РЕШЕНИЕ
гр.София, 18.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито
заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
7700 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1от КЗ
във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищците
И.К.В. и Н.Д.К.,***, твърдят, че в резултат на ПТП, настъпило на 26.01.2019г. на бул.“Ботевградско шосе“ в посока от кв.Враждебна към
кв.Левски е причинена смъртта на сина им М.И.В.. Произшествието е настъпило по вината на водача на л.а. БМВ, И.Н.А.,
който се е движел с несъобразена скорост, напуснал пътното платно и самокатастрофирал, удряйки се в метален електрически стълб.
Ищците твърдят, че смъртта на сина им се е отразила много негативно върху
живота им, трудно могат да я превъзмогнат. Сочат, че увреждащият автомобил
имал сключена застраховка ГО при ответника, валидна към датата на ПТП, което
ангажира отговорността на последния за обезщетяване на
причинени вследствие на ПТП неимуществени вреди. Молят съда да осъди
ответника да им заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили
в резултат на смъртта на сина им в размер на по 250 000лв. на всеки от тях
ведно с лихвата от деня на увреждането. Претендират за разноските по делото.
Ответникът
З.к. „Л.и.“ АД оспорва исковете по допустимост, по основание и по размер.
Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, вината на водача на
посочения увреждащ автомобил, твърдените вреди и причинно следствената връзка
между ПТП и смъртта на сина на ищците. Оспрова
твърденията за съществувалата близка връзка между ищците и техния загинал син. Прави
възражение за съпричиняване, като твърди, че
пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите, тъй като е знаел, че
водачът на лекия автомобил е употребил алкохол. Бил е и без поставен предпазен
колан. Оспорва исковете като завишени по размер. Оспорва претенцията за мораторна лихва. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира
за разноски.
Третото лице помагач И.Н.А.
оспорва предявените искове като неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Прави
възражение за съпричиняване на вредата от страна на
починалия пътник М.В., като твърди, че последният е пътувал без поставен предпазен
колан. Оспорва близката връзка на починалия с неговите родители, сега ищци.
Твърди, че М.В. е отраснал в дома на своята баба, а родителите му са били в
чужбина.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Ищците
са родители на М.И.В., починал на 26.01.2019г. на 19 години.
За
настъпилото ПТП има образувано досъдебно производство, което не е приключило. От
протокол за ПТП /л.8/ и огледен протокол /л.103/ се
установява, че на 26.01.2019г. около 00.30ч. в гр.София, на бул. „Ботевградско
шосе“ в района на № 247, сградата на „Транс капитал“, е самокатастрофирал
л.а. БМВ 525Д, рег.№ ******в метален стълб в дясно от пътното платно. Водач на
автомобила е бил И.Н.А., ЕГН **********, който е пострадал /сътресение на
мозъка/ . Пострадали са също и пътниците в автомобила – И. Ю.Х. /контузия на
гръден кош/ и М.И.В., който е починал на
място. При извършения оглед на место е установен обилен снеговалеж, заснежена пътна настилка.
Въз основа на събраните в досъдебното
производство доказателства назначената
по делото съдебна автотехническа експертиза
установява следния механизъм на ПТП: Автомобилът „BMW" се с движел в
направление от кв. „Враждебна” към кв. „Левски” в гр. София по бул.
„Ботевградско шосе, в района на №247 равномерно със скорост около 117 км/час. В
следствие на въздействие от водачът му и поради наличие на заснежена
пътна настилка с намалени сцепни свойства,
автомобилът е предприел „рязка” смяна на посоката посредством завъртането му
„надясно”. Възникнало е кинематично смущение, което е породило спрямо масовия
център на превозното средство въртящ момент, който го е отклонил внезапно в посока „надясно”. Поради
намаленото сцепление между автомобилните гуми и пътната настилка, устойчивостта
на системата се е нарушила и е започнало пространствено движение, което е
довело до едновременна транслация на автомобила около неговите надлъжна и
напречна оси и ротация около вертикалната му ос. Автомобилът е пресякъл косо и с ротационно движение лентите, намиращи
се отдясно на посоката му на движение и е навлязъл под ъгъл около 134° в тротоарната площ,
като я е възкачил с не по-малко от две от колелата си. Автомобилът е достигнал
до стълб на уличното осветление, с което е реализирал удар в лявата част на
автомобила и по-конкретно в зоната на задна лява врата. В следствие на удара
автомобилът се е деформирал в посока „навътре" към купето и пътника,
намиращ се на задна лява седалка. Поради голямата кинетична енергия и малката
площ на стълба, последният е „разрязал” автомобила като го е разполовил на две
части. След удара в стълба, автомобилът се е установил в покой.
Според вещото лице в конкретните
пътно-климатични и кинематични условия водачът на автомобила „БМВ" не е
имал техническа възможност чрез ефективно задействане на спирачната уредба на
автомобила да намали скоростта и да спре преди да настъпи удара със стълба. За
да не настъпи това ПТП скоростта на автомобила е следвало да бъде не по-висока
от 30 км/ч. Няма техническа причина за настъпването на ПТП. Причината му е
изцяло от субективен характер.
По делото е разпитан другия пътник в
автомобила И.Х.. Същият установява, че на 25.01.2019г. около 23.00ч. по
телефона му се обадил И.А., негов съсед и му предложил да излязат. А.
пристигнал с автомобил БМВ пред дома на свидетеля , който се качил в автомобила
и седнал на седалката до шофьора. Докато двамата разговаряли в автомобила, по
пътя минал М.В., който също се качил в автомобила и седнал на седалката зад
шофьора. Тримата се познавали отпреди, поговорили и тръгнали с автомобила. И
тримата били с поставени предпазни колани. Свидетелят не бил употребил алкохол,
водачът се държал нормално. Свидетелят не го питал дали е употребил алкохол. В
колата миришело по-скоро на стари плодове, но не и на алкохол. Бил навалял
първия сняг, обърнало го на дъжд. Движели се със скорост около 80 км/ч. Не си
спомня ПТП. Помни , че след инцидента излязъл от автомобила през прозореца и
помогнал на шофьора. Автомобилът бил разполовен от вратата на шофьора.
Свидетелят и шофьорът били в предната част, която била обърната по таван.
Задната част на автомобила била разпиляна на 100-150м. назад. Видял долния
крайник на М.на платното, било гадна гледка и тогава загубил съзнание.
Назначената и изслушана по делото
комплексна токсикологична съдебно медицинска и автотехническа
експертиза установява, че причина за смъртта на М.В. е несъвместимата с живота
съчетана черепно-мозъчна, гръдна, коремна, тазова травма и травма на крайниците
с разчленяване на тялото. Налице е увреждане на черепа и мозъка, както и
прекъсвания на гръбначния стълб и абдоминалната
област. Смъртта на М.е в пряка и непосредствена причинна връзка с процесното ПТП. Според вещото лице автоексперт
е без значение дали М.е бил с поставен колан. Ударът между автомобила и стълба
е настъпил точно на мястото, където е седял пострадалия. Стълбът е послужил като
нож спрямо купето на автомобила.
В кръвта на водача на л.а. БМВ е
установена концентрация на алкохол в кръвта 0,36 – 0,40%о, което отговаря на субклинична степен на алкохолно опиване.
На въпроса какви са субклиничните
прояви в поведението при такава концентрация, вещото лице токсиколог уточнява,
че видимо лицето изглежда неповлияно. Прецизни тестове обаче сочат, че и тогава
има отклонения във финната координация и
възприятията.
Събраните гласни доказателства във връзка с твърдените
търпени от ищците неимуществени вреди установяват, че М.е живеел заедно с
родителите си и брат си. Били нормално семейство, уважавали се. Заради финансови
проблеми майката Н.К. заминала да работи в чужбина през 2015г. Продължила да
поддържа връзка с М., чували се по телефона, прибирала се на 2-3 месеца. За М.се
грижели баща му и баба му. Преди инцидента той работел като монтьор във „Враждебна“,
имал и личен автомобил. Ищците много тежко преживели смъртта на М., все още не
са се съвзели. Св.Ч., съученик на М., установява, че след инцидента видял
бащата на М., попитал го как се чувства, а той му отговорил че е събрал сина си
в два чувала. Изглеждал рухнал и съсипан. Преди инцидента родителите на М.били
лъчезарни, усмихнати, гостоприемни, а след инцидента се променили, вече не били
същите.
За установяване на твърдените от ищците
болки и страдания от загубата на техния син съдът допусна и изслуша съдебна
психологическа експертиза. След беседа с ищците, вещото лице, психолог, дава
следното заключение:
Безвъзвратната загуба на големият им син, М.И.В.,
е предизвикало психичен шок у двамата ищци. Наблюдава се двойствено
съществуване, дълбоко травматизирано, отдавайки се на елементарни или
несъществени дейности. Съществуващите спомени на ищеца за това, което е видял непосредствено
след настъпилото ПТП-то, събирането на частите на тялото на синът му,
невъзможността да му помогне, са повлияли травмиращо. Налице е ежедневно силно себеобвинение за случилото се, което се преплита с
ежедневната мъка и води до повишена раздразнителност, гняв, трудна ежедневна
адаптация и невъзможност за отреагиране на
акумулираните негативни емоции и към момента. При ищцата стресогенното
събитие е повлияло негативно на психическото й състояние, изразяващо се и в
зачестяване на епилептичните припадъци. След консултация със специалист лекар
невролог ищцата от 4 месеца взима антидепресант. И
към момента акумулираните негативни емоции, раздразнителност и тъга не са
преживени. В началото и двамата ищци отричат случилото се като реакция на психологическа
защита от непоносимата болка от
загубата. След това е започнал процес на осъзнаване на нейната невъзвратимост. Девет
месеца след траура при ищците се
наблюдава силна раздразнителност и гняв от случилото се. Резултатът от
изследването за тревожност и при двамата ищци показва високо ниво на тревожност
(в горна граница), но не клинично изявено. Тревожността се наблюдава вербално и
невербално, като и от наративите на ищците. Ищцата
към момента от четири месеца взима антидепресант, и
провежда ежемесечни консултации със специалист невролог, който следи диагностицираното й заболяване, епилепсия. Ищецът споделя
за високо кръвно и почти ежедневна употреба на алкохол.
Досежно прогнозата за пълно оздравяване при
ищците, вещото лице посочва, че емоционално наранената психика се възстановява
бавно. Желателно е психологическа работа в насока отреагиране
на акумулираните негативни емоции, свързани с преживяването на траура. Значимо
е мъката от траура да е преживяна до две години.
Според вещото лице е налице причинна
връзка между състоянието на ищците от загубата на сина им М.В.. Ищците
категорично свързват емоционалния срив от психологическия шок, акумулираните
негативни емоции, тъгата и мъката с внезапната и безвъзвратната загуба на
големият им син Мартин, на 19 годишна възраст.
Към 26.01.2019г. процесният
л.а.БМВ е имал активна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника,
валидна от 12.12.2018г. до 11.12.2019г., номер на
полица BG/22/118003442806.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.
432 ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата,
респективно собственика на автомобила и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на
застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования делинквент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
репарирането им. Съгласно изискванията на нормата на чл. 498 от КЗ,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на
прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което
желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното
поведение на виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и 4./
наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач.
Ищците са предявили извънсъдебно
претенцията си към застрахователя на 15.02.2019г., който е отговорил на същата
на 22.02.2019г, като е изискал допълнителни документи, вкл. и влязла в сила
присъда, и не е уважил предявената претенция за изплащане на обезщетение.
Предявените искове са допустими и следва да се разгледат по същество.
Въз основа на констативен протокол за ПТП,
протокол за оглед на местопроизшествие и заключението по назначената и
изслушана САТЕ съдът приема, че на 26.01.2019г.
около 0,30ч. на път бул.“Ботевградско шосе“ в условията на снеговалеж , в
района на № 247 е настъпило ПТП като л.а. БМВ
с рег.№ ******, управляван от И.Н.А. е напуснал платното за движение в
дясно и е самокатастрофирал, като се е ударил в
метален електрически стълб. При удара автомобилът е разполовен. В лекия автомобил БМВ се е намирал М.В.,
който е пътувал на задна лява седалка, зад водача, и който вследствие на ПТП е
починал на място. На основание събраните по делото доказателства съдът приема,
че водачът на лек автомобил л.а. БМВ с
рег.№ ******е имал виновно и противоправно поведение,
в резултат на което е настъпило ПТП. Водачът на лекият автомобил се е движел
със скорост около 117 км/ч. в условията на силен снеговалеж. Тази скорост е
била значително по-висока от разрешената в населено място и не е била
съобразена с атмосферните и пътните условия. Автомобилът е загубил устойчивост
и праволинейното си движение по пътя, в резултат на което се е ударил в
електрическия стълб. Водачът е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, която задължава водачите непрекъснато да контролират управляваните от тях
превозни средства, като при избиране
скоростта на движението те са длъжни да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. При така избраната от водача А.
скорост от около 117 км/ч. той не е имал техническа възможност чрез ефективно
задействане на спирачната уредба на автомобила да намали скоростта и да избегне
удара със стълба чрез спиране, завиване или едновременно и двете действия.
Според СТЕ подходящата скорост за движение в конкретната пътна обстановка, при
която ПТП не би възникнало, е била 30 км/ч. Избраната от водача А. скорост от
около 117 км/ч. многократно надвишава размера на подходящата скорост. Няма
данни за технически неизправности по автомобила. Следователно единствено противоправното поведение на А. е причинило ПТП. Презумпцията
за вина на водача, установена с правилото на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, не е оборена
от ответника, чиято е доказателствената тежест за
това.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия е в две насоки – че пострадалият е пътувал без предпазен колан и е
пътувал в автомобила, като е знаел, че същият се управлява от водач, който е
употребил алкохол.
Съпричиняване по см. на чл.51 ал.2 от ЗЗД е налице ако е безспорно установено, че с
поведението си пострадалия е допринесъл за настъпване на увреждането. Принос е
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта
и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Причинно-следствената връзка е
обективен факт. На досъдебното производство не са събрани находки, които да
установяват дали загиналия М.В. е бил с поставен предпазен колан. Св. И.Х.
твърди, че всички в автомобила са били с поставен предпазен колан, вкл. и
Мартин. Изслушаната комплексна съдебна автотехническа
и медицинска експертиза установява, че в конкретния случай, с оглед характера
на удара на автомобила в металния стълб, е било без значение дали М.В. е бил с
поставен или без поставен предпазен колан. Смъртта му е била неизбежна и в
двата случая. На следващо място, ответникът не установи М.В. да е знаел, че
водача А. е бил употребил алкохол. Св.Х. твърди, че той самият не е разбрал И.А.
да е бил употребил алкохол. Съгласно т.
7 от Тълкувателно решение № 1/14 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС налице е съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е
пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен.
Установено е през съдебна експертиза, че употребеният от водача алкохол е бил
под законоустановения минимум. Дори и пътниците в
автомобила да са знаели, че водачът е употребил алкохол и са поели риска да
пътуват , то при тази концентрация на алкохол в кръвта на водача 0,36-0,40%о
при законоустановен минимум от 0,5 %о / чл.5 ал.3 т.1
от ЗДвП/, съпричиняване не може да бъде отчетено. И
двете възражения на ответника за съпричиняване са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
От комплексната
експертиза в съдебно медицинската й част се установи, че смъртта на М.В. е
резултат от ПТП.
Между
ответникът застраховател и собственикът на МПС, причинило ПТП, е налице валидно
сключен застрахователен договор за гражданска отговорност за процесния ден 26.01.2019г. Договорът е основание за възникване
на прякото право на ищците срещу застрахователя по застраховка ГО на МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
(чл.52 от ЗЗД).
Разпоредбите
на чл.45 и сл. от ЗЗД не определят кръга на лицата, които имат право на
обезщетение за вреди при смърт на пострадалия. ППВС №4/61г. изрично посочва, че
възходящите имат право на обезщетение за неимуществени вреди. Ищците
са родители на загиналия М.В. и като такива са от кръга лица, които
безспорно могат да претендират обезщетение за вреди от увреждането.
Събраните гласни доказателства и
изслушаната СПЕ установяват, че за ищците са настъпили неимуществени вреди в
резултат на загубата на сина им.
Съгласно
практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди” включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но и създаващи социален дискомфорт за
определен период от време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги
се определя от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитието на самото общество в
конкретното държава. Преценявайки събраните по делото
доказателства за преживяното от ищците тежко психическо състояние от
непрежалимата загуба на едно от двете им деца, чувството за липса и тъга, което
ще ги съпровожда до края на живота им, невъзможността в бъдеще да имат подкрепа
от сина си, вкл. и възрастта на ищците, на 37г. и на 48г. към момента за
загубата на детето им, във вр. с критериите в ППВС
№4/68г. и конюнктурата в страната към момента на увредата,
съдът намира, че на ищците се следва обезщетение в размер от по 200 000лв. М.е бил на 19г., живеел е заедно с баща си и
брат си. Поддържал е контакт с майка си по телефона, която се е прибирала от
чужбина на няколко месеца. Имал е силна емоционална връзка с тях. След смъртта му здравословното състояние и на
двамата ищци се е влошило – при ищцата е установено зачестяване на
епилептичните припадъци и депресивно състояние, при ищеца – високо кръвно и
ежедневна употреба на алкохол. И при двамата е установена силна
раздразнителност и гняв от случилото се. Загубата на дете, с което са създадени
стабилни емоционални връзки и демонстрирана взаимна обич, е най-голямата
трагедия за един родител и това обстоятелство трябва да има най – голяма тежест
при съвкупната преценка на всички други релевантни факти /така и Определение №
477 от 24.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2391/2019 г., I т. о., ТК/. Твърдението
на ответника и на третото лице помагач за липса на силна емоционална връзка
между ищците и синът им М.В. се опроверга от събраните по делото доказателства
– СПЕ и свидетелски показания.
Ищецът е претърпял и допълнителни
неимуществени вреди от необходимостта да събира частите от тялото на детето си
на мястото на ПТП. За съда не е ясно кое е наложило тези действия да бъдат
извършени от бащата вместо от служителите от Съдебна медицина или от
разследващите органи. Спомена за това тежи изключително много на бащата видно
от СПЕ и допълнително утежнява състоянието му и негативните емоции, които
изпитва. Тези вреди не са пряка последица от увреждането от ПТП и не се следват
от застрахователя, но , при установяване, те подлежат на репарация от
съответните отговорни органи по реда на ЗОДОВ или по чл.49 от ЗЗД.
За разликата до първоначално предявените
размери от по 250 000лв. исковете следва да се отхвърлят. Не се установиха
вреди в по-висок размер от присъдения.
В исковата молба се претендира
обезщетението, ведно с лихвата за забава от деня на увреждането 26.01.2019г. Чл.497
от КЗ свързва задължението на застрахователя да заплати лихва от датата, на
която изтича срокът за представяне на всички необходими доказателства или с
изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете
настъпи по-рано). Не са налице доказателства ищците да са представили на
застрахователя всички необходими доказателства за определяне на обезщетение.
Срокът на застрахователя за отговор е изтекъл на 15.05.2019г. Поради това
следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава на 16.05.2019г., от
когато дължи и лихва.
По разноските:
Ищците не са направили разноски по делото,
тъй като са освободени от заплащането на такива на основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК. Процесуалният представител на ищците претендира възнаграждение на
основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. Представил е списък за общо 15 672лв. с
ДДС.
Ответникът претендира разноски в размер на
240лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
300лв. Оспорва размера на претендираното от
процесуалния представител на ищците адвокатско възнаграждение като прекомерно.
Съдът намира за основателно искането на
процесуалния представител на ищците по чл.38 ал.2 от ЗАдв.
За предоставената защита съобразно размера на уважената част от исковете, на представлявалото
ищците адвокатско дружество се следва адвокатско възнаграждение за всеки ищец в
размер на по 5530лв. съобразно минималния размер адвокатско възнаграждение,
предвиден в чл.7 т.5 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ведно с ДДС общия размер дължимо адвокатско възнаграждение е 13272лв.
На основание чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК на
ответника се следват разноски и юрисконсултско
възнаграждение съобразно отхвърлената
част от исковете - 108лв.
При
този изход на делото застрахователното дружество следва да заплати по сметката
на СГС държавна такса в размер на 16 000 лв. и разноски в размер на 688лв.
Водим
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“ АД , ЕИК ******** със седалище *** и адрес на управление ***
да заплати на И.К.Г., ЕГН ********** и на Н.Д.К., ЕГН **********,*** по 200 000
/двеста хиляди/лв., ведно с лихвата за забава от 16.05.2019г. до окончателното
изплащане, представляващи обезщетение за причинени от пътнотранспортно
произшествие на 26.01.2019г. на бул.“Ботевградско шосе“ в района на № 247 в
гр.София, неимуществени вреди – смъртта на техния син М.И.В., на 19 години,
причинена виновно от застрахован при ЗК „Л.И.“ АД по застраховка „гражданска
отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица № BG/22/118003442806, водач И.Н.А., ЕГН **********,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за неимуществени вреди за разликата до
първоначално предявения размер от по 250 000лв. ведно с лихвата за забава и
исковете за мораторна лихва върху присъдената главница
за периода 26.01.2019г. – 15.05.2019г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД , ЕИК ****** да заплати на АД „Ч., П.и И.“ БУЛСТАТ -*******,
представлявано от адв.С.Ч., на основание чл.38 ал.2
от ЗАдв. сумата 13272лв с ДДС адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищците.
ОСЪЖДА И.К.Г., ЕГН ********** и Н.Д.К., ЕГН
********** да заплатят на ЗК „Л.И.“ АД разноски по делото в размер
на 108лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД да заплати на Софийски
градски съд държавна такса и разноски в размер на 16688 лв.
Решението е постановено с участието на И.Н.А.,
ЕГН **********, трето лице помагач на ответника.
Присъдените в полза на ищците суми
ответникът следва да им заплати на следните банкови сметки:
IBAN: ***: Юробанк
България АД BIC:***: Н.Д.К.
IBAN: ***: УниКредит
Булбанк BIC: ***: И.К.В.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: