Решение по дело №9842/2020 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260442

 

гр. Пловдив, 15.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на  девети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №   9842 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа на предявени обективно  съединени искове с правно основание чл. 124 ГПК от  К.Ц.У., ЕГН: **********,***.ГРУП”ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Рачо Петков Казанджията“ №4,ет.6 за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на „С.Г.Груп“ ЕАД сумите по изпълнителен лист от 18.03.2013 г. по ЧГД№4138/2013 г. по описа на ПРС, 4-ти състав, а именно: главница в размер на 1031,14 лв., 82.76лв. - договорна лихва за периода 13.09.2010 г. - 12.06.2011г., 713.75лв. наказателна лихва, от 14.06.2010 г. до 11.03.2013 г., ведно със законна лихва върху главницата от 13.03.2013 г. до изплащане на вземането, 96,57лв. присъдени разноски. Претендират се и разноски по делото. 

  Ищецът посочва, че на  06.08.2020 г.  е получил Покана за доброволно изпълнение по ИД№***, от което ищецът е разбрал за образуваното още през 2017г. изпълнително дело срещу него.

От поканата за доброволно изпълнение се сочи, че става ясно, че дългът му към момента е в общ размер на 3 504,14лв.. от които главница в размер на 1031.14 лв. със законна лихва в размер на 778.85лв. за периода 13.03.2013 г. до 18.08.2020г., 796,51лв. неолихвяеми вземания, 96,57лв. присъдени разноски, 159,50лв. - разноски по изпълнителното дело, 640.87 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 18.08.2020г.

Ищецът сочи, че не му е известно да дължи на въпросното дружество, каквото и да е сума, като от Поканата за доброволно изпълнение става ясно, че изпълнителното дело е образувано по молба №***. на „Агенция за събиране на вземанията“АД, ЕИК:********* по силата на Договор за цесия от 14.01.2016г.. сключен на основание чл.99 от ЗЗД. между „Банка Пиреос България”АД - цедент и „Агенция за събиране на вземанията“АД- цесионер, съгласно който „Агенция за събиране на вземанията”АД е придобила вземането ведно с всичките му привилегии, обезпечения, други принадлежности и лихви. С постъпила молба с вх.№***. в кантората на *** от „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК:********* на 09.07.2018г. същият е конституиран като взискател по ИД№*** по силата на Договор за цесия от 20.06.2018 г.сключен между „Агенция за събиране на вземанията”АД — цедент и „С.Г.Груп”ООД – цесионер, съгласно който последното дружество е придобило вземането ведно с всичките му привилегии, обезпечения, други принадлежности и лихви.

Ищецът сочи, че не е получавал никакви уведомления, призовки или покани за доброволно изпълнение, както и не му е известен факта за цедиране на вземането през двете дружества. Посочва се, че ищецът има постоянен адрес ***, който не е променял никога и настоящ адрес ***, на който сочи, че не е получавал каквито и да било известия. Твърди, че не е получил известие и по ЧГД№4138/2013г. на PC-Пловдив, 4-ти състав, поради което счита, че е изтекъл давностния срок за събиране па въпросното вземане.

Ищецът счита, че не дължи посочените суми поради изтекъл давностен срок. Твърди се, че съдебната практика е категорична относно обстоятелството, че от датата на издаване на изпълнителния лист - 18.03.2013 г. или от датата на дължимост на вземането 18.03.2013 г. до датата на получаване от него на Поканата за доброволно изпълнение - 06.08.2020г. и Съобщението за налагането на запор - 04.08.2020г. е изтекъл пет годишния давностен срок по чл.110 ЗЗД и вземането е погасено по давност. А с погасяването на главното вземане, се сочи, че се погасяват и всички лихви към него.

На основание изложените съображения се моли исковете да се уважат. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията.

Ответникът твърди, че от   приложените в исковата молба твърдения се установява, че ищецът е осъден по ч.гр.д. № 4138/2013 г. по описа на Районен съд Пловдив да заплати сумата от 1031.14 лв. – главница, 86.76 лв.- договорна лихва и 96.57 лева- разноски по заповедното делото. От останалите изложени твърдения се сочи, че се установява, че за събиране на тези вземания е образувано № ***по описа на ***. Всички тези обстоятелства ответното дружество изрично признава.

Оспорва се твърдението, че за   периода от издаване на изпълнителния лист, до образуване на изп.д. № *** вземането се е погасило по давност, като се сочи, че е приложима общият петгодишен давностен срок.  Посочва се, че до постановяване на TP № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС давност по време на изпълнителния процес не е текла.

   Твърди се, че за периода от постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. до подаване па исковата молба, а и към настоящия момент в полза на ищеца не е изтекла погасителна давност от пет години, на която се позовава ищеца

Следва също се посочва, че съгласно чл.3, т.2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.  по време не извънредното положение в страната, давност не е текла. 

Сочи се, че давността е започнала да тече на 26.06.2015 г. и изтича на  26.08.2020г., като давността е прекъсната с получаване на запорно съобщение на 04.08.2020 г., както и преди това с   образуването на изпълнително дело, заедно с искане от страна на взискателя за изпълнителни действия.

Моли исковете да се отхвърлят, като претендира разноски.  

 Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното:

Няма спор между страните, а това се установява и от приетия по делото изпълнителен лист, че в полза на  Банка Пиреос България АД по ч.гр.д. № 4138/2013 г. по описа на ПРС е издаден изпълнителен лист срещу   К.Ц.У.  сумата от 1031,84 лв. – непогасена главница, 82,76 лв.- договорна лихва за периода 13.09.2010 г. - 12.06.2011г., 713.75лв. наказателна лихва, от 14.06.2010 г. до 11.03.2013 г., ведно със законна лихва върху главницата от 13.03.2013 г. до изплащане на вземането, 96,57лв. присъдени разноски. В приетата заповед за изпълнение въз основа на документ от 18.03.2013 г. се сочи, че вземането произтича от договор за кредит от 13.06.2007 г.  Видно от приетата деловодна справка против заповедта за изпълнение не е подавано възражение, като делото е унищожено.

С договор за прехвърляне на вземания от 14.01.2016 г. Банка Пиреос България АД е прехвърлила на Агенция за събиране на вземания станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за кредит, индивидуализирани в Приложение №  1. Прието е и потвърждение за цесия, с което се потвърждава извършената цесия, съгласно приложение № 1, което липсва.

На 01.02.2016 г. е изходирано от цедента чрез цесионера, като липсват данни същото да е връчено.

На  01.08.2017 г. Агенция за събиране на вземания въз основа на издадения в полза на цедента изпълнителен лист и договор за цесия е депозирала молба за образуване на изпълнително производство, като с молбата  е поискано проучване на имущественото състояние на длъжника, както и предприемане на мерки за принудително изпълнение, включително чрез запор на трудовото възнаграждение. Образувано е изпълнително дело №  ***.

На 01.08.2017 г.  е изходирано и връчено и запорно съобщение до трето задължено лице Първа инвестиционна банка АД.

На 09.08.2017 г. е връчено запорно съобщение на трето задължено лице Банка Пиреос България ЕАД  и наложен запор на притежаваните от ищеца банкови сметки.

Правени са опити за връчване на покани за доброволно изпълнение на ищеца, но пратките до с. ***, обл. *** за връщани.

На 19.04.2018 г. е депозирана молба от взискателя Агенция за събиране на вземания ЕАД за пристъпване към опис на движимо имущество и за изготвяне на справка за открити от длъжника банкови сметки.

На 09.07.2018 г. е депозирана молба от С.Г. Груп ООД за конституирането им като взискател по делото с оглед на обстоятелството, че същото е прехвърлено с договор за цесия, като същият не е приложен към молбата.

На 26.03.2019 г. С.Г. Груп ООД е поискал да се извършат справки в БНБ за притежавани банкови сметки, справка НАП за регистрирани трудови договори, пенсия, движими вещи и недвижими имоти и е възложено на основание чл. 18 ЗЧСИ предприемане на изпълнителни действия.  Представено е Приложение № 1 с опис на длъжници.

На 14.05. 2019 г. е връчено запорно съобщение на трето задължено лице Марвиа ООД за налагане на запор на получаваното от ищеца трудово възнаграждение.

На 23.07.2019 г. е връчено запорно съобщение на трето задължено лице Флейм – 2000 ООД за налагане на запор на получаваното от ищеца трудово възнаграждение.

На 31.07.2020 г. ищецът е депозирал молба по изпълнителното дело, като се моли същото да се прекрати поради изтичане на срока на погасителната давност. Заявява, че не дължи изпълнение за претендираното задължение.

На 06.08.2020 г. на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение, а на 24.08.2020 г. е връчена от *** отговор по молбата за прекратяване, като същата е оставена без уважение.

На 11.11.2020 г. е връчено запорно съобщение на трето задължено лице Флейм – 2000 ООД за налагане на запор на получаваното от ищеца трудово възнаграждение.

На 04.12.2020 г. ищецът с молба е депозирал издадената по настоящото дело обезпечителна заповед за спиране на изпълнителното производство.

С Разпореждане от 07.12.2020 г. изпълнителното производство е спряно.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Следва да се посочи, че по отношение на вземанията по договори за  кредит е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Съгласно Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК При договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Поради тази причина се сочи, че е приложим общият петгодишен давностен срок.   По отношение на претенцията за   лихва е приложим краткият тригодишен давностен срок.

 Съгласно т. 14 от  Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК,  производството за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по ГПК от 1952 г. идва да замени заповедното производство, но то не е част от исковия процес, а негова алтернатива. С това производство не се започва принудително изпълнение. Негов предмет е съществуването на правото на принудително изпълнение и с крайният акт се признава или отрича това право. Едва след като правото на принудително изпълнение бъде признато с издаването на изпълнителен лист, кредиторът може да започне принудителното изпълнение. Съгласно чл. 323, ал. 1 ГПК (отм.) принудителното изпълнение започва по молба на кредитора въз основа на представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Отмененият ГПК не съдържа подобна уредба, поради което на молбата за издаване на изпълнителен лист не може да бъде придадено действие да прекъсва давността. Такова действие е неприемливо и поради едностранния характер на производството за издаване на изпълнителен лист. Длъжникът узнава за това производство, едва при връчването на призовката за доброволно изпълнение, когато давността е прекъсната със започването на изпълнителния процес.

Прието е, че както при действието на Закона за давността, така и при действието на ЗЗД, давността се прекъсва само със започването на производство, в което длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. Всички срокове за съхраняване на документи са съобразени със срока на погасителната давност. Ако давността може да прекъсне без знанието на длъжника, той е изложен на риска да унищожи или най-малкото да престане да съхранява документите за плащане на дълга или за погасяването му по друг начин.

 Именно такъв е и процесния случай, доколкото длъжникът узнава за воденото производство едва с връчването на покана за доброволно изпълнение през август 2020 г. към който момент заповедното производство е унищожено и съответно длъжникът не може да се снабди с документите, послужили за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ и изпълнителен лист и да организира адекватно защитата си.

 От приетите по делото доказателства се установява, че вземането по издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение, касае главница по Договор за кредит от 2007 г., договорна лихва с краен падеж 12.06.2011 г., наказателна лихва с краен падеж до 11.03.2013 г. , законна лихва и разноски. От така изложеното може да се направи извод, че падежът на задължението, независимо дали е предсрочно изискуемо или с оглед настъпил краен падеж е настъпил на 13.06.2011 г.

 Заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ и изпълнителен лист е подадено на 13.03.2013 г., като същото съгласно цитираното Тълкувателно решение не е прекъснало срока на погасителна давност. Едва шест години след изискуемостта на вземането, което се погасява с петгодишна погасителна давност и четири години след крайния падеж на наказателната лихва е депозирана молба за образуване на изпълнителното производство, с която е поискано предприемане на изпълнителни действия.

 Както беше посочено по – горе съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК  започването на производство, в което длъжникът не участва (каквото действие е подаването на заявление по чл. 417 от ГПК), не може да прекъсне давността за погасяване на вземането, а разпоредбата на чл. 116, б. "б" е изключителна и не може да бъде тълкувана посредством аналогия на правото. Поради това подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността, която е започнала да тече за съответното вземане съобразно общите правила, нито с влизането в сила на заповедта за изпълнение, респ. с издаването на изпълнителния лист. Това разрешение се основава на императивните норми на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, в които основания за спиране и/или прекъсване на давността свързани с инициирането на заповедното производство и издаването на изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение, не са предвидени.

В Решение № 118/ 12.12.2019 г. по дело № 2288/2018 г. по описа на ВКС е прието, че  при издаването на заповед за незабавно изпълнение на основанията, посочени в чл.417 ГПК, едновременно със заповедта се издава и изпълнителен лист /чл.418 ГПК/. Заповедта за изпълнение в този случай се връчва на длъжника от съдебния изпълнител, след образуване на изпълнително дело /чл.418 ал.5 ГПК/ по почин на кредитора. Следователно, времето от момента на издаване на заповед за незабавно изпълнение ведно с изпълнителен лист до предприемане на действия по връчването й на длъжника зависи от волята на кредитора. Съгласно цитираното решение    ако заявлението по чл.417 ГПК е уважено, но въпреки това кредиторът бездейства - не получава издадения в негова полза изпълнителен лист, не образува изпълнително производство въз основа на него, респективно не овластява съдебния изпълнител да връчи заповедта за незабавно изпълнение и по този начин препятства осъществяване в пълнота на фактическия състав на заповедното производство и стабилизирането на заповедта, то тогава се касае именно за бездействие по смисъла на т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г., което не може да има за последица прекъсването на давността дори и в случай, че бъде подаден иск по чл. 422 ГПК, в който случай давността съгласно тълкувателното решение се счита, че е прекъсната с депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. 

С оглед изложеното, съдът приема, че до образуване на изпълнителното производство давността не е спирана и прекъсвана, поради и което към датата на образуване на изпълнителното производство на 01.08.2017 г. погасителната давност по отношение на вземанията предмет на издадения изпълнителен лист и заповед за изпълнение е изтекла, както 5 годишната такава спрямо главницата по Договор за кредит от 2007 г., така и кратката 3 годишна давност по отношение на вземанията за лихви и акцесорните вземания.

Съгласно цитираното от ответника  ППВС № 3/80 г., което се обявява за изгубило сила, съгласно  т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г., погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В Постановлението са изложени съображения, че изпълнителният процес също е съдебен процес и че при образуван изпълнителен процес не е необходимо да се предприемат нови действия за принудително изпълнение за прекъсване на погасителната давност, защото такава не тече. Даденото разрешение е, че след образуването на изпълнителното производство при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече погасителна давност се спира. Действието на спиране на погасителната давност при образувано изпълнително производство и по време на неговата висящност се преустановява с прекратяването на изпълнителното производство. Прекратяването на изпълнителното производство не води до заличаване на последиците от спирането на давността. В този смисъл новата давност започва да тече от момента, в който изпълнителното производство е прекратено по силата на закона.

В случая обаче изпълнителното производство *** е образувано  не само след изтичане на срока на погасителната давност, но и след постановяване на ТР, което обезсилва действието на постановлението, поради и което няма как да се приложи цитираното ППВС № 3/80 г.

 

 Предвид гореизложеното и доколкото изпълнителното производство е образувано след погасяване на вземанията по издадения изпълнителен лист по давност, то извършените по него действия по принудителни изпълнение не са довели до прекъсване на вече изтеклия срок на погасителната давност.

 На основание гореизложените доводи, съдът счита, че предявеният иск е  основателен и доказан и следва да се уважи.

При този изход на спора в полза  на ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно искането в приетия списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства за извършването им. Ищецът претендира  разноски в общ размер от 777,13 лв., включващи сумата от 77,13 лв.- платена държавна такса, сумата от 500 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 200 лв.- платена парична гаранция по допуснатото обезпечение. Относно претенцията за присъждане на разноски за заплатена парична гаранция по допуснато обезпечение, то същата не подлежи на обезщетяване по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 403, ал. 2 ГПК платената гаранция се освобождава по молба на заинтересованата страна с препис за другата страна при определените в разпоредбата предпоставки за това. В полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 577,13 лв., включващи платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че   К.Ц.У., ЕГН: **********,*** не дължи на  „С.Г.ГРУП”ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Рачо Петков Казанджията“ №4,ет.6, като погасени по давност   сумите по изпълнителен лист от 18.03.2013 г. по ЧГД№4138/2013 г. по описа на ПРС, 4-ти състав, а именно: главница в размер на 1031,14 лв., 82.76лв. - договорна лихва за периода 13.09.2010 г. - 12.06.2011г., 713.75лв. наказателна лихва, от 14.06.2010 г. до 11.03.2013 г., ведно със законна лихва върху главницата от 13.03.2013 г. до изплащане на вземането, 96,57лв. присъдени разноски.

ОСЪЖДА „С.Г.ГРУП”ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Рачо Петков Казанджията“ №4,ет.6 да заплати на К.Ц.У., ЕГН: **********,*** сумата от 577,13 лв.- разноски по делото, включващи платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.                      

Препис от решението да се връчи на страните.                                                               

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

РџРњ