Р Е Ш Е Н И
Е
№………/2019г.
гр.Варна 29.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно
заседание проведено на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при
секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№7474/2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба ищецът Т.А. твърди, че е собственик
на недвижим имот в гр.**** и е
потребител на ел. енергия, отчитана по партида с клиентски №*** и абонатен №***. Твърди се, че на 11.04.2018г. по информация на ответника, от
„Е***“ АД е извършена проверка на СТИ на
адреса и е съставен протокол от проверката и демонтажа на СТИ, като е начислена
корекция в размер на 2 196.74лв. Ищецът твърди че не дължи сумата от
2196,74лв. начислена за периода 12.04.2017г. до 11.04.2018г., като сочи, че не
са спазени правилата за извършване на проверка на СТИ, тя не е извършена в негово
и на полицията присъствие, както и оспорва че проверката е извършена в
присъствието на двама свидетели. Твърди се, че протокола от БИМ е изготвен
извън законовия тридесетдневен срок и че ищецът не е в състояние да следи
показанията и състоянието на СТИ отчитащо ел. енергията в обекта му, тъй като не
е собственик на СТИ. Сочи се, че ако в констативния протокол от 11.04.2018г. е
упомената видима намеса в схемата на електромера, то е следвало да се уведомят
органите на реда за установяване на извършителя на това неправомерно
въздействие. Ищецът твърди, че в конкретния случай не е била извършена проверка
от компетентен орган, не е имало издадено наказателно постановление, въз основа
на което да се търси отговорност в размер на процесната
сума. Твърди, че за ответника не е възникнало право да извърши корекция.
Оспорват начина и методиката и основанието на фактура № **** за сумата от 2196,74лв. по която е начислена
сумата по посочената партида. Сочи се, че липсва справка с начина и основанието
на изчисление на корекцията и неясно как е извършена. Ищецът сочи, че ответникът
не е представил доказателства от които да е видно, че прочетеното от ежедневния
отмет в паметта на електромера има наличие на
натрупана ел. енергия по съответните периоди, както и доказателства за
ежемесечно отчитане на показанията и проверка на СТИ. Твърди се, че е налице
незаконосъобразно протичане на корекционата
процедура, тъй като „Е****“ АД като
собственик на ел. съображенията и в частност на СТИ е длъжен да заявява
техническата им изправност и да ги заявява за технически проверки, както и да
полага тази грижа, която се очаква от добрия търговец, за да гарантира качество
и надлежен отчет на изпълнението. А. твърди, че не е консумирал ел.енергия на
стойност 2196,74лв., тъй като за същия период има заплащана електроенергия и
при добавяне на допълнително начислената корекция се получават нереални сметки
за електроенергия и сочи, че към настоящия момент ответното дружество няма Общи
условия и валидни са формулировките предвидени в Общите условия на „Е****“ АД и „Е****“ АД, в които няма разпоредба, която да препраща към чл.48 от
Правила за измерване на количеството електрическа енергия.
Предявява
иск, съдът да постанови решение с което да приеме за установено, че Т.В.А. не дължаи на „Е.П.“ АД, сумата от 2196,74лв. начислена под
формата на корекция за обект находящ се в гр.В**** №14, за периода от 12.04.2017г.-11.04.2018г.
по фактура №**** за кл.№ ***и абонатен № **** и претендира
разноски.
В срока
по чл. 131 от
ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Възразява срещу иска и обстоятелствата на
които се основава, като твърди, че в имота на ищците е консумирана ел. енергия,
която не е заплатена. Твърди, че между ищеца и ответното дружество съществува
валидно договорно правоотношение по
силата на което ищците са потребители на доставяната от ответното дружество
ел.енергия, а ответното дружество изпълнява поетите по договора задължения
добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, като
осигурява непрекъснато необходимото количество ел. енергия в обекта на ищците.
Твърди, че на 11.04.2018г. е извършена техническа проверка на измервателната
система в обекта на ищците от служители на „Електроразпределение Север“ АД в
присъствието на техен представител и на член на домакинството, като за
извършената проверка е съставен констативен протокол №****. Твърди, че при проверката са извършени замервания с еталонен и
калибриран уред и е установено, че в невизуализирания регистър 1.8.3 има
показания. Процесният електромер е демонтиран и
подменен с нов такъв, а демонтирания е предоставен за метрологична експертиза в
БИМ. Твърди, че на 25.04.2019г. „Е****“ АД съставя становище
за начисляване на ел.енергия и е установено точното количество неотчетена
ел.енергия след прочитане на регистър 1.8.3 - 12326 квтч.
Твърди, че съгласно чл.50 от ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа може да
коригира количествата ел. енергия като разлика между отчетеното количество
ел.енергия и преминалите количества ел. енергия при установяване на
несъответствие между дадените за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните количества ел.енергия за период не по дълъг от една
година назад. Твърди, че при ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия,
няма как да се установи натрупване на ел.енергия в невизуализирания регистър,
тъй като става само със специализиран софтуер, с който инкасаторите не
разполагат. Твърди, че с решение №21 от 01.03.2017г. на ВКС по гр.д.№ ****1 г.о.ГК решаващия състав е приел, че е допустимо операторът на
съответната мрежа за преизчислява сметките на потребената
ел.енергия за минал период, когато действително доставената ел.енергия погрешно
е отчетена и заплатена в по малък размер, поради грешно въведени в
информационната база данни за техническите параметри на СТИ. Моли да
се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира
правното си основание чл.124 от ГПК.
Като
писмени доказателства по делото са приети:
Копие от
копия от констативен протокол №****, констативен
протокол от БИМ РО Варна №****, 2бр.
писма на ответника до ищеца от 25.04.2019г. и 2.05.2019г. с обратни разписки
към тях, справка за потребление към 23.05.2019г., извлечение за феактури и плащания към 23.05.2019г., извлечениее
от сметка от 23.05.2019г., протокол за монтаж/демонтаж и СТЕ.
Съдът, след
като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса по предявен
отрицателен установителен иск освобождава ищцата от
носенето на доказателствената
тежест и прехвърля същата върху ответника в случай, че той оспорва претенцията
чрез навеждане на противоположни на нея положителни факти. Тази промяна в
страната носител на доказателствената тежест в
конкретния случай възлага върху ответното дружество тежестта да докаже, че
ищецът е потребител на ел.енергия и че сметката е коригирана с посочената в ИМ
сума законно, верността на извършените изчисления съгласно приложената
методика, че претендираната сума е за количество
ел.енергия, което е действително доставено до абоната.
Активната материалноправна легитимация на ищеца не се оспорва от
страна на ответника. Не се спори и за наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на ел.енергия, по силата на който ищцата
се явява потребител на доставяната от ответното дружество ел.енергия през
електроразпределителните мрежи на „Е***“ АД.
Съгласно
представената по делото фактура №**** от 2.05.2019г.
(л.31), е начислена корекция въз основа на Констативен протокол №**** от 11.04.2018г. в размер на 2 196.74лв.
за обект находящ се на адрес гр.В*** Д****“ №14, с
титуляр ищеца. За изготвяне на фактурата и извършване на начисленито
ответникът се е позовал на констатациите направени при проверка и отразени в
констативния, в който е отразено, че е установена отчитане на консумирана
ел.енергия и в регистър 1.8.0 където не би следвало да има такава, като СТИ е
свалено и изпратено за изследване в БИМ.
Въпреки
изложеното обаче, ответникът не е доказал, че такова количество ел. енергия е
доставено на ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане.
Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото
ел.енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на
общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане
на продажната цена винаги за реално предоставена стока. В този смисъл е решение
№****, постановено по търг. дело №**** на ВКС, определение №****, постановено по търг.дело №**** Следва да се има предвид, че в конкретния случай за периода на
начислението са действали различни ценови листи, като не е възможно да се
установи, коя част от скрито отчитаната енергия при каква тарифа е консумирана,
а това от своя страна води до невъзможност да се установи еднозначно стойността
на тази енергия.
На следващо
място, като аргумент за недължимост на сумата, който
е във връзка с принципа да се заплаща за реално получена стока, е и
обстоятелството, че при подобен род корекции, не е ясна и остава неясна, при
липса на проверки, към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия, което от
своя страна би довело до неоснователно обогатяване на ответното дружество. В
тази връзка разпоредбата на Общите условия и на двете дружества съществено
противоречи на основни принципи на правото, както и на добрите нрави.
Задължителната
практика на ВКС се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за
вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия, както е
регламентирано в Общите условия на ответника, противоречи на регламентирания в
чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо
ангажирането й при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя,
препятствало правилното отчитане.
На следващо
място следва да се има предвид, че по делото липсват доказателства относно това
с какви показания е бил електромера при монтажа му.
По
изложените съображения ответникът не е доказал при условията на пълно и главно
основание, че тази сума му се следва и предявените искове следва да бъдат
уважени.
Ваъпреки
констатациите на БИМ РО Русе за установена намеса в схемата на СТИ, по делото
остава неустановен началния момент от който е осъществена тази намеса поради
което не може да се приеме, че корекцията отговаря на реално потребената ел.енергия. вещото лице по СТЕ е посочило, че
най-вероятно СТИ е монтирано с нулеви скрити регистри и поради това приема, че
отразената в тях енергия е потребена действително
след периода на монтажа на същото станал на 12.01.2016г., но на първо място
следва да се има предвид, че периодна за който е
начислена корекцията е с начален момент значително след датата на монтажа на
СТИ посочена в протокола за монтаж и демонтаж от 12.01.2016г. при което не може
да се приема, че елнергията е отчетена именно в този
период, освен това СТЕ е дала становище само за невъзможност за механично
начисляване на ел.енергията по нерегламентиран начин, но липсва коментар по
отношение на възможността да е извършена софтуерна намеса чрез която да са
въведени първоначални необективни данни.
Предвид
извода за основателност на претенцията ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в настоящото производство разноски възлизащи на
494.87лв.
Ето защо,
съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между „Е.П.“ АД, ***, представлявано
заедно от Б.П****, П.С***, Я.Д*** и Г.К****, действащи чрез юрисконсулт Н*** И**** и ищеца Т.В.А.
ЕГН********** ***, че ищеца не дължи на „Е.П.“ АД сумата от 2 196.74лв.
начислена като корекция от ответното дружество за обект находящ
се на адрес: гр.В***, за
периода от 12.04.2017г. до 11.04.2018г. по издадена фактура №*** от 2.05.2019г. за клиентски №**** и абонатен №****, на основание чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ***,
представлявано заедно от Б.П****, П.С****, Я.Д**** и Г.К**** да заплати на Т.В.А.
ЕГН********** *** сумата от 494.87лв., представляваща направените по делото
съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: