Решение по дело №672/2016 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 198
Дата: 21 декември 2016 г. (в сила от 31 януари 2017 г.)
Съдия: Росица Стоянова Ненова
Дело: 20162220100672
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е      

 

гр. Нова Загора, 21. 12. 2016 год.

                           

В   ИМЕТО     НА      НАРОДА

 

НОВОЗАГОРСКИЯТ  районен съд  колегия в публично заседание на първи декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА

Съдебни заседатели:

                                                                      Членове:

 

при секретаря Д.Д.  и в присъствието на прокурора                                                     като разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА  гражданско дело № 672 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството е с правно основание чл. 49, ал.1 от СК.

Постъпила е искова молба от И.Т.И., с ЕГН ********** ***, с постоянен адрес ***, чрез процесуалния му представител – адв. М.М., със съдебен адрес *** , хотел ”Яница” офис №106 против М.С.И.  с ЕГН **********, с адрес *** за развод, поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака им.

С исковата си молба ищеца твърди, че с ответницата сключили граждански брак в гр. Нова Загора на 11.06.1967г., за което бил съставен Акт за граждански брак № 67/11.06.1967г. Бракът е първи по ред и за двамата. От брака имат родени две деца – В.И. И. и Б.И. И., към момента са пълнолетни.

В исковата молба се твърди, че  първоначално бракът между двамата съпрузи вървял добре. Двамата се разбирали до 1998год. когато ищеца се разболял и ответницата следвало да се грижи за него, каквито грижи тя полагала до 2000 г. когато го напуснала по незначителен повод и от тогава двамата са във фактическа раздяла. Ищеца твърди, че от тогава живеел сам и сам се грижел за себе си и за домакинството, а от ответницата не получавал каквото и да е внимание и грижи. Твърди, че от 2000г. и двамата съпрузи не подържат връзка по между си и не се интересуват един от друг.  Твърди, че дългите години раздяла довели до пълно отчуждаване и безразличие. Двамата от години не споделяли проблемите, грижите и радостите в семейството и всеки устройвал живота си самостоятелно.

Ищецът твърди още в исковата си молба, че бракът им е изпразнен от съдържание и съществува само формално, което не било в интерес на никой от съпрузите.

Гореизложеното определяло правният му   интерес от предявяване на настоящия иск.

Моли съда да постанови решение за прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен,  да предостави на него ползването на семейното ни жилище, находящо се на адрес - гр. Нова Загора, ул.”Кънчо Чамов” № 70.

Моля съда да постанови след прекратяване на брака ни ответницата да носи предбрачното си фамилно име - К., но в случай че ответницата желае запазване на брачното си фамилното  име  И. той не възразява и е съгласен. 

С исковата молба е представено като доказателство – удостоверение за граждански брак № 67/11.06.1967г. издаден от градски Народен съвет, гр. Нова Загора.

 В предоставения от съда срок по чл. 131 от ГПК  ответницата на представя отговор на исковата молба, в който заявява, че иска е допустим и основателен. Възразява единствено и оспорва фактите които са изложени в исковата молба за прекратяване на брака, като твърди че е вярно че през 2000г. са се разделили с ищеца, но не защото на нея и е било омръзнало да се грижи за него, а защото той решил да я напусне. По това време живеели в с. Стоил войвода, където ответницата се грижела за ищеца и от състояние на пълна неподвижност  за около две години с нейна помощ вече ходел сам и можел да се обслужва. Ответницата твърди, че в един момент ищецът се почувствал силен и здрав и решил че животът на село е твърде скучен за него и се върнал в жилището им гр. Нова Загора, след скандал и проявена агресия към нея. Въпреки поведението му, ответницата твърди, че не веднъж се опитвала през годините и до скоро да подобри отношенията им, искала и правела опити да се съберат, но той при всеки неин опит, я гонел от дома им, който двамата били построили, което било и семейното им жилище в гр. Нова Загора.

Ответницата твърди,  още че с агресивното си поведение през годините ищецът, прогонил и децата им, като това в допълнение на отношението на ищецът към нея, действително довело до дълбоко и непоправимо разстройство в отношенията им и действително бракът им бил изпразнен от съдържание и съществувал само формално, поради което ответницата заявява, че признава иска за развод и също желае бракът им да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.

Ответницата заявява, че няма претенции за семейното жилище, но желае да носи брачното си фамилно име И. тъй като е известна с нея в обществото повече от 50 години.

В съдебно заседание ищецът, лично се явява и чрез пълномощника си адв. М. заявява, че поддържа исковата молба и моли съда да я уважи и да прекрати брака между него и ответницата като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.  Моли съда да предостави ползването на семейното жилище, находящо се в ****на него и заявява, че не възразява след прекратяването на брака ответницата да продължи да носи  брачното си фамилно име И..

В съдебно заседание, ответницата редовно призована – не се явява и не изразява становище.

В съдебно заседание бяха събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Ц.Д.И. от чиито показания се установи, че страните по делото са във фактическа раздяла от преди повече от осем години и не живеят заедно.

 От представените и приети в съдебно заседание доказателства: Акт за граждански брак № 67/11.06.1967г. и гласните доказателства събрани в съдебно заседание,  съдът прие за установено следното:

Страните по делото И.Т.И. и М.С.И. са съпрузи и са  сключили граждански брак в гр. Нова Загора на 11.06.1967г., за което бил съставен Акт за граждански брак № 67/11.06.1967г. на Градски Народен Съвет, гр.Нова Загора. Бракът е първи по ред и за двамата. От брака имат родени две деца – В.И. И. и Б.И. И., които към момента са пълнолетни.

Първоначално бракът между двамата съпрузи вървял добре, като двамата се разбирали до 1998год., когато ищеца се разболял и ответницата следвало да се грижи за него, каквито грижи тя полагала до 2000год., когато го напуснала и от тогава двамата са във фактическа раздяла и не живеят заедно. От тогава ищецът живеел сам и сам се грижел за себе си  и за домакинството, а от ответницата не получавал каквото и да е внимание и грижи. От 2000год. и двамата съпрузи не подържат връзка по между си и не се интересуват един от друг.

Дългите години на фактическа раздяла довели до пълно отчуждаване и безразличие помежду им. Ищецът и ответницата от години не споделяли проблемите, грижите и радостите в семейството и всеки устройвал живота си самостоятелно.

Бракът между съпрузите е изпразнен от съдържание и съществува само формално, което не е в интерес на никой от съпрузите, поради което се моли съдът да прекрати сключения между страните граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса на вината.

         От така установеното, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Бракът между страните е дълбоко разстроен. Между съпрузите са изчезнали взаимното уважение и обич. Тяхното място е заето от безразличие и незаинтересованост един от друг. Доказателство за това е, че вече повече от осем  години са във фактическа раздяла. Следователно, брачната връзка съществува само формално и не е в интерес, както на страните, така и на обществото. От момента на фактическата раздяла до настоящия момент страните не са правили опити да се съберат и да заживеят заедно,  което изключва възможността за заздравяване на разрушената връзка и прави тези отношения непоправими. В този смисъл е и правният извод на съда.

По отношение на семейното жилище, съдът счита че следва да предостави ползването на семейното жилище находящо се в гр. Нова Загора, обл. Сливен, ул.”Кънчо Чамов” № 70 на ищецът И.Т.И., тъй като той е направил такова искане, а ответницата няма претенции за ползването на семейното жилище.

По отношение на фамилното име на съпругата след прекратяването на брака, съдът счита че следва да постанови съпругата М.С.И., след прекратяването на брака да продължи да носи брачното си фамилно име И., тъй като е направила такова искане в отговора на исковата молба, а ищецът не възразява тя да продължи да носи брачното си фамилно име И. след прекратяването на брака. 

Съдът определя окончателна държавна такса за водене на делото в размер на 40.00лева, които са внесени при депозиране на исковата молба от ищеца И.Т.И..

На горните основания съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

         ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ПОРАДИ ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО  сключеният граждански брак между И.Т.И., с ЕГН **********,*** И М.С.И.  с ЕГН **********, с адрес *** на 11.06.1967г. с Акт № 67/11.06.1967г. на Градски Народен Съвет, гр. Нова Загора, окръг Сливен  БЕЗ ДА СЕ ПРОИЗНАСЯ ЗА ВИНАТА.

         ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в *** на И.Т.И., с ЕГН **********,***.

         ПОСТАНОВЯВА след развода жената М.С.И. да продължи да носи брачното си фамилно име ИВАНОВА.

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването на страните пред  СлОС.

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: