№ 18
гр. Сливен , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Я. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Пенка С. Иванова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20212200500130 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда
на гл.25 от ГПК „Бързо производство“.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №12/28.01.2021г. по гр.д.
№2696/2020г. по описа на Сливенски районен съд, с което са отхвърлени като
неоснователни предявените от Х. А. М. от с. ***** против „Водоснабдяване и
канализация – Сливен“ ООД, гр.Сливен искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, 2
и 3 от КТ, вр. с чл.225, ал.1 от КТ за признаване на уволнението, извършено със
Заповед №50/31.07.2020г. за незаконно и за неговата отмяна; за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „Водопроводчик – облекчен режим“ във
„Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД и за заплащане на обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ в размер на сумата от 5593лв., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба. С решението са присъдени разноски на ответното
дружество в размер на 732лв.
Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство Х.
А. М. чрез пълномощника адв. М.Д. и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.
Във въззивната си жалба, въззивникът Х. А. М. чрез пълномощника адв. Д.
посочва, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно, постановено в
1
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, неправилно и
необосновано. Посочва, че съгласно практиката на ВКС не е достатъчно издаването на
актове от страна на работодателя, с които се постановява работникът да бъде в престой.
Не било достатъчно и работникът да бездейства, бездействието трябва да е в резултат
на реално спиране на работата. Посочва, че престоят трябвало да е реален. По
безспорен начин трябвало да се установи спиране на дейността за повече от 15 дни.
Спирането на работата на определен работник обаче не можело да доведе о неговото
уволнение на основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ. Неправилно било приетото от съда, че
по силата на новата разпоредба на чл.120в от КТ работодателят вече можел да
преустанови дейността на отделен работник, без пълно преустановяване на
предприятието или звеното. Счита, че при обявено извънредно положение основанията
за уволнение са значително ограничени, а е увеличена защитата на по-слабата страна –
работника. Преустановяването на дейността по чл.120в от КТ не предполага и не
представлява престой и работодателят не можел да се възползва от субективното право
на уволнение. Посочва, че е налице разлика между престой и преустановяване на
работата при обявено извънредно положение и анализира разпоредбите на КТ в тази
насока. Посочва, че правните последици са различни. На следващо място въззивникът
посочва, че от свидетелските показания се установило, че фактически е изпълнявал
трудови функции на длъжността „водомайстор - инкасатор“, като е отчитал водомери.
Тази дейност продължава да се извършва чрез самоотчет, поради което не е
преустановена. Поради това намира атакуваната уволнителна заповед за
незаконосъобразна. С оглед изложеното, въззивникът моли въззивния съд да отмени
изцяло обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и
незаконосъобразно и да постанови ново, с което да уважи исковите му претенции.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна - „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, гр.Сливен,
отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемото дружество – работодател
„Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, гр.Сливен, я оспорва като
неоснователна. Счита, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно,
допустимо, правилно, законосъобразно и обосновано. Посочва, че районният съд в
мотивите си е приел, че е налице спиране на работата на длъжността „Водопроводчик
– облекчен режим“, а не на точно определен субект, поради това и аргументите във
въззивната жалба били неотносими. Посочва, че при спиране на работата няма
значение къде работника не осъществява трудовите си функции – на работното си
място или в дома си. Посочва, че отчета на водомери ищецът е извършвал по устно
2
нареждане на прекия ръководител с цел уплътняване на работното му време, а не като
фактически изпълняващ съответна длъжност. Работата на ищеца била спряна на
заеманата от него длъжност, като той не е осъществявал никаква трудова дейност, нито
по длъжностна характеристика, нито по разпореждане на компетентен орган за
уплътняване на работното му време. Поради това, въззиваемото дружество моли
въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди
първоинстанционното решение. Претендира присъждане на направените пред
въззивната инстанция разноски.
С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В с.з. въззивника Х. А. М., редовно призован, не се явява и не се представлява.
