№ 3274
гр. Варна, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20233110101609 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен иск от „Е.М. ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., район В., жк. „М.Д.”, ул. „Р.П.К.” №
4-6 срещу С. Б. С., ЕГН ********** с поС.ен и настоящ адрес гр. Варна, жк.
Т. № 78, вх. Г, ет.8, ап.96 за приемане за установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува вземане за сумата от общо
4597,68лева, дължима на основание сключено между страните споразумение
за разсрочване на парично задължение от 16.04.2021г., от която 3297,39лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит от 31.03.2016г.,
сключен с „Т.Ф.С.” ЕАД и 1300,29лева- договорна възнаградителна лихва
начислена за периода 21.03.2016г. до 21.03.2018г. вкл., което вземане е
придобито от заявителя „Е.М. ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 22.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението- 02.09.2022г. до окончателното
изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 6515/10.10.2022г. по ч.гр.д. № 11978/2022г. по
описа на ВРС, на основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, а в условията на
евентуалност осъдителни искове по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал.1
ЗЗД за същото вземане, дължимо на основание сключен между ответника и
„Т.Ф.С.” ЕАД рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити от 31.03.2016г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: На 31.03.2016г. между ответника и „Т.Ф.С.” АД е бил сключен
рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски
1
кредити, по силата на който на ответника е отпуснат кредитен лимит от
3300лева усвояван чрез платежна карта. Уговорен е ГЛП от 15,7% и ГПР
19,3%. Погасяването на задълженията по него е следвало да става на 15-о
число всеки месец. Срокът на договора е 12месеца, с клауза за автоматичното
му подновяване неограничен брой пъти за нов 12-месечен период, в случай че
никоя от страните не заяви писмено най- малко месец преди изтичане на
текущия срок, че желае действието му да бъде прекратено.
На 22.12.2020г. е бил сключен договор за цесия, въз основа на който
ищецът е придобил от кредитора цялото остатъчно задължение по така
сключения договор.
На 16.04.2021г. между ищеца и ответника е било сключено
споразумение, по силата на което погасяването на остатъчния дълг по
договора за кредит е било разсрочено. Уговореното е било, че към датата на
сключване на споразумението, остатъкът на задължението е в размер на
4807,68лева, от който 3297,39лева дължима главница и 1300,29лева договорна
възнаградителна лихва за периода 21.03.2016г.-21.03.2018г. С подписването
на споразумението, ответникът е бил уведомен и за извършената цесия.
Твърди, че със споразумението, плащането на посочения остатъчен дълг
е било разсрочено съгласно изготвен погасителен план. Поради неизпълнение
на задълженията на ответника, на основание чл. 5 от подписаното
споразумение действието му е било прекратено за в бъдеще.
Поради липсващо изпълнение, за събиране на вземането си, ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът
възразил, с което обосновава и правния си интерес от търсената защита. В
евентуалност и ако съдът приеме споразумението за прекратено, претендира
вземанията като произтичащи от сключения договор за кредит.
Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа
на закона, намира за установено следното:
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска от съда постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК, за да
може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Освен това от
писмените доказателства по делото следва да може да се направи извод за
вероятна основателност на исковата претенция.
Посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице, тъй като ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като исковата молба му е
редовно връчена, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с определението
на съда от 29.06.2023 г., не е изпратил представител в първото по делото
заседание, за което е бил редовно призован, не е направил искане делото да се
2
разглежда в негово отсъствие; в открито съдебно заседание ищецът е поискал
постановяване на неприсъствено решение; от наличните доказателства по
делото може да се направи извод за вероятна основателност на посочените
искови претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 от ГПК не следва
неприсъственото решение да се мотивира по същество, а в настоящия случай
предявените искове за претендираните суми подлежат на уважаване.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сторените от
ищеца разноски в исковото производство в размер на 91.95 лева за заплатена
държавна такса следва да се възложат в тежест на ответника.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят
в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство,
т.е в общ размер на 271.95 лева, от които 91.95 лева платена ДТ и 180 лева
адв. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. Б.
С., ЕГН ********** с поС.ен и настоящ адрес гр. Варна, жк. Т. № 78, вх. Г,
ет.8, ап.96 дължи на „Е.М. ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., район В., жк. „М.Д.”, ул. „Р.П.К.” № 4 сумата от 4597,68
лева, дължима на основание сключено между страните споразумение за
разсрочване на парично задължение от 16.04.2021г., от която 3297,39лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит от 31.03.2016г.,
сключен с „Т.Ф.С.” ЕАД и 1300,29лева- договорна възнаградителна лихва
начислена за периода 21.03.2016г. до 21.03.2018г. вкл., което вземане е
придобито от заявителя „Е.М. ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 22.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението- 02.09.2022г. до окончателното
изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 6515/10.10.2022г. по ч.гр.д. № 11978/2022г. по
описа на ВРС, на основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Б. С., ЕГН ********** с поС.ен и настоящ адрес гр.
Варна, жк. Т. № 78, вх. Г, ет.8, ап.96 да заплати на „Е.М. ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., район В., жк. „М.Д.”,
ул. „Р.П.К.” № 4 сумата от 91.95 лева, представляваща сторените съдебно-
деловодни разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА С. Б. С., ЕГН ********** с поС.ен и настоящ адрес гр.
Варна, жк. Т. № 78, вх. Г, ет.8, ап.96 да заплати на „Е.М. ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., район В., жк. „М.Д.”,
ул. „Р.П.К.” № 4 сумата от 271.95 лева, представляваща сторените съдебно-
деловодни разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от
3
ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4