РЕШЕНИЕ
№ 1232
гр. Плевен, 30.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря ВЕРОНИКА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20204430104482 по описа за 2020 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС и иск с пр. основание
чл.124 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от ПЛ.
ИВ. ХР. ЕГН ********** и Т. ИВ. К. ЕГН **********, чрез адв. Г.Г.- ПлАК,
съдебен адрес: ***, против АЛ. М. П. с ЕГН ********** от ***, с която е
предявен иск на основание чл. 32, ал.2 от ЗС, в който се твърди следното :
страните са съсобственици на поземлен имот с идентификатор *** при
следните права: Т.К. и П.Х. - 1/ 3 ид. част и по отношение на А.П.- 2/3 ид.
част. Ищците са собственици на имот с идентификатор ***, представляващ
втори етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в посочения имот, както
и на допълваща постройка - гараж, построен в същото дворно място на
границата с поземлени имоти *** и ***. Ответникът е собственик на първи и
приземен етаж в същата къща и на постройки, изградени на границата с
1
поземлени имоти *** и ***. Страните са в невъзможност да постигнат
споразумение относно ползването на поземления имот.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което на основание
чл.32, ал.2 от ЗС да определи начина на ползване на съсобствената на
страните незастроена част от гореописания поземлен имот.
Претендират се разноски.
В срок е депозиран писмен отговор от АЛ. М. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, чрез адв. Н.Т. Я., адрес за призоваване и съобщения:
***, с който искът се оспорва, като се навеждат подробни доводи. Оспорват
се правата на ищците в съсобствеността, поради което е предявен насрещен
иск срещу ПЛ. ИВ. ХР. и Т. ИВ. К., с който се иска да бъде признато за
установено по отношение същите, че АЛ. М. П. е собственик на 9/12,
равняващи се на 3/4 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, а
ПЛ. ИВ. ХР. и Т. ИВ. К. са собственици на 3/12, равняващи се на 1/4 идеални
част от същия имот.
Във вр. с депозирания насрещен иск е извършена размяна на книжа, с
който се оспорват твърденията на ответника.
В о.с.з. ищците се представляват от адв.Г.Г., която поддържа иска и
навежда доводи в о.с.з.
В о.с.з. ответникът се представлява от адв.Н.Я., който поддържа
предявения иск на основание чл.124 от ГП К и навежда доводи в
представена по делото писмена защита.
От съвкупната преценка на доказателствата по делото се обосновава
извод, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
От приетите писмени доказателства, представените с отговора на исковата
молба, нотариални актове за собственост, се обосновава извод, че
продавачът на ищците – С.П. е продал 1/ 3 ид.част от поземлен имот,
находящ се в *** , целият с площ от 255 кв.м., съставляващ поземлен имот
*** – макар да е бил собственик на ¼ ид. част от същия. В тази връзка съдът
съобрази представените от ответника доказателства за собственост по
2
отношение процесния имот и конкретно дворното място, като видно от
приложените на л.29 и на л.27 от делото нотариални актове, този извод се
потвърждава. Съдът приема, че сделката, обективирана в нотариален акт от
25.07.1980год. не може да бъде прогласена за нищожна на соченото от
пълномощника на ищците основание-липса на съгласие на съпругата на
дарителя, т.к. това не е доказано и не е оборена материалната доказателствена
сила на писменото доказателство, касаещо установяването на този факт.
Видно е, че при извършването на сделката са били представени декларации,
макар и неописани конкретно, но с оглед отразеното, че сделката се
извършва със съгласието на съпругата на дарителя, следва да се приеме, че
такава декларация е била представена на нотариуса. Остават недоказани
твърденията, че имотът е придобит по давност от страна на
прехвърлителя/продавача/ на ищците по отношение на процесния имот, т.к.
доказателства в тази насока не се събраха. При това положени е искът следва
да бъде уважен.
Разпоредбата на чл.32 от ЗС урежда института на т.нар. „временна
делба” или „разпределение на ползването”. Чрез този способ, който има
поначало договорен характер, на всеки отделен съсобственик се предоставя
пълната възможност да използва такава част от съсобствената вещ, която
съответства на правата му. Начинът на използване на общата вещ може да
бъде определен било от всички съсобственици чрез постигната между тях
спогодба, било от мнозинството в правата. Когато споразумение не може да
бъде постигнато, както и в случай, че решението на мнозинството е вредно за
общата вещ или накърнява правата на тези с по-малка по права квота, законът
допуска съсобствениците да отнесат въпроса за разпределението на
ползването пред съда. Предвид установеното от съда по отношение квотите
на страните в съсобствеността, следва да бъде възприет Вариант II-ри от
заключението на ВЛ, а именно при собственост на ищците -1/4 ид.част от
дворното място, при което за ползване им се полага 14,94 кв.м., обоени в
лилаво на скица №2, а за ответника остават 44,83кв.м. - необоени.
При отношение на разноските по делото: в производство по
разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат
такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за
назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела
3
им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за
адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема в който са
направени. Това разрешение следва от характера на производството по чл.32
ал.2 ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато
съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата
вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва и
двете страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят
разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а
разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според
правата в съсобствеността – така Решение №275/30.10.2012год., постановено
по гр.д. №444/2012г по описа на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК.
С оглед изложеното и правата на страните в съсобствеността,
ответникът следва да заплати на ищците разноски за вещо лице в размер
150лв./ същите са заплатили 300лв./. Що се отнася до възнаграждението за
адвокат, направено от ответника, същото следва да се понесе изцяло,
независимо от изхода на делото, предвид приетия за разглеждане насрещен
иск, т.к. разграничение не е направено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 от ГПК по
отношение ПЛ. ИВ. ХР. ЕГН ********** и Т. ИВ. К. ЕГН **********, с
пълномощник адв. Г.Г. от ПлАК, съдебен адрес: ***, че АЛ. М. П., ЕГН
********** от ***, е собственик на ¾ идеални части от поземлен имот с
идентификатор ***, находящ се в ***, а ПЛ. ИВ. ХР. ЕГН ********** и Т.
ИВ. К. ЕГН **********, са собственици на ¼ ид. част от същия имот.
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.32 ал.2 от ЗС ползването на
незастроена част от имот с идеинтификатор ***, с площ по документ за
собственост 250 кв.м., а по кадастрална карта-255 кв.м., находящ се в ***,
***, както следва :
За реално ползване се разпределя незастроената част на имот с
4
идеинтификатор *** с площ 102,88 кв.м.
За общо ползване остава ивица с площ 43,11 кв.м., обоена в зелено на
скицата, от източната и южната страна на сградата, която осигурява
безпрепятствен достъп на всички съделители до двата входа на сградата и до
южната част от имота.
Реално ползване за ищците ПЛ. ИВ. ХР. ЕГН ********** и Т. ИВ. К.
ЕГН ********** : 14,94 кв.м., обоени в лилаво на скица №2 на вещото лице
инж.С.С. /л.85 от делото/;
Реално ползване за ответника АЛ. М. П., ЕГН ********** : 44,83
кв.м., необоени в цвят на скица №2 на вещото лице инж.С.С. /л.85 от делото/;
Заключението на вещото лице инж.С.С., депозирано в съда на
27.09.2021год. /л.82-83 от делото/, ведно с приложената към него скица
/л.85 от делото/, представлява неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК АЛ. М. П., ЕГН **********
от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ПЛ. ИВ. ХР. ЕГН ********** и Т. ИВ. К. ЕГН
**********, с пълномощник адв. Г.Г. от ПлАК, съдебен адрес: ***, разноски
по делото в размер на 150лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски
районен съд пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5