По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по
пълномощие адв. М.Д., която посочва, че поддържа подадената въззивна жалба на
изложените в нея основания. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да
постанови ново, с което да уважи исковите претенции.
В с.з., въззиваемото дружество „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД,
редовно призовано, се представлява от процесуален представител по пълномощие адв.
С.Р., който оспорва въззивната жалба, поддържа изложените в отговора на същата
съображения за нейната неоснователност и моли съда да я остави без уважение.
Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния
обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящият
състав, след преценка на събраните по делото пред районния съд доказателства,
намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и ПРЕПРАЩА своята към
нея.
3
Въззивният състав споделя правните изводи на районния съд.
Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване искове за признаване на уволнението, извършено със
заповед на Управителя на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД, за
незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност и заплащане на обезщетение за оставане шест месеца без работа поради
уволнението, с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1, 2 и 3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Предявените обективно съединени искове са допустими.
Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения:
І. Главният иск за признаване уволнението, извършено със Заповед
№50/31.07.2020г. на Управителя на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД, за
незаконно и неговата отмяна, е неоснователен.
Безспорно по делото се установи, че ищецът Х. А. М. е работил в ответното
дружество „ВиК – Сливен ООД по трудово правоотношение съответно на длъжността
„Водопроводчик – облекчен режим“ с място на работа - Котел за периода от
12.10.1988г. до 31.07.2020г., когато е прекратено трудовото му правоотношение.
Прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е извършено със Заповед
№50/31.07.2020г. на Управителя на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД. В
заповедта като правно основание за прекратяване на трудовото му правоотношение е
посочен чл.328, ал.1, т.4 от КТ, поради спиране на работата за повече от 15 дни.
Прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца е свързано с
въведеното в страната извънредно положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020г. и с въведените със Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение мерки, ограничения и нови законодателни решения в т.ч. в
областта на трудовото и осигурителното законодателство.
Установено е по делото, че със Заповед № РД-07-156 от 27.03.2020г. на
Управителя на ответното дружество, на основание чл. 120в КТ и Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от
13.03.2020г., е обявено преустановяване на работа и спиране изпълнението на
трудовите функции и дейността на всички работници и служители във „Водомерно
звено“ при „ВиК - Сливен“ ООД, считано от 30.03.2020г. до отмяната на извънредното
положение на територията на Република България.
4
Със Заповед №РД-07-218/30.04.2020г. на Управителя на „ВиК - Сливен“ ООД,
на основание чл. 120в КТ и Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020г., е обявено преустановяване на
работа и спиране изпълнението на трудовите функции и дейността на следните
работници и служители от район Котел при „ВиК - Сливен“ ООД: Х. А. М. –
водопроводчик – облекчен режим, считано от 04.05.2020г.
Със Заповед №РД-07-245/14.05.2020г. на Управителя на „ВиК - Сливен“ ООД,
на основание чл. 120в КТ и във връзка с решение №325/14.05.2020г. на МС за
обявяване на извънредна епидемична обстановка, е преустановена/спряна работа и
изпълнението на трудовите функции на следните работници и служители от район
Котел при „ВиК - Сливен“ ООД: Х. А. М. – водопроводчик – облекчен режим, считано
от 14.05.2020г.
От показанията на разпитаните по делото пред районен съд свидетели се
установява, че работата на водомерното звено не е възстановена, нито към 23.07.2020г.,
нито към момента на даване на показанията /14.01.2021г./.
С въведения в Кодекса на труда нов чл. 120в, ал.1 се установява право на
работодателя при обявено извънредно положение със заповед да преустанови работата
на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за
целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение. До
преустановяване на дейността на предприятието може да се стигне и не само по волята
на работодателя, а да бъде резултат от мярка, постановена със заповед на държавен
орган /ал.2/. Тогава работодателят е длъжен да не допуска по време на преустановената
дейност работниците или служителите до работните им места за периода, определен в
заповедта. Според нововъведения чл. 267а КТ за времето на преустановяване на
работата в случаите по чл. 120в КТ работникът или служителят има право на брутното
си трудово възнаграждение. Сравнението на тази мярка със завареното
законодателство показва, че се установява нова форма на престой или спиране на
работата на работодателя, предвидени в завареното законодателство в чл. 120, чл. 176,
ал. 4, чл. 267 и чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. Особеното в нововъведената мярка, е че може да
обхване не само цялото предприятие или част от него (цех, звено, отдел, засегнат от
мерките, установени при извънредното положение), но и отделен работник или
служител. Освен това може да настъпи не само по решение на работодателя, заради
обективно съществуващи причини (например извършване на планов ремонт, ревизии и
др.), но и да е причинено от постановена от държавен орган мярка, която изисква
недопускане на работниците и служителите до работните им места. Работодателят
може да обяви преустановяване на работата, когато не може да осигури възможност за
работа от вкъщи, самото естество на работата им не позволява или е преценено, че
5
продължаването на работата би било неефективно, което определя и затварянето им
(например в заводи, цехове, сервизи и др.). До този момент в теорията и в съдебната
практика се считаше недопустимо обявяването на престой или спиране на работата
само за отделен работник или служител. Само при извънредно положение и по силата
на чл. 120в КТ работодателят може да преустанови дейността и на отделен работник
или служител, без да има пълно преустановяване на работата на неговото предприятие
или на звеното, където работи.
В случая, работодателят се е възползвал от тази възможност, като е
преустановил, както работата на цялото „Водомерно звено”, така и работата на ищеца
М., който е с място на работа в район Котел, на длъжност към водомерното звено.
Установено е, че щатната бройка „Водопроводчик – облекчен режим“ – район Котел
при „ВиК - Сливен“ ООД е една и тя е била заемана единствено от ищеца – въззивник
Х. А. М.. Поради това и с нарочни последователни заповеди е преустановена
дейността на единствената длъжност, заемана от ищеца в район Котел.
Съгласно нововъведената разпоредба на чл.276а от КТ за времето на
преустановяване на работата в случаите по чл. 120в, ал. 1 от КТ работникът или
служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.
При възникналите икономически затруднения на предприятията, поради
наложените в национален и международен мащаб мерки за преодоляване на
последиците за здравето на хората от пандемията предизвикана от КОВИД 19 е
вероятно работодателите да не могат своевременно да изпълняват задълженията си за
изплащане на възнаграждения и осигуряване на работа на работниците и служителите
и това да доведе до прекратяване на трудови договори по инициатива на работниците и
служителите или по инициатива на работодателите.
За времето на обявено извънредно положение със Закона за мерките и
действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020г. и обявената с решение № 325 на Министерски съвет от 14 май
2020г. извънредна епидемична обстановка на територията на Р България трудовите
договори могат да бъдат прекратявани на всички основания уредени в КТ.
Основание за уволнение на работници и служители е регламентираното в чл.328,
ал.1, т.4 от КТ „спиране на работа за повече от 15 работни дни“. Без значение е
причината за спиране на работата – проблеми в доставките на суровини, невъзможност
за реализация на продукцията или издадена заповед на контролен орган /вкл.
въвеждаща противоепидемични мерки/. Спирането от работа предполага за това време
работникът или служителят да не изпълнява трудовите си задължения и работодателят
да не е предприел действията, съгласно възможностите предоставени му от КТ да
6
промени едностранно мястото и характера на работата на работника или служителя; да
му даде част от полагащият му се годишен отпуск без негово съгласие; да му предложи
да ползва неплатен отпуск.
За да бъдат извършени уволнения на основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ
императивно е поставено условие в рамките на 15 последователни работни дни
работниците и служителите да не са осъществявали трудовите си функции. В 15-те дни
не се включва времето, което работниците или служителите са ползвали правото си на
платен/неплатен отпуск, както и времето, в което са полагали труд при упражнено
право на работодателя да смени мястото и характерът на работата им.
Спирането на работата означава временно преустановяване дейността на
предприятието поради организационно-технически или икономически причини, без да
е от значение конкретното им проявление. В тази хипотеза определяща
е невъзможността на работодателя да генерира продукция и оттам – доходи, с които да
заплаща трудовото възнаграждение на работниците си. За да бъде налице това
основание за уволнение, достатъчно е да сме изправени пред т.нар. „престой“,
изразяващ се в спирането на работата, като без значение е дали работникът или
служителят по същото време не е можел да полага труд и поради друга причина. Без
значение е и дали в този период работникът е бил задължен да ползва платен или
неплатен годишен отпуск, или поради престоя му е възложено да изпълнява временно
друга работа или е получавал обезщетение за престой. Самите причини, които са
мотивирали работодателя да спре работа, имат автономен характер и не подлежат на
съдебен контрол за целесъобразност.
Теоретично съществуват разлики между преустановяването на работата по чл.
120в от КТ и обявяването на престой по реда на чл. 120 от КТ. Едностранното
преустановяване на работата от работодателя има за последица неизпълнение на
задължението, регламентирано в чл. 127, ал. 1, т. 1 от КТ – да осигурява на работника
или служителя работа, която е определена при възникване на трудовото
правоотношение. Именно поради това, за времето на преустановяване на работата в
случаите по чл. 120в, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право на брутното си
трудово възнаграждение (чл. 267а от КТ).
Разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от КТ предоставя възможност на работодателя да
обяви престой, като за срока на престоя, той може да възлага на работника или
служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в
друго предприятие. Престоят е свързан с наличието на организационно-технически
причини, които водят до невъзможност за изпълнение на работата от страна на
работниците и служителите. При престой, ако работодателят не възложи временно
извършването на друга работа, той не изпълнява задължението си да осигурява работа
7
на работника или служителя, поради което дължи брутното му трудово
възнаграждение (чл. 267, ал. 1 от КТ).
Основната разлика е, че при престоя работниците и служителите следва да са на
работните си места, за да са в готовност да продължат работата си, докато при
преустановяването на работата работодателят има задължение да не ги допуска до
работните им места. Важно е да се отбележи, че при преустановяване на работата
работодателят не може да допуска до работните им места работниците. Така се избягва
възможността да се предава заболяване, дори и чрез предметите, които се намират на
територията на предприятието. Също така преустановяването на работата означава, че
на работниците не може да се възлагат за изпълнение други задачи, например да
произведат определена продукция или да предоставят услуга от вкъщи. Ако има
възможност работниците да полагат труд от дома си работодателят следва да издаде
заповед за надомна работа и/или работа от разстояние, а не заповед за преустановяване
на работата. Възможно е да има и комбинация между двете, като за определена група
работници се издаде заповед да работят от вкъщи, а за други да преустанови работата,
както всъщност е установено в случая.
Следва да се отбележи, че законодателството не предвижда възможност
работодателите едностранно да предоставят ползване на неплатен отпуск на
работниците и служителите. Ползването на неплатен отпуск може да стане единствено
след като има подадено искане от работника или служителя. Работодателят може и без
искане от страна на работника да му предостави едностранно до една втора от
платения годишен отпуск /чл.7, ал.2 от ЗМДВИП/ или когато поради обявено
извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка със заповед на
работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на
предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители,
работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или
служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е
придобил 8 месеца трудов стаж /чл. чл.173а, ал.1 от КТ/.
Следва да се посочи, че работодателят има право на собствена преценка по
целесъобразност коя възможност ще използва за съответните работници, съответно
групи работници, според вида и характера на длъжностите и спецификата на работата
им. Така е постъпил и ответния работодател, като за различните групи работници е
приложил различни възможности, дадени му от законодателя. Различният избор не
подлежи на съдебен контрол, той е предоставен на изключителната преценка на
работодателя с оглед целесъобразността и управлението на работния процес.
Както бе посочено, по време на извънредното положение, респ. извънредната
епидемиологична обстановка, работодателят може да обяви престой, да преустанови
8
работата на предприятието, на част от него или на отделни работници и служители, без
да е нужно да доказва наличието на причини от организационно-техническо и/или
икономическо естество на престоя /чл.120в от КТ/ . Единственият обективен
критерий, който трябва да е налице в случая, е престой – спиране на работата за повече
от 15 работни дни. Това напрактика означава, че на 16-тия работен ден работодателят
вече има основание за прекратяване на трудовите правоотношения. Освен това, без
правно значение е дали към момента на прекратяване на договора работата е била
възстановена в пълен или ограничен обем или след прекратяването на трудовия
договор работодателят е предприел пълно преустановяване на дейността.
С оглед изложеното, съдът приема, че са налице условията на закона – престой –
преустановяване работата на ищеца – въззивник М., продължило повече от 15 дни –
въведено със заповедта от 30.04.2020г., считано от 04.05.2020г., продължено със
заповедта от 14.05.2020г., считано от 14.05.2020г. и продължаващо към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на 31.07.2020г. Прекратяването
на трудовото правоотношение е направено след изтичане ползването на отпуска
поради временна нетрудоспособност – нарушения в тази насока няма извършени от
работодателя.
Следва да се посочи, че макар и да е ирелевантно, дейността на водомерното
звено в дружеството, част от което е ищеца, макар и в район Котел, видно от събраните
по делото гласни доказателства, не е възобновена и до настоящия момент.
Следователно, съдът намира, че са налице изискванията на закона, елементите
на фактическия състав на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.4 от КТ и прекратяването на
трудовото правоотношение на ищеца Х. А. М. е законосъобразно.
Следва да се посочи, че въззивният съд споделя напълно изложеното от
районния съд в мотивите му по повод твърдението на ищеца, че фактически е
изпълнявал трудовите функции на инкасатор, дейността на която длъжност не са
преустановени. По делото няма доказателства ищецът М. да е преназначен на
длъжност „Инкасатор“. Както и самият ищец заявява, той заема безспорно длъжността
„Водопроводчик – облекчен режим“. Отделни функции, свързани с приемане на
показания на водомери ищецът е изпълнявал по устно нареждане на прекия му
ръководител за уплътняване на работното му време, но такива функции не са му
възложени по трудова характеристика, нито е изменено трудовото му правоотношение.
Дейността на заеманата от ищеца единствена длъжност в район Котел е била
преустановена, като от този момент – считано от 04.05.2020г., видно от писмените и от
гласните доказателства, ищецът не е изпълнявал трудови функции, в т.ч. не са му били
възлагани и действия по отчитане на показания.
9
С оглед изложеното, настоящият въззивен състав намира предявения главен иск
за признаване на уволнението за незаконно и отменянето му за неоснователен и като
такъв същият следва да се отхвърли.
Неоснователността на главния иск обуславя и неоснователността на акцесорния
иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и на иска по
чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради
уволнението. Абсолютна предпоставка за основателност на тези два иска е признаване
на уволнението за незаконно и отмяната му, което в случая не е налице – съдът
установи законосъобразност на уволнението, поради което акцесорните искове се
явяват неоснователни и не са налице условията на закона за уважаването им.
С оглед изложеното, исковите претенции се явяват изцяло неоснователни и като
такива следва да се отхвърлят.
Като е достигнал до същите крайни правни изводи, районният съд е постановил
правилен и законосъобразен като съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ответното
дружество направените от него в първоинстанционното производство разноски.
Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на
процеса, следва да се възложи на въззивника М. и той следва да понесе своите така,
както са направени и да заплати на въззиваемото дружество направените от него
разноски в доказания размер от 732лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №12/28.01.2021г.,
постановено по гр.д.№2696/2020г. по описа на Сливенски районен съд.
ОСЪЖДА Х. А. М. с ЕГН ********** от с. *****, ул. „Петър Берон“ №6 да
заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” №27
сумата от 732лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ, при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок, считано от деня на обявяването
10
му – 31.03.2021г.
Препис от решението да се връчи на страните!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11