Решение по гр. дело №470/2020 на Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

 

№260063                                     10.03.2021 г.                               гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                    граждански състав  на десети февруари през две хиляди двадесет и първа година                       

в публично заседание в следния състав:

                                                      Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Радостина Менчева

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

гр.д.№ 470 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Т.А.С., родена на *** г., гражданка на Руска Федерация, против А.А.Б., ЕГН **********,***. Твърди се, че на 02.03.2017 между наследодателя на ищеца- А.К.Ч., и ответника бил сключен договор за заем, съгласно който на Б. била предоставена сумата от 20000 лв., със срок на връщане- 30.07.2017 г. Сумата била получена при сключването на договора, в потвърждение на което била подписана разписка. На 02.03.2018 г. ответникът върнал сумата от 5000 евро, но до настоящият момент остатъка в размер на 10221 лв. не бил върнат. Предвид на това се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сочената по- горе сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 3782.80 лв.- лихва за периода от 01.08.2017 г. до 30.06.2020 г. 

Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК, не депозира писмен отговор, не взема становище по иска.

Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна  следното:

По делото са представени препис извлечение от акт за смърт и удостоверение, съгласно които към 17.07.2018 г. Татьяна А.С. е единствен наследник на починалия А.К.Ч.Приложена е и разписка, в която е посочено, че на 02.03.2017 г. Алекснадр А.Б. е получил от А.К.Ч.сумата от 20 000 лв. със задължението да ги върне в срок до 30.07.2017 г. В същата е посочено и че на 02.03.2018 г. Чурсин е получил сумата от 5000 евро, като част от връщане на дълга.

С оглед така представените и неоспорени писмени доказателства съдът приема, че ищецът е установил наличието на заемни отношения между страните по делото, като от страна на Чурсин е предадена сумата в цялост. Безспорно е и обстоятелството, че е върната част от сумата в размер на 5000 евро. Ищецът, в качеството си на универсален правоприемник на заемодателя, се явява правоимащо лице да претендира сумите. Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил сумата или че не дължи плащане по друга причина. Последният обаче нито твърди, нито представя доказателства за извършено плащане, поради което следва да се приеме, че предявеният главен иск е вероятно основателен. За такива следва да се считат и предявените акцесорни претенции за заплащане на лихва за забава за периода от 01.08.2017 г.- датата, следваща крайния падеж, до 30.06.2020 г.- датата на предявяване на иск, в размер на 3782.80 лв., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба- 30.06.2020 г., до окончателното изплащане.  

Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение като предпоставките за това са налице. На ответникът изрично са указани последиците по чл.238, ал.1 ГПК в случай, че не подаде отговор в определения срок и в съдебно заседание не се яви негов представител, като не е направено искане за разглеждане на делото в отсъствието му. В срока по чл.131 от ГПК по делото не е представен писмен отговор, няма направено искане делото да се разгледа в отсъствието на страната, поради което е налице хипотезата на чл.239, ал.1, т. 1 от ГПК. Събраните по делото доказателства обосновават извод за вероятна основателност на предявените искове, поради което е налице и второто условие за постановяване на неприсъствено решение, предвидено в чл.239, ал.1, т.2 от ГПК. С оглед на това искането по чл.238, ал.1 от ГПК се явява основателно и следва да бъде уважено, като всички предявени претенции следва да бъдат уважени в цялост.

Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски, върху ответникът следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски, възлизащи на сумата от 560 лв.- държавна такса, и 1200 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представените списък и доказателства за заплащане.

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА А.А.Б., ЕГН **********,***, да заплати на Т.А.С., родена на *** г., гражданка на Руска Федерация, сумата от 10221 лв., представляващи неизпълнено задължение за връщане по заемно правоотношение от 02.03.2017 г., ведно със законната върху сумата, считано от подаване на исковата молба- 30.06.2020 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 3782.80 лв., представляваща лихва за забавено плащане за периода от 01.08.2017 г. до 30.06.2020 г., както и сумата от 1760 лв.- разноски.

Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: