РЕШЕНИЕ № 270
гр. Пловдив, 23.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 2687 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата молба
„ЕОС Матрикс“ ЕООД е предявил против С.К.Р. установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗД
за установяване на вземанията, за които е издадена Заповед № 10736 от
06.12.2018 г. по ч.гр.д. № 19370/2018 г. на Районен съд – Пловдив, V граждански
състав, както следва: сумата от 1 084 лв. – главница по Договор за потребителски
кредит - тип “кредитна линия” *****., сключен
с “Кеш Кредит Мобайл” ЕАД и
Договор за поръчителство от 10.07.2016 г., сключен между “Кеш Кредит Мобайл”
ЕАД и “Кредит гаранция” ЕООД, която сума е заплатена от поръчителя “Кредит
гаранция” ЕООД на основание Договор за поръчителство от 10.07.2016 г., който е
встъпил в правата на удовлетворения кредитор “Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, което
вземане е прехвърлено в полза на ищеца на основание Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 11.12.2017 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 05.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че е
кредитор на длъжника по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания, сключен на 11.12.2017 г. с „Кредит Гаранция“ ЕООД, с който са му
прехвърлени вземанията на предишния кредитор (цедент) против С.Р. по договор за
потребителски кредит тип кредитна линия *****. и Договор за поръчителство от
10.07.2016 г. Твърди, че на 05.07.2016 г. между ответната страна и „Кеш кредит
мобайл“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит тип кредитна линия, по
силата на който кредиторът предоставил на длъжника заем от 1200 лв. с включено към
договора задължение за заплащане на възнаграждение за осигурено поръчителство.
С договор за поръчителство от 10.07.2016 г, сключен между „Кредит Гаранция“
ЕООД и Кеш кредит мобайл“ ЕАД,
поръчителят „Кредит Гаранция“ ЕООД поел задължение да отговоря солидарно за
всички задължения на длъжника по договора за кредит срещу възнаграждение.
Длъжникът - ответник поел задължение да погаси кредита на 12 месечни вноски,
всяка в размер от 189 лв., в която се включва главница лихва и възнаграждение
за поръчителство. Първата погасителна вноска била с падеж на 05.08.2016 г., а
последната – 05.07.2017 г. Поръчителят „Кредит Гаранция“ ЕООД, поради неплащане
на дължимите месечни вноски от длъжника, изпълнил задължението му, като
заплатил дължимата сума по договора за кредит на 11.12.2017 г., като се е
суброгирал в правата на кредитодателя срещу длъжника. Сочи, че длъжникът е бил
уведомен за прехвърляне на вземанията, чрез изпращане на постоянния адрес на
кредитополучателя, съвпадащ с този – посочен с договора, което се е върнало
като непотърсено. Счита, че длъжникът следва да се счита уведомен за
прехвърляне на вземането с получаването на препис от исковата молба, към която
е приложено уведомлението.
В законоустановения
за това срок е постъпил отговор на исковата молба от С.Р., в която се излагат
съображения за неоснователност на предявения иск. Сочи, че договорът за цесия
не е породил своето правно действие, тъй като в производството по делото не са
представени доказателства, от които да се установява, че цедентът в качеството
си на поръчител е изпълнил обезпеченото задължение на ответната страна. Твърди,
че длъжникът не е бил уведомен от поръчителя, че последният възнамерява да
изпълни обезпеченото задължение, поради което намира, че може да противопостави
на поръчителя всички възражения, които е имал против кредитодателя. В тази
връзка поддържа, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй
като не е съобразен с изискванията, установени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 до т. 12, т. 20 и чл. 11, ал. 2, както и по чл. 12, ал. 1,
т. 7 до т. 9 ЗПК. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд –
Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 143 ЗЗД.
Производството е по
реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед №
10736 от 06.12.2018 г. по ч.гр.д. № 19370/2018 г. на Районен съд – Пловдив, V
граждански състав, както следва: сумата от 1 084 лв. – главница, по Договор за потребителски кредит тип кредитна
линия от 05.07.2016 г., сключен с “Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, вземанията по който са изпълнени от поръчителя въз основа
на договор за поръчителство от 10.07.2016 г. с “Кредит гаранция” ЕООД, който е
встъпил в правата на удовлетворения кредитор и е прехвърлил вземането си въз основа
на договор за цесия от 11.12.2017 г. на ищеца, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 05.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
В заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение заявителят е посочил, че вземането
произтича от договор за потребителски кредит – тип “кредитна линия” от
05.07.2016 г. и договор за поръчителство от 10.07.2016 г.
