Присъда по дело №330/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 55
Дата: 20 септември 2022 г.
Съдия: Силвия Любенова Алексова
Дело: 20225300600330
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 55
гр. Пловдив, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия А. Цанкова
Членове:Екатерина С. Роглекова

Силвия Л. Алексова
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
и прокурора Анна. С. Викова.
като разгледа докладваното от Силвия Люб. Алексова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225300600330 по описа за 2022 година


ПРИСЪДИ:
На основание чл. 334 т. 2 във вр. с чл. 336 ал. 1 т. 3 от НПК
ОТМЕНЯ Присъда № 260034/ 12.02.2021 година, постановена по НОХД
2020/2017 г. по описа на Районен съд - Пловдив, II н.с., в частта, в която
ПОДСЪДИМИЯТ С. М. К. /със снета по делото самоличност/ е признат за
невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че в
периода от 14.05.2011г. до 17.01.2012 г. в гр.П., в условията на продължавано
престъпление се е заканил на В. Х. К.а ЕГН:********** с престъпление
против нейната личност – с убийство, както следва:
-на 14.05.2011 г. се е заканил на В. Х. К.а ЕГН ********** с
престъпление против нейната личност – с убийство, като е изпратил текстово
съобщение /СМС/ на мобилен телефон с № **********, ползван от В. К.а, а
именно: „Знай само едно и го дай на полицията да го прочете ще те обезглавя
лично аз и ще се предам сам“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му;
1
-на 23.09.2011 г. се е заканил на В. Х. К.а ЕГН ********** с
престъпление против нейната личност – с убийство, като е изпратил текстово
съобщение /СМС/ на мобилен телефон с № **********, ползван от В. К.а, а
именно: „Скоро майка ти отива при баща ти след това си ти. Брат ти сигурно
ще ни върне парите. Ние забавяме но не забравяме. Помислете до понеделник.
Дайте си ни парите.“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му;
-на 28.12.2011 г. се е заканил на В. Х. К.а ЕГН ********** с
престъпление против нейната личност – с убийство, като е изпратил текстово
съобщение /СМС/ на мобилен телефон с № **********, ползван от В. К.а, а
именно: „Неразбра ли че с майката ви остана много малко живот скоро и
двете ще умрете заедно в един миг и час вие сте мъртви вече“ и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;
-на 06.01.2012 г. се е заканил на В. Х. К.а ЕГН ********** с
престъпление против нейната личност – с убийство, като е изпратил текстово
съобщение /СМС/ на мобилен телефон с № **********, ползван от В. К.а, а
именно: „Ти не можели да разбереш скоро умираш от мъка по умрялата ти
майка. А след нея си ти. Няма да живеете. От мен да го знаете. Скоро ще е
краят. И няма прошка. Посред бял ден ще е пред много хора. Така красиво е
измислено ще е световен хит в новините. Мъртви сте решено без
компромиси“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му;
-на 17.01.2012 г. се е заканил на В. Х. К.а ЕГН ********** с
престъпление против нейната личност – с убийство, като е изпратил текстово
съобщение /СМС/ на мобилен телефон с № **********, ползван от В. К.а, а
именно: „Здравей те информирам ви че до няколко дни ще бъдете вие и
цялото ви семейство опожарени. Досега бяха предупрежденията. Сега до
пепел ще ви изгорим. Бъдете сигурна. Жалко за децата но те няма да ни спрат
нито който и да било. Доста ви чакахме вината е ваша. Е идваме очаквайте
ни.“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му;
като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА подсъдимия С. М. К. роден на ********, ЕГН **********
за ВИНОВЕН в това, че
в периода от 14.05.2011г. до 17.01.2012 г. в гр. П, в условията на
продължавано престъпление се е заканил на В. Х. К.а ЕГН:********** с
престъпление против нейната личност – с убийство, както следва:
-на 14.05.2011 г. се е заканил на В. Х. К.а ЕГН ********** с
престъпление против нейната личност – с убийство, като е изпратил текстово
съобщение /СМС/ на мобилен телефон с № ***, ползван от В. К.а, а именно:
„Знай само едно и го дай на полицията да го прочете ще те обезглавя лично аз
и ще се предам сам“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх
2
за осъществяването му;
-на 23.09.2011 г. се е заканил на В. Х. К.а ЕГН ********** с
престъпление против нейната личност – с убийство, като е изпратил текстово
съобщение /СМС/ на мобилен телефон с № ***, ползван от В. К.а, а именно:
„Скоро майка ти отива при баща ти след това си ти. Брат ти сигурно ще ни
върне парите. Ние забавяме но не забравяме. Помислете до понеделник. Дайте
си ни парите.“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му;
-на 28.12.2011 г. се е заканил на В. Х. К.а ЕГН ********** с
престъпление против нейната личност – с убийство, като е изпратил текстово
съобщение /СМС/ на мобилен телефон с № ***, ползван от В. К.а, а именно:
„Неразбра ли че с майката ви остана много малко живот скоро и двете ще
умрете заедно в един миг и час вие сте мъртви вече“ и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;
-на 06.01.2012 г. се е заканил на В. Х. К.а ЕГН ********** с
престъпление против нейната личност – с убийство, като е изпратил текстово
съобщение /СМС/ на мобилен телефон с №***, ползван от В. К.а, а именно:
„Ти не можели да разбереш скоро умираш от мъка по умрялата ти майка. А
след нея си ти. Няма да живеете. От мен да го знаете. Скоро ще е краят. И
няма прошка. Посред бял ден ще е пред много хора. Така красиво е измислено
ще е световен хит в новините. Мъртви сте решено без компромиси“ и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;
-на 17.01.2012 г. се е заканил на В. Х. К.а ЕГН ********** с
престъпление против нейната личност – с убийство, като е изпратил текстово
съобщение /СМС/ на мобилен телефон с № ***, ползван от В. К.а, а именно:
„Здравей те информирам ви че до няколко дни ще бъдете вие и цялото ви
семейство опожарени. Досега бяха предупрежденията. Сега до пепел ще ви
изгорим. Бъдете сигурна. Жалко за децата но те няма да ни спрат нито който и
да било. Доста ви чакахме вината е ваша. Е идваме очаквайте ни.“ и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му,
поради което и на основание чл.144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.55,
ал.1, т.2, б.“б“, пр.1 от НК ГО ОСЪЖДА НА на „ПРОБАЦИЯ” ЗА СРОК ОТ
1 /ЕДНА/ ГОДИНА при следните пробационни мерки:
-по 42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ
адрес: гр. **** за срок от ЗА СРОК ОТ 1 /ЕДНА/ ГОДИНА с периодичност
на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично;
-по 42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от ЗА СРОК ОТ 1 /ЕДНА/ ГОДИНА.

ПРИСПАДА, на основание чл. 59 от НК, времето, през което
подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, както и времето, през
което спрямо същия са действали мерки за неотклонение „Задържане под
3
стража“ и „Домашен арест“, като един ден задържане се зачита за три дни
„Пробация“, а два дни „Домашен арест“ се зачитат за два дни „Пробация“

ОТМЕНЯ присъдата в гражданско-осъдителната й част, в която е
отхвърлен в цялост като неоснователен предявения от гражданския ищец и
частен обвинител В. Х. Л. срещу подсъдимия С. М. К. граждански иск, като
вместо това ОСЪЖДА подсъдимия С. М. К. /със снета по делото
самоличност/ да заплати на гражданския ищец и частен обвинител В. Х. Л.
сумата в размер на 1000 лв. /ХИЛЯДА ЛЕВА/, представляваща обезщетение
за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 17.01.2012 г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ гражданския иск в частта до пълния предявен
размер от 3000 лв. като неоснователен и недоказан.

ОТМЕНЯ присъдата в частта, в която направените по делото разноски
са оставени в тежест на държавата, като вместо това на основание чл.189, ал.3
от НПК ОСЪЖДА С. М. К. /със снета по делото самоличност/ да заплати по
сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от 500 лв., представляваща разноски,
направени в досъдебното производство, както и сумата от 1270,59 лв.,
направени разноски в съдебното производство в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив, както и сумата от 50
лв., представляваща Държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск.

ОСЪЖДА С. М. К. /със снета по делото самоличност/ да заплати на
гражданския ищец и частен обвинител В. Х. Л. сумата от 1 700 /хиляда и
седемстотин/ лв., представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното и настоящото въззивно
производство.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част, вкл. и относно
оправдаването на подсъдимия по обвинението му за деянията от 15.05.2011г.,
11.09.2011г., 14.09.2011г., 29.11.2011г., 29.01.2012г., 30.01.2012г.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________

Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 55/20.09.2022 по ВНОХД № 330/2022 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив

С Присъда № 260034/12.02.2021 г., постановена по НОХД № 2020/2017
г. по описа на РС – Пловдив, подсъдимият С. М. К. е признат за невинен, за
това, че в периода от 14.05.2011 г. до 30.01.2012 г., в гр. П, в условията на
продължавано престъпление, се е заканил на В. Х. К.а, с престъпление против
нейната личност – с убийство, както следва:
- на 14.05.2011 г. се е заканил на В. Х. К.а ЕГН ********** с
престъпление против нейната личност – с убийство, като е изпратил текстово
съобщение /СМС/ на мобилен телефон с № ***, ползван от В. К.а, а именно:
„Знай само едно и го дай на полицията да го прочете ще те обезглавя лично аз
и ще се предам сам“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му;
- на 15.05.2011 г. се е заканил на В. Х. К.а ЕГН ********** с
престъпление против нейната личност – с убийство, като е изпратил текстово
съобщение /СМС/ на мобилен телефон с № ***, ползван от В. К.а, а именно:
„Ти май доста сурово наказание си просиш и ще си го получиш до два дни“ и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му;
- на 11.09.2011 г. се е заканил на В. Х. К.а ЕГН ********** с
престъпление против нейната личност – с убийство, като е изпратил текстово
съобщение /СМС/ на мобилен телефон с № ***, ползван от В. К.а, а именно:
„Хей имате три дни с твоята майка да ни върнете парите които бащати взе от
нас. Ако до вторник не ги върнете, нито сот нито полиция ще ви помогне.
Първото предупреждение ще е в сряда. Ако отидеш в полицията веднага ще
ти покажем кои сме. И сумата ще се утрои. Гледаме те. И доста красиви деца
имаш. Повтаряме ти върнете парите. И без полиция ще си навредите на вас.
До вторник със парите. Майка ти и ти знаете колко са баща ти преди да умре
ви каза“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му;
- на 14.09.2011 г. се е заканил на В. Х. К.а ЕГН ********** с
престъпление против нейната личност – с убийство, като е изпратил текстово
съобщение /СМС/ на мобилен телефон с № ***, ползван от В. К.а, а именно:
„Времето да върнете парите на 13 изтече първата честитка вече получихте
следва много нови доста над което ни дължите ще изгубите.Невозете децата
си в колата те нямат вина повтаряме ви не се шегуваме. Нито камерите, нито
сот, нито полицията. Дайте си ми парите. Майка ти знае колко са и кой ги взе
Х.. Ако утре ги няма нова честитка“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му;
- на 23.09.2011 г. се е заканил на В. Х. К.а ЕГН ********** с
престъпление против нейната личност – с убийство, като е изпратил текстово
съобщение /СМС/ на мобилен телефон с № ***, ползван от В. К.а, а именно:
1
„Скоро майка ти отива при баща ти след това си ти. Брат ти сигурно ще ни
върне парите. Ние забавяме но не забравяме. Помислете до понеделник. Дайте
си ни парите.“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му;
- на 29.11.2011 г. се е заканил на В. Х. К.а ЕГН ********** с
престъпление против нейната личност – с убийство, като е изпратил текстово
съобщение /СМС/ на мобилен телефон с № ***, ползван от В. К.а, а именно:
„Много сълзи ще има много от твоите очи ще са голяма коледен подарък.
Очаквай го скоро. Ще го харесаш и запомниш. Куриер специален ще ти го
донесе. С капак е и е вечен. Отдавна е подготвен и чакаше да го поискаш.
Пристига. Подаръка ви тръгна ще е при вас много скоро и е хубав. Купете
шампанско да го полеете“ и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му;
- на 28.12.2011 г. се е заканил на В. Х. К.а ЕГН ********** с
престъпление против нейната личност – с убийство, като е изпратил текстово
съобщение /СМС/ на мобилен телефон с № ***, ползван от В. К.а, а именно:
„Неразбра ли че с майката ви остана много малко живот скоро и двете ще
умрете заедно в един миг и час вие сте мъртви вече“ и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;
- на 06.01.2012 г. се е заканил на В. Х. К.а ЕГН ********** с
престъпление против нейната личност – с убийство, като е изпратил текстово
съобщение /СМС/ на мобилен телефон с № ***, ползван от В. К.а, а именно:
„Ти не можели да разбереш скоро умираш от мъка по умрялата ти майка. А
след нея си ти. Няма да живеете. От мен да го знаете. Скоро ще е краят. И
няма прошка. Посред бял ден ще е пред много хора. Така красиво е измислено
ще е световен хит в новините. Мъртви сте решено без компромиси“ и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;
- на 17.01.2012 г. се е заканил на В. Х. К.а ЕГН ********** с
престъпление против нейната личност – с убийство, като е изпратил текстово
съобщение /СМС/ на мобилен телефон с № ***, ползван от В. К.а, а именно:
„Здравей те информирам ви че до няколко дни ще бъдете вие и цялото ви
семейство опожарени. Досега бяха предупрежденията. Сега до пепел ще ви
изгорим. Бъдете сигурна. Жалко за децата но те няма да ни спрат нито който и
да било. Доста ви чакахме вината е ваша. Е идваме очаквайте ни.“ и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;
- на 29.01.2012 г. се е заканил на В. Х. К.а ЕГН ********** с
престъпление против нейната личност – с убийство, като е изпратил текстово
съобщение /СМС/ на мобилен телефон с № ***, ползван от В. К.а, а именно:
„Вдигни ма *** не се крий майка ти да еба. При когото взе хубавото ти беше
хей не се крий знаем те къде си. Да горите ли искате пак. Този път както спите
ние забавяме но не забравяме. *** нагла жалко за децата те пазеха досега. Два
дни има още и ти … помисли от доста време те чакахме за тия пари. Взе ги
връщай ги или …“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
2
осъществяването му;
- на 30.01.12 г. се е заканил на В. Х. К.а ЕГН ********** с престъпление
против нейната личност – с убийство, като е изпратил текстово съобщение
/СМС/ на мобилен телефон с № ***, ползван от В. К.а, а именно: „Ама ***
няма къде да се криеш знаем всяка твоя стъпка. И тия дни ще ти покажем кои
сме. Дотук с предупрежденията. Жалко за децата те дано не пострадат. Ти със
сигурност. И охрана да има няма да ни спре платено ни е доста добре.
Очаквай ни тия дни доста те чакахме ние. Приготви се.“, като на основание
чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Предявеният от В. Х. Л. против подсъдимия граждански иск за сумата
от 3000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди в резултат на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, е
отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, е постановено направените в хода
на първоинстанционното производство разноски да останат за сметка на
държавата.
Срещу така постановения съдебен акт, са постъпили: Протест и
Допълнение към протест на РП – Пловдив, както и жалба, депозирана от адв.
Т. – повереник на гражданския ищец и частен обвинител Л. към момента на
образуване и внасяне делото за разглеждане в открито съдебно заседание и
Допълнение към въззивна жалба, депозирано от адв. С., впоследствие
упълномощена като повереник на В. Л..
С Протеста и Допълнението към него се правят оплаквания за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на Присъдата. Излагат
се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е изключил от
доказателствата по делото протоколите за претърсване и изземване, за обиск
и за доброволно предаване, с аргумента, че към момента на извършване на
тези процесуално-следствени действия подсъдимият е бил задържан по реда
на ЗМВР. Твърди се, че по делото са налице множество косвени
доказателства, обосноваващи извода, че подсъдимият е автор на
престъплението, за което е предаден на съд. Изразява се несъгласие с
изводите на съда , че инкриминираните закани за убийство не са възбудили
основателен страх от осъществяването им у пострадалата. Иска се въззивният
съд да отмени оправдателната Присъда и да се произнесе с осъдителен
диспозитив.
С въззивната жалба, подадена от адв. Т. се иска атакуваната Присъда да
бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение. В допълнението към въззивната жалба, депозирано от адв. С. се
твърди, че първостепенният съд е игнорирал събраната по делото
доказателствена съвкупност, което е довело до погрешен правен извод за
недоказаност на авторството на деянието.
В съдебно заседание на 20.09.2022 г. представителят на ОП – Пловдив
3
поддържа внесения протест, като излага подробни съображения за
основателността му. Солидаризира се с депозираното от адв. С. Допълнение
към въззивната жалба. Пледира за отмяна на атакуваната Присъда и
постановяване на нова – осъдителна.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец – адв. С. и
доверителката й – Л. поддържат внесената жалба и допълнение към нея по
изложените в тях съображения. Искат от съда да постанови осъдителен
съдебен акт и да уважи изцяло предявения от Л. срещу подсъдимия
граждански иск. Претендират се направените във въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение.
Подсъдимият и защитникът му – адв. Д. излагат доводи за правилност и
законосъобразност на обжалваната Присъда. Пледират същата да бъде
потвърдена. Твърдят верен анализ на приобщената доказателствена
съвкупност по делото от страна на първоинстанционния съд. Акцентират
върху продължителността във времето на процеса срещу подсъдимия.
Пловдивски окръжен съд, след като обсъди приложените по делото
доказателства, съобрази изложените от страните доводи и служебно
провери правилността на Присъдата, съобразно изискванията на чл. 313
и чл. 314 от НПК, намира следното:
С внесен в съда обвинителен акт, въз основа на който е и образувано
НОХД № 2020/2017 г. по описа на ПРС, освен обвинението за престъпление
по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, срещу С. М. К. било
повдигнато обвинение и за престъпление по чл. 296, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от
НК. С Определение от 13.03.2020 г., на основание чл. 289, ал. 1, т. 1, вр. чл.
24, ал. 1, т. 3 от НПК, първоинстанционният съд е прекратил наказателното
производство за престъплението по чл. 296, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
поради изтичане на предвидената в закона давност.
За да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за
установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият С. М. К. е роден на 20.06.1963 година в гр. П,
адресно регистриран и живущ в гр. П, ***, *** висше образование, трудово
ангажиран – едноличен търговец по смисъла на Търговския закон и
собственик на капитала на Еднолично дружество с ограничена отговорност,
разведен, неосъждан, ЕГН **********.
От приетата по делото справка за съдимост / лист 141, т.4 от ДП/ на С.
М. К. се установява, че същия към дата 13.02.2012г. не е бил осъждан, не е
бил освобождаван от наказателна отговорност и налагано административно
наказание глоба по реда на чл.78а от НК.
След период на съвместно съжителство, подсъдимият С. К. и
свидетелката В. Х. Л. (К.а) на *** година сключили граждански брак с Акт за
граждански брак № ***г. При сключване на гражданския брак свидетелката
Л. приела фамилията К.а, която ползвала до прекратяване на брака с Решение
4
№ 4727 от 27.12.2011г. по гр.дело № 14712 по описа на ПРС / виж лист 14,
том 4 от ДП/.
През месец август на 2008 година им се родил син Г.. Подсъдимият С.
К. и В. К.а живеели в гр. П, в жилище на подсъдимия К. на ул.“*** № 7“. С
тях живеели децата на свидетелката Л. от предишен неин брак – свидетелите
М. А. и Е. А.. Децата на подсъдимия К. от предишен негов брак – свидетелите
С. С.ов К. и М. С.ова К.а живеели в жилище на подсъдимия К. в гр. П, с адрес
ул.“***“ № 20.
През месец април на 2011 година, подсъдимия С. К. претърпял
„инцидент“ при който бил обгорен и наложило неговата хостипализация в
болнично заведение, продължила до 17 май на 2011 година.
По време на „инцидента“, в помещението собственост на Х. Л. – баща
на свидетелката В. Л., освен подсъдимия С. К. присъствали свидетелката В.
Л., както и нейния баща Х. Л., когото подсъдимият К. в последствие обвинил
в умишлени действия спрямо неговата физическа неприкосновеност,
изразяващи се в поливане с бензин и запалване.
Поради смъртта на Х. Л. юридически отговор със съдебен акт на този
казус не е бил даден.
През месец април на 2011 година свидетелката Л. напуснала дома на
подсъдимия К. на ул.“***“ № 7 поради влошените отношения между
съпрузите К.и. Заедно с децата си – свидетелите М. А. и Е. А. и малолетния Г.
К., свидетелката В. Л. заживяла в жилище в гр. П, с адрес ул.“***“ № 11,
където живеели и родителите и – Е. и Х. Л.и. Свидетелката В. Л. била адресно
регистрирана на адрес гр.***, което жилище било нейна собственост.
След напускането на семейното жилище от свидетелката Л.,
комуникациите между съпрузите К.и не е била прекратена. Същата се
осъществявала основно чрез мобилни устройства. Освен осъществяваната
комуникация със свидетелката В. Л., подсъдимият С. К. изпращал и писма до
сина си Г. С.ов К. / том 4, лист 35 – 48 от ДП/.
След раздялата между съпрузите К.и, свидетелите С. С.ов К. и М. С.ова
К. не поддържали отношения със свидетелката В. Л..
По искова молба от свидетелката В. Л. за защита от домашно насилие –
психическа и емоционална агресия от страна на С. К., било образувано
гражданско дело № 13780 по описа за 2011 година на ПРС, 3-ти гр. състав. По
делото в изпълнение Определение от 26.07.2011г. е била издадена Заповед за
незабавна защита от 27.07.2011г. / лист 11, т.4 от ДП/ с която се задължава С.
М. К. за въздържание от упражняване на домашно насилие спрямо съпругата
си В. К.а и сина и Г. К..
Така издадената Заповед била надлежно връчена на подсъдимия К. на
05.08.2011г./ лист 8, т.4 от ДП/.
По образуваното гр.дело № 13780/2011г. е била издадена на
11.10.2011г. Заповед за незабавна защита с която се забранява на С. М. К. да
5
приближава дома на В. К.а на адрес гр.***, местоработата и и местата за
социални контакти до приключване на производството по делото.
С Решение № 52 от 30.12.2011г. приключило производството по
гр.дело № 13780/2011г. В решението на съда е посочено, че в съдебно
заседание от 17.11.2011г. е бил извършен оглед на мобилния телефон на
ищцата / свидетелката Л./ и констатирано получени съобщения от мобилен
номер ********** на дати: 29.06, 19.07.28.07. / лист 15, страница втора том 4
от ДП/ съдържащи обидни и нецензурни думи към личността на последната,
заплахи, че ще бъде лишена от възможността да вижда детето, включително и
такива, че последното е наказвано, заради нея от баща си.
По отношение на констатираните като получени съобщения, съгласно
Решението на съда: „ в същото съдебно заседание ответника не е оспорил
посочените съобщения изхождат от неговия мобилен телефон, нито е отрекъл
авторството. Негова защитна позиция се състои в твърдение, че поведението
му е провокирано от обидите на ищцата.“.
В изпълнение на Решението, на 06.01.2012г. е била издадена Заповед за
защита, връчена по надлежния ред на 13.01.2012г. на подсъдимия К.. С
Решение от 30.01.2012г. по гр.дело № 13780/2011г. е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 52/30.12.2011г. и
което Решение е неразделна част от Решение № 52/30.12.2011г. С Решение №
610/12.04.2012г. на състав при Окръжен съд гр.Пловдив / лист 20, т.4 от ДП/ е
било потвърдено Решение № 52 от 30.12.2011г. постановено по гр.дело №
13780/2011г. по описа на ПРС.
Провеждащото се производство по посоченото гражданско дело не
ограничило или прекратило комуникацията между подсъдимия К. и
свидетелката Л. / виж СТЕ лист 495 – 594, т.2 от наказателното дело/ в която
са били коментирани не само въпроси касаещи производството по делото но и
други свързани с отношенията между съпрузите К.и.
По искова молба от 18.08.2011г., за прекратяване на сключен
граждански брак, от свидетелката В. Л. е било образувано брачно дело №
14712/2011г. по описа на ПРС, Първи брачен състав.
С Решение № 4727/27.12.2011г. е бил прекратен брака между В. К.а и С.
К.. С Решението е било предоставено упражняването на родителските права
спрямо роденото от брака дете Г. К. на майката В. К.а и определен режим на
лични отношения на бащата С. К. с детето Г. К.. / виж лист 14, том.4 от ДП /.
Провеждащото се производство по посоченото брачно дело не
ограничило или прекратило комуникацията между подсъдимия К. и
свидетелката Л. / виж СТЕ лист 495 – 594, т.2 от наказателното дело/, а както
се посочи и по – горе са били коментирани не само въпроси касаещи
производството по делото, но и други свързани с отношенията между
съпрузите К.и.
След констатиране, че Решение от 30.12.2011г., постановено по гр.дело
№ 13780/2011г. подлежи на изпълнение, на 06.01.2012г. е издадена Заповед
6
за защита, която била връчена на подсъдимия С. К. чрез полицейски служител
на 13.01.2012г. На 30.01.2012г., във връзка с поправка на очевидна
фактическа грешка е било постановено решение по гр.дело № 13780/2011г.,
явяващо се неразделна част от Решение № 52/30.12.2011г. по гр.дело №
13780/2011г. на ПРС. Въз основа на решението е издадената на 30.01.2012г.
заповед за защита, която е връчена на подсъдимия С. К. чрез полицейски
служител на 06.02.2012г.
На 07.01.2012г. по реда на чл.212, ал.2 от НПК, с първо действие оглед
на местопроизшествие и разпит на свидетел, е започнато досъдебно
производство № 29/2012г. по описа на Първо РУП Пловдив против
неизвестен извършител за извършено на 07.01.2012г. престъпление по чл.330,
ал.1 от НК. В хода на производството собственикът на имота – свидетелката
В. К.а посочила, че в предхождащ времеви период е получавала заплахи за
живота си от подсъдимия К..
С постановление на прокурор при Районна прокуратура гр.Пловдив от
13.01.2014г. е прието, че извършителят на престъпление по чл.330 ал.1 от НК
не е установен и при хипотезата на чл.216, ал.1 от НПК са разделени
материалите по досъдебно производство № 4/2012г., като с материалите
относно престъплението по чл.330, ал.1 от НК е образувано под нов номер
досъдебно производство, което следва е било спряно и изпратено на сектор
„ПКП“ при ОДМВР Пловдив за продължаване действията по разкриване на
извършителя.
Производството по досъдебно производство № 4/2012г. свързани с
обвинението за извършено престъпление по чл.144, ал.3 от НК и по чл.296,
ал.1 от НК спрямо подсъдимия К. е продължено.
В хода на досъдебно производство № 4/ 2012г. по описа на сектор
„ПКП“ при ОДМВР Пловдив на 12.01.2012г. / лист 145, т.1 от ДП / е бил
извършен оглед на представен от свидетелката В. К.а (сега Л.) мобилен
телефон, за което действие е бил съставен Протокол за оглед на веществено
доказателство, съгласно който на мобилен номер ***, ползван от
свидетелката Л. при оглед на подменю „Входяща кутия“ на меню
„Съобщения“ се вижда съобщение от мобилен номер *** с текст: «Hej imate
tri dni sas tvqta majka da ni varnete parite koito basta ti vze ot nas. Ako do vtornik
ne gi varnete, nito sot nito policia ste vi pomogne. Parvoto preduprejdenie ste e vav
srqda. Ako otides v policiata vednaga ste ti pokajem koi sme I sumata ste se utroi.
Gledame te I dosta krasivi deca imas. Povtarame ti varnete parite I bez policia ste si
navredite na vas. Do vtornik sas parite. Majka ti I ti znaete kolko sa basta ti predi
da umre vi kaza.”, изпратено: 11-09-2011г., 08:03:38.
Съгласно протокола, освен посоченото съобщение в меню „Входяща
кутия“ се наблюдава още едно съобщение от номер *** с текст: „VREMETO
DA VARNETE PARITE NA 13 ISTECHE PARVATA TSCESTITKA VETSCE
POLUTSCCIHTE SLEDVAT MNOGO NOVI DOSTA NAD KOETO NI
DALZITE STE IZGUBITE.NE VOZETE DECATA SI VAV KOLATA TE
7
NJAMAT VINA POVTARQME VI NE SE SCHEGUVAME. NITO KAMERITE,
NITO SOT, NITO POLICIQTA. DAJTE SI NI PARITE MAJKA TI ZNAE
KOLKO SA I OT KOJ GI VZЕ ***. AKO UTRE GI NIAMA NOVA
TSCESTITKA”, изпратено: 14-09-2011г., 13:06:43
Съгласно протокола, освен посоченото съобщение в меню „Входяща
кутия“ се наблюдава още едно съобщение от номер *** с текст: „Skoro majka
ti otiva pri basta ti sled tova si ti. Brat ti sigurno ste ni varne parite. Nie zabavqme
no ne zabravqme. Pomislete do ponedelnik. Dajte si ni parite.”, изпратено: 23-09-
2011г., 14:40:42 секунди.
Съгласно протокола, освен посоченото съобщение в меню „Входяща
кутия“ се наблюдава още едно съобщение от номер *** с текст: „Наблюдават
се две икони изобразяващи плачещо лице. Много сълзи ще има много от
твоите очи ща са голям коледен подарък. Наблюдават се две икони
изобразяващи плачещо лице. Очаквай го скоро. Ще го харесах и запомниш.
Куриер спесиален ще ти го донесе. Скап е и вечен. Отдавна е подготвен и
чакаше да го поискаш. Пристига”, изпратено: 29-11-2011г., 08:27:56 часа.
Съгласно протокола, освен посоченото съобщение в меню „Входяща
кутия“ се наблюдава още едно съобщение от номер *** с текст: Наблюдават
се две икони изобразяващи плачещо лице и една изобразяваща смеещо се
лице. Подаръка ви тръгна ще е при вас много скоро и е хубав. Купете
шампанско да го полеете.Наблюдават се две икони изобразяващи плачещо
лице.”, изпратено: 29-11-2011г., 13:53:47.
Съгласно протокола, освен посоченото съобщение в меню „Входяща
кутия“ се наблюдава още едно съобщение от номер *** с текст:“Не разбра ли
че сас майка ти ви остава много малко живот скоро и двете ще умрете заедно
вав един миг и час вие сте мартви вече”, изпратено: 28-12-2011г., 22:55:51
секунди.
Съгласно протокола, огледът на ВД е извършен за времето от 11 часа и
20 минути до 12 часа и 00 минути.
В хода на досъдебно производство № 4/2012г. по описа на сектор „ПКП“
при ОДМВР Пловдив на 17.01.2012г. / лист 143, т.1 от ДП / е извършен оглед
на представен от свидетелката В. К.а (сега Л.) мобилен телефон, за което
действие е съставен Протокол да оглед на веществено доказателство,
съгласно който на мобилен номер ***, ползван от свидетелката Л. при оглед
на подменю „Входаща кутия“ на меню „Съобщения“ се вижда съобщение от
мобилен номер *** с текст: „ЗДРАВЕЙ ТЕ ИНФОРМИРАМ ВИ ЧЕ ДО
НЯКОЛКО ДНИ ЩЕ БЪДЕТЕ ВИЕ И ЦЯЛОТО ВИ СЕМЕЙСТВО
ОПОЖАРЕНИ. ДОСЕГА БЯХА ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯТА. СЕГА ДО ПЕПЕЛ
ЩЕ ВИ ИЗГОРИМ. БЪДЕТЕ СИГУРНА. ЖАЛКО ЗА ДЕЦАТА НО ТЕ
НЯМА ДА НИ СПРАТ НИТО КОЙТО И ДА БИЛО. ДОСТА ВИ ЧАКАХМЕ
ВИНАТА Е ВАША. Е ИДВАМЕ ОЧАКВАЙТЕ НИ.“, изпратено: 17- януари -
2012г. ,13:12:00.
Съгласно протокола, освен посоченото съобщение в меню „Входяща
8
кутия“ се наблюдава още едно съобщение от номер *** с текст:
„PRAZNUVATE LI VECE ***. NE BARZAITE TOLKOVA ***.“ изпратено 5
януари 2012г., 11:53:25.
Съгласно протокола, освен посоченото съобщение в меню „Входяща
кутия“ се наблюдава още едно съобщение от „С. Г.“ изпратено от номер ***
с текст: ”TI NE MOZA LI DA RAZBERES SKORO UMIRAS OT MAKA PO
UMRQLATA TI MAJKA. A SLED NEJA SI TI. NJAMA DA ZIVEETE. OT
MEN DA GO ZNAETE. SKORO STE E KRAJQT VI. I NQMA PROSKA.
POSRED BJAL DEN STE E PRED MNOGO HORA. TAKA KRASIVO E
IZMISLENO STE E SVETOVEN HIT VAV NOVINITE. MARTVI STE
RESENO E BEZ KOMPROMISI”, изпратено: 6 януари 2012г., 09:23:20.
Съобщение от ”С. Г.” от мобилен номер *** с текст: ”kak mislis dali ste
te ostavA da zivees.Nqma da zivees.Za posleden pat dokaza tse iskas da umres. As
litsno stet te ubia.Uverih se na 100% vetse tse trqbva”, изпратено: 31 декември
2011г., 21:42:13.
Съгласно протокола, огледът на ВД е извършен за времето от 13 часа и
20 минути до 14 часа и 35 минути.
В хода на досъдебно производство № 4/2012г. по описа на сектор „ПКП“
при ОДМВР Пловдив на 31.01.2012г. / лист 144, т.1 / е извършен оглед на
представен от свидетелката В. К.а (сега Л.) мобилен телефон, за което
действие е съставен Протокол да оглед на веществено доказателство,
съгласно който на мобилен номер ***, ползван от свидетелката Л. при оглед
на подменю „Входаща кутия“ на меню „Съобщения“ се вижда съобщение от
мобилен номер *** с текст: „“Vdigni ma *** ne se kri maika ti da eba Pri kogato
vze hubavo ti bese hei ne se kri znaem te kade si. da gorite li iskate pak. TOZI
PAT KAKTO SPITE. NIE ZABAVAME NO NE ZABRAVAME. *** NAGLA.
ZALKO ZA DECATA TE TE PAZEHA DO SEGA. DVA DNI IMA OSTE I TI
……….POMISLI OT DOSTA VREME TE TSAKAME ZA TIA PARI. VZE GI
VRASTAI GI ILI…..”, изпратено: 29 – януари – 2012г., 23:36:55.
Съгласно протокола, освен посоченото съобщение в меню „Входяща
кутия“ се наблюдава още едно съобщение от номер *** с текст:“Ama ***
nqma kade da se skries znaem vsqka tvoq stapka I tiq dni ste ti pokazem koi sme.
Do tuka sas preduprezdeniqata. Zalko za decata ti dano ne postradat. Ti sas
sigurnost. I ohrana da ima nqma da ni spre plateno ni e dosta dobre.Osakvai ni tia
dni dosta te tsakahme nhe. Prigotv se.”, изпратено на 30 януари 2012г., 01:07:49.
Съгласно протокола, освен посоченото съобщение в меню „Входяща
кутия“ се наблюдава още едно съобщение от номер *** *** *** с текст: ”***
vdigas telefona NE.E SKORO NISTO NQMA DA MOZE DA VDIGAS.
GOLWAMA IZNENADA SME TI PRIGOTVILI.ZA TEB MOZE DA E SEGA
NO KATO VIDIS IZNENADATA STE VTRESTIS.DOSTA BOLEZNENA E I
TRAINA.“ изпратено: 30 януари 2012г., 08:09:55.
Съгласно протокола, огледът на ВД е извършен за времето от 17 часа и
00 минути до 17 часа и 50 минути.
9
На 10.02.2012г. в 06,15 часа със заповед на полицейски служител на
основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР / редакция на ЗМВР, отм. с ДВ бр.53,
27.06.2014г./, като заподозрян в извършване на престъпление по чл.143, ал.3,
вр. ал.1 от НК и чл.330, ал.1 от НК е задържан за срок от 24 часа С. М. К. в
помещение за временно задържане на 02 РУП при ОДМВР Пловдив / лист 28,
т.1 от ДП/.
Съгласно разпоредбата на чл.64 от ЗМВР, действаща към датата
10.02.2012г. „ На лицето, задържано при условията на чл. 63, ал. 1, т. 1 - 5, не
могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно
придвижване. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗМВР, действащ към
датата 10.02.2012г. от момента на задържането си лицето има право на
защитник.
На задържаното лице С. М. К. е бил извършен обиск, за което действие
е бил съставен Протокол за полицейски обиск на лице / лист 29, 2, Том 1 от
ДП/. При обиска са били намерени следните вещи: лична карта на името на С.
К., СУМПС на името на С. К., Банкова карта на името на С. К.,
Международен паспорт на името на С. К., Карта Булстат на името на С. К.,
Банкноти в различен номинал, портфейл за документи 1 бр., връзка със 7 бр.
ключове и 1 бр. сив кръгъл пластмасов предмет тип „чип да входна врата“
свързани с обща метална халка.
С разрешение на съдия при Районен съд гр.Пловдив от 09.02.2012г. /
лист 61, т.1 от ДП/ в жилищни помещения и хотелска част, ползвани и
стопанисвани от подсъдимия К. и двете му деца, находящи се в гр. П, ул.***
20 е извършено следствено действие претърсване от дознател при сектор
ПКП на ОДМВР Пловдив и иззети вещи, надлежно удостоверени в протокол
за това действие /лист 63 – 64, т.1 от ДП/.
Действието е извършено на 10.02.2012г. от 06,30 часа до 09,15 часа в
присъствието на подсъдимия С. М. К.. Препис от протокола е връчен на
подсъдимия К.. Не се е установило лицето като задържано такова, да е имало
упълномощен защитник или назначен служебен защитник.
На 10.02.2012г. в 06,30 часа със заповед на полицейски служител на
основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР, като заподозрян в извършване на
престъпление по чл.143, ал.3, вр. ал.1 от НК и чл.330, ал.1 от НК е задържан
за срок от 24 часа С. С.ов К. в помещение за временно задържане на 03 РУП
при ОДМВР Пловдив / лист 30, т.1 от ДП/.
Съгласно разпоредбата на чл.64 от ЗМВР, действаща към датата
10.02.2012г. „ На лицето, задържано при условията на чл. 63, ал. 1, т. 1 - 5, не
могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно
придвижване. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗМВР, действащ към
датата 10.02.2012г. от момента на задържането си лицето има право на
защитник.
На задържаното лице С. С.ов К. е бил извършен обиск, за което
действие е бил съставен Протокол за полицейски обиск на лице / лист 31-32,
10
т.1 от ДП/. При обиска са били намерени следните вещи:
Лична карта на лицето С. С.ов К., мъжки кафяв кожен колан, гланц за устни,
връзка с ключове, съдържаща 8 броя секретни ключа, един бр.малко фенерче,
един бр. отварячка, един брой сив чип.
С разрешение на съдия при Районен съд гр.Пловдив от 09.02.2012г. /
лист 57, т.1 от ДП/ в офис на фирмите собственост на подсъдимия С. М. К. в
гр. П, ул.*** № 20, в присъствието на свидетел С. С.ов К. ( син на подсъдимия
К.) е извършено следствено действие претърсване и са били иззети вещи
надлежно удостоверени в протокол за претърсване и изземване /лист 59–60,
т.1 от ДП/ в който С. С.ов К. е посочил че е видял от къде са взети вещите, но
не може да каже на кой са. Действието е извършено на 10.02.2012г. от 07,12
часа и завършено в 08,07 часа. Препис от протокола е бил връчен на лицето
С. С.ов К.. Не се установи лицето като задържано такова, да е имало
упълномощен защитник или назначен служебен защитник.
На 10.02.2012г. с протокол за доброволно предаване / лист 56, том 1 от
ДП/ свидетел С. С.ов К. в офис на ул.“Бутовнишка“ № 2 е предал на дознател
при сектор ПКП на ОДМВР Пловдив за нуждите по дознание, БП № 4/2012г.
по описа на сектор ПКП, ОДП Пловдив мобилен телефон марка „Айфон“ с
ИМЕЙ № *** със СИМ карта с мобилен номер ***.
По досъдебно производство № 4/2012г. по описа на сектор „ПКП“
при ОДМВР Пловдив на 10.02.2011г. от разследващ полицай при сектор ПКП
при ОДМВР Пловдив е бил извършен оглед на ВД – телефон марка „Нокия“
модел 8800, иззет със СИМ карта на Глобул от помещения стопанисвани от
подсъдимия С. М. К. / протокол за претърсване и изземване лист 63-64, т.1 от
ДП / и съставен протокол за оглед на ВД / лист 147, т.1 от ДП / в резултат на
което се наблюдават следните интересуващи разследването номера: под
позиция 11 – „ Ba6ta mi - ****** под позиция 123 Tatko #*** под позиция
125 Tatko *** Karta + ***. В хода на проведеното производство е било
установено че мобилния телефон предмет на посочения по – горе оглед се
използва от М. С.ова К.а - дъщеря на подсъдимия С. К..
В хода на досъдебно производство № 4/2012г. по описа на сектор
„ПКП“ при ОДМВР Пловдив на 13.06.2012г. / лист 146, т.1 от ДП / е
извършен оглед на представен от свидетелката В. К.а (сега Л.) мобилен
телефон за което действие е съставен Протокол да оглед на веществено
доказателство, съгласно който на мобилен номер ***, ползван от
свидетелката Л. при оглед на подменю „Входаща кутия“ на меню
„Съобщения“ се вижда съобщение от мобилен номер *** с текст: “ZNAJ
SAMO EDNO I GO DAI NA POLICIJTA DA GO PRO4ETE STE TE
OBEZGLJA LI4NO AS I 6TE SE PREDAM SAM”, изпратено: 14-05-2011г.,
19:47:46.;
Съгласно протокола, освен посоченото съобщение в меню „Входяща
кутия“ се наблюдава още едно съобщение от номер *** с текст: „ТEZI ROGA
KOITO MI PONIKNAHA 6TE GI PODOSTRJA DOBRE R STE RAZPORJA I
11
NECIII KOREM4ETA. BADI SIGURNA“, изпратено:14-05-2011г., 19:49:55.;
Съгласно протокола, освен посоченото съобщение в меню „Входяща
кутия“ се наблюдава още едно съобщение от номер *** с текст: „SAVETVAM
TE DA SI STOI6 PRI EBA4A I IZOB6TO DA NE SE POJVJVAS NA
HORIZONTA ZA DA POZIVEE6 O6TE MAL“ изпратено: 14-05-2011г.,
19:51:33.;
Съгласно протокола, освен посоченото съобщение в меню „Входяща
кутия“ се наблюдава още едно съобщение от номер *** с текст: “AZ VE4E
SAM SE PODGOTVIL ZA ZATVORA OT TAM SE IZLIZA OT GROBISTATA
NIKOFA SMJTAM SE SE6TA6 MAJ AAAAAA“ изпратено 14-05-2011г.,
19:52:49.
Съгласно протокола, освен посоченото съобщение в меню „Входяща
кутия“ се наблюдава още едно съобщение от номер *** с текст: „Ti mai dosta
surovo nakazanie si prosi6 I 6te si go polu4i6 do dva dni“, изпратено 15-05-
2011г., 13:24:43.
Съгласно протокола огледа на ВД е извършено за времето от 15 часа и
40 минути до 16 часа и 10 минути.
В хода на досъдебно производство № 4/2012г. по описа на сектор
„ПКП“ при ОДМВР Пловдив, на 14.06.2012г. е извършен оглед на ВД –
телефон иззет на 10.02.2012г. от дома на С. М. К. модел „Нокия Е52“ за
което е съставен протокол за оглед на веществено доказателство / лист 148,
т.1 от ДП / с който е посочено, че от вътрешната страна под зарядната
батерия се наблюдава лепенка с изписан върху нея “IMEI ***”. В телефона
има поставена СИМ карта с надпис “Globul” и номер “***”. При натискане на
ляв бутон “Меню” се влиза в главното меню на телефона. След кликване
веднъж върху икона с надпис “Контакти” се влиза в списък на записаните
телефонни номера. Списъка съдържа 477 записа. Наблюдава се запис под
номер 318/477 с име “*** MI NOMER” /*** МИ НОМЕР/, на който
съответства мобилен номер +***. Наблюдава се запис под номер 67/477 с име
“*** ***” на който съответства мобилен номер ***. Наблюдава се запис под
номер 127/477 с име “*** 6i***” на който съответства мобилен номер ***.
Наблюдава се запис с номер 300/477 с име “Mihi 2” на който съответства
мобилен номер +***. Наблюдава се запис с номер 358/477 с име “Pin ***
karta” / «Пин *** карта»/ на който съответства мобилен номер ***.
След кликване веднъж върху икона с надпис под нея “Съобщения” се
отваря падменю “Изпратени”. При натискане на централен бутон “отвори” се
влиза в подменюто. Последното изпратено съобщение е до “***4ka” / «***»/
и съдържа следния текст - “AKO OBI4A6 KAZI NA MAJKA TI DA NE
GOVORI PO MOJ ADRES NA VESNIKARKI I MAGAZINERI 4E
POLICIJATA BILA PRED VAS ZARAD MENE. NE SI BAR6ETE
POSRAMENITE GAZOVE SAS MEN.”, / «АКО ОБИ4А6 КАЗИ НА МАЙКА
ТИ ДА НЕ ГОВОРИ ПО МОЙ АДРЕС НА ВЕСНИКАРКИ И МАГАЗИНЕРИ
4Е ПОЛИСИЯТА БИЛА ПРЕД ВАС ЗАРАД МЕНЕ НЕ СИ БАР6ЕТЕ
12
ПОСРАМЕНИТЕ *** СЪС МЕН»/, При влизане в “Данни за съобщение” се
вижда изписано “дата: 09.02.2012г., време: 15:21”.
Друго от многото запаметени съобщения също е до “***4ka” и съдържа
следния текст – “NA 13 ME VIKAT ZA SVIDETEL DA HODJA LI?? NE MI
SE HODI MILO AMA????AZ AKO KAJA ISTINATA NJKOJ 6TE PLA4E
DRUG 6TE SE RADVA.NE MI SE HODI MILO AMA??KAZI MI TI DE.” ,
/”НА 13 МЕ ВИКАТ ЗА СВИДЕТЕЛ ДА ХОДЯ ЛИ?? НЕ МИ СЕ ХОДИ
МИЛО АМА???? АЗ К АТО КАЖА ИСТИНАТА НЯКОЙ 6ТЕ ПЛА4Е ДРУГ
6ТЕ СЕ РАДВА НЕ МИ СЕ ХОДИ МИЛО АМА?? КАЖИ МИ ТИ ДЕ”/ При
влизане в “Данни за съобщение” се вижда изписано “дата: 08.02.2012г.,
време: 14:31”.
След кликване веднъж върху икона с надпис под нея “Медия” се отваря
множество подменюта на меню “Медия”. При кликване с бутон “Отвори”
върху икона с надпис “Галерия” се влиза в поддиректория. Чрез бутон
“Отвори” се влиза в папка “Песни след което чрез натискане на същия бутон
се влиза в “Всички песни”. Чрез натискане на бутон “Отвори” се влиза в
папка в която има записани Звукови клипове: Звуков клип 02 – от
05.01.2011г., 07:39 РМ; Звуков клип 05 от 22.03.2011г., 10.19 АМ; Звуков
клип 06 от 22.03.2011г., 10.23; Звуков клип 07 от 30.03.2011г., 01.47РМ;
Звуков клип 08 от 31.03.2011г., 07.31 АМ; Звуков клип 09 от 31.03.2011г.,
12.21РМ; Звуков клип 10 от 31.03.2011г., 05.13 РМ; Звуков клип 11 от
31.03.2011г., 05.38 РМ; Звуков клип 12 от 31.03.2011г., 05.54 РМ; Звуков клип
13 от 31.03.2011г., 06.02 РМ; Звуков клип 14 от 31.03.2011, 06.23 РМ; Звуков
клип 15 от 01.04.2011, 07.50; Звуков клип 16 от 03.04.2011, 04.46 РМ; Звуков
клип 17 от 18.04.2011, 09.29 РМ; Звуков клип 18 от 18.04.2011, 09.51 РМ;
Звуков клип 19 от 15.05.2011, 11.22АМ; Звуков клип 20 от 05.07.2011г.,
11.24 АМ; Звуков клип 21 от 14.09.2011г., 05.23АМ; Звуков клип 22 от
14.09.2011г., 05.24 АМ; Звуков клип 23 от 14.09.2011г., 05.25 АМ; Звуков
клип 24 от 17.09.2011г., 08.41 АМ; Звуков клип 25 от 17.09.2011г., 07.20 РМ;
Звуков клип 26 от 17.09.2011г., 08.17 РМ; Звуков клип 27 от 10.11.2011г.,
06.31 РМ;
При огледа били изготвени запис на СД / лист 149, т.1 от ДП/ на
Звукови клипове с № - ра 2, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 20,
21, 22, 23, 24, 25, 26, 27. Датата, часа на запис и размера на файла са
упоменати срещу всеки клип върху самия диск. Направено е и копие на
указателя на телефона ползван от подсъдимия К. лист 150 – 160 т.1 от
ДП/.
В хода на досъдебно производство № 4/2012г. по описа на сектор
„ПКП“ при ОДМВР Пловдив са представени справки от мобилните
оператори действащи на територията на Република България / том 3 от ДП/ в
които са били посочени собствениците / титуляри / на чието име се водят
установени по делото мобилни номера. Представени са и справки за
проведена мобилна комуникация между мобилни номера установено по
13
делото.
От заключението на вещите лица д-р Р.Д. и А.Д. по комплексната
съдебно - психиатричната и психологична експертиза / лист 38 – 43 , т.2 от
ДП/ става ясно, че подсъдимият С. К. не се води на учет към психиатричен
диспансер гр.Пловдив и не страда от психично заболяване. Могъл е да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си към момента на извършване на деянията и към момента на разследването.
Може да възприема и възпроизвежда фактите, от значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях. СъС.ието му позволява да участва в
наказателния процес. При проведеното психологическо изследване в рамките
на експертизата било установено стремеж да дава социално желани отговори
и склонност да манипулира околните и събития. Основни характеристики на
личността на обвиняемия са изразена тенденция към спонтА. само
реализация, към активно въздействие върху околните, стремеж към
завоевателска позиция и лидерство, стремеж да подчинява другите на волята
си и изводима ниска подчиненост. Отличава се с висока конфликтност, която
не е така явна, но е със склонност да кумулира и по такъв начин създава
повишена напрегнатост, както и способства за нарастване на отчуждеността.
За него са характерни неустойчива самооценка и повишен самоконтрол.
Съдът е възприел и кредитирал в присъдата си заключението на вещите
лица като изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит
в съответната област.
От заключението на вещите лица д-р Р.Д. и А.Д. по комплексната
съдебно - психиатричната и психологична експертиза / лист 26 – 32 , т.2 от
ДП/ се е установило, че свидетелката В. Л. не се води на психиатричен учет и
не страда от психично заболяване. Могла е да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си към момента на
извършване на деянията спрямо нея и към момента на разследването. Може
да възприема и възпроизвежда фактите, от значение за делото и да дава
достоверни показания за тях, ако желае. СъС.ието и позволява да участва в
наказателния процес. Случилото се не е дало отражение върху здравето и, тъй
като няма данни да страда от психично или соматично заболяване. Като цяло
се старае да се представи в добра светлина и дава социално желани отговори,
което определя склонността и към манипулативни действия. Несигурността и
в чисто физически аспект я принуждава да търси защита по
законоустановения ред.
Съдът е възприел и кредитирал в присъдата си заключението на вещите
лица като изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит
в съответната област.
В хода на наказателното производство е назначена съдебно техническа
експертиза, по която от заключението на вещото лице Й.С.Г. / лист 495 – 594,
т.2 от наказателното/ се установи, че мобилен телефон марка „Nokia“, модел
E52-1, с IMEI № *** съдържа данни за 507 контакта в паметта на телефона и е
14
представена пълна информация за извлечените и възстановени от паметта на
устройството кратки текстови съобщения.
Същата е възприета и кредитирана.
Въз основа на така описаното, първоинстанционният съд е направил и
правните си изводи относно несъставомерност на деянието от обективна и от
субективна страна.
За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка,
съдът се е позовал на следните, събрани по делото доказателствени материали
- обясненията на подсъдимия С. М. К., дадени в съдебно заседание,
показанията на свидетелите В. Х. Л., Н. Ж. Д., Й.Г.К., И.М.М., К.И.С., А.С.С.,
Г.А.Т., Б.И.Б., Г.В.В., В.Л.Г., М. И.А., М. С.ова К.а, М. Д.Д., Е. Т. Л., дадени в
съдебно заседание, от показания на свидетел И.Г.А. дадени в досъдебното
производство, прочетени на основание чл.281, ал.1, т.4, вр. ал.5 от НПК и
надлежно приобщени към доказателствения материал, както и от писмените
доказателства, събрани на предварителното производство, прочетени на
основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения
материал – заключения па комплекни съдебно психатрични и психологични
експертизи, протоколи за претърсване и изземване с предварително дадено
разрешение от районен съдия с разпореждане, протоколи за доброволно
предаване, справка съдимост на подсъдимия С. М. К., характеристична
справка за подсъдимия, и писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното следствие, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствения материал - заключение по СТЕ.
Значителна част от събраните в хода на съдебното следствие пред
районния съд доказателства са били обсъдени в мотивите към атакуваната
присъда и относно основната част от относимите към предмета на делото
фактически обстоятелства първоинстанционният съд е формирал обосновани
изводи, които въззивната инстанция споделя.
Настоящият въззивен съдебен състав счита, че първоинстанционният
съдебен състав е формирал обосновани и подкрепени от доказателствата по
делото фактически изводи за развитието на отношенията между подс. К. и
свид. В. Л. в периода от време преди първата от инкриминираните в
обвинението дати. За поведението на двамата при развитието на връзката им,
за влошаване на личните им отношения, за споровете им, за дела, водени от
Л. за домашно насилие, в хода на съдебното следствие пред първата
инстанция са събрани множество доказателства, между които не са налице
съществени противоречия и възприетите за тези обстоятелства фактически
изводи от районния съд се споделят и от настоящия въззивен съдебен състав
– в тази насока са обясненията на подсъдимия, на В. Л., на св. К., св. В., А. и
Ел. Л., както и приложените копия от съдебни решения. Показанията на тези
свидетели са еднопосочни и непротиворечиви, поради което и бяха
кредитирани в пълнота.
За отправените заплахи за убийство против пострадалата, които са
15
възбудили основателен страх у В. Л., обективирани чрез СМС-си и то
изпращани почти ежедневно, свидетелстват св. К., М., Т., В., А., Ел. Л., както
и самата В. Л.. Изложеното от посочените лица се характериза с детайлност и
съвпадат напълно, поради което и им се даде вяра.
Останалите свидетели не допринасят за разкриване на обективната
истина по делото, с оглед на това, че не са били толкова близки до
подсъдимия и бившата му жена.
С оглед изясняване на обективната истина въззивният съд проведе
съдебно следствие, в хода на което се приеха като писмени доказателства
Решение на СК по специалност № 3093 от 20.06.2022г, епикриза на С. К. от
20.04.2021г от УМБАЛ КАСПЕЛА гр. Пловдив, експертно решение № 3561
от 15.07.2021г., бе разпитано подсъдимото лице и бяха надлежно прочетени и
инкорпорирани към доказателствената маса обясненията му от досъдебното
производство – том първи, л. 97-98.
При постановяването на своя краен съдебен акт първоинстанционният
съд е приел, че не следва да ползва резултатите от извършените на
10.02.2012г. следствени действия – претърсване и изземване в помещения,
обитавани от подсъдимия и неговото семейство, както и в помещения със
служебен характер – офиси, ползвани от подсъдимия за дейността на
неговото фирми, обективизирани в протоколи за претърсване и изземване /
лист 59-60 и лист 63-64 том 1 от досъдебното/. Мотивите в тази насока са, че
проведените следствени действия са извършени в противоречие с
разпоредбите на НПК, т.к. на 10.02.2012г. подсъдимият С. М. К. е бил
задържан по реда на чл.63 от ЗМВР и въпреки, че не е бил привлечен като
обвиняем, той е имал процесуално качество на задържано лице и като такова
е имал права, за които не бил уведомен. В обжалвания съдебен акт се посочва,
че независимо, че тези права са били изписани на втора страница на заповедта
/ виж лист 28, том 1 от ДП/ за задържане на К., липсва отбелязване за дадена
възможност да се запознае с тях и да ги реализира. От друга страна като
задържано лице за К., съгласно разпоредбите на НПК, е било задължително
участието на защитник при извършване на следствените действия с участието
му.
Освен това съдът е преценил, че в проведеното претърсване и
изземване на 10.02.2012г. в жилищни помещения и хотелска част, ползвани и
стопанисвани от подсъдимия, с начален час - 06,30 часа, освен двете поемни
лица и лицата: С. С.ов К. – син на подсъдимия, и М. С.ова К.а – дъщеря на
подсъдимия. Следственото действие е било завършено в 09,15 часа. В
присъствието на С. С.ов К. обаче, на същата дата – 10.02.2012г. , във времето
от 07,12 часа до 08,07 часа е извършено другото следствено действие
претърсване и изземване в офис собственост на подсъдимия / виж протокол
лист 59-60 том 1 от ДП/. В такъв случай, според съда отново е налице
съществено процесуално нарушение и поради двата констатирани порока не
следва да се кредитира достоверността на установеното с тези следствени
16
действия.
На последно място, проверяваният съд не е кредитирал с
достоверност и не е ползвал при постановяване на крайния съден акт
протоколът за доброволно предаване от 10.02.2012г. / лист 56, том 1 от ДП/
за предаване от С. С.ов К., на мобилен телефон индивидуализиран по марка,
ИМЕЙ, мобилен оператор и номер на СИМ карта. Основанията за това са
според районен съд са, че тъй като на 10.02.2012г. лицето С. С.ов К. е било
задържано по ЗМВР със Заповед на полицейски служител / лист 30, том 1 от
ДП/, от 06,30 часа и при обиска му в него телефон не е бил открит. Ето защо
и първата инстанция е преценила, че приобщаването на мобилното
устройство като доказателства по делото е следвало да бъде извършено
съгласно НПК, тъй като лицето С. С.ов К. не е имал фактическа власт върху
него и в момента на задържането му, съгласно представения протокол за
личен обиск / лист 31, том 1 от ДП/.
Въззивната инстанция не приема така изложеното, поради следните
съображения :
Действително подсъдимият К. и синът му са били задържани за срок
от 24 часа на 10.02.2012г., първият от 06.15ч., а вторият – от 06.30часа – том
първи, л. 28 и л.29 от дос.пр-во. Правилно е и че, съгласно действащият към
момента ЗМВР и по-точно разпоредлата на чл. 63 ал. 4 от ЗМВР от момента
на задържането си и двамата са имали право на адвокатска защита. Копие и
от двата протокола срещу подпис е било осигурено на подсъдимия и сина му,
като и двамата надлежно са се подписали за този факт. Действително
подписът за получаването е на първа страница от заповедта, на чийто гръб са
изписани всички законови разпоредби, съдържащи правата и задълженията на
задържаните по чл. 63 от ЗМВР лица. Нито един от двамата е подписал
заповедта с възражение, нито е поискал да му се осигури адвокатска защита.
Да се тълкува горното, че С. М. К. и С. Ст. К. не били прочели цялото
съдържание на своите екземпляри от заповедите си за полицейско задържане
и така им се нарушили правата е най-малкото неправилно. В цитираните
документи се съдържат в максимално реквизити – като изписване в пълен
обем на разпоредбите на чл. 63, чл. 64, чл. 65, чл. 68, чл. 69, чл. 70 от НПК ,
въз основа, на които лицата да разберат своите права и при желание да ги
упражнят, в това число и на адвокатска защита. Към този момент
предпоставките по НПК – доколкото същите не са били обвиняеми лица, за
задължителна защита не са възникнали и на задържаните лица по ЗМВР се
дава право да получат такава, но не се въздига в условие задължителността й.
Т.е. – дали ще имат защитници или не е избор на задържаните. Такъв не е
направен, не е сторено и възражение в тази насока в рамките на следващите
24 часа, или при осъществяване на процесуално – следствените действия в
тяхно присъствие. Поради изложеноото и въззивният съд не намира да е
допуснато процесуално нарушение в тази насока.
Касателното втория порок – следва да се подчертае следното – видно
17
от Заповедта за полицейско задържане на л. 30 от том първи на дос.пр-во, С.
С.ов К. действително е задържан за 24 часа на 10.02.2012г. от 06.30ч. На
същата дата от 07.12ч. до 08.07ч. в помещение, офис, находящ се в гр. П. ул.
*** № 20 и в негово присъствие е било извършено претърсване и изземване –
л. 59, том първи от дос.пр-во. Отново на 10.02.2012г. за времето от 06.30ч. до
09.15ч. на същия адрес, но в жилищна и хотелска част, в присъствието на
подс. К. е извършено второ претърсване и изземване – л. 63, том първи от
дос.пр-во. Посочено е, че и С. С.ов К. е присъствал на действието, заедно със
сестра си – М. К.а, но е ИЗРИЧНО отбелязано, че С. С.ов К. е встъпил от
08.15ч.
При така изложеното става безспорно ясно, че участието на С. С.ов К.
в описаните процесуално – следствени действия в темпорален аспект не
поражда каквито и да е проблемни въпроси – задържан е в 6.30ч., участвал е в
първото претърсване и изземване от 07.12ч. до 08.07ч., както и във второто,
но от 08.15ч. – т.е. след приключване на предишното претърсване.
Необходимо е и да се подчертае, че първото претърсване и изземване е
осъществено в негово присъствие /на С. Ст. К./, като владелец на
помещението, а второто – в присъствието на подсъдимия С. М. К., а в
последствие са допуснати допълнително и децата му – С. и М.. За второто
процесуално – следствено действие е напълно достатъчно да е било проведено
с подсъдимия, но няма пречка, така както е сторено да участват и други лица,
чието по-късно встъпване /надлежно отбелязано/ не влияе на
законосъобразността на действието. Очевидно този факт е убягнал от
вниманието на първия съд, който е заключил, че С. Ст. К. е бил при това
второ претърсване на място от 06.30ч., като е пропуснал да забележи, че той
присъства от 08.15ч.
Предвид изложеното и съобразявайки, че обсъдените протоколи за
претърсване и изземване и доброволно предаване са съставени в съответствие
с императивите на НПК - след дадено разрешение от съдия и с участие на
лицата, посочени в НПК, настоящият съд прецени коментираните
процесуално-следствени действия като законосъобразно извършени, а
съставените по повод на тях протоколи – като валидни, поради което следва
да бъдат кредитирани като надлежни писмени доказателствени средства,
както и иззетите и предадени вещи – като веществени доказателства по
делото.
Въззивният съд даде вяра на обясненията на подсъдимия К. от
досъдебното производство – том първи, л. 97-98, в които той признава за
стореното от него – а именно, че е автор на процесните текстови съобщения и
изразява съжаление за стореното. Обясненията му в тази насока са
достоверни и съвпадащи с останалите кредитирани гласни и писмени
доказателства по делата, поради което и съдът им се довери. Въззивната
инстанция частично кредитира, във всяка останала част заявеното него – за
началото на отношенията му с В. Л., за влошаването им и последващото им
развитие. Отричането в последствие на отправяне на заканите с убийство се
18
отдаде на защитна позиция на подсъдимото лице.
Ето защо, анализирайки обсъдените гласни и писмени доказателства,
както и приобщените ВД, въззивната инстанция заключи, че
е безспорно установено получаването на текстови съобщения на телефона на
свидетелката В. Л., което е обективно доказано и не се отрича от страните.
Правилно е изложеното от страна на първостепенния съд, че съгласно
правната теория и практика, както и становището на ВС представено с
Тълкувателно решение № 53 от 18.09.1989г. по н. д. № 47/1989г., ОСНК на
ВС „ Престъплението по чл.144, ал.3 от НК - закана с убийство, е
квалифициран състав на престъплението по чл.144, ал.1 от НК - закана с
престъпление. То се намира в раздел V - “Принуда“, а не в раздел I -
“Убийство“ от глава II на Наказателния кодекс – „Престъпления против
личността“. Затова с чл.144, ал.3 от НК не се защитава животът на
гражданите, а личната им свобода. С извършване на престъплението се цели
промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в
исканата от дееца насока. За осъществяване на това престъпление от
обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана
с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла
да възбуди основателен страх за осъществяването му. От субективна срана
деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от
заплашения като действителна заплаха.
При изложеното по-горе обаче, въззивната инстанция от правна страна
не се съгласи със становището, че от приетите показания на свидетелите не се
установява да е имало реално настъпила промяна в поведението на
свидетелката В. Л., произтичаща от приетите на телефона й текстови
съобщения, поради което и деянието на подс. К. да е несъставомерно.
Твърде ограничително е възприетото в мотивите, че всяко твърдение за
породен страх, без промяна на поведението на лицето, спрямо когото са били
отправени съобщенията, би било с декларативен характер, като се поставя в
основата на заключенията изводът в СППЕ, че случилото се не е дало
отражение върху здравето на В. Л., тъй като няма данни да страда от
психично или соматично заболяване.
Подобно твърдение не отговаря на съдебната практика и теория.
Законът изисква заканите да са „могли да възбудят основателен страх….“,
като не поставя условие лицето да е получило в следствие на тях психично
или друго заболяване, както и от този страх да е променило драстично
начина си на живот.
Въззивният съдебен състав счита, че от доказателствата по делото се
установява по категоричен начин наличието на „основателен страх“ у В. Л.,
предизвикан от отправените й закани, което се доказва от кредитираните по-
горе свидетелски показания, от потърсената от нея помощ и закрила от
полицията, от естеството на гражданските дела, заведени за търсене на
незабавна защита, от цялостното й поведение в изследвания инкриминиран
период от време.
19
Именно горното се прие като основание да бъдат формирани тези
фактически изводи от въззивния съд, различаващи се от възприетите от
първоинстанционния такъв.
Освен това въззивният съдебен състав счита, че
първоинстанционният съд необосновано е отдал преимуществено значение на
заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, като независимо, че заплахите към
В. Л. не са довели до психично или соматично заболяване у същата,
въззивният съдебен състав счита, че по своето естество, това обстоятелство по
никакъв начин не изключва възможността инкриминираните заплахи да бъдат
възприети като сериозни от страна на лицето, към което са отправени и в този
смисъл да предизвикат основателен страх у нея за осъществяването им.
Именно продължителният личен конфликт между нея и подсъдимия е бил
фактор, който е обуславял ескалация, довела и до епистоларната СМС агресия
от страна на бившия й партньор, каквато ескалация е правила напълно
възможно и прерастването на конфликта в нещо далеч по-сериозно и
застрашаващо живота на В. Л..
Въззивният съд намира за необосновани и несъответстващи на
доказателствата по делото възприетите от първата инстанция съображения,
според които всъщност заплахите от страна на подсъдимия не се осъзнавали
от него като такива, защото имали реципрочен характер на кореспонденцията
от страна на пострадалата. При аанализ на написаното от В. Л., въззивният
съдебен състав счете, че нито тяхното съдържание, нито обстоятелствата, при
които са осъществени, сочат наличие на агресивни намерения у нейна страна
и не обуславят извод, че тя не е изпитала основателен страх при отправените
към нея заплахи от подсъдимия или че той просто й „отговарял“.
С оглед на изложеното въззивният съдебен състав намира, че
необосновано, безкритично и в противоречие със събраните по делото
доказателства първоинстанционният съд е оправдал изцяло подс. К., като е
преценил, че осъщественото от него е несъставомерно от обективна и
субективна страна. Въззивният съдебен състав намира, че доказателствата по
делото напълно доказват, че подсъдимият е изпращал заканителни съобщения
на пострадалата, като тези действия на подсъдимия са довели до изпитване от
страна на свид. В. Л. на основателен страх за нейния живот.
При така установената от въззивния съд фактическа обстановка,
частично различаваща се от възприетата от ПРС, настоящият съдебен състав
счита за доказано обвинението срещу подсъдимия, повдигнато от РП Пловдив
по отношение на част от изпратените СМС-си, поради което и на основание
чл. 334 т. 2 във вр. с чл. 336 ал. 1 т. 3 от НПК ОТМЕНИ Присъда № 260034/
12.02.2021 година , постановена по НОХД 2020/2017 г. по описа на Районен
съд - Пловдив, II н.с., в частта, в която подсъдимият С. М. К. е признат за
невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като вместо
20
това призна подсъдимия С. М. К. за виновен в това, че в периода от
14.05.2011г. до 17.01.2012 г. в гр. П, в условията на продължавано
престъпление се е заканил на В. Х. К.а ЕГН:********** с престъпление
против нейната личност – с убийство, както следва:
-на 14.05.2011 г. се е заканил на В. Х. К.а ЕГН ********** с
престъпление против нейната личност – с убийство, като е 2 изпратил
текстово съобщение /СМС/ на мобилен телефон с № ***, ползван от В. К.а, а
именно: „Знай само едно и го дай на полицията да го прочете ще те обезглавя
лично аз и ще се предам сам“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му;
-на 23.09.2011 г. се е заканил на В. Х. К.а ЕГН ********** с
престъпление против нейната личност – с убийство, като е изпратил текстово
съобщение /СМС/ на мобилен телефон с № ***, ползван от В. К.а, а именно:
„Скоро майка ти отива при баща ти след това си ти. Брат ти сигурно ще ни
върне парите. Ние забавяме но не забравяме. Помислете до понеделник. Дайте
си ни парите.“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му;
-на 28.12.2011 г. се е заканил на В. Х. К.а ЕГН ********** с
престъпление против нейната личност – с убийство, като е изпратил текстово
съобщение /СМС/ на мобилен телефон с № ***, ползван от В. К.а, а именно:
„Неразбра ли че с майката ви остана много малко живот скоро и двете ще
умрете заедно в един миг и час вие сте мъртви вече“ и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;
-на 06.01.2012 г. се е заканил на В. Х. К.а ЕГН ********** с
престъпление против нейната личност – с убийство, като е изпратил текстово
съобщение /СМС/ на мобилен телефон с № ***, ползван от В. К.а, а именно:
„Ти не можели да разбереш скоро умираш от мъка по умрялата ти майка. А
след нея си ти. Няма да живеете. От мен да го знаете. Скоро ще е краят. И
няма прошка. Посред бял ден ще е пред много хора. Така красиво е измислено
ще е световен хит в новините. Мъртви сте решено без компромиси“ и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;
-на 17.01.2012 г. се е заканил на В. Х. К.а ЕГН ********** с
престъпление против нейната личност – с убийство, като е изпратил текстово
съобщение /СМС/ на мобилен телефон с № ***, ползван от В. К.а, а именно:
„Здравей те информирам ви че до няколко дни ще бъдете вие и цялото ви
семейство опожарени. Досега бяха предупрежденията. Сега до пепел ще ви
изгорим. Бъдете сигурна. Жалко за децата но те няма да ни спрат нито който и
да било. Доста ви чакахме вината е ваша. Е идваме очаквайте ни.“ и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
От правна страна процесното деяние е осъществено при условията на
продължавано престъпление, с няколко деяния, които осъществяват
поотделно един престъпен състав, извършени през непродължителен период
от време - за времето 14.05.2011г. до 17.01.2012 г. в гр. П, когато подс. К. се е
21
заканвал убийство на В. Л. и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му.
Обективно посочените изрази представляват отправяне на закана за
убийство от страна на подс. К. по отношение на свид. В. Л., доколкото в тях
се съдържа заплаха или за физическа разправа с нея, от която ще последва
смъртта й или за това, че такава смърт ще настъпи, като желан от подсъдимия
резултат.
За съставомерност на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от
НК не е необходимо заканата да е възбудила основателен страх у пострадалия
от такова престъпление, а да е могла, по своето съдържание и контекста, в
която е отправена, да възбуди такъв страх. В процесния случай беше
установено, че заканите на подс. К. в действителност са възбудили страх за
осъществяването им у свид. В. Л., което допълнително установява, че от
обективна страна те са били съставомерни по смисъла на чл. 144, ал. 3, вр. ал.
1 от НК. В случая не само с оглед личностната уязвимост на свид. Л.
инкриминираните закани са предизвикали страх у нея – съдържанието на тези
закани, демонстрираното от подсъдимия поведение спрямо нея, начинът на
отправяне на заканите, при който непосредствено същите са достигали до
знанието на пострадалата – това са обстоятелства, които характеризират
заканите, като годни да възбудят основателен страх от осъществяването им.
Лишени от почиващо на закона основание са съображенията на първата
инстанция за наличието на дългогодишни влошени отношения между
пострадалата и подсъдимия, и че всъщност той й „отговарял“, които не
обуславяли извод за възможност заканите да породят срах и да бъдат
осъзнати като такива от К.. Както настоящата въззивна инстанция посочи,
наличието на влошени отношения не само теоретично е предпоставяло, но и в
действителност е довело до ескалация, израз на която са били отправените
многократно закани за убийство от страна на подсъдимия към пострадалата,
при което напълно вероятно е било тази ескалация да доведе и до
прерастването на словесната агресия във физическа, към което и подсъдимият
се е заканвал.
От субективна страна подс. С. К. е съзнавал, че с отправените на
инкриминираните дати заплахи спрямо свид. В. Л. се заканва, че ще извърши
убийството й, съзнавал е и, че по своето съдържание и контекста, в който са
отправени заканите биха могли да възбудят у нея страх за осъществяването
им, въпреки което ги е отправил. Налице е еднородност на вината при
осъществяването на двете инкриминирани деяния, съставляващи
продължаваното престъпление, поради което и от субективна страна е налице
съставомерност по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.
Съдът прецени, че инкриминираните закани на 15.05.2011г.,
11.09.2011г., 14.09.2011г., 29.11.2011г., 29.01.2012г., 30.01.2012г. по своето
естество не съдържат заплахи с убийство, правейки техен граматичен анализ,
поради което и потвърди оправдателната присъда в тази й част.
22
За престъплението по чл. 144 ал.3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
извършено от подс. К. е предвидено наказание лишаване от свобода до шест
години. Като отегчаващо отговорността на подс. К. обстоятелство съдът
отчита извършването на престъплението чрез усложнена форма на престъпна
дейност – чрез пет отделни деяния, сочещи проявена престъпна упоритост и
пренебрежение към личността на свид. В. Л.. Смекчаващи обстоятелства са
чистото съдебно минало на подс. К., както и изтеклият продължителен срок
от извършването му до постановяване на настоящата въззивна присъда –
около 10 години. Този продължителен срок се явява несъобразен с
изискванията на чл. 6, ал. 1 от КЗПЧОС за провеждане на производството в
разумен срок, поради което настоящият въззивен съд отчита така допуснатото
нарушение като представляващо изключително по своя характер смекчаващо
обстоятелство, при наличието на което наказание лишаване от свобода и в
минималния предвиден в общата част на НК размер би било несъразмерно
тежко, с оглед на което и са налице основанията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от
НК за замяна на наказанието лишаване от свобода с наказание пробация. Като
взе предвид отчетените отегчаващо и смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, въззивният съдебен състав счете, че на подс. К.
следва да бъдат наложени пробационните мерки задължителна регистрация
по настоящ адрес: гр. П., ул.“***“№20, ет. 1 за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице два 3 пъти седмично; и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от за срок от 1 /ЕДНА/
ГОДИНА
Следва да бъде отменена присъдата на ПРС и в гражданскоправната й
част, с която е отхвърлен предявеният от Л. граждански иск срещу подс. К. с
правно основание чл. 45 от ЗЗД. Установените от въззивната инстанция
обстоятелства, според които подсъдимият е осъществил спрямо ищцата В. Л.
престъпление по чл. 144 ал.3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, чрез отправени
към нея закани с убийство, които не само са могли да възбудят основателен
страх за осъществяването им, но и са предизвикали такъв страх, представлява
извършване на противоправно деяние, което е достатъчно основание за
ангажиране на имуществената отговорност на подсъдимия за обезщетяване на
ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди. Като взе предвид
характера на тези вреди, както и обстоятелствата, при които те са причинени,
въззивният съд намери, че следва да осъди подсъдимия да заплати на
гражданската ищца сумата от 1 000 лв., като справедливо обезщетение за
поправяне на тези вреди, като отхвърли като неоснователен и недоказан
гражданският иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 3
000 лв.
Следва, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. К. да заплати по
сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от 500 лв., представляваща разноски,
направени в досъдебното производство, както и сумата от 1270,59 лв.,
направени разноски в съдебното производство в полза на бюджета на
23
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив, както и сумата от 50
лв., представляваща Държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск. Същият бе осъден да заплати на В. Х. Л. сумата от 1 700 /хиляда и
седемстотин/ лв., представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното и настоящото въззивно
производство. Присъдата бе потвърдена в останалата й част, вкл. и относно
оправдаването на подсъдимия по обвинението му за деянията от 15.05.2011г.,
11.09.2011г., 14.09.2011г., 29.11.2011г., 29.01.2012г., 30.01.2012г.
Мотивиран от изложеното, въззивният съдебен състав постанови
присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:




24
Съобщи за изтекли лични данни