№ 100922
гр. София, 16.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Частно
гражданско дело № 20241110139277 по описа за 2024 година
Образувано е по заявление на „П.“ ЕООД, ЕИК ... срещу М. И. И. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С/АДРЕС/, общ. Столична, обл. София за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата 174,54
лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст за
период от 01.01.2024 г. , 261,81лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена
услуга флекси за период от 01.01.2024 г. ,30,00 лева, представляваща неплатени такси по
тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за период от 16.06.2023 г. , 200,00 лева,
представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при
забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит за период
от 06.09.2023 г. , както и други в размер на 80,00 лева, които се излага, че са дължими
като ползвани по Договор за кредит Номер: 40015162847/31.01.2023г.
От изложените в заявлението обстоятелства и видно от приложения
Договор за кредит Номер: 40015162847/31.01.2023 стандарт и Общи условия
към него се установява, че между длъжника и „П.“ ЕООД е сключен договор
за паричен заем с Договор за кредит Номер: 40015162847/31.01.2023 с общи
условия към него, подписани от кредитополучателя.
Съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение,
когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.
3, на чл. 411, ал. 2 заповедният съд е задължен да следи и за наличието на
неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от
потребителски договор, какъвто е настоящият случай.
С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла
на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение
1
съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 ЗПК за договора за
потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността
на договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси
и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на
чл.10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната
престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение,
възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и
управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на
чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Същите не представляват и реално предоставени допълнителни
възможности или преференциални условия, от които кредитополучателят да
може да се възползва и да носят допълнителни ползи за него. Не се установява
длъжникът реално да се е възползвал от някоя от посочените услуги. От
договора за потребителски кредит се установява, че длъжникът дължи
възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване на
договора, като плащането е разсрочено и включено като част от погасителната
вноска по кредита. Следователно, в случая се касае за уговорки по сключения
договор за потребителски кредит, още повече, че същите са инкорпорирани в
самия договор и месечната погасителната вноска включва освен главница и
възнаградителна лихва, и възнаграждение по тези допълнителни услуги,
поради което следва да се включат в годишния процент на разходите, тъй като
това са разходи за потребителя по договора за потребителски кредит по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
В този смисъл, съдът намира, че изключването на допълнителните услуги от
ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги
представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като
2
начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни
услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява прикрити
разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията на закона
за максимален размер на ГПР.
Това води до нищожност на клаузите за уговорените възнаграждения за
допълнителни услуги на основание чл. 19, ал. 5 и чл. 21 ЗПК.
Заявителят претендира и заплащането разходи за извънсъдебно събиране
при изпадане в забава на длъжника, както и за разходи по съдебно
предявяване. С процесните такси се преследва забранена от закона цел да се
присъди още едно обезщетение за забава, поради което същите са нищожни, а
заявлението в тази част също следва да бъде отхвърлено, макар и по делото да
е приложена Тарифата, където се твърди да е уреден размера на тези такси.
Ето защо, процесните суми, начислени в тежест на длъжника за
допълнителни услуги са недължими.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК в полза на „П.“ ЕООД, ЕИК ... спрямо М. И. И. с ЕГН: **********
и адрес: гр. С/АДРЕС/, общ. Столична, обл. София за сумата от 174,54 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
фаст за период от 01.01.2024 г. , за сумата от 261,81 лева, представляваща
неплатено възнаграждение за закупена услуга флекси за период от 01.01.2024
г. , за 30,00 лева, представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането за период от 16.06.2023 г. , за 200,00 лева,
представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по
договора за кредит за период от 06.09.2023 г. , както и други в размер на 80,00
лева, които се излага, че са дължими като ползвани по Договор за кредит
Номер: 40015162847/31.01.2023г. ведно със законовата лихва за забава от
3
датата на сезиране на съда до окончателното плащане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с въззивна частна жалба
пред СГС в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото
разпореждане от страната.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4