№ 676
гр. Стара Загора, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Олга Златева
при участието на секретаря Ивелина Б. Костова
като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело №
20245530102608 по описа за 2024 година
Предявен e частичен иск по чл. 49 от ЗЗД от Ж. Г. Ж. от град Стара Загора
против Община Стара Загора.
По делото е конституирано като трето лице-помагач на страната на ответника
„Трейс Груп Холд“ АД.
Ищецът твърди, че на 15.02.2024г. около 20:30 часа, в гр. Стара Загора, се
прибирал заедно със свой съсед, с лек автомобил, който паркирал на обособения за
това паркинг, находящ се в междублоковото пространство на *****************.
Слизайки от автомобила, ищецът стъпил на поставената като настилка на паркинга
плочка тип „кокал“. Плочката се изместила, тъй като била в края на настилката и не
била укрепена с бордюр. В резултат на разместването, кракът му се извил, при което
почувствал силна болка в областта на дясното ходило. Мястото веднага се подуло и се
появила синина. Веднага се обадил на съпругата си, която слязла от дома им и го
откарала в СПО на УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД.
Ищецът бил прегледан в СПО на УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД, като
при прегледа лекарят установил, че има силно накуцваща походка.
Установени били значителен оток и подкожно кръвонасядане в областта на пета
метатарзална кост на дясното ходило и интензивна палпаторна болезненост в тази
област. При извършената рентгенография била установена фрактура на базата на пета
метатарзална кост, без значително разместване. Назначена била медикаментозна
терапия и му било указано да не стъпва на крака си за срок от 30 дни. В следващия
месец - за проследяване на състоянието му, ищецът на два пъти бил преглеждан от
ортопед-травматолог. От издадените амбулаторни листове - № 240517074ЕЕ7 от
20.02.2024г. и № 24074C063F36 от 14.03.2024г., се установявало, че се е оплаквал от
болки в крака. След сваляне на имобилизацията, на ищеца била предписана
рехабилитация. От амбулаторен лист № 24085D08401F от 25.03.2024г. било видно, че
1
ищецът е прегледан от лекар физиотерапевт, който установил наличие на палпаторна
болка в областта на 5-та метатарзална кост в дясното стъпало. Назначени му били
физиотерапевтични процедури, които били изпълнени в Медицински център „Ейч Би
О“ Стара Загора.
От 19.02.2024г. до 18.04.2024г. /общо 60 дни/ ищецът бил временно
неработоспособен, за което му били издадени 2 бр. амбулаторни листове.
По време на лечението си ищецът изпитвал болки в областта на дясното
стъпало. Спазвайки лекарските предписания, не можел да стъпва на крака си за един
продължителен период. Самостоятелното му придвижване било силно затруднено.
Налагало се да ползва помощта на своите близки, при извършване на елементарни
дейности. Това нарушило качеството му на живот и довело до значително
ограничаване на социалните му контакти.
Във връзка с проведеното физиотерапевтично лечение, ищецът заплатил 70 лв.
за извършените процедури с високоинтензивен лазер.
Видно от изпратените по ел. поща писмо с изх. № 10-11- 6277/07.05.2024г. и
решение № 10-22-21 от 07.05.2024г. от Община Стара Загора, собственик на паркинга
и междублоковото пространство - на адрес гр. Стара Загора, ***************** -
*************, била Община Стара Загора. На основание чл. 11 ал. 1 от Закона за
общинската собственост Община Стара Загора била длъжна да управлява собствените
си имоти в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с
грижата на добър стопанин. Като собственик на имот с идентификатор №
************* по КККР на гр. Стара Загора, в който станал инцидентът, ответникът
не бил поддържал терена, не бил осигурил и спазвал правилата за безопасност, не бил
осъществявал контрол и надзор върху вещта, вследствие на което били причинени
вреди на ищеца.
Съгласно чл. 50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.
Отговорността по чл. 50 от ЗЗД е безвиновна и е за вреди, произтичащи от обективно
присъщи свойства, качества и дефекти на една вещ. Съгласно разпоредбата на чл. 49 от
ЗЗД възложителят на някаква работа, отговаря за вредите, причинени от изпълнителя
при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗДД има
обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за чужди
противоправни и виновни действия и бездействия.
Предвид изложеното по-горе и като се имат предвид получените от пострадалия
телесни увреждания, претърпените от него болки и страдания, продължителността на
възстановителния период и причинените му стрес, страх, влошаване на качеството му
на живот и негативни емоции, така и с оглед на съдебната практика по подобни казуси,
претендира Община Стара Загора да му заплати сумата в размер на 15 000 лв. за
причинените му неимуществени вреди - пряка и непосредствена последица от
претърпения от него на 15.02.2024г. инцидент, и сумата в размер на 70 лв.,
представляваща имуществени вреди - направени разходи за лечение.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 1250 лв., като
част от цялата претендирана сума 15 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от получените травматични увреждания в
резултат на инцидент от 15.02.2024г., както и силен страх, стрес, влошаване на
качеството на живот и негативни емоции, както и сумата в размер на 70 лв.,
представляваща имуществени вреди, заплатена за проведеното лечение, ведно със
2
законната лихва, считано от 15.02.2024г. - датата на непозволеното увреждане, до
окончателното заплащане на сумите. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
иска по основание и размер. Счита, че твърдените в исковата молба обстоятелства не
отговарят на истината. Травмата в областта на дясното ходило не била получена по
описания начин. Дори и да се приемело, че при слизане от автомобила плочката се е
разместила, следвало да се има предвид, че е налице съпричиняване от страна на
ищеца, тъй като към момента на инцидента се е извършвал ремонт на настилката.
Ремонтът се виждал и въпреки това ищецът паркирал и преминавал през участъка.
Наред с това, счита, че общината не дължи претендираните суми, ведно с
лихвата върху тях, и поради факта, че между общината и „Трейс Груп Холд“ АД бил
сключен договор за СМР № 1992/10.08.2022г. Съгласно договора, общината възложила
на „Трейс Груп Холд“ АД да изпълни, с осигурени от него строителни материали,
механизация и организация на строителството, обществена поръчка с предмет:
„Строително-монтажни работи /изграждане, ремонт, реконструкция, поддръжка или
възстановяване/ на тротоарни настилки на територията на Община Стара Загора“.
Според чл. 4 ал. 1 от посочения договор, конкретният вид и обем работа се възлагала с
възлагателно писмо от възложителя, придружено с количествено-стойностна сметка и
срок за изпълнение. Видно от възлагателно писмо № 10-50-177/09.09.2022г. на
основание договор № 1992/10.08.2022г. било възложено на „Трейс Груп Холд“ АД да
извърши: благоустрояване на пространство около блок на ************* –
************* жс и гаражи, ***** по плана на гр. Стара Загора - СМР. Съгласно чл. 9,
т. 23 и т. 24 от договора, изпълнителят „Трейс Груп Холд“ АД бил длъжен сам и за
своя сметка да осигурява изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия
на труд и Наредба № 2 от 2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и
временната организация на движението по Наредба № 3 от 16.08.2010г. за временната
организация и безопасност на движението при извършване на строителни и монтажни
работи по пътищата и улиците при извършване на строителство и ремонт на пътища и
улици.
В случая, на обезщетение от изпълнителя на обществената поръчка подлежали
всички преки и непосредствени неимуществени вреди, които били причинени от
неизпълнение на договорните задължения. С оглед това, Община Стара Загора не
дължала претендираната сума от 1250 лв. - като част от цялата претендирана сума от
15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания
и сумата от 70 лв. - заплатена за проведено лечение, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 15.02.2024г. до окончателното заплащане на сумата.
По делото е постъпило становище от „Трейс Груп Холд“ АД – конституирано
като трето лице помагач на страната на ответника. Твърди се, че в процесния случай
между община Стара Загора /като възложител/ и дружеството „Трейс Груп Холд“ АД
/като изпълнител/ има сключен договор за СМР № 1992/10.08.2022г. за изпълнение на
обществена поръчка, с предмет „Строително-монтажни работи /изграждане, ремонт,
реконструкция, поддръжка или възстановяване/ на тротоарни настилки на територията
на община Стара Загора“. На дружеството било възложено да извърши
благоустрояване на пространството около блок на ************* - *************,
съгласно Възлагателно писмо № 10-50-177/09.09.2022г. и Разрешение за строеж № 19-
714/17.11.2017г. За извършените от дружеството СМР бил изготвен констативен
протокол № 20/09.08.2023г., подписан от представители на възложителя, строителния
3
надзор и изпълнителя на работата. Не били констатирани дефекти и работата била
приета от възложителя, а дължимата сума била разплатена, съгласно фактура №
**********/09.08.2023г. Нямало данни да са налице неравности, пропадания и/или
липсващи елементи и също така впоследствие към дружеството не били отправяни
каквито и да било гаранционни претенции по сключения договор. В тази връзка,
можело да се направи обоснован извод, че дружеството е изпълнило качествено
възложената работа. Това поставяло въпроса дали въпросният инцидент е настъпил на
мястото, на което се твърди в исковата молба, а тези обстоятелства вероятно щели да
бъдат установени единствено на база свидетелски показания. С искането за разпит на
свидетели, в режим на довеждане, следвало да се има предвид, че вероятно един от тях
ще бъде съпругата на ищеца, съгласно изложението в исковата молба. Доколкото това
лице е съпругата на пострадалия, показанията й следвало да се третират с критичност,
доколкото същата се явява близък на пострадалия и има сериозни основания да
поддържа заявената в исковата молба теза, с оглед постановяването на решение в
полза на ищеца. Счита, че претендираният размер на неимуществени вреди е
необосновано висок. Обезщетение за сумата от 1 250 лв. /и то като част от цялата
претендирала сума в размер на 15 000 лв./ се явявало крайно високо и противоречало
на принципа на справедливостта. Съгласно чл. 52 от ЗЗД определянето на размера на
неимуществени вреди следвало да бъде направено от съда по справедливост. Това
поставяло въпроса обосновано ли е присъждане на такова обезщетение, в размера на
частично отправената претенция, заради това, че ищецът имал силно накуцваща
походка и без значително разместване, съгласно представените писмени доказателства.
Подобна контузия не можела да обоснове подобен размер на обезщетение, още повече,
че и разходите за лечение били в размер на едва 70 лева, което също било признак за
сериозността на получената контузия. Счита, че претърпяната травма не обоснова
претендирания размер на неимуществени вреди.
Моли съда да отхвърли предявения иск, като необоснован и недоказан,
алтернативно - присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено
поне с 50%, с оглед спазване принципа на справедливостта и обезщетяването на
действително претърпени болки и страдания, вследствие на контузията и предвид
нейната сериозност.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си моли да се уважи изцяло
предявеният иск. Претендира разноски. Представя писмена защита.
Пълномощникът на ответника моли искът да се отхвърли. Представя писмена
защита.
Третото лице помагач на страната на ответника не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели - Д.
И. И. и И.К.Ж. /съпруга на ищеца/.
Свидетелят Д. И. казва, че на 15.02.2024г. ищецът го взел от кафене, близо до
техния квартал. Търсили място за паркиране. Спрели. Свидетелят слязъл от колата,
чул, че ищецът изохкал. Бил се свлякъл на земята. Отишъл до него и му помогнал да
седне на шофьорската седалка. Боляло го много. Свалил му обувката, махнал му
чорапа, десният му крак бил син и подут. Обадил се на съпругата му. Тя слязла и го
закарала до Бърза помощ.
Същата вечер ищецът се прибрал вкъщи. Два месеца бил в болнични. Лежал.
4
Кракът му бил изпънат нагоре и стоял върху възглавница. Движел се с патерица. Имал
превръзка на крака. Боляло го много и пиел „Аулин“.
На мястото, където спрели колата, паркингът бил с плочки. Спрели колата на
метър от мястото, където ищецът паднал. То било като дупка за дърво. Тази дупка
нямала бордюр. Ищецът бил стъпил на ръба на дупката, на бетоново изделие, което
очертава дърветата. Там не било хванато, още си стояло така. Другата част от
паркинга била направена от същите павета. На другите места по паркинга имало
бордюри, които укрепят тези бетонни изделия, а около мястото за дървото не били
закрепени и още били така.
На паркинга нямало никакви табели, че е забранено паркирането или че има
строеж. Имало и други паркирани коли. Мястото било по-близо до жилището на
свидетеля – на *************. Ищецът живеел един блок нататък /на *************/.
На улицата се извършвали ремонтни дейности. Когато станал инцидентът, не се
извършвали ремонтни дейности. Ремонтът продължил 2 години. Скоро бил завършен,
но това си стояло без промяна.
Свидетелката И.Ж. казва, че на 15.02.2024г. около 20.30ч. й се обадил съседът
им /св. Д. И./ и й казал, че съпругът й най-вероятно си е счупил крака и че не може да
го закара до „Спешното“, защото е употребил алкохол. Свидетелката слязла, колата
била паркирана по-встрани от техния блок. Закарала съпруга си до спешното.
Докторът казал да направят снимка и като видял снимката, казал, че костта на
ходилото е счупена, не е за операция, а трябва да се обездвижи. Изписал
обезболяващи. Казал им да вземат ботуш, тъй като това място не се гипсира. Купили
ботуш от магазин за ортопедични травми. Взели патерици от познати. Ищецът останал
вкъщи почти 2 месеца, легнал на дивана. След около 10 дни отминала силната болка.
Тогава спрял да пие по-силните обезболяващи, като течен аналгин. След това – до 20-
30 ден от травмата, пиел по-леки обезболяващи. След като се раздвижил, след тези два
месеца, при продължително ходене, ищецът усещал лека болка в крака. Първоначално
свидетелката помагала на съпруга си да ходи до тоалетната и да се изкъпе – налагало
се да го повдига с едно столче, за да влезе в душ-кабината. Ищецът не успял да се
научи да ходи с патерици. Куцукал на един крак, за да иде до мивката или до
тоалетната.
Вечерта, когато се прибрали от спешното, съпругът й й казал, че когато са се
прибирали с Д., слизайки от колата, е паднал и е изпищял. Казал е на комшията, че
много го боли крака. На междублоковите пространства правели ремонт и на всяко
паркомясто имало оставени дупки за дървета, с пръст вътре. Те били квадратни и били
по средата на всеки един паркинг. Не били обезопасени. Дупките били оградени с
бетонни кокалчета и в едната дупка все още имало едно кокалче, хвърлено в средата
на дупката. Не може да каже къде точно е стъпил, дали на килнатото кокалче или е
стъпил в самата дупка. На мястото имало осветление, но не много силно. През целия
ремонт нямало никакви обезопасителни табели. Ремонтът продължил доста дълго
време, свършил пролетта след счупването. През това време нямало табели. Преди това
имало бележки, че предстои ремонт и да се премахнат автомобилите. Цялата настилка
на паркинга била с тези бетонни кокалчета. Сега, след като бил завършен ремонтът,
тези кокалчета около дупките не били закрепени. Стояли си по същия начин. Стояли си
кокалчетата и дупката с пръст.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, че на процесната дата и място –
междублоковото пространство на ***************** в гр. Стара Загора, ищецът е
претърпял злополука /въпреки, че единият свидетел е съпруга на ищеца/, като
5
безпротиворечиви. Същите изцяло кореспондират на представените по делото писмени
доказателства и на заключението на съдебномедицинската експертиза, а и
присъствалият на инцидента свидетел не е сред лицата по чл. 172 от ГПК.
В лист за преглед на пациент в СО при УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ – гр.
Стара Загора № 222 от 15.02.2024г. /час на постъпване 21.40ч./ е посочена основна
диагноза: Счупване на 5-та метатарзална кост; Анамнеза: Днес, при хлътване на
десния крак в неравност на пътя, същият се извил навътре, като усетил остра болка в
областта на страничния ръб и „изпукване“ в същата област. Мястото веднага се подуло
и се появила синина; Обективно състояние: Походка със силно накуцване. Значителен
оток и подкожно кръвонасядане в областта на пета метатарзална кост на дясно ходило.
Интензивна палпаторна болезненост в областта; Изследвания: рентгенография на ляво
ходило - рентгенови данни за фрактура на базата на пета метатрзална кост без
значително разместване; Терапия: покой, компреси, аналгегици, режим без стъпване на
крака за срок от 30 дни, временна неработоспособност от ОПЛ. Контролен преглед
след 10 дни от ортопед.
В амбулаторен лист от 20.02.2024г. от ортопед- травматолог е посочено, че
пациентът се оплаква от болки. Назначена е терапия-функционална имобилизация за
30 дни.
В амбулаторен лист от 14.03.2024г. от ортопед-травматолог е посочено, че
пациентът се оплаква от болки. Терапия - Сваляне на имобилизация. Рехабилитация.
В амбулаторен лист от 25.03.2024г. от физиотерапевт е посочено обективно
състояние: лека паппаторна болка в обл. на 5 мт кост в дясно стъпало. ОД-норма.
Назначена е терапия: лечение с нискочестотно магнитно поле, ултразвук.
Видно от представените фактура и фискален бон, на 29.03.2024г. ищецът е
заплатил сумата от 70 лева за процедури с високоинтензивен лазер.
Видно от болнични листове № Е20240453238 от 22.02.2024г. и № Е20241349631
от 28.03.2024г., ищецът е бил в отпуск, поради временна неработоспособност, общо 60
дни – от 19.02.2024г. до 18.04.2024г.
От заключението на съдебномедицинската експертиза, което съдът кредитира,
като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че при
инцидента на 15.02.2024г. ищецът е получил: Счупване в основата на 5-та стъпална
кост на десния крак.
Увреждането е причинено от действието на твърди тъпи предмети по
индиректен механизъм и е възможно да е било получено по време и начин, съобщени
в исковата молба. Механизмът е индиректен, защото счупването се получава в място,
различно от местата на приложение на силата. Едното място е фиксирането на част от
стъпалото, а другото - дясната скочна става и тежестта на тялото.
Възстановяването трае 45-60 дни и ползваният отпуск по болест кореспондира с
възстановителните процеси.
Направените от ищеца разходи за лечение – в размер на 70 лв. – за лечение с
високоинтензивен лазер, са във връзка с проведено лечение по повод претърпяното
счупване на 5-та стъпална кост на десния крак.
По делото не е спорно /установява се и от посоченото в решение от 07.05.24г. по
ЗДОИ/, че собственик на паркинга и междублоковото пространство на адрес: гр. Стара
Загора, ***************** е община Стара Загора.
6
На 10.08.2022г. община Стара Загора /като възложител/ е сключила с третото
лице – помагач – „Трейс груп холд“ АД /като изпълнител/ договор за СМР, с предмет:
„Строително-монтажни работи /изграждане, ремонт, реконструкция, поддръжка или
възстановяване/ на тротоарни настилки на територията на Община Стара Загора.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от договора, конкретният вид и обем СРР/СМР се възлагат с
възлагателно писмо от възложителя.
С възлагателно писмо от 09.09.2022г., съгласно чл. 4 ал. 1 от договора, общината
е въложила на „Трейс груп холд“ АД благоустрояване на пространството около блок -
на *************, ********.
Съгласно чл. 9, т. 23 и т. 24 от договора, изпълнителят е длъжен сам и за своя
сметка да осигурява временната организация на движението по Наредба № 3 от
16.08.2010г. за врементата организация и безопасността на движението при
извършване на СМР по пътищата и улиците при извършване на строителство и ремонт
на пътища и улици. Да обезопасява и организира строителната площадка, при
спазване изискванията на Наредбата, като изготви проекти за ВОД /временна
организация на движението/ по Наредбата в десетдневен срок от писмена поръчка от
възложителя, придружена с количествена сметка и срок на изпълнение.
Видно от констативен протокол обр. 15 от 07.11.2024г. и удостоверение за
въвеждане в експлоатация № 19-16-210/29.11.2024г. към датата на инцидента –
15.02.2024г. обектът не е въведен в експлоатация. Видно от констативен протокол №
20/09.08.2023г., са извършени и подлежат на разплащане описаните в протокола СМР
за облагородяване на пространството около блок на ************* жс и гаражи,
*****, гр. Стара Загора.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. За да намери проявление предвидената в чл. 49 от ЗЗД
гаранционно – обезпечителна отговорност на ответника, която е безвиновна по своя
характер, следва да се установи, че вредите са причинени от лица, на които последният
е възложил определена работа, при или по повод нейното изпълнение. Същевременно
трябва да са налице и общите предпоставки, обуславящи ангажирането на деликтната
отговорност, съгласно чл. 45 от ЗЗД, а именно: действие или бездействие на
съответното физическо лице, натоварено с извършването на определена работа; вреда;
противоправност на деянието; причинна връзка между деянието и настъпилото
увреждане. Вината на прекия извършител се предполага. Обезщетение се дължи за
всички вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съгласно чл. 11 от ЗОС, общината управлява вещите, общинска собственост, с
грижата на добър стопанин. Според чл. 30 ал. 4 от ЗП, изграждането, ремонтът и
поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи,
паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от
съответната община. Следователно, налице е предписано от закона задължение на
общината да управлява общинските имоти в интерес на населението, съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Общините са длъжни да
изпълняват възложените им правомощия, защото така те постигат целта на закона -
добро управление на съответните обществени процеси. Отговорност по реда на чл. 49
от ЗЗД общината носи и тогава, когато по силата на сключен договор е възложила
СМР на друго лице и /в случая третото лице-помагач на страната на ответника/ и то се
е задължило по силата на договора да осигурява временната организация на
7
движението. Съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредба № 3 от 16 август 2010г. за временната
организация и безопасността на движението при извършване на строителни и
монтажни работи по пътищата и улиците, възложителите на СМР по чл. 1, ал. 1
отговарят за изработването и съгласуването на проекта за ВОБД в случаите на
дълготрайни СМР, включително и за СМР по чл. 151 от ЗУТ. Касае се за уредено в
закон задължение, неизпълнението на което е достатъчно основание за ангажиране
отговорността на общината по чл. 49 ЗЗД, независимо дали бездействието е на нейни
служители или на трето лице, на което е възложено изпълнението – както в случая.
Общината е възложила на трето лице изпълнение на нейни задължения и същата е
дължала осъществяване на контрол за изпълнението на същите. Възложителят на
работата, при изпълнение на която е настъпило непозволеното увреждане, носи
отговорност, която е безвиновна и има гаранционно обезпечителна функция и не
произтича от вината на възложилия работата. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е
обективна, за чужди виновни действия и е предвидена за по - лесното обезщетяване на
пострадалите. Фактът, че с договора за възлагане отговорността за причинени на трети
лица вреди от изпълнението е била поета от изпълнителя, не освобождава общината от
гаранционно-обезпечителната й отговорност.
Предвид изложеното, съдът намира, че е установен фактическият състав на чл.
49 от ЗЗД и искът е доказан по своето основание.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи
от понятието "справедливост", употребено в чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост"
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. Според трайната практика на обезщетяване на
посоченото основание подлежат всички "неимуществени вреди", включващи всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки
и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи
социален дискомфорт за определен период от време.
Съобразявайки изложените критерии, преценявайки възрастта на ищеца /на 48
години към датата на увреждането/, характера и степента на телесната повреда,
възстановителния период – 60 дни, интензитета на болките и тяхната
продължителност – силна болка за около 10 дни, до 20-30 -ия ден от травмата с прием
на по-леки обезболяващи. Начина и обстоятелствата, при които е получено
увреждането /падане без да е налице въздействие върху личността на пострадалия от
друго лице/ и отражението в социално – битов план /необходимост от чужда помощ,
невъзможност да излиза и силно затруднено придвижване за период от около два
месеца/, социално-икономическите условия в страната към момента на увреждането,
съдебната практика при заплащането на обезщетения за неимуществени вреди в
сходни случаи, съдът намира, че сума в размер на 9000 лв. е достатъчна да овъзмезди
неимуществените вреди, поради което предявеният частичен иск за сумата от 1250
лева се явява доказан по основание и размер.
8
Доказан по основание и размер е и искът за 70 лв. – имуществени вреди,
предвид заключението на съдебномедицинската експертиза и приетите писмени
доказателства, във връзка с тези разходи.
Съдът намира за неоснователно направеното възражение за съпричиняване.
Обстоятелството, че към датата на инцидента – 15.02.2024г. обектът не е въведен в
експлоатация и ищецът е знаел, че се извършва ремонт не води до съпричиняване, тъй
като обектът се е изграждал поетапно, на мястото на инцидента не е имало ремонтни
работи /видно и от констативния протокол/, не е имало временна организация на
движението със съответните обозначения.
Предвид изложеното, предявеният частичен иск за неимуществени вреди е
основателен и като такъв следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата
не деликта до окончателното изплащане на сумата. Основателен е и предявеният иск
за имуществени вреди и същият следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от
датата на деликта до изплащането на сумата.
Следва направените от ищеца разноски – за държавна такса и възнаграждение
на вещо лице – в размер на общо 550 лв. да се възложат на ответника.
Следва да се осъди ищецът да заплати невнесаната дължима държавна такса за
иска за имуществени вреди – в размер на 50 лв.
Пълномощникът на ищеца е поскал присъждане на възнаграждение при
условията на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, в който е обективирано изявление, че договореното възнаграждение се
определя от съда по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. В случая е осъществена безплатна правна
помощ на ищеца и е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника за
разноски за процесуално представителство на ищеца, което, съдът счита, че следва да
определи в размер на 400 лв., съобразявайки вида на спора, интереса, вида и
количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото и
това, че размерите по Наредбата служат като ориентир за справедлив размер на
адвокатското възнаграждение /Определение № 2995/13.06.2024г. на ВКС по ч.гр.д. №
991/2024г., IV г.о./.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Стара Загора, Булстат *********, с адрес гр. Стара Загора,
бул. ”Цар Симеон Велики” № 107, да заплати на Ж. Г. Ж., ЕГН **********, от
*****************, със съдебен адрес ***************** – адв. М. З., сумата от 1250
лева /частичен иск от 15 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания от полученото травматично увреждане в резултат на
инцидент на 15.02.2024г. на междублоковото пространство на ***************** в гр.
Стара Загора, сумата от 70 лева – заплатена за проведеното лечение във връзка с
увреждането, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 15.02.2024г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 550 лева, направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, Булстат *********, с адрес гр. Стара Загора,
бул. ”Цар Симеон Велики” № 107, да заплати на адвокат М. И. З. от АК – Стара Загора,
с адвокатски № **********, с адрес на кантората *****************, сумата от 400
лева - адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
9
представителство на Ж. Г. Ж. по делото.
ОСЪЖДА Ж. Г. Ж., ЕГН **********, от *****************, със съдебен адрес
***************** – адв. М. З., да заплати по сметката на Старозагорския районен
съд сумата от 50 лева, държавна такса.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника „Трейс Груп Холд“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1582, р-н „Искър“, ж.к. „Дружба“, бул. „Проф. Цветан
Лазаров“ № 96, вх. В, ет. 12.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10