№ 483
гр. София, 06.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Частно гражданско
дело № 20241110175753 по описа за 2024 година
Делото е образувано по заявление от А1 Б. ЕАД за издаване на заповед по чл.410 ГПК
за изпълнение на парично задължение срещу Е. Л. С. за суми в общ размер на 3278.88лв.,
включваща вземане за неплатени суми за предоставено електронни съобщителни услуги,
неплатени суми за устройство на изплащане и неустойки.
На настоящия състав на съда е служебно известно, че пред СЕС е образувано
преюдициално дело C-821/24, със страна заявител А1 Б. ЕАД, със запитваща юрисдикция
СРС, 27 състав, по въпроси:
„Трябва ли чл.3, пар.3, т.1 б. „й“ от Приложение условията, посочени в Приложение
условия, посочени в член 3, параграф Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че допуска
уредба, при която се дава право на продавача или доставчика да изменя едностранно
условия на договора, в случаите когато се предвижда клауза, вкл. в приложими общи
условия, за индексация на договорената с потребителя цена на услугите, обусловена от
обявен от държавен орган средногодишен индекс на потребителски цени за предходна
година, ако предвиждането за индексация е само в нарастваща прогресия?
Трябва ли понятието „договорни клаузи“ по чл.2, б. „а“ Директива 93/13 да се
тълкува в смисъл, че представлява отделен обособен текст в договора или следва да се
разбира като относимо към цялостните правни последици на части от текста на
договора, дори да не се намират в една и съща обособена част от документа?
Преценката за наличие на неравноправност следва ли да се преценява индивидуално
всяка от договорените клаузи за последиците от неизпълнение, или следва кумулативното
им действие вкл. в пакета от услуги да се тълкува в цялост като условие, което да се
преценява от гледна точка на Приложение условия, посочени в чл.3, пар.3, б. „д“ от
Директива 93/13 като „условие, според което от потребителя се изисква да изплати
неоснователно висока неустойка като компенсация, когато не изпълни задълженията си“,
съответно при извод за неравноправност на някои от тях следва ли да ги изключи в
съвкупност?
Трябва ли чл.4 Директива 93/13 да се тълкува, че допуска уредба, при която се дава
право на продавача или доставчика да определя относително клаузите за неустойка,
съизмерими на база стандартен размер (без договорени отстъпки включващи и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на крайните устройства закупени или предоставени на лизинг / на
изплащане), съответно дали чл.3, пар.1 Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска уредба, при която неравноправна може да се окаже клауза, посветена на
1
отговорност за договорно неизпълнение, в която се предвижда плащане от потребителя на
неустойки и такси в явно непропорционален размер спрямо услугата, предоставена като
насрещна престация, така и условието, при която отговорност за договорно неизпълнение
възниква (автоматично и без покана, със съответните последици по олихвяване и
начисляване на такси за събиране на задълженията)?
Може ли съдебна спогодба, сключена между мобилния оператор и компетентна
структура по см. на същата директива като Комисията за защита на потребителите, да
има ефекта по чл.8, т.1 „б“ вр. чл.7, пар.4, б. „а“ Директива 2020/1828, съответно при
положителен отговор, то ползва ли се със сила на пресъдено нещо, вкл. за други
юрисдикции (вкл. всеки съд разглеждащ правоотношение между мобилния оператор и
отделен потребител), ако при одобрението съдът не е извършил проверка за евентуално
неравноправния характер на клаузите по съображенията изложени в С-600/19?“
С-821/24 е образувано по отправено преюдициално запитване от СРС, 27 състав, по
гр.д. № 57300/2024г., като поставените от запитващия съд въпроси, за чието правилно
решаване се търси тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, имат обуславящо значение за
законосъобразното решаване на настоящото дело, поради което настоящият състав счита, че
не е необходимо и по настоящото дело да пуска идентично преюдициално запитване по
въпроси, по които вече има отправено такова, поради което счита, че са налице
предпоставките за спиране на основание чл. 229, ал. 1, т.7, вр. с чл. 631, вр. с чл. 633 ГПК на
производството в тази част по разглежданото дело до произнасянето на СЕС, чието решение
ще бъде задължително всички останали съдилища в страната.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по ч.гр.д.№ 75753 /2024г по описана СРС, 27 състав, до
произнасянето на СЕС по преюдициално дело №С-821/24г по отправено преюдициално
запитване по гр.д.№ 57300/2024г. по описа на СРС, 27 състав.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на
заявителя пред СГС.
Делото да се докладва на всеки 6 месеца за преценка дали са налице основания за
възобновяване на производството по същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2