Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен,
26.01.2021 година.
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение, І граждански състав, в ПУБЛИЧНО заседание на
четиринадесети януари, през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря………И. ЦВЕТКОВ.........…………и в присъствието на
прокурора……………………………………………………………като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА………възз.гр.д.№ 909 по описа
на съда за 2020година, и за да се произнесе, съобрази:
С решение № 260012 от 02.10.2020г., постановено по
гр.д. № 1131/2019г. Червенобрежки районен съд е отменил като незаконосъобразна
заповед № РД-15-02/16.09.2019г. на Директора на основно училище „***” с.***, Плевенска
област, с която на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ е било прекратено трудовото
правоотношение с М.И.В. от гр.Червен бряг, Плевенска област, поради съкращение
в щата. Със същото решение е осъдил ответника да и заплати на осн.чл.225 ал.1 КТ обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното
уволнение за периода 16.09.2019г.– 16.04.2020г. в размер на 6 899.70лв.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до
окончателното и заплащане. Присъдени са и съответните деловодни разноски в
полза на ищцата.
Срещу така постановеното решение е постъпила
въззивна жалба от Основно училище „***”с. ***, Плевенска област, представлявано
от директора М.Г.Г.. Правят се оплаквания, че
постановеното решение е неправилно и необосновано, като съображенията за това
са изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли съда
да постанови решение, с което да бъде отменено решението на РС – Червен бряг и да бъде решен спора по същество
от окръжния съд, като бъдат отхвърлени предявените срещу него искове като
неоснователни и му бъдат присъдени разноски за двете инстанции.
Въззиваемата М.И.В. е взела становище, че жалбата е
неоснователна, поради което решението на Червенобрежки РС като правилно,
законосъобразно и обосновано на доказателствата по делото следва да бъде
потвърдено по съображения, изложени
подробно в отговор на жалбата и пледоарията на пълномощника ѝ адв.И.А..
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени
в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред
първата и въззивната инстанции доказателства, съобрази изискванията на Закона,
намира за установено следното:
Безспорно е
между страните, а се установява и от събраните по делото доказателства, че ищцата-въззиваем
в настоящото производство е заемала длъжността “Старши учител подготвителна
група” в основно училище ”***”с.***, Плевенска област. Безспорно е също, че със
заповед № РД-15.02/16.09.2019г. на Директора на училището, на основание чл.328
ал.1, т.2 КТ е било прекратено трудовото и правоотношение, поради съкращение в
щата. Не се спори, че след издаване на заповедта ищцата не е полагала труд по
трудово правоотношение и не е реализирала доходи, през периода, за който ѝ
е присъдено обезщетение по чл.225 КТ
с обжалваното решение на РС.
Спорно е законосъобразна ли е издадената заповед за
прекратяване на трудовия договор между страните и дължи ли ответника
обезщетение по чл.225 ал.1 КТ .
За да се произнесе по спора, въззивния съд
съобрази следното:
Пред първоинстанционния съд е наведен довода, че заповедта
за уволнение е незаконосъобразна, тъй като работодателят не се е съобразил с
разпоредбата на чл.333, ал.1 КТ-не е получил съгласие от Инспекцията по труда и
с изискването на чл.333, ал.4 КТ не е поискал предварително съгласие от съответния синдикален
орган - синдикалния орган, в който тя
твърди, че членува-Националния учителски синдикат. Ищцата твърди също, че не е
извършван подбор при съкращението ѝ. Твърди, че работодателят е бил
длъжен да ѝ предложи друга работа, която е подходяща за лице, с трайно
намалена работоспособност, като се позовава на чл.9 и 10 от КТД, предвиждащ че
при съкращение освободения персонал трябва да бъде пренасочен към други
свободни работни места в училището.Твърди че такива са били налични до деня на
прекратяване на трудовия ѝ договор. Посочва длъжността „ресурсен учител“,
която твърди, че е била заета от неправоспособен учител.
За да уважи
предявените искове, РС-Червен бряг е приел, че не е спазена процедурата при
уволнението, като не е получено предварително съгласие от синдикалния орган.
Приел е за безспорно между страните, че съгласно колективния трудов договор в
системата на средното образование, редовите членове могат да бъдат уволнени
само със съгласието на синдикалния орган.Приел е въз основа на удостоверение №
368 от 05.09.2019г. на независимия учителски синдикат/лист 14 от делото/, че то
безспорно доказва, че към датата на
уволнението на ищцата М.И. В. - Г.– 16.09.2019г. тя е била синдикален член.Като
е констатирал, че няма дадено съгласие от този синдикален орган, е счел, че е
налице хипотеза на чл.333, ал.4 от КТ, поради което и на основание чл.344, ал.3 КТ е отменил заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без
да разглежда трудовия спор по същество.Като последица е уважил иска за
заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение, съобразно установеното от
вещо лице.
Въззивният съд, като
извърши самостоятелна преценка на доказателствата, намира за установено
следното:Законодателя е предвидил, в чл. 344, ал. 3 от КТ, че в случаите, когато за извършване
на уволнението се изисква предварителното
съгласие на инспекцията по труда или на
синдикален орган и такова съгласие не е било искано
или не е било дадено преди
уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като
незаконна само на това основание,
без да разглежда
трудовия спор по същество.Порада това и тези сочени от ищцата основания следва да
бъдат разгледани най-напред.
Липсата на искане от ответника и на съгласие от
Националния учителски синдикат/НУС/ за уволнението на ищцата, при наличие на
колективен трудов договор, в който това е залегнало като изискване, е обусловило
отмяната на заповед № РД-15-02-/16.09.2019г. като незаконосъобразна, без да се обсъдят от
районния съд другите доказателства установяващи, че ищцата е била член на СБУ
на КНСБ, от който е поискано и дадено съгласие за нейното съкращение. На л.14
от делото е приложено въпросното удостоверение, въз основа на което ЧРС е приел
за безспорно доказано, че към датата на уволнението на ищцата М.И. В. - Г.–
16.09.2019г. е била синдикален член. Видно от съдържанието му, то не
удостоверява, никакви обстоятелства свързани с ищцата. В него председателят на
Изпълнителния съвет на НУС е удостоверил, че синдикалното дружество на НУС в
ОУ“***“с.***, община Ч.Бряг е пререгистрирано и вписано в регистър на НУС под №
368.Удостоверена е легитимността на синдикалното дружество като представително
поделение на НУС, както и че НУС е член на КНСБ и на основание чл.36, ал.8 от КТ е представителна синдикална
организация, с председател М. Ц. М..В другия документ на същата страница/общо
фотокопие/ също не се съдържа конкретна относима към
спора информация.В този списък на легитимните членове на синдикалното дружество
на НУС в с.***, общ.Ч.Бряг под номер ти фигурира ищцата, но той по никакъв
начин не удостоверява от кога е приета ищцата за член. Липсват други косвени
доказателства, които да удостоверят този съществен за делото факт.
Представеното доказателство за заплатен членски внос на НУС/на л.11/ е от дата
след уволнението – 01.10.2019г. и лисва конкретност за кой месец е чл.внос,
поради което не може да се приеме, че към датата на издаване на атакуваната
заповед -16.09.2019г. ищцата е членувала в НУС в училището. Същевременно
ответникът е представил доказателства, че с молба от 11.09.2019г. до
председателя на Синдикалната организация на СБУ в основното училище ищцата е
поискала да бъде приета за член, като е удостоверила че е запозната с
програмата и Устава на синдиката.
С протокол № 6 от 12.09.2019г. се установява, че
на общо събрание, на което са присъствали 13 от общо 15 членове на СО при ОУ“***“с.***
към СБУ на КНСБ, ищцата единодушно/13 за/ е била приета за член. Именно тази
организация, с решение на общо събрание от 16.09.2019г. е дала съгласие за
уволнението на ищцата с 13 „за“ и 0 „против“–протокол № 1 на л.50 от делото и
уведомително писмо на л.49. С молба от 16.09.2019г., в същия ден когато е
издадена и заповедта за уволнение, ищцата е оттеглила подадената молба за
членство в СБУ на КНСБ. Ищцата е оспорила протокола от общото събрание, на
което е била приета за синдикален член, а в нарушение на процесуалните правила
РС не е допуснал поисканите от ответника гласни доказателства в производството
за проверка истинността на оспорения документ. Представена е протоколната книга
на синдикалната организация, в която фигурират протоколите и която сочи реда на
вземане на решенията и автентичността на удостоверяването. Дори да се приеме,
че ищцата не е била приета за член на СБУ, поради проведено доказване от
носещия доказателствената тежест ответник на истинността на оспорения протокол,
този факт не е в полза на оспорващия.При положение, че ищцата не е установила
членството си в НУС към момента на уволнението, а твърди и че не е била приета
за член на СБУ, то и не е било необходимо да се взема съгласието на синдикална
организация, в която тя не членува и следователно тя няма право на закрилата по
чл.333, ал.4 от КТ.
По отношение на закрилата по чл.333, ал.1, т.2 и
т.3 от КТ са събрани доказателства, че работодателят е поискал и получил с писмо
изх.№ 19080205/12.09.2019г. предварително разрешение за прекратяване на
трудовото правоотношение с работник, който ползва особена закрила по чл.333 от КТ от дирекция“Инспекция по труда“ Плевен към „Главна инспекция по труда“, а
също и автентично тълкуване на това разрешение, дадено с писмо изх.№
19096653/13.12.2019г./на л.58 от делото. Неоснователно е възражението на
ищцата, че даденото разрешение не е предварително по отношение на чл.333, ал.1,
т.3 от КТ, а само по отношение на чл.333, ал.1, т. 2 от КТ.Под „всеки отделен
случай“ по см. на чл.333, ал.1 КТ, следва да се има предвид прекратяване на определено
ТПО към точно определен момент, на точно определено основание и страни. Не е
отделен случай закрилата по всяка една точна по чл.333, ал.1 КТ. Случаят е
един, а основанията за закрила може да са повече от едно, поради което и исканото
и дадено предварително разрешение за едно прекратяване на ТПО е едно. Пропускът
в първото писмо изх.№ 19080205/12.09.2019г. не означава, че Дирекция“Инспекция
по труда“-Плевен не е разгледала и двете основания за закрила и документите в
преписката, сред които и прил. на л.35 искане, както
и приложеното мнение на ТЕЛК, преди да даде разрешение, което личи от даденото
тълкуване/разяснение/ с писмото от 13.12.2019г.В противен случай Дирекция“Инспекция
по труда“-Плевен би посочила, че предварителното разрешение се отнася само за
трудоустроен работник, но не и за работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването.Ето защо съдът приема, че не се касае за липса на
воля за даване на разрешение, а за непълното ѝ отразяване в писмото до
работодателя. Поради това и приема, че не е налице процедурно основание за
отмяна на заповедта за уволнение.
Основанието за уволнение е „поради съкращаване на
щата“ във връзка със прието щатно
разписание на длъжностите
на педагогическия персонал за учебната
2019/2020г., утвърдено със заповед № РД-15-715/30.08.2019г. В заповедта е записано, че е връчена на ищцата в деня на издаването ѝ
- 16.09.2019г.-14.58ч. и тя е удостоверила с подписа си връчването, като е
добавила „с особено мнение“. Няма спор между
страните, че действително е
утвърдено ново щатно разписание за учебната 2019/2020г., в което длъжността на ищцата „старши учител подготвителна група“
не фигурира, т.е налице е реално съкращаване
в щата,
което е настъпило с утвърждаване на новото щатно разписание, извършено по
установения ред. Видно от представеното
старо щатно разписание, длъжността на ищцата е
била единствена. Съкращението е наложено
от закриването на подготвителната паралелка, водена от ищцата.
По отношение на твърдението, че не е извършван
подбор, а в заповедта за уволнение е посочено, че тя се издава след осъществен
подбор на основание чл.329, ал.1 от КТ, съдът взе предвид становището на
ответника, който признава че подбор не е извършван, тъй като съкращаваната
длъжност е еднинствена. В практиката си ВКС приема, че при съкращаването на част от повече еднакви длъжности работодателят е длъжен да извърши подбор, инак той не може да определи кои работници да уволни и кои да запази на работа. При определяне кръга на лицата, които да участват в подбора не се
изхожда от наименованието
на длъжностите нито от сходствата във възложените трудови функции, а от
техните различия, като определящо е дали различията са съществени. Две длъжности със сходни наименования
може да включват съществено различаващи се трудови функции, както и две длъжност с различни наименования може да включват несъществено различаващи се трудови функции. За да бъде изпълнено "задължението за
подбор", в него трябва да бъдат
включени всички лица, изпълняващи несъществено различаващи се трудови функции /р.№ 486/28.12.12г. по гр.д. № 1086/11г. на Четвърто ГО; решение
№ 404/06.01.2014г. по гр. д. № 1968/13 г. на Четвърто ГО и др./ В случая след като ответникът е признал липсата
на подбор, с твърдението, че той не е бил необходим, тъй като съкращаваната
длъжност е единствена, ищцата е следвало да наведе аргументи, че няма
съществено различие между длъжността, която се съкращава и други учителски
длъжности в училището.Липсват твърдение от нейна страна между кои лица и на
какви длъжности е следвало да се извършва подбор. Поради това и доказателства в
тази насока не са събирани. В тежест на ищцата е да докаже, че с оглед
длъжностната характеристика и спецификата на работата ѝ, в училището е
имало и други сходни на нейната длъжности, между които задължително е следвало
да бъде извършван подбор.Ето защо, въззвният съд
приема, че в случая работодателят е имал право на подбор, но не е бил длъжен да
го упражнява, тъй като съкращаваната длъжност е единствена.
По същия
начин стои и въпросът с това имал ли задължение работодателят да предложи на
съкращавания учител длъжността „ресурсен учител“ и че мястото е било заето от
неправоспособен учител. Ищцата е следвало да докаже този изгоден за нея факт, а
именно, че тя е имала необходимата квалификация съобразно изскванията
за заемане на длъжността или че е имало друга свободна длъжност в същото
предприятие, която е подходяща за лице с трайно намалена
работоспособност.Поради това съдът намира изложените в исковата молба доводи в
тази насока, за неоснователни.
При така
изложените съображения, въззивният съд намира, че предявеният иск с правно
основание чл.344 ал.1, т.1 КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Атакуваната
заповед за уволнение е законосъобразна.
Неоснователен поради това се явява и искът по чл.344 ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал. КТ, който също следва да бъде отхвърлен,
поради акцесорния му характер. Като е стигнал до
различни правни изводи РС-Черевн бряг е постановил
решение, което при условията на чл.271, ал.1 ГПК следва да бъде отменено, а въззивният
съд следва да се произнесе по съществото на спора като отхвърли предявените
искове.
При този изход на
спора следва да бъде отменено
решението и в частта за разноските, като ОУ”***”-с.***, Плевенска област има право да получи направените деловодние
разноски за двете инстанции, като бъде осъдена въззиваемата М.И. В. - Г.да ги заплати.
Пред първата инстанция училището е било представлявано от процесуален
представител адв. Е.З.от АК-Шумен, с адв. пълномощно на л. 66 от делото на РС,
на гърба на което, в договора за правна защита и съдействие е вписано, че
договорената сума за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв., следва да се
заплати по банков път. По делото не са представени доказателства за такова
плащане, поради което разноски за първата инстанция не следва да бъдат
присъждани. Пред настоящата инстанция въззивникът е направил разноски за ДТ в
размер на 138лв., които следва въззиваемата страна да му заплати.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
на основание чл.271, ал.1 от ГПК решение № 260012 на РС-Червен бряг от 02.10.2020г., постановено по гр.д. № 1131/2019г.
по описа на съда, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.В., с ЕГН **********,***, против ОУ„***“
– с. ***, Плевенска област, ул.***“ № 1, ЕИК/Булстат ***, представлявано от
директора Т.А. Т., иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за отмяна на незаконно уволнение, извършено
със заповед № РД-15-02-/16.09.2019г. на директора на училището, с която на
основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с М.И.В.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.В., с ЕГН **********,***, против ОУ„***“
– с. ***, Плевенска област, ул.***“ № 1, ЕИК/Булстат ***, представлявано от
директора Т.А. Т., иск с правно основание чл.344 ал.1, т.3, вр.
с чл.225 ал.1 КТ за заплащане на сумата 6899.70лв., представляваща
обезщетение за времето през което е останала без работа – за периода
16.09.2019г.– 16.04.2020г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.И.В., с ЕГН **********,***, да плати на ОУ„***“
– с. ***, Плевенска област, ул.***“ № 1, ЕИК/Булстат ***, представлявано от
директора Т.А. Т. разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 138лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС
на РБ в едномесечен срок от връчването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: