е живяло в посочения апартамент и съответно е
имало посочените функции. В случая не са налице предпоставките, сочени от
съпругата, във връзка с оспорване характера на жилището, а именно, че съпрузите
са били допуснати временно. От събраните доказателства се установи единствено
желание на ответника да довърши мансарда, находяща се на ул. „Х.Б.” с оглед
жилищната нужда на семейството. Не се установява обаче съпрузите да са били
допуснати временно в това жилище. Не е доказано по делото, че същото е било предоставено
за ползване на семейството под условие или за определен срок. В тази връзка
съдът не кредитира показанията на свид. М. за поставени условия от страна на
майката на ответника да освободят
жилището, тъй като приема същите за заинтересовани и изолирани от останалия
събран по делото доказателствен материал. При това положение настоящият състав
приема, че жилището на етаж втори е семейно жилище по смисъла на закона.
Съдът е длъжен и служебно да се произнесе относно предоставяне ползването на семейното жилище, когато от
брака има родени ненавършили пълнолетие деца, поради което с оглед интересите
на децата, съдът намира, че ползването на семейното жилище следва да се
предостави на ищцата. В случая не се спори и от доказателствата се установява,
че имотът е собственост на близки на ответника и същият се ползва от майката на
Б.. За защита на нейните права и на основание чл.56, ал.3 от СК, съдът приема,
че правото на ползване на съпругата следва да бъде ограничено със срок. Съдът
счита, че този срок следва да бъде едногодишен, считано от датата на влизане на
решението в сила.
Ищцата изразява желание да запази брачното си фамилно име М.. Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. С други думи, в случаите, какъвто е настоящият, когато не е заявено желание от съпругата, която е приела новата фамилия за възстановяване на предбрачното си фамилно име, същата запазва брачната фамилия. Съгласието на съпруга е ирелевантно. С оглед на изложеното, следва да се постанови, че след развода ищцата ще запази брачното си фамилно име М..
Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, по брачните дела, когато няма вина, съдебните разноски остават в тежест на
страните така, както са ги направили, поради което на ищцата не й се следват
разноски.
На основание чл.6, т.2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, БРС определя държавна
такса за допускане на развода в размер на 50 лв., която на основание чл.329,
ал.1 ГПК следва да се заплати от страните по равно, а именно по 25 лева за
всеки един от съпрузите. На основание чл.7 от Тарифата ответникът М. дължи и
държавна такса в общ размер на 431.20 лева относно издръжките на децата.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.49, ал.1 СК, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА БРАКА,
сключен между Ж.Г.М.,
ЕГН ********** ***, и Б.С.М., ЕГН **********,***,
на ...г. в гр. Б., с акт за
граждански брак № .../ ...г. на Община Б., като дълбоко и непоправимо разстроен.
ОБЯВЯВА, че вина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на малолетните деца М.Б.М., родена на ***г., ЕГН ********** и Г.Б.М.,
родена на ***г., ЕГН ********** на
майката Ж.Г.М.,
ЕГН ********** ***, като ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на децата да бъде при майката.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични контакти на
бащата
Б.С.М., ЕГН ********** с
детето
М. Б.М., родена на ***г., ЕГН ********** –
всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 09.00 часа до 18 часа до навършване на четиригодишна възраст на
детето, а след навършване четиригодишна възраст – всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа на съботния ден до 18.00
часа на неделния ден, както и 15 дни през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични контакти на
бащата
Б.С.М., ЕГН ********** с
детето
Г.Б.М., родена на ***г., ЕГН ********** – всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 09.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, както и един месец
през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Б.С.М., ЕГН **********,***,
да заплаща на малолетното си
дете М.Б.М., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Ж.Г.М., ЕГН **********,***,
месечна издръжка в размер на
90 лв. (деветдесет лева), считано от завеждане на исковата молба на 20.01.2010г., до настъпване на законни
основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка над този
размер до претендираната издръжка от 500 лв. (петстотин лева) на месец.
ОСЪЖДА Б.С.М., ЕГН **********,***, на основание чл.149 от СК да заплати на малолетното си дете М.Б.М., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Ж.Г.М., ЕГН **********,***,
издръжка
за минало време в размер на 90 лева (деветдесет лева) на месец за времето
от 01.06.2009г. до датата на подаване на исковата молба – 20.01.2010г., ведно
със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
издръжка за минало време над този размер до претендираната издръжка от 500 лева
(петстотин лева) на месец.
ОСЪЖДА Б.С.М., ЕГН **********,***,
да заплаща на малолетното си
дете Г.Б.М., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Ж.Г.М., ЕГН **********,***,
месечна издръжка в размер на
140 лв. (сто и четиридесет лева), считано от завеждане на исковата молба
на 20.01.2010г., до настъпване на
законни основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка над
този размер до претендираната издръжка от 500 лв. (петстотин лева) на месец.
ОСЪЖДА Б.С.М., ЕГН **********,***, на основание чл.149 от СК да заплати на малолетното си дете Г.Б.М., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Ж.Г.М.,
ЕГН **********,***, издръжка за минало време в размер на 140 лева
(сто и четиридесет лева) на месец за времето от 01.06.2009г. до датата на
подаване на исковата молба – 20.01.2010г., ведно със законната лихва, считано
от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за минало
време над този размер до претендираната издръжка от 500 лева (петстотин лева)
на месец.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на
семейното жилище,
находящо се в град
Б., на съпругата Ж.Г.М., ЕГН ********** ***, за срок от
една година, считано от влизане в сила на решението, постановено по гражданско
дело № 340 по описа на Бургаски районен съд за 2010г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
Ж.Г.М., ЕГН ********** ***, , претенции за прекратяване на брака по вина на
съпруга Б.С.М. и за предоставяне ползването на апартамент, находящ се в град Б.
като семейно жилище.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да
запази и носи брачното си фамилно име – М.
ОСЪЖДА Ж.Г.М., ЕГН **********
***, да заплати
в полза на държавата по сметка на БРС сумата от 25.00 лева (двадесет и пет
лева), представляваща държавна такса за допускане на развода.
ОСЪЖДА Б.С.М., ЕГН **********,***, да
заплати в полза на държавата по сметка на БРС сумата от 456.20 лева (четиристотин петдесет и шест лева и двадесет
стотинки), от които 25.00 лв.
(двадесет и пет лева), представляваща държавна такса за допускане на развода и 431.20 лева (четиристотин тридесет и един лева и
двадесет стотинки), представляваща държавна такса върху размерите на
присъдените издръжки на малолетните деца.
ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на решението в частта, в която са уважени исковете за издръжка.
Решението подлежи обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
НД