Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 05.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в публичното заседание на 09.05.2019 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.
дело № 66 по описа за 2019г.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от Г.Д.Т. ЕГН ********** ***, чрез адв. М.Ц.Б.,***, със
съдебен адрес ***, ***против ”Топлофикация-Плевен” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Й.В.В., в която се твърди
следното : от страна на ответника на 20.06.2012 год. срещу ищцата е депозирано
в РС - гр.Плевен Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК, по повод на което е било образувано ч.гр.дело №3742/2012 год. по
описа на РС- Плевен и е издадена Заповед №2665/21.06.2012 год. за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК за главница в размер на 2741.20лв. - ползвана топлинна енергия през периода
01.11.2009 год. - 31.03.2012 год., лихва в размер на 396.93 лв. за периода
06.01.2010 до 08.06.2012 год., законна лихва върху главницата, считано от
20.06.2012 год. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 62.76 лв.
за деловодни разноски и 120.00лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение.
За образуваното заповедно производство
и издадената заповед за изпълнение ищцата е била уведомена със съобщение,
получено на 26.06.2012 год. лично, като в предоставения й двуседмичен срок
същата не е депозирала възражение и Заповед № 2665/21.06.2012 год. за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК е влязла в законна сила на
11.07.2012година.
На основание чл. 416
от ГПК заповедният съд е издал на ответника Изпълнителен лист от 28.10.2015
год. за сумите както следва: главница в размер на 2741.20лв. за ползване на
топлинна енергия през периода 01.11.2009 год. - 31.03.2012 год., лихва в размер
на 396.93 лв. за периода 06.01.2010 до 08.06.2012 год., законна лихва върху
главницата, считано от 20.06.2012 год. до изплащане на вземането, както и
сумата в размер на 62.76лв. за деловодни разноски и 120.00 лв. с ДДС за
адвокатско възнаграждение.
След издаване на изпълнителния лист ответното дружество ”Топлофикация-Плевен”
ЕАД с молба с вх.№08997 от 04.10.2018 год. е образувало изпълнително дело
20189050400986 по описа за 2018 год. на ЧСИ П.П., с рег. № 905 с район на
действие Окръжен съд гр. Плевен, като с молбата, с която е образувано
изпълнителното дело същия е възложил на основание чл.18 от ЗЧКИ на ЧСИ П.П.
проучване имущественото състояние на длъжника, изготвяне на справки, набавяне
на книжа и други, и определяне начина на изпълнение.
По така образуваното изпълнително
дело е изготвено съобщение за образувано изпълнително дело, което е получено от
ищцата на 17.12.2018 год. В същото е обективирано, че задължението по
изпълнителното дело възлиза на 5337,39 лв., от които главница в размер на
2741.20лв. със законна лихва в размер на 1778.55лв. за периода 20.06.2012 год.
- 06.11.2018 год., 80.69 лв. неолихвяеми вземания, 100 лв. разноски по
изпълнителното дело и 636.95 лв. такси по тарифата към ЗЧСИ към 06.11.2018 год.
По изпълнителното дело са наложени
запори на банковите сметки на ищцата както следва:
Със запорено съобщение изх.№ 10932
/23.10.2018 год. до ***, като на 05.11.2018 год. *** на основание чл. 508 от ГПК е уведомила ЧСИ П.П., че ищцата има отрита банкова сметка, ***ки, като
върху вземането на длъжника върху посочените сметки има предходно наложени
запори.
Със запорно
съобщение с изх. №10933/23.10.2018 год. до *** АД, като 06.11.2018 год. *** е
уведомила ЧСИ П.П., че е наложен запор на наличната при тях банкова сметка, ***ори.
Със запорно съобщение изх.
№10934/23.10.2018 год. до ***, като на 02.11.2018 год. банката е уведомила ЧСИ П.П.,
че ищцата има налична сметка без авоар, като същата е блокирана до пълния
размер на дължимата сума, като има предходно наложени запори.
Със запорно съобщение
изх.№12274/19.11.2018год. до *** ЕАД е наложен запор на трудовото възнаграждение
на ищцата, като същото е получено от страна на работодателя на 22.11.2018год.
От издаденото удостоверение за
размера на дълга с изх. № 13498 /18.12.2018 год. е видно, че задължението на
ищцата към 01.01.2019 год. е в общ
размер на 5440.45 лв., от които главница в размер на 2741.20 лв., ведно със
законната лихва в размер на 1821.19 за периода 20.06.2012 год. - 01.01.2019
год., неолихвяеми вземания 80.69 лв., разноски по изпълнителното дело - 100.00
лв. и такси по тарифата към ЗЧСИ - 697.37лв.
Заявява се, че с влизане в сила на
заповедта за изпълнение е прекъсната погасителната давност за вземането на
ответника в настоящото производство, считано от датата на иницииране на
заповедното производство, т.е. започнала е да тече нова погасителна давност от
3 години, считано от момента на влизане в сила на заповедта, а именно
11.07.2012 год., която обаче е изтекла
на 11.07.2015 год., или изпълнителният лист е издаден на 28.10.2015 год. - след
изтичане на тригодишния давностен срок, а изпълнителното производство е
образувано едва на 04.10.2018 год.
Твърди се, че за вземанията на
ответното дружество към ищцата за потребена от страна на последната топлина
енергия за периодите, обективирани в издадения изпълнителен лист, а именно
01.11.2009 год. - 31.03.2012год., са погасени по давност още преди издаването
на изпълнителния лист, като погасени по давност са и визираните в изпълнителния
лист акцесорни вземания на ответника за периода 06.01.2010 год. до 08.06.2012
год., респективно и законните лихви върху главницата. Сочи се, че това е така,
тъй като по отношение на вземанията на ответника намира приложение кратката
тригодишна давност по чл.111, б.“в” от ЗЗД, доколкото задължителната съдебна
практика приема, че задължението за заплащане на потребена топлинна енергия
представлява задължение за периодично плащане. Налице са повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия
падеж, в какъвто смисъл са Тълкувателно решение № 3/2011 год. от 18.05.2012
год., както и с оглед постановените по реда на чл. 290 от ТПК Решение №
168/22.12.2009 год. по т.д. № 408/2009 год. на ВКС, ТК, II ТО, и Решение №
172/23.12.2010 год. по т.д. № 180/2010 год. на ВКС, I ТО. Тригодишна е и
давността за вземането за обезщетение за забавено плащане с оглед разпоредбата
на чл. 111, б. “б” от ЗЗД. Твърди се, че за ответното дружество не съществува
вземане, което да се реализира по принудителен ред и сумите, за които е издаден
изпълнителен лист не са били дължими от ищцата поради изтекла погасителна
давност.
Изпълнително дело 20189050400986 по
описа за 2018 год. на ЧСИ П.П., с рег. № 905 с район на действие Окръжен съд
гр. Плевен е образувано едва на 04.10.2018 год. и към момента на подаване
молбата за образуването му не е съществувало вземане, което да се реализира по
принудителен ред, тъй като вземанията на ответното дружество са били погасени
поради изтекла погасителна давност.
Извършените три години по късно /след
като вече е изтекла давността/ изпълнителни действия, а именно молбата на
ответното дружество за възлагане на правомощия по чл.18 от ЗЧСИ и налагане на
запори върху банковите сметки на ищцата, както и наложения запор на трудовото и
възнаграждение, не пораждат правни последици, тъй като са осъществени след
изтичането ма погасителната давност и са без правно значение, поради което тези
действия са невалидни, а наложените запори са незаконосъобразни. Същевременно
молбата за образуване на изпълнителното дело, както се посочи по-горе е подадена
след изтичане на давностния срок, т.е към момента на депозиране на молбата за
образуване на изпълнителното дело, вземанията на ответното дружество към ищцата
за потребена топлина енергия за периода 01.11.2009 год. - 31.03.2012 год.
включително, т.е почти три години преди подаване на молбата, са били погасени
по давност, като това се отнася и за съответстващите им акцесорни вземания,
съгласно чл.111 б.„в“ във връзка с чл.119 от ЗЗД. След като давността за
главницата и акцесорните вземания е изтекла преди образуване на изпълнителното
дело и преди издаване на изпълнителния лист, то се заявява, че не се дължат и разноските,
таксите по образуваното изпълнително дело.
Съдът е сезиран с искане да
постанови решение, с което да признае за
установено на основание чл.439 от ГПК в отношенията между страните, че Г.Д.Т.,
ЕГН **********,*** не дължи на „Топлофикация-Плевен” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Й.В.В., сумата в общ
размер на 5440.45лв. по изпълнително дело 20189050400986 по описа за 2018 год.
на ЧСИ П.П., с рег. № 905 с район на действие Окръжен съд гр. Плевен, образувано
въз основа на изпълнителен лист издаден на 28.10.2015 год. от РС - Плевен на
основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3742/2012
год. на РС - Плевен, от които както следва :
главница в размер на 2741.20 лв. за ползване на топлинна енергия през
периода 01.11.2009 год. - 31.03.2012год., 1821.19 лв. законната лихва считано
от 20.06.2012 год. до 01.01.2019 год., както и законната лихва считано от
02.01.2019 до окончателното изплащане, 80,69лв. неолихвяеми вземания за периода
06.01.2010 - 08.06.2012 год., 100.00 лв. разноски по изпълнителното дело и
697.37лв. такси по тарифата към ЗЧСИ, като погасени по давност и представляващи
вземане по ИД 20189050400986 по описа за 2018 год. на ЧСИ П.П., с рег. № 905 с
район на действие Окръжен съд гр. Плевен.
Претендират се разноски по делото.
В срок е депозиран писмен отговор от
ответната страна, чрез юрк. В.В., съдебен адрес:*** ***, в който се твърди
следното : „Топлофикация – Плевен“ ЕАД е подала заявление по чл.410 от ГПК и е
образувано ч.гр.д. №3742/2012г. по описа на РС - Плевен, по което дело не е
постъпило възражение от длъжника. Твърди се в тази връзка, че предявеният иск е
недопустим на основание чл.126 ал.1 ГПК, доколкото е налице хипотеза на
образувано по-рано висящо производство по чл.410 от ГПК, чиито предмет съвпада
с премета на настоящия иск. Този извод не се променя от вида на установителния
иска и от разменените процесуални роли на страните. Независимо, че настоящият
иск е отрицателен установителен, предметът на двете производства се припокрива,
поради идентичност на спорното материално право - претендираното от доставчика
на услугата вземане.
Излага се, че средството за защита
на длъжника срещу издадена заповед за изпълнение е чрез подаване на възражение
по чл.414 от ГПК. Всяка страна разполага с възможност да се брани както с
възражение, така и с иск, но в случая исковата защита е лишена от интерес, тъй
като подаването на възражението има същите последици, доколкото пренася спора в
исковото производство по чл.422 от ГПК, където същият да бъде разрешен със сила
на пресъдено нещо. Идентичността между двете производства е както в страните и
предмета, така и в разпределението на доказателствената тежест (винаги за
кредитора) и в последиците - уважаването на положителния установителен иск е
развнозначно на отхвърляне на отрицателния установителен иск и обратното. По
тези съображения в случая е налице изключение от правилото, че искът е
по-ефективно средство за защита. В случая предявеният от длъжника иск е лишен
от интерес, тъй като дублира защитата, която длъжникът би постигнал с подаване
на възражение. С оглед спецификата на производството възражението по чл.414 от ГПК се явява единственото и достатъчно средство за защита, още повече, че за
депозирането му не се дължи държавна такса, за разлика от предявяването на
искова молба.
Заявява се, че съгласно чл. 424 ГПК
длъжникът може да оспори вземането по исков ред само когато се намерят
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение
за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за
подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок.
Такива обстоятелства или доказателства ищците, не сочат в исковата си молба.
Твърдят се само, че процесиите суми са неправомерно търсени, тъй като не е
живеел на посочения адрес и не ползвал топлинна енергия.
Тези твърдения ищцата е следвало да
изложи в производство по предявен от заявителя установителен иск по чл. 422 ГПК, под формата на възражения. Съдебната практика е категорична и
непротиворечива относно правните въпроси, обосноваващи извода за недопустимост
на предявения отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, при наличието
на изрично предвидения процесуален ред за подаване на възражения по чл. 414 и
чл. 423 ГПК. В този случай, разрешението, давано от ВКС по тези въпроси е, че
въведените възражения в настоящия случай се преклудират с изтичането на срока
за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, извън наличието на новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото,
които не са могли ла бъдат известни на ищеца до изтичането на срока по чл. 414 ГПК, каквито в настоящия случай не са налице и не се твърдят.
В разглеждания случай изложените в
исковата молба факти, на които са основани исковете, не са от категорията на
предвидените в чл. 424 ГПК, тъй като нямат качеството на новооткрити
обстоятелства или доказателства, или на новонастъпили факти./в т.см.
Определение № 25 от 12.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5992/2014 г., IV г. о.,
ГК, Определение № 104 от 6.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1504/2013 г., II г.
о. и др./.
Твърди се, че в случая давността е
започнала да тече, считано от датата на падежа на настъпилите анюитетни вноски,
съответно от падежа на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, които
дати не са установени по делото, но във всички случаи предхождат датата на
подаване на заявлението, респ. датата на издаване на изпълнителния лист.
На 04.10.2018 г. е образувано
изпълнителното дело. Това действие обаче не е прекъснало давността. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Нова давност започва да тече и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Съобразно приетото с
т.10 на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, а именно: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, респективно на 23-10.18г. До всички банки
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
Твърди се, че давността е прекъсната
на 23.10.2018 г. с налагането на запор върху банковата сметка на длъжницата.
На основание чл.117 ал.1 от ГПК от
прекъсването на давността почва да тече нова давност.
Издаването на заповед по реда на чл.
410 от ГПК за тези вземания, според РС, не води до прекъсване на давността,
доколкото правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на
съдебно решение, постановено в исковия процес. Следователно в случая
погасителната давност по отношение на вземанията на „Т.П.„ ЕАД е била
прекъсната на 28.10.2015год. с издаването на изпълнителен лист, с който е
признато правото на принудително изпълнение, и от този момент е започнала да
тече нова погасителна давност. Съобразявайки гореизложеното, след издаването на
изпълнителен лист в полза на кредитора не са изтекли повече от пет години.
Изпълнителното дело е образувано преди изтичането на петгодишния давностен
срок.
Претендират се направените по делото
разноски.
Прави се възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата.
В о.с.з. ищцата се представлява от
адв.Ю.Х., надлежно преупълномощена, която поддържа иска и навежда доводи в о.с.з
Ответната страна, редовно призована,
не изпраща представител в о.с.з.
Съдът, като взе предвид представените
по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира
иска за изцяло основателен и доказан и
като такъв следва да го уважи.
Предмет на разглеждане иск с правно
основание чл.439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответното
дружество, че ищцата не дължи парични
суми, за чието събиране е образувано изпълнително дело №20189050400986 по описа за 2018год. на ЧСИ П.П., поради погасяване на вземанията
по давност.
Не е
спорно, а това се установява от приобщеното по делото ч.гр.д. №
3742/2012год. по описа на ПлРС, че същото е образувано на 20.06.2012год. и е
издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК, както следва :
длъжникът Г.Д.Т. ***, ЕГН- **********
да заплати на кредитора
“Топлофикация-Плевен“ЕАД, със седалище и адрес на управление *** ЕИК *********,
чрез адв. Г.Ц.сумата : 2741.20 лева - главница
за периода 01.11.2009 г –
31.03.2012 г. и лихва върху главницата в размер на 396.93 лева за
периода: 06.1.2010 г. до 08.06.2012 г., законната лихва върху главницата от
20.06.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата 62.76 лв. за деловодни
разноски и 120лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение. В заповедта е отразено,
че вземането на заявителя произтича от
ползвана топлинна енергия, доставената от дружеството -заявител в недвижимия
имот на посочения в адресната част на заявлението адрес, без да е заплатена
същата. Заповедта за изпълнение е влязла в сила на 11.07.2012год., а видно от
направеното отбелязване заявителят
кредитор се е снабдил с Изпълнителен лист за вземането си спрямо длъжника на
28.10.2015год. Процесното изпълнително дело е
образувано по молба на кредитора
на 04.10.2018год. С влизане в сила на заповедта за изпълнение е прекъсната
погасителната давност за вземането на ответника, започнала е да тече нова
тригодишна погасителна давност, считано от момента на влизане в сила на
заповедта / 11.07.2012 год./, която е
изтекла на 11.07.2015 год.. Изложеното налага уважаване на исковата претенция.
В полза на ищеца следва да се
присъдят разноски, които възлизат на сумата в общ размер – 817,62лв. Представен
е списък на разноските – л.97 от делото. Що се отнася до направеното възражение
за прекомерност на уговорения и изплатен адвокатски хонорар, същото се явява
неоснователно. Предвид разпоредбата на чл.7 ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатският хонорар
възлиза на сумата 602,02лв., а
уговореният в случая е - 600лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.439 ал.1 от ГПК, че Г.Д.Т. ЕГН **********
***, с пълномощник адв. М.Ц.Б.,***, със съдебен адрес ***, ***НЕ ДЪЛЖИ на ”Топлофикация-Плевен”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата в общ размер
на 5440.45лв. по изпълнително дело 20189050400986 по описа за 2018 год. на ЧСИ П.П.,
с рег. № 905 с район на действие Окръжен съд гр. Плевен, образувано въз основа
на изпълнителен лист, издаден на 28.10.2015 год. от РС - Плевен на основание
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр.дело № 3742/2012 год. на РС -
Плевен, от които както следва : главница
в размер на 2741.20 лв. за ползване на топлинна енергия през периода 01.11.2009
год. - 31.03.2012год., 1821.19 лв. законната лихва считано от 20.06.2012 год.
до 01.01.2019 год., както и законната лихва считано от 02.01.2019 до
окончателното изплащане, 80,69лв. неолихвяеми вземания за периода 06.01.2010 -
08.06.2012 год., 100.00 лв. разноски по изпълнителното дело и 697.37лв. такси
по тарифата към ЗЧСИ, като погасени по давност и представляващи вземане по ИД
20189050400986 по описа за 2018 год. на ЧСИ П.П., с рег. № 905 с район на
действие Окръжен съд гр. Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.1 от ГПК”Топлофикация-Плевен” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Т. ЕГН ********** ***, с
пълномощник адв. М.Ц.Б.,***, със съдебен адрес ***, ***, разноски по делото в
общ размер 817,62лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: