Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 03.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-А въззивен състав, в публично
заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от младши съдия Мария Богданова в. гр. д. № 3032 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 294287,
постановено на 14.12.2017 г. по гр. дело № 28849/2015 г. по описа на Софийски
районен съд (СРС), ІІ-ро ГО, 79-ти
състав, е уважен в цялост предявеният от „Застрахователно акционерно дружество В.И.Г.“
АД срещу Агенция „П.И.“ иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 362,51 лева, представляваща
заплатено застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на
собственика на лек автомобил „БМВ 320Д“, рег. № *******, при настъпило на
15.10.2014 г. на главен път Етрополе – Правец пътно-транспортно произшествие
/ПТП/, в следствие нарушаване целостта на републиканския път, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.05.2015 г. до окончателното
изплащане.
Ответникът по
делото Агенция „П.И.“ е обжалвал в цялост постановения съдебен акт като
неправилен поради допуснато нарушение на приложимия материален и процесуален
закон, както и поради необоснованост. Според въззивника, погрешен бил изводът
на съда, че механизмът на настъпване на процесното ПТП бил доказан по безспорен
начин, тъй като липсвал протокол за произшествието, съставен от компетентен
държавен орган, както и снимки на местопроизшествието. Твърди се наличие на съществени
противоречия между изслушаните свидетелски показания на водача на увредения
автомобил и приобщените като доказателства частни документи, съставени от
ищцовото дружество, поради което последните не следвало да бъдат кредитирани. Изложени са доводи за липса на доказателства,
установяващи обстоятелството, че водачът на увреденото МПС управлявал същото в
съответствие с правилата за движение по пътищата, както и че настъпилият
инцидент представлявал покрит риск съгласно общите условия по застраховка
„Каско“ на ищеца. Отправена е молба за отмяна на атакувания съдебен акт и за отхвърляне
в цялост на предявения осъдителен иск, както и за присъждане на сторените по
делото разноски.
От въззиваемата
страна в производството – ищеца „ЗАД В.И.Г.“ АД – е постъпил отговор в срок на
подадената жалба, в който се твърди, че същата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение. Според изложеното от въззиваемия, възраженията на
Агенция „П.И.“ /АПИ/ били изцяло неоснователни. Посочва се, че механизмът на
настъпване на процесното произшествие се установявал по категоричен начин от
събраните по делото доказателства, а ответникът не бил ангажирал такива за
наличие на твърдяното от него съпричиняване. Според застрахователя, изплащането
на обезщетение от негова страна било съобразено с изискванията за това,
предвидени в общите условия на дружеството, приложими към застраховка „Каско“. Въз
основа на тези оспорвания, ищецът-въззиваем е отправил искане за потвърждаване
на първоинстанционното решение в цялост като правилно и законосъобразно.
Софийски градски
съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението в неговата цялост, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от
посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си
задължения, този въззивен състав констатира, че процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя
фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което по
силата на чл. 272 ГПК препраща към тях, като по този начин те стават част от
мотивите на въззивния съдебен акт. Независимо от това, по релевираните във
въззивната жалба доводи е необходимо да се добави следното:
Изплащайки
обезщетение за настъпило застрахователно събитие, застрахователят изпълнява
свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 213, ал. 1 КЗ
/отм./ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато
причинител на вредата е лице, на което е възложена някаква работа, по силата на
чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи възложителят за
вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод
нейното изпълнението. Отговорността на възложителя е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия и има обезпечително-гаранционна функция.
Именно въз основа на така предвидената отговорност, ищецът в настоящото
производство претендира осъждането на АПИ в качеството ѝ на собственик на
процесния път за виновното поведение (бездействие) на физическите лица, които е
натоварила със задължението да поддържат в изправност пътищата от
републиканската пътна мрежа.
За да възникне
регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане
срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при
или по повод на възложената работа, е необходимо да бъдат осъществени следните
материални предпоставки: 1/ наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца; 2/ за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата, т. е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3/
виновното лице да е причинило вредите при или при повод изпълнението на
възложената работа; 4/ застрахователят по имущественото застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ.
Неоснователни са
възраженията на въззивника за неправилност на обжалваното решение. Изцяло законосъобразен е изводът на СРС, че всички материални предпоставки,
обуславящи възникването на обезпечително-гаранционната отговорност на АПИ са
безспорно установени по делото.
Не са спорни между страните обстоятелствата, че пътят, на който е
настъпило процесното ПТП, е част от републиканската пътна мрежа и задължение за
неговото стопанисване носи ответникът, както и че към датата на произшествието
е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“
между собственика на увреденото МПС и ищцовото дружество. Въззивникът не
оспорва и факта, че ищцовото дружество е заплатило на увреденото лице
застрахователно обезщетение за причинените вредоносни последици.
Относно основния спорен между страните въпрос, а именно механизма на
настъпване на процесния пътен инцидент, е необходимо да се посочи следното:
Липсва законоустановено изискване за съставяне на протокол за ПТП от
съответните компетентни държавни органи в случаите, когато при инцидента не е
имало пострадали лица – аргумент от чл. 123 и чл. 125 ЗДвП. Подобно изискване
не е предвидено и от застрахователя по процесната застраховка „Каско“. Поради
тази причина неоснователно е възражението на АПИ, че за установяване на
обективните обстоятелства относно настъпването на процесното ПТП е било задължително
съставянето на протокол от органите на „Пътна полиция“. Тези обстоятелства
могат да бъдат установени в хода на процеса с всички допустими доказателствени
средства, включително чрез свидетелски показания. Именно такава е и настоящата
хипотеза. От показанията на свидетеля Г.– водач на увреденото от инцидента МПС,
се изяснява правнорелевантният факт, че управляваният от него лек автомобил е
попаднал в необозначена дупка на пътя. Преценени по реда на чл. 172 ГПК, тези
свидетелски показания са последователни и житейски логични, като не се доказа
заинтересованост на свидетеля от изхода на правния спор, предмет на делото. Същите кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства, поради което, след съвкупната
преценка на целия доказателствен материал, въззивният съд приема за установен
по безспорен начин механизмът на процесното ПТП. Причинно-следствената връзка
между попадането на увредения автомобил в дупка, намираща се на пътното платно,
се установява и от приетата като компетентно изготвена САТЕ. Вещото лице е
посочило, че повредите върху автомобила съответстват на механизма на настъпване
на процесното ПТП, както и че стойността на така причинените вреди възлиза на
сумата от 376,28 лв., изчислена по средни пазарни цени към датата на инцидента.
Неоснователно е
възражението на въззивника, че процесните увреждания на представлявали покрит
риск съгласно общите условия на застрахователя, както и че застрахованият не
уведомил своевременно ищеца за настъпилото застрахователно събитие. Съгласно
Общите условия на застрахователя, застрахованият следва да уведоми писмено
дружеството за застрахователното събитие в тридневен срок от неговото
настъпване, а сред предвидените в застрахователния договор изключения от
покритите рискове не е включено увреждането на гумите на автомобила в резултат
на ПТП.
Ответникът, чиято
е доказателствената тежест да установи своевременно релевираното възражение за
съпричиняване, не доказа наличие на виновно противоправно поведение от страна
на водача на увредения автомобил, допринесло за настъпването на вредоносния
резултат. Поради тази причина следва да се приемат за неоснователни
релевираните от АПИ оспорвания за липса на установена от административния орган
по контрола на движението по пътищата скорост на движение на увреденото МПС и
за евентуално наличие на концентрация на алкохол в кръвта на водача му.
Въз
основа на изложеното, съдът намира, че по делото са установени всички изискуеми
предпоставки за уважаване на предявения осъдителен иск, поради което подадената
въззивна жалба следва да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение – да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Предвид изхода
на спора, сторените от въззиваемата страна разноски в хода на
второинстанционното производство следва да бъдат присъдени в тежест на
въззивника. Същите възлизат на сумата от 360,00 лева за адвокатско
възнаграждение, за заплащането на което са представени доказателства в хода на
въззивното производство. Размерът на така претендирания адвокатски хонорар е
съобразен с минимално установените размери на адвокатските възнаграждения.
Постановеното въззивно
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 294287, постановено на
14.12.2017 г. по гр. дело № 28849/2015 г. по описа на Софийски районен съд,
ІІ-ро ГО, 79-ти състав, с което е уважен
в цялост предявеният от „Застрахователно акционерно дружество В.И.Г.“ АД
срещу Агенция „П.И.“ иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 362,51 лева, представляваща
заплатено застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на
собственика на лек автомобил „БМВ 320Д“, рег. № *******, при настъпило на
15.10.2014 г. на главен път Етрополе – Правец пътно-транспортно произшествие, в
следствие нарушаване целостта на републиканския път, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 25.05.2015 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Агенция
„П.И.“, с адрес гр. София, бул. „*******, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество В.И.Г.“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „*******, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 360,00
лева (триста и шестдесет лева), представляваща разноски, сторени от въззиваемия
в хода на въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.