№ 2485
гр. Бургас, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222120106498 по описа за 2022 година
Производството е във втора фаза по извършване на делбата. С влязло в сила
съдебно решение № 794/10.04.2023г. по гр. № 6498/2022г. по описа на Бургаския
районен съд е допуснато извършването на съдебна делба между Г. Н. Н., ЕГН
**********, от гр. Б. ***, и Т. Н. Н., ЕГН **********, от гр. Б. ***, на съсобствения
им недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор *** (***) по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, адрес на сградата: гр. Б. ***,
разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, застроена
площ на сградата: 142 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, при следните квоти: 1/2 (една втора) ид.ч. за Г. Н. Н. и 1/2 (една втора)
ид.ч. за Т. Н. Н..
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба, събраните по
делото доказателства и като съобрази закона, намира следното:
Допуснат е до делба описаният по-горе имот, а именно гореописаната сграда.
Критериите за определяне на способа, чрез който следва да бъде ликвидирана
съсобствеността, са няколко. От значение е броят на имотите, допуснати до делба,
дали същите са повече или по-малко от съделителите, респ. дали могат да се обособят
реални дялове за всички съсобственици; дали неподеляемият имот е жилище и др.
В случая, имотът следва да бъде изнесен на публична продан. Наистина, видно
от изготвената техническа експертиза, имотът е приет от вещото лице за поделяем.
Изготвена е скица, проект за делба на къщата, с изчертани два дяла. Видно от скицата,
а и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание, санитарните помещения в
имота остават в дял 2. В дял 1 няма такива помещения, а там трябва да се изгради
санитарен възел. Според експерта, и в двата дяла се налага изпълнение на
1
преустройства за обособяването им като самостоятелно обекти. Дял 1 включва
жилищната част, а дял 2 включва гаража и магазина с банята и тоалетната. Доколкото
имотът според експертизата е поделяем, съдът в открито заседание е указал на
страните, че могат на основание чл.203 ЗУТ да предприемат действия по изготвяне на
инвестиционен проект за делбата, който да бъде в последствие одобрен от главния
архитект. И двете страни обаче заявиха, че няма да пристъпват към изготвяне на
инвестиционен проект. При това положение, предвид липсата на изготвен
инвестиционен проект, административната процедура по евентуална делба на имота не
е завършена. Ето защо, предвид нежеланието на съделителите да пристъпят към
изготвянето на проект, имотът следва, независимо от заключението на експертизата, да
се счете за неподеляем. Освен това, според БРС е и съмнително дали може да се
извърши делба на къщата, понеже условието на чл.203 ЗУТ е съответните дялове да
могат да се обособят без значителни преустройства и без по-големи от обикновените
неудобства. В случая санитарните помещения остават според проекта за делба само в
единия дял, а в другия дял няма такива помещения. Според вещото лице, санитарен
възел в другия дял може да се направи в помещението, което сега се ползва за килер,
което според съда ще наложи големи преустройства. При тези мотиви, имотът следва
да се приеме за неподеляем.
При положение, че не съществува възможност всеки от съделителите да
получи реален дял, имотът е неподеляем и не може да се постави само в единия от
дяловете, същият следва да се изнесе на публична продан – чл.348 ГПК. Такова е и
желанието на съделителите. Ето защо трябва да се постанови решение в този смисъл.
По претенциите по сметки:
С протоколно определение от 05.06.2023г. съдът е приел за разглеждане
претенцията на ищеца за осъждане на ответника да заплаща обезщетение за лишаване
от ползване на съсобствения имот в размер на 250 лева месечно, считано от
получаване на исковата молба. Ищецът твърди, че исковата молба има характер на
писмена покана за плащане на обезщетението. Заявява, че след смъртта на майката на
страните, той няма достъп до къщата, която се ползва изцяло от ответника. Искът е по
чл.31, ал.2 ЗС.
Ответникът е оспорил претенцията. Твърди, че на ищеца не са били създавани
пречки да живее в имота. Ответникът се нанесъл в имота през 2020г. и тогава къщата
била в окаяно състояние. Ето защо ответникът извършил ремонт на част от
помещенията, за да станат годни за живеене. Ищецът искал да живее също в тези
помещения, които били ремонтирани. Ответникът отказал да предостави помещенията,
които обслужват нуждите на неговото семейство и били ремонтирани от него с лични
средства. Затова той предложил на своя брат да ремонтира за себе си останалите
помещения от къщата и да живее там. Счита, че не е пречел на своя брат да ползва
2
имота, ето защо не му дължи и обезщетение.
В съдебно заседание на 27.09.2023г. съдът е приел изменение на размера на
претенцията по сметки, чрез увеличаване на същия от 250 лева на 251 лева месечно.
В съдебно заседание на 28.10.2024г. съдът е съобразил, че е предявена
претенция по сметки и тя може да касае заплащане на обезщетение само за минал
период, а не и за бъдещо време. Указано е на ищеца да коригира искането си като
заяви крайна дата на периода на търсене на обезщетението за лишаване от ползване.
Предвид заявлението на ищеца, съдът е приел, че периодът на претенцията следва да
се счита от получаване на исковата молба до 05.06.2023г., а размерът на претенцията
следва да се счита на 251 лева месечно.
Бургаският районен съд намира претенцията по сметки за основателна. Според
чл.31, ал.2 ЗС когато общата вещ се използува лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени,
от деня на писменото поискване. В случая исковата молба представлява писмена
покана до ответника да заплаща обезщетение. Тя е връчена на 26.10.2022г.
Следователно, тази част от фактическия състав на чл.31, ал.2 ЗС е изпълнена. За спора
е важно дали след връчване на исковата молба, т.е. на поканата за плащане, ответникът
е предоставил възможност на своя брат да си служи с общата вещ съобразно правата
си.
Според Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012
г., ОСГК правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът
е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не
възниква когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия
съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена
възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване
от ползване, а нежелание да се ползва. В случая ответникът е получил исковата молба
и съдържащата се в нея покана за плащане на обезщетение. Подал е отговор, в който е
заявил, че той и семейството му са се нанесли в къщата и са направили ремонт вътре,
за да могат да живеят нормално, понеже имотът бил в окаяно състояние. Ищецът също
искал да живее там, но претендирал да ползва вече ремонтираните помещения, заети
от ответника. Последният отказал и предложил на своя брат да ремонтира останалата
част от къщата и да живее там, ползвайки общите сервизни помещения, но ищецът
отказал. Ответникът заявява в отговора си, че и сега ищецът ако иска, може да
ремонтира другата част от къщата и да заживее там. При това положение съдът
намира, че съсобствената къща се ползва само от ответника, респ. от неговото
семейство. По отношение на ползването са събрани и свидетелски показания. Св.
Петрова е заявила, че семейството на Тошко ползва имота, а той самият е в чужбина.
От своя страна Г. няма достъп до имота. Казвал, че не може да влезе вътре и да го
3
ползва. Св. К., бивша жена на Т., е заявила, че живее в имота му от 3 години заедно с
двете си деца. Преди това четиримата живеели в къщата заедно със свекървата. Т. все
още е в чужбина. Г. е нямал претенции за ползване на имота, докато свекървата на
свидетелката била жива. След смъртта й, Г. поискал свидетелката да му освободи
къщата, използвал заплахи. Тя му казала, че няма против той да ползва своята част от
имота, но Г. поискал да му предадат за ползване конкретни стаи, които вече били
ремонтирани от Т.. Ето защо свидетелката отказала, понеже тя и Т. вложили много
пари за ремонт. Предложила на ищеца да дойде да живее в кухнята или хола. Той
поискал да му се освободи лицето на къщата и да ползва ремонтираната част.
При тези факти съдът намира, че ответникът дължи обезщетение за лишаване
от правото на ползване. Видно е от експертизата, че сградата се състои от антре,
дневна с кухненски кът, две спални, килер, баня с тоалетна, стая, ползваща се като
гараж и стая с функция магазин. От експертизата и от заявлението на вещото лице в
съдебно заседание се прави извод, че неремонтираната част от имота обхваща гаража,
магазина и банята и тоалетната. От показанията на св. К. се установява, че тя и децата
живеят в ремонтираната част от къщата, т.е. те обитават дневната и двете спални.
Получава се така, че ответникът Т., чрез бившата си жена и децата ползва всъщност
всички помещения от къщата, които са годни за жилищно обитаване. Основното
предназначение на къщата е жилищно, като помещенията за гараж и магазин очевидно
трябва да се приемат като второстепенни, доколкото са с друга функция. Така че
всички жилищни помещения в къщата се ползват от семейството на Т.. По този начин
той е създал и продължава да създава пречки на своя брат да ползва имота според
правата си. Не следва да се приеме, че ответникът не пречи на ищеца, понеже му бил
казал, че може да живее в неремонтираната част от къщата, а и с отговора на исковата
молба отново е направил такова заявление. Там са магазинът и гаражът, като не може
да се изисква от ищеца да живее в тези стаи. Гаражът реално се ползва за паркиране на
автомобил, видно от снимките на експертизата. Основното предназначение на имота е
жилищно, като всички жилищни помещения се ползват от ответника, респ. неговото
семейство. Касае се за къща на един етаж, еднофамилна сграда съгласно скицата, която
задоволява жилищните нужди само на ответника, тъй като той и семейството му
ползват жилищните помещения. Така се пречи и на ответника да ползва същите стаи,
годни за обитаване. Ответникът само формално е съгласен и брат му да ползва част от
къщата, но тази част не е жилищната. Освен това гаражът и магазинът очевидно са с
по-малка площ в сравнение с ремонтираните стаи, видно и от скицата към
експертизата, поради което на ищеца се предлага такава част от общата вещ, която е
по-малка и не съответства на дела му и той не е длъжен да приема да я ползва.
Изпълнен е фактическият състав на чл.31, ал.2 ЗС и в полза на ищеца е възникнало
правото на обезщетение за лишаването му от ползването на имота. Обезщетение се
дължи от писменото поискване, т.е. от 26.10.2022г.
4
Според експертизата, пазарната наемна стойност на целия имот е 502 лева
/виж колонката на стр.5 от заключението/. Ищецът има ½ ид.ч. от къщата, поради
което му се дължи обезщетение за лишаване от ползване на неговата част в размер на
251 лева месечно, колкото се търси и с претенцията по сметки. Ответникът е поканен
надлежно да заплаща обезщетение, освен това той, чрез семейството си ползва имота
според жилищното му предназначение. Така ищецът не може да живее там и му се
полага обезщетение.
Следва решение, с което ответникът се осъди да заплати на ищеца
обезщетение за лишаване от правото му да ползва имота в размер на 251 лева месечно,
за периода от 26.10.2022г. до 05.06.2023г.
По разноските:
Според чл.355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на
дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските се
определят по чл.78.
На основание чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, всеки от съделителите дължи държавна такса по сметка на
Бургаския районен съд съобразно неговата част в съсобствеността. Според
експертизата пазарната оценка на имота се равнява на 115134 лева. Ето защо всеки
един от двамата съделители има дял от къщата в размер на по 57567 лева,
следователно всеки от тях следва да заплати такса от по 2302.68 лева.
Доколкото претенцията по сметки е уважена, ответникът трябва да се осъди
да заплати по сметка на БРС и такса от 70.28 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 348 ГПК, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот, съсобствен
между Г. Н. Н., ЕГН **********, от гр. Б. ***, и Т. Н. Н., ЕГН **********, от гр. Б.
***, а именно: сграда с идентификатор *** (***) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Бургас, адрес на сградата: гр. Б. ***, разположена в
поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, застроена площ на
сградата: 142 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.
Получената от публичната продан сума трябва да бъде разпределена
както следва: 1/2 от продажната цена за Г. Н. Н., ЕГН ********** и 1/2 от продажната
цена за Т. Н. Н., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Т. Н. Н., ЕГН **********, от гр. Б. *** да заплати на Г. Н. Н., ЕГН
5
**********, от гр. Б. *** обезщетение за лишаването му от правото да ползва
съсобствения имот, представляващ сграда с идентификатор ***, в размер на 251 лева
месечно, за периода, считано от получаване на исковата молба – 26.10.2022г. до
05.06.2023г.
ОСЪЖДА Г. Н. Н., ЕГН **********, от гр. Б. *** да заплати по сметка на
Бургаския районен съд държавна такса за извършване на делбата в размер на 2302.68
лева /две хиляди триста и два лева и шестдесет и осем стотинки/.
ОСЪЖДА Т. Н. Н., ЕГН **********, от гр. Б. *** да заплати по сметка на
Бургаския районен съд държавна такса за извършване на делбата в размер на 2302.68
лева /две хиляди триста и два лева и шестдесет и осем стотинки/.
ОСЪЖДА Т. Н. Н., ЕГН **********, от гр. Б. *** да заплати по сметка на
Бургаския районен съд държавна такса за претенцията по сметки в размер на 70.28
лева /седемдесет лева и двадесет и осем стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6