Р Е Ш Е Н И Е № 168
гр. Сливен, 28.07.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на шести юли две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при секретаря Галя
Георгиева, като разгледа докладваното от
съдия Жекова адм. дело № 232/2021 г. по описа на Административен съд
Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по
реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 107 ал. 2
от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).
Образувано е по жалба на Д.К.Т.,
ЕГН ********** *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1327/16.04.2021
г., издадена от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ –
Сливен към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която на
основание чл. 107 ал. 1, вр. чл.
106а ал. 1 т. 7 б. „а“ от ЗАвтП е разпоредено
прилагане на принудителна административна мярка, обективирана като „временно
отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил за срок от
една година на Д.К.Т., който извършва таксиметров превоз на пътници без включен
таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза“.
В жалбата се релевират доводи за материална и процесуална
незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че актът е
незаконосъобразен, като издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила – липсвало коректно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, не били взети
предвид и направените от него възражения. Заповедта била и немотивирана, а в
случая не било установено, че е извършван таксиметров превоз, защото в
констатациите на органа никъде не било посочено, че е договорено или извършено
заплащане на превоза. С позоваване на разпоредби от ЗАтвП
заявява, че основната предпоставка, по която се различават обществения превоз и
превоза за собствено сметка е възмездният характер на дейността.
Административният орган не взел под внимание заявеното от водача и пътниците,
че не е договорено заплащане цената на превоза, както и нито е установил, нито
– оказал извършване на такова. Моли съда за отмяна на оспорения административен
акт.
В съдебно заседание
оспорващият Д.К.Т., редовно и своевременно призован, се явява лично и с
надлежно упълномощен адв. М. А. от АК – Сливен, която поддържа жалбата и моли
съда да я уважи. От доказателствата се установявало, че към момента на
проверката Т. не е извършвал обществен превоз, а е превозвал свои съседи, които
нито са договорили заплащане, нито са извършили такова. Моли съда за отмяна на оспорената заповед, с претенция за
разноски.
В съдебно заседание административният орган Началник
Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Сливен към Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява
се от надлежно упълномощен служител с юридическа правоспособност Ан. М., който
оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. В акта за установяване на
административно нарушение Т. вписал, че няма възражения, а и в случая ако е
извършвана безплатна услуга, Т. следвало да постави табела и да закрие надписа
„такси“, поставен на покрива на автомобила. Неизпълнението на това задължение,
както и представеният отчет водели до извода, че към момента на проверката
действително е извършван таксиметров превоз. Заповедта била издадена в
изискуемата форма, мотивирана и съобразена с целта на закона. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези по
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
На 07.04.2021 г. около 12:15 ч. на главен път I-6 преди гр. Сливен пред „Джорджес“ ЕООД длъжностно лице
– инспектор в РД „Автомобилна администрация“ – Бургас спрял за проверка таксиметров
автомобил марка „Дачия“ модел „Логан“ с рег. № …………….,
при която установил, че водачът Д.К.Т. превозва четирима пътници, без да е
включил ЕТАФП; автомобилът е обозначен като таксиметров с поставена открита
табела „Такси“ и без поставена табела „не работи“. Така установеното
длъжностното лице квалифицирало като административно нарушение по чл. 38 предл.
първо от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ в съставен Акт за установяване на
административно нарушение сер. А-2019, №
278755/07.04.2021 г. Видно от акта, Т. вписал, че няма възражения.
На 16.04.2021 г. Началникът
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Сливен при ИААА издал Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1327/16.04.2021 г.,
с която на основание чл. 107 ал. 1, вр. чл. 106а ал.
1 т. 7 б. „а“ от ЗАвтП е разпоредено прилагане на
принудителна административна мярка, обективирана като „временно отнемане на
удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил за срок от една година на
Д.К.Т., който извършва таксиметров превоз на пътници без включен таксиметров
апарат в режим на регистриране на превоза“. Заповедта била връчена на Т. на 05.05.2021
г., като жалбата срещу същата е подадена до съда, чрез административния орган
на 19.05.2021 г.
По делото са
разпитани като свидетели И.Г.С. – а. и пътниците в автомобила на процесната дата В. Б. С. и С. Н. А.. Свид.
С. заявява, че при спиране на автомобила за проверка, същият е бил с открита
табела „Такси“, а таксиметровият апарат за отчитане на стойността за заплащане
на превоза не е бил включен; водачът не дал смислен отговор защо това е така,
нито пътниците заявили, че са с., п. или р., или че няма да заплащат; водачът Т.
също не заявил пред проверяващите подобно нещо, поради което и бил съставен
актът. Заявява още, че в откритото заседание в Районния съд двете свидетелки са
л., че при проверката са разпитвани от С. и са отговорили, че превозът не е
срещу заплащане. Свид. С. заявява, че познава добре Т.,
тъй като са от едно с. и на процесната дата заедно с
м. си го помолили да ги откара в града, нищо не заплатили за превоза; нещо
покрил на покрива с плат, но то хвръкнало от вятъра; връзка с него направила,
като отишла у тях, ж. наблизо, той имал к. в с. Б.. Свид.
А. заявява, че ж. в с. С., познават се с р. на „м.“, той случайно дошъл в С., а
те имали път за Сливен и го помолили да ги откара; познавали се и той не им
взел пари.
Към доказателствата
по делото е приобщено и Наказателно постановление № 22-0000224/13.04.2021 г. на
Директора на РДАА – Бургас, с което въз основа на описания по – горе АУАН е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лева. От представения отчет от фискална памет се
установява, че за дата 07.04.2021 г. е отчетен оборот от 18,32 лв.
При горната
фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по
същество, като подадена от активно легитимирана страна, при наличие на правен
интерес от оспорване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и в рамките на преклузивния законов срок по чл. 149 ал. 1 от АПК. Разгледано по същество, оспорването се явява
неоснователно по следните съображения:
Съобразно
разпоредбата на чл. 168 ал. 1
от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспореният акт е валиден, като постановен от
компетентен орган съобразно правомощията му, произтичащи от разпоредбата на чл.
107 ал. 1 предл. 2 от ЗАвтП и приложената Заповед № РД-01-43/23.01.2020
г., с чиято т. 7 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" е оправомощил началниците
на областните отдели „Автомобилна администрация“ в РДАА да издават заповеди, с
които налагат ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП. Заповедта е постановена в
изискуемата писмена и предметна форма и съдържание, като съдържа фактически и
правни основания, мотивирали административния орган да приложи ПАМ. В хода на
административното производство съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и норми. Освен валидна и процесуално
законосъобразна, атакуваната в настоящото съдебно производство административна
заповед се преценява от настоящата съдебна инстанция и като постановена в
съответствие с относимите материалноправни
норми, при следните съображения:
С оспорения акт по
отношение на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по
чл. 106а ал. 1 т. 7 б. „а“ от ЗАвтП, обективирана като временно отнемане на
удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил за срок от една година. Съгласно
цитираната и приложена в процесния случай разпоредба, за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров
автомобил за срок една година на водач на лек таксиметров автомобил, който
извършва таксиметров превоз на пътници без включен таксиметров апарат в режим
на регистриране на превоза.
Съобразно ал. 2 т.
6, налагането на принудителните административни мерки по ал. 1 се осъществява
от органите по контрол чрез: отнемане на свидетелството за удостоверението на
водач на лек таксиметров автомобил. Законодателят е регламентирал и
конкретизирал срока на мярката от една година, като същият е правилно съобразен
от санкциониращия административен орган. Съобразно нормативното изискване на
чл. 106а ал. 1 т. 7 б. „а“ от ЗАвтП, за прилагане на процесната мярка е
необходимо кумулативно наличие на следните предпоставки: извършване на таксиметров
превоз и същият да е осъществен без включен таксиметров апарат. В настоящия
случай съдът намира, че и двете изискуеми предпоставки са налице. По делото не
се спори, че оспорващият е водач на лек таксиметров автомобил. Спорно е дали
извършеният превоз към момента на проверката е таксиметров по смисъла на
закона. Съгласно легалната дефиниция, регламентирана в § 1 т. 26 т ДР на ЗАвтП,
"Таксиметрови
превози" са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от
регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на
регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места,
включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да
изпълнят пътуване до определена от клиента цел. В случая не се спори, че при
проверката наличното в таксиметровия автомобил ЕСФП не е било в работен режим.
Жалбоподателят и не твърди, че на автомобила е била поставена табела „Не
работи“, нито, че табелата „Такси“ върху покрива е била покрита. Заявява, че
превозът не е извършен срещу заплащане, в която насока и ангажира гласни
доказателства на превозваните пътници. В показанията си свид.
С. и А. заявяват, че Т. ги е превозвал към гр. Сливен без заплащане, тъй като
са п.. Съдът не кредитира показанията, доколкото между описаните от свидетелите
обстоятелства е налице противоречие, което поставя под съмнение тяхната
безпристрастност. Видно от показанията на свид. С.,
същата е отишла в дома на Т. в с. Б., а самата тя ж. в с. С., докато свид. А. заявява, че Т. случайно е дошъл в с. С. и те го
помолили да ги откара до гр. Сливен. Тези очевидни противоречия между
показанията на свидетелите компрометират тяхната достоверност, предвид което
съдът не ги кредитира като годно доказателствено средство. Съгласно показанията
на свид. С. – а. (които съдът кредитира като
безпристрастни и от лице, което не е заинтересовано от изхода на делото), при
проверката е установено, че ЕСФП не е включен, а автомобилът е в работен режим –
без табела „Не работи“ и без да е покрита намиращата се върху покрива обозначителна табела Такси“. Същият заявява още, че при
самата проверка нито водачът е възразил, нито някой от свидетелите е
претендирал, че превозът се извършва без заплащане. При тези данни настоящият
съдебен състав приема, че описаните в АУАН и възпроизведени в процесната
заповед фактически основания за постановяване на атакувания акт са съответни на
фактическата обстановка. Ето защо съдът приема, че са налице и двете изискуеми
от нормата на чл. 106а ал. 1 т. 7 б. „а“ от ЗАвтП предпоставки за прилагане на
оспорената принудителна административна мярка – извършван е таксиметров превоз
при изключен таксиметров апарат. При горните съображения настоящата съдебна
инстанция приема, че е недоказано твърдението на жалбоподателя за
безвъзмездност на извършваната превозна услуга, а изводите на административния
орган се преценяват като съответни на установените и доказани факти и относимите материалноправни
норми.
За съставомерността на това деяние е достатъчно да се
установи, че водачът на моторното превозно средство извършва обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното
превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции Тези факти
са достатъчни за да обусловят и налагането на ПАМ.
Принудителните
административни мерки, каквато по дефиниция е процесната такава са инструмент
на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени
правоотношения. Тяхната цел е предотвратяване извършването на административно
правонарушение или предотвратяване настъпването на вредните последици от вече
извършено правонарушение; преустановяване на вече започнало и продължаващо
административно нарушение или отстраняване на настъпилите вече вредни последици
от него. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ е преустановяване
на административни нарушения и недопускане на осъществяване на обществен превоз
с МПС без притежаване на изискваните от закона документи.
В хода на съдебното
дирене оспорващият не ангажира доказателства, които да опровергаят годно
събраните такива в хода на административното производство. С оглед изложеното
съдът намира, че са били налице фактическите и правни основания, възприети и
обосновали административния орган за да постанови своя акт. В тези случаи той
действа в условията на обвързана компетентност, поради което при надлежно
установено нарушение е длъжен да приложи и съответната ПАМ.
На следващо място,
атакуваният административен акт е постановен и в съответствие с целта на
закона. Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване
законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на
държавната принуда. Те имат превантивен характер, като тяхното предназначение е
да се осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и да се
предотвратят неблагоприятните последици от това. Именно с оглед
непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и
обезпечаване на обществения интерес, е наложена и процесната мярка, която има
ограничено по време действие, само в рамките на нормативноопределения
срок.
Предвид
гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваната Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1327/16.04.2021 г.,
издадена от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Сливен
към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която на основание чл.
107 ал. 1, вр. чл. 106а ал. 1 т. 7 б. „а“ от ЗАвтП е разпоредено прилагане на принудителна административна
мярка, обективирана като „временно отнемане на удостоверението на водач на лек
таксиметров автомобил за срок от една година на Д.К.Т., който извършва
таксиметров превоз на пътници без включен таксиметров апарат в режим на
регистриране на превоза“ е законосъобразна, като валидна и постановена при
спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона. Подадената
жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
делото, неоснователна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане
на разноските по делото. Основателно е и следва да се уважи искането на
административния орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 100,00 (сто) лева на
основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и се възложи в тежест на оспорващата страна.
Водим от горното и
на основание чл. 172 ал.2, предл. последно от АПК, Административен
съд - Сливен
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА
жалбата на Д.К.Т., ЕГН ********** *** срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1327/16.04.2021 г.,
издадена от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Сливен
към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която на основание чл.
107 ал. 1, вр. чл. 106а ал. 1 т. 7 б. „а“ от ЗАвтП е разпоредено прилагане на принудителна административна
мярка, обективирана като „временно отнемане на удостоверението на водач на лек
таксиметров автомобил за срок от една година на Д.К.Т., който извършва
таксиметров превоз на пътници без включен таксиметров апарат в режим на
регистриране на превоза“.
ОСЪЖДА Д.К.Т., ЕГН ********** *** да заплати на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ разноски по делото в размер на
100,00 (сто) лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването
му на страните.
Препис от решението
да се изпрати на страните.
Административен съдия: