№ 43306
гр. София, 03.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. Ф.А
като разгледа докладваното от ЯНА М. Ф.А Гражданско дело №
20231110113099 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.130 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Г. И. С. против „С.В.“ АД с искане да бъде
признато за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на
324,39 лева, представляваща начислена цена на предоставени В и К услуги за периода от
07.02.2019 г. до 06.12.2019 г. по партида с абонатен номер ********** за имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „Л.“, бл. 508, вх. В, ап. 69.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител излага
твърдения, че между страните по спора е сключено споразумение от 05.04.2023 г. за
разсрочено плащане на задължения за предоставени В и К услуги за процесния имот
дължими до датата на сключване на споразумението във връзка с натрупаните задължения
по партидата на ищеца, за която е създадена договорна сметка № ********** за дълг в
размер на 862,14 лева за периода от 08.01.2019 г. до 07.12.2022 г. В подадения отговор са
развити съображения, че със сключване на споразумението ищецът е признал задължението
си към „С.В.“АД по основание и размер. В допълнение е отбелязано, че в изпълнение на
споразумението ищецът заплатил в полза на „С.В.“ АД суми, посредством които са погасени
изцяло начислените задължения за периода от 08.01.2019 г. до 06.12.2020 г. ( включващ
процесния период).
С разпореждане от 11.10.2023 г. съдът при съобразяване на доводите на ответника е
предоставил възможност на ищеца да обоснове правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за недължимост на вземания, които са погасени от страната
посредством плащане.
В изпълнение на дадените от съда указания по делото е постъпила молба, с която
ищецът заявява, че поддържа предявеният отрицателен установителен иск, тъй като
споразумението е сключено под угроза достъпът на потребителя до В и К услуги да бъде
преустановен от ответното дружество. Страната сочи, че споразумението е сключено след
изтичане на давностния срок за процесните вземания.
1
Съдът, като взе предвид доводите на страните, намира следното по допустимостта
на производството:
На първо място следва да бъде посочено, че абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на установителен иск, включително на отрицателния такъв, е наличието на
правен интерес от неговото предявяване. Последният е налице, когато субективното право,
предмет на иска, е застрашено или упражняването му е смутено. Ако субективното право е
нарушено се поставя въпросът дали то може да бъде адекватно защитено чрез установителен
иск или носителят му следва да предяви осъдителен иск за неговата защита. По делото не е
спорно, че след образуване на настоящото производство между страните по спора е
сключено споразумение за разсрочено плащане на задължения за заплащане на В и К услуги
за периода от 07.02.2019 г. до 05.04.2023 г., в изпълнение на което Г. С. заплатил на „С.В.“
АД суми, с които процесните вземания са погасени. За сочените вземания предявяването на
отрицателен установителен иск е недопустимо, тъй като ищецът не може да постигне
адекватна защита на правата си. Подобен извод следва от обстоятелството, че решението по
предявения отрицателен установителен иск не се ползва с изпълнителна сила, респ. по
силата на него за ответника не съществува задължение за връщане на получената сума ( по
арг. от Решение № 99/28.06.2012 г. по т. д. № 667/2011 г. по описа на ВКС, II ТО). Такова
възстановяване на платените от ищеца суми може да се постигне единствено чрез воденето
на осъдителен иск на плоскостта на неоснователното обогатяване, какъвто обаче в случая не
е предявен ( в този смисъл Определение № 634/05.10.2009 г. по т. д. № 479/2009 г. по описа
на ВКС, II ТО и Определение № 337/21.07.2022 г. по ч. т. д. № 854/2022 г. по описа на ВКС,
I ТО).
В допълнение е необходимо да бъде отбелязано, че липсата на интерес от водене на
отрицателен установителен иск за погасените от ищеца посредством плащане вземания
може да се обоснове и с принципа за процесуална икономия, доколкото целеното с него
установително действие може да се постигне с воденето на осъдителен иск за неоснователно
обогатяване като така на практика би се избегнало създаването на множество процесуални
отношения между страните, при положение, че правният спор може да бъде разрешен само в
един процес.
Така мотивиран, съдът на основание чл. 130 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 68485/13.03.2023 г. от Г. И. С. против „С.В.“ АД.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 13099/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в едноседмичен срок от
получаване на препис от съдебния акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3