Против заповедта за
изпълнение е било депозирано възражение в срок, поради което и на основание чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК съдът е указал на ищеца да предяви установителен иск
относно вземането си.
Искът е предявен в
законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което
отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.
От представения по
делото Договор за потребителски кредит - тип “кредитна линия” *****., сключен между
“Кеш Кредит Мобайл” ЕАД и С.К.Р., се установява, че кредитодателя е
предоставил за временно и възмездно ползване на длъжника кредитен лимит при
установена минимална сума от 200 лв., която може да бъде усвоена по кредита и
кредитен лимит от 1 000 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя
да върне предоставения в заем финансов ресурс на погасителни вноски, в които се
включва и възнаградителна лихва при установен годишен лихвен процент от 35, 07
%. Установен е годишен процент на разходите от 50 %. С договора за кредит
кредитополучателят е поел задължение за осигуряване на обезпечение чрез
поръчителство, осигурено от две физически лица, наети на безсрочен трудов
договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1 500
лв. или неотменима и безусловна банкова гаранция или поръчителство от одобрено
от кредитодателя дружество. От приложения към договора погасителен план № *****,
подписан от страните, в който е посочено, че последният има силата на споразумение
между страните, се установява, че усвоената по договора сума е в размер от 1
200 лв., като последната е платима на дванадесет месечни погасителни вноски с
падеж на първата погасителна вноска на 05.08.2016 г. и на последната
погасителна вноска на 05.07.2017 г. с размер на всяка вноска от 120 лв., в
която се включва задължение за главница и за лихва. В погасителния план
страните са постигнали съгласие чрез предоставения кредитен лимит да се покрие
задължението на кредитополучателя за сумата от 542, 48 лв. по договор за кредит
№ *****, сключен с “Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, която да се преведе по сметка на
кредитора, а останалата сума от 657, 52 лв. е предадена в брой на
кредитополучателя в търговския обект, където е подписан договора. В
погасителния план е посочено, че последният служи за разписка за получаване на
сумата. По делото е представен и подписан от страните погасителен план с
включено възнаграждение за обезпечение, в който е посочен размерът на общо
дължимата от кредитополучателя сума по кредита, включваща и задължението за
предоставено обезпечение. В погасителния план, изразен в табличен вид е
посочено, че общия размер на погасителната вноска е от 189 лв. и включва 120
лв. – вноска по договора за кредит и 69 лв. – размер на възнаграждението за поръчителство.
Договорът за кредит
е сключен при отнапред установени общи условия.
По делото е
представен договор за възлагане на поръчителство от 05.07.2016 г., сключен
между “Кредит Гаранция” ЕООД и С.К.Р., от който се установява, че поръчителят е
поел задължение да отговаря солидарно с длъжника пред кредитора за всички
негови задължения по Договор за потребителски кредит - тип “кредитна линия” *****.,
сключен с “Кеш Кредит Мобайл” ЕАД. В договора е установено, че договорът влиза
в сила в момента на неговото подписване, но поражда действие единствено в
случай, че в петдневен срок от усвояване на съответната сума кредитополучателят
не осигури обезпечение. В разпоредбата на чл. 2 от договора е установено, че за
оценяване и поемане на задължението за поръчителстване по кредита клиентът
заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита,
размера на всяка усвоена сума и срока за изпълнение. В ал. 2 на чл. 2 е
установено, че задължението се заплаща на части съгласно погасителен план, като
в разпоредбата на ал. 3 е установено, че клиентът заплаща така уговореното
възнаграждение по банкова сметка *** посредника. Установено е, че към месечната
вноска по кредита автоматично се добавя стойността на услугата по гаранцията,
като тази стойност е разсрочена за срока на кредита и се заплаща заедно с месечните погасителни вноски по кредита.
Следователно
страните по договора за възлагане на поръчителство, по силата на който третото
лице е поело задължение да отговаря солидарно с длъжника за изпълнение на
задълженията му по договора за кредит срещу възнаграждение, са постигнали
съгласие това възнаграждение да се заплаща от кредитополучателя на кредитодателя
по договора за кредит, заедно с месечните вноски по кредита, чиито размер се е
формирал окончателно съобразно приложения по делото погасителен план с добавяне
на задължението за заплащане на възнаграждение за поръчителство. Т.е. с
договора ответникът е поел задължение за заплащане на възнаграждение за
поръчителство, като се е съгласил последното да бъде заплащано не на поръчителя, а на кредитодателя по
договора за кредит, в който смисъл са изричните уговорки в договора за
възлагане на поръчителство, като това е установено и в клаузата на чл. 2, ал. 3
от договора, съгласно която клиентът заплаща така уговореното възнаграждение по
банкова сметка *** посредника.
От изслушаната по
делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
кредитополучателят е заплатил сумата от общо 1 184 в полза на кредитодателя, с
които е погасил изцяло първите шест погасителни вноски, включващи главница,
лихва и възнаграждение за поръчителство, и частично седмата вноска до размер на
сумата от 50 лв., като е останал непогасен остатък от 139 лв. Общият размер на
незаплатените задължения за погасителни вноски е установен в размер на сумата
от 1 084 лв., от която непогасена главница в размер от 652, 66 лв., непогасена
лихва от 67, 34 лв. и непогасена сума за възнаграждение за поръчителство от 364
лв.
От представения по
делото договор за поръчителство от 10.07.2016 г., сключен между “Кеш Кредит
Мобайл” ЕАД и “Кредит гаранция” ЕООД се установява, че в изпълнение на задълженията,
поети към длъжника с договора за възлагане на поръчителство, “Кредит гаранция”
ЕООД се е задължил да отговоря спрямо “Кеш Кредит Мобайл” ЕАД за изпълнение на
задълженията на С.Р. по договор за кредит № *****, като е установено, че поръчителят
отговаря за всички задължения на кредитополучателя, в това число за лихви,
такси, обезщетения, неустойки и всички видове разноски по събиране на
вземането. С разпоредбата на чл. 3 от договора е установено, че в случай на
изпълнение на задълженията на кредитополучателя от поръчителя, последният
встъпва в правата на кредитодателя.
С Договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 11.12.2017 г. „Кредит Гаранция“
ЕООД е прехвърлил в полза на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД, вземанията, възникнали
от суброгация на цедента в правата на кредитора по договори за потребителски
кредит, както и вземания за възнаграждение по договори за поръчителство по тези
потребителски кредити, индивидуализирани в Приложение № 1, сред които е и
сумата от 1 084 лв. по договор № *****, сключен с ответната страна С.К.Р..
Съдът намира, че
прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение на
длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал.
4 ЗЗД. На първо място следва да се посочи, че по делото е представено пълномощно
от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл.
99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.
Длъжникът не е
получил уведомлението за прехвърляне на вземането, доколкото видно от
представената по делото обратна разписка се е върнала с отбелязване като
непотърсена.
Следва обаче да се
приеме, че приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в
качеството му на пълномощник на стария кредитор, и достигнало до длъжника с
нея, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3,
предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление
следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при
разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната
практика на Върховния касационен съд -
напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по
т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.
Договорът за цесия
е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на трето
лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил
вземането си. Предвид изложеното следва да се приеме, че цесионерът – ищец
разполага с материалноправна легитимация в исковото производство пред
настоящата съдебна инстанция, образувано по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се
поддържа, че вземането, предмет на договора за цесия е породено от възникнало в
полза на цедента суброгационно право да иска от длъжника сумите, които е
заплатил в полза на кредитора и в чиито права е встъпил.
Договорът за
поръчителство се сключва в писмена форма и представлява съглашение между
кредитора и поръчителя, по силата на което последният поема задължение спрямо
кредитора да отговаря за изпълнението на чуждо задължение – това на главния
длъжник спрямо кредитора, чрез поемане на лично обезпечение на дълга. В
процесния случай вземането на кредитора е надлежно обезпечено със сключване на
процесния договор за поръчителство. Същевременно с договор за възлагане на
поръчителството, сключен между поръчителя и длъжника е уговорено заплащане на
възнаграждение за поръчителя, което както вече бе посочено, е платимо ведно с
погасителните вноски по кредита в полза на кредитодателя “Кеш Кредит Мобайл”
ЕАД.
С договора за
поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря при
неизпълнение от длъжника. По отношение на кредитора той отговаря за чуждо
задължение и затова, ако плати, той има регрес срещу длъжника за всичко, което
е платил със законната лихва от деня на плащането. Когато кредиторът предяви
вземането си срещу поръчителя, поръчителят трябва да уведоми длъжника, за да
узнае възраженията му, инак той рискува да плати недължимо или в повече. При
неуведомяване длъжникът запазва единствено възраженията си срещу кредитора -
само тях той може да противопостави на платилия поръчител.
Съгласно чл. 143 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника
главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за
предявения срещу него иск.
В случая ищецът
твърди, че цедентът, от който е придобил вземането по силата на договор за
цесия, е заплатил задълженията на ответната страна, възникнали на основание
сключения с “Кеш Кредит Мобайл” ЕАД договор за кредит от 05.07.2016 г.
Доколкото са изложени твърдения за това, че са заплатени всички задължения на
ответната страна, следва да се приеме, че в тях се включват и задълженията по
договора за поръчителство, които са включени към погасителните вноски и
представляват неразделна част от вноските по договора за кредит. Твърди се, че
със заплащане на задълженията на ответната страна цедентът се е суброгирал в
правата на кредитора “Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, което вземане е прехвърлил в
полза на ищеца.
В производството по
делото обаче не се установи, че в полза на цедента, в качеството му на
поръчител, суброгирал се в правата на удовлетворения кредитор, е възникнало
процесното вземане. Това е така, тъй като не са представени доказателсва, че
цедентът – поръчител е заплатил в полза на кредитора “Кеш Кредит Мобайл” ЕАД
всички задължения на длъжника, включващи главница, възнаградителна лихва и
възнаграждение за поръчителство. Следователно не се установява в полза на
“Кредит Гаранция” ЕООД да е възникнало твърдяното суброгационно право против
длъжника, което впоследствие да е прехвърлено в полза на ищеца.
В този смисъл съдът
с доклада по делото е разпределил доказателствената тежест за установяване на
този правнорелевантен факт за ищеца, като му е указал на основание чл. 146, ал.
2 ГПК, че не сочи доказателства досежно обстоятелството, че поръчителят е
заплатил задълженията на длъжника. Въпреки това в производството по делото не
бяха представени доказателства от ищеца за установяване на това
правнорелевантно обстоятелство.
По делото е
представено споразумение от 22.12.2015 г., сключено между “Кеш Кредит Мобайл”
ЕАД и “Кредит Гаранция” ЕООД, в което е посочено, че “Кеш Кредит Мобайл” ЕАД
заявява и потвърждава, че поръчителят е изпълнил изцяло задълженията на
физически лица – длъжници по договорите за потребителски кредит, посочени в
Приложение № 1. Съдът намира, че така представеното споразумение не следва да
се съотнесе към процесното задължение, тъй като последното е сключено на
22.12.2015 г., а процесното задължение, за което се твърди да е погасено от
цедента – поръчител, е възникнало на 05.07.2016 г.
С оглед изхода на
правния спор в полза на ответника и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да
бъдат присъдени сторените в производството по делото разноски. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4/18,06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
В заповедното
производство ответникът е депозирал възражение против заповедта за изпълнение,
като при осъществяване на това правно действие е бил представляван от адвокат,
за което е представил пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в
който е посочено, че уговореното адвокатско възнаграждение от 360 лв. с ДДС е
изцяло заплатено в брой при подписване на договора. Ищецът в законоустановения
за това срок е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано в заповедното производство, като в
писмената защита е посочил, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.
6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съдът намира възражението за основателно, като счита, че за
разноските, сторени от длъжника в заповедното производство по депозиране на
възражение против заповедта за изпълнение следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредбата, а не тази на чл. 7, ал. 7
във вр. с ал. 2 от Наредбата. Това е така, тъй като целта на регламентираното в
действащия ГПК заповедно производство не е да установи съществуването на
вземането, а само дали то е спорно. Същевременно заповедното производство е
изключително формализирано - то се развива изцяло в писмена форма, като се
използват стандартни, предварително установени типови образци за
волеизявленията на съда и страните - всичко това осигурява достъпност и
позволява бързо произнасяне по исканията, респ. чрез създаването на образец на
възражението длъжникът е облекчен в реализацията на правото му оспорване. Законът
не изисква обосноваване на заявлението, като при депозиране на такова в срок,
съдът в разпоредително заседание дава указания за предявяване на иск в
производството по чл. 422 ГПК. В случая длъжникът е депозирал възражение против
заповедта за изпълнение чрез упълномощен за това процесуален представител, като
в последното не са изложени конкретни съображения досежно неоснователността на
претендираното вземане, като е направено искане за присъждане на разноски в
производството, за които са представени доказателства за заплатено
възнаграждение от 360 лв. с ДДС. Попълването и подаването на възражение по чл.
414 ГПК е вид адвокатска дейност, но макар за нея да се изисква учредяване на
представителна власт, тя не представлява процесуално представителство по
смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, поради което и на основание § 1 от
Наредбата следва да се приложи разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредбата,
като възнаграждението в заповедното производство се определи в размер на сумата
от 60 лв., до който размер се редуцира, претендираното възнаграждение за
процесуално представителство. Към така определеното възнаграждение следва да
бъде включен ДДС, в който смисъл е искането на процесуалния представител на
ищеца, релевирано в приложения по делото списък на разноските, доколкото в
производството по делото е представена справка за регистрация на *****“ по
ЗЗДС, като следва да се присъди сумата от 72 лв. с включен ДДС. В този смисъл
съдът съобрази практиката на Върховния касационен съд, постановена с
Определение № 377/24.07.2017 г. по ч.т.д. № 601/2017 г., ТК, I т.о. на ВКС, с
което макар да не е разрешен по същество този правен въпрос, не е допуснато до
касационно обжалвано определение на въззивния съд, достигнало до същия правен
извод.
В исковото
производство ответникът е бил защитаван на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.,
поради което в полза на *****“ се следва възнаграждение в размер на сумата от
300 лв., определено на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т.
1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Към така определеното възнаграждение следва да бъде включен
ДДС, в който смисъл е искането на процесуалния представител на ищеца,
релевирано в приложения по делото списък на разноските, доколкото в
производството по делото е представена справка за регистрация на *****“ по
ЗЗДС, като следва да се присъди сумата от 360 лв. с включен ДДС.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо
Петков – Казанджията“ № 4 – 6, против С.К. Р., ЕГН **********, с адрес ***,
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземанията, за които е издадена
Заповед № 10736 от 06.12.2018 г. по ч.гр.д. № 19370/2018 г. на Районен съд –
Пловдив, V граждански състав, както следва: сумата от 1 084 лв. – главница по
Договор за потребителски кредит - тип “кредитна линия” *****., сключен с “Кеш
Кредит Мобайл” ЕАД и Договор за поръчителство от 10.07.2016 г., сключен между
“Кеш Кредит Мобайл” ЕАД и “Кредит гаранция” ЕООД, която сума е заплатена от
поръчителя “Кредит гаранция” ЕООД на основание Договор за поръчителство от
10.07.2016 г., който е встъпил в правата на удовлетворения кредитор “Кеш Кредит
Мобайл” ЕАД, което вземане е прехвърлено в полза на ищеца на основание Договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.12.2017 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
05.12.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА „ЕОС
Матрикс“ ЕООД да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на С.К.Р. сумата
от 72 лв. с ДДС – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 19370/2018 г. на Районен съд – Пловдив, V
граждански състав.
ОСЪЖДА „ЕОС
Матрикс“ ЕООД да заплати на
основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на *****“, регистрирано по
фирмено дело № 1588/2007 г. на Окръжен съд – Пловдив с БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 93, ет. 3, сумата от 360
лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по
по гр.д. 2687/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК