Р Е Ш Е Н И Е
№ 260055 05.03.2021 г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на девети февруари две хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Ваня Кирева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 1202 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Т.Ф. *** срещу Наказателно постановление № 20-1253-001236 от 14.09.2020 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя са наложени административни наказания съответно „глоба” в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 300 лева - за нарушение по чл. 150 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, без да се излагат каквито и да било съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наложеното наказание, тоест атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призована, не се явява, като не изпраща и упълномощен по делото процесуален представител.
Административнонаказващият орган – Началник - група на Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо заявява становище по жалбата и моли изложените в нея оплаквания да не бъдат взети предвид и да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 03.09.2020 г., вечерта, свидетелят Д.Д.Б., на длъжност към този момент „младши автоконтрольор” в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково бил на работа, като вече на 04.09.2020 г. в около 00:15 часа бил изпратен като част от патрул на СПП при ОД на МВР – Хасково за оказване на съдействие на органите на „Охранителна полиция“ в РУ на МВР – Хасково, който били спрели в град Хасково движещо се по бул. „********“, до игрална зала „*******“ моторно превозно средство – мотоциклет „*****“, модел „********“. След пристигането на органите на СПП при ОД на МВР – Хасково, на място установили свидетеля В.И.Д., на длъжност „ст. полицай“ в РУ на МВР – Хасково и неговия колега – П.Г.Н., както и жалбоподателя Т.Ф.Ф.. След като последният бил посочен от органите на РУ на МВР – Хасково като водач на мотоциклет *******“, модел „******“, със самоделен регистрационен номер – В933 и рама № JYASG021000029932, свид. Д.Д.Б. извършил проверка на документите на водача и установил, че същият не притежава валидно свидетелство за управление на МПС и никога на негово име не било издавано такова, видно и от приложената справка за нарушител/водач. След това свид. Д.Д.Б. приканил жалбоподателя Т.Ф.Ф. да бъде тестван с техническо средство - Дрегер 7510 ARBA 0065 за употреба на алкохол, но същият отказал, като с оглед тези констатации, на същата дата, срещу Т.Ф.Ф., в негово присъствие, е съставен от свид. Д.Д.Б., Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, № 230921 за нарушения по чл. 174, ал. 3, предл. 1 и по чл. 150 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения и предявен акт за установяване на административно нарушение, а съответната предвидена за това графа вписал, че няма възражения и на същата дата получил екземпляр от него, според отразеното в приложената разписка. В хода на проверката междувременно, бил издаден талон за медицинско изследване № 0051121 жалбоподателят да се в ЦСМП при МБАЛ – Хасково в съответното време, но същият отказал да даде кръвна проба за изследване концентрацията на алкохол в кръвта, за който факт също било направено надлежно отбелязване.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения срок от съставянето му.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и на основание цитираната разпоредба наложил процесните административни наказания съответно „глоба” в размер на 2000 лева за нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, без да бъде наложено кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ и „глоба“ в размер на 300 лева - за нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д.Д.Б. и В.И.Д. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на процесната проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Вторият от тях има преки и непосредствени впечатления относно фактите, свързани с изводите налице ли е било управление на превозно средство и конкретно на това, спряно от тях за проверка, а двамата - относно самоличността на водача на превозното средство, пряко касаещи въпросите за наличие на деяние и на авторството, и показанията им са еднопосочни и вътрешно безпротиворечиви за фактите във връзка с отказа на това лице да бъде подложено на проба с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. според чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4. По силата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, наказва се с глоба от 100 до 300 лева всеки, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Следователно, всяко от деянията, за които на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето, предявяването и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която не се е възползвал. Това е станало по негова воля и не променя общия извод, че правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност в аспекта да узнае всички факти от състава на конкретните административни нарушения е обезпечено в необходимия обем. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като ясно е дефинирано и за коя от проявните форми на съставомерна деятелност по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено административното наказание, а именно за описаната в съставения акт за установяване на административно нарушение, с който жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин, не само относно факта на движение на процесното моторно превозно средства, при възприемането му от органите на МВР, но и най – вече за това, че водач на същото в този момент е бил жалбоподателят Т.Ф.Ф., като изводите на контролните органи от състава на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково и на органите на РУ на МВР - Хасково намират необходимата опора в приобщените доказателствени източници.
След като, въз основа на анализа на доказателствените източници откъм тяхната достоверност, предложен по – горе, бе потвърдено качеството на жалбоподателя водач на моторно превозно средство, се решава основният въпрос за авторството на нарушението по пункт 1 от наказателното постановление, предмет на обжалване и също така, че той се явява годен субект на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В тази връзка, след като установено е по отношение на жалбоподателя и съответното фактическо качество на водач, съобразно дадената легална дефиниция на това понятие по т. 25 на Пар. 6 от ДР на ЗДвП, в това качество именно жалбоподателят е следвало, след като е надлежно поканен да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство от оправомощен орган, да изпълни това си задължение, чийто адресат се явява. Отказът му се явява съставомерен именно по предложения текст от закона, по който е квалифицирано и реализирана отговорността по пункт 1 от НП. Оттам се потвърждава и извода на съда за съответствието на дейността по реализиране на административнонказателна отговорност по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от Закона за движенето по пътищата с доказателствата по делото и материалния закон. Събраните по делото доказателства и техния детайлен анализ не оставят съмнение, че всички елементи от обективна страна на извършеното нарушение са безпротиворечиво и категорично установени.
От субективна страна, нарушителят е действал виновно, като не налагат извод, различен от възприетия ангажираните по делото гласни доказателствени средства, а липсват и конкретни възражения в тази насока
На следващо място, по отношение вида и размера на наложеното наказание, по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, законодателят, не е предвидил възможност за преценка у наказващия орган, с оглед начина на формулиране на санкцията в цитираната норма, като същата в случая е правилно приложена в рамките на установените факти, след като е съобразено, че жалбоподателят не притежава издадено на негово име валидно свидетелство за управление на МПС, тоест същият не е правоспособен водач на моторно превозно средство и поради това, не би могъл да бъде лишен от права, каквито не притежава. Следователно, обосновано не е наложено кумулативно предвиденото, наред с глобата, административно наказание лишаване от право да управлява МПС.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин при това в тяхната цялост и в пълнота и относно нарушението по пункт 2 от наказателното постановление. На това място следва да се изтъкне, че не са налице пропуски в дейността на контролните органи или доказателства, събрани в насока, която да доведе до разколебаване на формалната доказателствена сила на съставения акт за установяване на административно нарушение, като се държи сметка за липсата на отправено изрично оспорване на фактическите констатации в него, че именно жалбоподателят е управлявал процесното МПС, след като не притежава валидно СУМПС, издадено на негово име. В случая са събрани писмени и гласни доказателства, относно проявлението на този факт в действителността, като видно от приложената справка за нарушител/водач, освен към момента, жалбоподателят никога и преди това не е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС, издадено на негово име.
Изложеното в съставения АУАН и НП действително, след като бе потвърдено в пълнота, обосновава извод за допуснато от жалбоподателя нарушение и по чл. 150 от Закона за движението по пътищата, наказуемо именно по предложената от наказващия орган т. 2, предл. 1 на разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, която се явява относимата в конкретната хипотеза, след като са изложени конкретните релевантни за тази квалификация факти, потвърдени по същество. Тоест, водачът може да бъде неправоспособен към момента на деянието на различно основание и отделните основания следва да се разграничават, след като законодателят е прокарал такова разграничение и в самата административнонаказателна разпоредба с предвиждане на различни възможни хипотези: водачът да управлява МПС без въобще да притежава съответното свидетелство за управление или да притежавал такова, но то да е било отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 ЗДвП, които хипотези са предвидени като алтернативи и се изключват една друга, както различни са и тези по чл. 177, ал. 1 от ЗДвП - когато е бил лишен от право по съдебен или административен ред. Следователно, след като наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е посочил, че жалбоподателят е неправоспособен водач, доколкото не притежава въобще издадено СУ на МПС и квалифицирал нарушението по текста на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и се е ангажирал с такива твърдения, за които се явява относимия и приложим законов текст, посочен от него, е следвало да докаже тези твърдения. Това в случая е изпълнено и следователно, обосновано и в съответствие с материалния закон е ангажирана отговорността за нарушението по чл. 150 от ЗДвП, след като не се събраха и доказателства, изключващи умисъла на деянието.
При определяне вида и размера на административното наказание за нарушението по пункт 2 от санкционния акт, АНО обаче не е приложил правилно материалния закон и конкретно нормата на чл. 27 от ЗАНН, след като от една страна е преценил съдържанието на наказващата разпоредба и е отчел обществената опасност не само на деянието, но и на дееца в лицето на жалбоподателя Т.Ф.Ф., без обаче да вземе предвид липсата на предходни регистрирани от него нарушения на правилата за движение, извън установените на инкриминираната дата. Индивидуализирането на административната санкция съобразно предвидения специален максимум по чл. 177, ал. 1 от ЗДвП за нарушението по чл. 150 от ЗДвП не съответства на събраните доказателства относно определящите за степента на отговорността обстоятелства, както и на имущественото състояние на нарушителя, данни за което пък въобще не са събрани. Затова процесната глоба следва да бъде определена в размер на 100 лева – съобразно установения минимум и по този начин биха могли да бъдат изпълнени целите на административното наказание, като намаляването й в размер съобразно специалния минимум би изиграла необходимата възпираща роля по отношение на жалбоподателя, в какъвто смисъл е необходимо НП да бъде изменено в тази част.
В обобщение, по изложените по – горе съображения, подадената жалба се явява частично основателна. Атакуваното с нея наказателно постановление, като правилно е необходимо потвърдено от съда изцяло в частта относно деянието по т. 1 и съответно изменено, съобразно изложеното по – горе в частта относно нарушението по чл. 150 ЗДвП.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1253-001236 от 14.09.2020 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, в частта по т. 2, с която на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДвП на Т.Ф. *** е наложено административно наказание: „Глоба” в размер на 300 лева за нарушение по чл. 150 ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на 100 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1253-001236 от 14.09.2020 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково в останалата обжалвана част, с която на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал.3, предл. 1 от от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя е наложено административни наказание „глоба” в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.