№ 303 / 24.8.2017 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 24.08.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана...…...…...трети наказателен състав в публично
заседание на 24 август.......…...……..………….……………………………….
през две хиляди и седемнадесета година....…….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Пепа Илиева....................…..……………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от
съдията Цветкова.………………………………............АН дело 711 по описа
за 2017г…………………………………......и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 11/
25.04.2017г. на Началник на РСПБЗН – Монтана на Е. „. -. Д.
със седалище и адрес на управление гр. Монтана, бул. „Трети март” № 67 е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000.00 лева на основание
чл.262 ал.1 т.2 от Закона за министерството на вътрешните работи.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление
е останал Д.Г., като представляващ Е., който го
обжалва с искане да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. В
съдебно заседание чрез пълномощника си моли съда да постанови решение, с което
да се отмени НП, като твърди, че са налице съществени нарушения на
процесуалните правила.
Въззиваемата
страна чрез своя представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а
атакуваното НП-.законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства във връзка с доводите на страните, както и оплакванията
в жалбата, приема за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима -. подадена е в законния срок
по чл.59 ал.2 от ЗАНН от
надлежна страна, с необходимото по закон съдържание. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
С Акт за установяване на административно нарушение е
констатирано, че при извършената проверка на 23.03.2017г. в обект за обслужване
на пожарогасители намиращ се в гр. Монтана, бул. „Трети март” № 67, стопанисван
от Е. „. -. Д. с разрешително № 4/10.10.2012г. (Peг. №212-.00-.71/10.10.2012г. по описа на ОУПБЗН -. Монтана), е установено, че
търговецът, осъществяващ дейност -. сервизно
обслужване на противопожарни уреди, не разполага (не е
налично) със задължително изискващо се техническо средство и оборудване -.
„затворена система за пълнене с прах”.
Неразполагайки с такова техническо средство и оборудване на датата
на проверката жалбоподателят е нарушил изискванията на т.10
от Приложение № 3 към чл. 14, ал. 1, във връзка с чл.
9 от Наредба № 8121з -.531/09.09.2014г. за реда и
условията за осъществяване на дейности по осигуряване на пожарна безопасност на
обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с
пожарната безопасност, от търговци и контрола върху тях, издадена от министъра на
вътрешните работи на основание чл. 17, ал. 2, т. 4,
във връзка с чл. 129, ал. 9 от ЗМВР.
Въз основа на констатираното е съставен АУАН. В срока
по чл.44 от ЗАНН жалбоподателят е направил възражение,
че не е следвало да му бъде съставен акт, а е следвало да му бъде издадено
предписание.
Въз основа на горното наказващият орган е издал
атакуваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена, въз основа на събрани в хода на въззивното
производство доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че жалбата е основателна, поради следните съображения:
По направените процесуални възражения:
Пълномощникът на жалбоподателя навежда доводи, че НП е
издадено от некомпетентен орган, поради което същото е нищожно. Твърди още, че
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като всяко от тях е
със самостоятелни отменителни основания.
Съдът намира, че възражението относно липсата
компетентност на наказващият орган е неоснователно.
Действително в чл.43 ал.2 от Наредба № 8121з-.531 от
9.09.2014 г. за реда и условията за осъществяване на дейности по осигуряване
на пожарна безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди,
системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, от търговци и контрола
върху тях е визирано, че въз основа на съставения АУАН по ал.1 Директорът
на ГДПБЗН – МВР, или директорът на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението” издава наказателно постановление. Тази разпоредба обаче
е изм. и доп., с ДВ бр. 33 от 25.04.2017 г. Съгласно
чл.5 ал.5 от Конституцията на РБ „Всички нормативни актове се публикуват. Те
влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен
друг срок”. От тук следва извода, че промяната в чл.43
от Наредба № 8121з-.531 от 9.09.2014г. е влязла в сила
на 29.04.2017г.
Проверката е извършена на 23.03.2017г, а атакуваното
НП е издадено на 25.04.2017г. От тук следва извода, че разпоредбата на чл.43 от Наредба № 8121з-.531 от
9.09.2014 г. следва да бъде разгледана в старата й редакция. Старата редакция
на този текст визира, че „ За нарушения на изискванията на тази наредба на
търговците се налагат административни наказания по чл. 262 ЗМВР”.
Правят се още възражения, че са последвали
законодателни промени в ЗМВР, поради което компетентността за издаване на тези
НП е променена.
Разпоредбата на чл.267 ал.2 от ЗМВР визира, че наказателните постановления се издават от
министъра на вътрешните работи или от оправомощени от
него длъжностни лица.
По делото е приложена Заповед от 21.03.2011г. – арг.л.26
от делото, от която е видно, че Началниците на РСПБЗН могат да издават НП.
По делото е приложена и Заповед от 04.12.2015г.-. арг.л.114
от делото, но съдът намира, че същата е неотносима
към случая, тъй като касае издаване на НП по чл.261 от ЗМВР, а на жалбоподателя е наложена санкция
по чл.262 от ЗМВР.
По горните мотиви съдът намира, че атакуваното НП е
издадено от компетентен орган.
Безспорно е установено от събраните по делото
доказателства, че жалбоподателят осъществяващ дейност -.
сервизно обслужване на противопожарни уреди, не разполага (не е налично)
със задължително изискващо се техническо средство и оборудване -. „затворена
система за пълнене с прах”.
Спорното по делото е дали жалбоподателя
е извършил деяние, което съставлява административно нарушение, както и правилно
ли му е вменена административно наказателна
отговорност, както и намира ли приложение разпоредбата на чл.28
от ЗАНН.
Преди издаване на наказателно
постановление на наказващият орган му е вменено
задължението да извършва служебна проверка за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
предписващ освобождаване от административнонаказателна
отговорност при установена маловажност на деянието.
Преценката за “маловажност на случая”
подлежи на съдебен контрол. В неговият обхват се включва и проверката за
законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е
и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълг.н.д. № 1/2005г. на НК,
докладчик съдията Блага Иванова.
Въззивният
съд, извършвайки служебна проверка за съответствието на наказателното
постановление с материалния закон, в който обсег се включва и проверката за
маловажност на деянието по чл. 28 от ЗАНН, въз основа на събраните
доказателства, установява следното:
Административно-.наказателният процес
е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се
налага и съответното наказание, като прилагането на санкцията на правната норма
във всички случаи е въпрос на законосъобразност, не на целесъобразност. При
преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на
закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни
нарушения от нарушенията, обхванати в чл.6 от ЗАНН. В случая необосновано от гледна
точка на доказателствата и неправилно от гладна точка на Закона въззиваемата страна е приела, че констатираното нарушение следва
да води до санкциониране с НП жалбоподателя.
Безспорно е установено от
доказателствата, че жалбоподателят е извършил деянието, за което е наказан, но
това е първа такава проява – арг.вписано в самото наказателно постановление.
С оглед цялостната характеристика на деянието
и дееца и предвид обстоятелството, че в случая не са причинени вредни
последици, не е застрашило охраняваните обществени отношения и при съблюдаване
на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, може да се
направи извод, че е налице по-.ниска степен на
обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от същия вид, като основание за квалифицирането му като маловажен
случай на административно нарушение по см. на чл.28 от ЗАНН. Освобождаването от административнонаказателна
отговорност по чл.28 от ЗАНН не би било в противоречие
с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.
Предвид всичко гореизложеното съдът
намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление в тази
му част, следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно.
Водим от горните съображения и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Районен съд гр.Монтана
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 11/
25.04.2017г. на Началник на РСПБЗН – Монтана, с което на Е. „.
-. Д. със седалище и адрес на управление гр. Монтана, бул. „Трети март”
№ 67 е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10
000.00 лева на
основание чл.262 ал.1 т.2 от Закона за министерството на вътрешните работи,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред АС-.Монтана в 14 дневен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: