Решение по дело №136/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Д. К. Й. от [населено място], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1970з-1210/26.10.2023г.(23-1970-000341 от 26.12.2023г.)на младши инспектор в група ООР-СОП в РУ – Хасково към ОДМВР-Хасково(И. Р. М.).

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че е нарушено правото на защита на оспорващия, тъй като с така връчената му заповед не било ясно какво било нарушението и на коя дата било осъществено то, предвид че датите на издаване на обжалваният акт и посочената датата на нарушението не съвпадали.

По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорената заповед поради наличие на отменително основание по чл. 146, т.4 от АПК.

Ответникът – Младши инспектор в РУ – Хасково към ОДМВР-Хасково(И. Р. М.) не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 26.12.2023г. против Д. К. Й. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение сер. GА, с бл. № 167519. В акта било посочено, че на 26.12.2023г. в 20.34ч. в [населено място] на бул.“Б.“ в посока кв.Б. е управлявал собствения си л.а. Фолксваген Пасат с рег.№ [рег. номер] след употреба на алкохол в кръвта с концентрация 1.13 промила, като употребата е установена с техническо средство Алко тест Дрегер 7510, с фабричен номер ARPL-0566.Посочено било също, че на водача е издаден талон за изследване с № 116958. Прието е, че с поведението си лицето е нарушило чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

АУАН бил предявен и връчен на Д. К. Й. на 26.12.2023г.

Няма данни и не се твърди оспорващия да е дал кръвна проба за изследване наличието на алкохол в кръвта.

На база съставеният АУАН с оспорената заповед била приложена спрямо жалбоподателя принудителна административна мярка (ПАМ) „Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява с концентрация на алкохол в над 0.5 на хиляда за срок от 6 месеца“.

Заповедта е връчена на адресата си на 26.12.2023г., а жалбата срещу същата е била депозирана по поща на 09.01.2024г. и заведена с рег.№ 272000-1076 от 16.01.2023г. при административния орган.

Горната непротиворечива обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства.

По делото освен административната преписка са приобщени като писмени доказателства и такива свързани с допустимостта на жалбата, годността на техническото средство, с което е извършена проверката, собствеността на автомобила чиято регистрация е прекратена с ПАМ и доказателства за компетентността на издателя на акта.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Оспорването е депозирано в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1, изр.1-во от ЗДвП, с оглед представеното по делото писмо вх.№ 2616 от 09.04.2023г на Директора на ОДМВР-Хасково, от което е видно че с оглед изпълняваната от ответника длъжност, същият се явява оправомощено лице по силата на заповед № 272з-199 от 19.01.2023г. на Директора на ОДМВР-Хасково да издава актове от оспорения вид.

Спазена е и формата по чл. 59, ал. 2 от АПК при издаване на заповедта - същата е обективирана в писмен вид и съдържа фактически основания и подпис на издателя си. Ето защо следва да се приеме, че са спазени изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.

Неоснователни са възраженията на оспорващия, че е нарушено правото му на защита, тъй като от заповедта не ставало ясно на коя дата и за какво нарушение е приложена, тъй като датата на издаване на заповедта и датата на нарушението не съвпадали. В оспорената заповед е ясно посочена датата на нарушението – 26.12.2023г. Тази дата изцяло съответства на посочената в АУАН дата на нарушение. Видно е от съдържанието на заповедта, че в същата след реквизит „дата на издаване“ е посочена датата 26.12.2023г. Обстоятелството, че при след реквизит “Номер“, след първоначално придадения номер 1970з-1210 е посочена и дата 26.10.2023г., не води на извода че допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила, е от категорията на съществените такива. Предвид съвпадението на датата на отразено нарушение с датата на издаване на заповедта, така неточно отразеното представлява очевидна фактическа грешка. Последната съобразно нормата на чл. 62, ал.2 от АПК може да бъде поправена от издателя на акта, по всяко време, вкл. след изтичане срока на обжалване. Същата по никакъв начин не е довела до неразбиране на лицето относно мотивите на административният орган да приложи процесната ПАМ - във фактическите съображения на заповедта ясно е посочената дата на която е осъществено противоправното поведение и в какво се състои последното, нито е препятствала възможността му да се защити - срокът за обжалване на един административен акт тече от датата на съобщаването му, а не от датата на издаването му, а в случая жалбата е депозирана в надлежния законоустановен срок. Т.е. правото на защита е осъществено в пълен обем.

Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът намира следното :

В обжалваният акт е посочено неточно правно основание - нормата на чл.171, т.2а,б.“а“ от ЗДвП, предвиждаща в приложимата й към датата на издаване на заповедта редакция прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В действителност основанието за прекратяване регистрацията на м.п.с. на собственик, който управлява м.п.с. с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда се съдържа в чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП.

Съобразно трайната съдебна практика непълното, респ. неточното посочване на правното основание не е причина за отмяна на административен акт, тъй като законосъобразността на последния се преценява само въз основа на изложените в него фактически съображения за издаването му. Ето защо следва да се приеме, че в случая това допуснато нарушение касаещо непрецизно посочване на част от правното основание, не влече след себе си отмяна на обжалваната заповед.

В конкретния случай във фактическите съображения на процесната заповед е посочено управление на м.п.с. след употреба на алкохол в количество над 0.5 на хиляда, а именно 1.13 промила, установена с техническо средство.

Предпоставките за прилагането на ПАМ в тази хипотеза следователно са:1. на посочените дата и място в заповедта адресатът на заповедта да е бил водач на м.п.с., 2.да е управлявал същото след като преди това е бил употребил алкохол, 3. установената концентрация на алкохол в кръвта му да е над 0.5 на хиляда и 4. Същата да е установена с годно техническо средство.

Установяването на материалната законосъобразност на оспорен административен акт, предполага пълно и главно доказване на всички изложени в него фактически основания за издаването му.

Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че жалбоподателят е собственик на посоченото в АУАН и обжалваната заповед превозно средство. Това обстоятелство изрично се установява и от приложената по делото справка за първоначална регистрация на м.п.с. рег. № [рег. номер].

Жалбоподателят не оспорва и факта, че на датата и мястото посочени в обжалваната заповед е извършвал действия по управление на посоченото в същата превозно средство. Това обстоятелство се установява и от приетият по делото като писмено доказателство АУАН сер. GА, бл. № 167519 от 26.12.2023г. на мл.инспектор при РУ Хасково. За целите на производствата по АПК, актовете за установяване на административно нарушение представляват официални свидетелстващи документи и се ползват с материална доказателствена сила, касателно лично възприетите от актосъставителя и отразени в тях факти. Истинността на представения по делото АУАН не е била оспорено от жалбоподателя по реда на чл.193 от ГПК, съответно същият обвързва съда да приеме за установени обективираните в него обстоятелства, свързани с поведението на оспорващия. Казано по друг начин това означава, че при неоспорване от страна на жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК, на цитираният АУАН, същият обвързва съда да приеме за доказани фактите удостоверени в него, а именно че на посочената в него дата и място жалбоподателят е управлявал процесното моторно превозно средство и то с посочената в него концентрация на алкохол в кръвта.

По делото не се твърди нито се доказва оспорващият да е дал кръвна проба за изследване наличието на алкохол в кръвта му. Следователно относими за преценка поведението му са именно резултатите от проведеното изследване с техническо средство. Последното – Alcotest 7510, с фабр. № ARPL 0566, видно от списък с рег. № 3286р-47153 от 19.09.2023г. е преминало последваща проверка на 11.09.2023г., която е със срок на валидност 6 месеца. Предвид това, към 26.12.2023г., на която дата е установена употребата на алкохол в кръвта на водача, същото е било годно за употреба.

Ето защо съдът намира за доказани обективираните в издадената от ответника Заповед за прилагане на принудителна административна мярка факти, а именно, че на 26.12.2023г. около 20.35ч. в [населено място] Д. К. Й. е имал качеството на „водач“ на собственото си м.п.с, като е управлявал същото след употреба на алкохол в кръвта, с концентрация 1.13 на хиляда - надлежно установена на същата дата с годно техническо средство. Поради това е доказано по несъмнен начин, че към момента на издаване на обжалваната заповед са били налице всички законоустановени предпоставки и органът е бил длъжен да приложи процесната ПАМ, тъй като при наличието на предпоставките на нормата, на чл.171,т.2а, б.”б”, същият действа при условията на обвързана компетентност.

От ООТОт материалите по делото не се установява засягане на права и законни интереси на жалбоподателя в степен, несъответстваща на необходимото за което е издадена оспорената заповед, тъй като същата има срочен характер, а в самият нормативен акт по-благоприятен вариант, с прилагането на който би се постигнала целта на закона, не е предвиден. Следва да се отбележи и че срокът за който е приложена процесната принудителна административна мярка е в размер на законоустановеният минимален такъв за ПАМ по чл.171,т.2а,б.“б“ от ЗДвП, поради което не е налице допуснато нарушение от административния орган и в тази насока.

Следва да се посочи, че принудителните административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. „прекратяване регистрация на п.п.с.“ не съставлява санкция, т.е. административно наказание, а е принудителна административна мярка, които се налагат за да се осигури безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В този смисъл е и трайната и непротиворечива практика на ВАС (Решение № 961 от 23.01.2018г. по адм. дело № 10633/2017г. на ВАС, Решение № 7401 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13506/2017 г., VII о.Решение № 3350 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11848/2013 г., VII о и др.). Заповедите за прилагане на ПАМ имат самостоятелни правни последици, различни от акта, с който се установява нарушение и от санкционният акт с който се налага административно наказание, а и прилагането на ПАМ предхожда дейността по налагане на административно наказание.

С оглед установената материална законосъобразност на заповедта, същата се явява и в съответствие с целта на закона.

По изложените съображения за законосъобразност на обжалваният акт и липса на отменителни основания по чл. 146, т.1-т.5 от АПК, съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Ответникът не е направил искане за присъждане на сторените в производството разноски, а и такива не се доказват по делото, поради което независимо от изхода на спора съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Д. К. Й. от [населено място], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1970з-1210/26.10.2023г.(23-1970-000341 от 26.12.2023г.) на младши инспектор в РУ – Хасково към ОДМВР-Хасково(И. Р. М.).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.