№ 20319
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110170748 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 128, т. 2 ГПК.
Ищцата Н. Р. Ц. извежда субетивните си права при твърдения, че между страните
съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 4487/
07.06.2021г., по силата на което ищцата заемала длъжността “шофьор”. Същата навежда
доводи, че отработил трудовото възнаграждение за м. октомври 2023г., но ответникът не
изпълнил задължението си да плати същото.
При изложените фактически съображения, ищцата моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да плати сумата 650 лева, представляваща трудово възнаграждение
за м октомври 2023г.
С определение от 05.07.2024г. е допуснато изменение на иска, относно основанието на
същия, като искът се счита предявен с основание трудово възнаграждение за м. октомври
2023г., на основание чл. 214 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който
се изразява становище за неоснователност на иска. Същият релевира възражение, че
задължението е погасено чрез плащане.
В обобщение, ответникът счита предявеният иск за неоснователен и моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли същия.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
Не се спори между страните, а и се установява от събраните по делото писмени
1
доказателствени средства, чрез трудов договор № 4487/ 07.06.2021, че между страните е
възникнало трудово правоотношение, въз основа на трудов договор, по силата на който
ищцата е заемала длъжността "шофьор, товарен автомобил (международни превози)". Видно
от договора, страните са постигнали съгласие размерът на трудовото възнаграждение да
бъде 650 лева. Страните са договорили, че работникът ще получава допълнително трудово
възнаграждение в размер на 0,6 % от основното трудово възнаграждение, за всяка година
придобит трудов стаж и професионален опит, придобит на същата, сходна или със същия
характер работа, длъжност или професия. Трудовото възнаграждение е дължимо до 30 число
на месеца, следващ този, за който е дължимо трудовото възнаграждение. Посочено е, че към
датата на сключване на трудовия договор ищцата няма трудов стаж, вкл. по специалността.
От представените писмени доказателства- фиш за работна заплата за м. октомври 2023г.
и ведомост, финална справка, на ищцата е начислено трудово възнаграждение за 8
отработени дни през м. октомври 2023г., след приспадане на дължимите данъци и
осигуровки, в размер на 292,23 лева, което е платено на 20.11.2023г.
Със заповед за прекратяване на трудов договор № 4487/ 07.06.2021г. трудовият договор
е прекратен, на основание чл. 327, т. 2 КТ, считано от 01.12.2023г.
При така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Релевантните към предмета на спора обстоятелства са съществуването на трудово
правоотношение между страните, възникнало въз основа на трудов договор, през процесния
период; отработване на трудовото възнаграждение; размерът на същото.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е
да докаже съществуване на трудово правоотношение между страните и отработване на
трудово възнаграждение, т.е. че в процесния период е полагал труд. В тежест на ответника е
да докаже, че е платил трудовото възнаграждение.
Конкретиката на случая сочи, че между страните не е спорно, а и се установява от
събраните писмени доказателствени средства, че през процесния период между страните е
съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор и че
ищцата е отработила трудовото възнаграждение.
Трудовият договор представлява двустранен, възмезден и консенсуален договор, по
силата на който за работника възникват две основни задължения - да престира трудова сила/
трудов резултат в рамките на установеното в договора работно време и работно място и да
спазва трудовата дисциплина, а за работодателя- насрещното задължение за заплащане на
трудовото възнаграждение и осигуряване на безопасни условия за труд. По своето правно
естество трудовият договор е синалагматичен, трудовото възнаграждение се дължи при
изпълнение от страна на работника на своето задължение да предостави на работодателя
през уговореното работно време своята трудова сила. Основното задължение на
работодателя като страна по трудовото правоотношение е да заплаща на работника или
служителят уговореното трудово възнаграждение за престирането на трудовата сила.
Следователно, ищецът трябва да установи в процеса на доказване, че е отработил трудовото
2
си възнаграждение и неговия размер.
Между страните не се спори, а и се установява от представените по делото
доказателства, че между тях е възникнало трудово правоотношение въз основа на трудов
договор № 4487/ 07.06.2021г., по силата на което ищецът заема длъжността „шофьор,
товарен автомобил“. Страните са постигнали съгласие, че размерът на основното трудово
правоотношение е 650 лева и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит в размер на 0,6% от основното трудово възнаграждение за
трудов стаж, придобит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или
професия
По делото не е спорно, че ищцата е през процесния период ищцата е изпълнявала своето
основно трудово задължение да престира на работодателя своята трудова сила.
Спорът между страните е концентриран върху това платено ли е трудовото
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 20.11.2023г. ответникът е
платил трудовото възнаграждение за м. октомври 2023г. По делото не са оспорени
обстоятелството, че ищцата е отработила 8 дни през м. октомври 2023г., нито размерът на
начисленото трудово възнаграждение за посочения период. Не се спори, че ищцата е заявила
желание работодателят да заплаща дължимите трудови възнаграждение и обезщетения по
банков път, като е посочила банкова сметка.
В светлината на изложеното следва да се приеме, че ответникът е платил на ищцата
трудово възнаграждение за м. октомври 2023г., което обуславя неоснователността на
предявения иск за трудово възнаграждение.
Относно разноските:
При този изход на делото, право на разноски има ответника. Съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 3 ГПК, при отхвърляне на иска, ответникът има право на разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от изхода
на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора
съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който приключва
делото в съответната инстанция. В конкретния случай ищецът е поискал да бъдат присъдени
направените разноски до приключване на устните състезания, като ищецът е представил
доказателства за извършването им.
По отношение на възражението за прекомерност, следва да се посочи следното:
Възражението е направено до приключване на устните състезания, което обуславя
допустимостта му. Разгледано по същество, същото е неоснователно.
В практиката си Съдът на Европейския съюз (СЕС) застъпва становището, че чл. 101, §
1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
3
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.см. са решение от 25.01.2024г. на
СЕС по дело С- 438/ 22, решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C- 427/ 16 и C-
428/ 16. Следователно националният съд не е обвързан от предвидения в НМРАВ размер на
адвокатските възнаграждения. Решението на СЕС по преюдициалното запитване се ползва
със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на съществуващите норми на
правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes. Силата на тълкувано нещо се
изразява в забрана за националният съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното
дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или
правилността на решението на СЕС – в т.см. решение по дело 05.10.2010г., Elchinov, C-
173/09, т. 29.
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната
релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна.
Съдът, като съобрази, фактическата и правна сложност на делото, осъществената
защита от страна на адвоката, събраните доказателства, обстоятелството, че пред
настоящата инстанция са проведени две открити съдебно заседание, счита, че договореното
възнаграждение в размер на 480 лева (с начислен ДДС) съответства на фактическата и
правна сложност на делото и не е прекомерно.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Р. Ц., с ЕГН **********, против “Д.” АД, с ЕИК
**********, иск за сумата 650 лева, представляваща трудово възнаграждение за м. октомври
2023г., с правно основание чл. 128 КТ, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Р. Ц., с ЕГН **********, против “Д.” АД, с ЕИК **********, сумата 480
лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5