МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 113, постановена
на 12.09.2019г.
по НОХД № 974/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора
Районна прокуратура – Стара Загора е
внесла обвинителен акт срещу:
Б.С.Г., ЕГН ********** за това, че на
22.07.2018г. в гр. Стара Загора, отнел чужди движими вещи – 1 бр. мобилен
телефон марка: Нокиа, модел 1208, с IMEI 352906024996623, ведно със сим-карта
на стойност 46,15 лв. и пари – сумата от 160 лв., всичко на обща стойност 206,
15 лв. от владението на другиго – на К.Т.К., с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила – престъпление по чл. 198, ал. 1 НК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Б.С.Г.. Според
представителя на обвинението от признанията на подсъдимия и от събраните по
делото доказателства се установява по несъмнен начин, че от обективна и
субективна страна Г. е извършил вмененото му престъпление така, както същото е
описано в обвинителния акт. Прокурорът счита, че на основание чл. 55, ал. 1 НК
следва да бъде определено и наложено на подсъдимия наказание лишаване от
свобода, което след като бъде намалено с 1/3 на основание чл. 58а НК следва да
стане 6 месеца. Пледира изпълнението на наказанието лишаване от свобода на
основание чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години.
Заявява, че направените по делото разноски следва да бъдат присъдени в тежест
на Г..
Защитникът на подсъдимия Б.Г. – адв. Г.М.
– заявява, че предвид признанията, направени от нейния подзащитен, не следва да
се спира по-подробно на фактическите обстоятелства по делото. Тя пледира за
определяне и налагане на Г. на наказание лишаване от свобода при условията на
чл. 55, ал. 1 НК и чл. 58а НК за срок на 6 месеца, чието изтърпяване да бъде
отложено за изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият Б.С.Г. по реда на чл. 371,
т. 2 НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. В личната си защита заявява, че изцяло поддържа изложеното от
защитника му.
В последната си дума моли да му бъде
наложено минимално наказание.
Въз основа на самопризнанието,
направено от подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, съдът прие за установено следното:
ПО
ФАКТИТЕ:
Подсъдимият Б.С.Г., с ЕГН: **********
е роден на ***г***. Българин е. Български гражданин. С начално образование. Не
е женен. Безработен е. Постоянният му адрес е в гр. Стара Загора, кв.
Опълченски, ул. Стефан Сливков № 38. Не е осъждан.
На 21.07.2018 г. вечерта пострадалият К.Т.К.
бил на гости в дома на сина си в гр. Стара Загора, където отпразнували рождения
ден на внука му.
Малко след 19,00 ч. К. излязъл навън,
за да се срещне с един приятел и със своя съседка, която работела на барчето на
ЖП гарата. Когато стигнал до заведението се оказало, че е затворено. На перона
на железопътната станция видял двама свои приятели от с. Калояновец и ги почерпил,
след което се запътил към центъра.
Седнал на едно открито заведение срещу
комплекс "Верея" и си поръчал бира. Малко по-късно свободните места
на неговата маса били заети от двама непознати младежи от ромски произход.
Тримата се заприказвали. К. споделил, че денят за него е празничен, тъй като
внукът му има рожден ден и почерпил няколко бири. Направило му впечатление, че
единият от младежите, (впоследствие установен като Б.С.Г.), който се представил
с името Б., бил с черна къса коса, слаб, висок около 160 – 165 см. и накуцвал с
единия крак; другият младеж (впоследствие установен като Г.Т.Б.) се представил
като Г., той имал тъмна кожа на лицето, бил с къса коса, с приблизително същия
ръст, но имал говорен дефект - фъфлел - произнасял думите неясно и
неотчетливо.
Докато разговаряли, К. помолил подсъдимия
да му остави координатите си и Г. написал на едно листче с черен флумастер
телефонния си номер, а под него своето име, което К. разчел като "Б.",
тъй като последната буква "р" била изписана разтеглена и с
прекъсване, и приличала на "а".
Непознатите обяснили на К., че живеят
в избените помещения на комплекс "Верея", но той не им повярвал и
поискал сам да се увери в това.
Било около 01:00 ч. – 01:30 ч. на
22.07.2018г., когато заедно се отправили към хотел "Верея". Влезли
през централния вход, минали по вътрешните стълби към западната част на
зданието и достигнали избена стая, за която младежите заявили, че обитават.
К. извадил от джоба на ризата си
банкнота от 5 лв. и помолил единият от новите си познати да прескочи до близкия
денонощен магазин и да купи три кена бира, за да се почерпят. В този вид
компанията се запазила още около час.
След като изпили питиетата К. решил да
си тръгва. Младежите предложили да го изпратят и всички излезли навън. Преминали
пеша през паркинга зад хотел "Верея" и продължили към източната
страна на сладкарница "Неделя", находяща се на бул. *** № 96.
Като се разделяли Г.Б. подал и хванал
със своята ръка дясната ръка на К., за да се сбогуват. В този сгоден момент,
когато К. нямал възможност да се защити, подсъдимият Б.Г. бръкнал с ръка във
външния джоб на ризата му, където по-рано видял, че държи парите си и мобилния
си телефон. Скъсал плата и извадил оттам сумата от 160 лв. и мобилен телефон марка:
Нокиа. К. опитал да се отдръпне назад и да отстъпи, и едновременно с това
извикал силно от уплаха, а двамата младежи се разбягали в различни посоки.
Подсъдимият Г. отворил мобилния
телефон, извадил сим-картата му и я изхвърлил. Намерените пари задържал за себе
си.
Впоследствие подсъдимият Г. и свидетелят
Б. отново се срещнали в сервизното помещение, където пренощували. Преди да
заспят Г. показал на Б. сумата от 40 лв., за която обяснил, че е взел К., а
мобилния телефон - скрил.
За случилото се, на сутринта К. ***.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена освен въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия
– още и от следните доказателства и доказателствени средства:
Показанията на свидетелите К.Т.К., И.Ж.М.,
Г.Т.Б. и З.П.И., дадени в хода на досъдебното производство, които са
последователни и непротиворечиви.
От писмените доказателства по делото,
които също са непротиворечиви, кореспондират помежду си и взаимно се допълват: протокол
за оглед на веществени доказателства от 30.07.2018г.; протокол за доброволно
предаване от 22.07.2018г., ведно с фотоалбум; протокол за доброволно предаване
от 22.07.2018г.
С оглед изясняване на обстоятелствата
по делото са приети две експертни заключения: заключение на видео-техническа
експертиза - протокол № 395/03.08.2018г., ведно с фотоалбум и заключение на
съдебно-оценителна експертиза от 25.09.2018г., които също подкрепят
обвинението.
Във връзка с личността на подсъдимия Б.С.Г.
по делото са приети справки за съдимост с рег. № 2725/23.07.2018г., с рег. № 1999/28.05.2019г.
и с рег. № 3538/10.09.2019г. и с рег. № 2559/02.07.2019г., всички по описа на
Районен съд – Стара Загора, от които се установява, че Г. не е осъждан.
Съдът прие, че не са налице спорни
въпроси относно авторството на деянието, обстоятелствата и начинът, при които е
извършено, поради което и не е необходимо да обсъжда събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият Б.С.Г., ЕГН ********** е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
198, ал. 1 НК.
От обективна страна подсъдимият на
22.07.2018г. в гр. Стара Загора, отнел чужди движими вещи – 1 бр. мобилен
телефон марка: Нокиа, модел 1208, с IMEI 352906024996623, ведно със сим – карта
на стойност 46,15 лв. и пари – сумата от 160 лв., всичко на обща стойност 206,
15 лв. от владението на другиго – на К.Т.К., с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила.
Грабежът е съставно престъпление,
което включва два взаимно свързани акта, осъществени въз основа на едно решение
и насочени към една и съща цел. Единият акт е употребата на сила или
заплашване, а другият отнемането на съответната движима вещ.
В конкретния случай се установи, че именно
подсъдимият Г. е употребил сила, за да отнеме вещите, намиращи се в предния ляв
джоб на ризата на пострадалия К..
От субективна страна деянието е
извършено виновно при условията на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, а именно, че отнема чужди движими
вещи - 1 бр. мобилен телефон марка: Нокиа и пари - сумата от 160 лв. от владението на К.К.
с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, а също и с неговите цели – постигане на генерална
и специална превенция.
За престъплението по чл. 198, ал. 1 НК
законодателят предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години.
При индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия Б.С.Г. съдът прие, че са налице само смекчаващите вината
обстоятелства - чистото му съдебно минало, младата му възраст, общият размер на
причинената вреда - 206, 15 лева, който е под минималния размер на работната
заплата за страната, както и направеното от него самопризнание, което макар да
представлява част от линията му на защита е част от процесуалното му поведение
още от самото начало на разследването и е способствало за разкриване на
обективната истина по делото.
Същевременно обаче не прие, че в
случая е приложима разпоредбата на чл. 55, ал. 1 , т. 1 НК, тъй като посочените
смекчаващи вината обстоятелства не биха могли да бъдат определени нито като
многобройни, нито като изключителни такива.
Водим от горното, съдът определи на
подсъдимия Г. наказание лишаване от свобода в минималния, предвиден от
законодателя размер, а именно: лишаване от свобода за срок три години, след
което на основание чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 58а НК намали така определеното
наказание с една трета и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за
срок от две години.
След преценка на предпоставките на чл.
66, ал. 1 НК, съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание
лишаване от свобода за срок от три години. От една страна, към момента на
извършаване на деянието Г. не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, а от друга, наложеното му наказание е за срок до
три години. Освен това, с оглед постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на подсъдимия не се налага същият ефективно да го изтърпи.
С оглед пълнота на изложението съдът
намира за необходимо да отбележи, че съобразно чл. 58а, ал. 4 НК не могат да се
прилагат едновременно разпоредбите на чл. 55 НК и на чл. 58а НК, каквито
искания бяха направени в хода на съдебните прения.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът
осъди подсъдимия Б.С.Г. да заплати в полза на Държавата по бюджетна сметка на
ОД на МВР, гр. Стара Загора сумата от 139,39 лева /сто тридесет и девет лева и
тридесет и девет стотинки/, представляваща направените разноски по досъдебното
производство № 1959 зм 664 /2018г. по описа на Първо РУ – Стара Загора, от
които 77,12 лв. - възнаграждение за вещото лице, изготвило видео-техническата
експертиза; 15,35 лв. - за фотоалбум и 46,92 лв. - възнаграждение за вещото
лице, изготвило съдебно-оценителната експертиза.
ОТНОСНО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
СЪДЪТ постанови веществените
доказателства: 1 бр. мобилен телефон марка: Нокиа, модел: 1208 и 1 бр. мъжка
риза, които са оставени на съхранение на домакина на 01 РУ – Стара Загора, да
бъдат ВЪРНАТИ на техния собственик - пострадалият К.Т.К., ЕГН: **********, с
адрес ***.
С оглед на изложеното съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: